№ 64
гр. Плевен, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. Д.
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224400500707 по описа за 2022 година
Въззивно обжалване.
С решение № 1091/18.07.2022г. постановено по гр.д.№ 4716/2021г.
ПлРС:
1. ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от
А. А., да преустанови нарушаване на правото на собственост на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен,ул.***, представлявано от Л. Ю., чрез адв.Д. Д. от ПАК,
като премахне изградената стена, с която е преустановен достъпа през
общите части на етажната собственост на първи етаж до обособения
през 2005 г. авариен изход на ресторанта, извеждащ в югозападната
част на дворното място.
2. ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от
А. А., да извърши ремонтни дейности на терасата на жилищната
сграда в гр.Плевен, ул.***, изградена от северната и източната й
страна, както и на покрива на сградата, под която се намира входа,
предверието и помощните помещения на ресторант, с които да
отстрани просмукването на вода в имота на ответника, смущаващо
1
пълноценното упражняване на правото на собственост на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.***, представлявано от Л. Ю., върху самостоятелен обект в сграда,
с идентификатор ***.660.896.1.1. по КККР на гр.Плевен, одобрени със
Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота –
гр.Плевен, ул.***,ет. -1.
3. ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен,ул.***, представлявано от Л. Ю.,
чрез адв.Д. Д. от ПАК, против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от А. А.,
искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да
преустанови всички действия, с които пречи на ищцовото дружество
да постави в югозападната част на ПИ външни тела на климатична
инсталация и да предостави достъп до източната част на дворното
място, за да бъде извършен ремонт на прозореца на ресторанта, тип
„английски двор“, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
4.ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от
А. А., ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от Л. Ю., сумата от
725,02 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от неремонтираните от ответника – тераса на жилищната сграда
- покрив над входа, предверието и помощните помещения на
ресторанта, изразяващи се в повреди по стени и тавани на изградените
до входа на ресторанта две тоалетни за посетители, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 2000,00
лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
5.ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от
Л. Ю., да преустанови нарушаване на правото на собственост на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен,ул.***, представлявано от А. А., като премахне
монтираните въздуховоди и вентилационна система на ресторанта
съгласно проекта по част ОВК, който не е съгласуван с Министерство
на културата и вентилационната система с допълнителни тръби,
разположени пред северната фасада, която не е съгласувана с
Министерство на културата, рекламният елемент /табела/ от
покривната плоча, както и навеса – силует откъм ул.***, който не
отговаря на одобрения от Министерство на културата проект по Част
2
– архитектура.
6.ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от А. А.,
против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.***, представлявано от Л. Ю., иск с правно основание
чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне газовата
инсталация, изградена без съответно съгласие и разрешение, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано
от А. А., ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.***,представлявано от Л. Ю.,
сторените деловодни разноски в общ размер на 662,80 лева
съразмерно с уважената част от исковете и отхвърлената част от
насрещните претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано
от Л. Ю., ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.***,представлявано от А. А.,
деловодни разноски съразмерно с отхърлената част от исковете и
уважената част от насрещните искове, в общ размер на 723,20 лева.
Това решение е било съобщено на „***“ ЕООД чрез пълномощника
адв.Д.Д. на 23.08.2022г. , а на „***“ ЕООД,чрез пълномощника адв.К.
Д. - на 25.07.2022г.
І. На 31.08.2022г. е постъпила въззивна жалба от „***“ ЕООД
чрез пълномощника адв.Д.Д. срещу решението на ПлРС.Решението се
обжалва в следните две части :
1.В частта с която се ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.***, представлявано от Л. Ю., да преустанови нарушаване на
правото на собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен,ул.***, представлявано от А. А., като
премахне монтираните въздуховоди и вентилационна система на
ресторанта съгласно проекта по част ОВК, който не е съгласуван с
Министерство на културата и вентилационната система с
допълнителни тръби, разположени пред северната фасада, която не е
съгласувана с Министерство на културата, рекламният елемент
/табела/ от покривната плоча, както и навеса – силует откъм ул.***,
който не отговаря на одобрения от Министерство на културата проект
3
по Част – архитектура.
