Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 16.08.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание на шестнадесети
август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Мария
Райкинска
членове: Цвета
Желязкова
Елена
Радева
като разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 10559 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 101713/09.08.2019по
описа на СГС, депозирана от длъжника ЗАД „ОЗК - З.” АД, против отказа на ЧСИ В.
М.по изп.д. № 20198600400780 да намали адвокатското възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа, че приетото по делото адвокатско възнаграждение е над
установения минимум и не отговаря на фактическата и правна сложност по делото,
поради което е прекомерно. Единствените извършени от взискателя действия са по
подаване на молба за образуване на изпълнително производство с посочване в
същата на способа на изпълнение. Не били извършени никакви други процесуални
действия от взискателя. Поради това моли адвокатското възнаграждение да бъде
намалено до размер на 200 лева.
На
следващо място иска да бъде изменен размера на начислената такса по т. 26 от
ТТЗЧСИ, тъй като неправилно при изчислението й ЧСИ включил в основата за
изчисление размера на адвокатското възнаграждение. Евентуално иска същата да
бъде изменена съобразно намаленото адвокатско възнаграждение.
Моли
да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, като в представения списък
по чл. 80 ГПК те са посочени като 25 лева за държавна такса и 360 лева за
адвокатско възнаграждение.
Взискателят М.К.К.не е депозирал възражения
в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
ЧСИ В. М.е изложила мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК, с които изразява становище за допустимост, но неоснователност
на подадената жалба.
Софийският градски съд, след като
разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди представените доказателства,
намира следното:
Изпълнително дело № 20198600400780 по
описа на ЧСИ В.М., е образувано на 03.07.2019
г. за събиране на вземането на М.К.К.срещу ЗАД „ОЗК - З.” АД за сумата от 80 000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, заедно със
законната лихва за периода от 05.10.2015 г.
до окончателното изплащане на задължението; 1000 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди заедно със законната лихва за периода от
05.10.2015 г. до окончателното изплащане
на задължението.
С
молбата за образуване на изпълнително производство ЧСИ е упълномощен с правата
по чл. 18 от ЗЧСИ.
Към
молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна
помощ и съдействие с адв. П.К., с който е договорено адвокатско възнаграждение
за представителство по изпълнителното дело в размер на 2 499.19 лева,
които са платени в брой..
С
молба от 03.07.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху
банковите сметки на длъжника в „О.Б.“ АД.
На
03.07.2019 г. е изпратена ПДИ на длъжника, в която задължението е посочено като
такова, формирано от 81 000 лева – главница, 30 765.55 лева – лихви и
287.55 лева разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 ТТЗЧСИ в
размер на 6 606.35 лева. ПДИ е връчена на 09.07.2019 г.
На
04.07.2019 г. взискателят е депозирал молба, с която е поискал да се извърши
справка за притежаваните от длъжника МПС и да бъдат наложени запори върху тях.
На
09.07.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ да направи справка за дневници по
ДДС на длъжника и справка в ИКАР за недвижими имоти.
На
11.07.2019 г. по сметка на ЧСИ са постъпили от „ОЗК – З.“ АД 121 342.65
лева.
На
12.07.2019 г. по делото е постъпило възражение от „ОЗК – З.“ АД против размера на адвокатския хонорар, както
и относно размера на таксата по т. 26 от ТТЗЧСИ. ЧСИ е написала върху
възражението на 12.07.2019 г. „Б.У.“, което вероятно означава Без уважение, кат
осъс съобщение от 16.07.2019 г. длъжникът е уведомен, че възражението му е
оставено без уважение. Съобщението е връчено на 19.07.2019 г.
На
25.07.2019 г. по пощата е депозирана жалба от длъжника.
При така установеното от фактическа
страна настоящият състав намира следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице – длъжника по изпълнителното дело, срещу
обжалваем акт на ЧСИ, редовна е, поради което е допустима.
Следва да се приеме, макар
жалбоподателят да не го е посочил изрично, че се обжалва както постановлението
за разноските, обективирано в поканата за доброволно изпълнение по отношение
таксата по т. 26 ТТЗЧСИ, така и отказа на ЧСИ да намали адвокатското
възнаграждение, доколкото във възражението си до ЧСИ длъжникът е оспорвал и
таксата по т. 26 ТТЗЧСИ и компетентен да се произнесе по това оспорване е
съдът. Длъжникът не е оспорил начислените обикновени такси с възражението си
или по друг начин в законоустановения срок, който тече от получаване на ПДИ, в
която е обективирано постановлението по разноските, поради което жалбата срещу
тях се явява преклудирана и не следва да бъде разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна, предвид следното:
По
отношение жалбата в частта и относно отказа на ЧСИ да намали адвокатското
възнаграждение, претендирано от взискателя, съдът намира следното:
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 ГПК. В посочената разпоредба е
предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер, като съобрази сложността на делото. В цитираната разпоредба не е
предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител, т.е. се
налице е празнина в закона, която следва да бъде попълнена чрез тълкуването му.
