№ 11613
гр. С., 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. П.
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело №
20231110137744 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на
Д., представлявана от ПРБ да заплати на ищеца П. И. В. сумата от 10 000 лева, от които 2
000 лева обезщетение неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.08.2022 г. до
окончателното и изплащане и 8 000 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 21.08.2022 г. до окончателното и изплащане, вследствие на
неоснователно обвинение, производството по което е прекратено поради това че
извършеното деяние не е престъпление.
В исковата молба се твърди, че е повдигнато на ищеца от СРП обвинение за това, че
на 21.08.2022 г. около 03:50 часа на бул. „...“, гр. С. управлявала моторно превозно средство
под въздействие на наркотици, за което на ищеца е наложена принудителна
административна мярка № ..../21.08.2022 г. – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС и е образувано досъдебно производство № 1302/2022 г. по описа на 05
РУ на СДВР. Прокурорска преписка № .../2022 г. на СРП (СРП), прекратена с постановление
от 10.02.2023 г. В исковата молба се твърди, че при управление на личния си автомобил на
21.08.2022 г. около 03:50 часа на бул. „...“ в гр. С. ищецът бил спрян за проверка от полицаи,
които взели проба за ползване на наркотици с техническо средство „....“, която отчела
положителен резултат за употреба на .... В резултат на това, полицейските служители
придружили В. до ВМА за изследване на кръв и урина чрез химико - токсилогично
изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози.
На ищецът била наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Резултатът от изследването бил получен едва през
месец януари на следващата година, като било установено, че от извършените изследвания
на представените биологични проби, взети от П. И. В., не се установява наличие на
наркотични упойващи вещества. Поради това образуваното срещу него досъдебно
производство под горепосочения номер било прекратено с постановление от 10.02.2023 г., а
1
свидетелството за управление на МПС върнато на 05.03.2023 г. Твърди се, че времето от
21.08.2022 г. до 05.03.2023 г., в което В. бил с отнета шофьорска книжка и съответно лишен
от правото и възможността да управлява автомобил, предизвикало не само дискомфорт в
ежедневието му, но редица финансови затруднения, тъй като по професия е таксиметров
шофьор и изкарва прехраната си чрез шофиране. За този период от над половин година,
ищецът е лишен от доходи, които преди това са били в порядъка на около и над 100 лева
дневно. През този период, за покриване на разходи за издръжка на семейството - за сметки,
храна и други нужди, а и за автомобила, който не може да управлява, се налагало да взема
заеми, поради липса на трудово правоотношение. Освен това, било засегнато доброто име на
В. в професионалната му среда и завръщането му в работата е затруднено. Твърди се, че е
пострадал не само професионалният, но и личният му живот - поради претърпения стрес се е
влошило емоционалното и здравословното му състояние. Страда от проблеми със съня и
апетита, постоянно чувство на нервно напрежение, чувства срамен и унижение. Оставането
му без работа довело до изключително затруднено материално положение на семейството
му и макар най - близките му да казват, че го подкрепят, той непрекъснато виждал упрек в
очите им. Твърди се, че имуществените и неимуществени вреди, претърпени от ищеца са в
пряка и непосредствена последица от действията на правозащитните органи, които носят
отговорност за бързината и верността на тестовете, поради което, счита че П. следва да
отговаря за нанесените вреди. Моли съда да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват неоснователни и недоказани. Счита предявената искова
молба за нередова, както и иска за неправилно предявен срещу П. на РБ. Ответникът излага,
че не са налице законовите основания за завеждане на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй
като липсват доказателства за това. Оспорва началната дата на претендиране на законната
лихва Твърди още, че липсват доказателства, от които да е видно, че ищецът е претърпял
твърдените неимуществени вреди. Оспорва иска за неимуществени вреди и по размер. Сочи,
че същият е прекомерно завишен и не съответства на чл. 52 ЗЗД, като развива подробни
съображения в тази насока. Поддържа, че срещу ищеца са водени и други наказателни
производства, което следва да бъде отчетено от съда. Сочи, че съгласно справка за съдимост,
ищецът има водени редица наказателни производства, включително влязла в сила присъда
от 20.07.2022 г., въз основа на Споразумение №202/20.07.2022 г. по НОХД
№20225620200417 по описа на РС – С., НО, 2 с-в. Претендираните имуществени вреди
намира за прекомерни и недоказани. При тези твърдения, моли съда да отхвърли
предявените искове. В условията на евентуалност, моли съда да присъди обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди в размер по-нисък от претендирания. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
От приетите по делото писмени доказателства, в това число материалите, съдържащи
се по пр.пр.№ .../2022г. по описа на СРП се установява, че на ищеца е било повдигнато
обвинение за това, че на 21.08.2022 г. около 03:50 часа на бул. „...“, гр. С. управлявала
моторно превозно средство под въздействие на наркотици, за което на ищеца е наложена
принудителна административна мярка № ..../21.08.2022 г. – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС и е образувано досъдебно производство № 1302/2022
г. по описа на 05 РУ на СДВР. Прокурорска преписка № .../2022 г. на СРП (СРП),
прекратена с постановление от 10.02.2023г., а свидетелството за управление на МПС
върнато на 05.03.2023 г.