2. В частта с която се ОТХВЪРЛЯТ предявените от „***“ ЕООД ,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,ул.***,
представлявано от Л. Ю., чрез адв.Д. Д. от ПАК, против „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***,
представлявано от А. А., искове с правно основание чл.109 от ЗС за
осъждане на ответника да преустанови всички действия, с които пречи
на ищцовото дружество да постави в югозападната част на ПИ
външни тела на климатична инсталация и да предостави достъп до
източната част на дворното място, за да бъде извършен ремонт на
прозореца на ресторанта, тип „английски двор“, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Тази въззивна жалба е подадена в срока по чл. 259 ,ал.1 от ГПК
,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна чрез
упълномощения и процесуален представител , внесена е и дължимата
д.т. за въззивно обжалване .
ІІ. Постъпила е на 03.08.2022г. и въззивна жалба от „***“
ЕООД,чрез пълномощника адв.К. Д..
Тази въззивна жалба също така е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от
ГПК ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна
чрез упълномощения и процесуален представител , внесена е и
дължимата д.т. за въззивно обжалване .
Тя е насочена срещу следните части на решението на ПлРС :
1. В частта с която РС-Плевен ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.***, представлявано от А. А., да преустанови нарушаване на
правото на собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен,ул.***, представлявано от Л. Ю., чрез
адв.Д. Д. от ПАК, като премахне изградената стена, с която е
преустановен достъпа през общите части на етажната собственост на
първи етаж до обособения през 2005 г. авариен изход на ресторанта,
извеждащ в югозападната част на дворното място.
2. В частта с която РС-Плевен ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.***, представлявано от А. А., да извърши ремонтни дейности на
терасата на жилищната сграда в гр.Плевен, ул.***, изградена от
северната и източната й страна, както и на покрива на сградата, под
която се намира входа, предверието и помощните помещения на
ресторант, с които да отстрани просмукването на вода в имота на
4
ответника, смущаващо пълноценното упражняване на правото на
собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от Л. Ю., върху
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***.660.896.1.1. по
КККР на гр.Плевен, одобрени със Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на
ИД на АГКК, с адрес на имота – гр.Плевен, ул.***,ет.-1.
3. В частта с която РС-Плевен ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.***, представлявано от А. А., ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***,
представлявано от Л. Ю., сумата от 725,02 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от неремонтираните от
ответника – тераса на жилищната сграда - покрив над входа,
предверието и помощните помещения на ресторанта, изразяващи се в
повреди по стени и тавани на изградените до входа на ресторанта две
тоалетни за посетители, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
4. В частта с която РС-Плевен ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.***, представлявано от А. А., против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от
Л. Ю., иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника
да премахне газовата инсталация, изградена без съответно съгласие и
разрешение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа двете редовни и
допустими въззивни жалби при условията на чл. 268 от ГПК и
извърши проверка на обжалваното съдебно решение на РС-Плевен
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в
двете жалби оплаквания , намира ,че Плевенски районен съд е
постановил едно валидно и допустимо решение,което по почти всички
предявени и разгледани искове е правилно,като се изключи само тази
част от решението на ПлРС с която е уважен предявеният от „*** „
ЕООД против „*** „ ЕООД иск с правно осн. чл. 109 от ЗС да
преустанови нарушаване на правото на собственост на „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,ул.***,
представлявано от Л. Ю., чрез адв.Д. Д. от ПАК, като премахне
изградената стена, с която е преустановен достъпа през общите части
на етажната собственост на първи етаж до обособения през 2005 г.
авариен изход на ресторанта, извеждащ в югозападната част на
дворното място.
5
При това въззивната инстанция намира ,че по останалите предявени
и разгледани искове ,са налице условията на чл. 272 от ГПК за
потвърждаване на първоинстанционното решение чрез препращане
към мотивите на първоинстанционния съд ,който е разгледал и
обсъдил всички относими към отделните правни претенции,
твърдения и възражения , и всички значими за правилното решаване
на правния спор факти ,като е извършил правилна преценка на
събраните по делото доказателства.
Единствено по отношение на посочената по-горе претенция с
правно осн. чл. 109 от ЗС срещу „*** „ЕООД да преустанови
нарушаване на правото на собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен,ул.***, представлявано от
Л. Ю., като премахне изградената стена, с която е преустановен
достъпа през общите части на етажната собственост на първи етаж до
обособения през 2005 г. авариен изход на ресторанта, извеждащ в
югозападната част на дворното място, се налага според въззивната
инстанция да бъдат изложени различни мотиви,които са свързани с
различна от приетата от РС-Плевен фактическа обстановка , а оттам и
да се направят други правни изводи по съществото на спора.
