Р Е Ш Е Н И Е №1588
23.04.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XII-ти гр. състав, в открито съдебно
заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8187/2018
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на
исков спор.
Искове на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37,
ЕИК *********, против
Г.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, с
правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка чл. 79 и 86 от Закона за
задълженията и договорите.
Исковете
са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от кодекса ( ГПК ) са спазени .
Ищецът твърди, че е единственото енергийно
предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл.
от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови
потребители на територията на Пловдив. По силата на договор при общи условия между него
и ответника, доставил на последния топлинна енергия на стойност 106.76 лева - главница , начислена за доставена в периода от
01.11.2014г до 30.04.2017г. до обект на ответника топлоенергия, която останала незаплатена в уговорените между
страните срокове. Затова ищцовото дружество се снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение под № 12028/14.12.2017г., издадена по частното
гражданско дело № 19620 по описа на ПРС за 2017г., в
която, освен главницата, било заповядано за плащане и
търсено от това дружество обезщетение за забава в размер на 20.30 лева ,
начислено за период от 02.01.2015г до 11.12.2017г. Така издадената заповед била
връчена обаче на длъжника чрез уведомление по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , при
което кредиторът иска да се постанови против С. решение, с което съществуването
на тези му вземания да се признае за установено и моли да присъдят в негова
полза сторените разноски по двете производства.
Ответникът оспорва иска чрез особен
представител. Възразява , че няма качеството на потребител на топлинна енергия,
тъй като не била собственик на топлоснабдения обект или ползвател на същия. До
обекта не била доставяна топлинна енергия , липсвал реален отчет, уредите и
средствата за търговско измерване били негодни да мерят доставеното
метрологично точно. Възразява се също така , че за процесния период имало
кредиторова забава - било налице
превишение с повече от 50 % на количеството топлоенергия, отделена от сградната
инсталация , но въпреки това ищеца не изпълнил задължението си по чл. 78 от
Наредба № 16-334 / 06.04.2007г да прекрати топлоотдаването. Моли се исковете да
бъдат отхвърлени .
Вещото лице по проведената съдебно – техническа
експертиза дава заключение , че в жилищния блок на процесния адрес е ползвана
за исковия период топлоенергия за отопление от действаща абонатна станция. Битова
гореща вода не е доставяна, няма присъединени към инсталацията отоплителни тела
, вкл. щранг – лири. За периода са
разпределени 1.25402МВтЧ топлинна енергия , доставена чрез сградната
инсталация, като е спазена методиката по чл. 61 ал.1 от Наредба
№ 16-334 / 06.04.2007г , при отопляем
обем на жилището от 78 м3 .
Според вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение , че неплатените задължение на ответника за
доставена топлоенергия възлизат на 106.76 лева – главница, и обезщетение за
забавата в размер на 20.30 лева , начислено за периода от 02.01.2015г. до 11.12.2017г.
По същество :
Спорно е
било между страните дали ответникът е собственик на жилището в *******************, но , предвид представеното
извлечение от кадастралната карта и справката
по лице от Службата по вписванията при ПРС, л. 76 – 78 от делото , съдът
приема , че ответника е собственик на ½ идеална част от жилището, респ.,
че е потребител на топлинната енергия , доставяна до жилището . Или , между
страните има договор при общи условия за доставка на топлоенергия, по силата на
който ответникът дължи плащане на доставеното, вкл., т. нар . такса „ сградна инсталация„
начислявана за отделената в негов имот от тръбите на общата инсталация енергия.
В това отношение , съдът приема за годни доказателства приложените от ищцовото
дружество справки ,макар те са изходящи
от страна частни документи . Съгласно чл.34, ал.1 от общите условия, които са били в
сила към началната и крайната дати на доставките , ответника е длъжен да заплаща всички задължения,
свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл.35, ал.1 от
общите условия, освен главницата, при
неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по проведената техническа
експертиза, според което, имота е топлоснабден
от действаща абонатна станция. Затова няма как да се сподели възражението на
ответника за неизпълнен от ищеца договор – това за липса на доставена
топлоенергия. След като е спазена методика към чл. 61 ал. 1 от Наредба № 16-334 / 06.04.2007г( приложение първо
към същата ), то не може също така да се приеме , че размера на иска е
неправилно определен, нещо ,което
заключението на ВЛ по счетоводната експертиза отрича. А съдът кредитира и това
заключение като обективно и компетентно изготвено.
Тук следва да се каже , че липсата на
реален отчет на доставената енергия не е от значение за изхода на спора , след
като предмет на делото е единствено вземане на ищеца за отделена от сградната
инсталация такава енергия , нещо , което се изчислява нормативно без нужда от
реален отчет на каквито и било средства за търговско измерване. Такива се
монтират върху отоплителните тела , каквито няма , или се ползват само за
измерване на количеството на доставена битова гореща вода , каквато също няма.
По делото отсъстват данни топлинният товар на отоплителните тела в
сградата да е намален с над 50 % от проектния такъв или количеството на енергията, отделена от
сградната инсталация да надвишава количеството на енергията за отопление на имотите, като тук очевидно се
има предвид сумата на доставеното от
сградната инсталация, съпоставена със сумата на доставеното за отопление във
всички самостоятелни обекти в същата сграда, доколкото отоплителната инсталация
е само една. Данни по делото за
топлинното потребление в останалите
самостоятелни обекти в процесната сграда в етажна съсобственост обаче отсъстват
и затова направеното в тази връзка възражение на ответника не се споделя от
съда.
Съдът не споделя и друго възражение на ответника – за метрологична негодност
на средствата за търговско измерване , тъй като на л. 79 от делото е представен
протокол за подмяна на средствата за
търговско измерване. От същия личи , че топломера в абонатната станция,
захранваща жилището на ответника , е подменен с годен такъв на дата 05.ХІ
.2013г, тоест, бил годен както към началната , така и към крайната дата на
процесния период да мери доставената до тази станция енергия.
Исковете са основателни.
Същевременно обаче , каза се , от
представените за собствеността върху имота данни се извлича право на
собственост на ответника върху същия само до размер от ½ идеална част. Тоест,
исковете са основателни само до половината си размер - съобразно правата на ответника върху имота.
Разноските се поемат от страните
пропорционално на уважената, респ., отхвърлената част от исковете. Ответната
страна не е правила разноски , представлявана е от назначен от съда особен
представител.
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Г.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, че в отношенията
между страните , дължи на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37,
ЕИК *********,
плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 12028/14.12.2017г.,
издадена по частното гражданско дело № 19620 по описа на ПРС за 2017г.: 53.38 лева -
главница , начислена за доставена в периода от 01.11.2014г до
30.04.2017г. до обект на ответника топлоенергия, и обезщетение за забава в размер на 10.15
лева , начислено за период от 02.01.2015г до 11.12.2017г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
над този размер до пълния им размер ( 106.76 лева – главница за същия период и
20.30 лихви за същия период) КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъжда Г.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 352.50 лева разноски по делото ,
включително заповедното производство по № 19620 по описа на ПРС за 2017г.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