От приетата по делото справка за съдимост е видно, че срещу ищеца има множество
образувани и водени досъдебни производства в периода 1994-2022г., както и, че същият е
осъждан с присъди по НОХД № 415/2001г., НОХД № 10665/2003г., НОХД № 417/2022 .
2
За установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца
неимуществени вреди от воденото наказателно производство срещу него, по делото е
разпитан свидетелят Д.К.Н. - познат на ищеца. Свидетелства, че го познава от 1996г.
Твърди, че на през 2022г. една нощ ищецът му се обадил и му казал, че са го спрели полицаи
за проверка и му установили, че кара с наркотици в кръвта. Свидетелят Н. твърди пред съда
категорично, че ищецът е карал жена си с колата, когато полицията го спряла за проверка.
Твърди, че отишъл през нощта там на мястото и колата и жената на ищеца се намирали
почти на средата на пътното платно.
От обясненията на обвиняемия, снети в хода на образуваното бързо производство по
пр.пр. № .../22 на СРП (на л.12 от преписката ) се установяват други факти. Самият ищец там
твърди, че в колата е пътувал с братовчед си по посока летището, защото имал час за полет
за И., когато го спряла полицията. Не твърди да е бил с жена си в колата, нито пък да е
викал на място свой приятел – например свидетелят Д.К., който да е заварил жена му
насредата на платното.
За установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца имуществени
вреди от воденото наказателно производство срещу него, по делото са приети копия от
пътни книжки и прикачени към тях отчети за периода от 21.02.2022г. до 20.08.2022г. на
таксиметров автомобил, с който ищецът се твърди да е работил преди да му бъде отнета
книжката. От представените фискални бонове се установява, че ищецът В. е работил като
таксиметров шофьор, в периода от 21.02.2022г. до 20.08.2022г. Не е работил всеки ден, а в
дните, през които е работил е имал изпълнени различен брой кърсове.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Д., съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, П. или съда вследствие обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Отговорността на Д. има обективен характер и се реализира чрез заплащане
на обезщетение, което съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното
обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на
обезщетение по реда на този закон.
В настоящия случай, ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че на 21.08.2022
г. около 03:50 часа на бул. „...“, гр. С. управлявала моторно превозно средство под
въздействие на наркотици, за което на ищеца е наложена принудителна административна
мярка № ..../21.08.2022 г. – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и е
образувано досъдебно производство № 1302/2022 г. по описа на 05 РУ на СДВР.
Прокурорска преписка № .../2022 г. на СРП (СРП), прекратена с постановление от
10.02.2023г., а свидетелството за управление на МПС върнато на 05.03.2023 г.
Прекратяването на наказателното производство срещу ищеца поради това, че
извършеното деяние не е престъпление от общ характер, съставлява основание за носене на
имуществена отговорност от Д. в лицето на нейните правозащитни органи по чл.2 от
ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили
като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Незаконосъобразността
на действията на държавните органи в рамките на образуваното срещу ищеца наказателно
производство произтича от неотмененото постановление за прекратяване на наказателното
производство поради липса на обективна и субективна съставомерност на инкриминираните
действия. Поради това законосъобразността на процесуално-следствените действия на
длъжностните лица към момента на осъществяването им е ирелевантна за правния спор.
3
От събраните по делото свидетелски показания обаче, не се установява, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и да подлежат на обезщетяване от ответника, на основание чл.2,
ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ.
До този свой извод съдът стигна като внимателно се запозна със свидетелските
показания на разпитания по делото свидетел Д. Н., които като недостоверни, съдът няма да
кредитира в никоя част при формиране на своето вътрешно убеждение.
Показанията на свидетеля противоречат на останалата доказателствена съвкупност по
делото. Свидетелят твърди, че когато е спрян за проверка от МВР ищецът е карал жена си на
работа посреднощ, а сам ищецът в обясненията си в досъдебното производство заявява, че
тогава е карал своя братовчед към летището, защото трябвало да лети за И.. От друга страна
свидетелят твърди, че с ищеца са близки, но пък общуват само по телефона и по В.. Много
рядко се виждат, в редките случаи, в които свидетелят посещава децата от първия си брак,
които живеят в квартала, където живее ищецът, но не са съседи. Същевременно твърди, че
се чуват заради заемите, които ищецът е взел от свидетеля, т.к. той си търси парите от него.
Житейски нелогично звучи ищецът да е потърсил през нощта при създалата се ситуация не
някой свой близък приятел, а човекът на когото просто дължи пари. По тази причина съдът
намира показанията на свидетеля за недостоверни и тендециозни и няма да ги взема предвид
формиране на вътрешното си убеждение при решаване на делото.
В тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи вредите,
които са настъпили за него, в пряка причинна връзка с незаконосъобразно повдигнатото му
обвинение – така решение № 320 от 27.12.2016г. по гр.д.№ 2403/2016г. IV г.о. на ВКС. С
доклада, обявен на страните по делото с определение, постановено 14.11.2023г., настоящата
инстанция е указала на ищеца изрично по реда на чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи
доказателства за твърдените от него неимуществени вреди. Ищецът е поискал по делото да
бъде разпитан за твърдените неимуществени вреди Д.К.Н., чиито показания съдът, по
изложените вече причини, не би могъл да кредитира. Липсват други доказателства по
делото, събрани в тази посока и при това положение се налага изводът, че предявената от
ищеца искова претенция за претърпени неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, доколкото се явява недоказана.
По твърдените от ищеца имуществени вреди от характера на пропуснати ползи:
Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, обективирано и в мотивите
на Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК пропуснатата
полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора.
Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в
което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като
пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение
винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за
настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.
Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е
могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД
обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне
обогатяването му за сметка на длъжника.
В Решение № 297 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2015 г., III г. о., също е
прието, че при обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане,
включително за случаите на обективна отговорност, приложение намира принципът за пълна
4
репарация на всички преки и непосредствени вреди, но пропуснатите ползи за собственика
от плодовете на унищожена вещ за бъдеще време се обезщетяват само ако ще настъпят със
сигурност. Съставът на ВКС се е позовал на ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на
ОСГТК, като е продължил с релевантните за конкретния спор мотиви за начина, по който се
доказва пропуснатата полза при непозволено увреждане, когато има установена по
нормативен ред презумпция за настъпването на вредата.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023г. на ВКС по т.д. № 3/2021г.,
ОСГТК, при действието на което постановките на ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012
г. на ОСГТК не са отменени, на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т. е. правото
на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите
или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно
обогатяване. Както при договорната, така и при деликтната отговорност в закона няма
презумпция по силата, на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила. Поради
това доказването на пропуснатата полза в двата случая следва да е еднакво. Възможността
за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е
достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла
да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от
действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй
като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение,
предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да
почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и
прието с тълк. решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, всяка една от страните в производството трябва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава изгодните за себе си искания и възражения, съответно да
понесе неблагоприятните последици от недоказването им. При иск за обезщетение за вреди
от непозволено увреждане увреденото лице трябва да установи всички елементи, включени
във фактическия състав на увреждането, с изключение на тези, които се предполагат по
силата на закона. Вредите са обективна категория и затова за уважаването на иска за
непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично,
а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В конкретния случай
отговорността на Д. има обективен характер, но всички твърдени имуществени вреди, пряка
и непосредствена последица от незаконното обвинение подлежат на доказване по общия
ред. В този случай на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за
реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта.
Тези факти са конкретни и обективно съществуващи.
В този случай чрез представените копия от пътни книжки и прикачени към тях отчети
за периода от 21.02.2022г. до 20.08.2022г. на таксиметров автомобил според съда не се
доказва сигурното увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива
на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, а да е обективно
установено и да е останало нереализирано единствено заради отнетата с наложен на ищеца
... книжка. Видно е от тези отчети, че дейността му като таксиметров шофьор е извършвана
при висока степен алеаторност и цикличност. Видно е, че ищецът не е бил на работа всеки
пореден работен ден, а в рамките на изработените от него дни никога броят на
осъществените курсове не е еднакъв.
Съдът, по изложените по-горе съображения приема, че ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпени вреди от неимуществен и имуществен характер и предявените
от него искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
5
По отговорността на страните за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Строени в производството разноски е само таксата, заплатена за разглеждане на иска,
която е внесена от ищеца и не следва да му бъде възлагане в тежест повторно.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. В. с ЕГН : ********** обективно кумулативно
съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
против Д., представлявана от ПРБ за сумата от 2 000 ( две хиляди) лева обезщетение
неимуществени вреди и за сумата от 8 000 (осем хиляди) лева обезщетение за имуществени
вреди, вследствие на неоснователно обвинение повдигнато по пр.пр. .../2022г. по описа на
СРП, производството по което е прекратено поради това че извършеното деяние не е
престъпление, като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6