За да уважи тази искова претенция , Плевенски районен съд е приел
,че по делото е установено , както и че фактически няма спор между
страните , че стълбището към сутерена /преустроен в клуб-ресторант /,
което свързва етажа на ниво -1/където се намира клуб-ресторанта / и
антрето на първия етаж на жилищната сграда ,респ. и входната врата
на сградата пред това антре , представляват общи части по естеството
си на създалата се етажна собственост в сградата с идентификатор
***.660.896.1 с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна
,която е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.660.896 и
оттам вече е направил извода ,че като създава пречки на собственика
на клуб-ресторанта –„*** „ЕООД да ползва /да преминава през/ тези
общи части ,то ответното дружество „*** „ЕООД, чрез изградената от
него стена от гипсокартон с която е зазидана вратата, водеща от
въпросното стълбище към антрето на първия етаж , то по този начин
ответното дружество пречи на ищеца да упражнява в пълен обем
правото си на собственост върху собствения си самостоятелен обект в
етажната собственост / клуб-ресторанта / ,като го лишава от
възможността да ползва тези общи части като авариен изход .
В действителност ,обаче ,според въззивната инстанция, е налице по
–съществен спор между страните по делото и той е за това дали се
касае за общи части в етажната собственост или пък тези обекти -
6
стълбището към сутерена /преустроен в клуб-ресторант /, което
свързва етажа на ниво -1/където се намира клуб-ресторанта / , антрето
на първия етаж на жилищната сграда и входната врата на сградата
към това антре, са собственост само на някои от етажните
съсобственици или иначе казано,налице е спор за собственост по чл.
108 от ЗС ,чието решаване трябва да предхожда решаването на спора
по предявения иск по чл. 109 от ЗС.
По-конкретно ,що се касае до въпросното стълбище към сутерена
/преустроен в клуб-ресторант /, което свързва етажа на ниво -1 /където
се намира клуб-ресторанта / и антрето на първия етаж на жилищната
сграда ,респ. и входната врата на сградата,според въззивната
инстанция ,няма никакво основание да се приеме ,както е счел ПлРС
,че то представлява обща част по естеството си ,само защото се касае
за стълбище в етажна собственост. В конкретния случай от
позициите на страните по делото , а и от събраните по делото писмени
и гласни доказателства се налага извод ,че ищецът „***“ ЕООД
всъщност счита това стълбище за своя собственост ,тъй като то се
намира изцяло в обема на самостоятелния обект ,притежаван от „***
„ЕООД в жилищната сграда ,който представлява самостоятелен обект
с идентификатор ***.660.896.1.1, разположен на етаж -1 в
еднофамилната жилищна сграда ,който е с предназначение –за
обществено хранене с площ 236 кв.м. и прилежащата му лятна
градина от 40 кв.м. Това се потвърждава и в представената пред РС-
Плевен съдебно-техническа експертиза,изготвена от в.л. инж.Т.
Л.,която в заключението си /на л. 98 от делото на РС-Плевен/ сочи ,че
„в западната част на клуб-ресторанта в работния блок е изградена
метална стълба ,която е връзка с първия етаж на жилищната сграда –
като вход за зареждане на кухнята се използва стария кухненски вход
за сградата /западна фасада / ,който при втория етап на проектирането
на преустройството на обекта е следвало да се изолира от останалата
жилищна част. Въпросната стълба следователно е разположена
изцяло в една част /западната / на самия клуб –ресторант,така
както същият е описан в представения по делото нотариален акт
№18 том VІ н.д.№ 743/ 2009г. на нотариус Ж. М. и поради това може
да се приеме ,че е индивидуална собственост на ищеца „***„ ЕООД.
От събраните по делото свидетелски показания /свидетелите М. Ц.
Ф. и И. М. Л. / ,се установява ,че първоначално това стълбище е било
монолитно ,но през лятото на 2021г. е било премахнато от „*** „
ЕООД /демонтирано /,като на негово място е била монтирана метална
стълба /тази , която вещото лице инж.Т.Л. описва в заключението си
7
,което е изготвено на 11.02.2022г.и депозирано пред РС-Плевен /. От
тези действия на ищеца „*** „ЕООД всъщност става ясно ,че и самият
той третира въпросното стълбище не като обща част на етажната
собственост, както неправилно е приел ПлРС в мотивите си , а като
част от своят собствен обект- клуб –ресторанта на ниво -1 в
жилищната сграда. Впрочем все в т.вр. следва да се отбележи , че и
ответното дружество „***“ЕООД всъщност не е имало претенции по
отношение на това стълбище и не го е ползвало , като се има предвид
,че то води само и единствено до клуб-ресторанта на етаж -1 ,който
изцяло е собственост само на ищеца по делото и където ответното
дружество“*** „ЕООД не притежава никакъв собствен обект до
който да се осъществява достъп посредством това стълбище.
Реципрочно , от изразената позиция на ответника „***“ЕООД ,а и
от неговите фактически действия пък може да се направи извод , че
това дружество счита антрето на първия етаж на жилищната
сграда/към което извежда въпросната метална стълба от ниво -1 / , а
съответно и входната врата пред него, като своя собственост ,
доколкото ползва тези обекти пряко за достъп до своите жилищни
помещения на първи и втори жилищни етажи и именно по тази
причина , и с оглед на тяхното предназначение като прилежащи
обекти към жилищните етажи, ги счита не за общи части , а за своя
собственост, поради което и е изградило въпросната стена от
гипсокартон ,която отделя стълбището към сутерена от това антре
,респ. от входната врата на сградата откъм западната и фасада.
В т.вр. следва да се отбележи и това ,че антрето или предверието
поначало се проектира като част от стълбището или като
самостоятелно обособено помещение ,свързано с него / чл. 100 ,ал.1 от
Наредба № 7 / 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони/,т.е. функционално
то винаги се свързва с определено стълбище ,което в конкретния
случай обслужва точно определени самостоятелни обекти в
жилищната сграда, а не и обекта на етаж -1 /сутерена /. В конкретния
случай това преддверие се явява коридор , който води към стълбището
за втория етаж на жилищната сграда /както уточнява в.л. арх.Т. М. в
с.з. пред ПлОС от 09.02.2023г. / ,т.е. функционално то е свързано
именно и само със стълбището към втория етаж и след като
въпросното стълбище към втория етаж не е обща част между
собственика на жилищните помещения ,разположени на този втори
жилищен етаж и собственика на ресторанта , то логично е и самото
преддверие да се третира не като обща част , а като собственост на
8
собствениците на жилищните помещения на този втори етаж , които е
предназначено да обслужва.
Всички тези въпроси ,обаче , е необходимо да се изследват и
разрешат в един спор по чл. 108 от ЗС ,какъвто в случая не е
предявен,но без чието предварително решаване ,не може да се
разгледа и уважи и иска по чл. 109 от ЗС.
Горните съображения,свързани със собствеността на тези обекти ,
ПлОС излага за да обоснове тезата си ,че не може да се разреши
спорът по чл. 109 от ЗС ,преди да бъде разрешен съществуващия
спора за собствеността на стълбището към сутерена /преустроен в
клуб-ресторант /, което свързва етажа на ниво -1 /където се намира
клуб-ресторанта / и антрето на първия етаж на жилищната сграда
,респ. и входната врата на сградата - дали това са общи части на
жилищната сграда или пък спадат към индивидуалните обекти на
етажната собственост ,принадлежащи на всяка от двете страни по
делото.
Спорът за собственост ,който фактически съществува по отношение
на приетите от ПлРС за общи части е породен от недовършеното
проектиране на преустройството на сутерена в клуб-ресторант ,който
въпрос е подробно коментиран в заключението на в.л.арх.Т. М. .
Според това заключение „Проектът за преустройството на сутерена в
клуб ресторант е предвидил стълбата към първи етаж да се използва за
зареждане на кухненския блок на заведението /съгласно норми и
правила за проектиране на заведения за обществено хранене е
необходим отделен вход/ и същевременно да служи за евакуационен
изход /необходими са били два изхода при разстояние, по-голямо от
25м от най-отдалечената точка в заведението до най-близкия изход
/чл.163, таблица 18 от Наредба №2 ПСТН/. Това е описано в
обяснителната записка към проекта /стр.107 и 108/. Стълбата е
показана в чертежа на полуподземния етаж - ресторант и в
пространството под нея е предвидено помещение за склад. Не е
чертано изобщо разпределение на ниво I етаж, където излиза
стълбата от ресторанта в антре, описано като черен вход към
кухнята на жилището на I етаж. Проектът е недозавършен. Арх.П.
не го е чертал, тъй като е имал уговорка с тогавашния собственик на
сградата Н. Я. Н./който е бил собственик и на сутерена / , веднага
след проекта за преустройство на сутерена в ресторант да се изработи
и проект за преустройство на I и П жилищни етажи, в който е смятал
да обособи този изход за ползване само от ресторанта и да се зазидат
подходите към съществуващите жилищни помещения. Това е било
9
възможно, тъй като сградата има и друг, параден вход. Не се е
стигнало до такъв проект по вина на предишния собственик на
сградата, но вината е и на архитекта проектант, че не е показал
разпределение на I жилищен етаж със съществуващия вход, който
проект за ресторанта отрежда за вход към ресторанта за зареждане
на кухнята и същевременно за евакуационен вход. При липсата на
такъв чертеж бившият собственик на жилищата и собственикът
на ресторанта не са обособили като собственост на ресторанта
входното антре на ниво I етаж, с което да се докаже правото му да
ползва стълбата до него и то да бъде само негово, без да е вход и
към жилището/което пък противоречи на санитарно хигиенни
норми - чл.38 ЗУТ/2/ - обекти за обсл.дейности се предвиждат в
полуподземни етажи, ако са осигурени самостоятелни входове към
тях и са съобразени със санитарно-хигиенните, противопожарните и
др. технически изисквания/“ .
Според вещото лице „Въпросът с добиване на собственост върху
черното входно антре към жилището на I етаж от ресторанта е
трябвало да бъде уреден още с въвеждането и даже преди въвеждането
на ресторанта в експлоатация, далеч преди продажбата на жилищната
част от сградата през 2020г. Новите собственици, закупили
жилищната част на сградата не желаят да се откажат от ползването на
този вход към жилищната част - посочен за авариен изход на
ресторанта и за зареждане кухнята на ресторанта в записката на
архитектурния проект, но не е променена собствеността на антрето
към входа на ресторанта - остава си жилищна. Те не са съгласни да не
могат да ползват този вход и затова при липсата на собственост на
ресторанта на това антре са затворили вратата към стълбата, водеща
надолу към ресторанта с гипсокартон, за да остане за ползване този
вход само от тях“.
Вещото лице сочи освен това ,че при проверка в АГКК Плевен са и
предоставили скица на обектите в имота, на която са отразени общите
части, до които трябва да имат достъп всички собственици. В имота
има показани две общи части, едната от които е: антрето
/коридорчето/ с изход към западната част на двора заедно със
стълбата към сутерена — ресторант. Вещото лице , обаче счита ,че
при днешните условия не би трябвало да е така, защото стълбата е в
обема на ресторанта, а коридорчето е вход само към жилищата, тоест
там няма общи части /коридорчето- антре е жилищна собственост/“.
Всички това съдът излага за да обоснове тезата си ,че е налице по –
същественият спор между страните за собствеността на приетите от
10
РС-Плевен за общи части ,като разбира се тези въпроси , е
необходимо да се изследват и разрешат в един спор по чл. 108 от ЗС
,какъвто в случая не е предявен. Преди да бъде разрешен този спор
по чл. 108 от ЗС / за собствеността на стълбището към сутерена
/преустроен в клуб-ресторант /, което свързва етажа на ниво -1 /където
се намира клуб-ресторанта / и антрето /коридорчето / на първия етаж
на жилищната сграда ,респ. и входната врата на сградата към това
антре- дали това са общи части на жилищната сграда или пък спадат
към индивидуалните обекти на етажната собственост ,принадлежащи
на двете страни по делото, изобщо не може да бъде разрешен и
спора по чл. 109 от ЗС .
При това положение няма как да бъде уважен предявения иск с
правно осн. чл. 109 от ЗС срещу „*** „ЕООД да преустанови
нарушаване на правото на собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен,ул.***, представлявано от
Л. Ю., като премахне изградената стена, с която е преустановен
достъпа през общите части на етажната собственост на първи етаж до
обособения през 2005 г. авариен изход на ресторанта, извеждащ в
югозападната част на дворното място. В т.см. този иск остава
недоказан и следва да бъде отхвърлен на това основание.