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК е в
част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за
изпълнителния процес. Следователно съдебният изпълнител също има право по
искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за
намаляване размера на разноските, когато е прекомерен, като неговият акт
подлежи на обжалване.
По
отношение оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
намира, че същото е основателно. Взискателят е представляван от адвокат, но
същият е депозирал единствено молба за образуване на изпълнително производство,
в която ЧСИ е оправомощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Макар в последствие да са
подавани през няколко дни молби за извършване на конкретни изпълнителни
действия, същите не са били необходими. ЗАД „ОЗК - З.“ АД е застрахователно
дружество, което разполага с публично известни банкови сметки и наличност,
много по-голяма от дълга, поради което и последвалата молба за запор на
сметките и издирване на друго имущество, а и предвид оправомощаването по чл. 18 ЗЧСИ не може да обоснове извършване на необходими действия по събиране на
дълга. Посоченото обосновава минимален размер на адвокатското възнаграждение
само за образуване на изпълнителното дело, каквото съдът към момента на
образуване на изпълнителното дело се определя по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 200 лева. Адвокатът на
взискателя не е извършил никакви други необходими действия по процесуално
представителство, поради което уговореното с взискателя възнаграждение за
такова не следва да се възлага на длъжника. Това налага да бъде отменено
постановлението на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано в ръкописно
постановление от 12.07.2019 г. върху възражението на длъжника от 12.07.2019 г.,
като адвокатското възнаграждение бъде намалено от 2 499.19 лева на 200
лева.
Това
разрешение налага да се преизчислят и разноските по ТТЗЧСИ в частта за
начислената пропорционална такса по т. 26.
По отношение на пропорционалната
такса по от. 26 от ТТРЗЧСИ, в размер на 6 606.35 лева, съдът намира
следното: Съгласно
чл. 26, ал. 1 ТТРЗЧСИ таксите се начисляват върху събраната сума, като със
Забележка е пояснено, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но
се събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при
частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната
сума. Дългът се формира от размера на паричното вземане по изпълнителния лист
(главница и лихви), както и от разноските на взискателя, които – на основание
чл. 79, ал. 1 ГПК, са за сметка на длъжника. Със Забележка № 4 към чл. 26
ТТРЗЧСИ, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси,
законодателят е изключил от размера на вземането само този разход на
взискателя, не и другите му разноски, сред които е и платеното адвокатско
възнаграждение.
При спазване разпоредбите на т. 26 ТТРЗЧСИ, към момента на определяне разноските
по настоящото изпълнително дело дългът се формира от 81 000 лева –
главница, 30 765.55 лева – лихви и адвокатско възнаграждение в размер на 200
лева. Или,
основата за изчисляване на пропорционалната такса е в размер на 111 965.55
лева, а размерът на пропорционалната такса е 5 459.31 лева без ДДС , а с
ДДС – 6551.17 лева. Постановлението за разноски в частта за таксата по т. 26
ТТЗЧСИ следва да бъде отменено за сума над 6 551.17 до начисления размер
6 606.35.
По разноските: Съдебни разноски за настоящото производство се
дължат на жалбоподателя ЗАД „ОЗК З.” АД на общо основание по чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразно уважената част от жалбата. Направени са общо разноски в размер на 385
лева – държавна такса по жалбата и адвокатско възнаграждение, които следва да
бъдат присъдени изцяло.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ
отказа на ЧСИ В. М.да намали приетото от нея
адвокатско възнаграждение по изп.д. № 20198600400780 и вместо него и на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК постановява: НАМАЛЯВА адвокатското
възнаграждение по изп.д. № 20198600400780 на ЧСИ В. М.от 2 499.19 лева на 200 лева.
ОТМЕНЯ постановлението за разноските,
обективирано в поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 20198600400780 на ЧСИ В. М.по отношение таксата по т. 26
ТТЗЧСИ за сума над 6 551.17 лева до начислените 6 606.35 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.