РЕШЕНИЕ
№ 1292
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330205488 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-006744 от
15.07.2021г. на ***, сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с
което на ВЛ. В. К., ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказания
“Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева, и “Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено административно
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят ВЛ. В. К. обжалва наказателното постановление и
моли същото да бъде отменено като немотивирано, незаконосъобразно,
неправилно и противоречащо на материалния и процесуален закон, по
изложени в жалба съображения. Редовно призован, не се явява лично в
съдебно заседание, а се представлява от адвокат Г., който поддържа жалбата
и моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна - сектор “ПП“ при ОД на МВР - Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се
излагат съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да
бъде оставена без уважение, а НП потвърдено като правилно и
законосъобразно. Прави се възражение, при евентуално уважаване на
жалбата, за намаляване на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
1
адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против ВЛ. В. К. за
това, че на 23.06.2021г. около 03:41 ч. в гр. Пловдив, ул. „Македония” – до №
44 управлявал лек автомобил „ФИАТ 500“, с рег.№ ..., под въздействието на
алкохол. Изпробван бил с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен № ARNA-0183, който отчел положителен резултат от 1.03 промила
алкохол в издишания от водача въздух. Издаден бил талон за медицинско
изследване № 0051889, но водачът не дал кръвна проба.
За горните констатации свидетелят К. М. К. - *** към ОД на МВР –
Пловдив съставил АУАН, като квалифицирал нарушението по чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, а въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното
Наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена отчасти въз основа на показанията на свидетеля К. М. К., който
поддържа отразеното в АУАН, макар да няма точен спомен за случая и
изцяло от писмените доказателства по делото, които кредитира като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят потвърждава
авторството на АУАН и констатациите в него, но не излага конкретни факти
по случая. Съдът кредитира отчасти показанията на актосъставителя, като
обективни и незаинтересовани, но по отношение на обстоятелствата по
извършване на нарушението, същите не могат да послужат за разкриване на
обективната действителност.
Видно от приложените АУАН и НП, нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя се свежда до твърдението, че е
управлявал л. а. след употреба на алкохол, установена с техническо средство.
По делото липсват, обаче каквито и да било доказателства, удостоверяващи
по категоричен начин годността на използваното за установяване на
алкохолна концентрация техническо средство – анализатор за алкохол в дъха
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARNA-0183 и съответствието му с
нормативните изисквания, залегнали в раздел ХХХVІІ от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, Обн., ДВ,
бр. 98/2003 г. Въпреки изричните указания на съда, не се представи актуален
протокол удостоверяващ техническата годност на измерващия уред, а дори
напротив в писмо от лаборатория „ХИГИТЕСТ” ООД е посочено, че апаратът
е преминал първоначална проверка на 14.02.2020г., но повече не е бил
представян за последваща такава, поради което техническата му изправност
към момента на процесната проверката на жалбоподателя не е доказана. В
2
този ред на мисли недоказано остава твърдението на наказващия орган, че
отчетената от уреда концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя
действително към момента на проверката е била 1.03 на хиляда. По делото
твърдяната в НП концентрацията на алкохол не се доказа и с втория възможен
начин - химически анализ на кръвна проба от жалбоподателя. Въпреки
отразеното в АУАН и НП, че е отказана кръвна проба, доказателства в тази
насока също не са представени. При недоказаността на този основен елемент
от състава на нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП - употреба на алкохол и
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда недоказано остава и
извършването на самото нарушение.
Ето защо съдът прие, че фактическите констатации в АУАН и НП са
необосновани и не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към
делото доказателства. Основен и задължителен елемент от всеки АУАН и
всяко НП е описание на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават съгласно чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като така посоченото се намира в пряка
връзка с разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН даваща легална дефиниция на
понятието за административно нарушение. Задължението за представяне на
доказателства, подкрепящи изложеното в НП, е изцяло в тежест на
наказващият орган и при установеното бездействие от негова страна, съдът
приема за недоказано описаното административно нарушение и
извършването му от жалбоподателя. Ето защо и с оглед на установеното,
съдът приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
НП. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и не са от
категорията нарушения, които биха могли да се преодолеят по реда на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН, тъй като са довели до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя, тъй като не е могъл да разбере в какво точно е обвинен.
Предвид гореизложено, съдът намира, че атакуваното Наказателно
постановление № 21-1030-006744 от 15.07.2021г. на ***, сектор “Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с което на ВЛ. В. К., ЕГН **********,
на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказания “Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева,
и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца
за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, следва
да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено искане от
жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства
за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 400 лева, видно от
приложения договор за правна защита и съдействие. Доколкото случаят не се
отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира за основателно
възражението на въззиваемата страна за намаляване размера на адвокатския
хонорар до минимално предвидения в наредбата, а именно 300 лв. Ето защо, с
3
оглед изхода на делото и изложените по-горе съображения, Съдът намира за
основателна до размер от 300 лв. претенцията на жалбоподателя за разноски,
като следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е издателят на
процесното НП, каквото в случая се явява ОД на МВР – Пловдив, да заплати
тази сума.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По горепосочените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-006744 от 15.07.2021г.
на ***, сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с което на ВЛ.
В. К., ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказания “Глоба” в размер
на 1000 /хиляда/ лева, и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
/дванадесет/ месеца за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ВЛ. В. К., ЕГН
**********, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляващи разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4