Едва след евентуалното разрешаване на спора по чл. 108 от ЗС
относно собствеността върху тези части на сградата и ако евентуално
се окаже ,че действително се касае за общи части,а не за собственост
само на ищеца или на ответника върху тях , то тогава пък за страните
по делото остава открит пътя на Чл. 32. 1 и 2 от ЗС - Общата вещ се
използва и управлява съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ , а в случай ,че не
може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е
вредно за общата вещ,то тогава районният съд, по искане на който и
да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и
ако е нужно, назначава управител на общата вещ –т.е. чрез иск по чл.
32,ал.2 от ЗС.В конкретния случай не се твърди от никоя от страните
по делото да има взето решение от етажните собственици по реда на
чл. 32 от ЗС за управлението на процесните части /ако условно се
приеме ,че те са общи части / ,респ. че това решение се нарушава от
някой от етажните собственици и по този начин се препятства
пълноценното упражняване правото на собственост на собственика на
клуб-ресторанта.В т.см. според въззивната инстанция спорът по чл.
109 от ЗС задължително се предхожда първо от решаването на спора
по чл. 108 от ЗС относно процесните части на сградата /стълбище,
11
антре и входна врата към него /,след което ако бъде безспорно
установено ,че се касае за общи части на сградата, то следва да е
налице решение по чл. 32,ал.1 от ЗС или ако такова не може да бъде
взето ,то да има съдебно решение по реда на чл. 32,ал.2 от ЗС и едва
след изчерпване на тези възможности ,ще има основание да се постави
въпроса дали ответникът по иска по чл. 109 от ЗС нарушавайки
решението на етажните собственици по чл. 32 , ал.1 от ЗС или
нарушавайки решението на съда по чл. 32, ал. 2 от ЗС относно
ползването и управлението на общите части , по този начин пречи на
другия съсобственик да упражнява пълноценно правото си на
собственост върху своя обект от етажната собственост.
След като ,обаче не решен въпроса нито със собствеността на
спорните части / стълбище към сутерена , преддверие към стълбището
за втори жилищен етаж и вратата пред това преддверие / , нито с
тяхното ползване и управление ,то няма как да се реши и въпроса дали
ответникът по иска по чл. 109 от ЗС е създал пречка за ищеца да
ползва собственият си имот ,като му е преградил достъпа до това
преддверие и входна врата откъм западната страна на сградата.
Що се отнася до представените пред въззивната инстанция нови
писмени доказателства /вложени на л. 91-94 от делото на ПлОС / от
тях действително може да се направи извод ,че след първоначалната
констатация на контролните органи за по –високо ниво на шума от
работата на китайски ресторант „***„/, отразени в изготвения от РЗИ-
Плевен протокол №КД-01-14-009ОКА/23.05.2022г. и протокол № КД-
01-14-0008/23.05.2022г. ,които са били представени пред РС-Плевен,
от страна на наемателя на китайския ресторант- „ *** „ ООД , в хода
на процеса очевидно са били предприети мероприятия по намаляване
на този шум ,след като в сертификата за контрол № 12268/
28.09.2022г.представен пред ПлОС се сочи ,че еквивалентното ниво на
шум съответства на изискванията на Наредба №6 / Д.в..бр. 58/2006г.
изм. и допълн.ДВ бр. 24 от 25.03.2022г. Това обстоятелство ,обаче не
се отразява по никакъв начин върху основанията поради които са
уважени предявените от „*** „ЕООД срещу „*** „ЕООД насрещни
искове по чл. 109 от ЗС, тъй като въпреки проведените
обезшумителни мероприятия , то остава другият по –съществен порок
на изградените от „*** „ ЕООД монтирани въздуховоди и
вентилационна система на ресторанта съгласно проекта по част ОВК
,който не е съгласуван с Министерство на културата ,както и
вентилационната система с допълнителни тръби ,разположени пред
северната фасада ,която също така не е съгласувана с Министерство
12
на културата , а така също и рекламния елемент /табела / от
покривната плоча ,както и навеса –силует откъм ул.“*** „ ,поради
това, че същият не отговаря на одобрения от Министерство на
културата проект по част –архитектура. В т.см. пред въззивната
инстанция не са ангажирани някакви нови писмени доказателства,
които да опровергават констатациите на Главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство , отразени в
Констативен протокол на осн. чл. 192 от ЗКН / на л. 50 -55 от делото
на РС-Плевен / за установени нарушения при изграждането на горните
елементи на сградата .
Що се отнася до тези части на обжалваното решение с които се
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от
А. А., да извърши ремонтни дейности на терасата на жилищната
сграда в гр.Плевен, ул.***, изградена от северната и източната й
страна, както и на покрива на сградата, под която се намира входа,
предверието и помощните помещения на ресторант, с които да
отстрани просмукването на вода в имота на ответника, смущаващо
пълноценното упражняване на правото на собственост на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.***, представлявано от Л. Ю., върху самостоятелен обект в сграда,
с идентификатор ***.660.896.1.1. по КККР на гр.Плевен, одобрени със
Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота –
гр.Плевен, ул.***,ет. -1. , както и се ОСЪЖДА на основание чл.45 от
ЗЗД „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.***, представлявано от А. А., ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.***, представлявано от Л. Ю., сумата от 725,02 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
неремонтираните от ответника – тераса на жилищната сграда - покрив
над входа, предверието и помощните помещения на ресторанта,
изразяващи се в повреди по стени и тавани на изградените до входа на
ресторанта две тоалетни за посетители, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата,то пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства ,които да променят правилно установената от РС-
Плевен фактическа обстановка по тези искови претенции ,респ. и не се
налага промяна на крайният извод направен от РС-Плевен по тях.
По отношение на претенцията на „***“ ЕООД против „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***,
13
представлявано от Л. Ю., с правно основание чл.109 от ЗС за
осъждане на ответника да премахне газовата инсталация, изградена
без съответно съгласие и разрешение,крайният извод на РС-Плевен ,че
тази инсталация е изградена изцяло съгласно действащото
законодателство от специализирана оторизирана фирма и са издадени
всички необходими протоколи за нейното функциониране и че тя като
цяло е годна за безопасна експлоатация , следва този извод да бъде
споделен от въззивната инстанция ,като се има предвид и приетото
пред ПлОС заключение на в.л.Р. С. С. по изготвената съдебна пожаро-
техническа експертиза ,която дава категорично заключение ,че
газовата инсталация на ресторант „*** „ отговоря на изискванията на
чл. 32,ал.2 от Наредба № 8121з 9647/2014г. за правилата и нормите на
пожарна безопасност при експлоатация на обектите и на чл. 97, ал. 2
от Наредбата за устройството ,безопасната експлоатация и технически
надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени
въглеводородни газове.
С оглед този изход на делото и като се има предвид, че въззивната
жалба на „***“ ЕООД е уважена само частично – по иска с правно
осн. чл. 109 от ЗС с който това дружество е било осъдено да премахне
изградената стена, с която е преустановен достъпа през общите части
на етажната собственост на първи етаж до обособения през 2005 г.
авариен изход на ресторанта, извеждащ в югозападната част на
дворното място, то следва да се присъдят само тези деловодни
разноски,които са пряко свързани с този иск , а това са разноските за
допуснатата пред въззивната инстанция съдебно техническа
експертиза / инж.Т. М. / за която внесеният от „***“ ЕООД депозит е
в размер на 250лв.
На другата страна по делото не следва да се присъждат разноски,
направени пред въззивната инстанция, тъй като подадената от „***
„ЕОД въззивна жалба не е уважена в нито една част.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното решение № 1091/18.07.2022г., постановено
по гр.д.№ 4716/2021г.на ПлРС само В ЧАСТТА с която се
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от
А. А., да преустанови нарушаване на правото на собственост на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
14
гр.Плевен,ул.***, представлявано от Л. Ю., чрез адв.Д. Д. от ПАК,
като премахне изградената стена, с която е преустановен достъпа през
общите части на етажната собственост на първи етаж до обособения
през 2005 г. авариен изход на ресторанта, извеждащ в югозападната
част на дворното място,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен,ул.***, представлявано от Л. Ю., иск с
правно осн. чл. 109 от ЗС против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, представлявано от А. А. , с
искане да преустанови нарушаване на правото на собственост на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен,ул.***, представлявано от Л. Ю., чрез адв.Д. Д. от ПАК,
като премахне изградената стена, с която е преустановен достъпа през
общите части на етажната собственост на първи етаж до обособения
през 2005 г. авариен изход на ресторанта, извеждащ в югозападната
част на дворното място,като НЕДОКАЗАН.
Във ВСИЧКИ останали обжалвани ЧАСТИ , ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното решение № 1091/18.07.2022г. постановено по гр.д.№
4716/2021г. на ПлРС.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен,ул.***, представлявано от Л. Ю., да заплати на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.***, представлявано от А. А., деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 250лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15