Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе взе предвид следното: С Решение № 183 от 05.03.2013г., постановено по гр. д. № 2638/2012год. Горнооряховският районен съд е отхвърлил предявения от “Б. Т. К.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., пощенски код *, район „М.”, бул. ”Ц. Ш.”, № *и иск против ET ”В.-С.В.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Д., ул.”Р.”, № *, Общ. Л., че ET ”В.-С.В.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Д., ул. ”Р.”, № *, Общ. Л. дължи на “Б. Т. К.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., пощенски код *, район „М.”, бул. ”Ц. Ш.”, № *и по Заповед № 3195/14.11.2012г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело № 2317/2012г. на ГОРС: сумата 4202.40лв. – главница, по Договор от 16.05.2002г. за монтиране и експлоатация на апаратури и осигуряване на електрическото захранване на тези апаратури, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 14.11.2012г., до окончателното изплащане на вземането; сумата 10.96лв., представляваща лихва за забава по фактура № */03.09.2009г. за периода: 01.04.2008г.-30.06.2008г., съответно е присъдил направените разноски в полза на ET ”В.-С.В.”, ЕИК *. Съдебното решение е обжалвано изцяло в законоустановения срок от “Б. Т. К.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., пощенски код *, чрез процесуалния му представител. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. Ответник жалба ET ”В.-С.В.”, ЕИК *не заема позиция по жалбата. ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: По гр. д. № 2638/2012год. Горнооряховският районен съд за да постанови обжалваното решение, с което по същество е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, основно се е аргументирал с липсата на основание, респективно на доказателства за задължението от ET ”В.-С.В.” като страна по сключен договор с “Б. Т. К.” за ползване на предоставени услуги предмет на договора. Аргументацията на районния съд е правилна. Безспорно е установено, че между страните е налице сключен писмен договор от 16.05.2002г. за предоставяне услуги - монтиране и експлоатация на апаратури и осигуряване на електрическото захранване на тези апаратури. По делото пред районния съд е допусната съдебно - икономическа експертиза. Вещото лице е установило, че дължимата от ответника - главница, обективирана в процесната данъчна фактура № */03.09.2009г. за периода: 01.08.2009г. - 31.08.2009г. е 4213.26лв. с ДДС., като ET ”В.-С.В.”, не е получавал процесната фактура № */03.09.2009г. Същата не е била осчетоводена като задължение към „Б.” ЕАД. Към самата фактура е изготвено приложение, в което е отразено: - инсталация и поддръжка на устройства 17бр. 206.00лв. = 3502.00лв.; лихва за забавено плащане за периода 01.04.2008г.-30.04.2008г. е 2.85лв.; лихва за забавено плащане за периода: 01.05.2008г.-31.05.2008г. = 5.98лв.; лихва за забавено плащане за периода 01.06.2008г.-30.06.2008г. е 2.13лв. Вещото лице е изчислило лихвите за забава по Договор от 16.05.2002г., обективиран в данъчна фактура № */03.09.2009г. за периода: 01.08.2009г. - 31.08.2009г. (за 30 дни) е 41.01лв. Основателността на иска предполага наличието на следните кумулативни предпоставки: облигационна връзка между страните, точно изпълнение на поетите от ищеца задължения, неизпълнение на насрещните задължения от ответника и техния размер. Фактурата не е основание за заплащане на цената на дадена стока или услуга, но служи като доказателство за сключен договор, само ако същата съдържа подписите на надлежни представители на страните, което обстоятелство не се доказа по настоящето дело, а напротив от приетата експертиза безспорно се установи че фактура № */03.09.2009г. не е подписана от предстÓвителя на ответника и същата следва да се изключи от доказателствата по делото. При това положение правилно районният съд е стигнал до извода, че ответникът не дължи на жалбоподателя търсената парична сума. При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение е правилно и законосъобразно. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение. В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ГОРС Водим от горното Окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183 от 05.04.2013г., постановено по гр. д. № 2638/2012год., по описа на Горнооряховския районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |