МОТИВИ
към присъда № /16.05.2016год., постановена по НОХД № 828/14год.
по описа на СпНС
Подсъдимите Й.И.Й., И.Й.С., В.К.С., М.А.
и А.Б.Й. са предадени на съд по внесен от СП обвинителен акт за извършен от тях
престъпления както следва :
Подсъдимият Й. Й. :
- За това че на неустановена дата в началото на
2003г. в гр. С. и страната образувал и от тогава до 31.05.10г. в гр.С. и страната
ръководил организирана престъпна група с участници И.С., В. К.С., А. Бл.Й., М.А.,
Р.
И.К. (участник до 19.06.09г.), А. Мл.П. (участник до 01.09.04г.) и Б. К.А.
(участник до 29.11.03г.), като групата е въоръжена и е създадена с користна цел
и с цел извършване на престъпления по 115 и чл.142 НК – престъпление по чл.321
ал.3 т.1 вр.ал.1 НК
-За това, че на 12.06.03г.,
около 10.30ч. в гр.С., на кръстовището на бул.**** и ул.* в съучастие,
действайки като помагач с И. Й.С. (извършител) умишлено го е улеснил в опит
умишлено да умъртви К.С.К. с ЕГН: ********** по начин и със средства, особено
опасни за живота на мнозина, чрез използване на неустановена марка и модел
огнестрелно оръжие и произвеждане на пет изстрела в гърба на пострадалия и на
оживено обществено място, предумишлено и в изпълнение решение на ОПГ, като
опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, а именно К.К. бил
облечен с бронежилетка, намалила кинетичната енергия на куршумите, и успял да
избяга от местопроизшествието, с което осуетил възможността за произвеждане на
други изстрели – престъпление по чл.116
ал.1 т.6 пр.1, т.9 и т.10 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.20 ал.4 НК.
Подсъдимият И. С.
:
-За това, че за вреМ.
от неустановена дата в началото на 2003г. до 31.05.10г. в гр.С. и страната е
участвал в ОПГ, образувана и ръководена от Й.Й. и участници В.С., Ал.Й., М.А.,
Р.К. (участник до 19.06.09г.), А.П. (участник до 01.09.04г.) и Б.А. (участник
до 29.11.03), като групата е въоръжена, създадена е с користна цел и с цел
извършване на престъпления по чл.115 и чл.142 НК – престъпление по чл.321 ал.3
т.2 вр.ал.2 НК.
-За това, че на 12.06.03г.,
около 10.30ч. в гр.С. на кръстовището на бул.„****“ и ул.* в съучастие, като
извършител с Й.Й.-помагач, е направил опит умишлено да умъртви К.С.К. с ЕГН : **********
по начин и със средства, особено опасни за живота на мнозина, чрез използване
на неустановена марка и модел огнестрелно оръжие и произвеждане на пет изстрела
в гърба на пострадалия и на оживено обществено място, предумишлено и в
изпълнение решение на ОПГ, като опитът е останал недовършен по независещи от
дееца причини, а именно К.
К. бил облечен с бронежилетка, намалила кинетичната
енергия на куршумите, и успял да избяга от местопроизшествието, с което осуетил
възможността за произвеждане на други изстрели
– престъпление по чл.116, ал.1, т.6 пр.1, т.9 и т.10, вр.чл.115, вр.чл.18,
ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК.
-За това, че на 06.11.13г.
до 08.30ч. в гр. К., ул.* е държал Р.осредство – фабрично произведен заглушител
на сигналите на GSM операторите, работещи на територията на РБ, което излъчва в етера, бе
за да има писмено разрешение за това – престъпление по чл.348 б. „А“ пр.2 НК
Подсъдимият В. С.:
-За това, че за вреМ.
от неустановена дата в началото на 2003г. до 31.05.10г. в гр.С. и страната е
участвал в ОПГ, образувана и ръководена от Й. Й. и участници И. С., Ал. Й., М. А.,
Р. К. (участник до 19.06.09г.), А. П. (участник до 01.09.04г.) и Б. А.
(участник до 29.11.03), като групата е въоръжена, създадена е с користна цел и
с цел извършване на престъпления по чл.115 и чл.142 НК – престъпление по чл.321
ал.3 т.2 вр.ал.2 НК.
Подсъдимият М. А.
:
-За това, че за вреМ.
от неустановена дата в началото на 2003г. до 31.05.10г. в гр.С. и страната е
участвал в ОПГ, образувана и ръководена от Й.Й. и участници И.С., В.С., Ал.Й.,
Р.К. (участник до 19.06.09г.), А.П. (участник до 01.09.04г.) и Б. А. (участник
до 29.11.03), като групата е въоръжена, създадена е с користна цел и с цел
извършване на престъпления по чл.115 и чл.142 НК – престъпление по чл.321 ал.3
т.2 вр.ал.2 НК
-За това, че до
09.50ч. на 06.11.13г. в гр.С., ж.к.*, бл.*, вх.*, ет.* ап.* е държал
огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет „Ecol Major“ mod 88 cal.9 мм с фабричен
№ *, преработен в боен пистолет чрез подмяна на цевта му с бойна такава,
кал.5,6 мм, ведно с 1 бр. шумозаглушител и боеприпаси за огнестрелни оръжия –
35 бр. патрони, малокалибрени с периферно възпламеняване, кал. 5,6 мм, без да
има за това надлежно разрешение съгл.чл.50 ал.2 вр. ал.3 вр.чл.56 ал.2 ЗОБВВПИ
– престъпление по чл.339 ал.1 алт.2 пр.2 и пр.6 НК. Именно това престъпление в
последствие в хода на съдебното следствие е изменено по реда и условията на
чл.287 НПК, като допуснатото изменение касае фабр.№ на процесния пистолет, а
именно № *
Подсъдимият Ал. Й.:
-За това, че за вреМ.
от неустановена дата в началото на 2003г. до 31.05.10г. в гр. С. и страната е
участвал в ОПГ, образувана и ръководена от Й. Й. и участници И. С., В.С., М.А.,
Р.К. (участник до 19.06.09г.), А.П. (участник до 01.09.04г.) и Б.А. (участник
до 29.11.03), като групата е въоръжена, създадена е с користна цел и с цел
извършване на престъпления по чл.115 и чл.142 НК – престъпление по чл.321 ал.3
т.2 вр.ал.2 НК
Така депозираният
обвинителен акт съдържа както подробно фактологическо описание на конкретната
престъпна деятелност на всеки един от подсъдимите, свързана с формирането на
престъпното сдружение и с осъществявани конкретни престъпни действия, целени от
ОПГ, така и подробни правни доводи в подкрепа на повдигнатото обвинение. Същото
се поддържа в с. з. от участващите по делото прокурори, според които в хода на
съдебното следствие са събрани достатъчно безспорни и категорични доказателства
касателно реализирана престъпна дейност от страна на подсъдимите и то за всяко
едно от вменените им престъпления. Прави се обстоен анализ на доказателствата
по делото, като се сочат конкретни свидетелски показания и експертни заключения
и изводимите от тях релевантни фактически обстоятелства, които според СП обуславят
постановяването на осъдителна присъда. Двамата участващи по делото прокурори са
единодушни относно вида и размера на исканите наказания. Според тях, водещият
критерий за престъплението по чл.321 НК е високата обществена опасност на
деянието и дееца, поР. което отправят искане за налагане на наказание ЛСВ с
ефективно изтърпяване за всеки един от подсъдимите, като съответно същото да
бъде в максимален размер за подсъдимите Й.Й., И.С. и В.С., а именно ЛСВ за срок
от 15 години за подс. Й. и ЛСВ за срок от 10 години за другите двама подсъдими,
а за подсъдимите М. А. и Ал. Й., разполагащи с по-ниска личностнова обществена
опасност, се пледира за налагане на наказание ЛСВ за срок от 8 години. Касателно
престъплението против личността на пострадалия К.К. се иска от СП налагането на
едно и също наказание и за двамата подсъдими Й. Й. и И. С., а именно доживотен
затвор с право на замяна и единственият твърдян в тази вр. мотив се изразява в
наличието на „недовършен опит, макар и не по волята на подсъмите“. Участващите
по делото прокурори в хода на съдебните прения конкретизират и исканите от тях
наказания за останалите процесни престъпления, като съответно относно подс. И. С.
за престъплението по чл.348 б. „а“ пр.2 НК се иска наказание ЛСВ за срок от 5
години, а за подс. М. А. относно престъплението по чл.339, ал.1, алт.2, пр.2 и
пр.6 НК се изразява мнение за налагане на наказание ЛСВ за срок от 3 години.
Защитникът на подс. Й.
Й. – адв. * на първо място в своята пледоария отправя искане за прекратяване на
наказателното производство по отношение на неговия подзащитен с довод за
допуснато нарушение на императивната норма на чл.61, ал.1 ЗЕЕЗА, изразен в
липса на съгласие от съответния изпълняващ орган за неприлагане на принципа на особеността.
На второ място адв. В. ангажира и мнение за постановяване на оправдателна
присъда за двете процесни престъпления, вменени на подс. Й.. Според защитата,
обвинението изначално страда от съществени пороци, доколкото в процесния ОА и в
частност неговата обстоятелствена част липсва фактологическа мотивировка на
престъплението против обществения ред и спокойствие, тъй като не са описани
никакви конкретни действия на лицата, включени в числения състав на ОПГ, които
действия да представляват обективен израз на тяхното престъпно участие. По
същество на процесния спор се навеждат съображения за липса на доказателства в
подкрепа на повдигнатото обвинение, като се твърди, че доказателственият анализ
не налага извода за реализирана престъпна деятелност от подс. Й. по
орагнизиране и ръководене на престъпна група по см. на чл.321, ал.1 НК и то в
рамките на инкриминирания времеви период. Доводът за липса на доказателства се
явява основният такъв на защитата и досежно вмененото на подс. Й. престъпление
по чл.116, ал.1 т.6, т.9 и т.10, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 вр.чл.20, ал.4 НК –
обсъждайки най-вече показанията на пострадалия свидетел К.К., се излагат
съображения за липса на изискуемата по чл.303, ал.2 НПК несъмненост на доказателствата
за извършено престъпление.
Защитникът на
подс. И. С. – адв. Д. Л. преповтаря горните съображения за липса на законово
фактическо обвинение и за липса на безспорни доказателства, установяващи по
категоричен начин реализирано от нейния подзащитен поведение по участие в ОПГ,
по извършване на опит за убийство на св. К. К. и по държане на инкриминираното
по чл.348 б. „а“ пр.2 НК Р.осредство. Според защитата, доказателствените
източници съдържат само и единствено определени предположения, които не са
достатъчни за постановяване на осъдителна присъда, поР. което се отправя молба
за признаване на подс. И. С. за невиновен за всяко едно от процесните три
престъпления.
Защитата на подс. В.
С., в лицето на адв. И. П., също отправя искане за постановяване на
оправдателна присъда. Прави се обстоен правен анализ на материалните норми на
чл.321 и чл.93 т.20 НК и се твърди изначална липса на въздигнати в
квалифициращи съставомерни елементи тези по извършване на престъплението по
участие в ОПГ с „користна цел“ и с цел
„извършване на престъпления по чл.115 и чл.142 НК“ към момента на образуване на
групата, който момент съвпада с началния такъв по включване на неговия
доверител в престъпното сдружение. Коментирайки отразените в обстоятелствената
част на ОА факти, адв. П. изразява становище за непълнота на фактическото
обвинение, което представлява съществено процесуално нарушение по см.на чл.248
ал.2 т.3 НПК, и за липса на доказателства в подкрепа именно на тези факти,
доколкото те са включени в предмета на доказване съгл. чл.102 НПК.
Адвокат Г.,
защитник на подс. М. А., изцяло се присъединява към изложените от
горепосочените защитници доводи за фактологическа непълнота на процесния ОА и
за липса на категорични доказателства касателно вменените на нейния подзащитен
престъпления. Изразява се становище за действително познанство между подс. Й. и
подс. М. А., като обаче техните взаимоотношения представляват служебни такива,
предопределени от сключен договор за лична охрана. Касателно престъплението по
чл.339 НК, защитата се позовава на липса на умисъл при реализиране на
съставомерното изпълнително деяние по държане на оръжие и боеприпаси, а формата
на вина запълва субективната страна на пресътпния състав.
Защитникът на подс. Ал.
Й. – адв. Й. също се позовава на фактическа непълнота в ОА, а по същество на
процесния спор изразява мнение, че приобщените по делото доказателства не
подкрепят по категоричен и безспорен начин обвинителната теза за извършено от
подсъдимия престъпление по участие в ОПГ. В контекстта на този последен извод
защитата отделя значително внимание на фактическите твърдения на СП за
възложените на подс. Й. функционални задачи по причиняване на смърт на други
лица в рамките на общата за ОПГ престъпна деятелност, като се подчертава
обстоятелството, че единственото споменавано име е това на починалия Т.Т., но
за това престъпление подсъдимият е признат за невиновен по друго образувано
дело на СпНС и постановената оправдателна присъда, като непротестирана, е
влязла в законна сила. Т.е. твърди се, че тези факти са проверени от съд и
постановената присъда разпростира своето действие и по настоящото дело.
Самите подсъдими
(изключая подс.Й., по отношение на който производсвото се разгледа в условията
на задочно такова по чл.269 ал.3 НПК) в хода
на съдебните прения и в предоставената им последна дума не се признават за
виновни и поддържат изцяло становището на своите защитници.
От фактическа страна :
Съдът,
след като взе предвид доводите на процесните страни и след като обсъди в
изпълнение на чл.13 и чл.14 НПК заедно и по отделно събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Й.Й. е роден на ***. в гр.К., с адресна
регистрация в гр.С., български гражданин, осъждан. През годините, включени в
инкриминирания времеви период, той е бил задържан нееднократно по различни
наказателни производства, съответно за периодите 28.08.03г.-06.02.04г. по ДП №
225/03г., 01.09.04г.-10.09.04г. по ДП № 263/04г. и 24.02.07г.-08.05.08г. по ДП
№ 69/07г.
Всички подсъдими, изключая подс. М. А., през периода
2003г.-31.05.2010г. живеели в населени места в община К., съответно подс. Й. обитавал недвижим имот в
с. Б., собственост на неговата майка Д.Т.., подс. И. С. по прякор Б. – имот в
гр. К., подс. Ал. Й. – в с. Д. и подс. В. С. – в с. Д. и в гр. К.. Подсъдимият М.
А. ***. Лицето Р.И.К. също живеел в с. Д. до 19.06.09г., когато бил обявен за
ОДИ.
През
календарната 2003г. подс. Й. започнал да строи къща в с. Б. и се занимавал със
стопанисване на местния язовир. Към този времеви момент той се познавал с подсъдимите
И. С. и В. С., с лицата Р. К., А. П., Б. А., Д. С. Г., Б.Г. и със свидетелите Н.
Г. и Бр. С.. В края на 2005г. се запознал с подс. М. А., а по-късно на
неустановена по безспорен начин дата, в периода 2007г. - 2010г. се запознал и с
подс. Ал. Й.. Подсъдимият Й. поддържал приятелски отношения с горепосочените
лица. Случвало се заедно да празнуват в заведения в гр. К. и взаимно си ходели
на гости. От своя страна останалите подсъдими също се познавали по между си и
нееднократно заедно посещавали заведения и футболни мачове.
Подсъдимият Й. се запознал със св. Хр.Х. *** в началото
на м. 08.2002г., като към този момент свидетелят бил обявен за ОДИ във вр. с
образувано и водено против него в РС-В. друго наказателно производство за
извършена измама. Кратко време след запознанството им, но на неустановена дата,
подс. Й. отправил молба към св. Х. за намиране на недвижим имот с цел наемането
му, но не го уведомил за какво ще се ползва същият. Единствените изисквания за
имота, с които трябвало да се съобрази свидетелят и дадени му от неизвестно по
делото лице, се изразявали в наличието на гараж, като трябвало „да има топла
връзка от гаража към къщата“. Свидетелят се съгласил и действително започнал да
търси по обяви такъв имот. Той намерил подходящ имот в гр. Б. и след като
имотът бил огледан и одобрен и от подс. Й. се предприели действия по
документалното оформяне на наемните отношения, като още към този първоначален
момент подсъдимият предоставил определена парична сума за дължимия наем. На 01.09.02г.
св. Х., в качеството на наемател и представяйки се с друго име, сключил договор
за наем на имот, находящ се в гр.Б. * ул. *. Имотът представлявал двуетажна къща
с построено гаражно помещение с две гаражни клетки, долепени до източната стена
на жилищната постройка. Във вр. с всички разходи за така наетия имот и през
целия период на наема до м.08.03г. св. Х. разполагал с телефонен номер и
контактувал единствено с лицето Д.Г. по прякор „Д.Р“. Само и единствено св. Х. притежавал
ключ за имота.
Имотът се посещавал от подс. Й. и от лицата А. П. по
прякор „Ш.“, Б. А. по прякор „Б.“ и Д. Г. по прякор „Д.Р“, като последният
винаги предварително се обаждал на горния свидетел, тъй като само и единствено
св. Х. притежавал ключ за имота. Бил установен и конкретен начин на придвижване
на лицата до самия имот – след телефонно обаждане от страна на лицето Д. Г. до
горния свидетел и уведомяването му за бъдещето посещение на имота от някой от
горепосочените лица, се провеждала среща в центъра на гр. Б., от където св. Х.
вземал съответните лица със свой личен автомобил и ги откарвал до къщата, а
превозното средство на тези лица оставало в центъра на града. Подсъдимият И. С.
и други неизвестни лица също посещавали имота в гр. Б. по гореописания начин. На
неустановена дата лицето А.П. посетил наетия имот в гр.Б., като донесъл и
монтирал на пода на мазето “едно желязо със заварена халка„ с обяснението „Ако
докараме някого, да има къде да го връзваме да не мърда“. Дейността му била
подпомогната от св.Х., който изхвърлял пръстта от направения за целта изкоп.
Отново на неустановена по безспорен начин дата в края на
2002г. в този имот подс. Й. и лицето Д. Г. докарали джип Мерцедес с ДК № ***,
софийска регистрация, тъмно син на цвят, като в автомобила имало полицейски
жилетки, маски и огнестрелно оръжия. Преимуществено подс. Й. управлявал
автомобила при посещенията си на неустановени дати на имота в гр. Б.. Наемното
ползване на същия приключило на 23.08.03г., на която дата в заведение в гр. Н.И.
полицейски служители задържали св. Х., а няколко дни по-късно на 28.08.03г. бил
задържан и подс. Й. по образуваното ДП № 225/03г., водено за извършено
престъпление против личността на Ф. Н.-Ф., убит на 19.08.03г. в гр.С., бул.„Б.“.
Междувременно на неустановена дата през 2003г. (преди
датата на задържането) подс. Й. се срещнал с Б.Г. „Б.“ в едно заведение,
находящо се в гр. С., *** и стопанисвано от лице, известно по делото, като Т.Щ..
На тяхната среща присъствал и св. Н. Г., който по това време живеел в гр. С. ***.
Темата на разговор между подсъдимия и Б.Г. била точното местонахождение на
лицето Н. Д., като св. Н. Г. ги уведомил, че „Д. живее до нас ... не спеше там,
но идваше от време на време по нощите ... караше лек автомобил Ауди комби“. Получавайки
тази информация, подс. Й. започнал да посещава апартамента на св. Н. Г. и от
там да проследява движението на горепосоченото лице. Същата дейност по
проследяване на Н. Д. извършвали и лица с имена Г. и К., приближени на Бр. Г..
Известно време след започване на горната дейност и по настояване на св. Н. Г.
същата била прекратена, а след около 2-3 седмици Н. Д. бил убит пред дома си в
гр. С., кв.„Н.“ първа част. Свидетелят Н. Г. присъствал и на още няколко срещи
между подс. Й. и Б.Г., отново проведени на същото място – кафене, стопанисвано
от лицето Т.Щ.. На една от тези срещи подс. Й. споделил, че „групировката на Ф.
го е надушила, че те са свършили работата по убийството на Ф. ... какви мерки
да предприемат“. На тези срещи подсъдимият винаги бил придружаван от няколко
човека, които „се сменяха, не бяха поС.но едни и същи“, придвижвал се с две
бронирани коли с тъмни стъкла и двама от придружаващите го мъже стояли до
колата и го чакали. Подсъдимият Й. по това време притежавал и носел винаги в
себе си пистолет.
В рамките на обсъждания времеви период лицето Б.Г.
използвал за шофьор св. Н. Г., като на неустановена дата и по време на превоз
това лице провело телефонен разговор на тема „парите, които са били изхвърлени
от влака за отвличането на С.К. ... псуваше на Й. хората ... псуваше и Й., че
за нищо не ставали“.
Лицето С.К. се познавал със св. В. С. и двамата са срещали
нееднократно, включително и след датата 06.04.04г., когато синът на свидетеля
изчезнал. Лицето Д.В.Д. е син на св. В. С.. Д.Д. лично познавал Д. Г., А. П. и
Б. А., който към горната дата вече бил починал. Смъртта на Б. А. настъпила на
29.11.03г., а известно време след това, на 01.09.04г. починал и А. П..
На датата 06.04.04г. преди обяд св. В. С. получил
телефонно обаждане, че неговият син, придружаван от лица, облечени в полицейски
униформи, се качил в автомобил, носещ обозначения на МВР, и бил откаран в
неизвестна посока. Свидетелят незабавно предприел действия по установяване
местонахождението на сина – посетил 01 РУП, от където получил информация, че
няма задържано лице с имена Д.В.Д., и разговарял с гл.секретар на МВР с молба
за съдействие. По-късно същия ден св. В. С. приел друго телефонно обаждане с
искане за приготвяне на сумата от 1 250 000лв. и указание за неуведомяване на
полицията за изчезването на сина му. Свидетелят успял да осигури исканата сума,
вземайки на заем пари от свои приятели, един от които бил и М.Б.. След това в
рамките на 10-12 дена той получил още няколко телефонни обаждания с различни
инструкции относно предаване на паричната сума. В тази вр. св. В. С. ходил пред
новотела в гр. С., но там предаването на парите не се осъществило. Той водил
разговори с различни лица, стремейки се да установи местонахождението на своя
син и да установи самоличността на лицата, при които се намира, като по този
начин и от тези лица с неустановена самоличност получил информация за
съпричастност на подс. Й. и на „хората около Й.“. Именно поР. това и 2-3 дена
след 06.04.04г. св. В. С. посетил дома на М.М.-М. с искане за съдействие от
негова страна в насока успешното предаване на паричната сума на подс. Й.,
когото не познавал лично към този момент, и да „върнат детето ми“. Самият М.М.
потърсил за целта св. Б. П. – Б.. Още същия ден последният се отзовал и дошъл в
дома на М.М., където се съгласил да отиде до дома на подс. Й., да му занесе
половин милион евро и да „го питаме дали има нещо общо“. Парите били поставени
в сак, предоставен на лица, които били охранители на М.М. и които трябвало да
придружат св. Б. П.. Този свидетел, заедно с четирима-петима охранители отишли
до дома на подс. Й. ***. Там били посрещнати от охранители на подсъдимия и
самата среща с него също се провела отпред пред дома му. Подсъдимият Й.
разговарял със св. Б. П., казал му, че нито той, нито неговите „момчета нямат
нищо общо със случая“ и не взел носената парична сума. Веднага след това св. Б.
П. се върнал в дома на М.М., предал му паричната сума и думите на подсъдимия.
След горния случай св. В. С. получил ново телефонно
обаждане с инструкции относно предаване на исканата от него парична сума, като
изпълнил и тези указания - отишъл на ж.п. гарата в гр.С., купил си билет за гр.
К., качил се на влака и се придвижил до предпоследния вагон, като в района
преди З. ф., до прелеза на завод В. получил по телефон нови инструкции и
изхвърлил през прозореца чантата с парите, които веднага били прибрани от 2-3
човека. Въпреки това Д.В.Д. не се прибрал при семейството си и около година
след неговото изчезване св. В. С. лично се срещнал с подс. Й. в с. П., като на
тази среща присъствал и Д. Г.-Д.. Свидетелят и подсъдимият провели кратък
разговор и се разделили.
Проследявайки по хронологичен ред реализираните събития и
в контекстта на посочения по-горе факт за лично познанство между подс. Й., св.
Н. Г. и лицето Б.Г., се отбелязва, че известно време след календарната 2003г. и
най-вече след смъртта на последния, св. Н. Г. не поддържал никакви връзки с
подс. Й.. Двамата се видели едва през 2007г.-2008г. на среща на „наказателните
бригади на СИК“, като на тази среща присъствало и лице с прякор „М.“. След
срещата и на неустановена дата св. Н. Г. и подс. Й. отново се видели случайно,
като последният споделил обстоятелството на получена сума в размер на 40
000лв., за да убие „М.“. Получавайки тази информация, св. Н. Г. уведомил лицето
с прякор „М.“, който напуснал страната.
Както вече се посочи по-горе в настоящите мотиви,
подсъдимите Й. и М. А. се запознали в края на 2005г. Към този момент подс. М. А.
работел към ЕТ „***.“ и по силата на сключен трудов договор № */***. заемал
длъжността охранител. Именно в това длъжностно качество и на основание договор
от 22.11.05г. бил предоставен от горното ЕТ на подс. Й. за личен охранител,
като за целта подс. М. А. притежавал и носел в себе си оръжие. От този момент
до м. 02.07г. той изпълнявал задължения на личен охранител на подс. Й. и често
го придружавал по време на извършване на действия от страна на последния във
вр. със стопанисвания от него язовир и във вр. с обработвани земеделски земи, за
която дейност бил подпомаган и от подсъдимите В. С. и И. С.. Освен подс. М.
А., подс. Й. имал и други охранители, чиято самоличност не се установи в хода
на съдебното следствие.
По-горе в мотивите на съда се отбеляза, че към календарната
2003г. подс. Й. се познавал с лицето Б. Г. и двамата често се виждали на различни
места и разговаряли. От лице с неустановена по делото самоличност те приели съвместна поръчка за убийството на св. К. К.. Лично на Б. Г. било обещано
парично възнаграждение от лице с прозвище Д.Р. след изпълнение на поръчката по
време на проведен между тях личен разговор на неустановена по безспорен начин
дата преди м.05.03г. Тъй като Б.Г. и подс. Й. се познавали много добре, постигнали
съгласие за съвместна подготовка и планиране на престъплението, като се
разбрали да разделят обещаната парична сума, независимо от това кой точно ще
извърши самото деяние. По този начин се оформила група от хора, която започнала
да се занимава с подготовката на поръчаното убийство. Междувременно подс. Й.
провел разговор с подс. И. С., с когото се познавал отдавна и между тях вече
били изградени отношения на взаимно доверие. Последният изразил желание да
участва в реализацията на престъплението.
Свидетелят К. К. е от ромски произход, живеел в гр. С., кв. * и се занимавал
с частен бизнес. На 24.01.01г. по ф.д. № 453/01г. на СГС било регистрирано АД „***“ с
едностепенна система на управление - дружеството се управлявало от съвет на
директорите с членове св. К. К. и лицата И. А. и Г. П. (племеник на св. К.). На
24.07.02г. И. А. и Г. П. продали притежаваните от тях поименни акции на горния
свидетел. По този начин последният станал едноличен собственик на капитала и на
същата дата се приел нов дружествен договор, по силата на който търговското
дружество било променено на ЕАД със същото наименование. Именно това дружество
притежавал и управлявал св. К. К. към инкриминираната дата 12.06.03г. и се
занимавал преимуществено със строителство на бизнес сграда в гр. С., бул. „В. Л.“.
Известен период преди това напуснали няколко лица, работещи при него като
охранители, поР. което той се движел без лична охрана и започнал да ползвал за
шофьор своя племеник С.Л. П..
Към 2003г. св. К. К. познавал лично Б.Г.-Б., но не
познавал подс. Й., макар че го бил виждал няколко пъти преди това заедно с и И.
К.. През този период св. К. К. разговарял с лицата Ф. П. Н.-Ф. и С. С., които
го предупредили за готвеното против него покушение, казали му да се пази от
подс. Й. и от Б.Г.-Б. и дори уточнили „който изпревари ... делят се парите на
две“, но също така му казали, че засега Ф. Н. успявал да ги възпре. Идентична
информация пострадалият свидетел получил и две седмици преди инкриминираната
дата в хотел „Х.“, гр.С., където се срещнал с М. М. (М.И.), който го запознал с
лице на име М.. Именно това лице уведомило св. К. К. за получена от подс. Й. и
от Б.Г. платена поръчка за неговото убийство и за това, че „Б. го е поканил да
участва в групата за убийства“, но той отказал. От своя страна още същия ден
свидетелят се обадил на Б.Г. и го поканил на среща в хотел „Х.“, като
непосредствено след това телефонно обаждане провел 2-3 телефонни разговора и
със С. С., който го помолил „докато се върне от Г., да не закачам Б. ... че е
негов човек, да не го пребивам“. Въпреки това, уговорената между св. К. К. и Б.Г.
среща се провела, като двамата си поговорили и се разделили.
Междувременно лицето Б.Г. и подс. Й. предприели
определени подготвителни действия за изпълнение на поетата поръчка. За целта се
снабдили с огнестрелно оръжие, а именно пистолет калибър 9 мм., и бил откраднат
от неизвестни по делото лица мотор от *, който в последствие бил ползван за
осъществяване на престъплението. Били предприети и други подготвителни
действия. Б.Г. и подс. Й. изпратили лицето М. К. при свидетел с идент. № 66,
който е от ромски произход и познавал св. К.. Целта на срещата била получаване
на информация за ежедневието на св. К. и по-точно за модел на управлявания от
него автомобил, за маршрута и вреМ. на придвижване. Срещата се провела през
месец май 2003г. Към този момент свидетел с идент. № 66 не разполагал с
исканата информация, но казал, че ще се снабди със същата. Това довело до повторна
среща между тях на следващия ден, по време на която М. К. дори предложил от иМ.
на подсъдимия Й. и на Бр. Г. парично възнаграждение на свидетеля за търсените
сведения и го уведомил, че „Й. К.ският и Б. искат да убият К.“. Свидетелят
обаче се уплашил, не предоставил исканата информация и напуснал жилището си,
отивайки при свои близки родственици. Въпреки това подс. Й. и Бр. Г. успели да
се снабдят с нужните им данни относно точния адрес на пострадалия, неговото
ежедневие и самостоятелно придвижване през повечето време, тъй като повечето му
охранители го били напуснали точно в този период.
Свидетелят К. К., след като разбрал за подготвяно против
него покушение, започнал да носи бронежилетка, която бил облякъл и на
12.06.03г., преди да излезе от дома си. Този ден той трябвало да се срещне с Г.
К. в управляваната от него банка във вр. с предприети от преди това действия по
договарян кредит, необходим му за закупуване на два хлебозавода. Преди да тръгне
за срещата, св. К. К. се обадил на своя племеник С.Л. П. и се разбрали
пострадалият да го вземе от бул. „К.В.“ и двамата заедно да отидат на срещата в
банката. На 12.06.03г. св. К. К. пътувал с л.а.„Мерцедес“ 600 S с ДК № С ****,
собственост на Хр. Г. и предоставен му от нея на 14.05.03г. за управление.
Преди обяд, около 10.00ч. той тръгнал от дома си в гр.С., кв. *, пътувайки по
„обичайния си маршрут“ - надолу по ул. „Ж.“ в посока *. Още завивайки по ул. „Ж.“,
за да се включи в движението по ул. „*“ св. К. К. забелязал движещ се зад него
мотор с двама човека. Това били подсъдимите Й. и И. С., като първият от тях
управлявал мотора, а вторият седял отзад. Те били облечени с черни якета и сини
дънки, като носели маски, очила и шарени каски с тъмни протектори отпред.
Самият мотор представлявал пистов такъв, син на цвят с шарки, с тъмно син
резервоар и черни кожени седалки. Свидетелят К.К. продължил пътя си, но се
наложило да спре на червен светофар на кръстовището с ул. *. Кръстовището било
оживено и имало много хора, стоящи на намиращата се там спирка на градския
транспорт. В близост се намирала и гимназията по битова техника и
електротранспорт. Самото кръстовище било разположено точно срещу двора на
училището, на територията на който и отвън до училищната ограда стояли много
ученици, тъй като по това време било голямото междучасие. Свидетелят К. К. бил
спрял управлявания от него автомобил фронтално по посока на този училищен двор,
като пред него имало спрели още няколко превозни средства. Въпреки че имало
място да премине между превозните средства, моторът с двамата подсъдими също
спрял на кръстовището и то непосредствено до левия заден калник на управлявания
от пострадалия автомобил. Почти веднага след това подс. Й. подал газ, моторът
се предвижил по-напред и в момента, в който се изравнил с нИ.то на предна лява
врата на автомобила на К., подс. И. С. се надигнал, извадил от под якето си черен
пистолет без заглушител и държейки го с дясната си ръка започнал да стреля по
пострадалия К.. Куршумите от първите два изстрела преминали през стъклото на
предна лява врата и през задната рамка на стъклото на предна лява врата, като изстрелът,
оставил тази последна пробойна, бил почти перпендикулярен спрямо ветрикалната
плоскост на предна лява врата. Свидетелят К. К. успял да проследи в огледалото
горните действия на подс. С. по изправяне и насочване на оръжие към него,
осъзнал какво става и че срещу него се извършва покушение. Той реагирал
незабавно и привел в движение автомобила, но междувременно куршумите от първите
два изстрела проникнали в купето на л.а. – съответно единият куршум попаднал в
дясно до таблото на километража, а другият преминал през облегалката на предна
лява седалка и попаднал в носената от пострадалия бронежилетка. Той усетил
силна пареща болка в областта на гърба, лява плешка, но продължил предприетата
маневра – с висока скорост навлязъл в насрещното пътно платно и изпреварил от
ляво спрелите пред него превозни средства, минавайки на червен светофар и
насочвайки се към бул. „К.Величков“. Моторът, управляван от подс. Й., също
потеглил след него, а седящият отзад подс. И. С. продължил да стреля от близко
разС.ие - не повече от 4 метра, като произвел още три изстрела, но тъй като
автомобилът на св. К. също се движел, вече изстрелите били с посока отзад
напред спрямо вертикалните плоскости на предна и задна лява врата на л.а. Куршумите
от тези три последни изстрела попаднали в задната лява врата на автомобила,
преминавайки през остъклената й част. В рамките на около един километър
разстояние и без да произвеждат повече изстрели двамата подсъдими преследвали
св. К. К., който обаче се движел с висока скорост и успял да увеличи
дистанцията. Той завил по бул. „Ив. *“, виждайки в огледалото за обратно
гледане, че моторът вече се е отклонил и не го следва. Тогава пострадалият
продължил в посока бул. „С.“ и на ул. „Д. Н.“, на бензиностанция „С.“ паркирал
своя автомобил, след което тичешком се отправил към спрелия в близост л.а.„Опел
Астра“, сив металик с ДК № С ***,
управляван от св. Л. М., уведомявайки го, че е прострелян и поискал да бъде
откаран до „П.“. Свидетелят К. К. седнал на предна дясна седалка и св. Л. М.
видял дупка в сакото на пострадалия, поР. което се съгласил и тръгнал към
болница „П.“. По пътя пострадалият променил мнението си и пожелал да бъде
откаран във В**. Той провел и два телефонни разговора с лица с неустановена по
делото самоличност – съответно при първия разговор на кратко съобщил, че е
прострелян и че трябва да приберат неговия автомобил от бензиностанция „С.“, където го е оставил, а при втория
разговор поискал да бъде приет в болница по спешност. Свидетелят Л. М. откарал
св. К. К. до В**, където на централния вход на лечебното заведение последният
бил посрещнат от лекарски екип. По-късно на паркинга на В** бил докаран от
неизвестни лица и неговия автомобил „Мерцедес“ с ДК № С ****. В медицинската
академия пострадалият свидетел бил прегледан от д-р Е. Б. и били установени три
огнестрелни наранявания в областта на лява лопатка, непроникващи в гръдната
кухина.
Междувременно подсъдимите Й. и И. С. напуснали по
най-бързия начин гр. С., минавайки през кв. Н., а от там се насочили към с. М.,
където пристигнали около обяд. В района на това село имало разклон, като
подсъдимите поели в посока наляво от разклона. Пътят им минавал през изградения
при разклона на с. М. мост, който е тесен и практически било невъзможно
разминаването на движещите се в различни посоки превозни средства. С предимство
за преминаване през моста се ползвали тези, идващи от посока гр. С.. В момента на
преминаване през моста непосредствено пред двамата подсъдими се движел един лек
автомобил, а друг бил спрял от отсрещната страна на моста и ги изчаквал. Именно
този изчакващ автомобил се управлявал от свидетел с идент. № 59, който пътувал
от с. Г. за гр. С. и тъй като не се ползвал с предимство за преминаване през
пътното съоръжение, бил спрял. Вниманието на свидетеля било изцяло насочено към
моста и преминаващите по него превозни средства. Свидетелят видял мотора, управляван
от подс. Й., като зад него бил подсъдимият С.. Моторът преминал с бавна скорост
през моста и свидетелят успял да види и разпознае Й. и С., които познавал от
преди, и които били все още с поставени на главите каски, но без маски и с
вдигнати протектори. От там те се минали през селата Ж., Г., Д. и Б. и стигнали
до с. Б..
Доколкото между подс. Й. и лицето Б.Г. била постигната
предварителна уговорка за подялба на паричната сума, обещана им за убийството
на св. К. К., то Б. Г. се интересувал за
резултата от същото. Обстоятелството относно неуспялото покушение му било
своевременно съобщено, още същия ден следобяд – в парка „З.“ в гр. С. той се
срещнал с двама мъже, към единият от които се обръщал с иМ. С. и те го
уведомили за горното.
На следващия ден св. К. К. позвънил на подс. Й. и го
поканил на личен разговор, но последният отказал с мотив „че в момента го
разследва полиция ... като се успокоят нещата, тогава“.
През 2005г. имало и второ покушение срещу горепосочения
свидетел - бил прострелян в главата, докато се предвижвал пеш на бул.„В.Л.“ в
гр.С., но успял да оживее.
С процесния ОА на подсъдимите И. С. и М. А. са предявени
и обвинения за извършени общоопасни престъпления, поР. което досежно същите
следва да се изложи доказаната фактическа обстановка.
Както се посочи по-горе в мотивите, подс. И. С. през
инкриминирания за престъплението по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 НК период, живеел
в гр.К., *. Същия имот той обитавал и в последствие. На 06.11.13г. до 8.30ч. в
дома си подсъдимият държал 1 бр. Р.осредство, представляващо фабрично
произведен заглушител на сигналите на мобилните оператори, работещи на
територията на РБ. Самият заглушител бил технически изправен и работоспособен,
като сумарната му излъчваща мощност била около 0,5 W. Подсъдимият И. С. не
притежавал писмено разрешение за това устройство.
На горепосочената дата 06.11.13г., а и преди това, подс.
М. А., по прякор Р. живеел в гр.С., ж.к. **. Той бил роден в гр. Д. и от
детските си години познавал св. С. Н., който също живеел в гр. С. и често
пътувал, тъй като се занимавал с докарване на автомобили. През м.10.13г. св. С.
Н. бил в гр. Д. по работа и точно по това време му се обадил негов приятел,
сръбският гражданин Б.Б. (М.) и го помолил за услуга – обяснил, че трябвало да
пътува за кратко до Реп. С. и преди това трябвало да остави при някого на съхранение
определена вещ, която не конкретизирал, а само описал като „нещо, което не
става, трябва да го върне“. Свидетелят С. Н. му отказал, тъй като не бил в гр. С.,
но му казал, че може да остави тази вещ на подс. М. А. и за целта му предоставил
неговия телефонен номер. Две седмици преди 06.11.13г. Б.Б. се обадил на
подсъдимия, казал му, че е приятел на св. С. Н. и му изложил на кратко
необходимостта от пътуване до Реп. С. и необходимостта да остави на съхранение
определена вещ. Двамата се уговорили да се срещнат пред жилищния блок на
подсъдимия още същия ден и едва на тази лична среща Б.Б. го уведомил, че иска
да остави за временно съхранение един газов пистолет, който не бил технически
изправен. Пистолетът бил в плик, в който имало и други вещи, а именно една
кутийка с патрони и шумозаглушител. Получавайки плика с вещите, подс. М. А. го
отворил и ги разгледал – видял, че вътре имало пистолет „Ekol Major“, mod 88, cal. 9 мм с фабр.№ * черен на цвят и с черна пластмасова
дръжка, 1 брой шумозаглушител и кутийка с патрони.
Той се съгласил да ги вземе в дома си за няколко дни и
прибирайки се, отново ги разгледал обстойно, като установил, че предаденият му
пистолет е преработен в боен такъв посредством допълнително монтирана нарязана
цев, че в пълнителя на пистолета имало 4 бр. патрони, а кутийката съдържала 31
бр. патрони. Подсъдимият увил вещите по отделно в салфетки, сложил ги в друг
найлонов плик и ги поставил под един шкаф, находящ се в кухненското помещение
на неговото жилище, между печката и хладилника. Необходимо е да се посочи, че
към този момент неговата съпруга също притежавала газов пистолет, намиращ се на
06.11.13г. в скрин в коридора на жилището. На тази дата при извършени действия
по разследването, приключили в 9.50ч. действително били намерени под кухненския
шкаф следните вещи: 1 брой пистолет „Ekol Major“, mod 88, cal. 9 мм с фабр.№ * черен на цвят и с черна пластмасова
дръжка с пълнител с 4 бр. патрони с гилза от
жълт метал и проектили от тъмно сив метал, 1 брой шумозаглушител черен на цвят
с дължина 17 см. и диаметър 2,5см. и 1 кутия, съдържаща 31 брой патрони,
всичките с гилзи от жълт метал и проектили от тъмно сив метал. Всеки един от
тези три предмета по отделно били увити в бели хартиени салфетки и заедно били
поставени в полиетиленов плик на червени и бели ивици. Пистолетът бил
сигнално-газов, но преработен в боен такъв.
По доказателствата
:
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.
Гласните
доказателства, от които съдът най-вече черпи фактически данни са показанията на
свидетелите Д. Г., Хр. Х., Н. Г., Б. П., К. Д., Р. К., Д.Г., Ст.К.,
Ст.Алексиев, Г.З., Й.Й., Б.А., Ст. С., Ст. К., К. К., С. Г., Б. Н., Ц. Д., Бр. С.,
В. С., Л. М., В. К., Р. Ч., Е. И. и С. Н., преценени за валиден доказателствен
източник. За такъв се възприемат и обясненията на подс. М. А. и показанията на разпитаните
свидетели с тайна самоличност и идент.№№ 53, 54, 59, 64 и 66.
Разпитът на тези
последни свидетели се извърши в условията на чл.263, ал.1, вр.чл.141 ал.1, и
ал.2 НПК и при съблюдаване принципа по чл.12 ал.2 НПК за равнопоставеност на
процесните страни, което допринася за тяхната процесуална годност. Тази
последна преценка в доказателствения анализ предопределя направата на дължимата
от съда преценка за достоверност на събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства, като на първо място съдът ще изложи своите доводи
касателно престъплението против обществения ред и спокойствие. Необходимо е да
се посочи, че показанията на всички анонимни свидетели са обединени от един общ
признак, а именно всеки един от тях лично познава подсъдимите и то от преди
инкриминирания за престъплението против обществения ред и спокойствие период,
заключен във времевите рамки от началото на 2003г. до 31.05.10г.
В тази вр. свидетел с идент. № 53 сочи конкретни дати в
своето изложение – говорейки за деятелността на подсъдимите Й., И. С., В. С. и
М. А. и за тази на лицата А. П. и Р. К. (въобще не се споменава иМ. на Б. А.). Той
казва „тези хора започват с тази си дейност от 1999г., първо с грабежи по
магистралата. Тогава шефове на Й. са К. Б. и братя Г. ... всички тези лица
знам, че Й. ги е привлякъл. Това става някъде през 2002г.-2003г.“. В първата си
част показанията съдържат конкретика досежно време, реализирана деятелност и
установена йерархичност, но се отчита, че календарната 1999г. не е включена в
инкриминирания период. Отчита се също така, че говорейки за този минал времеви
момент все пак свидетелят визира „тези лица“, самоличността на които е уточнена
по-горе от него самия, а именно подсъдимите Й., И.С., В.С. и М.А. и лицата А. П.
и Р.К.. Въпреки че твърди, че точно тези лица „започват тази си дейност от
1999г.“, във втората част на цитираните показания свидетелят заявява, че подс. Й.
ги е „привлякъл“ и то през „2002г.-2003г.“. Т.е. в рамките на един много кратък
словесен абзац се установява протИ.речие в описанието – твърди се факта на
започната съвместна престъпна дейност по извършване на грабежи още през 1999г.,
а в същото време се изказва обстоятелството на „привличане“ на лицата към тази
обща дейност през 2002г.-2003г. Като изключим липсата на категоричност в тази
втора част на показанията, се установява още едно протИ.речие, свързано с началния
момент на отпочване на процесната престъпна деятелност по чл.321 НК. Има се
предвид направеното описание на опита за убийство на св. К. К. (което подробно
ще бъде обсъдено по-долу в мотивите) и в тази вр. свидетел с идент.№ 53 заявява
„към това време ... групата може би вече работеше от около три-четири години“
(л.238, гръб). В този контекст и доколкото по делото са налични данни за
извършен опит за убийство на горния свидетел на 12.06.03г., то отново се налага
извода за сформиране на групата през 1999г. Т.е. показанията на свидетел с
идент.№ 53 са протИ.речиви досежно началния момент на отпочване на престъпната
деятелност от част от подсъдимите, като това протИ.речие се оценява както за
такова, отнемащо от доказателствената тежест на коменттираните свидетелски
показания, така и за съществено, тъй като касае съставомерен за престъплението
по чл.321 НК елемент. Въпреки това преобладаващи са времевите данни за
създаване на групата през 1999г., макар и с различни целени вторични
престъпления, различни ръководители и различен състав. ПротИ.речия обаче в
показанията на свидетел с идент.№ 53 не се наблюдават досежно началния момент
на отпочване на личната деятелност на подс. Ал. Й. в рамките на общата такава
за престъпната група и в тази насока свидетелят е категоричен, че „А.Й. се
включва в групата на по-късен етап“(л.237), след смъртта на А.П. „застъпва А.Й.“(л.238).
Установената от съда категоричност касае само думите „включва се по-късно“ и даването на определен времеви ориентир, а
именно след смъртта на А.П. (без да се уточнява точно кога след смъртта на това
лице). Категоричността на показанията обаче не може да замести липсата на
конкретика. Има се предвид липсата на описани конкретни факти, свързани с
време, място и начин на „включване“ в престъпното формирование от страна на
подс. Ал. Й., респ. свидетелските показания съдържат едно твърдение и личен
извод на разпитаното лице за поведението на подсъдимия, което поведение е
времево ориентирано.
Както вече се посочи по-горе, свидетел с идент.№ 53
заявява „всички тези лица знам, че Й. ги е привлякъл“. В тази част показанията
представляват само и единствено определено твърдение, а не факт от обективната
действителност – не се описват конкретни действия на подс. Й., свързани с
убеждаване и формиране на воля у останалите подсъдими за участие в групата. Именно
поР. липсата на детайлна обстоятелствена конкретизация, показанията на анонимния
свидетел в тази им част се оценяват за личен извод и умозаключение на същия, а
не за доказателство по см.на чл.104 НПК, носещо информация за реални фактически
данни относно релевантни по делото обстоятелства, включени в предмета на
доказване. Необходимо е свидетелят да опише конкретното поведение на подс. Й.,
обективирано било то посредством отправено словесно предложение към останалите
подсъдими, сочени от държавното обвинение за участници в ОПГ, било то
посредством определени конклудентни действия от негова страна, като на базата вече
на подобно детайлно описание на действията му съдът сам би могъл да направи
съответните изводи. Т.е. въпреки че са събрани по установения в НПК процесуален
ред и се ползват с процесуална годност, тези показания не носят нужната
информация за деятелността на подс. Й., свързана с вмененото му престъпление по
организиране на ОПГ.
На следващо място
съдът подчертава, че свидетел с идент.№ 53 навежда данни за числения и поименен
състав на съществуващата според него престъпна група и за създадената
йерархичност в отношенията. В началото на своето изложение той заявява
„известно ми е, че тези пет лица са организирана престъпна група, която убива,
отвлича, разпространява наркотици“. Това встъпително изявление, оценено от съда
за твърдение, е последвано от други такива, а именно „Й. е шеф на тази група,
той дава нареждания на останалите. А. П.-Ш. и Р. от Д. също са гравитирали към
тази група ... след Й. под него е И.С.“. В тези показания за споменатите по име
лица не се съдържа нито един конкретен факт, освен този, че даваните от подс. Й.
нареждания са насочени към „останалите“. Тази конкретика обаче не е достатъчна.
Не се навеждат данни за конкретните нареждания на подс. Й. с изрично уточнение
на съдържанието им. Единственото такова уточнение е „Й. ... им казва кой какво
да прави във връзка с дейността по отвличания ... Й. си намираше оръжията и той
ги даваше на другите. Й. си намираше автомобилите“ (л.237,гръб ил.238), но и то
не е достатъчно, като се има предвид липсата на времеви ориентир за горните
действия на подс. Й. и като не следва да се забравят и обсъдените по-горе
показания на свидетеля, че голяма част от подсъдимите започват деятелността си
през 1999г. и „тогава шефове на Й. са К. Б. и братя Г.“, без да се визира краен
момент на взаимоотношенията между тези лица (още повече, че фактът на
обвързаност на действията на подс. Й. и тези лица се описва и от други
разпитани по делото свидетели, чиито показания ще бъдат обсъдени по-долу в
мотивите). В контекстта на всичко гореизложено, се подчертава, че наведените от
свидетел с идент. № 53 данни не могат да се анализират изолирано един от друг,
а следва да се преценяват в тяхната цялост и взаимна обвързаност. Отчитайки
този момент и дори приемайки за достоверен факта на давани от подс.Й.
разпореждания на останалите подсъдими във вр. с реализация на дейността по
отвличания на лица, то не може да се приеме за доказано обстоятелството, че
подсъдимият дава тези нареждания от свое име и в качеството си на ръководител
на ОПГ по см. на чл.321 ал.1 НК и то през целия инкриминиран период, доколкото
за част от същия негови „шефове“ са лицата К. Б. и братя Г.. Досежно описаното
от свидетеля поведение на подс. Й. по намиране на оръжия и тяхното последващо
предоставяне на останалите подсъдими следва да се подчертае, че тази дейност не
предполага извършването й непременно от ръководителя на ОПГ. Да, съдът приема
показанията в тази им част за достоверни, макар и лаконични и пестеливи по
съдържание, тъй като идентични факти се съдържат и в други гласни
доказателства. На тази доказателствена база съдът гР. фактологически извод за
обективираното лично поведение на подс.Й., което поведение е обвързано с това
на останалите подсъдими, но не може да се приеме за ръководно.
В горецитираните
показания свидетел с идент.№ 53 упоменава имената на лицата А. П. по прякор Ш.
и Р. К., използвайки термина „гравитирали към тази група“, който термин не е
прецизен и не се приравнява на участие в групата, доколкото допуска и
възможността само за получаване на определени привилегии и ползи от тези две
лица, възползвайки се от познанството си с подсъдимите или с част от тях, без
обаче да участват лично и трайно в дейността на ОПГ. В своето изложение
анонимният свидетел внася определено уточнение както за дейността на лицата А.П.
и Р.К., така и за тази на подсъдимите по делото. Той твърди „А. П.-Ш. участваше
в тази група до смъртта си ... имаше задачи да проследява обектите ... Ш. също
беше подчинен на Й. нищо, че се водеше „бандата на Ш.“. Р. ... разследваше,
ходеше за отвличания, той беше от доста приближените ... участваше в намиране
на оръжия, прострелването на оръжието. След това оръжието се ползва от друг за
извършване на убийства“(л.238). Тук отново наред с реални обстоятелства
(вмененото на А.П. задължение по проследяване и това на Р.К. по разследване и
отвличане) се изказва и личен извод на свидетеля, като за такъв се възприема
израза „Ш. също беше подчинен на Й. ... Р. ... беше от доста приближените“. Уточнение
касателно конкретно осъществяваната деятелност се наблюдава и в описание на поведението
на подсъдимите лица –„И.С.-Б. е непосредствен извършител на отвличания и
убийства, както и М.А. ... А.Й. ... трябва да разузнае маршрута на движение на
лицето, което е набелязано за жертва“(л.237). В подкрепа на горното анонимният
свидетел дава конкретни примери, един от които е свързан с лицето Д.В., син на
св. В. С. – „М. беше отвлечен от групата с цел откуп ... И.С. пак при пиене и
разговори съм чувал, че е прерязал главата на М., защото го е видял без маска
... не зная кой от групата е отвлякъл М. ... чух, че пари за откупа на М. е
давал Б.П.-Б.. Парите обаче ги върнаха“. Други примери за конкретна деятелност
на подсъдимите са следните: „К.В. е арабин ... в неговото отвличане участваха И.С.,
Й., М.-известен като Р. и Р., Й., В. ... М. ми показа къщата, където е държано
отвлеченото лице ... на разклона за Б., П., Б. и *. Зная, че И.С. и М. са
охранявали отвлечения. Искаха откуп ... такъв се плати и то в долари. В. после
е изчезнал безследно“; „също са убили и Ф.
Н.-Ф.. Автоматът е хвърлен в близка шахта, най-вероятно Й. го е убил, защото
той каза, че е пуснал автомата в шахтата. Не казаха кой е поръчал убийството“; „Ш. е убит, заР. разчистване на лични сметки
между Й. и него ... Й. решава да убият Ш., за да може да се оправи делото, по
което са обвинени за отвличането на С.К. ... чувал съм, че И. Може е участвал в
убийството на Ш.. И. Може е хърватини и след това и той изчезва безследно“; „за К. Б. от запИ.е между Й. и Б. съм
научавал, че те съжаляват, че са го премахнали, защото при него са взимали
хубави пари“ и „мисля, че имаше и някакъв случай с Т.Т.. С. от Д. е трябвало да
убие Т.Т.“.
Като изключим някои обобщени твърдения, като например, че
„М. беше отвлечен от групата“ и че „Й. и Б. ... съжаляват, че са премахнали“ К.
Б. и като се изнесе пред скоби твърдяното само от този свидетел обстоятелство
на участие на лицето „Й.“ в отвличането на К.В., в останалата си част
свидетелските показания не са изолирани. Голяма част от изнесените факти се
съдържат и в показанията на свидетели с идент. №№ 54 и 64 и в тези на свидетелите
Б. П. и В. С. – напр. всички те говорят за предоставяне от страна на св. Б. П.
на парична сума на подс. Й. с цел освобождаване на лицето Д. В. и фактът на
убийство на същия от подс. И. С., а свидетели с идент. №№ 54 и 64 навеждат
данни за убийството на Ф. Н.. Касателно това последно обстоятелство обаче е
необходимо изрично да се отбележат показанията на свидетел с идент. № 53
„най-вероятно Й. го е убил, защото той каза, че е пуснал автомата в шахтата“,
респ. навежда се само един единствен реален факт, а именно този на хвърляне на
оръжието, а в останалата си част показанията съдържат лично предположение на
свидетеля, което като такова не носи характеристиките на свидетелски показания
по см.на чл.117 НПК и поР. това не следва да се цени за гласно доказателство. Тук
трябва да се отбележи, че всички посочени от анонимния свидетел примери за
реализирани от подсъдимите действия се ползват с детайлност в описанието, която
не може да бъде пренебрегната. Нещо повече – самият свидетел уточнява изрично и
източниците на информация, а именно „за отвличането на В., източникът на
информация ми е лично от М.А., който ми показа и къщата, в която е държан, а за
отвличането на М. знам от разговор между Й. и Б. при запИ.е на маса ... при запИ.е
между И.С., Й.Й., М.А. и други лица съм чувал от И.С.-Б., че той е убил М. С.“.
Т.е. наведените от свидетел с идент. № 53 факти не са пряко възприети от него
самия, а са му пресъздадени от лица, в случая самите подсъдими, които лично са
участвали в реализацията им, респ. свидетелските показания представляват второстепенно
гласно доказателство, черпещо обаче данни от първоизточника. Въпреки това
следва да се има предвид наличието на постановени и влезли в законна сила
оправдателни присъди относно настоящите подсъдими за част от описаните от
свидетеля примери – подсъдимите Й. и М. А. са оправдани за извършено
престъпление по отвличане на лицето И. Може, а подсъдимите И. С., В. С. и Ал. Й.
са оправдани за убийството на лицето Т.Т.. Съгласно разп. на чл.413 НПК
влезлите в законна сила съдебни актове притежават задължителна сила и лишават
настоящия съд от възможността за всякаква преценка относно събраните
доказателства за извършени посегателства против горните две лица. Същите само
се отбелязват в доказателствения анализ, без направата на определени правни
изводи.
При доказателствения
анализ съдебният състав изрично отбелязва, че и показанията на свидетели с
идент. №№ 54 и 64 също се ползват с изикскуемата доказателствана годност
касателно съдържащите се в тях факти. Гласните доказателства съдържат редица фактически
обстоятелства, относими към процесния спор. В тази вр. съдът ползва същите
относно изясняване на конкретния времеви период за престъплението по чл.321 НК –
свидетел с идент. № 54 е категоричен, че „познавам тази група от 1998г.-1999г. Тази
група е на Й.Й.“ (л.303). Изказът на свидетелят е убедителен и в първата част
показанията носят информация за определен времеви период на съществуване на
групата, който период предхожда инкриминирания такъв и съвпада с показанията на
свидетел с идент.№ 53, а във втората част показанията се оценяват за твърдения
на свидетеля, а не за реален факт от обективната действителност. Използвайки
обобщения израз „група“ свидетелят пояснява „в групата влизаха И. Б., В. ***,
Роко – сръбски гражданин ... Ш., който вече е убит, Б. също е застрелян и Д.Р
... иМ. му е Д.“ (л.303). Т.е. макар и да не споменава пълната самоличност на
настоящите подсъдими, свидетелят дава достатъчна по обем конкретизация относно
самоличността на лицата, навеждайки данни за тяхното местоживеене, гражданска
принадлежност и ползвани прякори, като тази прецизност и детайлност се оценява
положително при дължимата преценка за достоверност. Нещо повече – още в
началото на своето изложение свидетелят уточнява наличието на родствена връзка
с „покойния К.“, което обстоятелство създава допълнителни обективни
предпоставки за лично възприемане на редица релевантни по делото факти и
съответно засилва горния извод. Касателно заявеното обстоятелство на
съществуване на групата от 1998г.-1999г. свидетелят внася допълнителна
конкретика – „първо работеха при П.П. под ръководството на Е.С.-Ж. и Ф.Д. ...
това става през 1999г.-2000г. Тази група се занимаваше с отвличане и кражби на
камиони ... след това Ф. ги вкара в бизнеса с производство на амфетамини ... те
минаха под шапката на К.М. или К. Б. ... и той ги свързва с от Дупница. Даже
имаха реактори, които бяха монтирани на В. в къщата ... К. Б. е заклан в една
задна стая, зад барбекюто ... отива в Б. и там приключва ... след убийството на
Ш., Й. и Д. се разделят. Й. си става шеф на неговата група“. Тук следва да се
отчете наличието на конкретни дати само и единствено за началния момент на
съществуване на описаната от свидетеля група с горния числен състав и това са
годините 1998г.-1999г.-2000г., през които подсъдимите (изключая подс. Ал.Й.,
който не се споменава в този начален момент) работят за лицето П.П. и под
„ръководството на Е.С.-Ж. и Ф.Д.“. Анонимният свидетел проследява в
хронологически аспект развитието на групата, уточнявайки, че след горния период
„минаха под шапката на или К. Б.“, който ги свързва с братя Г. и преимуществено
се занимават с производство и разпространение на наркотични вещества. Именно
тук се „застъпват“ показанията на свидетели с идент.№№ 53 и 54 – и двамата
описват факта на извършвана престъпна деятелност от подсъдимите още през 1999г.
под ръководството на лицето К. Б. и братя Г., като обаче се заключава, че
свидетел с идент. № 54 е по-запознат и притежава знание за по-широк обем факти,
включая и за извършваната от тези лица дейност от по-ранен етап, докато
„работят за лицето П.П.“. Т.е. този анонимен свидетел внася допълнителни
фактологически данни, за които неговите показания се явяват единственият
доказателствен източник, необорен в хода на проведеното съдебно следствие. При
това положение съдът дава в. и кредитира тези показания в насока съществуването
още от 1998г. на група от хора, включващи подсъдимите Й., И. С., В. С. и М. А.,
които под ръководството на различни лица през годините осъществяват различна
деятелност. Наведените от свидетел с идент. № 54 данни намират частично
потвърждение и в показанията на св. К. К., дадени по ДП и приобщени към
доказателствената съвкупност на осн.чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК, съгласно
които показания „по това време, около 2003г. Й. Б.ски гравитираше около С.
заедно с Ф. Д., по прякор (т.1, л.120). В същото време този свидетел в с.з.
казва „Виждал съм на жИ. Й. Й. в периода, за който говорим и в предишния
период, когато гравитираше около И. К. и И. К.“(л.512, гръб), а по-късно при
разпита твърди „Й. ... гравитираше около К. и К.“ (л.515). Т.е. навеждат се
данни за връзките на подс. Й. с различни лица както през 2003г., така и преди
това, като обаче няма нито едно друго доказателство за факта на поддържани
взаимоотношения между горния подсъдим и лицата И. К., И. К. и К. и именно поР.
това съдът не дава в. на тези гласни доказателства. От друга страна, св. К. К.,
описвайки взаимоотношенията между подс. Й. и лицето Ф.Д., изполва термина „гравитираше“,
без допълнителни уточнения, но въпреки това, показанията съответстват на тези
на свидетел с идент. № 54, като вече последните са по-подробни, конкретни и се
базират на непосредствените възприятия на свидетеля с тайна самоличност, а и
заявените негови близки родствени връзки с К. създават допълнителна
предпоставка за това. Именно при тези съображения съдът дава приоритет на
показанията на анонимния свидетел пред тези на св.К. К. в частта относно
констатираното известно различие в заявените факти – и двамата свидетели са
единодушни относно наличието на определена взаимност и обвързаност между подс. Й.
и лицето Ф.Д., но докато св. К. К. свързва реализацията на този факт с 2003г.,
то според свидетел с идент.№ 54, това става в един по-ранен момент,
1998г.-1999г.-2000г. Както се посочи по-горе, съдът приема за истинни и
достоверни показанията на анонимния свидетел – освен горните доводи, се има
предвид и обстоятелството на пресъздаване на лично възприети факти и в тази
насока е и изявлението му „в онези години имам поглед над тях“, а с такива не
разполага св.К.К., който твърди „към тази дата Й. Б.ски не ми беше лично
познат“.
Както вече се посочи
по-горе, в обсъжданите показания на свидетел с идент. № 54 се съдържат данни за
момента на отпочване реализацията на ръководни функции от страна на подс. Й. по
отношение на останалите лица, сочени от държавното обвинение за членове на ОПГ.
Този момент не е обвързан с конкретна дата, а с настъпили определени събития –
следвайки хронологията и разказвайки за деятелността на подсъдимите лица,
свидетелят излага факта на първоначалното им ръководство от П.П., Е.С. - Ж. и Ф.Д.,
след това „минаха под шапката на К.М. или К. Б.“, който е „заклан“ и едва след това и „след убийството на Ш., Й.
и Д. се разделят, Й. си става шеф на неговата група“. Т.е. при това словесно
описание на фактическите обстоятелства се заключава, че след смъртта на лицето К.
Б. (на неустановена дата) има известен период на съместно извършване на
ръководни функции от подс. Й. и от Д. Г.-Д.Р, като този период приключва със
смъртта на А. П.-Ш., респ. периодът е времево отграничен с тези две конкретно
настъпили събития – смъртта на К. Б., като начален момент, и смъртта на А. П.-Ш.,
като краен такъв. В тази насока се подчертава, че датата на смъртта на лицето К.
Б. не се установи в хода на проведеното съдебно следствие, но датата на смъртта
на лицето А. П. е безспорно установена на базата на приобщени писмени
доказателства – видно от препис-извлечение от акт за смърт (т.7, л.14), смъртта
е настъпила на 01.09.04г. и тази дата се приема за такава, поставяща край на
съвместно извършваната от подс. Й. и от Д. Г. ръководна деятелност.
В контекстта на този факт и при анализа на гласните
доказателства, като съвкупност от такива, е необходимо да се отбележи, че иМ.
на Д. Г. и по-скоро неговото прозвище Д.Р се споменава и от св. Хр. Х.. Показанията
на този последен свидетел ще бъдат подробно анализирани по-долу в настоящите
мотиви, като тук съдът изтъква следното : „в къщата идваха Й., Д., А. Ш. и Б.
... Д. ми беше дал телефон, на който ми звънеше и се уговаряхме да се видим на
центъра на Б. и с моята кола ги закарвах до къщата, те оставяха тяхната кола в
центъра. Като имах нужда от нещо, имах телефонния номер на Д. и се обаждах. Когато
трябваше да получа пари за наема, аз му се обаждах. Всичко това се случва от
01.09.02г. до август 2003г.“(л.339). Тези показания будят интерес в няколко
насоки. На първо място в тях въобще не се споменава иМ. на К. Б., което се
подчертава в контекстта на заявения от свидетел с идент. № 54 факт на „те
минаха под шапката на ...К. Б.“. Доколкото по делото няма данни за датата на
неговата смърт, респ. в тази вр. може да се заключи, че в сочения от св. Х.
период 01.09.02г.-м.08.03г. лицето К. Б. вече е било мъртво или най-малкото, е
било подготвяно неговото отстраняване. Този извод е наложителен, тъй като по
настоящото дело подлежи на изследване точния времеви период на съществуване на
процесната престъпна група и то с ръководител подс. Й., а не друго лице. На
второ място интерес в показанията на св. Х. представлява точно визирания
времеви период и описания начин на придвижване до къщатата в гр. Б., извършван,
според думите на свидетеля, винаги с участието на Д. Г. и касаещ придвижването
на горепосочените четири лица. Т.е. установява се едно надмощие в действията на
Д. Г. в сравнение с тези на останалите лица, макар и само относно начина на
придвижване, като поведението на последните е предопределено именно от това на
лицето Д. Г.. Да, тези действия Д. Г. може да извършва и по нареждане на друго
лице, напр. подс. Й., но такива данни по делото няма. Напротив – от показанията
на свидетел с идент. № 54 се извличат данни за осъществявано от горните две
лица съвместно ръководство, респ. описаният от св. Х. начин на придвижване до
къщата в гр. Б. е наложен лично и самостоятелно от Д. Г.. В останалата част
горните показания на св. Х. описват изградените отношения между него и лицето Д.
Г., като и тук се наблюдава определено надмощие на „Д.“, но относно личността
на свидетеля. Последният не е включен в числения състав на процесната престъпна
група (в същата не фигурира и лицето Д. Г.), но съдът приема създадените между
тях отношения за обективен показател относно личностновата значимост на Д. Г.,
на когото е поверено разпореждането с парични средства и определяне и
контролиране начина на придвижване до къщата в гр. Б.. Т.е. съдържащите се в
показанията на св. Х. факти подкрепят изложените такива от свидетел с идент. №
54 относно осъществявано съвместно от подс. Й. и от лицето Д. Г. ръководство за
определено време, което попада във времевите рамки на периода
01.09.02г.-м.08.03г., а дори и след това, до смъртта на А. П. на 01.09.04г., по
думите на свидетел с идент.№ 54.
Показания за горния
времеви период дава и свидетел с идент. № 64, който твърди „вреМ. на действие
на тази група го свързвам с вреМ., когато застреляха Ф. и стрелбата по К. Я.
(л.336, гръб). Показанията са изключително лаконични, като отново няма конкретни
дати, а се излагат конкретни събития – в случая убийството на Ф. Н.-Ф. на
19.08.03г. и „стрелбата по К.Я. на 12.06.03г. Т.е. този анонимен свидетел, не
излага факти за момента на сформиране и започване на деятелност от страна на
„групата на Й.“, но твърди, че това е било факт към датата на реализация на
горните събития, а видно от коментираните по-горе гласни доказателства и
най-вече показанията на свидетел с идент.№ 54, към този момент групата се
ръководи не само от подс. Й., а и от лицето Д. Г.. Имайки предвид обаче всички
посочени съображения, свързани с добити лични впечатления, с близки родствени
връзки с К. и с притежавана информация за подсъдимите от много по-ранен времеви
момент, съдът приема показанията на свидетел с идент. № 54 за по-прецизни и
достоверни. Цитираните показания на свидетел с идент.№ 64 за вреМ. на действие
на процесната група също са истинни, но с уточнението, че към този момент подс.
Й. не е единственият ръководител. Тук следва да се има предвид, че този анонимен
свидетел не разполага с непосредствени впечатления касателно заявените факти. В
тази вр. той уточнява „това, което аз знам, съм чувал от негови ятаци, с които
съм бил на една маса“, респ. сведенията не са получени от първоизточник, за
разлика от тези на свидетел с идент.№ 54, чийто показания също така обхващат
много по-голям времеви период и са много по подробни. Именно по горния начин,
„от негови ятаци“, свидетел с идент.№ 64 получава и информация за участие в
групата и на лицето Д. Г., което обяснява и ползваната терминология – „чувал
съм, че е имало един Д.Р“. Т.е. свидетелят притежава знание за участието на
горното лице в престъпното сдружение, но само толкова, а информацията на
свидетел с идент.№ 54 е по-пълна и от нея се заключава, че действително лицето
Д. Г. до 01.09.04г. извършва обща деятелност с подсъдимите (изключая подс. А. Й.),
осъществявайки и ръководни функции съвместно с подс. Й.. Този извод намира
подкрепа и в самия начин на хронологична подредба в показанията на анонимните
свидетели на извършената от подсъдимите деятелност преди датата 01.09.04г. Прави
впечатление, че всеки един от свидетелите с идент.№№ 54 и 64 навежда данни за отвличане
на лицето Д.В., син на св. В. С.. Съответно свидетел с идент. № 54 заявява
„детето на В.С. е убито, защото е видяло лицето на Б. ... то е отвлечено от
същата група“ (л.304). Свидетел с идент. № 64 твърди „от общи приятели с Й. съм
чувал, че неговата група е отвлякла сина на В.С. ... Р.Ч. ... ми е казвал, че Ж.П.
също е участвал в отвличането на сина на В.С. ... В.С. е дал пари на тези хора,
но те не върнаха сина му“(л.336, гръб). Т.е. налице е еднопосочност на
описаната деятелност, като заявените факти се припокриват с тези на свидетел с
идент. № 53, но нито един от анонимните свидетели не сочи конкретна дата – нито
тази на отвличане на Д. Д., нито тази на неговото убийство. Датата на
отвличането на Д. Д. се извежда от показанията на св. В. С. „на 06.04.04г.,
сутринта към 11.00ч. ми се обадиха, че на М. колата е пред кафенето ... и че
някакви хора с полицейски униформи и буркани са го взели ... и са го закарали в
неизвестна посока“. Самата дата 06.04.04г. се оценява от съда за значима, тъй
като предхожда датата на смъртта на лицето А. П. на 01.09.04г., а именно този
момент се сочи от свидетел с идент.№ 54 за начален такъв на поемане на
самостоятелни ръководни функции от подс. Й. – „след убийството на Ш., Й. и Д.
се разделят. Й. си става шеф на неговата група“(л.304, гръб). ПоР. тази причина
и следвайки хронологията на събитията, свидетел с идент. № 54 описва факта на
отвличане на лицето Д. В. преди да изложи притежаваната от него информация за „групата
на Й.“, докато такъв подход не се наблюдава при останалите анонимни свидетели. Тук
се подчертава също така, че свидетел с идент. № 54 е единственият такъв, даващ
показания за крайния момент на съществуване на групата – „тази група не е
спирала да действа, тя съществува и до ден днешен“(л.306). Т.е. показанията
надхвърлят времевите рамки на определения от държавното обвинение инкриминиран
период, чиято крайна дата е 31.05.10г. От друга страна свидетелят не подкрепя
горното обстоятелство с конкретна реализирана деятелност на групата, но това не
омаловажава показанията му – той заявява един определен обективен факт, изразен
в „съществуване и до ден днешен“ на групата и доколкото в тази насока
показанията на свидетел с идент.№ 54 са единственият доказателствен източник,
то съдът кредитира същите.
На следващо място в
коментираните показания на свидетели с идент. №№ 54 и 64 се съдържат данни за
поименния и числен състав на престъпното сдружение. Според свидетел с идент. №
64, „Й. го познавам ... в неговата група бяха В., Ш., който беше застрелян в
Княжево, Ж.П. от *, който също го застреляха и беше приятел на Ч. ... Б. също
беше в групата. Чувал съм, че е имало и един Д. „Р.“ в тази група. В неговата
група гравитираха хора от Д., от К., около неговото село“(л.336, гръб). Самоличността
на участниците в престъпното сдружение е уточнена и от свидетел с идент. № 54 –
„групата на Й., като стрелец е Р.К., И. Б., С. Б., който застреля Т.Т. в Д.. С.
е от Д.. В. влиза в тази група, Р. С., Б.П..“(л.305). Нито един от двамата
свидетели не говори за лицето Б. А. (Б.), като член на тази група. Такива данни
не навежда и свидетел с идент.№ 53. Т.е. в тази насока е налице пълно припокрИ.е
между показанията на свидетели с идент.№№ 53,54 и 64. Относно самоличността на останалите
членове от състава на групата се установяват определени различия в
коментираните гласни доказателства. Свидетел с идент. № 64 говори за Ш., Ж.П., Д.
„Р.“, Б. и В., като направеното в последствие допълнение „в неговата група
гравитираха хора от Д., от К., около неговото село“ навежда на извода за
участие и на други лица, за чиято самоличност анонимният свидетел не притежава
знание. Т.е. неговите показания не претендират за изчерпателност. Лица обаче с
имена Ж.П. и Д. „Р.“ въобще не се споменават от свидетел с идент.№ 53, според
когото в групата участват В., И.С.-Б., А. П.-Ш., М.А., Р. от Д. и А.Й., като се
подчертава, че описвайки конкретната деятелност на тези лица и по-специално
отвличането на Кристиан В., свидетелят добавя и още едно име – „Й.“ (което име
не се споменава от другите свидетели). При това положение се установява
еднопосочност в горните гласни доказателства само относно участието на лицата
И. С., В.С. и А. П.. Разбира се, това разминаване в свидетелските показания
относно поименния състав на престъпното сдружение може да се дължи на
различната осведоменост на свидетелите. Тези свидетели са разпитани по
процесуалния ред на чл.141 ал.2 НПК, тъй като са такива с тайна самоличност и с
оглед запазване на същата, не се събраха пълни данни за източника им на
информация. Такива частични данни се наведоха от свидетелите, но тези данни
касаят източника им на информация за определени обективирани от групата
престъпни посегателства, а не за състава на сдружението. Т. напр. свидетел с
идент. № 53 заявява „чувал съм от Й. и Б., че са ликвидирали В. ... И.С. пак
при пиене и разговори съм чувал, че е прерязал главата на М. ... чул съм от
пиянски разговори между Б. и Й., че също са убили и Ф. Н. ... заявявам, че
информацията ми не е нито от пресата, нито от журналисти, нито от слухове, а е
лично от подсъдимите лица. Ако дам повече информация, би бил застрашен жИ.тът
ми“. Свидетел с идент. № 64 е по-лаконичен и дава обобщен отговор на въпроса за
източника на описаните от него факти, включая и тези за поименния състав на
групата – „това, което аз знам, съм чувал от негови ятаци, с които съм бил на
една маса, но не желая да им казвам имената, защото така би се разкрила моята
самоличност“. При това положение и с оглед дължимата от съда преценка за
достоверност се отчита съдържанието на горните гласни доказателства – и двамата
свидетели са изключително подробни в своя разказ, но докато свидетел с идент. №
64 описва само едно единствено извършено от групата посегателство (това срещу
„сина на В.С.“), то свидетел с идент. № 53 навежда данни за редица такива
(срещу личността на К.В., Д. В., Ф. Н., К. К. и др.), респ. последният е много
по-добре осведомен, което засилва и степента на достоверност на показанията му.
Въпреки горния извод, съдът отдава решаващо значение на заявения и от двамата
анонимни свидетели факт на участие в групата на лицето А. П.-Ш., а с оглед
изложените по-горе съображения и приетия за доказан факт на отпочване на
самостоятелна ръководна деятелност от подс. Й. едва след смъртта на лицето А.П.,
се заключава, че свидетели с идент. №№ 53 и 64 излагат фактология за по-ранен
период (до 01.09.04г.) и за друго престъпно формирование, макар и отново с
участието на част от подсъдимите лица, но по думите на свидетел с идент.№ 53
„тези лица са свързани с К. Б.“, като се занимават и с грабежи и с наркотични вещества.
Отчитайки горните обстоятелства и направените въз основа на тях фактически
изводи, решаващият съдебен състав отново се позовава на показанията на свидетел
с идент. № 54 „след убийството на Ш., Й. и Д. се разделят. Й. си става шеф на
неговата група ...“ и на сочените от този свидетел лица, участващи в „групата
на Й.“, а именно „Р.К., И. Б., С. Б. ... В., Р. С. и Б.П.“, разбира се с
направеното от самия свидетел уточнение „в тази група има водачи, помагачи и
стрелци. Аз знам за стрелците, защото помагач може да е всеки“ (л.305). В
контекстта на това последно уточнение анонимният свидетел заявява „Б., когато
го убиват, бяха включени невзрачни хора, бяха дали по 5 хил.лв., за да го
следят и тогава Б. лично Й. го убива“. Тези показания се преценяват за значими,
доколкото съдържат данни за целените от групата вторични престъпления по
причиняване на смърт на другиго и данни за инцидентното и то възмездно
включване, но само в тази вторична деятелност, на други хора, „помагачи“ с
уточнение на конкретно възложените им функции при реализация на едно от
вторичните посегателства, а именно проследяване на определено лице с прозвище „Б.“,
убито, според свидетеля, от подс.Й.. Горните показания навеждат на извода, че „групата
на Й.“ има определен числен състав, но са включвани и други лица само при
необходимост и с цел успешната реализация на целеното вторично престъпление.
Коментирайки горецитираните показания на свидетел с идент.№ 54, съдът изрично
подчертава и иМ. „Б.П.“, за което лице в допълнение свидетелят лаконично
заявява „основен двигател на тази група е Б.П.“ (л.305). Тези последни
показания не носят характеристиките на свидетелски такива съгл.чл.117 НПК, а се
оценяват за личен извод на свидетеля – не съдържат конкретен факт от
обективната действителност, свързан с обективираното от горното лице поведение.
Т.е. налице е категоричност относно факта на участие в престъпното сдружение на
лицето „Б.П.“, но конкретно извършваната от него дейност в рамките на общата
такава за престъпната група не е описан. Въпреки тази „празнота“ в показанията
на свидетел с идент.№ 54, съдът приема същите в частта относно сочения поименен
и числен състав на групата за правдиви и достоверни. В тази вр. отново се
подчертава факта на изключителната лична осведоменост на свидетеля,
преопределена от близките му родствени връзки с И. К. и лични наблюдения върху
поведението на подсъдимите. Тази осведоменост на свидетеля се установява и от
съда не само на базата на най-много описани факти (в сравнение с всички
останали свидетели), но и с оглед прецизната хронологична подредба на
реализираните събития в свидетелското изложение. В същото време следва да се
има предвид, че свидетелят е със запазена в тайна самоличност, което
обстоятелство допълнително допринася за даване на правдиви, пълни и всеобхватни
показания. Тези показания не протИ.речат и на останалите събрани по делото
доказателства с уговорката, че например свидетели с идент.№№ 53 и 64 дават
показания за същите лица, но за реализираната от тях деятелност в по-ранен етап
и на това се дължат някои несъответствия и различия. Едно такова несъответствие
е заявеното от свидетел с идент. № 64 участие в групата на лицето Ж.П., като
това лице се споменава само и единствено от свидетел с идент. № 64 и от никой
друг, а този свидетел пресъздава факти, узнати от трети лица, от „негови
ятаци“, а не от първоизточника, от където черпи данни свидетел с идент.№ 53. Т.е.
налице са определени различия относно състава на групата, но те не са
съществени и се дължат на различната осведоменост на различните свидетели. Тези
свидетели дават конкретни примери за извършени от подсъдимите посегателства
против личността на различни лица. По-горе в настоящите мотиви се анализираха
дадените в тази насока показания на свидетел с идент. № 53, като тези факти се
съдържат и в показанията на свидетели с идент.№№ 54 и 64. Последният от тях,
както вече се посочи, излага само обстоятелството на „отвличането на сина на В.С.“,
твърдейки „тогава беше посредник на взимане на откупа ... това го знам от.. Той
също ми е казвал, че Ж.П. също е участвал в отвличането на сина на В.С. ...
доколкото съм чул, Й. и Ж.П. имаха отношения с Маргините“(л.336, гръб). При
тези показания се уточнява източника на информация касателно описаното
поведение на Ж.П., а именно „това го знам от Р.Ч.“, което лице (от приобщените
писмени доказателствени средства) е с установена пълна самоличност – Р.Б.С. и е
починало, поР. което не могат да бъдат проверени горните свидетелски показания.
ПоР. тази причина, съдът отбелязва отново, че свидетел с идент.№ 64 е
единственият, който споменава иМ. Ж.П. и го свързва с отвличането на лицето Д. В..
Свидетел с идент.№ 64 е и единственият свидетел, който твърди за налични
отношения между подс. Й. и братя Маргини, но употребява термина „доколкото съм
чул“. Отчитайки липсата на категоричност и липсата на друг доказателствен
източник за този факт, то съдът приема същия за нереален. Не може да се приеме
също така, че свидетел с идент.№ 64 излага и факта на реализирана от настоящите
подсъдими деятелност, свързана с убийството на Ф. Н. и направен опит за
убийство на св. К. К.. Тези обстоятелство се споменават от свидетеля, но само
като времева ориентация за периода на съществуване на престъпната група, а не
като извършени от нея деяния – „вреМ. на действие на тази група го свързвам с
вреМ., когато застреляха Ф. и стрелбата по К. Я.. В същото време анонимният
свидетел е категоричен, че „убийствата и отвличанията, които извършваше Й.,
бяха поръчкови“, респ. излага се един обобщен факт и то ползвайки множествено
число (говори се за убийства и отвличания), без обаче да се дава конкретен
пример, а това отнема от степента на достоверност на гласните доказателства.
С повече конкретика
касателно реализираната вторична деятелност се ползват показанията на свидетели
с идент.№№ 53 и 54. Те също дават описание за отвличането на лицето Д. В. и
показанията на първия от тях са цитирани по-горе. В тази вр. свидетел с идент.№
54 заявява „детето на В.С. е убито, защото е видяло лицето на Б. .. то е отвлечено
от същата група“, респ. налице е съответствие в показанията на анонимните
свидетели. Свидетел с идент.№ 54 дава още редица конкретни примери : „първо ...
стреляха по К.К.“ (но тъй като е налице отделно обвинение за това престъпление,
то тези доказателства ще бъдат анализирани по-долу); „Ф. го предава приближен
човек Н. ... на г-н Б. и убийството на Ф. става на бул. Б.. На 110% лично Б. го
е застрелял. Ф. го убиват, за да си разчистят пазара за наркотици ... след
убийството на Ф. убиха Семир, който беше собственик на „Ц. т.“.Отвлякоха и
изчезна и К. В.. Убиха едно момче, сирийче на „П. к.“ ... К. Б. ... е заклан в
една задна стая, зад барбекюто ... отива в Б. и там приключва ... С.К. също е
отвлечен от тях ... В.С. също го отвличат те, номерата на колата, с която е
отвлечен, са подменени с номера на кола от Дирекция на националната полиция. Матриците
са в П. Него го отвличат за откуп. Откупът не е платен и той изчезва“. Видно от
съдържанието на цитираните показания, същите са изключително конкретни и подробни,
като се има предвид и първоизточника на информация, а именно „за всички
убийства и техни отвличания аз знам от техен човек. Знам и от човек, който е
присъствал на разговорите“. Показанията звучат логично – докато за някои факти
свидетелят би могъл да получи сведения и от други източници, напр. от медиите
за факта на убийство на Ф. на бул. Б., то всички останали заявени факти са с
такова съдържание, което би могло да се получи действително само от „техен
човек“, напр. такъв факт представлява този, относно причината за убийството на
Ф. Н. („разчистване пазара на наркотици“) и факта на местонахождение на
ползваните матрици за регистрационните номера на превозното средство, с което е
отвлечен В.С.. Всички горепосочени конкретни обстоятелства, съдържащи се в
показания на свидетели с идент.№№ 53 и 54 се отбелязват изрично само и
единствено в контекстта на направения вече извод за достоверност на гласните
доказателства касателно фактите, включени в предмета на доказване, а именно
период на съществуване на престъпната група, числен състав и целени
престъпления. Всички горепосочени факти обаче са реализирани в период преди
01.09.04г., респ. преди подс. Й. да поеме самостоятелно ръководните функции, поР.
което се подчертават и с цел фактологическа яснота и изчерпателност.
На следващо място
съдът подчертава, че всеки един от свидетели с идент.№№ 53, 54 и 64 говори за
„групата на Й.“ и ползва това граматическо словосъчетание за принадлежност,
което обаче не се цени за доказателство от настоящия съдебен състав в
контекстта на вмененото на подс. Й. престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 НК.
Това словосъчетание пресъздава субективното възприятие на свидетелите, а не
конкретен обективен факт. Свидетел с идент.№ 64 не внася никакво допълнително
уточнение в показанията си за деятелността на подс. Й.. Такива данни обаче се
съдържат в показанията на свидетели с идент.№№ 53 и 54 и показанията на първия
от тях, ведно с анализ на описаните факти, е изложен по-горе в мотивите. От
своя страна свидетел с идент.№ 54, след като проследява хронологически
реализираните от подсъдимите действия и след като сочи настъпилия след смъртта
на А. П. факт на разделяне на подс. Й. и лицето Д. Г., заявява „Й. си става шеф
на неговата група“ с уточнението „Началник на тези хора е Й.. Й. им дава
указания, поръчките минават през Й. и той разпределя какво точно да направи за
конкретната поръчка, защото те нямат тези контакти, които има той“ (л.305). В
по-голямата си част тези показания не представляват доказателство по см.на
чл.104 НПК, а личен извод на свидетеля, базиран на неговите субективни
възприятия. За такива се оценяват думите му „Й. си става шеф ... началник на
тези хора е Й.. Й. им дава указания“. Употребените изрази „шеф“, „началник“ и
„указания“ действително носят граматическия смисъл за създадени йерархични
отношения между подс. Й. и останалите лица, сочени от свидетеля за членове на
групата, но самата употреба на тези изрази е пречупена през призмата на личното
субективно възприятие на свидетеля и на създаденото в него лично впечатление. Наказателното
материално и процесуално право, като репресивно такова, не се интересува и не
може да гР. изводи на базата на личното мнение на свидетелите. От значение са само и единствено конкретните
факти, въз основа на които съдът е органът, който следва да направи съответните
изводи и именно този смисъл е законодателно вложен в нормата на чл.14 НПК за
вземане на решения от съда по вътрешно убеждение, изградено при пълно,
всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото. В случая
свидетел с идент.№ 54 не сочи нито един конкретно „указание“. Той нито цитира
точно използваните от подс. Й. думи, нито преразказва съдържанието на същите, а
само ги квалифицира, като „указания“. При тези доводи настоящият съдебен състав
не приема за източник на доказателство горните свидетелски показания.
Интерес представлява и заключителната част на горецитираните
свидетелски показания с допълнението „защото те нямат тези контакти, които има
той“. Т.е. от една страна се излага факта на притежавани от подс. Й.
многобройни познанства, благоприятстващи извършваната от него деятелност, а от
друга страна – се дава обяснение за първопричината именно този подсъдим да
поема „поръчките“ и да разпределя ролите. Тук следва да се посочи, че свидетел
с идент.№ 54 е разпитан и като свидетел с идент. № 1, като фактът че тези двама
свидетели са едно и също лице се установи едва в хода на проведеното съдебно
следствие. Установи се също така, че това се дължи на действията на СП по
присъединяване в хода на досъдебното производство на материали по друго,
предходно такова - ДП № 155/03г. Т.е. причината за разпитване на едно и също
лице, като двама различни свидетели се дължи на един обективен факт, а не на
намерението на държавното обвинение за „клониране“ на свидетели и изкуствено
създаване на многобройни доказателствени източници, каквото становище изрази
адв.В., защитник на подс.Й.. Да, създалата се по този начин процесуална
ситуация е недопустима, но е обяснима и доколкото съдът по настоящото дело
положи усилия за опазване правата на подсъдимите лица, то се подчертава, че
показанията на свидетел с идент.№ 1 представляват процесуално годно
доказателство, но същите, наред с тези на свидетел с идент.№ 54 се третират за
един доказателствен източник. В тази вр. и коментирайки събраните доказателства
досежно вмененото на подс. Й. престъпление по ръководство на ОПГ, съдът
отбелязва описаната фактология от свидетел с идент.№ 1 – „зная от техен човек,
който с години е бил с Й. и групата му, че Й. е давал указания на другите лица
... Б., С.Р., В.. Дори знам, че Й. ги е наказвал за несвършена работа или
отклонение от поръчката – пример мога да Ви дам след отвличането на С.К., Й.
вижда на ръката на В. часовника на К. и по този случай на В. е нанесен бой от Й.“.
Приемайки показанията на свидетел с №№ 1 и 54 за един доказателствен източник, съдът подчертава, че дори и
ползваната терминология е идентична – и тук свидетелят говори за „указания“,
без изискуемата конкретика. В тези обаче показания се внася един допълнителен
щрих в поведението на подс. Й., а именно извършван контрол от негова страна
относно поведението на останалите подсъдими при реализация на вторичните
престъпления и дори налагане на „наказания“, по думите на свидетеля. Тези
последни действия са типични ръководни такива, но тук трябва да се вземе
предвид липсата на директни доказателства за вреМ. на осъществяване на дадения
от свидетеля пример, свързан с отвличането на лицето С.К.. В същото време и
позовавайки се на цялостната хронологична подредба на неговите показания, като
свидетел с идент.№ 54, се отчита, че факта на посегателство против горното лице
(Ст.К.) се изказва от свидетеля преди факта на настъпила смърт на А.П., след
което „Й. си става шеф на неговата група“. Т.е. съдът приема, че горните действия
на подс. Й., описани от свидетел с идент.№ 1, са реализирани в по-ранен времеви
момент – в момент, когато подсъдимите са извършвали деятелност, ръководени от други
лица, а не от подс. Й. (доколкото делото за отвличане на лицето Ст. К. бе
такова със значителен интерес и движението му бе проследено и в медиите, то
ноторно известен факт е, че той е отвлечен на 20.09.01г., респ. още едно
потвърждение на свидетелските показания, че към този момент подс. Й. макар и да
извършва типични ръководни функции, то те са инцидентни и не са достатъчни за
определянето им като такива по см. на чл.321 ал.1 НК).
Друг разпитан по
делото свидетел, навеждащ данни за деятелността на подсъдимите през
инкриминирания период, е св. Хр. Х.. Тук следва да се посочи, че този свидетел
е разпитан и по друго предходно НОХД по описа на СГС, образувано против
подсъдимите Й. и С. и лицата Д. Г. и С. Г. за няколко престъпления, включая и такова по
чл.321 ал.3 НК. По това друго НОХД показанията на св. Х. (които показания са
почти идентични с настоящото, видно от приложените съдебни актове на СГС и САС)
са подложени на обстоен доказателствен анализ. Последният обаче не обвързва
настоящия съдебен състав и не го лишава от задължението за самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, доколкото процесното
престъпление по чл.321 ал.3 НК се различава по съставомерни елементи от това,
разгледано по предходното НОХД, макар и обекта на престъпно посегателство да е
един и същ. Т.е. показанията на св. Х. се преценяват за процесуално допустимо гласно
доказателство, по отношение на което съдът дължи преценка за достоверност на
изложените факти. Частично показанията на горния свидетел се обсъдиха по-горе в
мотивите в контекстта на изведения от показанията на свидетел с идент.№ 54 факт
за осъществявано през известен период съвместно ръководство от подс. Й. и лицето Д. Г..
Тук отново се подчертава, че показанията на св. Х. са съсредоточени
изцяло за вреМ. от началото на м.08.02г. до 23.08.03г., на която дата той е
задържан „в едно заведение в Н.И.“. Свидетелят лично познавал подсъдимите Й. и
И. С. и лицата А. П. и Б. А., но „другите подсъдими, които са в залата, не съм
ги виждал никога“. Той уточнява момента и мястото на запознанство си с подс. Й.
и изградените между тях взаимоотношения – „през 2002г. Й.-Й.Й. ме помоли да
потърся къща, която да взема под наем. Това беше някъде началото на м. август
... един мой познат Добри държеше заведение в „Надежда“ и от там се запознахме
с Й.“. Досежно отправената от подс. Й. „молба“ за наемане на недвижим имот свидетелят
уточнява „относно оборудването на къщата нямаха претенции, искаха да има гараж
и да има преход от гаража към къщата ... да има топла връзка от гаража към
къщата“ (л.338).
Тук прави впечатление ползвания от свидетеля изказ и
употребата на множествено число „нямаха претенции, искаха ...“, респ. твърди се
обстоятелството на отправена молба с горните параметри лично от подс. Й., а в
същото време се внасят уточнения за изисквания към имота, направени от няколко
лица, чиято самоличност и дори численост не се конкретизира, въпреки че
свидетелят заявява личното си присъствие по време на тези разговори. Тези несъответствия в показанията се дължат на
неприцизност в словесния изказ на свидетеля и подобна непрецизност в даденото
описание и употребените изрази не е еднократна, което съдът отдава на изминалия
времеви период от датата на реализиране на описаните събития и датата на даване
на показания. Въпреки това, съдът приема горните показания за истинни и
достоверни, но с изричното отбелязване за липса на индивидуализация относно
самоличността на лицата, отправили горните изисквания за „оборудването на
къщата“. Свидетелят Х. също така заявява „само при наемането на къщата съм се
представял с чужда самоличност. Това беше по искане на Й.“ – т.е. признава се
обстоятелството на ползвана чужда самоличност и то към точно определен момент
(наемането на къщата 01.09.02г.), което поведение на свидетеля е „по искане на Й.“.
Ползването на чужда самоличност е логически обяснимо с
факта на налично към този момент висящо наказателно производство по отношение на
св. Х., по което той дори се е укривал за продължителен времеви период. Именно
този извод се налага от дадените показания „бях на издирване и след задържането
ми, по тази причина бях отведен във В. затвор ... от около две години преди
това съм бил обявен за издирване ... във връзка с измама“(л.339).
При тези данни за съществуваща у св. Х. лична мотивация по
запазване в тайна на своята самоличност и при отсъствието на други
доказателствени източници, подкрепящи неговата теза за представяне с чужда
самоличност по „искане“ на подс. Й., то съдът не дава в. и не кредитира
дадените от него показания в тази им част. Наред с това държавното обвинение,
чиято е доказателствената тежест в процеса съгл. разп.на чл.103 ал.1 НПК, не
ангажира никакви други доказателства, които да кореспондират на заявени от св.Х.
факти.
Свидетелят Х. е единственият такъв, който навежда данни
за обективираното от подсъдимите Й. и С.
и от лицата А.П., Д.Г. и Б.А. поведение на територията на наетия недвижим имот
и тъй като неговите показания в тази ми част не се обориха от защитата и дори
не се наведоха определени данни, внасящи съмнение относно достоверността на заявените
факти, то същите се приемат за истинни. В тази вр. съдът има предвид заявеното
обстоятелство „идваха Й., Д., А. Ш. и Б.-Б.“ и обстоятелството „Ш. донесе едно
желязо със заварена халка и го циментираха на пода на мазето ... Ш. залепи едни
хартиени чували на прозорците на гаража, които гледаха към улицата. Ограничава
се видимостта да не се вижда отвън навътре ... това, че халката е за връзване
на хора – Ш., когато я монтира, точно това каза „Ако докараме някого да има
къде да го връзваме да не мърда“. Тогава никой друг освен Ш. и мен не е
присъствал. Аз слязох долу да изхвърля пръстта от изкопа и тогава той ми го
каза“. Показанията се ползват с конкретика на фактите досежно поведението на А.П.,
което обаче не е обвързано с конкретна дата, а в тази вр. свидетелят само
употребява израза „в последствие“, респ. след наемане на имота на 01.09.02г., дата
предхождаща инкриминирания период и именно този факт се явява решаващ в
конкретния случай, т.е. горното поведение на лицето А.П. не е категорично
ориентирано във времевите рамки на инкриминирания времеви период. Всички факти,
реализирани извън този период, внасят само и единствено определена
фактологическа яснота, но не представляват релевантни такива, подкрепящи
обвинението за извършено престъпление по чл.321 ал.3 НК.
На следващо място св. Х.
дава описание на деятелността на подсъдимите Й. и С. и лицата А. П., Б. А. и Д.
Г. в още няколко аспекта. Той заявява „само джип Мерцедес е докарван в къщата. В
джипа имаше полицейски жилетки с надпис „Полиция“, маски и автомат „Калашников“
... аз нямах и ключове за джипа, само през прозорците съм виждал ... обикновено
Й. караше колата ... Мерцедесът беше с № ***, софийска регистрация, тъмно син,
но беше пребоядисан, личеше по уплътненията на стъклата, че е боядисан. Джипът
го докараха Й. и Д., но кога точно го докараха, не помня, мисля,че беше късната
есен на 2002г. ... задължително, когато излизаха с джипа трябваше да седя и да
чакам да ги посрещна“(л.338). В тези показания се съдържат както факти, така и
голословни твърдения. За реален факт се приема този на докаран на неустановена
дата от подс. Й. и от лицето Д. Г. джип Мерцедес с рег.№ ***, син на цвят, в
който е имало полицейски жилетки, маски и оръжие, като това превозно средство е
управлявано от подс. Й. и то „късната есен на 2002г.“. Доколкото фактът на
познанство между подс. Й. и Д. Г. се изразява и от други свидетели по делото,
то съдът приема, че горните свидетелски показания се ползват с известна
доказателствена опора, а това предопределя и заключението за действителност на
факта на управление от страна на подсъдимия на описаното превозно средство през
есента на 2002г. и факта на намиращи се във вътрешността на автомобила
полицейски жилетки, маски и оръжие.
Тук отново се подчертава, че свидетелят говори за
деятелност на подс. Й., осъществена извън инкриминирания времеви период и поР.
това тези показания не се възприемат за такива, подкрепящи обвинителната теза –
още повече, че свидетелят описва съвместно поведение между подс. Й. и лицето Д.
Г., което не е включено в процесната престъпна група. Също така се приема за
реален и то достоверен факт този, касаещ цвета на превозното средство, но не и
заявеното обстоятелство за „пребоядисване“ на джипа, тъй като „личеше по
уплътненията на стъклата“ – т.е. свидетелят не е уведомен от някое друго лице
за горното обстоятелство, а гР. извод за същото на базата на други части от
автомобила, без много уточнения, респ. позовава се на изградени свои знания и
умения. Т.е. изискват се специални знания, а самото МПС не е приобщено към доказателствената
маса с цел направата на експертно заключение (в скоби съдът подчертава, че дори
не може да приеме налична идентичност между горното МПС и това, предмет на
разследване по НОХД № 1449/05г. на СГС, тъй като материали от НОХД не са
приобщени към доказателствената съвкупност).
За голословни твърдения обаче се приемат думите на св. Х.
„задължително, когато излизаха с джипа трябваше да седя и да чакам да ги
посрещна“ – няма никаква конкретика и пояснение кой вменява това „задължение“
на лицето или това е поведение, осъществявано по негово лично усмотрение. Не се
сочат и данни за вреМ. на реализиране на горните обстоятелства, а съдът отново
подчертава, че показанията на св. Х. са съсредоточени най-вече за вреМ. на
действие на наемния договор от 01.09.02г.до 23.08.03г., като това време не
попада изцяло в рамките на инкриминирания период, чийто начален момент е
началото на 2003г. Т.е. изричното уточнение за извършване на горната деятелност
преди или след началото на 2003г. в случая се явява значимо, а такова уточнение липсва.
Свидетелят Х. дава и
относително детайлно описание на поведението на лицата А. П. и Б. А. по
донасяне в имота в гр. Б. на сак с вещи – „през 2003г., края на май-началото на
юни излязоха с джипа и ме викнаха на черния път от Гр. към Б. и с мене се
върнаха Ш. и Б. с един сак и вътре имаше 25 или 26 пакета хероин. Бяха го взели
от някъде или някой и четири дена седях да го пазя постоянно там и на третия
или четвъртия ден го взеха“. Говори се както за деятелност на лица с
неустановена самоличност и численост „излязоха с джипа и ме викнаха“, така и за
деятелност на лицата А.П. и Б.А. и за лична такава на самия свидетел. На базата
на граматическото словесно тълкуване се заключава, че деятелността на
гореконкретизираните две лица се изразява само и единствено в това, че са
превозени (ведно със сака) от самия свидетел от посоченото място „черния път от
Гр. към Б.“ до гр. Б. и 3-4 дена след това са взели въпросния сак, без да се
споменава за налично знание от тяхна страна относно съдържанието на този сак. В
същото време св. Х. описва свое лично поведение „седях да го пазя постоянно“ –
отново няма уточнение дали това му поведение е наложено такова от друго лице
или е резултат на неговата собствена воля и лично взето решение (което по
делото е от значение само за фактологическа яснота, а не представлява
релевантен факт, тъй като свидетелят не е включен в числения състав на ОПГ). Тук
отново се подчертава липсата на данни за теоретични знания или практически опит
на свидетеля за разпознаване на видовете наркотични вещества, а той заявява
наличието на „25 или 26 пакета хероин“. Отсъстват доказателства за начина на
узнаване от страна на св. Х. и евентуално източника на информация досежно вида
на веществото. Всички тези съображения рефлектират негативно върху
достоверността на дадените показания за вида на съдържащите се в сака вещи.
Друг заявен от св. Х. факт е този на
„юли 2003г. по поръчка на Й., трябваше да купя Фолксваген от Г., като ми
казаха, че там ще ме чака човек, който да одобри колата и да я прегледа. Отидохме
там ... направихме едно кръгче ... момчето, което беше там, се обади на някого,
попита дали да я плаща ... взеха колата ... аз дадох и мои пари и по-късно,
август месец, видях тази кола първо във вестника, след това в телевизията
запалена и изгоряла, но ясно личеше, че е същата кола, а не „Голф“ (л.338). Отново
се установява непрецизност в изказа на свидетеля, граничеща с вътрешно протИ.речие
– отново се говори за лична деятелност на подс. Й. „по поръчка на Й.“, а
веднага след това се използва множествено число и се говори за такава на повече
лица и то с неустановена самоличност „казаха, че там ще ме чака ...взеха колата
...“. Дори и в първата част на показанията отсъства изрична конкретизация
относно това дали „поръчката“ е дадена на свидетеля лично от подс. Й., включая
кога и къде, или му е препредадена от друго лице, отново кога и къде и кое е
това лице. В последната част на горецитираните показания свидетелят изразява
едно свое лично мнение „ясно личеше, че е същата кола, а не Голф“. Дори и да се
абстрахираме от вътрешното противоречие, свързано със заявения факт на закупен
автомобил с марка Фолксваген и без уточнен модел, а в последствие се говори, че
видяния в медиите запален автомобил е „същата кола, а не Голф“ (а това също е
модел автомобили от марката Фолксваген), то съдът най-вече подчертава липсата
на уточнени обективните показатели и характеристики на превозното средство, възприети
и отчетени от свидетеля за направата на горния извод, който като такъв не
представлява доказателство, а лично мнение на лицето. Т.е. не се приема за
реален факт този, че закупеният с участието на св. Х. автомобил е идентичен с
този, който той вижда в последствие в медиите. За изчерпателност на
мотивировката съдът добавя и следното. Независимо, че в случая се излагат
факти, свързани с поведението на св. Х., което не е предмет на разследване по
настоящото дело, то внасянето на яснота, подробности и конкретизация касателно
описаните събития с негово участие е от съществено значение не само за
изясняване на обективната истина, но и за дължимата от съда преценка за
достоверност на събраните гласни доказателства. Именно поР. липсата на изискуемата
детайлност и конкретика в показанията на св.Х., от една страна, а от друга – поР.
констатираните частични вътрешни противоречия и нелогичност, съдът не може да
даде в. на същите в цялост.
В контекстта на
направения вече извод за нелогичност и непрецизност в част от показанията на
св. Х. се отбелязва и следното : „преди да ме задържат ... Ш. ми донесе един
сак, който каза да прибера в къщата и когато го занесох горе, отворих го и
вътре имаше едно дънково яке, автомат Калашников и пистолет ... на другия ден
ми се обадиха да сваля сака в центъра. Дойдоха Д. и И. ...бях сложил сака на
задната седалка, те ми казаха да го преместя в багажника и да карам след тях. Отидохме
на едно ханче – върнаха ми колата ... сакът го нямаше вътре“ (л.338). Описват
се обективирани действия на няколко лица – на А. П. по донасяне и предаване на
свидетеля с цел съхранение на сак с вещи, включително и оръжия, на самия
свидетел по държане за кратък времеви период от един ден на тези вещи и последващото
им транспортиране, на Д. Г. и подс. И. С. по посещение в гр. Б., даване на
указания за преместване на сака и на неизвестни лица, които са се обадили на
свидетеля „да сваля сака в центъра“. Показанията са ясни касателно
обстоятелството на поставяне на сака в багажника на автомобил, управляван само
и единствено от св. Х., и установената в последствие липса на този сак, но
проследявайки деятелността на горните лица се губи връзката и не може да се
установи от кое лице е взета вещта, кога и къде (а още по-озадачаващо е това,
че свидетелят не е губил визуален контакт с автомобила, а не заявява факта на
вземане на сака с оръжието от точно определено лице). Т.е. отново имаме неясни
и непълни гласни доказателства и отново се констатира обективирано лично
противоправно поведение на св. Х. (без да бъде квалифицирано същото за
престъпно такова), тъй като е държал и транспортирал оръжие, без притежавано надлежно
разрешително.
На последно място и
досежно дадените от св. Х. показания се отбелязват тези, носещи определена
информация за взаимоотношенията между подс. Й., подс. С. и лицата Д. Г., А. П.
и Б. А. и целената от тях деятелност. В тази вр.свидетелят твърди „аз съм чувал
Ш. и Б., когато са преспивали при мен ... но не съм чувал конкретни имена да
споменават, че дебнат някого, за да могат да получат ... след това откуп за
него“, като в последствие кръгът на лица, коментиращи тази тема е разширен „аз
казах, че съм чувал, че са си казвали „ето пак изпуснахме човека“, но основно
това бяха Й., Д., Ш. и Б.“, респ. изключен е подс.С.. Прави впечатление, че
първата част на горните показания е по-конкретна в сравнение с втората, въпреки
че в последната дори се ползва цитат на изречените от споменатите четири лица
думи. Т.е. в първата част се уточнява както деятелността по „дебнене“ и
извършващите я лица „Ш. и Б.“, така и преследваната цел „да получат откуп“, а
във втората част, която е пояснителна по отношение на първата (видно от самата
словесна формолировка), се ползва цитат на точно употребените от лицата думи и
това не може да бъде пренебрегнато – свидетелят заявява, че точно възприетите
от него думи са „ето пак изпуснахме човека“, но въобще не се говори за „откуп“.
Тъй като иМ. на подс. Й. се споменава само в тази втора пояснителна част, без
уточнение за целен откуп, то съдът приема буквално пресъздадените думи –
„изпуснахме човека“, но защо е трябвало да не бъде „изпуснат“ този „човек“ и
каква е била целта не се уточнява.
Разбира се, тук също следва дебело да се подчертае
липсата на конкретизирани дати -
провеждането на разговори с горната тематика и дори ползването на конкретни
имена на лица, които следва да бъдат отвлечени с цел откуп, преди началото на
2003г. представлява ирелевантен по делото факт, тъй като излиза извън рамките
на инкриминирания период. Конкретно за подс. Й., св. Х. заявява „по начина, по
който Й. се държи и говори – те са му подчинени. Доколкото знам правят обири,
грабежи, отвличания“. Това последно изявление на свидетеля отново е лишено от
конкретика – нито се описва конкретен пример за подобна дейност „обири,
грабежи, отвличания“, нито се уточнява източника на информация, а и тя не е
категорична „доколкото знам ...“. Относно поведението на подс. Й. и начина, по „който се държи и говори“ също няма
посочен конкретен факт от обективната действителност, свързан с фактически
действия и употребени изрази, а на базата на тези неуточнени лични възприятия се
прави извод от свидетеля за подчиненост на останалите лица, респ. горните
твърдения не представляват свидетелски показания по см. на чл.117 НПК и не
следва да се ценят, доколкото личното мнение на свидетелите не е въздигнато в
доказателство.
В хода на своето изложение св. Х. внася определена яснота
досежно деятелността на подс. Й. „когато нещо трябва да се прави, всички
казваха „трябва да говорим с Й.“, да питаме него“ с уточнението „за парите за
наема трябваше Й. да ги даде ... той караше някой от присъстващите да отиде той
да купи ядене“(л.339). Разбира се, веднага прави впечатление несъответствието с
предходните показания на свидетеля „Д.-Д. ми беше дал телефон да го търся при
нужда – за наем, за разходи ... на Д. ... се обаждах. Когато трябваше да получа
пари за наем, аз му се обаждах“. Свидетелят Х. също така заявява „това, което
съм чул Ш. и Б. да си говорят ... те говореха, че когато Й. определи нещо, те
трябва да го направят. Говоря именно за това, когато следяха някого и те
казваха, че Й. прави организацията, а те са изпълнители“. Показанията само
очертават в известна степен деятелността на подс. Й. и лицата А. П. и Б. А., но
конкретиката не е пълна и се оценява за недостатъчна за целите на настоящото
производство. В тази вр. се имат предвид преразказаните от свидетели думи на „Ш.
и Б.“, че „когато Й. определи нещо, те трябва да го направят“. Меродавен е
обаче въпросът какво е това „нещо“ и именно тук конкретиката е от значение, а
тя липсва, доколкото възможните житейски хипотези са многобройни и дори самият
свидетел дава примери за някои от тях „пари за наема ... да купи ядене“. Свидетелят
обаче дава и по-точни показания и навежда данни за дейност, свързана с „когато
следяха някого“ и получените от А.П. и Б.А. сведения, че „Й. прави
организацията, а те са изпълнители“, респ. тази деятелност касае определени
посегателства срещу личността. Съдът дава в. на тези показания, но от значение
се явява обстоятелството дали направата на тази „организация“ не е делегирана,
като вид задължение, на подс. Й. от друго лице или той извършва съответните
организационни мероприятия от свое име. Доказателства в тази насока отново не
са събрани по делото. Нещо повече – св. Х. пресъздава не конкретни „организационни“
дейности на подс. Й., обективирани посредством негово активно фактическо
поведение или посредством словесни разпореждания, а пресъздава впечатленията и
личните възприятия на А.П. и Б.А., определящи дейността на подсъдимия за
„организационна“, а тук трябва да се отчете субективния момент. Т.е.
действително е възможно горните две лица да са се чувствали подчинени на подс. Й.,
но защо? На какво се базира това им чувство – на конкретент факт от обективната
действителност, който факт носи съдържание за действително желание у подс. Й.
да ги подчини на своята воля или на определено и то неправилно възприятие у
самите „Ш. и Б.“ за желанието и намерението на подсъдимия. На последно място и
досежно горните показания и пресъздадени думи на тези две лица съдът подчертава
и липсата на времеви показатели - не се сочи нито конкретна дата, нито се дава
определен времеви ориентир. ПоР. това, съдът приема, че разговорите между
лицата А. П. и Б. А. са водени на неустановена по безспорен начин дата, но включена в
периода 01.09.02г.-23.08.03г., периода от наемане на имота в гр. Б. до задържането
на св. Х.. В контекстта на горното съдът дебело подчертава, че инкриминирания
за престъплението по чл.321 ал.3 НК период започва от началото на 2003г. и поР.
това водените разговори с горната тематика и между горните лица преди тази дата
се явяват правно ирелевантни. Необходима е категоричност за воденето на тези
разговори през 2003г., а такава категоричност липсва. Т.е. съдът дава в. и
кредитира горните показания на св. Х., но същите не са конкретни и
изчерпателни.
В заключение касателно
достоверността на показанията на св. Х., съдебният състав подчертава, че същите,
макар и да се възприемат за частично достоверни, в голяма част съдържат редица
вътрешни противоречия и несъответствия, конкретизирани по-горе. Разбира се, при
преценката за достоверност в допълнение следва да се отчетат и данните, събрани
по настоящото дело за личността на св. Х.. Както вече се посочи, към периода
2002г.-2003г. той е прилечен в качеството на подсъдимо лице за извършена измама
и за един продължителен период се е укривал от правораздавателните органи, а в
последствие е осъден, като дори и към момента на даване на показания притежава
повдигнато обвинение за извършено престъпление „за фалшиви банкноти“, по негови
думи, която информация е непълна, тъй
като видно от писмените доказателства, на свидетелят е вменено престъпление по
чл.321 ал.3 вр.ал.1 НК. В същото време и въпреки правото по чл.121, ал.1 НПК, което
му беше разяснено от съда, самият свидетел направи признание за даване на
лъжливи показания пред съд, като твърди „отказах се от показанията си, тъй като
бях „учтиво помолен“ от двама приближени на Й.“ и добавя „работех в Кр. ...
дойдоха при мен двама от иМ. на Й. ... казаха ми само да си оттегля
показанията, да не бера ядове и аз казах добре ... аз се уплаших ... този
разговор стана не по-малко от пет-шест месеца преди да се ява пред съда и да се
откажа от показанията си“. Разбира се, фактът на даване на неверни показания по
друго дело не презумира даването на такива и по настоящото дело, като съдът
дължи цялостна преценка на описаните от свидетеля обстоятелства, съпоставяйки
ги с останалите доказателствени източници. Тази проверка, посредством съпоставката
с други доказателства и посредством разпит на други свидетели и събирането на
други доказателства е възпрепятствана значително от липсата на конкретика в
показанията на св. Х. и от обстоятелството, че неговите показания са единственият
доказателствен източник за съдържащите се в тях факти, свързани с реализираната
от подсъдимите Й. и С. деятелност на територията на наетия имот. Отчитайки
всички гореизложени съображения относно този свидетел, съдът анализира неговите
показания и ги кредитира в едни части, а в други не.
В хода на проведеното
съдебно следствие и в условията на чл.141 НПК е разпитан и св. Н. Г., който също
познава познава подс. Й. и разполага с преки впечатления относно неговото
поведение. Свидетелят твърди „познавам Й. Б.ски от около 2000г. ... Б. ме
запозна с Й. ... Й. го знам от Б., че има група за побоища, грабежи, убийства,
рекети и отвличания. Групата действа отдавна, още от 90-те години. Тогава само
съм чувал за Й., а го познавам от 2000г.-2001г. Тогава също действаше групата и
се занимаваше със същите неща ... знам другите участници по физионимии, но
поименно не ги знам“(л.363). Показанията се ползват с конкретика касателно вреМ.
на осъществяване на деятелност от определена група от лица, чиято численост и
самоличност обаче не е уточнена, изключая тази на подс. Й.. В тази вр. съдът
подчертава, че сочените от св. Н. Г. години съвпадат с тези, изразени от свидетели с
идент. №№ 53 и 54, респ. в период, предхождащ инкриминирания такъв, е
сформирана група от хора, извършваща определена деятелност. Последната обаче е
с неустановени параметри и характеристики – изявлението на свидетеля „побоища,
грабежи, убийства, рекети и отвличания“ не почива на конкретен факт и поР. това,
същото се преценява за голословно твърдение. В показанията на свидетеля се
съдържат две конкретни обстоятелства, свързани с действията на подс. Й., а именно сочи
се неговото поведение и това на споменатото лице Б. по проследяване на лицето Н.
Д. „от моя апартамент ... Й. идваше сам, когато го следеше, а Г. и К., бяха
хората на Б., които следяха Д. ... след около две-три седмици убиха Д.“ и „през
2007г.-2008г. ... се видяхме с Й. случайно на една бензиностанция ... и тогава
ми каза, че са му дали 40 хил. лв. да убие „М.“ (л.363). Изнесените от свидетеля
факти са достатъчно конкретни досежно време, място и реализирани действия, но
съдът дебело подчертава, че става дума за лични и то самостоятелни такива на подс. Й., без никаква
индиция за съвместност и задружност с други лица, а още по-малко с останалите
подсъдими по дело. Дори и действията по проследяване на Н. Д. не могат да се
приемат за съвместни такива с Б. и неговите хора „Г. и К.“, тъй като свидетелят
уточнява „Й. идваше сам“, без дори да се описва факта на провеждани разговори
между подсъдимия и другите две лица. Тук съдът отваря една скоба и подчертава,
че дори и да приеме за общи горните действия между подс. Й. и лицето Б., то
подобни факти не са описани в процесния обвинителен акт и не са инкриминирани
от държавното обвинение, респ. не са включени в предмета на доказване.
Свидетелят Н. Г. в своите показания споменава още няколко пъти иМ.
на подс. Й. в контекстта на „Б. говореше по телефона с Й. за отвличането на С.К.
... за парите, които са били изхвърлени от влака ... псуваше на Й. хората ...
псуваше и Й.“, но каква е причината, провокирала това поведение у лицето Б. не
е изяснена, а житейските хипотези са многобройни и съдът е поставен в
ситуацията да „гадае“ и предполага същите, което е недопустимо в наказателното
правораздаване.
В контекстта на горните показания се отбелязва липсата на
посочена от свидетеля дата на провеждане на телефонния разговор, а както вече
се изложи по-горе в мотивите, отвличането на лицето Ст. К. е извършено на
20.09.01г., респ. дата, предхождаща значително инкриминирания времеви период и
това е единственият извод, който съдът прави в тази вр. В инкриминирания за
престъплението по чл.321 ал.3 НК период обаче е включена датата 19.08.03г.,
когато е убит Ф. Н.-Ф. и тази дата се изтъква, като такава, ноторно известна на съдебния
състав, а не изводима от събраните по делото доказателства. Обстоятелството,
свързано със смъртта на Ф.
Н., се коментира от св. Н. Г. – „Й. се оплакваше на Б.,
че групировката на Ф. го е надушила, че те са свършили работата по убийството
на Ф.. Й. се оплакваше на Б. какви мерки да предприемат и от този разговор
разбрах, че Й. е участвал в убийството на Ф.“. Изводим е факта на проведен на
неустановена дата разговор между подс. Й. и Б. и доколкото обсъжданата тема е частично
свързана с „убийството на Ф.“, то се заключава, че разговорът е след датата
19.08.03г. В показанията се съдържа и уточнение относно употребените от подс. Й. изрази, а
именно „групировката на Ф. го е надушила, че те са свършили работата по
убийството ... какви мерки да предприемат“ и тези факти съдът приема в
буквалния им смисъл, без да влага допълнително разширено съдържание (какъвто е
подходът на СП, видно от становището на участващите по делото прокурори по
същество на процесния спор). Т.е. приема се за действително осъществено
обстоятелството на проведен разговор между подс. Й. и Б. на дата, следваща
убийството на Ф. Н., по време на който разговор подсъдимият изразява получана
от него информация, че „групировката на Ф. го е надушила, че те са свършили
работата по убийството“, което обаче не може да се приеме за направено
признание от негова страна за извършено престъпление. Изводът не се променя дори
и от следващите думи „какви мерки да предприемат“, тъй като липсва уточнение
досежно личната мотивация на подс. Й. за „предприемане на мерки“. Действително една
от възможните хипотези се изразява в желание за „предприемане на мерки“, поР.
извършване на престъпното посегателство, но това е само една възможност, която
се предполага, а не се доказа. Наказателният съд взема решения само и единствено
на базата на безспорни доказателства, а не на предположения. Т.е. съдържанието
на проведения разговор, пресъздаден от св. Н. Г., не налага извода за
извършено престъпно поведение от страна на подс. Й., а налага само извода
за изразен стремеж за опазване от „групировката на Ф.“.
Свидетелят Н. Г. навежда и
допълнителни данни за подсъдимите Й. и С., използвайки обаче много обобщени
изрази. Той заявява „Й. и Б. имаха отделни групи за отвличания, за грабежи, за
убийства ... но са имали и съвместни поръчки ... според мен, хората на Й. са
били повече от четири-пет човека, за което съдя от това, че той се придвижваше
с две бронирани коли с тъмни стъкла и двама винаги стояха до колата, докато той
слизаше да говори с някой ... първоначално хората, които бяха до Й. се сменяха,
не бяха постоянно едни и същи“. Единствените посочени конкретни факти са тези
на придвижване от страна на подс. Й. с две бронирани коли и „двама винаги стояха до
колата, докато той слизаше“. Свидетелят лично познава подс. Й. и лично
възприема поведението му и това на придружаващите го лица, поР. което горните
факти се приемат за достоверни такива. Нещо повече – ползването на лична охрана
от страна на подсъдимото лице се доказва и от други доказателства по делото
(обясненията на подс. М. А. и представените писмени договори за охрана). Ползването
обаче на охрана, създадената за целта организация и постоянното придружаване на
охраняваното лице (в случая подс.Й.) от други лица не се оценява нито за
престъпно поведение (конкретни факти в тази насока не се сочат), нито за
морално укоримо такова. В частта на горецитираните показания относно „Й. и Б.
имаха отделни групи“ отсъства конкретика и изчерпателност за числения и
поименен състав на групата. Тази липса свидетелят запълва със свое лично мнение
„според мен, хората на Й. са били повече от четири-пет човека“, наложено именно
от факта на придвижване с две коли и придружаването му от няколко лица, които
„не бяха постоянно едни и същи“. Съдът се дезинтересира от мнението на
свидетеля.
Последният в своето изложение внася определена яснота за
самоличността на „хората на Й.“ – „чувал съм от Й., че има до него лице с
прякор Б.. Д. „Р.“ го познавам и знам, че е бил в групата на Й. ... Б. е
най-довереният човек на Й. и му вършеше повечето мръсотии. Това го знам от Б.“
(л.364). Свидетелят споменава две конкретни лица „Б. и Д. „Р.“ и твърди лично
познанство с последния от тях, а за първия притежава само устна информация,
получена както лично от подс. Й., така и от Б.. Съдът приема, че свидетелят
визира именно подс. И. С., като „Б.“, тъй като това прозвище на същия се
споменава и от другите разпитани по делото свидетели. Изложените обаче и за
двете лица (Б. и Д.Р) сведения в горните показания не са конкретни и
изчерпателни, а много обобщени – Д. „Р.“ е участник в групата, а подс. С. се
ползва с доверието на подс. Й. и „му вършеше повечето мръсотии“. Липсата на
конкретика за деятелността на горните две лица се замества с дадени от
свидетеля лични квалификации на същите, което не представлява доказателство,
носещо относими по делото фактически данни. Разбира се, следва да се отчете и
отсъствието на точни времеви параметри, а свидетелят твърди действие на групата
„още от 90-те години“. Последният посочен от св. Н. Г. факт е този на „от около
2008г. Й. не съм го виждал“ (л.364), който факт носи само една констатация на
свидетеля и нищо конкретно за подсъдимото лице. Т.е. в коментираните гласни
доказателства се съдържат много повърхностни обстоятелствени данни относно
подсъдимите Й. и С. и лицето Д. Г., включително и за период, непопадащ в
инкриминирания такъв за престъплението по чл.321, ал.3 НК, като тези данни не
са достатъчни за изясняване на фактическата обстановка и на съставомерните
престъпни елементи.
По делото е разпитан и
св. Бр. С., който лично познава всички подсъдими лица и лицето Р. К. към
инкриминирания период, а дори и от преди това, тъй като „от 1981г. до 2010г.
съм живял в К.“. Относно подс. Й. заявява „до първите две или три години след
казармата бяхме много близки. В последствие аз работех в С. и Своге и пътищата
ни се разминаха, но сме се срещали“. Свидетелят навежда данни за дейността на
подс. Й. в началото на инкриминирания период „към 2003г. живеех в К., виждали
сме се ... малко след казармата, с един наш общ приятел ... наемаха язовири,
бяха арендатори и доколкото знам до последно остана един язовир в К., който той
стопанисваше, беше го дал под наем ... Й. строеше тогава къщата си и
стопанисваше язовира“. Показанията съдържат информация за развИ.а от подсъдимия
законно разрешена дейност и тъй като липсват по делото данни, всяващи съмнение
в описаните от свидетеля факти, то съдът ги приема за истинни и достоверни.
Свидетелят Бр. С. не познава лично лицата А.П., Б.А. и Д.
Г., но „лица с прозвища Д.Р, Б., Ш. – виждал съм ги един или два пъти в
заведение в К. ... те бяха в компанията на Й.“. Заявен е факт, лично възприет
от свидетеля, поР. което съдът дава в. и кредитира тези показания с уточнението
за отсъствие на данни за времевия период на осъществяване на описаните събития
и в тази вр. и доколкото се твърди съвместно присъствие на „Ш. и Б.“, съдът
приема, че горните събития са осъществени в период, преди смъртта на двете лица
(преди 29.11.03г., тъй като смъртта на Б.А. предхожда тази на А.П. на
01.09.04г.). Фактът на присъствие на горните лица, съвместно с подс. Й. на едно
и също място по едно и също време не презумира факта на тяхното лично
познанство, а именно такъв извод гР. св. Бр. С. „тези тримата са се познавали с
Й. със сигурност“. Съдът обаче не може да възприеме горния извод само и
единствено на базата на описания от свидетеля факт, а ползва за сигурна
доказателствена основа показанията на свидетели с идент.№№ 53, 54 и 64 и тези
на св. Х., които се ползват с яснота и подкрепят обстоятелството на лично
познанство между подс. Й. и лицата А.П., Б.А. и Д. Г..
Свидетелят Бр. С. не
сочи директно факта на познанство на подсъдимите Й., И.С., Ал.Й. и М.А. с
лицето Р.К.. От неговите показания се установява, че това последно лице се
познава само с подс. В.С. – „2007г.-2008г. ми се обади В.С. ... каза, че негов
приятел от с. Д., Р.К. е изчезнал от няколко дни ... мобилният му телефон бил
изключен ... за същото нещо ми се обади и кмета на Д. ... в управлението бяха
пристигнали от ОДП-гр.С. и ГДБОП ... и вечерта ... се засякох с тях в ресторант
„Н.“ в К. ... ръководител на екипа беше Д. Г. ... който междувременно си беше
заминал ... с тях ... коментирахме въпроса с изчезването на Р.К. и един от
служителите, не го познавах ... сподели, че ... са работили по оперативна
информация, че същият е участвал в покушението срещу К.К.. След известно време
споделих тази информация и попитах ... К.Г.“ (л.519, гръб). В показанията се
съдържат данни не само за факта на „изчезване“ на лицето Р.К. през
„2007г.-2008г.“, но и данни за изградените приятелски отношения между него и
подс. В. С.. Съдържат се още и данни за обективираните в тази насока действия
от съответните разследващи органи и от самия свидетел, който дава и определени
показания за вмененото на подсъдимите Й. и С. престъпление по чл.116 НК и
същите в детайли ще бъдат обсъдени по-долу в настоящите мотиви. Тук съдът
подчертава, че самият св. Бр.С. също познава лично Р.К. и това се установява от
дадените от него показания в хода на ДП, приобщени по процесуалния ред на
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 НПК, респ. тези показания представляват процесуално
годно доказателство касателно съдържащите се в тях факти. Свидетелят заявява
„след задържането на Й. за отвличането на И. Може, станах близък приятел с В.С.,
на когото помагах финансово, а съответно той ме возеше с автомобила си от гр. К.
до работата ми в С. и обратно. Чрез него се запознах с момче от с. Д. ... В. ми
го представи с иМ. Р.. В последствие разбрах, че имената му са Р. К.“. Тук е
отбелязан определен времеви ориентир досежно момента на запознаване на
свидетеля с лицето Р. К., а именно известно време след „задържането на Й. за
отвличането на И. Може“, което е извършено на 24.02.07г. и на тази дата е
задържан и подс. Й., видно от приобщените писмени доказателства. Т.е. на
неустановена по безспорен начин дата, но след горепосочената такава св. Бр. С.
се запознава с Р.К. и то посредством подс. В.С.. Свидетелят дори дава физическо
описание на горното лице, но към времевия момент на тяхното запознанство –
„беше среден на ръст, по-скоро нисък ... добре сложен, мускулест ... около
70кг. или 80 кг.“. Т.е. даденото описание на реализираните през календарната
2007г. събития се ползва с необходимата конкретика и изчерпателност. В същото
време обаче и касателно осъществените в последствие обстоятелства, свързани с
„изчезването на Р.К.“ показанията на св. Бр. С. по настоящото дело (цитирани
по-горе) и тези от ДП се разминават. Пред настоящия съдебен състав той визира
следната хронология – първо е уведомен за „изчезването на Р. К.“ от подс. В. С.
и от кмета на с. Д., без обаче да са отправяни определени искания към него в
тази насока и след това се среща случайно с разследващите служители в ресторант
„Нива“ и разговаря с тях. В хода на ДП горните факти са подредени
хронологически по-различно – „преди четири години ми се обади В.С. и ми каза,
че Р. е изчезнал ... помоли ме да попитам друг мой познат –К.Г., по прякор Ш.
... веднага се обадих на Г. и го попитах дали знае къде се намира Р. ... след
още един или два дена отново ми се обади В.С. и ме помоли да се срещна с жената
на Р. ... по това време бях в компания с приятели от ресторант „Нива“ в гр. К.
... след няколко часа ... в ресторанта се появиха служители на РЗБОП, начело с
началника им Д.Г.. Аз се присъединих към тяхната компания и ги попитах какво
става с издирването на Р. ... един от служителите ми каза, че Р. е бил килър от
групата на Й. ... той е най-вероятният стрелец по К.-Я.. След известно време се
видях с К.Г. ... и той каза, че е твърде вероятно действително Р. да е
извършителят на покушението срещу К. ... Р. е бил много добър шофьор на
мотоциклет, а също така и стрелец и много от извършените тежки престъпления ...
на територията на гр. С. са извършени от него“ (т.10, л.50-51). Налице е
разминаване в някои детайли, напр. брой на телефонни обаждания на подс. В.С. с
коментар за изчезването на Р. К. и отправена молба за допитване до лицето (което
не се заявява в хода на съдебното следствие) и факта на лична среща в ресторант
„Н.“ със св. Д. Г., макар и свидетелят да не разговаря с него (който факт се
твърди по ДП, но не и в съдебната фаза). Т.е. налице е несъответствие, но то не
касае описаните от свидетеля основни факти, поР. което това несъответствие
съдът отдава на изминалия продължителен времеви период от датата на извършване
на събитията до датата на даване на показания от свидетеля. Разбира се, отчита
се заявената от свидетеля дата „2007-2008г.“, като неточна такава, тъй като по
писмените данни от ДП лицето Р.К. е обявен за ОДИ през 2009г., а не в сочения
от свидетеля период.
На следващо място св. Бр. С. навежда определени данни
касателно извършвана обща деятелност от подсъдимите и други лица, като тези
данни са много по-подробни в показанията, прочетените по процесуалния ред на
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 НПК, в сравнение с показания по настоящото дело. В
тази насока се отбелязва следното: „през 2000 или 2001г. С. са го пребили „Д.-Р.“,
Б., Ш. и зетят на С. –Ч.Б.. Към тогавашната дата същите бяха част от групата на
Й.. Б. и Р., както и В. не са участвали в побоя над С.“(т.10, л.51). Показанията
са конкретни, но единственият извод, който прави решаващият съдебен състав е
този, че се касае за деятелност, осъществена през 2000г.-2001г., т.е. преди
инкриминирания за престъплението по чл.321 ал.3 НК престъпление. Друг конкретен
пример, описан от свидетеля, е този на „убийството на Т.Т. ... по което
производство са задържани В.С., И.С. и С. с прякор „Б.“. За това деяние ...
знам само от медиите“. Да, показанията са конкретни, но в тази вр. съдът
подчертава наличието на постановена и влязла в законна сила оправдателна
присъда по отношение на горните лица, която съгл. разп. на чл.413 НПК е
задължителна и за настоящия съд и като такава проверените по нея факти не
подлежат на преразглеждане в рамките на настоящия процес.
По-надолу в своето изложение пред разследващия орган св. Бр.
С. заявява „по вреМ., за което казах (2001-2003г.) в групата бяха
горепосочените лица: Д.-Р., Б., Ш., Ч.Б., Б., Р., сръбски гражданин с прякор „Р.“,
със собствено име М. (мисля, че О.). В последствие в групата се включиха и В.С.
и Г.Г.“. Свидетелят обаче прави и пояснение, което не може да бъде
пренебрегнато, а именно „знам, че бяха една група, защото бяха непрекъснато
заедно по заведения и на футболни мачове ... около 2005-2006г. ... Й. се
движеше със сериозен брой охранители ... част от които не познавам“. Т.е. в
частта на горните показания, в която се сочат конкретни имена на участвали в
„групата“ лица, се съдържа личен извод и лични съждения на свидетеля, базиран
на реални факти, описани в частта „бяха непрекъснато заедно по заведения и
футболни мачове ... Й. се движеше с ... охранители“. Обстоятелствата на лично
познанство между подсъдимите, на провеждани срещи между тях по различни поводи
и ползването на охранители от страна на подс. Й. не се оспорва по настоящото
дело, видно от становищата на процесните страни, изразени в хода на съдебните
прения, като тук дебело се подчертава, че става дума за законово незабранена
деятелност. Не на последно място е необходимо да се отчетат и поясненията,
дадени от св. Бр. С. след прочита на тези му показания. Той уточнява „не
твърдя, че тези лица са ОПГ. Не съм използвал израза „група“ в смисъл на ОПГ
... като съм използвал термина „групата на Й.“ – Й. беше естествен лидер на
тези хора ... и се съобразявахме с него. Характерът му е такъв“. Пояснението е
наложително, доколкото самият свидетел е юрист по образование и прокурор в АП-С.
по професия, респ. притежава знание за дефинитивното определение за ОПГ и
немалък стаж в областта на наказателното право, поР. което при употребата на
израза „групата на Й.“ действително влага съдържание, различно от това по чл.93
т.20 НК.
Свидетелят В. С., както вече се посочи по-горе, е баща на
лицето Д.Д., отвлечен на 06.04.04г. и показанията на този свидетел са
съсредоточени изцяло относно това обстоятелство. Свидетелят В. С. е единственият
такъв, сочещ горната дата „на 06.04.04г., сутринта около 11.00ч. ми се обадиха,
че на М. колага е пред кафенето отворена и че някакви хора с полицейски
униформи и буркани са го взели от колата и са го качили някъде и са го закарали
в неизвестна посока“ (л.567). Единствената неяснота в тези показания касае
самоличността на лицата, от които свидетелят получава горната информация, но с
оглед предмета на доказване по настоящото дело, тази неяснота се явява
несъществена такава. На следващо място св. В. С. излага факти, свързани с
предприето негово лично поведение в резултат на получени по телефон указания за
заплащане на определена парична сума, като откуп за сина му Д. Д. и доколкото
касателно тези факти не се спори между процесните страни, то съдът ще ги
пресъздаде много лаконично. С изискуемата убедителност и конкретност свидетелят
заявява „получих обаждане по телефона и ми казаха ... приготви един милион и двеста и петдесет хиляди ... изпълних
всичките техни указания ... казаха ми да отида пред „Новотел“-а, после ... да
отида на гарата, да купя билет за влака за К., да бъда на предпоследния вагон
... движейки се ... в посока Захарна фабрика и ... на прелеза на завод В. ми
казаха да хвърля парите ... хвърлих чантата с парите, видях как двама или трима
души ... взеха чантата ... сумата беше 620 хил.евро. Тази сума я събрах от
приятели –М.Б. ми даде, други приятели също ми дадоха“. Всички тези факти съдът
приема за достоверни и правдиви, тъй като са възприети лично и непосредствено
от свидетеля, респ. неговите показания се оценяват за пряко доказателство,
ползващо се с висока степен на доказателствена сила. От значение по настоящото
дело се явяват най-вече показанията на св.В. С., носещи информация за лично
предприети от него (било то самостоятелни, било то с участието на други лица)
действия за установяване самоличността на лицата, съпричастни към отвличането
на сина му. В тази насока свидетелят твърди „получавал съм информация ... но
това не е официално ... че Б. е влязъл без маска при сина ми, той го е видял и
за това след това са го убили“ – видно е, че свидетелят не излага факта на
извършени лични действия от „Б.“ по убийство на Д. Д., а казва „убили са го“ и
уточнява причината „Б. е влязъл без маска“. Уточнява се и източника на тази
информация „и граждани, и полицаи и криминално проявени лица“. Тук следва да се
подчертае, че идентични факти се съдържат и в показанията на свидетели с идент.
№№ 53 и 54, респ. налице са няколко доказателствени източника за един и същ
факт. Сам по себе си този факт, а именно отвличането и евентуалното убийство на
лицето Д. Д. не представлява основен факт по делото. Този факт дори не се
описва в обстоятелствената част на процесния обвинителен акт, а едва в хода на
съдебните прения се застъпи в пледоариите на участващите по делото прокурори,
като такъв, подкрепящ инкриминираната за престъплението по чл.321, ал.3 НК
вторична престъпна деятелност. Именно поР. това и доколкото обстоятелството
относно отвличането на лицето Д. Д. не е инкриминирано и въздигнато в отделно
вменено на настоящите подсъдими престъпление, съдът намира, че не следва да
изразява категорично становище в тази насока, а само да отчете същото в
контекстта на дължимата преценка за достоверност на събраните гласни
доказателства. В тази вр. отново се подчертава наличието на няколко отделни
кореспондиращи си свидетелски показания, съдържащи идентична информация за един
и същ факт, но повечето от разпитаните свидетели описват същия на базата на
получени сведения от неустановен първоизточник. Само и единствено свидетел с
идент. № 53 уточнява узнаването му лично от подсъдимите „при запИ.е“, но в тази
насока намира приложение ограничителното правило на чл.124 НПК. При горните
съображения съдът подчертава, че приема показанията на св. В.С. в частта
относно убийството на сина му и причината за това за истинни и достоверни, но
само и единствено в буквално вложеното в тях съдържание, а именно на „получена
информация“ в този смисъл, без да се приема за безспорно доказан факта на
действително извършване на това престъпно посегателство. В тази вр. изразеното
от СП становище в хода на съдебните прения, че е „очевидна“ убедеността на св.
В. С. и М.М. (като лица, предоставили парична сума на св.Б.П.) относно
съпричастносттта на настоящите подсъдими към смъртта на лицето Д. В. е без
всякакво значение – убедеността на определени лица (пък било то и пострадали от
определено престъпление) не е доказателство. Доказателство представляват
заявените от тях факти, а последните в случая са свързани само и единствено с
получена и непотвърдена информация от св. В. С., която информация той
проверява, но безрезултатно, посредством изпращането на св. Б. П. при подс. Й..
На следващо място св. В.
С. описва факта на проведена лична среща с подс. Й. и обсъждана тема на
разговор местонахождението на сина му Д. Д.. Срещата е проведена „след около
година след случката“, като „той ми каза, че няма нищо общо ... видяхме се в
къщата на един мой познат в с. П.. Разговарях с него 15-20 мин. и нищо и се
разделихме ... бяхме аз, Й. и Д.“. Съдът дава в. и кредитира тези показания,
тъй като свидетелят пресъздава факти, свързани със собствената му деятелност и
тъй като са събрани доказателства за нееднократно обективирано подобно
поведение от страна на подс. Й.. Тук се имат предвид отново показанията на
горния свидетел за инициарана от него среща между подс. Й. и св. Б. П.,
проведена непосредствено след отвличането на Д. Д. – „втория или третия ден
след като се случи това със сина ми, аз помолих Б., дадох му парите в къщата на
мой приятел ... Б. отиде и след това се върна и каза, че хората не са приели
парите и са казали, че нямат нищо общо ... когато дадох парите на Б.П., бяхме в
къщата на М.М.“. В контекстта на горното и касателно поведението на подс. Й.
показанията на св. В. С. се оценяват за производни доказателства, доколкото той
не е присъствал лично на тази описана от него среща, а пресъздава сведения,
получени от св. Б. П..
Последният е разпитан по делото и признава факта на лично
познанство с лицата М.М. и подс. Й.. Той заявява „ М.М. ме помоли да отида у тях
... каза, че има съмнения, че Й. Й. има нещо общо с отвличането на детето на В.С.
и ме помоли да занесем с охраната едни пари в един сак и да го питаме дали има
нещо общо ... отидохме до тях, Й. Й. излезе от къщата, казахме му за какво сме
дошли и той каза, че момчетата нямат нищо общо със случая, ритна сака и каза да
си вървим“. Т.е. показанията на св. Б. П. съответстват на тези, дадени от св. В.
С.. Различие се установява само и единствено в частта относно конкретното
участие на лицето М.М. – според св. Б. П., именно това лице му се обажда по
телефона и в последствие лично разговаря с него, отправяйки му молба за
посещение на подсъдимия, и му предава „едни пари в един сак“, а св. В. С.
твърди, че именно той лично, а не М.М., провежда разговор със св. Б. П. и му
предава парите. Т.е. според св. В. С., участието на М.М. се изразява само и
единствено в предоставяне на помещение (в случая дома си) за провеждане на
разговора. Това несъответствие в гласните доказателства не е съществено такова
и се отдава на изминалия значителен период от време от момента на осъществяване
на събитията до момента на даване на показания. В основната си част досежно
обективирания категоричен отказ на подс. Й. да вземе паричната сума и
отреченото участие в извършване на деянието по отвличане на Д. Д. показанията
на двамата горепосочени свидетели напълно се припокриват и поР. това съдът
приема този факт за достоверен – има се предвид факта на изразен отказ от
подсъдимия за получаване на паричната сума.
Доколкото в пледоариите на участващите по делото
прокурори и в контекстта на процесното престъпление по чл.321, ал.3 НК се
застъпи мнение за доказаност на същото на базата на показания на св. Б. П., то
е необходимо да се анализират тези показания. Точното съдържание на последните
е „Й. Й. ... каза, че момчетата нямат нищо общо със случая“ (л.487). Да,
действително свидетелят пресъздава думите на подсъдимия, които думи са
съотносими към липса на деятелност на „момчетата“, респ. на повече на брой лица,
но не се уточнява самоличността на тези „момчета“, а в случая престъпната група
е с точно визиран в обвинителния диспозитив поименен състав. Липсата на
конкретизация в горния смисъл е от решаващо значение. Нещо повече – в
последствие в своето изложение св. Б. П. казва „отидохме на Й. пред къщата ...
в Б.. Й. си има хора, които стоят там постоянно, не зная колко точно на брой са
тези хора. Някои от тях познавам, някои не познавам, но не им знам имената. Тези
момчета, които се намират в съдебната зала, са от нашия регион, но не мога да
кажа за тях нищо. Не мога да кажа със сигурност дали някой от тях се е намирал
тогава в къщата на Й.“(л.487, гръб). Т.е. дори внесеното уточнение не дава
информация за самоличността на лицата, намиращи се към този момент пред дома на
подс. Й.. На тази доказателствена основа единственият категоричен извод, който
прави съдът е този на присъствие към момента на посещение на имота от страна на
св. Б. П. на няколко на брой „момчета“, за които самият подсъдим заявява „нямат
нищо общо със случая“. Тези доказателства не са достатъчни по обем и убедителни
по съдържание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите по
чл.321 ал.3 НК.
В хода на проведеното
съдебно следствие се събраха и редица гласни доказателства касателно вмененото
на подсъдимите Й. и С. престъпление по чл.116, ал.1, т.6 пр.1, т.9 и т.10,
вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 НК, като съответно за първия от тях обвинението е във
вр. и с чл.20, ал.4 НК, а за втория – във вр.чл.20, ал.2 НК. Самото
престъпление е насочено към личноста на св. К. К. и досежно това обстоятелство,
както и относно редица факти, осъществени на самата инкриминирана дата не се
спори между процесните страни. Именно поР. това същите ще бъдат пресъздадени в лаконичен
вид.
Основен доказателствен източник в тази насока са
показанията на самия пострадал. В тях той навежда данни за плануваните от него
мероприятия на датата 12.06.03г. – „имах среща с Г. К. ... относно кредитиране
на една голяма моя сделка същия ден ... срещата с Г. К. беше в банката. Не мога
да си спомня улицата, на която беше банката ... имахме предварителен разговор
да кандидатствам за кредит относно закупуване на два хлебозавода ... за срещата
знаехме С.Л. П., аз и Г. К. ... бях казал на С. 20 мин. преди да тръгна от нас,
да излезе на улицата, тъй като той към онзи момент живееше на бул. Константин
Величков, а на мен от там ми е пътя“. Показанията са изключително конкретни
касателно предварително договорената с лицето Г. К. среща, касателно причината
за същата и самоличността на лицата, притежаващи знание за нея. Тук единствената
неяснота е свързана с точното местонахождение на банката, в която е следвало да
се проведе договорената среща, но тази неяснота е отстранена след прочита на
показанията на св. К.К. от ДП. Последните са приобщени в цялост към
доказателствената съвкупност по процесуалния ред на чл.281, ал.5, ал.1, т.1 и
т.2 НПК и се ползват с доказателствена годност. В хода на ДП свидетелят заявява
„срещата ни беше пред клона на банката му – банка ДЗИ, който се намираше на *. Свидетелят
К. К. пояснява и точния маршрут на предвижване „на 12.06.03г., преди обяд,
между 10.30ч. и 11.00ч. ... тръгвайки надолу по * там, където живея в кв. *, в
посока *, от светофара, завивайки видях непосредствено след мен мотор с двама
човека ... маршрутът, по който минах с автомобила си беше *, *, * и В** ... аз
бях с мерцедес, S класа, 600 би турбо ... колата нямаше никакви защити с брони“. В
показанията се съдържат данни за конкретна дата, която съвпада с
инкриминираната такава, като се сочат и точни времеви параметри, а именно
„между 10.30ч. и 11.00ч.“. Съдържат се и определени характеристики на
управлявания от свидетеля автомобил, които се допълват и с изнесените от него
данни на ДП, а именно „управлявах МПС – л.а.„Мерцедес“ Ес-класа с ДК № С ****,
собственост на Х.В.Г.“ (т.9, л.29). Показанията съдържат конкретни фактически
обстоятелства и тази конкретика се оценява положително в контекстта на
дължимата от съда преценка за достоверност. Подчертава се също така, че горните
показания относно датата и часа на описаните събития и относно характеристиките
на превозното средство кореспондират и с други гласни доказателства
(показанията на свидетелите С. Г., Б. Н. и Ц. Д.) и с приложените по делото
писмени доказателства и писмени доказателствени средства. По-натам св. К. дава
подробно описание за реализираните събития, свързани със самото покушение. Той
твърди следната фактология – „карайки по * трябваше да спра на червен светофар,
преди мен имаше три-четири-пет коли, не мога да кажа точно, направи ми
впечатление, че моторът е спрял непосредствено от лявата страна на левия заден
калник, а не ме е подминал. Направи ми впечатление, че може да си минат, а да
не чакат ... направи ми впечатление, че отзад на този, който седеше на мотора,
имаше нещо под якето и ръцете, виждаше се нещо като предмет. Тръгвайки с
колата, подавайки газ, веднага започнаха да стрелят по мен ... не съм броил
куршумите ... те бяха с мотора на около метър или петдесет см. с мотора отзад и
стреляха почти от упор“ (л.511-л.512). Докато тук пострадалият употребява множествено
число „започнаха да стрелят по мен“, то в последствие се конкретизира, че
„човекът, който седеше отзад на мотора, той стреляше“ (л.512, гръб), като дори
се прави следното описание „сигурен съм, че се стреля с дясната ръка, защото аз
съм му от дясно на стрелеца“. В частта на показанията, конкретизираща факта на
извършване на стрелба само от едно лице и то това, седящо отзад на мотора,
съдът приема за такива, съдържащи конкретни факти от обективната действителност
и тъй като св. К. пресъздава свои лични възприятия, то неговите показания се
оценяват за пряко доказателство, ползващо се с висока степен на доказателствена
сила. В частта обаче на показанията, в която се твърди обстоятелството на
извършване на стрелбата с дясна ръка, се изразява един личен извод на
свидетеля, базиран на конкретен факт, а именно този на разположение на стрелеца
от дясно по отношение на свидетеля, респ. съдът приема само за безспорно
доказано това, че към момента на стрелбата св. К. се намира от дясно на
извършителя, но не и че последният стреля с дясна ръка. Този извод се подкрепя
и от неговото изявление по ДП „не видях с коя ръка и изобщо в момента на
стрелбата не го гледах“(т.9, л.30).
В хода на своето изложение свидетелят нееднократно описа
горните събития, като не се установява вътрешно противоречие в показанията му,
а по-скоро се внасят допълнителни уточнения – „на светофара имаше четири или
пет коли пред мен, от другата страна, в насрещното движение беше празно. Аз
тръгнах да изпреварвам колите пред мен и минах на червено. Улицата има в едната
посока една лента и в другата посока – друга лента. Видях мотоциклета преди да
спра, още като завих по * видях мотоциклета, че караше по мен. Това беше на
около 300-400 м. преди да спра. Мотоциклетът спря от лявата страна на колата,
при задния ляв калник. Видях мотоциклета спрял. Видях, че кара след мен,
намалява и спира ... Двадесет секунди след като спря мотоциклетът по мен
започна стрелбата ... исках по време на стрелбата да ги сгазя, те бяха зад мен,
затова не съм имал такава възможност, тръгнах, изпреварих, влязох в насрещното
движение, минах на червено по трамвайната, и завих по ул. „*“, спрях на първия
светофар преди бензиностанция ОМВ. След изстрелите мотористите тръгнаха след
мен. Стрелбата беше в движение, много бърза ... спирам на светофара ... виждам
мотористите, усъмних се ... потеглих с много силна газ ... в момента, в който
потеглих започнаха да стрелят по мен в движение ... стрелбата става на ул. „*“,
докато се движех в насрещното платно ... и моторът се движеше близо до левия
калник на колата ми и тогава се стреляше“. Тези показания дават описание както
на поведението на пострадалото лице, така и на самите извършители, като се
установява точното местоположение на последните по отношение на свидетеля и
точния начин на извършване на престъпното посегателство, а именно посредством
стрелба с огнестрелно оръжие от близко разстояние, като дори св. К. пояснява
„стрелбата беше единична“. Горната фактология изцяло се припокрива с всички
дадени от свидетеля показания в хода на образуваното наказателно производство и
отчитайки тази липса на несъответствия и липсата на спор между процесните
страни досежно тези факти, то съдът намира за излишно да цитира дадените по ДП
показания в тази им част. Отбелязват се само някои различия, като например броя
на колите, спрели на светофара пред тази на пострадалато лице – пред
разследващия орган св. К. заявява „пред мен имаше 5-6 коли“ (т.9, л.29), но
това са несъществени различия, които касаят второстепенни обстоятелства и които
различия се отдават на изминалия значителен времеви период от датата на
извършване на деянието. Свидетелят К. навежда и подробни данни относно
обективираното от него и от извършителите поведение. В тази насока той заявява
„след изстрелите оставих колата на първия светофар, завих по б* и тичешком се
качих в друга кола, като казах на шофьора, че съм прострелян и бързо да ме
закара във В** ... този човек ме успокояваше, че е полицай или разследващ
полицай, следовател, не помня“, а по-долу в своето изложение добавя „преди да
завия по *, ги видях в огледалото, че те завиха с мотора по ул.„*“. Отново се
наблюдават определени несъществени различия с показанията от ДП, в които
показания, прочетени по процесуалния ред на чл.281, ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК, се твърди „първоначално казах
на човека, при когото се качих, да ме откара в „П.“, но впоследствие промених
намерението си и му казах да ме откара във ВМА“(т.9, л.29). Тези последни
показания съдържат и повече подробности за действията на свидетеля
„междувременно звъннах ... на мои познати
... после се обадих на бившата ми съпруга. Казах къде съм оставил
автомобила и да отидат да го приберат“.Тук е необходимо да се подчертае, че
доколкото горните показания са дадени на 18.06.03г., респ. на дата, която във
времеви аспект е най-близо до инкриминираната такава, то същите се приемат за
най-прецизни и достоверни и съдът приема за доказано обстоятелството на проведени
от пострадалия два телефонни разговора и на отправено от него първоначално
изявление да бъде откаран до МБАЛ „П.“ с последваща промяна на желанието му. Т.е.
установеното различие не е свързано с определен основен факт, включен в състава
на процесното престъпление. Именно за такъв се оценява и заявеното по
настоящото дело обстоятелство относно поведението на извършителите - „те завиха
с мотора по ул.„*“. В тази вр. и за прецизност на доказателствения анализ се
отбелязват показанията на св. К. от ДП „продължих да се движа по бул.**** в
посока центъра. Когато подминах кръстовището с бул. „*“ погледнах в огледалото
и видях, че моторът вече не е зад мен. Предположих, че е завил наляво по бул. „*“(т.1,л.118).
Съпоставяйки двете изявления на св. К., се констатира категоричност на
ползвания в хода на съдебното следствие изказ относно факта „видях в
огледалото, че те завиха с мотора по ул.„*“, докато по ДП той е убеден само в
това, че “погледнах в огледалото и видях, че моторът вече не е зад мен“ и въз
основа на това прави определено умозаключение „предположих, че е завил наляво
по бул.„*“. В тази вр. и при едно обикновено интернет проучване се установява,
че по настоящем на територията на гр. С. няма ул.„*“ (това е старото име на ул.*),
но в един минал момент улица с такова наименование е съществувала и тя
действително се намира в непосредствена близост до бул.„*“. Т.е. съдържащите се
в свидетелските показания териториални ориентири (ул.* и бул.*) са разположени
в непосредствена близост. От друга страна и отново позовавайки се на изминалия
значителен времеви период от датата на извършване на престъплението, съдебният
състав приема за достоверни и правдиви показанията от ДП, а не тези от
съдебното. Именно на обективния фактор „време“ и на действителната
непосредствена близост на сочените два различни териториални ориентира се
отдава объркването на свидетеля, в паметта на който вече са смесени спомените
за реално настъпили факти с направени от него предположения касателно маршрута
на движение на извършителите след приключване на стрелбата.
На следващо място
следва да се отбележат наведените от св. К. данни за външния вид на
извършителите и на ползвания от тях мотор. Пред настоящия съдебен състав той заявява
„видях маскирани лица, каращи мотор с каски ... с черни дрехи облечени. Не им
видях лицата ... мотористите бяха с каски и очила и имаха маски на лицата. Самите
каски са като шлем и има отпред протектор. Не си спомням дали протекторът е
спуснат ... маските бяха като за каране на ски и стояха под шлема. Шлемовете
бяха прозрачни и отдолу се виждаха маски за каране на ски и мотор ...
протекторите на самите каски са прозрачни, а не самите каски ... каските бяха
червено, синьо, зелено – не знам, не помня ...не съм видял дали има разлика в
оцветяването на каските на двамата мотористи“. Т.е. показанията се ползват с
категоричност и конкретика, изключая обстоятелството, свързано с оцветяването
на каските на мотористите. В тази вр. свидетелят се позовава на липса на
конкретен спомен и това е напълно обяснимо, с оглед изминалия времеви период. За
самите извършители свидетелят твърди „този, който стреляше по мен, беше
определено слаб и среден на ръст ... може би около 1,70м.-1,73м.“ (л.512,
гръб). Дори се прави съпоставка между двете лица на мотора „единият е по-слаб,
а другия по-едър ... този, който караше мотора, беше по-пълен“(л.513). Тук
съдът е длъжен да даде отговор на изразеното от адв. В. становище, че подс. Й.
към инкриминираната дата не може да бъде оприличен на „по-едър и пълен“. Това
становище на защитата обаче си остава едно лично мнение – по делото липсват
доказателства (извън показанията на св.К.) за телесложението на подсъдимия,
като единствените такива са думите на св. Бр.С. „той беше по-слаб. Спомням си
как изглеждаше, но не мога да определя конкретно. Й. също спортуваше в този
период. Не мога да отговоря как е изглеждал“. Т.е. липсва конкретика и
категоричност в гласните доказателства – единствената такава е изразът „той
беше по-слаб“, но това е едно сравнително определение с неустановена база за
ползваното от свидетеля сравнение (подс.Й. е „по-слаб“, но в сравнение с кое
друго лице или в сравнение с кой друг времеви момент ?).
При тези доводи съдът приема, че ползвайки горните
сравнителни определения, св. К. изразява
своето лично мнение за телосложението на извършителите, но това мнение съдържа
и определени, макар и ориентировъчни детайли за визията на същите, а именно
двамата мотористи имат различна физика, като ползваните определения „по-слаб
... по-едър“ носят субективизъм, както и показанията му - „човекът, който
стреляше по мен, отговаря на телосложението на И.С., а този, който караше
мотора, беше на Й.“. Т.е. в частта относно различната визия на двамата
мотористи съдът приема показанията на пострадалия за достоверни.
В същото време и касателно ползвания мотор св. К. заявява
„преди много години, непосредствено след стрелбата ... умишлено казах, че това
е кросов мотор, но сега си позволявам пред съда да кажа, че моторът беше
пистов, много сериозен мотор, шарен, червен, син, зелен, нещо такова ...
моторът е пистов – е много различен от кросовия, с по-големи дискове, с по-шиР.
гуми, ниско профилен, не е висок кросов – това е определението за пистов мотор“
(л.513). Свидетелят не само дава описание на мотора, ползван на инкриминираната
дата, сочейки неговите цветови окраски, но дори го квалифицира като пистов
такъв, излагайки конкретните характеристичните показатели, отграничаващи
кросовия от пистов мотор. Т.е. излагат се определени знания, които дори и да са
неправилни (а това не се твърди от съда) са значими, тъй като именно тези
знания се явяват отправна точка за конкретния свидетел при даденото описание на
превозното средство. Пред настоящия съд св. К. прави и едно признание за даване
на неверни показания „преди много години ... умишлено казах, че това е кросов
мотор“. Действително подобни факти са изнесени от него в досъдебната фаза на
развитие на наказателното производство, но само при проведения първоначален
разпит на 18.06.03г. – „мотоциклетът беше малък, кросов, тъмносин на цвят, не
видях номера“ (т.9, л.29). При всички последващи разпити обаче постарадалият е
категоричен „мотор, който мисля, че описах първоначално като кросов, но не
разбирам много от мотори, но сега мисля, че беше пистов, защото кросовите са
много по-малки и не може двама човека да се качат на такъв мотор. Цветът на
мотора беше тъмносин, но по-подробно описание не мога да дам ... седалката на
мотора беше по-висока в задната си част“(т.10, л.63) и „моторът беше пистов –
изглеждаше по-стабилен и по-голям от кросов, с големи спирачни дискове на
предната гума ... беше шарен – имаше зелено, синьо, бяло и червено“ (т.1,
л.118). Т.е. действително само и единствено на първия по време разпит
свидетелят оприличава мотора на кросов, като възприетият обективен факт е
„мотоциклетът беше малък“, а във всеки следващ разпит показанията са
еднопосочни „моторът беше пистов ... с големи спирачни дискове на предната
гума“ и „седалката на мотора беше по-висока в задната си част“, факти,
съдържащи се и в други гласни доказателства, като белези на пистовия мотор. Вземайки
за критерий количествения признак, то съдът следва да даде в. на тези последни
показания. Това обаче не е достатъчно. Тук следва да се отчете и даденото от
св. К. пояснение „към онзи момент, когато се говореше с полицията, изтичаше
информация и за това казах кросов мотор, като исках да направя собствено
разследване, да установя кои са. Не го направих“(л.515, гръб). Обяснението
звучи логично и напълно съответства на обективните факти – към момента на
първия разпит свидетелят желае да направи собствено разследване и заявява факта
на ползван кросов мотор, но след това се отказва от намерението си и поР. това
започва да дава правдиви показания и всички следващи показания са еднопосочни
по съдържание. В подкрепа на извода за логичност на горното обяснение следва да
се отчете и още едно обстоятелство – отричайки се от първите си показания и
дори заявявайки „умишлено казах, че това е кросов мотор“, свидетелят навежда
данни за извършено от него престъпление по чл.290 НК, въпреки разясненото му
право по чл.121 НПК. Това му поведение обаче се приема и като красноречив
пример за даване на правдиви показания и излагане на достоверни факти по настоящем.
Не само в частта
относно ползвания на инкриминираната дата мотор, но и в частта относно самите
извършители, тяхното облекло и точно им местонахождение по време на стрелбата
се наблюдава известно разминаване в показанията на св. К.. Прави впечатление,
че по настоящото дело той въобще не навежда данни за облеклото на мотористите,
докато с подобна конкретика се ползват показанията му от ДП. В тази вр. и по
време на първия разпит той заявява „до автомобила ми, от лявата ми страна
непосредствено до предната врата спря мотоциклет с двама човека ... пред устата
им имаше шалчета. Мисля, че имаха и каски с тъмно стъкло отпред. Горните им
дрехи бяха тип анцунг от материя, подобна на кадифе, тъмносиво или черно на
цвят. Бяха обути в дънки – сини на цвят ... нападателите ми не бяха едри, а
бяха слаби, около 70-75кг. Мисля, че и на ръст не бяха високи, а най-много
колкото мен – аз съм 175 см.“(т.9, л.29-30). В следващи показания от ДП
свидетелят казва „мисля, че управляващият мотора беше малко по-висок от мен. Аз
съм висок 170см. Мисля, че беше по-висок, защото ... като спря мотора до мен, въпросният човек
беше стъпил на земята, без да накланя мотора на една страна. Двамата
извършители бяха с каски със затъмнени стъкла“(т.10, л.63).
Наличието на конкретика в горните показания досежно
облеклото на мотористите и респ. отсъствието на подобни данни в показанията,
дадени пред съда, налагат заключението за правдивост на тези първи по време
показания. Установеното обаче несъответствие касае протекторите към каските на
лицата. Свидетелят е категоричен относно факта на действително наличие на
протектори към каските, но докато по ДП твърди (и то нееднократно), че същите
са тъмни, то в съдебното следствие заявява, че са „прозрачни“ (като разбира се,
двата израза не могат да се приемат за противоположни по съдържание, тъй като
дори и тъмните протектори могат да бъдат прозрачни). Несъответствие се
констатира и относно точното местоположение на мотора, непосредствено преди
отпочване на стрелбата – само и единствено по време на разпита от 18.06.03г. се
навеждат данни за спиране на мотора до предна лява врата, а във всички останали
се твърди спиране на същия до левия заден калник. Тук отново следва да се
отчетат дадените в с.з. пояснения от самия свидетел „относно тъмните протектори,
понеже сега казах, че са били бели, потвърждавам сегашните си показания, че
бяха светли ... казах, че са спрели до предната врата, но като имам предвид
дължината на колата и на мотора не мога да кажа къде точно е бил“. Отново
следва да се даде приоритет на количествения признак - много повече на брой са
доказателствените източници за „тъмни“ протектори (включая и показанията на св.
К. с това съдържание са повече на брой) и спиране на мотора до заден ляв калник
на управляваното от пострадалия превозно средство, без обаче уточнението коя
точно част на мотора е била на нивото на заден ляв калник (в тази вр. прецизни
данни се извличат от комплексната трасологична и балистична експертиза, която
ще се анализира по-долу). Следва също така да се отчете и динамиката на
обстановката и субективното състояние на свидетеля към този момент, чийто живот
е бил изложен на опасност и респективно действията му са насочени към
отдалечаване от извършителите и предотвратяване на целения от тях резултат, а
не към правилно и точно запаметяване на тяхното облекло. В този смисъл са и
думите на пострадалия „ако стрелят по Вас дали ще направите разлика какви са
цвят каските?“. Именно на тези причини, според съда, се дължи и известното
разминаване в показанията на св. К. за визията на самите мотористи –
първоначално се твърди, че същите са „слаби“и на ръст са „колкото мен“, докато
в хода на съдебното следствие казва, че „този, който караше мотора, беше
по-пълен“. Т.е. прави се определена преоценка на фактологията и на базата на съпоставка
на визията на двамата мотористи, но само относно тяхното тегло, а не и ръст, се
споменава наличието на различни физически данни и това е фактът, който съдът
приема за безспорно доказан. Всички останали заявени обстоятелства относно
точно сочени в килограми тегло и ръст представляват лично съждение на свидетеля
и негово субективно възприятие.
Освен св. К.,
показания за реализираните на инкриминираната дата и място събития дават и
свидетелите С. Г., Б. Н. и Ц. Д., които към този момент са ученици в
Професионална гимназия по битова техника и електротранспорт, намираща се в
непосредствена близост до кръстовището на б* и ул.*. Този факт се съдържа в
показанията на всеки един от горепосочените свидетели и по отношение на него не
се спори между процесните страни. Пред настоящия съд най-подробни са
показанията на св.Б. Н., който твърди „бегли спомени имам за случай на стрелба
през 2003г. Бяхме в голямо междучасие в училището ... тогава бяхме със С. двамата.
Имаме съученик, който се казва Ц. ... всички, и тримата, и аз, и Ц. и С. бяхме
с гръб към улицата“. Т.е. конкретиката касае годината 2003г., определения
времеви момент от денонощието „бяхме в голямо междучасие“ и местоположението на
тримата свидетели, които са „с гръб към улицата“. Тук следва да се посочи, че
свидетелите С.Г. и Б.Н. са разпитани по ДП на 13.06.03г., като тези им
показания са приобщени към доказателствената съвкупност по процесуалния ред на
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 НПК и същите, като годни доказателства, подлежат на
преценка за достоверност. Всеки един от тези свидетели е категоричен за датата
и часа на реализираните събития, като св. С. Г. заявява „около 10.30ч. на
12.06.2003г. бях в двора на училището, в което уча и това стана в голямото
междучасие“(т.9, л.31), а според св. Б. Н. „на 12.06.03г. ... с приятеля ми Ц.
излязохме през голямото междучасие пред двора на училището, за да пушиме. Междучасието
е от 10.20ч. до 10.50ч.“(т.9, л.32). Т.е. наблюдава се съответствие относно
датата, часа и местонахождението на свидетелите. Тези данни се потвърждават и
от св. Ц. Д., който въпреки че е разпитан много по-късно (на 10.10.03г.), внася
допълнително уточнение „около 11.00ч. е било (... беше през голямото
междучасие) аз и двама съученици ... стояхме до оградата на училището, до
трамвайната линия на ул.****, на самото кръстовище, до светофара, като имаше
колона от коли, спрели на светофара. Съучениците ми се казват Б. и С.“(т.9,
л.35). Отчитайки показанията на горните свидетели, съдът извежда факта на
тяхното общо присъствие по едно и също време, на едно и също място, а именно на
12.06.03г., в часовия параметър 10.20ч.-10.50ч. в двора на училището, но с гръб
към улицата, като този последен факт се излага само и единствено от св. Б. Н., но
в показанията на останалите двама свидетели не се съдържа определена индиция за
противното.
На следващо място всеки един от тримата свидетели описват
напълно еднотипни факти. В тази насока св. С. Г. твърди „на светофара срещу
двора на училището спря черен „Мерцедес“ Ес класа с тъмни стъкла. Номерът му
беше четири *. В автомобила видях само един човек на шофьорското място ... от
лявата му страна от зад спря мотоциклет с двама човека и седящият отзад на
мотоциклета се надигна леко и с дясната си ръка, държейки пистолет, стреля по
Мерцедеса ... след стрелбата мерцедесът форсира и влезе в насрещното платно, за
да изпревари спрелите пред него на светофара коли ... и после се върна в
дясното платно и продължи в посока пазара на „Кр. П.“. Мотоциклетът също тръгна
и се движеше зад мерцедеса и се движеха в една посока, докато ги изгубя от
поглед“. Подобна фактология описва на ДП и св. Б. Н. – „около 10.30ч.видяхме
син мотор ... малко след това чухме изстрели и погледнахме към посоката на
изстрелите. Фронтално срещу нас, преди светофара, беше спрял черен Мерцедес. Ние
бяхме на тротоара, до оградата на училището. Мерцедесът беше спрял не в
най-близкото до нас платно, а във второто платно. Мотоциклетът беше спрял от
лявата страна на автомобила, зад автомобила, в непосредствена близост. Човекът,
стоящ отзад на мотора, леко се беше изправил и произведе пет изстрела ...
веднага след изстрелите Мерцедесът потегли с висока скорост и мина на червен
светофар. Мотоциклетът също тръгна след него, като докато ги изгубим от поглед
автомобилът и мотоциклетът се движеха в една посока“. Показанията на св. Б. Н.
съдържат повече подробности в сравнение с тези на св. С. Г. – съдържат уточнение
на точното местонахождение на свидетелите към момента на изстрелите, което
напълно кореспондира и с показанията, дадени пред настоящия съд и цитирани
по-горе, като в допълнение се подчертава изявлението на свидетеля „нямаше 100%
видимост, защото имаше храсти“(л.519).
Необходимо е да се подчертае известната разлика в
показанията на тези трима свидетели и тези, дадени от св. К. относно точния
момент на отпочване на стрелбата. Докато свидетелите С.Г., Б. Н. и Ц.Д.
заявяват, че стрелбата е извършена в спряно положение на мотоциклета и
автомобила, респ. тя предхожда преминаването в насрещното платно на последния и
изпреварването на другите превозни средства пред него, то според св. К., тези
два момента почти съвпадат, „тръгвайки с колата, подавайки газ, веднага
започнаха да стрелят“. Т.е. касае се за един много кратък отрязък от време. В
тази вр. действително се констатира известно несъответствие, но това съдът
отдава на различното местоположение на свидетелите, което съответно рефлектира
върху възможността им за възприемане на реализираните събития, а и св. Б.Н.
заявява „чухме мотора как „изръмжа“ и после погледнахме и чухме изстрелите. Погледнахме
след изстрелите. Ние бяхме с гръб към улицата и след изстрелите се обърнахме
... нямаше 100% видимост, защото имаше храсти“ (л.519). В случая от значение е
изразеното обстоятелство на „изръмжаване“ на мотора, което е показател за
подаване на газ и отпочване на движение на същия, провокирано от предприетата
маневра на самия пострадал, по думите на който едва след този момент започва
стрелбата. Горните факти са възприети от тримата свидетели-очевидци
първоначално само слухово и това им сетивно възприятие е последвано от зрително
такова, а свидетелите С. Г. и Ц. Д. дори възприемат поведението на седящото
отзад на мотора лице по „леко изправяне“. При всички гореизложени данни се
заключава, че събитията се развиват изключително бързо и тази динамиката в
обстановката се отразява и на личните впечатления на свидетелите относно
последователността на осъществяване на същите. В тази връзка съдът дава
преимущество на показанията на пострадалото лице, което е най-близо до
извършителите и което описва своето собствено поведение, респ. неговите
показания са не само пряко доказателство, но и съдържат факти от първоизточника.
В подкрепа на горното дори се подчертава, че показанията на св. К. се ползват с
най-много конкретика касателно редица обстоятелства – напр. касателно наличието
на маски за ски и шалчета, поставени под каските, носени от извършителите, като
тези детайли са възприети от пострадалия именно поР. непосредствената му
близост с тях в момента на реализиране на престъпното деяние. Разбира се,
трябва да се има предвид и заключението по допуснатата комплексна трасологична
и балистична експертиза, която в най-пълна степен допринася за изясняване на
фактологията по делото и което не противоречи на дадените свидетелски показания
за изключително бързо развитие на реализираните факти.
В горецитираните
показания на свидетелите С.Г., Б.Н. и Ц.Д., подобно на тези на св.К. се
съдържат факти за начина на осъществяване на процесното престъпление. Всеки
един от тях е категоричен за обстоятелството на произведени изстрели, което
обстоятелство се потвържадава и от останалите събрани по делото доказателства.
Установява се и липсата на ползван заглушител, като този факт е изказан
директно от горните трима свидетелите, а и този факт е изводим от събраните
гласни доказателства, тъй като всеки един от разпитаните свидетели слухово
възприема произведените изстрели. Свидетелите внасят и определена конкретика
касателно ползваното огнестрелно оръжие. Свидетелите Б. Н. и Ц. Д. дават
еднотипно описание на неговите размери и цвят – по думите на първия от тях,
които кореспондират с тези на втория, „пистолетът ... не беше револвер, беше
черен на цвят, голям около една педя“. Свидетелят С. Г. е малко по
обстоятелствен в показанията си „пистолетът не беше „Макаров“. Баща ми много
години беше военен, беше личен шофьор на Ж.В., Р.И. и И.К. и покрай него много
пъти съм виждал пистолет Макаров и други пистолети и от там съм ориентиран. Ходил
съм и по оръжейни магазини и от там също познавам оръжията. Беше по-голям
пистолет от Макаров, черен на цвят, без заглушител“. Т.е. относно оцветяването
и големината на ползваното оръжие се наблюдава пълно съотвествие между
показанията на свидетелите Ц.Д., Б.Н. и С.Г.. Не може да не се отчете и
категоричността в изказа на последния от тях „пистолетът не беше Макаров“, като
дори е събрана информация относно квалификацията на свидетеля в тази област, а
това допълнително подкрепя извода за правдивост на дадените показания. Нещо
повече – същите в тази им част кореспондират на заключението по изготвената
балистична експертиза.
Тук е необходимо отново
да се подчертае липсата на спор между процесните страни касателно самия начин
на реализиране на престъпното посегателство. Оспорва се обаче авторството на
деянието и именно поР. това от съществено значение е да се отбележат събраните
по делото доказателства относно визуалните характеристики на мотора и
извършителите. Свидетелят С. Г. изразява лично мнение „според мен, двамата от
мотора бяха с нормални телосложения, високи около 180см., с черни якета и сини
дънки, с каски с шарени преливащи цветове, със затъмнени стъкла“. Като изключим
личния извод и субективно становище за „нормални телосложения“ на мотористите,
в останалата част относно облеклото на същите показанията са конкретни и
съдържат обективни факти, а в частта досежно ръста носят само определени
ориентировъчни данни „около 180см.“, но не следва да се забравя положението на
лицата, които са седнали на мотора. Според св. Б. Н., „на мотора имаше двама
човека, обути в сини дънки и тъмни горни дрехи, мисля, че черни кожени якета. Бяха
с каски в преливащи се цветове, доколкото видях в червено и жълто ...
мотоциклетистите бяха с нормални телосложения, нито пълни, нито много слаби. Не
мога да кажа нищо за ръста и възрастта им. Изпод каските не се подаваха косите
им ... каските им бяха с тъмни стъкла“. Показанията на св. Ц. Д. в тази насока
са лаконични – „двамата на мотора бяха с каски, със затъмнени стъкла. Този,
който стреля, беше с черно кожено яке“. Т.е. горните гласни доказателства се
ползват с взаимно кореспондиращо си съдържание относно облеклото на
извършителите и цветовата окраска на каските, като се припокриват изцяло и
относно „тъмните стъкла“ на каските. При тази еднопосочност на свидетелските
показания, дадени на 13.06.03г., ден, следващ инкриминираната дата, съдът
приема за безспорно доказано, че двамата мотористи са били облечени по
гореописания начин, а ползваните от тях каски са „шарени“ и с тъмни протектори,
като именно този извод се налага и от анализираните по-горе показания на св.К..
Тук за изчерпателност и прецизност на изложението се добавя, че този последен
свидетел говори за сини дънки и връхни дрехи „тип анцунг от материя, подобна на
кадифе, тъмносиво или черно на цвят“, респ. установява се еднопосочност относно
цвета на дрехите, но пострадалият не говори за кожени якета, подобно на
свидетелите С. Г., Ц.Д. и Б.Н.. Несъответствието по-скоро е свързано с
материята на връхната дреха на двамата мотористи и в тази насока се отчита
убедеността и категоричността в изказа на горните трима свидетели, докато св.К.
употребява думите „материя, подобна на кадифе“, т.е. липсва категоричност и се
дава описание, посредством сравнение.Тук съдът подчертава, че показанията на
свидетелите С.Г., Б.Н. и Ц.Д. касателно облеклото на извършителите съответстват
и на тези, дадени от свидетел с идент.№ 59, които ще бъдат обсъдени по-долу в
настоящите мотиви.
Както вече се посочи, свидетелите
С.Г., Ц.Д. и Б.Н. навеждат данни и досежно визуалните характеристики на мотора.
В хода на ДП св.С.Г. твърди „не видях номера на мотоциклета, а видях само, че
беше син, както и резервоарът. Всъщност видях само резервоарът, че е син, и то
тъмносин. Мотоциклетът беше кросов“. Тези показания се ползват с конкретика и
категоричност относно тъмносиния цвят на резервоара, респ.само на част от
мотора, и относно неговото оприличаване на кросов такъв, като обаче не се сочат
определени обективни показатели, характерни за кросовите мотори. С оглед
дължимата от съда преценка за достоверност и правдивост на събраните
доказателства, е необходимо да се отбележат и показанията на горния свидетел,
дадени пред настоящия съдебен състав – „от обща култура знам какви видове
мотоциклети съществуват. Има пистови, чопъри, скутери, ендуро, това знам.Чувал
съм и за кросови мотори. Знам по какво се различават пистовите и кросовите
мотори визуално, мога да ги различа, но не мога да обясня“. Т.е. внесеното
пояснение не допринася за изясняване на действително наличните у свидетеля
теоретични знания за различните видове мотори, а само простото изброяване на
тези различни видове не е достатъчно. Тук разбира се, следва да се вземе
предвид и твърдението на свидетеля „не мога да отговоря дали към 2003г. съм
правел разлика между посочените мотори“, респ. дори и по настоящем св. С. Г. да
разполага с определени знания в горната област (които не може да „обясни“) и
които знания са му достатъчни за практическото отграничаване на видовете
мотори, то по делото отсъстват доказателства за наличие на тези знания към
инкриминираната дата. При всичко гореизложено, свързано с отсъствието на
конкретно визирани от свидетеля обективни показатели на мотора и с отсъствието
на заявени конкретни теоретични знания досежно видовете мотори, то съдът не
може да възприеме за достоверен изложения факт, че „мотоциклетът беше кросов“. Нещо
повече – останалите събрани по делото гласни доказателства, в частност
показанията на св. Б. Н. (а и тези на св. К.) носят детайлна информация за
визуалните белези на използвания мотор. В приобщените на осн.чл.281, ал.5, вр. ал.1,
т.2 НПК показания на св.Б.Н. се навеждат следните данни: „видяхме син мотор,
който прилича на нещо средно между кросов и пистов, висок с ресори“. В случая
се установява съответствие между тези показания и даденото от св. С. Г.
описание за цветовата окраска на мотора (разбира се, с уговорката, че
последният говори само за резервоара, а св. Б. Н. за цвета на целия мотор). В
последните цитирани по-горе показания се съдържа както личен извод на свидетеля
„нещо средно между кросов и пистов“, така и един обективен белег на превозното
средство, а именно „висок с ресори“, досежно който белег в с.з. се уточнява
„ресьор е вид пружина. Прави малко по-задигнат мотора“, а такива обективни
данни са установени по делото. Т.е. св. Б. Н. разполага с лични сетивни
възприятия относно ползвания мотор, който е „по-задигнат“, „висок с ресори“ и
този факт се приема за безспорно доказан. Този извод не се разколебава и
съответно не се внася съмнение в даденото от свидетеля по-горе описание дори и
от изявлението му „не различавам различните видове мотори ... не мога да
различа кросов мотор от пистов“. Това изявление по-скоро се възприема за
такова, обясняващо употребената терминология „нещо средно между кросов и пистов“.
Знанията на свидетеля са несигурни и недостатъчни, но безспорен факт си остава
този, че ползвания на 12.06.03г. мотор е „висок с ресори“. Подобна, само
ориентировъчна за вида на мотора, терминология ползва и св. Ц. Д., според
когото „мотоциклетът беше подобен на кросов, тип „скутер“, син металик, с черни
кожени седалки ... беше с шиР. гуми. Седалката мисля, че беше под наклон, така
че задната й част е по-нависоко ниво от предната“. Отново се заявява син цвят
на мотора (макар и с уточнението „металик“), но се заявяват и други
допълнителни обективни характеристики – черни кожени седалки, шиР. гуми и
задната част на седалката е на по-високо ниво в сравнение с предната. Тук съдът
дебело подчертава, че ползването на шиР. гуми при пистовите мотори е въведено,
като дефинитивен белег в даденото от св. К. определение за такъв мотор, което
определение се цитира по-горе. Т.е. показанията на свидетелите С. Г., Б. Н. и
Ц. Д., които са очевидци на извършеното деяние, в частта относно визията на
извършителите и характеристиките на мотора са еднопосочни, непротиворечиви и
взаимноподкрепящи се, което мотивира съда да приеме същите за достоверни и
правдиви.
Горекоментираните
гласни доказателства от друга страна съответстват и на дадените от свидетел с
идент. № 59 показания. Той навежда данни, времево ориентирани към датата
12.06.03г. – „не си спомням точната дата, мисля че беше в началото на юни
2003г. ... на същия ден, по-късно чух по новините, че имало стрелба по К. Я.,
която била от мотористи или моторист“. Освен сочените времеви параметри тук
интерес представлява и употребеното прозвище „К.Я. относно самоличността на
пострадалия, която обаче е конкретизирана в хода на свидетелското изложение,
тъй като се говори за „покушението над К.К.“.
Този свидетел описва следната фактология: „някъде около
обяд ... пътувах от с. Г. в посока гр. С. и там се минава през три четири села
– Г., Д., Г., Ж. и М. и на с.М. – от посоката, от която аз пътувам, преди с. М.
на пътя минава мостче, което е тясно ... предимството е на тези, които идват от
С. и за това аз спрях, за да изчакам една кола ... мина колата, след нея мина
мотор ... моторът беше син, имаше някакви шарки по него, не мога да кажа марка“(л.280,
гръб). В контекстта на горните показания се отчита и часовото и териториално
отграничение на описаните факти, а именно „около обяд“ и „преди с.М. на пътя
минава мостче“. Отчита се и направеното описание на мотора, макар и само цветово
– свидетелят споменава за син мотор с „някакви шарки“, което кореспондира с
показанията на св. К. „много сериозен мотор, шарен, червен, син, зелен, нещо
такова“. В същото време св. С. Г. говори за „тъмносин резервоар“ (т.е. само,за
част от мотора), а свидетелите Б.Н. и Ц.Д. за син мотор.
Съдът подчертава, че синият цвят се споменава от всеки
един от горните свидетели (явни и анонимен), като обаче относно показанията на
последните трима от тях водещо се явява обстоятелството „нямаше 100% видимост,
защото имаше храсти пред нас ... след тръгването на мотора и колата, чак тогава
ги видяхме изцяло, но в този момент те вече бяха с гръб към нас“(л.519). Т.е.
обективната възможност на свидетелите С.Г., Б.Н. и Ц. Д. за зрително
възприемане на мотора в началото е ограничена и те разполагат с цялостна такава
едва след като мотористите започват движение и поР. това възприемат частично
същите, „бяха с гръб“. Именно поР. това, съдът приема за достоверни показанията
им за налична синя цветова окраска на мотора, но само в частта, възприета от тримата
свидетели, а не и изцяло. Приема се, че синият цвят е преобладаващ, но не е
единствен. Свидетелят К. и свидетел с идент.№ 59 обаче разполагат с много
по-добра възможност за зрително възприемане. Съответно първият от тях забелязва
мотора в един по-ранен времеви момент „още като завих по *, а в последствие на
кръстовището на бул.„*“ и ул.*се намира в непосредствена близост до него (моторът
е ситуиран до заден ляв калник на л.а.). Свидетел с идент.№ 59 прави своите
лични зрителни констатации при една изключително спокойна обстановка,
отдалечена от инкриминираното място и „на разстояние не повече от метър и
половина по моста. Имах нормална видимост ... с лице към движението. ВреМ. беше
съвсем нормално, светло“. При това положение се заключава, че свидетел с идент.
№ 59 и св. К. притежават по-обстойни и детайлизирани възприятия за мотора,
което се дължи на по-добрата обстановка и близко разположение по отношение на
извършителите. Т.е. не може да се приеме, че са събрани противоречиви гласни
доказателства, а по-скоро показанията на св. К. и на свидетел с идент.№ 59 са
по-подробни и всеобхватни в сравнение с тези на свидетелите С.Г., Б.Н. и Ц.Д.. Именно
поР. това съдът приема за доказан факта на идентичност в цветовата окраска на
възприетия мотор от всеки един от коментираните свидетели, респ. налице е
идентичност в окраската на мотора, с който се превозват извършителите, и този,
видян от свидетел с идент.№ 59 в един по-късен момент същия ден.
Свидетел с идент.№ 59 навежда и данни за физическото
описание на лицата, возещи се видяния от него мотор. В тази вр. той заявява „на
мотора бяха Й. и Б.. Й. караше мотора, Б. беше отзад. Те бяха с каски, но аз ги
разпознах по физиономия, лицата им се виждаха през каските. Познавам ги от
доста време. Б. иМ. му е И. или Иво, не знам точно иМ., а Й. е Й.Й. ... двамата
бяха облечени с тъмни якета и със сини дънки или син анцунг“. В хода на своето
изложение свидетелят уточнява „не мога да си спомня дали е имало някаква
разлика в каските ... измина доста време ... мисля, че каските бяха тъмни, но
не си спомням точния цвят ... откритата част на каските е лицата. Очите,
носовете и устата се виждат през каските.Не си спомням дали е имало стъклена
част, но и да е имало лицата се виждаха, тъй като тя е прозрачна. Останалата
част от главата е закрита ... тази част от главата, която описах по-горе се
виждаше, за това съм казал, че през каските се виждаха лицата“. Показанията
касателно самоличността на лицата и тяхното облекло са изключително ясни и
категорични. Установява се, че на мотора се намират подсъдимите Й. и С., като
първият от тях управлява превозното средство. Установява се също така и
облеклото на двамата подсъдими („тъмни якета и сини дънки или анцунг“) и
обстоятелството на носене на каски, чийто цвят не се конкретизира от свидетеля
(само ориентировъчно се твърди, че е тъмен такъв). Горното описание на
облеклото на двамата мотористи се припокрива с това, дадено от свидетелите К.,
С.Г., Б.Н. и Ц. Д. – всеки един от тях говори за сини дънки и тъмни връхни
дрехи, като всички те (изключая св.К.) използват и еднозначния термин „якета“,
употребен и от анонимния свидетел. От друга страна показанията на горните
свидетели се ползват с конкретика досежно цветовата окраска на ползваните от
мотористите каски, каквато конкретика липсва в показанията на свидетел с идент.
№ 59. Последният само и единствено заявява и то без категоричност „мисля, че
каските бяха тъмни, но не си спомням точния цвят“. Всички останали
свидетели-очевидци са по-точни в изказа си и конкретни относно шарената цветова
окраска на каските (без св. Ц. Д., който въобще не дава подобно описание, а
само такова за „затъмнените стъкла“ на протекторите - „каските са със затъмнени стъкла“). При
това положение се дава в. на показанията на свидетелите С.Г., Б.Н. и К. К.,
които са противопоставими на тези на свидетел с идент.№ 59, но не следва да се
забравя, че последните не се ползват с конкретика и изчерпателност в тази им
част. Това обаче не води до извод за недостоверност на показанията на анонимния
свидетел, който просто не навежда никаква конкретика за това обстоятелство и
липсата на спомен за цвета на каските е напълно обяснима с изминалия значителен
времеви период от датата на престъплентието. В същото време обаче показанията
на свидетел с идент. № 59 касателно самоличността на лицата, видяни от него на
мотор при моста на с. М. се ползват с изискуемата изчерпателност, конкретика и
категоричност. Тези показания не се оценяват и за голословни твърдения, тъй
като свидетелят познава подсъдимите от „доста време“, притежава обективна
възможност за зрително възприятие на двете лица „видях ги, те минаха покрай мен
на разстояние не повече от метър и половина ... имах нормална видимост, тъй
като бях с лице към движението. ВреМ. беше съвсем нормално, светло“, а така
също се дава и пояснение относно точно видяната от свидетеля част от тялото на
двете лица, а именно „аз ги разпознах по физиономия, лицата им се виждаха през
каските ... откритата част на каските е лицата. Очите, носовете и устата се
виждат през каските“. Тук е необходимо да се отбележат отново показанията на
свидетелите С.Г., Ц.Д. и К.К. за наличие на тъмни протектори на каските на
видяните от тях мотористи, като според последния свидетел, тези протектори са
„прозрачни“ и това е безспорен факт, тъй като той успява да види именно през
тези прозрачни протектори поставените под каските шалчета и маски на лицата. Такива
детайли не се сочат от свидетел с идент.№ 59, който дори заявява „не си спомням
дали е имало стъклена част“. Съдът обаче не приема, че показанията на анонимния
свидетел противоречат на тези на горепосочените свидетели и в тази вр. следва
да се има предвид, че макар всеки един от тях да навежда фактически данни за
един и същи ден 12.06.03г., то данните са съотносими към различен часови момент
– съответно явните свидетели излагат фактология към 10.30ч-11.00ч., а свидетел
с идент.№ 59 – „някъде около обяд“. Различният часови момент предполага и
наличието на известна разлика в обективните обстоятелства и за такава се
оценява факта на премахване от страна на мотористите на ползваните от тях преди
това шалчета, маски и протектори. Т.е. в контекстта на всичко гореизложено се
налага изводът, че видяните от свидетел с идент.№ 59 при с. М. две лица на
мотор, в случая подсъдимите Й. и С., съответстват по визия на тези, намиращи се
по-рано същия ден в гр. С. на кръстовището на б* и ул. *. Налага се и изводът,
че ползваният от двамата горепосочени подсъдими мотор също съответства по
външни белези на този, използван при покушението срещу личността на св.К.. Разбира
се, всички горепосочени доказателствени източници не носят информация и не
дават отговор на въпроса дали самото престъпно посегателство е осъществено от
подсъдимите Й. и С., въпреки сходната им визия. В тази насока е необходимо да
се отчетат показанията на свидетели с идент.№№ 53, 54 и 66 и тези на
свидетелите Д.Г. и К.К..
Свидетел с идент.№ 53
заявява „чувал съм, че Й. и Б. са отивали да убият Я. – те са били с мотор и с
каски и мисля, че са стреляли с пистолет, но не съм сигурен кой е стрелял ...
след като не успяват да го убият, те се насочват към селата М., Ж., Г., Д. и от
там за Б.“ (л.238, гръб). Свидетелят уточнява изрично и източника на горната
информация, а именно „това го знам лично от подсъдимите“. Т.е. описват се
конкретни обстоятелства, свързани с престъпно посегателство срещу личността на
точно определено лице, в случая св. К., и свързани с начина на извършване на
деянието (стрелба от мотор) и с маршрута, ползван в последствие от
извършителите. Тези фактически данни напълно кореспондират с анализираните
по-горе доказателства (в частност показанията на свидетел с идент. № 59), което
налага извода за достоверност на свидетелските показания. Нещо повече – показанията
са не само достоверни, но съответстват на обективната действителност, изводима
от събраните доказателства. Отчита се също така обстоятелството, че анонимният
свидетел пресъздава факти, узнати лично от самите извършители, респ. неговите
показания не са пряко доказателство, а производно такова относно реализираните
събития. Тези показания обаче се оценяват за пряко доказателство относно
самоличността на източника на информация – анонимният свидетел узнава заявените
от него факти лично от подсъдимите, като това се възприема и за извънсъдебно
самопризнание от тяхна страна. Разбира се, последното не е достатъчно за
обосноваване на осъдителна присъда – това правило е регламентирано в разп. на чл.116 НПК и се разпростира върху самопризнанието не дееца пред съответните
правораздавателни и разследващи органи, поР. което с още по-голямо основание
намира приложение и относно извънсъдебното самопризнание.
Изложените обаче от свидетел с идент.№ 53 факти, свързани
с личната деятелност на подсъдимите Й. и С., се припокриват с тези, съдържащи
се в показанията на свидетел с идент.№ 54. Последният заявява „първо Б. и Й.
стреляха по К.К.-Я., от мотор, не си спомням точно вреМ., но беше преди
стрелбата по Ф., Й. е карал мотора, а Б. е стрелял. След стрелбата, като се
прибират минават през селата М., Д. и хора ги виждат. Същият мотор е изчезнал
от * - откраднат е. Не искам да намесвам човека, от който знам това. Той е
техен човек – на Б. и Й.“. Показанията съдържат много конкретни факти за
обективираното от подсъдимите Й. и С. поведение с уточнението за управление на
мотор от страна на първия от тях и извършена стрелба от страна на втория, като
тази деятелност е осъществена „преди стрелбата по Ф.“, а именно преди
19.08.03г. и това напълно съответства на събраните доказателства. Свидетел с
идент.№ 54 е изключително добре осведомен за редица събития, което предопределя
достоверноста на неговите показания и подобни изводи се изложиха по-горе в
настоящите мотиви, чието преповтаряне е излишно. В този контекст обаче и с
оглед конкретно анализираните показания се подчертава и наличието на информация
у същия относно начина на снабдяване с мотора, ползван при престъплението срещу
св.К., като и тази информация се ползва с необходимата конкретика – сочи се
точно място „*“ и точен механизъм „същият мотор е ... откраднат“. Свидетелят
пояснява и източника на заявените факти – „техен човек – на Б. и Й.“, респ.
отново може да се говори за узнаване на сведения от достоверен източник. Наличието
на редица посочени факти и то такива с детайлно описание в показанията на
горния анонимен свидетел и обстоятелството на узнаване на същите от лица,
приближени на подсъдимите Й. и С., е показател за правдивост и реалистичност на
същите. Такова допълнително обстоятелство представлява и „от К.К. знам, че е
видял нападателите си в огледалото“, като тези показания са в пълна корелация с
наведените от самия пострадал данни. Т.е. налице са няколко отделни
самостоятелни доказателствени източника за един и същ факт от обективната
действителност, касаещ авторството и начина на реализиране на престъпното
деяние.
В контекстта на заявената от свидетел с идент.№ 54
съвместна деятелност между подсъдимите Й. и С. срещу личността на св. К. съдът
дължи доказателствен коментар и на показанията на свидетел с идент. № 1. По-горе
в мотивите се отбеляза, че свидетел с идент.№ 54 и свидетел с идент.№ 1 са едно
и също лице и се посочи, че това се дължи на определени обективни фактори. Посочи
се също така, че поР. идентичност в самоличноста на тези двама свидетели, то
показанията на същите ще се третират за едно доказателство и това е
единственият начин, по който горния порок може да бъде саниран. Касателно
процесното престъпление показанията на свидетел с идент.№ 1 са следните: „първият
път ... като свидетел № 54 ... съм казвал пред Вас, че за това покушение знам,
че е извършено от И.Б., който е стрелял, а моторът е управляван от Й.Й.. Действително
съм давал показания и пред СГП ... като там съм заявил, че покушението срещу К.
Я. е извършено от И.Б., който е стрелецът, а моторът е каран от Р.К.“, респ.
налице е признание за нееднократен разпит на лицето и признание за дадени
различни показания, като в контекстта на тези втори такива, дадени „пред СГП“
се установява идентичност в заявените факти касателно деятелността на подс.С.,
но се установява различие касателно тази на подс. Й.. Свидетелят обяснява
причините за горното разминаване, а именно „първата версия я знам от лице,
което е приближено до Й. и неговата група ... втората версия я знам ... от
прокурор Б. С., но той е чул за това нещо на една пиянска вечер ... той ми
каза, че вечерта е бил в ресторант Нива
в К. там е бил и Й., като тогава Й. е уведомен от И.Б., че те не са успели в
покушението срещу К. Я.. Това съм казал в разпита си в СГС, но тогава още нямах
тази „вътрешна“ информация, че покушението е извършено от Й. и Б.. Казвам, че е
вътрешна информация, защото я получих от лице, което е приближено на Й. и
неговите хора, а под негови хора имам предвид Б., Р., С.Р., В.“. Т.е. според
свидетеля, различието в описаните обстоятелства се дължи на източника на
информация и това му изявление се преценява за логично такова. Твърди се
узнаване на т.нар. „втора версия“ от св. Бр. С., който в своите показания
действително навежда данни за получени сведения относно покушението срещу св. К.
и то в ресторант „Н.“ в гр.К. и тези показания се цитираха по-горе, поР. което
тук ще се отбележат само някои детайли. Свидетелят Бр. С., уточнява момента и лицето,
предоставило му горните сведения, а именно този момент е свързан с вреМ. на
изчезване на лицето Р. К. и свидетелят говори за „2007г.-2008г.“, като дори в
разпит от 16.07.12г. по ДП е категоричен „преди четири години“, а Р. К. е
обявен за ОДИ на 19.06.09г. При тази съпоставка се заключава най-меко казано за
непрецизност в свидетелските показания във времево отношение. Свидетелят Бр. С.
обаче е категоричен досежно факта на узнаване за съпричастносттта на Р.К. към
посегателството против личността на св.К. именно по това време, към моментта на
неговото изчезване, а не по-рано. Показанията обаче на свидетел с идент.№ 1
носят по-различна информация – „вечерта
е бил в ресторант Нива в К. там е бил и Й., като тогава Й. е уведомен от
И.Б., че те не са успели в покушението срещу К.Я., респ. изводим е факта на
узнаване на горното в момент, значително приближен към инкриминираната дата
12.06.03г., дори може да се каже, че става дума точно за тази дата. С оглед
съдържанието на горните гласни доказателства от значение се явяват два нюанса –
кога точно св. Бр. С. узнава за покушението срещу св. К. и за участието на Р. К.
и кога точно узнава горните обстоятелства самия подс. Й.Й.. Т.е. показанията на
кой от двамата горепосочени свидетели са достоверни. В тази вр. се подчертава,
че съдът даде в. на голяма част от заявените и от двамата свидетели фактически
обстоятелства. Подчертава се и наличието на приятелски отношения между св. Бр. С.
и повечето подсъдими, в частност подс. Й. „с Й. се познаваме от деца, родени
сме заедно ... отрасли сме заедно, учили сме и сме пътували ежедневно от К. до С..
До казармата и първите две-три години след това бяхме в много близки отношения,
в последствие не че отношенията ни се били влошени, но после пътищата ни се
разминаха, но сме се виждали по заведения, в града и по мачове ... от 2000г. до
сега бил съм му на гости ... може би над 10 пъти“. От друга страна отношенията
между свидетел с идент. № 1 и подс. Й. не могат да бъдат охарактеризирани нито
като приятелски, нито като враждебни такива, което е показател за обективност на
описаната фактология. На следващо място съдът отчита и следните показания на
св. Бр. С. „нямам спомен да съм разказвал пред някого, че Й.Й., И.Б. или
останалите подсъдими да са извършвали престъпления ... но аз не знам за такива
престъпления, така че не бих могъл да разказвам“. Тук свидетелят заявява липсата
на спомен за един положителен факт „нямам спомен да съм разказвал ...“ и един категоричен
отрицателен факт „не знам за такива престъпления“, като последният се ползва за
база относно изразеното лично мнение „не бих могъл да разказвам“, а както вече
нееднократно се подчерта, наказателният съд оценява само и единствено факти, а
не и мнения. В случая от значение е най-вече липсата на конкретен спомен у св. Бр.
С. за обективирано от него поведение по „разказване“ за извършена от
подсъдимите престъпна деятелност (липсата на спомен не се приравнява на отрицание).
Тази липса на спомен е „запълнена“ с показанията на свидетел с идент. № 1,
който узнава лично от св. Бр. С. за престъплението против св.К. с извършители
Р. К. и подс. С., а това от своя страна предполага знание за „разказаните“ обстоятелства,
което знание е придобито в един по-ранен момент (по думите на анонимния
свидетел), а не в твърдения такъв от св. Бр. С., респ. съдът не дава в. на неговите
показания в тази част. Съдебният състав също така взема предвид и вложената
конкретика в показанията на анонимния свидетел относно мястото и присъстващите
лица към момента, в който св. Бр. С. получава горната информация – „вечерта е
бил в ресторант Нива в К., там е бил и Й., като тогава Й. е уведомен от И.Б., че
не са успели“. Наличието на конкретика и детайлни подробности са признак за
правдивост на събраните доказателства, като не следва да се забравят и
наведените лично от св. Бр. С. данни за съвместно с подс. Й. и нееднократно посещение
на „заведения в града“, което се благоприятства обективно от факта, че живеят в
едно и също населено място и се познават отдавна. Т.е. показанията на свидетел
с идент.№ 1 се възприемат за правдиви и истинни и същите намират дори известна
фактическа опора (макар и не цялостна) в тези на св.Бр.С.. Давайки в. на
описаните от анонимния свидетел обстоятелства, съдът дължи анализ и на
изложения от него факт на „вечерта ... Й. е уведомен от И.Б., че не са успели в
покушението срещу К.Я.. Ползваната словесна формулировка презумира
обстоятелството на неучастие на подс. Й. в престъплението, за резултата от
което той само е „уведомен“ в последствие. Презумпцията обаче е оборима и в
тази вр. се вземат предвид показанията на свидетел с идент. № 53 „Ш. е убит, заР.
разчистване на лични сметки между Й. и него ... в това време Й. се е намирал в
някакъв ресторант, с цел да си осигури алиби и да не го свържат с убийството на
Ш.“ (л.238, гръб). Показанията представляват доказателство относно създадена
схема и механизъм за вид самозащита от страна на подс. Й., като прави
впечатление идентичността на фактическата обстановка – и в двата случая
подсъдимият се намира в ресторант, заведение за обществено ползване, което
благоприятства постигане на заявена от анонимния свидетел цел по „осигуряване
на алиби“. Имайки предвид всичко гореизложено, съдът приема, че действително в
деня на престъплението 12.06.03г., вечерта св. Бр.С. и подс. Й. пребивават в
ресторант „Нива“ гр.К., където последният получава уведомление с горното
съдържание, но това му поведение е обективирано с цел създаване на грешна
представа за неговото участие в същото. Този фактически извод се налага, с
оглед доказателствената преценка на всички доказателствени източници по отделно
и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като не могат да бъдат пренебрегнати
многото на брой гласни доказателства, съдържащи данни за личната деятелност на
подс. Й. при реализацията на процесното престъпление по чл.116 НК. Нещо повече
– гореизложеният фактически извод е и логически правдоподобен в контекстта на
показанията на свидетел с идент. № 59. Както вече нееднократно се отбеляза,
този последен свидетел лично установява съвместното присъствие на подсъдимите Й.
и С. по едно и също време на едно и също място, а именно на 12.06.03г. на моста
при с. М.. Съвместното присъствие на двамата подсъдими представлява факт,
създаващ обективна предпоставка за провеждането на разговор, в хода на който
още в този по-ранен момент (а не чак вечерта в ресторант „Н.“) подс. С. би
могъл да уведоми подс. Й. за неуспялото покушение срещу св. К., а това
обстоятелство от своя страна прави излишно повторното уведомяване на подс. Й. и
то отново от подс. С. по-късно същия ден.
Касателно престъплението
по чл.116 НК и коментирайки показанията на свидетел с идент.№ 1 следва да се
отбележат и дадените подробности за други факти, които се съдържат и в
показанията му, като свидетел с идент.№ 54. Има се предвид и внесеното уточнение
относно ползвания мотор, който отново се твърди, че е „откраднат от *“ с
допълнението „моторът, който са използвали по време на стрелбата, е бил пистов
... пистовият мотор се различава от кросовия по това, че има ресори – седалката
на задноседящия е по-висока“ (л.856). Тези показания се изтъкват, поР.
необходимостта от отграничение на двата вида мотори и поР. това, че някои
свидетели (напр. св. С. Г.) говорят за пистов и кросов мотор, без да описват
конкретни белези на същите. В същото време даденото от анонимния свидетел
дефинитивно описание на пистовия мотор напълно кореспондира с това, дадено от
св. К. и с внесената конкретика за характеристиките на ползвания на
инкриминираната дата мотор. Свидетел с идент. № 1 навежда и данни за маршрута
на движение на подсъдимите след стрелбата срещу св. К. – „стрелят и напускат
мястото, отиват в посока Надежда, а от там се насочват в посока селата М. и на М.
има разклон, който надясно е за Д., а наляво е за Г.. Те поемат наляво, минават
през Ж., от там през Г. и от там посоката е Д., Б. и Б. ... знам, че Й. и И.Б.
са видени в с. Г., това го знам от човек, приближен на групата и който лично ги
е видял“. Соченият маршрут е конкретен и съответства на този, визиран от
свидетел с идент. № 59, като се отчита и факта на установяване на подсъдимите Й.
и С. в деня на покушението в района на две места, попадащи в този маршрут –
свидетел с идент.№ 59 ги вижда на моста при с. М., а лице с неизвестна
самоличност ги вижда в с. Г..
На следващо място в
доказателствения анализ следва да намерят място и всички събрани по делото
доказателства както относно получените от св. К. наранявания и обективираното
от него поведение преди и след покушението, така и относно деятелността на
подс. Й. в същия този период. Получените от св.К. наранявания не се оспорват от
процесните страни и поР. това съдът приема за безспорно доказани твърдяните от
него обстоятелства – „в болницата се установи, че няма патрони, попаднали в
мен, а само имам охлузвания и повърхностни рани“ (л.514).Точното място на
последните не се заявява от самия пострадал, но в тази вр. са налични други
гласни и писмени доказателства (медицински документи и СМЕ). Свидетелят К. дори
пояснява „няма вътре влезли в мен куршуми, патрони, заР. бронежилетката“ и
описва всички реализирани преди датата 12.06.03г. събития, провокирали го да
носи бронежилетка. Той твърди, че „две седмици преди това бях предупреден от
един М. – не му знам фамилията, че Б., чиято фамилия не знам, който след това
беше убит, му е предложил да участва в групата на Б. за убийството ми.Това ми
го каза М.. М. ми каза, че са две групи и едната е на Й. Й. Б.ски и Б., като
сумата е била 300 хил.лева или евро, не си спомням ... преди покушението Ф. Н.-Ф.
ме предупреди, че са предприети действия да ме ликвидират, да ме убият и той ги
спира, като това го потвърждаваше и С. С. пред мен ... беше ми казано от Ф. и
от М., че две групи са предприели действия за моето ликвидиране – това е
групата на Б. и на Й. Б.ски – който изпревари, ако едната група ме ликвидира,
делят се парите на две, независимо коя група ще ме застреля“. В хода на своето
изложение св. К. добавя „М. и Ф. не ми казаха защо групите на Й. и Б. искат да
ме убият ... с М. се срещнахме в „Х.“ ... М. ми го доведе М. М.-М.И. и му каза
„кажи спокойно, говори все едно с мен говориш“. Показанията са подробни и
изчерпателни относно вреМ., мястото на срещата и самоличността на лицата, с
които се среща пострадалия, като идентични факти той излага и в досъдебната
фаза на развитие на наказателното производство. Показанията също така касаят
лично обективирано от св. К. поведение и лично възприети от него обстоятелства,
поР. което представляват преки доказателства, ползващи се с висока степен на
доказателствена сила. Именно поР. това съдът дава в. и кредитира същите. Нещо
повече – съдът възприема за достоверни и самите получени от св. К. сведения за
подготвяно против него покушение, тъй като тези сведения произлизат на първо
място от лице, на което е предложено лично да участва в самото престъпление
(лицето М.), и на второ място, сведенията произлизат от други две лица, които
са в близки отношения с Б. („към онзи момент Б. гравитираше около С. С. и Ф.“).
Т.е. от два различни източника пострадалият получава идентична информация. Самият
факт на получени от св. К. предупреждения се съдържа и в показанията на
свидетел с идент. № 54 – „К. беше в страшно близки отношения с Ф.. Те през ден
бяха заедно“, което логически обяснява проявената загриженост от Ф. Н., а в
последствие се внася конкретика „бяхме в Х. и Ф. няколко пъти му каза „Ще те
убият, аз ги спирам“. Аз присъствах на тази среща ... един ден на К. се обади М.
И. и каза „Трябва да те видя спешно“. Б. беше предложил на В.Ч. и на М., който
се уби при катастрофа, беше им предложил пари да работят по него и където го
видят да дадат индикация. Те работеха при М.. Парите, които са били обявени, Б.
и Й. са се разбрали, който свърши работа да се разделят парите“( л.304, гръб). Анонимният
свидетел дава показания, кореспондиращи изцяло на тези, дадени от св. К.. Тук
отново следва да се отчете факта на лично присъствие на свидетеля на една от
описаните от него срещи, което е показател за достоверност и обяснява вложената
изчерпателност. Също така следва да се отчете и обстоятелството на ползвани
конкретни имена, едно от които е М., а именно деятелността на лице с такова име
се описва и от самия пострадал. При тези доводи съдът приема показанията на св.
К. и на свидетел с идент.№ 54 за истинни, правдиви и касаещи идентични
обстоятелства.
Всички горепосочени
факти, изводи от показанията на св.К., намират своето логическо житейско
потвърждение и в реализираните в последствие събития. Тук се има предвид не
само факта на носене на бронежилетка на инкриминираната дата, но и този на
проведена лична среща между пострадалия и лицето Б.. В тази вр. свидетелят
заявява „в „Х.“ поканих и Б., малко преди стрелбата ... преди да дойде Б., С. С.
ми се обади два-три пъти и ми казада не го закачам ... че е негов човек ...
говорих с Б. ... без да го заплашвам ... Б. съм си позволил да го каня, тъй
като посещаваше един басейн, построен от мен ... идваше с дъщеря си да играем
карти ... в „Х.“ не си спомням за какво сме си говорили ... не съм казвал на Б.
„Вие ще ме стреляте ли?“. В показанията се съдържат конкретни факти от
обективната действителност, повечето от които се потвърждават и от свидетел с
идент.№ 54, според когото „К. извика Б. в Хилтън ... С. С. се обади няколко
пъти, за да индикира, че той знае, че Б. ще отиде в Х.“. Тази еднопосочност в
коментираните свидетелски показания подкрепя извода за достоверност на същите. В
показанията на двамата горепосочени свидетели се наблюдава и определено
несъответствие, касаещо тематиката на проведения между св.К. и Б. разговор. Докато
пострадалият не е много конкретен в тази насока и афишира липсата на пълен
спомен за случилото се, то анонимният свидетел твърди „К. каза ... „... недей
да ходиш по мен, защото ще имаш проблем“ ... Б. каза на К., че няма такова
нещо, че той не е поръчан, че не участва в неговото покушение“. Разминаването в
показанията на свидетел с идент.№ 54 и на св. К. относно тематиката на
проведения с Бр. Г. разговор не е значимо, с оглед предмета на доказване, и не
се отразява на направения вече нееднократно извод за достореност на същите.
На последно място и
досежно дадените от св. К. показания се отбелязват и тези на „същия ден на
покушението, говорих с Й. ... той каза, че в момента го разследва полиция ... и
като се успокоят нещата, тогава ... уточнявам, че на следващия ден след
покушението, аз му позвъних ... много лесно му намерих телефона“(л.513). Отново
показанията са конкретни, но те надхвърлят предмета на доказване, тъй като
касаят поведение на подс. Й., осъществено след инкриминираната дата. Въпреки
това от значение е да се посочи, че последният отказва предложената среща с
мотив, че е „разследван“, а не с мотив за неизвършване на престъплението, но
пак се отбелязва, че това действие се извършва след 12.06.03г., поР. което се
отбелязва с цел фактическа яснота.
Свидетел с идент.№ 66
също навежда данни, относими към процесния спор. Той твърди, че „2003г. през
месец май, при мен дойде М. К. ... и ме пита може ли да му направя една услуга,
понеже аз съм от ромски произход и познавам К. Я.. Пита ме знаеш ли К. Я. от
къде слиза – по * или по * ... пита и каква кола кара – S класа или
друга ... нищо конкретно не му казах ... той идва и втори път и ме пита ...
после от вестниците разбирам, че е направен опит за покушение срещу К.. Това
стана много скоро след този разговор“. В тази част свидетелските показания
носят информация за вреМ. на осъществяване на описаната среща м.05.03г. и
самоличността на лицето М.К., посетило свидетеля. Показанията съдържат и
конкретика касателно обстоятелствата, интересуващи горепосоченото лице М.К. и
тези обстоятелства са свързани с маршрута на движение на пострадалия и
управлявано превозно средство. Интерес представляват и изложените в последствие
факти от свидетел с идент. № 66, а именно „вторият път с М. К. се видяхме на
следващия ден ... уточни, че Й. К.ския и Б. дават пари, за да им кажа от къде
минава К. ... чух от М. К. втория път ... че искат да стрелят К.. Й. К.ския и Б.
искат да убият К.“. Горните показания са единствения доказателствен източник за
съдържащите се в тях факти и доколкото същите не се обориха в хода на
проведеното съдебно следствие, то съдът ги оценява за достоверни.
По делото е разпитан и
св. Д. Г., който лично познава лицето „Б.Г.-Б.“ и навежда данни за неговото
поведение. Свидетелят заявява „вреМ. беше преди 10-11 години, не си спомням
точно кога. Срещата се състоя в парка „З.“, един след обяд. Аз закарах Б. до
парка и останах до колата. Дойдоха две момчета, влязоха на 10-15 метра навътре
в парка ... той беше гръмоглА., чувах реплики, момчетата какво отговаряха – не
съм чул. Репликите, които чух бяха „защо така направихте, с един циганин не
може да се оправите ... тази случка в парка мисля, че стана през 2003г.“. Показанията
съдържат определен времеви ориентир „преди 10-11 години ... мисля, че 2003г.“,
определено място „парка Заимов“ и определени словесни изрази на Б., правилно
възприети от свидетеля, поР. местоположението му извън превозното средство и поР.
високия тон на говор на Б.Г.. От значение е да се упоменат последващите
показания на св. Д.Г. – „Б. после ми каза, че става въпрос за К. Я., че са се
опитали нещо с някакъв мотор, нещо да стрелят по него, пък не са улучили, нещо
такова ... Б. беше получил поръчката за покушението на К.. Това ми го каза той,
че са му обещани едни пари и го беше яд, че не може да ги усвои“(л.318). Внася
се пояснение относно самоличността на лицето, срещу което е насочено
престъплението – в началото се говори само за „един циганин“, а после за „К.Я..
Внася се уточнение и относно начина на извършване на посегателството, а именно
„с някакъв мотор ... да стрелят“, а според доказателствената съвкупност
единственото престъпление против личността на св. К., извършено от мотор, е
процесното такова, като е логически обяснима заинтересоваността на Бр.Г.
досежно резултата от покушението, доколкото е постигната предварителна
договорка с подс. Й. за подялба на паричната сума. Необходимо е да се
подчертае, че всички горепосочени факти свидетелят узнава лично от лицето Бр. Г.,
с когото „бяхме близки, имаме родствена връзка“(л.317, гръб), което е показател
за взаимно доверие, а това предопределя извода за достоверност в цялост на
заявените от Бр. Г. пред свидетеля сведения. При тези съображения съдът приема
за безспорно доказан факта на получана от горното лице поръчка за убийството на
св. К., като са предприети реални действия в тази насока, но не е постигнат
целения резултат, а всички тези факти касателно механизма на извършване на
престъплението се съдържат и в останалите доказателства по делото. Разбира се,
за прецизност и изчерпателност на анализа следва да се изтъкнат и показанията
на св. Д. Г., че „не можах да разбера дали точно двете момчета, които бяха в
парка, са били на мотора или е бил някой друг ... единият се касваше С. ... но
не е това човека, който се намира в залата“, визирайки подсъдимите. Свидетелят
заявява един отрицателен факт, свързан със самоличността на извършителите на
престъплението и липсата на знание от негова страна в тази насока, но е
категоричен относно липсата на идентичност между самоличността на тези „две
момчета“ и подсъдимите лица.
По настоящото дело е
разпит и св. Д. Г., чието име се упоменава и от св. Б. С.. Показанията на тези
двама свидетели са напълно еднопосочни – и двамата заявяват отрицателния факт
на липса на провеждан между тях личен разговор с коментирана тематика
„отвличането на Р.К.“. В тази вр. св.Д. Г. твърди „работил съм отвличането на Р.К.
... във връзка с това отвличане никога не съм споделял данни с лицето Б. С.“
(л.466, гръб). Действително св.Б.С. води разговори с подобна тематика, но не
със св. Д. Г., който „междувременно си беше заминал“, а с „един от служителите
... не разбрах и иМ. му“.
В доказателствения
анализ следва да се обсъдят и показанията на останалите свидетели по делото. Свидетелият
Ст. К. е брат на пострадалия св. К.К. и неговите показания с нищо не допринасят
за изясняване на фактическата обстановка.Този свидетел навежда съвсем
повърхностни данни за извършени посегателства против личноста на св. К. К.,
като „не си спомням кога са би покушенията, но мисля, че бяха три пъти ... брат
ми споделя с мен. Преди покушението сподели, че се подготвя таков покушение –
става дума за последното ... брат ми е бил пред сградата на бул.„В.Л.“. Преди
това имаше покушение в колата. За него не знам нищо и брат ми нищо не ми е
споделял“ (л.491). Доколкото и самия пострадал от престъплението по чл.116 НК
излага фактология за осъществено против него „друго покушение – през 2005г. ...
на бул. „В.Левски“, то се заключава за идентичност на реализираните в тази
насока обстоятелства, които обаче не са включени в предмета на доказване по
настоящото дело, но се подчертават в контекстта на дадени свидетелски показания
за осъществено престъпно посегателство на горното място и в течение на горния
период от подс. С. и лицето Р.К.. От друга страна както св. С. К., така и св. К.
К. навеждат данни за деятелността на свой племеник Г. Л. П., който според
думите на първия горепосочен свидетел „се заканва на брат ми. Лично на мен ми е
казвал, че ако иска може да го застреля ... но не помня по кое време е било“, а
според св.К. К., „имало е и други опити за покушение срещу мен ... разработка
на Г. Л. П., моят племеник, че е готвел покушение ... това е било 2012г. или
2013г.“. Установява се съответствие между горните гласни доказателства с
уточнението, че показанията на св. К. К. се ползват с конкретика досежно вреМ.
на „подготвяното покушение“ от неговия племеник, но отново се касае за факти,
извън кръга на инкриминираните такива.
Показанията на
свидетеля К.К. в частта относно получените от него наранявания, в резултат на
стрелбата, се поддържат и от описаните факти от св.Л. М. – „не помня
преди колко години, но се случи на продължението на бул.„К. В.“.Бях спрял на
светофара на червена светлина и зад мен спря някаква кола, от която изскочи
човек ... и се качи в моя автомобил и казваше, че иска да го закарам до В** и
аз го закарах ... повтаряше, че е прострелян ... по дрехите му нямаше кръв,
нямаше разкъсвания ... по-късно разбрах кое е това лице ... иМ. му беше К.К.
... докато беше в колата ми, той се обади на някакви познати по телефона, на
които каза ... че колата му е на бензиностанция „Симона“ ... на връщане ...
забелязах, че автомобилът беше прострелян ... това се случи като час на деня
преди обяд ... това стана точно срещу бензиностанция Симона, продължението на
бул. К. В., посока В**-бул.*“(л.933). Заявяват се факти относно точно
местоположение, относно часови диапазон на осъществяване на описаните събития,
и относно самоличността на пострадалото лице и желанието му да бъде откаран до
определено лечебно заведение. Касателно визията и физическото състояние на
пострадалия съдът е приобщил на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т1 НПК показанията
на св.Л.М. от ДП – „той ... се обърна и видях, че има дупка на сакото ... не
видях кръв“. Тези показания са дадени на 15.07.03г., т.е. на дата, приближена
към инкриминираната такава, поР. което съдът дава в. и кредитира същите.
Характерното за
показанията на свидетелите Р.К. и Ст.К. е това, че в рамките на инкриминирания
за престъплението по чл.321 ал.3 НК период ползват недвижими имоти, за които
други свидетели по делото (напр.свидели с идент.№№ 53 и 54 и св.Х.) твърдят, че
са ползвани от настоящите подсъдими при реализация на целените вторични
престъпления. Свидетелката Р.К. притежава имот в „с.М. ... това ми е наследство
още от момиче ... след това направихме къща и почти не сме живели там ...
започнаха да разбиват, кражби ... и вече от 2000г. вратата си зееше и си седеше
отворена и не се интересувахме и не ходехме ... и сега към 2010г. ...
започнахме ремонт ... през периода 2009г.-2010г. Л. и Х. живеят в къщата“
(л.466). Свидетелката упоменава следните факти - местонахождение на собствения й имот на
територията на с.М., без да сочи точен адрес, факта на осъществени
посегателства против собственоста й, в резултат на което от 2000г. имотът е
необитаем и незащитен, и обстоятелството на ползване на имота през
2009г.-2010г. от две лица „Л. и Х.“. Съдът дава в. на тези показания, доколкото
съдържащите се в тях факти в частта относно собствеността върху недвижимия имот
се подкрепят от писмените доказателства по делото – представен е документ за
собственост. В останалата част показанията нито се оспориха от процесните
страни, нито се обориха с други доказателствени източници и поР. това съдът
приема същите за истинни и правдиви. В тази насока дори се отбелязва, че св. Р.
К. споменава имената на две лица,
ползващи имота й за определено време, като се приема че това е именно св. Л.И.,
чийто обаче показания са изключително лаконични и не се ползват с определена
конкретика.
Свидетелят Ст.К.
навежда конкретни данни за недвижим имот в гр.Б. – „през м. май 2012г.закупих
къща в гр.Б., *, ул.*. Продавачите бяха Б., който представляваше майка си ... в
момента на закупуване на имота не е имало разлика между документите и
действителното състояние на имота ... към момента на закупуването, къщата имаше
сутерен, с няколко помещения, първи етаж или партер, в който имаше дневна,
кухня и спалня и втори етаж ... с три спални и баня ... с план за преустройство
я ремонтирахме и разширихме“. Конкретизира се адреса на имота и в тази вр. се
констатира съответствие с показанията на св. Х.. Конкретизира се и точното
разпределение на помещенията в самия имот, но подобна конкретика не се
наблюдава в показанията на св. Х., като разбира се, следва да се отчете, че той
ползва имота за периода 01.09.02г.-23.08.03г., а св.Ст. К. закупува същия през
м.05.12г. Т.е. за един дълъг времеви период липсват данни за състоянието на
този имот.
Показанията на свидетелите
Ст. А., Г. З., Р. Ч. и Е. И. са обединени от общия признак на лично присъствие
при реализирани действия от страна на разследващите органи. Свидетелят Ст. А.
присъства на извършено ПСД по претърсване на имот в с. * – той не сочи точен
адрес, но при предявяване на документи в хода на съдебното следствие разпознава
личния си подпис, положен върху съставения протокол от 24.01.14г. В тази връзка
и видно от самия протокол, се подчертава, че свидетелят присъства на самото действие
по разследването не в качеството на поемно лице, а в качеството си на кметски
наместник на с. *, но отсъства процесуална пречка за неговия разпит с оглед
нормата на чл.118 НПК. Т.е. показанията му са процесуално допустими и се ценят
за годно гласно доказателство. Показанията на св. Ст. А. са съсредоточени
относно конкретните действия, реализирани от разследващите органи – „обадиха ми
се от националната полиция ... явих се на срещата и хората дойдоха, направиха
обиск, взеха веществени доказателства – те си знаят какво. Ние сме стояли само
отвънка“. Свидетелят внася и уточнението „къщата беше изоставена, с разбити
врати, прозорци нямаше. Къщата е отдалечена от селото... взимаха ... стари вестници
от едната стая и друго не си спомням ... когато дойдоха те, тогава влезнахме
вътре ... на място се писаха някакви документи ... всичко беше описано и аз
тогава се подписах ... къщата нямаше врата, всичко беше разбито“(л.468). От
дадените показания са изводи факти относно състоянието на недвижимия имот към
24.01.14г. и факти относно спазения процесуален ред при извършване на
конкретното ПСД, като в контекстта на последното се подчертава, че независимо
от сочения в началото на разпита факт „Ние сме стояли само отвънка“, то в
последствие самият свидетел признава и факта „когато дойдоха те, тогава
влезнахме вътре“ и дори пояснява точното местонахождение на иззетите вещи
„взимаха ... стари вестници от едната стая“.
Свидетелят Г. З. също
присъства на осъществено действие по разследването, но в качеството си на
поемно лице при извършено претърсване на недвижим имот в с. М., собственост на
св. Р.К. и в този контекст потвърждава нейните показания за извършван ремонт „в
къщата имаше ремонт“. Свидетелят дава следното описание на реализираното ПСД:
„дойде нашият квартален и ме закара, като наблюдател в една къща ... не
намериха нищо и след пет минути си тръгнахме ... влизах в къщата,
проверяващите, които проверяваха и аз бях с тях. Къщата има таван. Не съм ходил
лично на тавана ... нищо не са взели“. При установено съществено противоречие и
на осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК към доказателствената съвкупност са
приобщени и показанията на св. Г.З. от ДП, според които „присъствах по време на
претърсването ... видях как на таванското помещение се намери полиетиленов плик
найлонов – син на цвят, в който имаше парцали, бели на цвят с някакви петна ...
бях при стълбата на къщата, когато видях, че се намери фактура на иМ. на лице Г.
Р.“ (т.2, л.79-80). От значение е обстоятелството на изразено потвърждение от
страна на свидетеля на прочетения факт относно намерена и иззета фактура – „за
фактурата – да, така е“ и на внесено пояснение относно останалите вещи „беше
сложена стълба, защото за таванското помещение нямаше стълба (съответства на
приложения снимков материал)... и с полицая стояхме долу до стълбата, а те
слезнаха отгоре и носеха найлонов плик, но какво е имало в плика, аз не знам. Хората,
които проверяваха, те свалиха найлоновия плик“. Т.е. установява се факта на
присъствие на свидетеля само и единствено при намирането и изземването на една
от вещите (фактурата) и съответно неприсъствие по време и място при намирането
на друга вещ. В тази вр. показанията са конкретни и изчерпателни и дават
възможност за проследяване поведението на свидетеля по време на действието по
разследване, като се установява неговото неприсъствие към момента на намиране
на вещтта (найлонов плик), която в последствие му е показана, но само по външни
белези, а с оглед конкретните характеристики на самата вещ, това не е
достатъчно. Съдът дава в. на изложените от св. Г. З. факти по настоящото дело,
а не на тези от досъдебната фаза на развитие на наказателното производство. В
подкрепа на този извод се оценява категоричността на изказа му и внесеното
уточнение относно начина на съставяне на протокола за претърсване и изземване и
протокала за разпит, а именно „те си пишат нещо ... аз казах на полицая „Ние се
подписваме, но аз не зная на какво се подписваме“.Той каза ... „Няма
проблем“... Попитах полицая на какво се подписваме, но ми казаха „Няма
проблем.Това са полицаи“. Т.е. на свидетеля не е предоставена възможност за
запознаване със съдържанието на изготвените протоколи, въпреки изричното му
желание, а това внася съмнение в достоверността и обективността на описаните в
тях факти. Непредоставянето на поемното лице на реална възможност за
запознаване със съдържанието на изготвения протокол рефлектира и върху
законността на извършеното действие по разследването.
Свидетелите Р. Ч. и Е.
И. в хода на ДП участват, като поемни лица, при извършено ПСД по претърсване на
имот в с. Д., ползван от подс. В. С.. Този факт се потвърждава от техните
показания, съответно св.Ч. заявява „бил съм поемно лице ... бяхме в една къща в
едно село, но не си спомням как се казваше селото, влязохме, огледохме, имаше
гараж и още една постройка ... мисля, че иззеха СИМ карти и някакви телефони
... беше съставен протокол, който подписах. Прочетох протокола ...“, а св.И.
твърди „бяхме на един адрес с една голяма къща. В двора имаше още една
постройка по-малка и имаше гараж.Полицаите извършиха претърсване ... бяха открити
телефон и някакви СИМ карти като бройка - не си спомням ... Беше изготвен
протокол и се подписахме ... сигурен съм, че тогава го прочетох, но не си спомням
какво е написано“ (л.790). Т.е. наблюдава се пълна корелация относно факта на
извършено конкретно действие по разследването, относно описанието на имота и
относно иззетите движими вещи. Разбира се, конкретиката не е пълна и
свидетелите не си спомням редица подробности, но това е разбираемо, с оглед
изминалия времеви период и липсата на спомен не се отразява на възприетия от
съда извод за достоверност на тези гласни доказателства. Нещо повече –
установява се и съответствие между горните свидетелски показания и приобщените
писмени доказателствени средства, в частност Протокол от 06.11.13г. за
претърсване и изземване на вещи от обитавания от подс. В. С. недвижим имот.
Разпитаните по делото
свидетели Б.А., Ст.С. и Й.Й. обитават имот, находящ се в гр.К. *, който имот
също е обект на извършено ПСД по претърсване и изземване. В тази насока св.Б.А.
заявява лаконично „живея със С. ... бях си купила лаптоп и дойдоха едни хора,
взеха лаптопа и два телефона ... доста неща взеха“, св.Ст.С. твърди „не помня
дата ... полицаите взеха от вкъщи компютри и телефони ... показаха ми метални
кръгли парчета, като капачка и ми казаха, че било куршум ... намериха го долу в
една стая, в хола“, а според св. Й.Й., „имаше претърсване миналата година –
2014г. или 2013г.“. Т.е. установява се съответствие в горните показания
касателно факта на извършено ПСД и касателно намерените и иззети вещи, които са
посочени посредством техните родови признаци, без изрична конкретизация. Свидетелите
Б.А., Ст. С. и Й. Й. навеждат данни за лично познанство с подс. В.С. и неговата
съпруга, като най-изчерпателен в описаните факти е св. Ст.С. – „В. от 20 години
ми е зет ... не помня рожден ден, на който да е осъществявана стрелба ... през
2009г.-2010г. Т. и В. нямам спомен къде са живели ... В.С. мисля, че познава
другите подсъдими –И.С. и Й.Й. ... уточнявам, че съм го виждал с И.С., с Й.Й.
не съм го виждал ... никога не съм виждал В. да носи пистолет“(л.489). В
по-голямата си част горните показания съдържат отрицателни факти (изключая тези
на лично познанство с подс. В.С. и на познанство между този подсъдим и подс. И.
С.). За всеки отрицателен факт е достатъчно само и единствено простото му
твърдение, което кореспондира с възприетия принцип в правната теория за
доказване на положителни факти, а в случая в хода на наказателното производство
титуляр на доказателствената тежест са органите на държавното обвинение, които
не ангажираха доказателства за факти, противни по съдържание на заявените
отрицателни такива от св. Ст. С.. Т.е. съдът приема за достоверни в цялост
показанията на горните трима свидетели.
Свидетелят К.Д. също
заявява определени отрицателни факти в своите показания „лично не познавам лице
с прякор Б., но в работата си съм чувал за такива лица“. Доколкото показанията
на този свидетел по настоящото дело не се ползват с изискуемата конкретика и по
процесуалния ред на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 НПК са прочетени показанията му
от ДП, в които се навеждат данни за лична деятелност на свидетеля в качеството
му на полицейски служител – „20.03.02г. ... бях служител в сектор 01,
направление „Криминална полиция“ на СДВР ... в СДВР се яви възрастна жена ...
заяви, че е тъща на лице ... с прякора „Б.“-Б.Г.. Тя носеше гилзи ... с
обяснението, че ги е намерила в негов личен багаж, от където ги взела и ги
укрила и след като е минало известно време ... е решила да ги предаде на
органите на МВР ... приех гилзите по съответния установен ред“ (т.1, л.130). Тези
показания не само, че носят данни за личното поведение на свидетеля, но са
съотносими и към това на лицето Бр. Г. (чието име нееднократно се споменава по
делото, въпреки че това лице не е участник в процеса) и то за времеви период,
значително предхождащ инкриминирания такъв, респ. свидетелят говори за датата
20.03.02г.
В хода на съдебното
следствие се събраха и нови гласни доказателства.За такива се ценят показанията
на свидетелите Е. М., В. К. и С. Н. и обясненията на подс. М. А..
Свидетелят В. К. е допуснат до
разпит във вр. с изясняване на обстоятелства, свързани с начина и реализираната
процедура по конкретно извършено действие по разследването. Този свидетел в
качеството си на експерт в СДВР присъства по време на извършено претърсване и
изземване на 06.11.13г. в дома на подс. М.А.. Като изключим дадените принципни обобщени
показания относно многократното участие на свидетеля в различни действия по
разследването и твърдението му „аз винаги използвам ръкавици“, то за релевантни
се оценяват показанията му за конкретния случай „с вещите съм имал досег,
защото всички вещи ... съм ги опаковал аз и съм ги запечатал с мой печат ... в
конкретния случай ползвах ръкавици“(л.1405). Наблюдава се конкретика касателно
обективираното от самия свидетел поведение по време на ПСД, като относно
останалите участници в действието се твърди „би трябвало и другите участници да
са ползвали ръкавици“, допълнено в последствие с категоричност „да, другите
участници ползваха ръкавици ... аз самият следя колегите да запазват
местопроизшествието, или в случая вещите, които се изземват за по-нататъшна
обработка“. Тази убеденост и категоричност на свидетеля, допълнена дори и с
неговата собствена деятелност се оценява в конктекстта на преценката за
достоверност на показанията му, които съдът приема за истинни и правдиви.
Свидетелят Е. М. не познава
настоящите подсъдими, но неговите показания касаят достоверността на други
докателствени източници и поР. това се възприемат за съотносими към процесния
спор. Изявлението на свидетеля е изключително емоционално и в по-голямата си
част съдържа данни за лица и престъпления, които не са предмет на изследване по
делото (напр. за убийството на лице с прякор Б., за убийството на лице с име Д.
от „П.Д.“ и т.н.). Излагат се и твърдения относно деятелност на друг свидетел
по настоящото дело, а именно св. Н. Г. – „Н.Г. му се дава възможност да лъжесвидетелства
и да създава дела и да създаде дело на въпросния Й. ... В., М. и Иво“(л.902),
като липсват факти, ориентирани по време и място за тази деятелност на св. Н. Г. и поР. това
горното изявление на свидетеля се възприема за голословно твърдение. Свидетелят
Е. М.
нееднократно говори за това, че „съм каран от приближени на Г. и аз да стана
свидетел по това дело срещу Й., за да нямам други проблеми със Специализираната
прокуратура“, като единствената вложена конкретика е следната: „дойдох си ... в
България през 2013г. ... и се срещнах с К.Г. и той ми разказа ... че хората от
полицията искат да направят дело на Й. и други оперативно интересни лица. На
мен хора, свързани с Г., ми казаха, че ако не лъжесвидетелствам срещу Й.
каквото ми се обясни ... ще ми образуват дела в СпНС ... на Н.Г. хората ме
търсеха ... единият човек се казва С. ... ме притесняваше да лъжесвидетелствам“
– кога, как и къде са извършени горните действия от лицето С. не се пояснява, а
това обстоятелство само по себе си създава пречки за проверка показанията на
св. Е. М.. Подчертава се също така, че описаните в горните свидетелски
показания факти не намират никаква друга доказателствена опора, изключая
разбира се обстоятелството, че действително настоящото ДП е образувано през
2013г. с нарочно остановление на СП.
Свидетелят С. Н.
излага определена фактология относно вмененото на подс. М. А. престъпление по
чл.339 ал.1 НК. Той заявява „с М. се познаваме от детството ... спомням си да
съм изпращал при него Б.Б. – М. ... това е било 2013г. есента, октомври ... той
искаше услуга от мен и ми каза по телефона, че е купил нещо, което не става,
трябва да го върне и не може да го носи в С. и да го остави при мен ... в този
момент аз не бях в С., защото се занимавам с коли ... бях в Д. ... Б. ме попита
дали имам сигурен приятел, та да остави това при него. Аз не знаех какво иска
да остави ...казах му и му дадох телефона на М.“(л.1273). Показанията сдържат
конкретни, времево ориентирани факти относно поведението на свидетеля и на
лицето Б.Б. и тъй като същите са резултат от личните впечатления на свидетеля,
то съдът ги приема за достоверни и правдиви. В хода на своето изложение св. С. Н.
добавя „този Б., след като арестуваха М., може би след две седмици, се видяхме
... в едно кафе в Д. ... той каза, че става дума за газов пистолет, който е бил
преработван, обаче той го продал на друг ... нещо е засичал и клиентът му го е
върнал и е трябвало да го остави при някого, докато се върне и да си го занесе,
да го върне на този, от когото го е купил ... той ми каза, че това е газов
пистолет, преработен на калибър 22“. Отново при горните съображения, свързани с
лична деятелност на св. Н. и лично узнати от него факти от лицето Б.Б. относно
характеристите на процесното оръжие, съдът приема дадените показания за
достоверни.
Изложените от св. С. Н.
фактически обстоятелства се подкрепят и от обясненията на подс. М. А., който не
оспорва факта на „намерен в апартамента ми“ пистолет, но уточнява от кого, къде
и как се е снабдил със същия. Подсъдимият твърди, че „две седмици преди 06.11.,
преди задържането ми, ми се обадиха две момчета от С. Казаха, че мой приятел
... Сърджан им е дал номера ми и ме попитаха къде живея, къде да дойдат. Аз им
обясних. Слязох пред блока да ги чакам и единият ... Б. ме попита може ли да
остави нещо при мен за известно време ... каза, че е газов пистолет, който е
счупен, но понеже пътували от Ст. Загора за Сърбия нямало как да го носят със
себе си. Аз им казах ... да го оставят ... и го взех и го оставих под шкафа. Умишлено
съм го оставил под шкафа, защото имам малко дете ... единият се казваше П., доколкото
си спомням и другият е Б.“. Подсъдимият признава факта на получаване на
процесното оръжие от сочените от него две лица и то две седмици преди
инкриминираната дата 06.11.13г. Той внася и определена конкретика касателно
характеристиките на предадените му вещи – говори за получена устна информация
за „газов пистолет“, чиито визуални белези лично възприема „погледнах го, но не
съм го разглеждал детайлно, може да съм го пипал ... пистолетът беше завит в
плик ... за заглушителя нищо не са ми обяснявали ... знам, че тези газови
пистолети имат накрайници за изстрелване на ракети, но не знаех дали е за това.
Видях, че има желязо до него, кръгло ... не съм проверявал дали има муниции в
пълнителя на пистолета. Видях, че има и кутийка. Завих отново пистолета в плика
и го пъхнах под шкафа“(л.1271). В последствие подсъдимият описва и допълнителни
подробности, а именно „когато ми дадоха пистолета, той беше в два плика,
найлонови, тъмни, синички, непрозрачни. Не се виждаше през тях пистолета.Аз съм
бъркал в плика, за да видя пистолета и отново го завих, но не съм го вадил ...
не съм сменял пликовете. Както са ми ги дали, така са си.“(л.1273, гръб). Т.е.
признава се от подс. М.А. обективирана определена лична деятелност, изразена
само и единствено в отваряне на плика с оръжието, визуално възприемане на същия
и на другите поставени там предмети, в случая „желязо кръгло и кутийка“ и
последващо „завИ.е“ и то на същия плик, който е найлонов, непрозрачен с тъмни
сини окраски. Обясненията на подсъдимият звучат логично и житейски достоверно,
доколкото се афишира желание за направа на услуга на приятел и доколкото става
дума за „газово оръжие ... неработещо, счупено ... не представляваше опасност
за мен“. Въпреки това обаче следва да се има предвид още едно изложено от
подсъдимия обстоятелство – „жена ми имаше газов пистолет“ (т.е. оръжие, сходно
с процесното такова), за който не се твърди, че е повреден, и който пистолет не
се съхранява по начин, подобен на полученото от лицето Б.Б. оръжие, респ. за
собственото на съпругата на подсъдимия оръжие, което е изправно, се полагат
по-занижени грижи. Именно в тази насока следва да се имат предвид и
обстоятелствата, описани в самия протокол за претърсване и изземване, като от
тези обстоятелства е изводимо обективирано поведение на подсъдимия по детайлно
разглеждане на оръжието и на намиращите се в плика останали предмети, респ.
установява се наличие на информираност за белезите на пистолета. Тези
обстоятелства, отчетени от съда, са свързани с местонахождението на личния
газов пистолет на съпругата на подс. М. А. и с опаковката на процесните
инкриминирани вещи, която се различава от наведените от него данни само за „два
плика, найлонови, тъмни, синички, непрозрачни“. Подробности в контекстта на
горното и съответните изводи от фактическа страна ще се изложат по-долу в
мотивите при анализа на писмените доказателствени средства.
Подсъдимият М. А. дава
обяснения и относно взаимоотношенията си с останалите подсъдими и относно
извършваната от него дейност през инкриминирания времеви период. В тази вр. той
заявява „бях охранител на Й.Й. по трудов договор ... като охранител и преди
това, до м.02.2007г. съм имал лично оръжие ... Й. го познавам от края на 2004г.
и по трудов договор работех във фирма „*“-гр.К., собственост на Т. А. и бях
предоставен като лична охрана на Й.Й. ... бях охрана на Й. от 2005г. до
м.февруари 2007г. и след това не сме имали никакви отношения ... действията ми
по лична охрана на Й. се изразяваха в това, че се возех с него в колата, чаках
пред колата, чаках го пред вратата на ресторанта ... не съм го чувал да говори
за престъпления и не съм го виждал да извършва престъпления ... говореше се за
ниви, за обработка на земи, за язовири ... Й. имаше много охранители, не знам
имената им. Не съм бил единствен“. Обясненията са сравнително подробни и носят
информация за точен времеви период, за вменените на подс.М.А. задължения, като
личен охранител на подс. Й. и за тематиката на провеждани от последния
разговори.Тези обяснения се подкрепят и от показанията на св. Б. П. (също
говори за развИ.а от Й. дейност по обработка на земеделски земи и стопанисване
на язовир) и от приобщените писмени доказателства, поР. което съдът приема за
достоверни и истинни горните фактически обстоятелства както относно
деятелността на подс. М. А. като охранител, така и относно деятелността на
подс. Й., като лице, занимаващо се с „ниви и язовири“. Обясненията на подс. М.А.
съдържат и признание за познанство с подсъдимите И. С., В. С. и Ал. Й. –
„познавам А. от скоро ... В. знам, че се занимаваше със земите на Й., а И.
знам, че е приятел на Й. ... А. не съм го виждал около Й., защото м.февруари
2007г. приключих дейността си като охранител ... В. съм го виждал от 2005г. ...
често са си комуникирали с Й. ... приятелски шеги съм чувал ... от този процес
познавам А..Не съм чувал Й. да дава нареждания на И.С.. Чувал съм на В. да дава
нареждания за трактори, за камиони, за жита, за царевици ... не си спомням Й.
да е имал мотор ... на В. съм посещавал дома му ... ходили сме с Й. на събори“.
Обясненията се ползват с конкретика, макар и много обща относно развИ.ата
деятелност между подсъдимите и тематиката на провежданите между тях разговори.Подсъдимият
говори за давани нареждания от страна на подс. Й. по отношение на подс. В. С.,
без да цитира същите, но се уточнява тяхната насоченост, която не се ползва с
престъпен характер. Тук обаче е необходимо да се отчетат най-вече показанията
на свидетели с идент. №№ 53 и 54, които са категорични относно факта на
извършвана съместна престъпна деятелност между подсъдимите и сочат конкретни
примери. Т.е. налице е разминаване между събраните гласни доказателства, като
съдът дава в. на описаната от анонимните свидетели фактология, а не на тази,
изложена от подсъдимия, чийто обяснения са начин за изразяване и на защитната
теза по делото. Въпреки горното, показанията на анонимните свидетели попадат
под законовото ограничение на чл.124 НПК, забраняваща направата на фактически и
правни изводи само на тази доказателствена база.
Събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти изцяло
кореспондират с писмените такива и с писмените доказателствени средства. Последните
са приобщени по делото по реда и условията на чл.283 НПК и представляват годен
доказателствен източник. В кръга на писмените доказателствени средства, ценени
от съда са включени редица Протоколи за извършени ПСД. В тази вр. съдът сочи
Протоколи за разпознаване от 05.11.13г., от 10.12.13г., от 03.10.13г., от
07.10.13г. и от 17.12.13г., които са изготвени от оправомощено длъжностно лице,
притежаващо качеството на разследващ орган по см.на чл.411в ал.2 НПК и
притежават всички законно изискуеми реквизити, като е спазена и процедурата по
чл.170 НПК. Т.е. всички протоколи за разпознаване отговарят на визираните
формални критерии и се ползват с доказателствена
сила касателно вписаните в тях фактически обстоятелства. Такава притежават
Протоколите от 05.11.13г. (т.1, л.82 и 85), в които свидетел с идент.№ 59
разпознава подсъдимите Й. и И. С., всичките Протоколи от 03.10.13г. (т.2,
л.6-24), в които е отразен факта на разпознаване на настоящите подсъдими и на
лицата Р. К., А. П. (Ш.) и К. Ц. (К. Б.) от свидетел с идент.№ 53 и протоколите
от 07.10.13г. (т.2, л.29-62), съгласно които свидетел с идент. № 54 разпознава
подсъдимите и лицата А.П., К. Ц., Д.Г. (Д.Р), А.Х. и Пл.Г. Свидетел с идент.№
66 разпознава подс. Й. и лицата Бр.Г. (Б.) и М. К., а свидетел с идент. № 64
разпознава лицата Р.С. (Р.Ч.) и Г.Г. (Ж.П.) – обстоятелства, вписани съответно в
протоколи от 17.12.13г. (т.2, л.66-69) и от 10.12.13г. (т.1, л.101-104). Т.е.
разпознато е всяко едно от лицата, за чиято деятелност дават показания горните
анонимни свидетели, което още веднъж подкрепя извода за достоверност на
гласните доказателства. Именно въз основа на всички горепосочени протоколи се установява
идентичност на лицата и тяхната самоличност.
За годно писмено
доказателствено средство се приемат и приобщените към доказателствената
съвкупност Протоколи за претърсване и изземване – те също притежават законно
визираните в чл.129 НПК реквизити и са съставени от оправомощено длъжностно
лице в кръга на компетенцията му. В условията на чл.161, ал.1 НПК е извършено
претърсване на недвижими имоти в с. М., с. *, с. Б. и гр. Б. и изземване на
движими вещи, относими към предметана доказване. Протокол от 24.01.14г. (т.3,
л.39) удостоверява факта на осъществено претърсване на имот, находящ се в с.М.
ул.* № 3, и изземване на 1 брой уведомително писмо от 05.09.13г с получател Г. Р.
(лице, непознато по делото) и 1 брой найлонов плик с намиращи се в него 2 броя
памучни парчета текстил, „замърсени с червеникаво-кафява течност“. Касателно описанието
на тази последна вещ прави впечатление използвания термин „течност“, което е
един вид личен извод на разследващия орган (произходът на замърсяване може да
се дължи на различни причини) и поР. това съдът не може да го приеме за
меродавен. Тук, разбира се, е необходимо отново да се отчетат показанията на
св. Г. З., анализирани по-горе, и направения извод за неспазване на процедурата
по извършване на самото ПСД – установи се на базата на гласните доказателства,
че в момента на намиране на вещта свидетелят, който е поемно лице, не е
присъствал лично (присъствал е само на нейното изземване), респ. той не е
присъствал по време на целия процес по претърсване, което е въздигнато в
самостоятелно действие, свързано със задължителното присъствие на поемното лице
съгл.чл.137 ал.1 НПК. Присъствието на поемното лице само по време на действието
по изземване не санира пропуска, свързан с неприсъствие по време на
претърсването. Разпоредбата на чл.161 НПК също съдържа двете понятия
„претърсване и изземване“, като две отделни действия на действието по
разследване, като съответно едното предхожда другото. Да, става дума за едно
единно ПСД, включващо обаче две отделни действия на разследващия орган със
задължение за присъствие на поемните лица при провеждане на всяко едно от тях. Видно
от показанията на св. Г.З. процедурата е нарушена и съответно това нарушение се
отразява на доказателствената сила на изготвения протокол и респ. на
доказателствената годност на иззетото ВД. Опорочаването на самия доказателствен
способ (в случая претърсване и изземване), според настоящият съдебен състав,
води до порочност и на изготвеното в тази вр. писмено доказателствено средство.
В този смисъл е и нормата на чл.130 НПК, въздигаща в доказателствено средство
само и единствено протоколите, съставени при условията и реда, предвиден в
процесуалния кодекс, а задължителното участие на поемните лица в действието по
претърсване е регламентирано в чл.137 ал.1 НПК. При тези съображения Протоколът
от 24.01.14г. в частта му относно коментираната движима вещ (найлонов плик с
парчета текстил) следва да се изключи от доказателствената маса.
В Протокол от 24.01.14г. е описано извършеното действие
по претърсване на имот в с. *, като съдът подчертава направеното описание
относно точното местонахождение и състоянието на същия, а именно „в землищната
земя, извън регулация, до разклона за с. П., с.Б. и с.Б. ... входната врата ...
се намери отворена и в разбито състояние“, което напълно кореспондира с
показанията на свидетел с идент. № 53 и на св.С.А.. Подчертава се и вписания в
протокола факт на намиране на различни места в имота и изземване на множество
„стари вестници“, които в самия протокол не са конкретизирани, а е посочен само
съответния номер на ВД. Вестниците в последствие са подробно описани в отделен протокол
за оглед на ВД, като този подход на събиране на доказателства, според съда не
се отразява на тяхната доказателствена сила. В протокол от 10.06.14г. за оглед
на ВД (т.3, л.93) са вписани всички констатирани белези на иззетите „стари
вестници“, като съдът подчертава, че същите носят дати от 2006г., 2007г. и
07.03.11г., която последна дата е изключена от инкриминирания времеви период за
престъплението по чл.321 ал.3 НК.
Протокол от 24.01.14г.
(т.3, л.51) отразява осъщественото ПСД по претърсване на недвижим имот в с.Б. и
изземване на вещи – кафеникава материя от два различни дюшека и кафеникава
материя от един юрган. Касателно това ПСД в хода на съдебното следствие не се
събраха доказателства, оборващи вписаните в протокола фактически обстоятелства,
поР. което по отношение на същите съставения протокол се явява единственото
доказателство, ползващо се с доказателствена сила.
Протоколът от
09.05.14г. за претърсване на имот в гр.Б., * ул.* (т.3, л.87) съдържа писменни
данни за характеристиките на имота и изградените в него постройки и писмени
данни за самото действие по разследването, в резултат на което не са намерени и
иззети движими вещи, относими към процесния спор. В протокола е отразен и факта
на извършвани към този момент ремонтни мероприятия, който факт се съдържа и в
показанията на св. Ст.К.. Самият протокол е съставен при спазване на
процесуалните условия и ред и по силата на чл.131 НПК се ползва с
доказателствена сила.
Съдът подчертава, че
всяко едно от горните действия по претърсване на имоти в с. М., с.*, с.Б. и гр.Б.
е предхождано от извършен следствен експеримент за установяване на точното им
местонахождение съгл.чл.166 НПК. Следственият експеримент, като отделно ПСД, е
осъществен при спазване на чл.168 НПК и е вписан в отделни нарочни протоколи –
съотвотно в Протокол от 24.01.14г. (т.3, л.26) и в Протокол от 09.05.14г. (т.3,
л.78), които протоколи са предявени на процесните страни по реда на чл.283 НПК,
респ. ползват се с доказателствена годност и с доказателствена сила относно
съдържащите се в тях фактически обстоятелства.
С цел проверка показанията
на свидетел с идент.№ 53 са извършени и още два следствени експеримента,
резултатите от които са писмено отразени. В Протокол от 25.09.13г. (т.3, л.15)
е отразен факта на установяване на конкретно място, отстоящо на 300м. от езеро
„Б.“ в близост до с.Б. и в северо-западна посока към Б.ската гора, а в Протокол
от 25.09.13г. (т.3, л.20) е вписано обстоятелството на установяване на
конкретно място в землището на с. Г.. В последствие е извършен оглед на тези
две територии и в съставените за целта протоколи от 25.09.13г.(т.3, л.18 и
л.24) е вписан факта на намиране и изземване на вещи – съответно 1 бр. парче
метал с неправилна форма и 31 бр. метални гилзи, иззети от първото горепосочено
място, и 4 бр. метални гилзи, от второто място. Всички горепосочени действия по
разследването са осъществени при спазване на императивните процесуални
изисквания и изготвените протоколи се ползват с доказателствена сила, а това
придава и доказателствена годност на приобщените към доказателствената маса ВД.
Обитаваните от
подсъдимите недвижими имоти също са били обект на ПСД претърсване и изземване,
което действие по разследването е осъществено при дадено от компетентен съд
предварително разрешение по чл.161 ал.1 НПК и е вписано в нарочни протоколи,
ползващи се с формална доказателствена сила. В Протокол от 06.11.13г. (т.3,
л.141) е отразено извършено претърсване на имот, находящ се в с. Др.и ползван
от подс. В. С., и изземване на няколко държачи на СИМ карти и няколко мобилни
телефона с различни марки, изрично конкретизирани в самия протокол. В Протокол
от същата дата 06.11.13г. са вписани обстоятелства относно претърсването на недвижим
имот в гр. К. *, обитаван от св.Ст. С., и изземване на редица вещи, подробно
описани и конкретизирани по вид и количество в самия протокол, между които вещи
са и 2 бр. куршуми без надпис. Ползваният от подс.Ал. Й. недвижим имот в с.Д.
също е претърсен в хода на ДП и са иззети много вещи, в това число мобилни
телефони, 1 бр. преносим компютър Асус и 1 бр. фотоапарат, като е съставен
нарочен протокол от 06.11.13г. Такъв протокол е изготвен и при извърлшеното претърсване
на имот в с.Б., собственост на лицето Д.Т. (майка наподс. Й.), като в него е
посочено и изземването на една единствена вещ, а именно DVR устройство.
Специално място следва
да се отдели на осъществените на 06.11.13г. действия по претърсване на
недвижимите имоти, ползвани от подсъдимите М. А. и И. С.. Първият от тях
обитава имот, находящ се в гр.С., * и резултатите от претърсването са посочени
в протокол от горната дата (т.3, л.128). В същия са описани прецизно всички
иззети вещи с точно им местонахождение, като от значение е да се подчертаят
намерените множество боеприпаси и намерения в скрин в коридора пистолет с
надпис „*“ и № * Cal 8
mm. В същото жилище, но в кухнята под кухненски шкаф е
намерен „полиетиленов плик на червени и бели ивици с поставени в него увити в
бели салфетки 1 брой пистолет черен на цвят с черна пластмасова дръжка с надпис
„*.“ и от другата страна с надпис „*“ и № *“, като в пистолета е поставен
пълнител с 4 бр.патрони. Изрично е уточнено, че в горепосочения полиетиленов
плик е намерен и 1 бр. цилиндричен метален черен на цвят предмет с дължина 17
см. и диаметър 2,5 см. с кръгли отвори в двата края. В същото време протоколът
носи и следното съдържание: „до плика, описан по-горе под кухненския шкаф се
намери и една кутия с 31 бр. патрони, всичких с гилзи ... и проектили ...
кутията е завита в бяла салфетка“. На последно място съдът отбелязва, че самото
ПСД е извършено за вреМ. от 06.40ч. до 09.50ч. Всички горепосочени факти съдът
приема за безспорно установени, доколкото се доказа спазването на процедурните
правила за извършване на самото действие по разследването, включая и правилото
по чл.128 НПК за съставяне на нарочен протокол.
Подсъдимият И. С.
обитава имот, находящ се в гр. К., * и извършеното в същия за вреМ. от 06.55ч.
до 08.30ч. действие по разследването е вписано в протокол от 06.11.13г.(т.3,
л.166). При претърсването са намерени редица вещи, но за целите на настоящото
производство и в контекстта на вмененото на горния подсъдим престъпление по
чл.348 б.а пр.2 НК съдът подчертава вписания в протокола факт на намиране и
изземване на едно черно устройство с три антени, сив бутон с надпис от ляво „on“ и от дясно „off“ и
закрепено към него зарядно устройство, която вещ се е намирала в кухненски шкаф.
Коментираните по-горе
два протокола, съдържащи обстоятелства относно извършено ПСД в имотите на
подсъдимите М.А. и И.С. напълно отговарят от формална страна на чл.129 НПК и
представляват доказателствено средство за реализираното действие по
разследването, за реда на неговото осъществяване и характеристиките на
приобщените по този начин ВД.
В контекстта на
обсъжданите писмени доказателствени средства съдът подчертава и наличните по
делото протоколи, отразяващи извършени действия по разследването във вр. с
процесното престъпление по чл.116 НК. Тези действия са осъществени още през
2003г. и то в хода на сл.д. № 155/03г., като всички материали по това ДП са
приобщени към настоящото такова с нарочно постановление на СП от 06.11.13г.
(т.1, л.3) и доколкото са предявени в хода на съдебното следствие на осн.чл.283 НПК, то те представляват част от доказателствената съвкупност. В кръга на
процесално годните писмени доказателствени средства се ценят протокол от
12.06.03г. за оглед на местопрестъпление, протокол от 12.06.03г. за оглед на
л.а. и два броя протоколи от 12.06.03г.и от 06.08.03г. за доброволно предаване.
Необходимо е да се посочи, че в първия от горните
протоколи (т.9, л.15-16) се съдържа факт за точното местонахождение и
последващо изземване на един брой деформиран проектил. Във втория горепосочен протокол,
този за за оглед на л.а. Мерцедес с ДК № С **** са описани установените
пробойни по конструкцията на превозното средство, а именно пробойна от 2 см. в
страничната рамка на лява предна врата, пробойна от 2 см. в същата предна врата
в близост до лайсната, две пробойни с големина 3 на 1 см. в задна лява врата,
пробойна с големина 3 на 1 см. в триъгълното странично огледало на задна лява
врата. Описани са и установени пробойни във вътрешността на автомобила –
пробойна от куршум с изход-вход на предна лява седалка до облегалката на
главата и пробойна от куршум с диаметър около 1 см. на таблото в дясно на
километража. В протокола е отбелязан и факта на намиране и изземване на парчета
метал от пода пред лява седалка, пред задна лява седалка и от самите предна
лява и задна лява седалки. В същия този протокол е вписано и още едно
обстоятелството - на изземване на парче метал, „изпаднало от дрехите на лицето К.С.К.
в стая 020 на В** при събличане“. В тази последна част обаче съдът не цени
съставения протокол за надлежно доказателствено средство. Изхождайки от
формалното изискване на чл.129 НПК за съставяне на протоколи и то от
разследващия орган за всяко едно действие по разследването с изрично посочване
на датата и мястото на извършване на същото, се подчертава, че парчето метал от
дрехите на пострадалия е „изпаднало ... в стая 0** на В** – при събличане“ –
да, визира се конкретно място, но не се сочи конкретна дата и конкретен начин,
по който тази вещ е попаднала при разследващия орган (той присъствал ли е при
„падането“ на парчето метал или в последствие му е предадено от св. К. или от
друго трето лице или пък вещта е иззета принудително, което пък предполага
определена съдебна санкция по чл.135 или чл.138 НПК, стар текст), респ. в тази
насока има неяснота относно начина на приобщаване на това веществено
доказателство към доказателствената маса. В останалата им част двата
горепосочени протокола от 12.06.03г. се ползват с доказателствена сила относно
вписаните в тях фактически обстоятелства. Те отразяват действие по оглед на
местопрестъпление и оглед на определена вещ, а огледът представлява способ за
събиране и проверка на доказателства, като съответно изготвеният в тази вр.
протокол и приложените фотоснимки се преценяват за годно доказателствено
средство, посредством което се приобщат към доказателствената маса резултатите
от самото действие.
С доказателствена сила се ползват и двата протокола за
доброволно предаване, като съответно с протокол от 12.06.03г. (т.9, л.25) св. С.
Г. доброволно предава и то на разследващия орган 5 бр. гилзи 9 мм, жълти на
цвят, а с протокол от 06.08.03г. лицето Хр. Г. доброволно предава писмен
документ (т.9, л.65), а именно копие на пълномощно, нотариално заверено на
14.05.03г., съгласно което Хр. Г., в качеството си на упълномощител, предоставя
определени права на св. К., свързани с управлението на л.а. Мерцедес с рег. № С
****.
Към доказателствената
съвкупност са приобщени и редица други писмени документи. Такива представляват
писмо от 01.07.14г. на Началника на 0*РУП-СДВР, ведно с приложено разрешение от
20.08.03г., протокол за доброволно предаване от 24.02.07г. и отказ от
03.09.12г., съгласно които документи на подс. М. А. през 2003г. е издавано
разрешение за носене и употреба на оръжие, различно от инкриминираното такова, което
оръжие той предава на 24.02.07г., а в последствие му е отказано издаването на
ново разрешение на осн. чл.58, ал.1, т.2 и т.10 ЗОБВВПИ (т.7, л.6-11).
По делото са приобщени
и официални писмени документи, удостоверяващи факта на настъпила смърт на
лицата А. П. на 01.09.04г. и Б. А. на 29.11.03г. – 2 бр. акт за смърт.
За процесуално годни
писмени доказателства се оценяват и приложените документи (т.7, л.16-51),
носещи информация досежно развИ.ата от св. К. К. търговска дейност. На тази
доказателствена база се установява факта на регистрирано на 24.01.01г. АД „***“,
чийто председател на Съвета на директорите е горния свидетел, който в
последствие на 24.07.02г. увеличава своя дружествен дял, закупувайки този на
лицата Г. Л. П. и И. Б. А. и става едноличен собственик на търговското
дружество. През 2003г. в партидата на последното са вписани и други промени, а
именно в АД се влива * при условията на универсално правоприемство. Видно от
приложените съдебни решения на СГС по ф.д. № 453/01г., през 2005г. горното дружество
продължава дейността си, като фирма „*. През горепосочените времеви периоди
обаче предмета на дейност на дружеството се запазва и се изразява в търговия с
недвижими имоти, строителство, внос, износ и друга, незабранена от закона
дейност, което се подчертава в контекстта на дадените от св. К. показания за
извършвана строителна дейност към инкриминираната дата 12.06.03г. и дори
предварително уговорен разговор към същата с лицето Г. К..
С характеристиките на
писмено доказателство се ползва и изпратеното по настоящото дело копие от регистър
за завеждане на постъпила кореспонденция в НИКК, от което се установява само и
единствено факта на изпратени на 20.02.02г. за изследване 4 бр.гилзи, за които
говори и св. К. Д.. Не се ползва обаче с доказателствена процесуална годност
изискания протокол № 105/24.02.02г., съдържащ резултатите от това балистично
изследване. Независимо, че в хода на съдебното следствие и на осн.чл.283 НПК
съдът предяви същия на процесните страни, то горния протокол следва да бъде
изключен от доказателствената съвкупност. Той носи информация относно
определено балистично изследване на ВД, които не са налични по настоящото дело
и поР. тези му характеристики приемането му в доказателствената маса
представлява заобикаляне на процесуалния закон и регламентираните способи за
събиране и проверка на доказателства. Именно при тези съображения,
горецитирания протокол № 105/24.02.02г. следва да се изключи от доказателствената
маса и съдържащите се в него факти да не се преценяват в контекстта на
процесния спор.
В хода на съдебното
следствие се събраха и нови писмени доказателства. Представиха се и се приеха с
нарочно съдебно определение за такива Трудов договор № */***., съгласно който
подс. М. А. е назначен на длъжността охранител във фирма „*“ ЕТ с месторабота
гр. К., и Договор от 22.11.05г., по силата на който горното ЕТ поема личната
охрана на подс. Й.. В този последен договор никъде не се споменава иМ. на подс.
М. А., в качеството му на лице, поименно определено да изпълнява фактическите функции
на личен охранител на подс. Й., но този извод се налага с оглед дадените от
подс. М. А. обяснения. Т.е. налице е пълна корелация между писмени и гласни
доказателства в тазип насока.
За писмени
доказателства се оценяват и приобщените съдебни актове по конкретни НОХД и
приложените към тях обвинителни актове. На тази доказателствена база се
установява факта на водени и приключили с влезли в законна сила присъди
наказателни производства срещу някои от подсъдимите лица за различни
престъпления. Въз основа на ОА на СГП от 15.03.05г. е образувано НОХД №
1449/05г. по описа на СГС, присъдата по което е проверена в хода на въззивно
производство пред САС (образувани са две дела, едното от които е ВНОХД
188/11г.) и в хода на касационно производство. В тази насока и с оглед
приложените в цялост съдебни актове се констатира обстоятелството на
постановена и влязла в законна сила присъда, съгласно която подсъдимите Й. и И.
С. са признати за невиновни в извършено престъпление по чл.321, ал.3, вр.ал.1 НК, а именно за това че за периода 01.09.02г.-27.08.03г.
в гр.Б. са образували и ръководили ОПГ, съвместно с лицата Б.А., А. П., Д.Г. и
Ст.Г., която група е била въоръжена и създадена с цел да върши престъпления по
чл.339, ал.1 НК. Необходимо е да се посочи също така, че подс. Й. е признат и
за невиновен за извършено престъпление против собствеността – за това, че на
10.12.02г. в гр.С. в съучастие с Д. Г. е отнел л.а. джип Мерцедес 230 G с ДК № * от
владението на Кр. К., служител към ИА ***, без съгласие на държателя и
собственика на автомобила и с намерение противозаконно да го присвои, като
деянието е извършено с техническо средство и по специален начин – престъпление
по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр.чл.20 ал.2 НК.
Съдът изрично конкретизира престъпленията, предмет на
разглеждане по горните НОХД, доколкото и по настоящото дело е вменено на
подсъдимите Й. и И. С. престъпление против обществения ред и спокойствие, но
съответно в хипотезата на чл.321, ал.3, т.1 НК – за първия от тях и по чл.321,
ал.3, т.2 НК – за втория (т.е. за подс. С. се касае за друго изпълнително
деяние). Необходимо е също така изрично да се подчертае обстоятелството на
известно припокрИ.е на инкриминирания времеви период и на членския състав на
ОПГ по това предходно дело и по настоящото такова. Тази еднопосочност подлежи
на изследване, доколкото е възможна хипотезата на приключило с влязла в законна
сила присъда наказателно производство против част от подсъдимите за същото
престъпление, което евентуално би довело до приложение на разп.на чл.24, ал.1,
т.6 НПК. Съгласно константната и задължителна съдебна практика, значимо се
явява веднъж изследваното престъпление, но не само като правна квалификация, а
и като проверени факти от обективната действителност, доколкото наказателния
съд разполага с компетентността на признае за виновно и да осъди определено
лице и за престъпление, различно от първоначалното такова дори и без изменение
на обвинението по реда на чл.287 НПК, ако не се касае за съществено изменение
на описаната фактология в обстоятелствената част на ОА. В конкретния случай, както
вече се посочи по-горе, по НОХД № 1449/05г. на СГС е инкриминирана различна
вторична деятелност в сравнение с тази по настоящото дело, като е инкриминирано
за подс. И. С. и различно поведение, като изпълнителни деяния (по настоящото
дело вмененото престъпно поведени есе изразява в членство в ОПГ, а по НОХД №
1449/05г. – по организиране и ръководена на група). В тази вр. и в контекстта
на горното относно целените от групата престъпления, въззивната и касационна
съдебни инстанции отбелязват липсата на годно фактическо обвинение, но поР.
крайния изход на делото не може да се говори за допуснато съществено
процесуално нарушение на правото на защита на подсъдимите лица. Липсата на
годно фактическо обвинение по това предходно дело обаче налага извода за
неизвършена проверка по същото на факти, относими по настоящото дело, включая и
целената вторична престъпна деятелност. Т.е. съдът приема, че независимо от
налична предходна оправдателна присъда по отношение на подсъдимите Й. и С. за
престъпление против обществения ред и спокойствие с известно припокрИ.е на
инкриминирания период и на инкриминирания членски състав, то процесното
обвинение е годно такова и се дължи произнасяне по същество.
В доказателствения
анализ на приобщените писмени доказателства съдът отбелязва и приложения ОА и
съдебни актове на СГС, САС и ВКС относно повдигнато обвинение на лицето Д. Г. (Д.Р)
за престъпление по чл.142 ал.2 т.1, 2, 7 и 8 НК, а именно за това че на
17.05.05г. в гр.Б. в съучастие с три неизвестни лица, с користна цел и в
изпълнение решение на ОПГ е отвлякъл лицето Х.В. с цел противозаконно да го
лиши от свобода. Горепосоченото лице е оправдано за това престъпление и
постановената присъда е влязла в законна сила. Тук е необходимо отново да се
отбележат събраните по настоящото дело гласни доказателства за съпричастност на
настоящите подсъдими към това престъпление, като тези гласни доказателства са
възприети за достоверни от съда. Изводът не се променя въпреки горните съдебни
актове – последните касаят проверена деятелност на лице, различно от настоящите
подсъдими и факта на оневиняване на това лице не влече за автоматична последица
факта на неизвършване на престъплението от подсъдимите лица, а още по-малко и
недостоверност на събраните гласни доказателства досежно посегателството против
личността на лицето Хр.В.. Доколкото обаче по делото не е инкриминирано такова
отделно престъпление, то съдът не може да направи с категоричност този извод, а
подчертава неговата вероятност, с оглед приетите за достоверни и правдиви свидетелски
показания.
По настоящото дело са
приложени и Присъда на СОС по НОХД № 431/07г., въззивна Присъда № 83/16.12.09г.
на САС и Решение на ВКС № 156/24.06.10г.(л.1390 и сл.) – съгласно тези съдебни
актове, влезли в законна сила, подсъдимите Й. и М.А. са признати за невиновни в
това, че на 24.02.07г. в гр. Сливница са отвлекли лицето И. Може с цел
противозаконно да го лишат от свобода. Тези съдебни актове, подобно на всички
горекоментирани такива, съгл. нормата на чл.413 НПК се ползват със задължителна
сила. Т.е. те са задължителни и за настоящия съд, който не може да гР. изводи,
различни от тези, отразени в съдебните актове. Наличието на влезли в законна
сила присъди не се приема за пречка за събирането на доказателства в тази вр.,
но тези доказателства не могат да намерят интерпретация, различна от вложената
такава по предходните дела, независимо че в случая се касае само за вторична
целена от престъпната група деятелност.
Съдът
възприема за обективни и обосновани дадените заключения по назначените няколко
на брой и различни по материя експертизи.
Протокол № 13/* от 18.10.13г.(т.5,
л.6-8) отразява комплексното заключението на в.л. относно капсулния състав на
предоставените за изследване обекти. Именно последните се ползват за отправна
точка от настоящия съдебен състав, с оглед дължимата преценка за относимост. В
самото заключение са описани и конкретизирани много на брой гилзи с различни
обозначения и параметри, а подобно описание не се наблюдава нито в постановлението
за назначаване на експертизата, нито в съставените протоколи за изземване (в
последните вещите са родово определени – говори се само за гилзи, но без
индивидуалните им белези, като се сочи и номер на ВД, който обаче не е вписан
нито в постановлението за назначаване на експертиза, нито в самата експертиза).
Т.е. съдът е поставен в невъзможност да прецени дали са изследвани ВД,
приобщени по настоящото дело и то такива, приобщени по регламентираните
процесуални способи за събиране на доказателства. Нещо повече – в експертизата
се сочат обекти по досъдебни производства, които не са присъединени към
настоящото такова, например обект 4.6 - части от куршуми по сл.д.№ 55/03г.,
обект 4.7 - гилзи по сл.д. 13/03 и т.н. При това положение съдът приема, че
дори и обективно и всеобхватно заключението по експертизата не може да бъде
ценено за доказателство по настоящото дело.
Към заключението по
горната физико-химическа експертиза препраща и това по експертиза, отразена в
Протокол № 13/* от 07.11.13г.(т.5, л.13), която също има за задача определяне
капсулния състав на определени гилзи, някои от които са иззети и съответно
изследвани по сл.д. № 225/03г. Материалите по това последно ДП (касаещи убийството
на Ф. Н.) първоначално с Постановление на СП от 06.11.13г. са присъединени към
настоящото дело, но в последствие същите са отделени по силата на Постановление
на СП от 20.06.14г. Именно поР. това и по отношение на обектите, приобщени към
доказателствата по сл.д. № 225/03г. експертизата се приема за неотносима към
процесния спор. В останалата й част, доколкото касае ВД, иззети по ДП №
304/13г. и по сл.д.№ 155/03г., тя представлява годно доказателство, чието
съдържание следва да се обсъди. Тук обаче съдът е изключително затруднен в
своята преценка, което затруднение произтича от начина на описание и
конкретизация на изследваните обекти в самата експертиза и начина на
индивидуализиране на вещите, възприети от разследващите органи към момента на
изземване на ВД. Например гилзата, фигурираща в пункт 4.1 е описана в
експертизата по определен начин, но също така е посочен и номер на ВД, а именно
с.А *, което съответства на номер на ВД, вписан в протокол за оглед от
25.09.13г. (т.3, л.24). Правейки подобни съпоставки, съдът успя да установи
идентичност между изследваните обекти и приобщените ВД, но само и единствено за
анализираните гилзи по пунктове 4.1, 4.3 и 4.6. В тази й част експертизата
следва да бъде ценена и дава заключение за капсулния състав на гилзите, но не
се установява съвпадение между тях. В останалата част експертизата касае
обекти, иззети по сл.д.№ 225/03г. и обекти с неустановен произход и в това се изразява
окончателния извод на съда, предопределящ този за неотносимост на експертното
заключение в тази му част.
За относими се приемат двете балистични
експертизи, чиито заключения са отразени в протоколи с №№ 13/* от 02.10.13г. и
13/* от 01.11.13г. Първата от тях касае ВД, иззети на 25.09.13г. (т.3, л.18 и
л.24), като за по-голяма част от тях вещите лица са категорични за вида и
модела на огнестрелно оръжие, с което е възможно ползването на изследваните
гилзи – касае се за различни оръжия, изчерпателно визирани в експертизата. Необходимо
е да се подчертае и експертното становище, че относно гилзите кал. 9х19 мм в
НСБК на лабораторията по съдебна балистика не се съхраняват гилзи от неразкрити
престъпления с употреба на огнестрелно оръжие, с което са стреляни горните
гилзи. Втората от двете горепосочени балистични експертизи касае 5 бр.гилзи и 1
куршум, приобщени към доказателствения материал по сл.д. № 155/03г. – вещите
лица установяват, че изследваните вещи са били стреляни с едно и също оръжие. Тези
две балистични експертизи са не само относими към процесния спор, но се
оценяват за пълни и всеобхватни и са приети за доказателство по делото,
неоспорено от процесните страни.
В хода на ДП е изготвена
и балистична експертиза (т.5, л.46) относно иззети от дома на подс. М. А. вещи,
въздигнати в инкриминирани такива с оглед вмененото му престъпление по чл.339 НК. Изследван е 1 бр. сигнално-газов пистолет, който според вещите лица, е
преработен в боен чрез подмяна на цевта му с бойна (нарязана) цев кал.5,6 мм. Пистолетът
е технически неизправен, но годен да произведе изстрели и представлява
огнестрелно оръжие съгл. чл.4 ЗОБВВПИ. Тук е необходимо да се подчертае
даденото визуално описание на изследвания пистолет – в заключителната част на
експертизата същия е индивидуализиран, като такъв с надписи „*“, модел *8,
кал.9 мм с № * и подобно описание нееднократно е дадено и в обстоятелствената
част, в която обаче е отразен и снимков материал на лявата страна на рамката на
пистолета с обозначен № * и в която се сочи факта на изследване на ВД с.А и №
0136997. Номерът на ВД напълно съвпада с този, вписан в протокол за претърсване
и изземване от 06.11.13г., като в самия протокол пистолетът е конкретизиран като
такъв с № *. Т.е. установява се определено различие относно един от белезите на
пистолета, а именно неговия номер. В тази насока съдът отчита внесеното от
вещите лица пояснение при техния повторен разпит и приема, че се касае за
допусната техническа грешка. Необходимо е да се отчете и изразеното експертно
становище досежно видимите разликите между сигнален и боен пистолет. Една
такава разлика представлява наличието на външна резба на бойните пистолети в
края на цевта им и съответно вътрешна, невидима резба при сигналните пистолети,
като в конкретния случай резбата е външна и дори в.л. подкрепя думите си с
изготвения снимков материал, отразен в експертизата - „видно от фотокопия № 1 и
№ 2 ... както и от описанията на цевта, в предната й част има изработена външна
резба, каквато не се поставя на газови пистолети ... такъв вид резба се
изработва върху бойни пистолети за монтиране на шумозаглушител към тях“
(л.628). Балистичната експертиза,
обективирана в протокол №13/БАЛ-294, изследва и 35 бр. патрони – установява, че
същите са малокалибрени с периферно възпламеняване кал.5,6 мм, предназначени за
стрелба с оръжия с идентичен калибър, включая и процесния пистолет. Касателно
тези 35 бр. патрони вещите лица са единодушни, че са годни за употреба по предназначение
и представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия съгл.чл.7 ЗОБВВПИ. Изследвано
е и 1 бр. метално тяло, дефинирано от балистиката за саморъчно изработен
шумозаглушител, който обективно може да се монтира към цевта на инкриминирания
пистолет. На последно място и относно тази експертиза се отбелязва и даденото
заключение за пистолет „Вlow“, модел „mini 2003“ (пистолет, принадлежащ на съпругата на подсъдимия), който е
технически изправен, годен да произведе изстрели и представлява неогнестрелно
оръжие.
Всичките тези конкретизирани по-горе вещи, иззети на
06.11.13г. от дома на подс. М. А. са обект и на изготвена дактилоскопна
експертиза, обективирана в Протокол № 13/* (т.5, л.43), която не открива годни
за идентификация дактилоскопни следи. Дактилоскопни следи, годни за
идентификация не са открити и върху полиетиленовата торбичка и белите на цвят
парчета хартия, тип домакинска, вещи в които са били опаковани инкриминираните
такива за вмененото на подс. М. А. престъпление по чл.339 ал.1 НК – Протокол № 13/* (т.5, л.80).
Към доказателствената
съвкупност е приобщена и СМЕ в областта на ДНК профилирането, която експертиза
в изготвения за целта Протокол № 13/ДНК-538 заключава, че в изследвания
биологичен материал по 2 бр. пистолети (и двата, иззети от дома на подс.М. А.)
са установени смеси на клетъчен материал, по-голямото количество от който и при
двата обекта формира ДНК профил, съвпадащ с този на подс. А.. Въз основа на
проверка в Националната ДНК база данни вещите лица констатират и съвпадание
между ДНК профила на подсъдимия с ДНК профил, формиран от клетъчен материал,
установен по черна маска, иззета по сл.д.№ 225/03г. от л.а.Мерцедес с ДК № С ***
РК. Съдът не отчита изготвената СМЕ в нейната втора част в никакъв друг аспект
(освен буквално в горния), доколкото материалите по сл.д. № 225/03г. не са
приобщени към доказателствата по настоящото дело.
В хода на проведеното съдебно следствие се отдели много
време за разпит на вещите лица, които в подробности обясниха както принципни
научни положения, ръководещи ги при направата на заключението, така и такива, с
оглед конкретиката по делото, като дори се изискаха и приложиха четири отделни
валидирани лабораторни М.да, определящи механизма на ДНК профилирането. В тази
вр. се внесе подробно пояснение от вещите лица както относно местата и
ползвания начин на изземване на материал, така и относно последващата обработка
на така иззетия материал. Поясни се, че взетата проба се обработва с определени
багрила, непозволяващи дългото съхранение на пробата, поР. което повторно
изследване на тези проби след един продължителен времеви период (какъвто е
конкретния случай) е невъзможна. Т.е. след цялата полемика между процесните
страни досежно изготвената СМЕ в областта на ДНК профилирането не се внесе
никакво съмнение относно начина на изготвяне на заключението, поР. което съдът
приема същото за обективно.
Обектите, иззети при осъщественото на 06.11.13г.
претърсване на недвижим имот в гр. К., ползван от св. Ст. С., също са подложени
на дактилоскопно и балистично изследване. Съгласно Протокол № 13/* (т.5, л.65),
предоставената за изследване пушка е технически изправна еднозарядна
пневматична пушка за стрелба със сачми, като съгл. чл.4, ал.5 ЗОБВВПИ не
представлява огнестрелно оръжие. Балистичната експертиза дава заключение и за
иззети от горепосочения имот 3 бр. куршуми – твърди се, че същите са част от
патрони кал. 9 мм, като се прави предположение (макар и обосновано) за
евентуалното им изстрелване с пистолет Глок, но експертите не са категорични. Върху
тези вещи не са открити годни за идентификация дактилоскопни следи – Протокол №
13/* (т.5, л.69)
За изчерпателност на доказателствения анализ се отбелязва
и дактилоскопното заключение за липса на идентичност между дактилоскопните
отпечатъци на подсъдимите и следа № 2, иззета на 06.04.04г. при оглед на л.а. Мерцедес
с ДК № *, управляван към горната дата от лицето Д.В.Д., за чието отвличане се
води отделно наказателно производство – сл.д. № 311/04г., материалите по което
не са приобщени по настоящото дело.
По делото са изготвени и съответно приети за
доказателство заключенията по три отделни СМЕ, касаещи иззети ВД от претърсени
имоти в с. Б. и с. М.. В тази вр. в Протокол № 14/ДНК-55 (т.5, л.91) е вписано,
че само върху една от вещите, а именно изрезка от плат, иззета от дюшек от
източната стая на къщата в с. Б., е установен ДНК профил на лице от женски пол,
несъвпадащ с регистрираните в Националната ДНК база данни профили или следи, а
в Протокол № 14/БТМ-42 (т.5, л.94) се сочи, че отново само върху една от
вещите, представляваща парче от дюшек е открита кръв, за чиято видова
принадлежност експертизата не може да даде отговор.
Необходимо е в настоящите мотиви да се отбележи и
заключението по изготвената СМЕ (т.5, л.100) на вещи, иззети на 24.01.13г. от
имот в с. М. и представляващи полиетиленова торбичка и 2 бр. текстилни парчета.
Според експертизата, върху нито един от обектите не се доказва наличие на биологичен
материал - кръв и косми. Самата СМЕ е приобщена към доказателствената
съвкупност и се ползва с процесуална допустимост, но въпреки това не следва да
бъде ценена по същество, доколкото е опорочено действието по претърсване и
изземване, като отделен самостоятелен способ за събиране на доказателства. В
тази вр. съдът препраща към гореизложените съображения, свързани с анализ на
гласните доказателства, в частност показанията на св. Г.З..
В хода на проведеното съдебно следствие се изслушаха и
няколко СТЕ (т.6), касаещи приобщените към доказателствената съвкупност редица
мобилни телефони, СИМ карти, компютри, фотоапарат, DVR устройство и 1
бр.устройство, черно на цвят с три антени. Съдът лаконично отбелязва, че с оглед
заключенията по горните експертизи, в нито една от вещите не е открита
информация, относима към предмета на доказване в контекстта на процесните
престъпления. Установените от вещите лица данни са изключително обемни и
представляват лични такива относно провежданата от лицата комуникация
(телефонна и електронна такава).
Интерес представлява заключението по СТЕ (т.6, л.132 и
сл.) в частта досежно иззетото от обитавания от подс. И. С. *** устройство. Същото
е визуализирано като такова, представляващо метална кутия, черна на цвят с 3
бр. антени и зарядно устройство, като експертът е категоричен, че устройството
представлява фабрично произведен заглушител за мобилни телефони, който
посредством излъчените от него сигнали нарушава изправната работа на телефоните
за всички разрешени честотни поддиапазони на GSM операторите, работещи
на територията на РБ в три конкретни диапазона. Внася се уточнението, че за
един от тези три диапазона, а именно 925-950 МНz (в който работят всички
мобилни телефони) се извършва комуникацията между базовите станции от мобилната
мрежа и крайните мобилни устройства, като при ползване на процесното устройство
комуникацията се прекъсва и връзката се разпада. От практическа страна е
възможно нарушаването на GSM комуникацията в Р. от няколко метра в зависимост от отдалечеността на
заглушителя до най-близката базова станция. Вещото лице е категорично, че
инкриминирания заглушител е работоспособен и представлява Р.осредство по
смисъла на закона, като съгл. Приложение към т.1 от Списъка на Р.осъоръженията,
за които са въведени ограничения за пускането им в действие по чл.209, ал.2 ЗД, същото не може да се
пуска в действие.
По делото са изслушани и експертизи, относими към
вмененото на подсъдимите Й. и И. С. престъпление по чл.116 НК. Протокол № 390
(т.9, л.43) отразява заключението по назначената Комплексна
ситуационно-балистична и трасологична експертиза, изследвала ползвания от св. К.
на 12.06.03г. л.а. Мерцедес с ДК № С ****. Тук отново се преповтарят
установените по време на огледа нарушения на целостта на превозното средство,
като се твърди, че същите се явяват пробойни, образувани от куршуми с калибър
не по-голям от 10 мм., респ. възможно е да са образувани от куршуми кал. 9мм. Експертизата
дава отговор и на въпроса относно посоката на възпроизвеждане на изстрелите, а
именно два от изстрелите са с посока отляво надясно спрямо купето на автомобила,
като съответно един от тях е почти перпендикулярно спрямо предна лява врата, а
останалите са отзад напред спрямо предна и задна лява врата под ъгъл около
30-45 градуса. Според заключението, в случая се касае за изстрели от
огнестрелно оръжие, дулото на което е било на разстояние не по-малко от 1130 мм.
от земната повърхност и от разстояние, не по-голямо от 4 м. от л.а.
Горепосоченият извод на комплексната експертиза в частта
относно възможността куршумите да са калибър 9 мм. е изведен, но вече с категоричност
и в едноличната балистична експертиза – Протокол № 188 (т.9, л.53-57). Според
последната, представените обекти (гилзи, куршум, части от ризници и сърдечници
от куршуми) са части от патрони кал. 9мм., предназначени за стрелба с пистолети
кал. 9 мм. и картечни пистолети кал. 9 мм., като се дава и възможни варианти на
марки пистолети, а именно „Барета“, „Валтер“, „Маузер“ и „Астра“ (което напълно
съответства на показанията на св. С. Г., че пистолетът не е Макаров). Експертизата
е категорична и относно това, че 5 бр. гилзи са стреляни с едно и също оръжие.
На последно място и касателно приобщените писмени
доказателства съдът подчертава множеството такива, свързани с личността и съдебното
минало на подсъдимите – свидетелства за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние. Необходимо е да се отдели специално
внимание и на документите, свързани с подс. Й. и неговия правен статут на
подсъдимо лице по делото, доколкото в хода на съдебните прения се наведоха
доводи от защитата за допуснато нарушение на чл.61 ЗЕЕЗА.
Самото ДП е образувано с нарочно постановление на СП от
23.09.13г., като първоначалното привличане на подс. Й. в качеството на обвинено
лице е извършено с постановление от 06.11.13г., предявено му лично на
07.11.13г. Явно е, че към тази дата подсъдимият се намира на територията на РБ
(лично подписва Постановлението). Констатира се, че той е предаден на
българските правораздавателни органи през мес. 02.13г., но е доведен
принудително и в изпълнение на ЕЗА по друго наказателно производство – тези
документи не са приложени по настоящото дело, но видно от мотивационната част
на съдебно определение от 21.02.14г. по ЧНД № 205/14г. и на това по ВНЧД №
28/14г. на АСпНС (т.7, л.183-196), Й. е предаден на българските
правораздавателни органи въз основа на ЕЗА от 29.02.12г., издадена по ДП №
11/10г. на СО при СОП и Реш. № 1/07.02.13г. на Председателя на Апелативен съд
гр.С. (а не както твърди адв. В. ОС-С.) във вр. с разследване на престъпления
по чл.321 НК и чл.199 НК. Т.е. касае се за друго дело и други престъпления. В
последствие и вече по настоящото ДП едва на 14.02.14г. по отношение на
подсъдимия се издава ЕЗА (л.119 от НОХД) и на същата дата се отправя от СП
молба до Компетентните съдебни власти в Реп. Г. за неприлагане принципа на
особеността и даване на разрешение за провеждане на наказателно преследване
спрямо българския гражданин Й. Й. за процесните две престъпления. Такова
разрешение е дадено с Решение № 3/2014 от 24.02.14г. на Председателя на
Апелативните съдии С., което е окончателно и не подлежи на атакуване. Без да се
произнася по същество на даденото разрешение, настоящият съд е длъжен да
направи преценка относно законосъобразността на този съдебен акт в контекстта
на нормата на чл.61, ал.2, т.6 ЗЕЕЗА, допускаща даването на разрешение за
неприложение на принципа на особеността само
и единствено от „изпълняващия орган“. За такъв се приема този, взел
първоначалното решение за предаване на подсъдимия на българските наказателни органи
по ДП № 11/10г. В конкретния случай това отново е Председателя на Апелативен
съд С. Това е единствената проверка, направена от решаващия съдебен състав,
който приема наличието на идентичност между органа, взел решение за предаване
на подсъдимия по друго ДП, и този, дал разрешение по см.на чл.61 ал.2 т.6 ЗЕЕЗА. Т.е. с оглед горната фактология се заключава, че към момента на първото
по време привличане на подсъдимия за обвинено лице, а именно към 06.11.13г. по
отношение на него е приложима разп. на чл.61 ЗЕЕЗА, респ. постановлението от
горната дата не поражда целените правни последици. Съдът би стигнал и още
по-далеч в своите разсъждения – Решението на С. Апелативен съд от 24.02.14г.
има действие за напред и не санира допуснатите до този момент нарушения, респ.
към датата на провеждане на въззивното съдебно производство по реда на чл.64
ал.7 и ал.8 НПК и независимо от даденото разрешение на Солунския съд, подс.Й.
все още не разполага с годно повдигнато му обвинение, не притежава качеството
на обвинено лице, което би могло да бъде задържано. Неговото последващо
привличане за обвиняем става на 20.06.14г. (т.20, л.18) с последващо
прецизиране на вменените престъпления с Постановление от 30.06.14г. Именно поР.
тези съображения, съдът не приема за основателни изложените от защитата в хода
на съдебните прения доводи и искане за прекратяване на наказателното
производство по отоншение на подс. Й..
Гореописаната фактическа обстановка се установява и от събраните
в хода на образуваното ДП веществени доказателства и отново най-значими и
правно-релевантни се явяват тези, свързани с престъплението против личността на
св. К. и тези, свързани с вменените на подсъдимите М.А. и И.С. престъпления
съответно по чл.339 ал.1 НК и по чл.348 б.а НК. Самите ВД, като отделни движими
вещи с конкретни характеристични белези са посочени подробно по-горе в настоящите
мотиви в контекстта на анализираните експертизи и писмени доказателствени
средства, поР. което е излишно тяхното преповтаряне. Тук само съдът подчертава
спазеното процесуално правило на чл.284 НПК за предявяване на процесните страни
на всички приобщени ВД, които поР. това се ползват с доказателствена годност, а
поР. обсъдените им индивидуални характеристики, се явяват и значими в процесния
спор.
От правна страна :
Анализът на събраните
по делото годни доказателства, мотивира изводите на съда касателно конкретно
възприети факти, изчерпателно посочени по-горе и включени в предмета на
доказване. С оглед на гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че се
налагат следните правни изводи:
По отношение престъплението по чл.321, ал.3 НК.
Събраните доказателства не доказват по изискуемия
категоричен и безспорен начин факта на осъществяване от страна на подсъдимите на
престъпния състав по чл.321, ал.3, т.1 вр. ал.1 НК – за подс. Й. Й. и по чл.321,
ал.3, т.2 вр.ал.2 НК – за всички останали подсъдими. Съгласно горните разпоредби,
наказателно-отговорно е всяко едно лице, осъществило признаците на състава и
респ. реализирало действия по образуване и ръководство на престъпна група и по
членство в същата. С оглед събраните по делото доказателства, съдът не приема
за доказано авторството на визираното по-горе престъпление против реда и
общественото спокойствие, предмет на повдигнатото на подсъдимите обвинение,
доколкото не се доказа и изпълнителното деяние.
От обективна страна за престъплението по чл.321 ал.3 НК: За да се установи извършването на този вид
престъпление, което съобразно систематичното му място в особената част на НК е
насочено към засягане на правно защитени обществени отношения, свързани с
нормалния обществен живот, тъй като създава предпоставки за престъпна дейност,
е необходимо да се обоснове осъществяването на някоя от предвидените в чл.321 НК форми на изпълнително деяние, а така също и реалното функциониране на
престъпно сдружение съобразно легалната дефиниция на чл.93 т.20 НК.
При преценката за наличие на трайно структурирано
сдружение от три или повече лица с цел съгласувано извършване на престъпления,
наказуеми с ЛСВ повече от три години съдебният състав съобрази направените
фактически изводи, черпени от валидната доказателствена съвкупност. Следва
изрично да се посочи, че престъплението по чл.321 НК се ползва със специфики,
свързани с наличието на предварителна престъпна дейност, осъществявана при
необходимо съучастие. В тази вр. се подчертава изграденото вътрешно убеждение
на съдебния състав за неизвършване от страна на подс. Й. на съставомерното
изпълнително деяние по чл.321, ал.1 НК, заключено в действието “образува” ОПГ. Характерно
за това изпълнително деяние е, че законът не го конкретизира, с оглед обективираните
действия на дееца, а по-скоро насочва към постигането на определен резултат. Т.е.
с всяко едно действие на субекта на престъплението, водещо до съгласуване
волите на участниците в престъпното сдружение в насока постигане на общо
съгласие за извършване на определени вторични престъпления се осъществява
изпълнителното деяние по образуване на ОПГ. В контекстта на горното и в
конкретния случай, с оглед приетото от съда за доказано от фактическа страна, се
налага изводът за недоказано реализиране от страна на подс. Й. на действия в
горния смисъл. Деянието по създаване на ОПГ изисква едно активно поведение от
дееца, а видно от доказателствената маса горепосоченото лице не осъществява такова
– няма преки или косвени доказателства относно осъществяването и то на
инкриминираната дата и място (началото на 2003г.в гр.С. и в страната) на
активна целенасочена дейност по сформиране на група от лица, относно мотивирането
им, относно създаването на устойчиви връзки между тях и относно създаването на
условия за съществуването на групата. Тук на първо място се подчертава дебело
липсата на гласни доказателства за проведен между подсъдимите (било то
съвместен, било то отделен личен) разговор с тематика съгласуване на волите и
бъдещите действия и то в насока реализация на посочените от държавното
обвинение вторични престъпления. Също така не се събраха доказателства, видно
от доказателствения анализ, и касателно реализирани определени действия от подс.
Й., които действия по косвен начин са насочени към горното.Титуляр на
доказателствената тежест в процеса съгл. чл.103, ал.1 НПК е прокурорът и тази
норма съответства на общите принципи в правото за доказване на положителни
факти, докато за отрицателните е достатъчно простото им твърдение. В случая в
процесния ОА (стр.2) държавното обвинение излага обстоятелството на реализирано
поведение от подсъдимия по отправяне на предложение по отделно на всеки един от
останалите подсъдими и по отношение на лицата А.П., Б.А. и Р.К. за участие в
ОПГ под негово ръководство, като е обяснена на всеки по отделно и неговата
функция в групата. Фактът обаче на провеждане на такъв разговор между горните
лица не се съдържа в нито един доказателствен източник. Да, доказа се
обстоятелството на познанство на подс. Й. с подсъдимите И.С., В. С. и М.А. и с
лицата А.П., Б.А. и Р. К. и то към началния момент на инкриминирания времеви период.
Доказа се и обстоятелството на тяхното познанство дори и от преди това, но не
се доказа познаството му към този начален момент с подс. Ал.Й., а още по-мако
провеждането на разговор с него с горната тематика. Тук съдът има предвид
събраните гласни доказателства, в частност показанията на свидетели с идент. №№
53 и 54, които описват подробна фактология и то във времеви аспект на развитие
на дейността, осъществявана от подсъдимите лица – деятелността на последните е
обединена и съвместна такава в един много по-ранен времеви момент и в тази вр.
се навеждат факти за „първо работят при П.П. под ръководството на Ж. и Ф.Д.,
това става 1999-2000г.“, после „минават под шапката на К. Б.“ и едва след
„убийството на Ш., Й. и Д. се разделят ... Й. си става шеф на неговата група“,
за участник в която от свидетел с идент. № 54 се споменава и Б.П., а от
свидетел с идент. № 53 – и лице с иМ. Й..
Т.е. подсъдимите и останалите лица, сочени за членове на
престъпната група, не само се познават от преди инкриминирания период, но
извършват и обща деятелност (без да бъде квалифицирана за престъпна такава, а и
такова обвинение не е повдигнато), ръководена от горепосочените лица и с
участието и на други, трети на процеса лица. Този извод намира подкрепа и в
показанията на свидетел с идент. № 64, говорещ освен за настоящите подсъдими и
за лицата Ж.П. и Д.Р (чието име се споменава и от св. Х.) и за дейност,
свързана с рекет и наркотици, респ. навежда данни за определено формирование от
хора с друг числен състав и друга вторична деятелност. От тези доказателства е
изводим и факта не на образуване на ново формирование, а на отделяне на
определена група лица от вече образувано такова, като не се установи и не се
изясни конкретния начин и механизъм на реалното практическо отделяне. Не се
установи дори и чия е идеята за това „отделяне“, а в случая значим би бил факта
на отделяне от първоначалната група и обособяване на отделно формирование от
хора по идея и инициатива на подс. Й.. Конкретни факти в тази насока не се събраха
в хода на проведеното съдебно следствие. Подобна индиция се съдържа само и
единствено в показанията на свидетел с идент. № 53, който заявява „всички тези
лица знам, че Й. ги е привлякъл. Това става някъде през 2002г.-2003г.“ – с
оглед подробния доказателствен анализ, показанията на този свидетел касателно
инкриминираната деятелност на подс. Й. по създаване на ОПГ са възприети за
противоречиви и непоследователни, тъй като наред с горното се установяват и
следните твърдения „тези хора започват с тази си дейност от 1999г.“ и „нямам
спомен коя година стана това (визира се опита за убийство на св.К.)... към това
време групата може би вече работеше от около 3-4 години“. Нещо повече – дори и
да се игнорира противоречието относно времевия момент на образуване на групата,
то свидетелят не описва конкретното поведение на подс. Й., а навежда един извод
за резултата от това поведение, а именно, че лицата са „привлечени“, респ. че
са изразили съгласие за включване в общата престъпна дейност, който извод не се
цени за доказателство по см.на чл.104 НПК. Липсата на посочени конкретни факти
за поведението на подс. Й. по „привличане“ на участниците в престъпното
сдружение води и до невъзможност за проверка на горния извод на свидетеля. Според
съда, тази празнота в свидетелските показания не е отстранена дори и с оглед
словесната формолировка – „знам, че Й. ги е привлякъл“, респ. под формата на
определен факт се излага определен извод на свидетеля.
Изключая посочените по-горе свидетели с идент.№№ 53 и 54,
по делото няма нито едно друго доказателство, носещо определена информация за
вмененото на подс. Й. престъпление по образуване на ОПГ. В същото време
показанията на двамата анонимни свидетели в тази вр. не се ползват с
изискуемата конкретика и изчерпателност. Т.е. релевантно се явява
обстоятелството на липса на пряко или косвено доказателство досежно осъществено
активно поведение от подсъдимото лице по мотивиране и убеждение на останалите
подсъдими и на лицата А. П., Б. А. и Р. К. за сформиране на престъпно сдружение
(пък било то и чрез отделянето му от друго такова формирование) с цел бъдещо
извършване на съгласувани действия, свързани с целените вторични престъпления. По-скоро
от показанията на горните анонимни свидетели и най-вече от тези на свидетел с
идент. № 54 е изводим факта на отпочната и то след „смъртта на Ш.“, а именно
след 01.09.04г. (а към този момент Б. А. също е починал) съвместна деятелност,
благоприятствана от познанството на подсъдимите, датиращо от един минал период,
от териториалната им обединеност и от извършвани преди това съвместни действия
„при П.П. под ръководството на Ж. и Ф.Д.“, а по-късно и „под шапката на К. Б.“.
От доказателствата по делото не се установява обаче конкретно обективираното от
подс. Й. поведение в тази насока, т.е. не се установява извършени определени
организационни мероприятия.
От друга страна
деянието по създаване на ОПГ включва и характеристиките по установяване и то
посредством деятелност на лицето, сочено за организатор на групата, на
устойчиви и трайни връзки между членовете и създаване на условия за
съществуването на групата. В конкретния случай подс. Й. не реализира действия с
подобни параметри – той нито запознава конкретните участници и предопределя
развитието на взаимоотношенията им в целената от него насока, нито осигурява
посредством поведението си условия, подпомагащи вторичната престъпна
деятелност. Дейност с горните характеристики не се установи по настоящото дело.
За изчерпателност на изложението се подчертават
показанията на св. Х. за наемане на недвижим имот в гр.Б. по „молба на Й.“, но този
факт се осъществява през 2002г., непопадаща във времевите рамки на процесното
престъпление, като в последните обаче попада описаната деятелност по посещение
на имота през 2003г. (до 23.08.03г.) от страна на подсъдимите Й. и С. и лицата
А.П. и Б.А., също сочени за членове на групата. Това последно обстоятелство само
по себе си не представлява престъпно такова, а конкретно реализираната
деятелност (и то с престъпна насоченост) точно през 2003г. на територията на
горния имот не се установи. В конткестта на коментираната организационна
деятелност по създаване на благоприятни условия, подпомагащи инкриминираната
вторичната деятелност, се подчертава и описания от свидетели с идент. №№ 53 и
54 факт на ползване от групата на къщи в различни населени места, където са
държани отвлечени лица, но отново няма доказателства за начина на осигуряване
ползването на тези имоти, а още по-малко за наемането им било то лично от подс.
Й., било то от други лица, но по негово изрично указание. Нещо повече –
касателно това обстоятелство анонимните свидетели сочат конкретни имена на
отвлечените лица, а по отношение на някои от тях престъплението е осъществено
във време, предхождащо инкриминирания период (напр. Ст.К., отвлечен на 20.09.01г.).
Т.е. всички горепосочени факти, приети за доказани от съда, не подкрепят
вмененото на подс. Й. престъпление по организиране на ОПГ.
Повдигнатото против подс. Й. обвинение за извършено
престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1 НК включва и съставомерното
изпълнително деяние по ръководство на ОПГ, реализирано за периода от началото
на 2003г. до 31.05.10г. Подобно на деянието по организиране на ОПГ, деяние по
ръководство би могло да се реализира само чрез едно активно поведение,
обективирано посредством даване на нареждания и възлагане на конкретни или общи
указания и задачи, подчинени на общата и то предварително дефинирана цел. Тези
заповеди и указания не само трябва да изхождат от подс. Й., в качеството на
ръководител, но трябва и да са насочени към личността на подсъдимите И.С., М. А.,
В.С. и Ал.Й. и лицата А.П., Б.А. и Р.К., сочени за членове на ОПГ. Заповедите и
указанията трябва да носят и съдържание, свързано с развИ.ата от групата
дейност и с целените вторични престъпления (а не напр. деятелности от
обикновеното ежедневие, каквито данни се навеждат от свидетелите Х. и Бр.С.).
Тук съдът отваря една скоба и отбелязва следните
теоретични разсъждения: в хипотезата на образувано и съществуващо ОПГ по см. на
чл.93 т.20 НК, дейността на организатора по убеждаване и мотивиране на други
лица да се присъединят към престъпното формирование представлява такава по
ръководство на същото, респ. това е дейност по увеличение или подновяване на
числения и поименен състав на групата, а не дейност по първоначално създаване
на същата. Именно за това фактът на присъединяване на подс. Ал.Й. към групата в
един по-късен момент (по думите на свидетел с идент.№ 53 „Ал.Й. се включва в
групата на по-късен етап“, след смъртта на А.П. „след неговото убийство
застъпва А.Й.“, но не се уточнява точно кога) не се оценява за дейност по
организиране по см.на чл.321 ал.1 НК, а за дейност по ръководство на престъпна
група и следва да бъде обсъдена в този аспект (макар такова отграничение да не
се прави от държавното обвинение). Доказателства обаче за съпричастност на
подс. Й. в тази насока не са събрани – нито един от разпитаните по делото
свидетели, било то явен или анонимен, не описва в тази насока конкретни факти,
ориентирани по време, място и обективирано поведение. Т.е. не се установява, че
отпочването на съместна между подс. А. Й. и останалите подсъдими деятелност се
дължи на подс. Й.. Не се доказа нито обстоятелството на реализирано от него
лично поведение по мотивиране на подс. Ал. Й. за присъединяване към групата,
нито поведение на подс. Й. по последващо одобрение и даване на съгласие за
горното след отправено предложение от друго трето лице или лична молба от Ал. Й..
Т.е. неизяснен остана един релевантен факт, а именно кога, как и къде се
включва в групата подс. Ал. Й..
Относно вменената на подс. Й. ръководна деятелност на ОПГ
в цялост съдът отново се позовава на липсата на доказателства по делото. В тази
вр. единствените гласни доказателства,
съдържащи данни за инкриминираното място, време и поведение на подсъдимото лице
са показанията на свидетел с идент.№ 54, който излага определена фактология. Видно
от доказателствения анализ и извън изложените изводи и лични умозаключения на
свидетеля, възприетите за релевантни показания носят информация за „Й. им дава
указания, поръчките минават през Й. и той разпределя какво точно да направи за
конкретната поръчка“, като в последствие свидетел с идент. № 1 (идентичен със
свидетел с идент. № 54) заявява „знам, че Й. ги е наказвал за несвършена работа
или отклонение от поръчката ... след отвличането на Ст.К., Й. вижда на ръката
на В. часовника на К. и по този случай на В. е нанесен побой от Й.“. Обстоятелството
на налагане на наказания за несвършена работа представлява такова по извършване
на контрол, което напълно попада в характеристиките на деянието ръководство на
ОПГ. В същото време от значение е да се посочи, че описания конкретен пример за
дейността на подс. Й. не се ползва с точна времева конкретика, а е времево
ориентирано към момента на отвличането на лицето Ст.К.. Това последно деяние,
както нееднократно съдът отбеляза, е осъществено на 20.09.01г., дата,
предхождаща значително инкриминирания времеви период, поР. което в тази част
показанията се явяват несъотносими. Въпреки това в останалата им част
показанията на свидетел с идент. № 54 съдържат данни за реализирана ръководна
деятелност от подс. Й., насочена към останалите подсъдими и към целените от тях
вторични престъпления по чл.142 НК. Горните показания на свидетел с идент.№ 54
са единствените доказателства за ръководната роля на подс.Й.. Действително и свидетел
с идент.№ 53 навежда определени данни „Й. решава да убият Ш.. Чувал съм, че И.
Може е участвал в убийството на Ш.“ – т.е. взема се еднолично решение от подс. Й.,
което решение е практически реализирано от лице, невключено в състава на
групата, респ. горната деятелност на подс. Й. не представлява ръководна такава
по см.на чл.321, ал.1 НК.
При горните съждения се заключава за наличие на
доказателства относно вмененото на подс. Й. престъпление по ръководство на ОПГ
само и единствено в лицето на свидетел с идент. № 54. Показанията на последния
обаче не са достатъчни по обем и достатъчни, като вид доказателствен способ за
мотивиране на осъдителна присъда, тъй като попадат под ограничението на чл.124 НПК и тъй като съдържащите се в тях факти са много общи и не се ползват с
необходимата конкретика (фактите на приемане на поръчките и последващо
разпределение на задълженията на членовете на ОПГ не са достатъчно
детайлизирани – т.е. нито се обвързват тези действия с конкретни поръчки, нито
се навеждат обстоятелствени данни за едно предварително договоряне, че именно
подс. Й. поема горните действия или императивно поставяне на това изискване от
негова страна пред останалите членове).
Тук съдът подчертава, че ръководителят на ОПГ на общо
основание се явява член от състава на престъпното сдружение, но неговата
инкриминирана деятелност се ползва с по-висока степен на обществена опасност,
поР. което е въздигната в отделно самостоятелно престъпление. Доколкото обаче в
тази вр. съдът не приема наличието на безспорни и несъмнени съгл. изискването
на чл.303 ал.2 НПК доказателства, то намира за необходимо да обсъди от правна
страна събраните доказателства в контекстта на престъплението по чл.321 ал.2 НК,
което е по-леко наказануемо и липсва необходимост от изменение на обвинението по правилата на
чл.287 НПК. Безспорен е фактът на създадени трайни и устойчиви отношения между
всички подсъдими, като е безспорен и факта на извършвана от тях съвместна
задружна дейност, ползваща се с характеристиките на предварителна такава
касателно целените от групата престъпления. Относно конкретната деятелност на
всеки един от подсъдимите, свързана с предварително разпределение на функциите
са събрани гласни доказателства, като тук се отбелязват тези досежно подс. Й. –
по думите на свидетел с идент.№ 53 „Й. си намираше оръжията и той ги даваше на
другите. Й. си намираше автомобилите“. Т.е. излагат се факти на самостоятелна
за подсъдимия деятелност, обвързана с тази на останалите подсъдими, като
поведението на първия от тях предопределя и благоприятства това на останалите. Тук
разбира се, следва да се отчетат и функционалните характеристики на
„намираните“ вещи, а именно оръжия, чието практическо предназначение и ползване
по принцип би улеснило извършването на целените от групата престъпления. Горните
действия, свързани с осигуряването на оръжия и превозни средства, практически биха
могли да бъдат извършвани от ръководителя на групата, но не се включват по
дефиниция в деянието ръководство на ОПГ, което съдът прие за недоказано. При
горните доказани факти обаче съдът приема за реализирано от подс. Й. поведение
по членство в престъпна група, но в случая тези факти се извеждат от
показанията на свидетел с идент.№ 53, доказателствената сила на които е
ограничена по силата на чл.124 НПК.
Под горното законово регламентирано ограничение попадат и
събраните доказателства касателно престъплението по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК,
обвинение за каквото престъпление е повдигнато на подсъдимите И.С., В.С., М.А.
и Ал.Й.. С оглед приетото за доказано от фактическа и правна страна, не се
установи точно по какъв начин и точно кога тези лица се включват в престъпното
сдружение. Установи се обаче, че както взаимоотношенията между същите, така и
тези с подс. Й. и то от преди инкриминирания период (с изключение на подс. Ал.Й.)
са трайни, устойчиви и насочени към съвместно изършване на предварително
дефинираните вторични престъпления по чл.142 НК. Конкретни факти досежно
членския състав на групата и реализираната лична деятелност на всеки един от
подсъдимите в рамките на общата такава се съдържат само и единствено в
показанията на свидетели с идент.№№ 53, 54 и 64. Според първия от тях, „И.С. - Б.
е непосредствен извършител на отвличания и убийства, както и М.А. ... В. зная,
че ходеше на някакви срещи във връзка с отвличанията ... А.Й. ... трябва да
разузнае маршрута на движение на лицето, което е набелязано ... А. П. ... също
имаше задачи да проследява обектите ... Р. от Д. ... разследваше, ходеше за
отвличания ... Р. от Д. също участваше в намиране на оръжия, прострелването на
оръжия“. Имената на подсъдимите се споменават и от свидетел с идент.№ 54
„Групата на Й., като стрелец е Р.К., И.Б., С. Б. ... В. влиза в тази група, Р. С.,
Б.П.“. Т.е. с известно разминаване относно лицата Б.А. и Б.П., горните гласни
доказателства се припокриват относно факта на участие на настоящите подсъдими в
престъпната група, като дори се установява и конкретната лична деятелност на
всеки един от тях. Тук е мястото да се подчертае, че престъплението по чл.321,
ал.2 НК е престъпление на формално извършване, респ. изпълнителното деяние се
обективира само и единствено с факта на присъединяване на отделните участници в
общата престъпна дейност на групата, като престъпният състав не изисква
реалното извършване на целените вторични престъпления. При този мотив съдът
приема за неоснователно възражението на защитата, в лицето на адв. В., за
несъществуване на ОПГ, тъй като не са повдигнати обвинения за конкретни
вторични престъпления и не се доказа извършването на такива. При наличието на
доказателства за конкретни престъпления, извън това против обществения ред и
спокойствие, в правомощието на СП съгл. чл.46 ал.1 НПК е да прецени дали да
повдигне обвинение за такова престъпление, което би било извършено в условията
на реална съвкупност. Липсата на повдигнато обвинение за такова вторично
престъпление и липсата на доказателства за реалното осъществяване на подобна
престъпна деятелност не се приравнява на липса на престъпление по чл.321 НК.
Отново показанията на свидетели с идент. №№ 53, 54 и 64
са единствените доказателствени източници, съдържащи данни за инкриминирания
времеви период, заключен във времевите рамки от неустановена дата в началото на
2003г. до 31.05.10г. Позовавайки се отново на констатираното вътрешно
противоречие в показанията на свидетел с идент.№ 53 и с оглед посочените в
доказателствения анализ съображения за много по-голяма информираност на
свидетел с идент.№ 54, за отправна точка от фактическа страна се приемат показанията
на последния от тях. В същите се съдържа информация във времеви аспект за
развитието на определено формирование от хора под ръководството на различни
лица, като „след убийството на Ш., Й. и Д. се разделят, Й. си става шеф на
неговата група ...“.Т.е. без да се сочи конкретна дата се заявява „отделянето“
в самостоятелно формирование на определена група от хора, включваща подсъдимите
Й., И.С., В.С., М.А. и Ал. Й. и лицето Р.К. и именно това е числения състав на
групата. Отново с оглед горните показания, за начален момент се приема
„убийството на Ш.“, а според писмените доказателства, смъртта на А.П. с прякор Ш.
настъпва на 01.09.04г., а преди него на 29.11.03г. е починал и Б.А.. Тези
доказателства съдът приема за достоверни. Приема за относим също така и
доказания факт на задържане на подс. Й. точно на датата 01.09.04г. по ДП №
263/04г., освободен на 10.09.04г., като с оглед показанията на горния анонимен
свидетел, съдът намира, че реално настоящите подсъдими и лицето Р. К. са
отпочнали да извършват задружни действия с процесната престъпна насоченост по
чл.142 НК на неустановена по безспорен начин дата, но следваща в много близък
времеви период датата 10.09.04г. Да, чисто практически е възможно подс. Й. да
се включи в престъпна група и през вреМ. на пребиваване в следствения арест, но
нито се ангажираха доказателства в тази насока по настоящото дело, нито се
наведоха подобни доводи от държавното обвинение. На тази доказателствена база
съдът приема, че именно неустановената по безспорен начин дата през м.09.04г.,
но след 10.09.04г. се явява първоначална такава за съществуването на престъпна
група с горепосочения числен и поименен състав, но без доказан организатор и
ръководител. От друга страна крайният момент на инкриминирания времеви период,
а именно 31.05.10г., се свързва от държавното обвинение с факта на реализирана
полицейска операция по задържане на подсъдимите лица, който факт не се доказва
от приложените писмени доказателства (дори самото ДП е образувано едва през
2013г.). В същото време обаче свидетел с идент.№ 54 заявява „тази група не е
спирала да действа, тя съществува и до ден днешен“, които показания
противоречат на обвинителната теза, но съдът ги приема за несъотносими само в
частта, надхвърляща във времево отношение датата 31.05.10г.
Т.е. факта на съществуване на престъпна група за
определен времеви период, конкретизиран по-горе, с определен числен и поименен
състав и с определена престъпна насоченост се извлича само и единствено от
показанията на свидетелите с тайна самоличност. Обективната интерпретация на
обсъдените доказателствени източници позволява да се приеме, че в случая
запълващото звено от информация относно изпълнителното деяние и авторството са
показанията на анонимните свидетели. Тези показания са устойчиви по време на
целия наказателен процес и се отличават с присъщата за този вид доказателства
пестеливост по отношение на факти, от които би могла да се разкрие
самоличността на свидетелите, но относно основните релевентни факти, те
представляват коректна инрпретация на случилото се. От значение е обаче, че самият
разпит на тези свидетели в съдебната фаза на развитие на наказателното
производство е извършен по реда и усл. на чл.141 НПК, която норма създава
редица ограничения за подсъдимите и затруднения при доказване на защитната им
теза и представлява отклонение от общия принцип за събиране и проверка на
доказателства в един публичен процес. Предвидената процедура в разп. на чл.141 НПК дава законодателен отговор на необходимостта от отчитане на баланса на
интереси – тези на подсъдимите лица и тези на останалите участници в процеса,
каквито са анонимните свидетели. Подсъдимите действително възприемат лично, но
само зрително, дадените от анонимния свидетел показания, което произтича от
разп. на чл.141 ал.2 НПК, но в същото време и в значителна степен са затруднени
в оспорване надеждността на свидетеля и достоверността на изложените от него
факти. Процесуалният закон отчита това и въвежда определени компенсации на
създадените законови ограничения и в частност касателно показанията на
анонимните свидетели такава представлява нормата на чл.124 НПК, която е гаранция
за запазване на равнопоставеността на процесните страни. Разпоредбата е
императивна и забранява основаването на осъдителна присъда само и единствено на
показанията на свидетели, дадени по процесуалния ред на чл.141 НПК. В тази вр.
съдебната практика е категорична – на такава доказателствена база не могат да
се формират никакви решаващи изводи, било то фактически или правни, относно
обстоятелства, включени в предмета на доказване съгл. чл. 102 НПК и именно поР.
това съдът не изложи подобни изводи в обстоятелственото си изложение и не може
да направи и правни такива относно крайния изход на делото, тъй като всеки един елемент от състава на процесното
престъпление по чл.321 НК се извлича само и единствено от показанията на
разпитаните анонимни свидетели. Това съвсем не означава, че съдът не дава в. на
тези гласни доказателства, но съдът е категоричен в заключението си, че тези
гласни доказателства се явяват недостатъчни и то по силата на самия закон.
Законовата забрана по чл.124 НПК не може да бъде преодоляна дори и посредством
количествено натрупване – в случая става дума за няколко на брой анонимни
свидетели, но техните показания са събрани по един и същ процесуален ред и
представляват идентичен вид доказателство. В хода на съдебното следствие
показания дава и св. Н. Г., който е явен такъв, но поР. обстоятелството на
наложена му мярка за защита, то неговият разпит също протече в условията на
чл.141 НПК, но ал.6 от разпоредбата, като обаче чл.124 НПК не се интересува от
възможните различни хипотези на чл.141 НПК. Тук отново следва да се отбележи,
че св. Н. Г. описва конкретни факти, но за лично и самостоятелно поведение на
подс. Й., без никаква индиция за задружност с останалите подсъдими. При това
положение практически освен показанията на свидетели с идент. № № 53 и 54, а
донякъде и 66 липсват други доказателствени източници, насочващи към
авторството, изпълнителното деяние, мястото и датата на реализиране на
вмененото на подсъдимите престъпление. Няма и възможност за съпоставка и
проверка на тези показания, а сами по себе си е изключено те да обосноват
несъмнен и категоричен съгл. изискванията на чл.303 НПК извод за изпълнителното
деяние и квалифициращите елементи по ал.3 на чл.321 НК, а именно въоръженост на
групата, користна цел и цел за извършване на престъпления по чл.142 НК.
Тук е мястото да се подчертае наличието на приобщени към
доказателствената съвкупност множество ВД, представляващи гилзи от огнестрелно
оръжие (с неустановен капсулен състав, с оглед анализа на приложените и ценени
експертизи). Последните са иззети при извършено ПСД по оглед на две различни
местности, резултатите от което действие са отразени в два нарочни протокола от
25.09.13г. Следва да се посочи, че самият оглед на местностите е предхождан от
друго действие по разследването, а именно следствен експеримент с участието на
свидетел с идент. № 53, като в протокола изрично е посочена и целта на
действието, а именно проверка на показанията на анонимния свидетел, който пред
настоящия съдебен състав заявява „Р. от Д. също участваше в намиране на
оръжията, прострелването на оръжието“, без да сочи конкретни места и без свидетелят
да сочи конкретен период точно на това действие по прострелване на оръжията,
като не трябва да се забравя и описания точно от този свидетел факт „тези хора
започват с тази си дейност от 1999г.“ и становището на вещите лица за корозия
по част от изследваните гилзи. Т.е. налични са и друг вид доказателства, в
частност ВД по см. на чл.109 НПК касателно факта на „прострелване“ на оръжията,
но не се установява с категоричност времевия момент на това действие, което е
от значение доколкото е свързано с елемент от обективната страна на
престъплението и то от основния престъпен състав. При това положение съдът
приема, че липсва стабилна доказателствена основа, подкрепяща обвинението за
извършено от подсъдимите престъпление против обществения ред и спокойствие.
Коментирайки процесното престъпление по чл.321, ал.3 НК е
необходимо да се подчертае и обстоятелството на включване в обвинението и на
квалифициращия елемент „създаване на групата с користна цел“, обективирана в
получаването на определена имотна облага посредством реализация на вторичната
деятелност. Тук обаче формулировката на вмененото престъпление страда от
определена непрецизност, която според настоящия съд рефлектира и на правната
квалификация. В тази вр. се отбелязва, че към сочената от СП дата на създаване
на групата, а именно началото на 2003г., квалифициращият елемент „користна цел”
все още не е законодателно регламентиран в нормата на чл.321, ал.3 НК – законът
е изменен едва на 06.04.10г. (обнародван с ДВ бр.26/10г. и изменението влиза в
сила три дни след обнародването), респ. на дата, която е много близка до
крайната такава 31.05.10г. С горната редакция се добавя елемента „користна цел”
в квалифициращия престъпен състав на чл.321 ал.3 НК, а белега „набавяне на
имотна облага” от легалното определение за ОПГ по чл.93 т.20 НК е заличен много
по-рано (ДВ бр.27/09г.). Т.е. към определената от държавното обвинение дата на
създаване на ОПГ „неустановена дата в началото на 2003г.“ горният елемент не е
законодателно регламентиран в престъпния състав, но в края на инкриминирания
период (31.05.10г.) е въздигнат в самостоятелен квалифициращ признак по чл.321,
ал.3 НК и именно това съдът приема за предопределящо. Материалният закон ползва
текстовата формулировка „когато групата е създадена с користна цел“, респ.
свързва квалифициращия елемент изначално с момента на сформиране на групата, а
към този момент е в сила старата редакция на чл.93 т.20 НК – този извод съдът
подчертава с ясното съзнание, че действително деятелността по организиране на
ОПГ се характеризира с определена времева продължителност, но в момента в който
вече е факт съгласуването на волите на три лица престъпната група вече е
изградена и деянието по нейното организиране приключва, т.е. то не може да се
охарактеризира за продължено престъпление, подобно на това по ръководство на
ОПГ. Тук е мястото да се подчертае и липсата на въздигнат за отделен
квалифициращ елемент по чл.321 ал.3 НК този на целени вторични престъпления по
чл.115 НК, с каквато текстова формулировка се ползва процесното престъпление и
в тази насока отправените от защитниците възражения в хода на съдебните прения
са основателни.
Всички гореизложени доводи мотивираха решаващия съдебен
състав да признае за невиновни настоящите подсъдими в извършено престъпление
против обществения ред и спокойствие.
По отношение престъплението по чл.116, ал.1, т.6,
пр.1, т.9 и т.10, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 НК и във вр. чл.20, ал.4 НК за
подс. Й., а за подс. И. С. във вр. чл.20, ал.2 НК.
Тук съдът подчертава липсата на спор между процесните страни
за редица елементи от обективната страна на престъпния състав, поР. което първо
ще отдели спорното от безспорното. Не се спори относно инкриминираната дата и
място, а именно 12.06.03г., около 10.30ч. в гр. С. кръстовището на бул. **** и
ул. *. С категоричност тези факти се заявяват от свидетелите К.К., С.Г., Б.Н. и
Ц. Д. – в показанията на всеки един от тях се съдържа датата 12.06.03г., като
относно часовите рамки на престъплението пострадалият твърди „на 12.06.03г.,
преди обяд, между 10.30ч. и 11.00ч.“ и по ДП „около 10.30ч.“ , а останалите
трима горепосочени свидетели в приобщените на осн.чл.281 ал.5 вр.ал.1 НПК
показания навеждат данни „около 10.30ч. ... през голямото междучасие“. Отново
от горните гласни доказателства се извличат и данни относно мястото на
извършване на престъплението, което е локализирано от св. К. по ДП като „кръстовището
на б* и ул.*, а в хода на съдебното следствие – „инцидентът със стрелбата стана
непосредствено преди училището на *. Спрях на червен светофар, другата улица на
кръстовището не знам как се казва“. Свидетелят Ц. Д. също ползва конкретика в
даденото описание „на ул.****, на самото кръстовище, до светофара имаше колона
от коли, спрели на светофара“, а свидетелите С. Г. и Б. Н. са по-пестеливи в
изказа си „пред училището, в което уча, на светофара“. Т.е. инкриминираната
дата и място се доказват по един категоричен и несъмнен начин.
Между процесните страни не се спори и досежно
изпълнителното деяние и начина на неговото извършване. Материалната норма на
чл.115 НК въздига в изпълнително деяние умишленото действие „умъртви“, респ.
отново законодателят набляга на престъпния резултат, който би могъл да бъде постигнат
посредством различни действия. В конкретния случай оценката на поведението на
дееца по произведени изстрели с огнестрелно оръжие от близко разстояние и
последващо преследване на жертвата с продължаване на стрелбата и то по
отношение на пострадалия, в областта на предна лява врата на управлявания от
него л.а., се възприема от съда за обективно проявление на изпълнителното
деяние по чл.115 НК. Самият механизъм на извършване на деянието се установява
на базата на една широка доказателствена основа – свидетелски показания,
писмени доказателствени средства (в частност протоколи за оглед на
местопрестъпление и на л.а.) и експертни заключения. В тази насока съдът
подчертава описаната от св. К. фактология, приета за най-пълна и достоверна, с
оглед изложения по-горе доказателствен анализ. Свидетелят описва поведението на
извършителя по следния начин „карайки по * трябваше да спра на червен светофар,
пред мен имаше три-четири-пет коли ... тръгвайки с колата, подавайки газ,
веднага започнаха да стрелят по мен ... не съм броил куршумите ... те бяха с
мотора на около метър или петдесет см. с мотора отзад и стреляха почти от упор
... на светофара имаше четири или пет коли пред мен, от другата страна, в
насрещното движение беше празно. Аз тръгнах да изпреварвам колите пред мен и
минах на червено“. За реализирането на
горните факти св.К. е последователен в своето изложение, в хода на което отново
заявява „стрелбата беше в движение, много бърза ... спирам на светофара ...
виждам мотористите, усъмних се ... потеглих с много силна газ ... в момента, в
който потеглих започнаха да стрелят по мен в движение ... стрелбата става на
ул.„*“, докато се движех в насрещното платно ... и моторът се движеше близо до
левия калник на колата ми и тогава се стреляше“. Тук ключовите моменти са тези
на ползване на огнестрелно оръжие и произведени изстрели „почти от упор“, като
„стрелбата беше в движение ... моторът се движеше близо до левия калник на
колата ми и тогава се стреляше“. Фактът на произведени изстрели от лице на
мотор по отношение на управлявания от пострадалия автомобил се описва и от
свидетелите С. Г., Б. Н. и Ц. Д., присъстващи лично на местопрестъплението по
време на извършването му и поР. това притежаващи качеството на очевидци. Разбира
се, наблюдават се някои различия в горните гласни доказателства относно момента
на отпочване на стрелбата и местоположението на двете превозни средства към
този момент (според св.К., стрелбата е в движение, а според другите трима
свидетели – л.а. започва да се движи едва след стрелбата), като тези различия
са подробно обсъдени по-горе в мотивите и съдът приема фактология, че стрелбата
започва в момент на покой на л.а.(подадена е газ от пострадалия, но самото
движение все още не е било започнало) и моторът се е изравнил почти на нивото
на предна лява врата с последващо продължаване на стрелбата и в движение на
ползваните от пострадалия и от извършителите превозни средства. Според съда,
този механизъм на осъществяване на деянието, напълно кореспондира и със
заключението по изготвената и приета за доказателство Комплексна
ситуационно-балистична и трасологична експертиза, която установява произведен
един изстрел с посока отляво на дясно спрямо купето на автомобила, като
куршумът е проникнал през предно ляво стъкло, друг изстрел, почти
перпендикулярен на вертикалната плоскост на предна лява врата с преминаване на
куршума през задната рамка на стъклото на предна лява врата, а останалите
изстрели са с посока отзад напред спрямо вертикалните плоскости на предна и
задна лява врата и съответно преминаване на куршумите от тези изстрели през
стъклото на задна лява врата. Имайки предвид именно точните места на попадане
на куршумите върху самия автомобил, управляван от св.К., се заключава за
последователността на реализираните събития – заключава се за факта на
придвижване на мотора до нивото на предна лява врата и произвеждане на два
изстрела „от упор“, като междувременно пострадалият подава газ, но едва след първите
два изстрела започва реалното осъществяване на предприетата маневра по
навлизане в насрещното платно и изпреварване на спрелите пред него превозни
средства, увеличава дистанцията между него и мотора, който обаче го следва и са
произведени още три изстрела, всичките с посока отзад напред. Този механизъм
намира и известно потвърждание в показанията на св. Ц. Д. „мерцедесът дръпна
много бързо и дистанцията между тях се увеличи“ и именно за това първите два
изстрела са с посока от ляво на дясно и почти перпендикулярно на предна лява
врата на автомобила, а останалите изстрели са с посока отзад напред. Съдът
подчертава също така, че броя на пробойните върху л.а. съответства и на
приобщените ВД, а именно 5 бр. гилзи. При тези фактически данни се налага
правния извод за осъществено активно поведение по произведени пет изстрела по
посока на св. К., намиращ се в непосредствена близост до извършителя, като
изстрелите са насочени към жизнено важни човешки органи и дори един от
куршумите успява да премине през облегалката на предна лява седалка. Обективна
предпоставка за постигане на целения престъпен резултат представлява
насочеността на изстрелите в горната част на тялото на пострадалия, като е
съобразено неговото местоположение в автомобила – към момента на деянието св. К.
управлява л.а. и се намира на шофьорското място и именно за това всички куршуми
попадат в предната и задна лява част на превозното средство.
Безспорен е фактът, че стрелбата се осъществява от едно
лице, а именно лицето, седящо отзад на мотора, управляван в това време от друго
лице. Т.е. на инкриминираната дата и място се намират две лица, съпричастни към
престъплението, като поведението на всяко едно от тези лица е строго
индивидуално и е доказано в хода на проведеното съдебно следствие. Всеки един
от разпитаните свидетели потвърждава, че изстрелите са произведени от лицето,
намиращо се отзад на мотора, респ. това лице осъществява изпълнителното деяние
и се явява извършител по см. на чл.20 ал.2 НК. Инкриминираната деятелност обаче
на това лице е практически подпомогната от тази на лицето, управляващо мотора. Видно
от обвинителната диспозиция, именно това поведение е въздигнато в
престъплението помагачество за убийство на св. К. – умишлено е улеснен извършителя,
„возейки го на неустановен по марка и ДК номер мотоциклет“. Доказано е обстоятелството,
че лицето, управляващо мотора, подпомага придвижването на извършителя до самото
местопрестъпление и го подпомага и в последствие при извършване на
изпълнителното деяние, тъй като стрелбата продължава и по време на движение на
превозните средства. Тук отново се имат предвид горните гласни доказателства,
като в допълнение се подчертават и показанията на св. К. ***, там където живея
в кв.*, в посока ул. „*“ от светофара, завивайки видях непосредствено след мен
мотор с двама човека ... видях мотоциклета преди да спра, още като завих по ул.
„Ж.“ ... това беше на около 300-400м. преди да спра“. Т.е. отчитайки както
тези, така и всички горепосочени фактически обстоятелства, съдът заключава, че
изпълнителното деяние не би могло да бъде извършено по този доказан конкретен
начин (стрелба от мотор в движение) без участието и активната деятелност на
лицето, управляващо мотора. Дейността на това лице в момента на осъществяване
на изпълнителното деяние и непосредствено преди това представлява помагаческа
такава по см. на чл.20 ал.4 НК.
На следващо място от обективна страна се подчертава, че
престъплението по чл.115 НК предвижда настъпването на определен престъпен
резултат – смърт на друго лице. Самото престъпление е систематично разположено
в глава втора на НК „престъпления против личността“ с обект на престъпно
посегателство обществените отношения, свързани със законово гарантираното право
на живот на всеки отделен гражданин. В конкретния случай съставомерния за
чл.115 НК резултат не е настъпил и поР. това деянието е останало във фазата на
опита. Касателно причинените травми на св.К. и ненастъпила смърт на същия не се
спори между процесните страни. В тази вр. се ценят както показанията на самия
пострадал, така и тези на свидетелите Л. М. и С. К. и изготвената СМЕ, като
обстоятелството на непричиняване на смърт се съдържа и в показанията на
свидетели с идент. №№ 53, 54 и 64. Свидетелят К. е категоричен „в болницата се
установи, че ... имам охлузвания и повърхностни рани“. Идентична е и
информацията в СМЕ, в обстоятелствената част на която се сочи диагнозата три
огнестрелни непроникващи рани на гръдния кош в областта на лява лопатка, три
охлузвания, а в заключителната част се казва, че нараняванията са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота и доколкото
се касае за огнестрелни рани и увреждането е локализирано в лявата половина на
гърба на нивото на лопатката, където анатомо-топографски в дълбочина са разположени
жизнено важни органи – бял дроб, сърце и магистрални съдове, се приема, че те
са причинени в жизнено важна област на тялото. Експертизата съдържа и данни,
свързани с причината за нараняванията – нараняванията са получени от
въздействие на проектили, изстреляни от огнестрелно оръжие, като в момента на
въздействието си проектилите са със сравнително ниска кинетична енергия и поР.
това имат само ударно-контузно и разцепващо кожата действие. Т.е. причиненото
престъпно въздействие по принцип разполага с реалната възможност да доведе до
смърт на пострадалия, тъй като е насочено към жизнено важна област от човешкото
тяло. Смъртта обаче не е настъпила не поР. отказ на дееца - произведени са пет
изстрела, някои от които дори и в движение чрез следване на самия пострадал. Смъртта
не е настъпила, поР. действията на св. К., който предприема адекватна ответна
реакция на бързо придвижване и който на инкриминираната дата носи бронежилетка
и това се доказва от неговите показания. Именно поставената бронежилетка
намалява кинетичната енергия на куршумите. При тези фактически данни се налага
изводът за недовършеност на престъплението, но по независещи от дееца причини,
за когото липсват доказателства досежно налично знание за поставената
бронежилетка. В случая престъплението е недовършено, тъй като не е настъпил
законово предвидения съставомерен резултат, целен от субектите на
престъплението. Недовършеността на престъплението обаче не се приравнява на
недовършен опит, така както е текстово формулирано процесното престъпление,
вменено на подсъдимите Й. и С.. В случая релевантен се явява факта на
приключване на изпълнителното деяние – изстрелите са произведени и то в посока жизнено
важна област от тялото на св. К.. Довършването на изпълнителното деяние и
непостигането на целения резултат квалифицират престъплението като такова,
приключило във фазата на довършения опит, съгл. легалната дефиниция на чл.18
ал.1 НК.
За прецизност на изложението и относно причинените на св.
К. увреждания съдът подчертава наличието на безспорни доказателства,
проследяващи и то без прекъсване неговото поведение от момента на приключване
на стрелбата до момента на постъпването му във В** и тук значими се явяват
както неговите показания, така и тези на св. Л. М.. Т.е. нараняванията на
пострадалия са причинени именно в резултат на стрелбата против него на
инкриминираното място. При тези гласни доказателства и с оглед заключението по
изготвената СМЕ в частта относно механизма на причиняване на телесните
увреждания се установява по изискуемия безспорен и несъмнен начин причинната
връзка между изпълнителното деяние и получените наранявания, която обвързаност
е въздигната в съставомерен обективен елемент.
В хода на съдебното следствие са събрани и доказателства
касателно квалифициращите елементи по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, т.9 и т.10 НК. В
тази вр. и с оглед гореизложените мотиви за липса на доказателства за ОПГ,
включваща в състава си настоящите подсъдими, решаващият съдебен състав приема
за недоказан елемента по т.10 – извършване на престъплението от лице, действащо
в изпълнение на решение на ОПГ. В случая държавното обвинение има предвид
процесното престъпно сдружение, а както вече се отбеляза съдът не установи
наличието на такова по категоричен начин и то към инкриминираната дата
12.06.03г. Не се доказа и извършване на престъплението по поръчение на ОПГ – по
делото не се доказа самоличността на поръчителя, а и подобни фактически
обстоятелства не са описани в процесния ОА.
Квалифициращите елементи по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 и т.9 НК
обаче се приемат за доказани. Относно първия от тях и видно от становищата на
процесните страни в хода на съдебните прения не се спори. Конкретиката по
случая, възприета за значима в случая касае извършване на престъплението около
10.30ч., т.е. в светлата част на деня, на посоченото място, което е оживено и
ситуирано в близост до училище и спирка на градския транспорт и начина на
осъществяване на деянието посредством огнестрелно оръжие и то в движение, което
засилва степентта на вероятност курушумът да попадне на място, различно от
желаното от извършителя. Тук разбира се, е необходимо да се отчетат и
показанията на св. Б. Н., разполагащ с непосредствени впечатления за събитията
и тяхната динамиката – „имаше опасност да пострадаме и ние, а също и хората от
близката спирка и тези в колите от другата колона“. Всички горепосочени
обективни показатели, свързани с извършването на процесното престъпление, го
характеризират, като такова, осъществено по начин и със средства, особено
опасни за живота на мнозина, респ. доказан е елемента по т.6, пр.1 на чл.116,
ал.1 НК.
Елементът по чл.116, ал.1, т.9 НК предвижда наличието на предумишленост
за извършване на престъплението. В съдебната практика е застъпено константното
становище, че предумисълът се характеризира както с душевното състояние на
дееца при вземане на решение за убийство на друго лице, така и с факта на
предварително вземане на такова решение и неговото обсъждане, като са относими
и показателни обективно осъществените действия и изразени изявления. Елементът
по чл.116, ал.1, т.9 НК е обвързан от обективираните на самата инкриминирана
дата действия от страна на подсъдимите и от тези, осъществени преди същата. Тук
съдът ще подчертае само поведението на подсъдимите, извършено на 12.06.03г., а
в останалата част ще изложи мотиви по-долу, обсъждайки авторството на деянието.
В този контекст се има предвид отново факта на проследяване на пострадалия,
който ги забелязва още преди отпочване на изпълнителното деяние - „тръгвайки надолу по ул. „Ж.“, там където
живея в кв.*, в посока * от светофара, завивайки видях непосредствено след мен
мотор с двама човека ... видях мотоциклета преди да спра, още като завих по ул.
„Ж.“ ... това беше на около 300-400м. преди да спра“. Тези факти говорят, че не
се отпочва стрелбата веднага в момента, в който е установен визуално св. К., а
е изчакан по-подходящ момент – спирането му на червен светофар на кръстовище (и
то като четвърти или пети по ред автомобил в колоната) с последващо изравняване
нивото на мотора до нивото на предна лява врата, респ. предприети са мерки за
най-ефективно и резултатно извършване на престъпното деяние, като се има
предвид и обстоятелството на продължена стрелба дори и след осъществените от
пострадалия маневри, респ. цели се довършеност на намерението за убийство.
Друг обективен белег, оценен в подкрепа на извода за
наличие на предумисъл, е този на участие в престъплението на две лица, които са
на мотор и са облечени по начин, недопускащ тяхното разпознаване и индивидуализиране
към момента на извършване на престъплението. Налице са обективни данни за
предварително разпределение на конкретните функции на двете лица – едното лице
управлява мотор, а другото произвежда стрелбата, което от своя страна е
обективен признак за предварително обмисляне и уточняване на начина на
реализиране на престъпното посегателство. Отчита се и самия начин на
осъществяване на изпълнителното деяние, а именно посредством огнестрелно оръжие
– вещ, която не се носи обичайно от лицата и не е обичайно необходима в
ежедневието им (без да се коментира начина на снабдяване с процесното
огнестрелно оръжие, доколкото не са събрани доказателства в тази насока).
Отчита се и облеклото на подсъдимите, които са с дълги панталони, връхни дрехи,
каски, протектори и дори маски за лицата, респ. взети са предпазни мерки, няма
видима част от телата им, по която евентуално биха могли да бъдат разпознати.
Съдът взема предвид и доказания реален факт на ползване но мотор при реализация
на престъпното деяние – моторът е превозно средство с изключителна мобилност,
позволяващо на дееца да се приближи до пострадалия и в последствие да се отдалечи
бързо и безпрепятствено от местопрестъплението. Т.е. всички горепосочени
обективни показатели говорят за една предварителна подготовка в насока
успешното извършване на престъплението, респ. говорят за предумисъл.
Както вече нееднократно се отбеляза в настоящите мотиви
касателно една голяма част от обективните съставомерни елементи и тяхното
фактическо проявление не се спори между процесните страни. Спори се обаче
престъплението да е извършено от подсъдимите Й. и С., респ. оспорва се
авторството на престъпното деяние. В тази насока по делото са налични
доказателства, които обаче са косвени такива, но процесуалният закон не
забранява постановяването на осъдителна присъда само и единствено на косвени
доказателства. При наличието на косвени доказателства следва да се отчете
тяхната безспорност, интензивност и обвързаност. Следва да се установи по
безспорен начин неразривната фактическа и логическа връзка на косвените
доказателства, при които да не е възможен друг извод, освен този на
осъществяване на деянието от настоящите подсъдими.
Тук на първо място се отчитат събраните доказателства
касателно наличието на мотив за престъпление, изразен в получаването на
определена парична сума при постигане на целения резултат. В тази вр. св. К. навежда
няколко конкретни факта, приети за безспорно доказани – съответно, че „две
седмици преди това бях предупреден от един М. ... М. ми каза, че са две групи и
едната е на Й. Й. Б.ски и Б., като сумата е била 300 хил. лева или евро, не си
спомням. Бях предупреден, че тези две групи ме търсят да ме ликвидират“ и че „Ф.
Н. – Ф. ме предупреди, че са предприети действия за моето ликвидиране, да ме
убият и той ги спира, като това го потвърждаваше и С. С. пред мен ... беше ми
казано от Ф. и от М., че две групи са предприели действия за моето ликвидиране
– това е групата на Б. и на Й. Б.ски – който изпревари, ако едната група ме
ликвидира, делят се парите на две, независимо коя група ще ме застреля“. Свидетел
с идент.№ 54 също потвърждава факта по получена от подс. Й. и от Бр. Г. поръчка
за убийството на св. К. – „много хора не обичат К., тъй като е от малцинствата,
успя много и там може да има още един поръчител, но не мога да го назова. Поръчката
за стрелбата по К.К. е съвместно между групата на Й. и Б. ... Б. и Й. са се
разбрали, който свърши работа да се разделят парите“. При изложените в
доказателствения анализ доводи са възприети за достоверни показанията и на двамата
горепосочени свидетели. Т.е. налице са няколко отделни доказателствени
източника, съдържащи идентични факти за заявена платена поръчка за убиството на
св. К., изпълнението на която поръчката е поето от подс. Й. и от Бр. Г., като
между тях липсва конкурентност – напротив, постигнато е разбирателство за
подялба на паричната сума и то лично между тези две лица, което се подчертава,
доколкото подобна лична деятелност се заявява от св. К. К. и от свидетел с
идент. № 54, а в останалата част на показанията им се говори за „групата на Й.
и групата на Б.“. Изразът „групата на Й.“ не е от доказателствено значение.
Значимо е личното поведение на подс. Й. в контекстта на поетата поръчка, а
последното, както се отбеляза по-горе, се изразява в постигната договорка с Бр.
Г. за подялба на паричната сума, което пък от своя страна е обективен показател
за приемане на поръчката.
В кръга на ценените
косвени доказателства досежно авторството на инкриминираното деяние се включват
и тези, съдържащи данни за отпочната подготовка от страна на подс. Й. във вр. с
реализация на поетата поръчка. Тук релевантни се явяват показанията на свидетел
с идент. № 66, посетен от лице М. К. и то през „2003г. през месец май“,
интересуващ се от ежедневието на пострадалия, вида на управлявания от него
автомобил и маршрут на придвижване - „пита
ме знаеш ли К. Я. от къде слиза – по * или по * ... и каква кола кара ... пита
ме също в колко часа слиза, в колко часа влиза и излиза, в колко часа се
прибира К.“. Обхвата на търсената информация, посочена от свидетеля, логически
е обвързана от факта на вече взето решение за извършване на престъпление против
личността на св. К., като са предприети действия за преценка на конкретната
фактическа обстановка, които действия се осъществяват през м. 05.03г., респ.
времеви момент, предхождащ инкриминираната дата. В случая обаче и във вр. с
обсъжданото авторство на инкриминираното деяние е необходимо да се отчетат
събраните доказателства относно самоличността на лицето, интересуващо се от
горните факти. Показанията на анонимния свидетел дават отговор на този въпрос
„втория път с М. К. се видяхме на следващия ден за същото нещо ... той ми каза
... че Й. К.ския и Б. дават пари, за да им кажа от къде минава К.. М. ми каза
„ти само кажи колко пари искаш, никой няма да разбере“. Чух от М. К. втория път
... че искат да стрелят по К.. Й. К.ският и Б. искат да убият К.“. При тази
фактология съдът гР. изводи за предприети от подс. Й. и лицето Бр. Г.
определени подготвителни мероприятия и то в период, предхождащ по време инкриминираната
дата и много близък до нея. Самото съдържание и характеристичните показатели на
търсената информация напълно съответстват на конкретния начин и механизъм на
извършване на процесното престъпление – събират се данни за ежедневието и
навиците на пострадалия и то извън дома му, за обичайния маршрут на придвижване
и вид управляван автомобил, като в случая покушението срещу св. К. е извършено
именно в момент на придвижване и на управление на л.а. Мерцедес. Правят
впечатление и вложените усилия за получаване на горните данни (свидетелят е
посетен два пъти в рамките на два последователни дена и му е предложено и
парично възнаграждение) с обещание за анонимност и опазване в тайна неговата
евентуална съпричасност („ти само кажи колко пари искаш, никой няма да разбере“).
На последно място се доказва по един категоричен и несъмнен начин, че всички
горепосочени действия са предприети именно от подс. Й. и то с цел „да стрелят
по К. ... да убият К.“. Т.е. през м.05.03г. подсъдимият осъществява активно
поведение, свързано с подготовката и планирането на поръчаното покушение. Съдът
няколко пъти вече оцени горните действия, като подготвителни такива и реално
подпомагащи извършването на самото престъпно деяние, но тези действия, видно от
обвинителната диспозиция, не са включени от държавното обвинение в
престъплението „помагачество за убийство“. Последното има предвид само и
единствено обективираната от подс. Й. деятелност на самата инкриминирана дата,
а не и преди това. Въпреки това показанията на свидетел с идент. № 66
представляват доказателство относно формираното у подсъдимия намерение за
убийство и създават една неразривна връзка със самия начин и механизъм на
извършване на изпълнителното деяние. За подготвителни действия се приемат и
тези, свързани с начина на осигуряване на ползвания мотор – според свидетел с
идент.№ 54, „същият мотор е изчезнал от * – откраднат е. Не искам да намесвам
човека, от който знам това. Той е техен човек – на Б. и Й.“. Наблюдава се
определена конкретика само и единствено касателно начина на осигуряване на
ползваното превозно средство, но не и конкретика касателно самоличността на
лицето, осигурило мотора. Доколкото действието по кражба на мотор преди датата
на извършване на престъплението не е въздигнато в помагачество по см.на чл.20
ал.4 НК, то горната липса на данни не се явява значима такава, респ. липсват
доказателства за извършване на това действие от някой от подсъдимите лица, но
са налични данни за ползване точно на този мотор при реализцация на процесното
деяние.
На следващо място
съдът преценява за значими гласните доказателства относно поведението на
подсъдимите Й. и С. на инкриминираната дата и техния външен вид. Тук се имат
предвид показанията на всички свидетели, навеждащи конкретни данни за визията
на субектите на престъплението, външните характеристики на ползвания мотор и
ползвания маршрут за отдалечаване от местопрестъплението. В тази вр. конкретни
обстоятелства се описват от свидетел с идент. № 59 и от свидетелите К.К., С.Г.,
Б. Н. и Ц.Д., като явните свидетели възприемат визуално подсъдимите на
инкриминираната дата и място и в момент на осъществяване на престъплението, а
анонимният свидетел – в един по-късен времеви момент и на място, различно от
инкриминираното такова. С оглед доказателствения анализ, съдът приема, че
ползваният от субектите мотор притежава визуалните характеристики на пистов
такъв, със задигнато ниво на задно седящия пасажер, големи дискове, шиР.
гуми и ресори, с преобладаващо син цвят
и с шарки. Ценените в тази насока данни се съдържат в показанията на всеки един
от горепосочените свидетели – съответно свидетел с идент.№ 59 твърди „моторът е
син с шарки“, св.К. „моторът беше пистов, шарен, червен, син, зелен, нещо
такова ... с по-големи дискове, с по-шиР. гуми, ниско профилен“, св.С.Г.
„мотоциклета ... беше син ... всъщност видях само резервоарът, че е син и то
тъмносин“, св.Б.Н. „син мотор ... нещо средно между кросов и пистов, висок с
ресори“ и св.Ц.Д. „мотоциклета беше подобен на кросов, тип „скутер“, син
металик с черни кожени седалки ... с шиР. гуми. Седалката мисля, че беше под
наклон, така че задната й част е по-нависоко ниво от предната“. Повечето
свидетели говорят за цветовата окраска на мотора, като показанията на св.К. и
на свидетел с идент.№ 59 в тази вр. си кореспондират, а останалите трима
свидетели упоменават само син цвят, но тук отново съдът напомня анализираните доказателства за възприемане в
цялост на мотора от тяхна страна едва след привеждането му в движение, когато
моторът вече се отдалечава и мотористите са с гръб, респ. възприятията на св. К.
и на анонимния свидетел са много по-пълни. Относно останалите визуални
характеристики на мотора и оприличаването му на пистов от повечето свидетели
съдът подчертава, че в случая от значение са личните възприятия на свидетелите
и техните познания за видовете мотори и то към момента на извършване на
престъплението. Без значение е дали моторът действително е бил пистов или
кросов, а от значение са зрителните възприятия на свидетелите и тяхната
способност за словесно възпроизвеждане на тези възприятия. Именно на тази
индивидуална способност, предопределена от теоретични познания, възраст,
интелект и възможност за всеобхватно и цялостно възприятие на факти при една
екстремна обстановка (каквато е тази при извършване на стрелба с оръжие), се
отдават установените определени несъществени разминавания в даденото описание.
Т.е. съдът приема за доказан факта на идентичност между мотора, от който е осъществена
стрелбата срещу св. К. и този, който е видян от свидетел с идент.№ 59.
Относно визуалното
описание на субектите на престъплението: Базирайки се отново на горните гласни
доказателства, съдът приема, че същите са облечени с тъмни якета и сини дънки и
имат шарени каски с прозрачни проектили отпред, а по време на самото
престъпление лицата на субектите са закрити с маски. Отново е налице припокрИ.е
на свидетелските показания с определени несъществени различия, които се отдават
на различното местоположение на свидетелите и различната видимост и на тяхната
индивидуална способност да запаметяват и възпроизвеждат факти. Съдът лаконично
отбелязва наведените от всеки един от свидетелите данни – съответно свидетел с
идент. № 59 заявява „бяха облечени с тъмни якета и със сини дънки или анцунг
... мисля, че каските бяха тъмни, но не си спомням точния цвят“, св.К. „черни
дрехи ... мотористите бяха с каски и очила и имаха маски на лицата.Самите каски
... има отпред протектор ... шлемовете бяха прозрачни и отдолу се виждаха маски
... протекторите ... са прозрачни ... каските бяха червено, синьо, зелено – не
знам, не помня“, св. С. Г. „черни якета и сини дънки, с каски с шарени
преливащи цветове със затъмнени стъкла“, св.Б.Н. „сини дънки и тъмни горни
дрехи, мисля че черни кожени якета ... каски в преливащи цветове“, а св. Ц.Д.
„двамата на мотора бяха с каски със затъмнени стъкла.Този, който стреля, беше с
черно кожено яке“. Приемайки за доказан факта на идентичност във визуалните
характеристики на двамата мотористи, намиращи се на местопрестъплението, и
тези, видяни същия ден от свидетел с идент. № 59 и разпознати от него, като
подсъдимите Й. и С., съдът заключава за извършване на престъплението именно от
тях. Разбира се, тук е необходимо да се отчете и точния времеви момент на
установяване на подсъдимите от горния анонимен свидетел и точното място, а
именно „началото на юни 2003г. ... някъде около обяд ... на същия ден, по-късно
чух по новините, че имало стрелба по К.Я. и на моста на разклона в района на с.М..
Т.е. установява се съвпадение с датата 12.06.03г., като горния времеви момент „около
обяд“ е напълно реалистичен за придвижване на подсъдимите от
местопрестъплението до с. М.. За напълно реалистичен и териториално обективен
се оценява и точния маршрут на движение на подсъдимите, който се извежда от показанията
на свидетели с идент. №№ 53 и 54, а именно „напускат мястото, отиват в посока
Надежда, а от там се насочват в посока селата М. и на М. има разклон ... поемат
наляво, минават през Ж., от там през Г. и от там посоката е Д., Б. и Б. ... Й.
и И.Б. са видени в с. Г.“. Тук отново са налични няколко отделни
доказателствени източника, съдържащи идентични фактически обстоятелства.
Разбира се, необходимо
е да се отбележат в лаконичен вид и доказателствата касателно конкретната
деятелност на всеки един от двамата подсъдими на инкриминираната дата, тъй като
само и единствено доказването на горните факти за действителното им физическо
присъствие на всички горепосочени места (конкретното местопрестъпление, с. М.,
с. Ж. и т.н.) не е достатъчно за вмененото им престъпление при различни форми
на съучастие. Тук отново се отбелязват категоричните показания на свидетел с
идент.№ 59 „на мотора бяха Й. и Б.. Й. караше мотора, Б. беше отзад“, допълнени
от тези на свидетел с идент. № 54 „това покушение знам, че е извършено от И.Б.,
който е стрелял, а моторът е управляван от Й.Й.“, които обстоятелства са
последователно и непротиворечиво повтаряни от свидетеля „Й. е карал мотора, а Б.
е стрелял“.
При всички
гореизложени доказателства, косвени по своята същност, се установяват по
безспорен и несъмнен начин конкретните действия на двамата подсъдими, които
действия са в причинно-следствена връзка с възможността за настъпване на
инкриминирания съставомерен резултат. Съдържащата се в косвените доказателства
фактическа информация е оценена от съда за сигурна и точна, почиваща на сведения
за конкретни обстоятелства, без да е вероятна и хипотетична. Доказа се наличие
на мотив за убийство, доказа се факта на предприети конкретни подготвителни
действия и се доказа извършването на самото престъпно деяние с последващото
оттегляне на подсъдимите по конкретен маршрут. Разбира се, не на последно място
решаващият съдебен състав отчита и показанията на свидетели с идент. № 53 и 54
касателно източника на описаната от тях деятелност на двамата подсъдими, като
съответно първият горепосочен свидетел заявява „това го знам лично от
подсъдимите“ (л.240, гръб), а вторият – „от лице, което е приближено на Й. и
неговите хора ... Б., Р., С.Р., В.“. Изявлението на свидетел с идент.№ 53 за
получени данни за това престъпление „лично от подсъдимите“ се оценява за
извънсъдебно признание, което затваря веригата от косвени доказателства.
След като съдът изложи
своите правни доводи касателно авторството на процесното престъпление е
необходимо да се добавят някои фактически обстоятелства, свързани с наличието
на предумисъл, като елемент от обективната страна на престъплението. Има се
предвид факта на взето решение за причиняване на смърт в момент, значително
предхождащ инкриминираната дата, което се съпоставя с наведените от свидетел с
идент. № 66 данни за осъществявани подготвителни мероприятия през м.05.03г.
Т.е. подсъдимите разполагат със сравнително продължително време за обмисляне,
обсъждане и планиране. От друга страна доказания факт на поета платена поръчка
за убийството на св. К. е показател за взето решение за осъществяване точно на
това престъпление. Дори и действията на предложена парична сума в замяна на
получаване на информация относно ежедневието на пострадалия представляват
обективен израз на предумисъл.
От субективна страна
за престъплението против личноста на св. К.: разпоредбата на чл.115 НК визира
умишлено причиняване на смърт, респ. деянието се явява съставомерно при
наличието на доказан умисъл. Вината е свързана с определено психично състояние
на дееца, отразяващо неговото субективно отношение към обществено-опасния
характер на деянието и целените вредни последици. Характеристиките на умисъла
се извеждат от комплексната оценка на всички обстоятелства, предшестващи
инкриминираното поведение, използваните средства, броя и разстоянието на
произведените изстрели, тяхната насоченост и медико-биологичните особености на
причинените наранявания. Прекият умисъл цели причиняването на смърт на
определено лице, а евентуалният умисъл се характеризира с това, че деецът цели
друг резултат (правомерен или неправомерен), но преди отпочване на своята
деятелност е изгР.л в съзнанието си представи за възможния фатален край и за
възможността за настъпване на смърт и се съгласява с тези последици или
безразлично се отнася към възможността за тяхното настъпване. В конкретния
случай е налице пряк умисъл за причиняване на смърт на св. К., като се
подчертава и недопустимостта на евентуален умисъл при опита. Прекият умисъл
намира своето обективно проявление във факта на взето решение за причиняване на
смърт, във факта на осъществена подготовка и във фактическите обстоятелства,
свързани с конкретния механизъм на извършване на деянието, а именно с
огнестрелно оръжие, произвеждане на няколко изстрела от близко разстояние и в
посока горната част на тялото на пострадалия. Умисълът се установява и относно
квалифициращите елементи по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и т.9 НК – всеки един от
двамата подсъдими възприема заобикалящата ги обстановка непосредствено преди
извършване на деянието и въпреки това не се отказват от същото, а произвеждат
няколко изстрела в движение, въпреки наличието на много хора. Всеки един от
двамата подсъдими притежава съзнание и то от преди отпочване на изпълнителното
деяние за целения от тях резултат и осъществяват действия за постигането на
същия – респ. подс. С. произвежда няколко изстрела, а подс. Й. управлява
мотора, придвижвайки го в непосредствена близост до л.а. на пострадалия и в
последствие продължава да го следва, подмомагайки по този начин извършителя.
При горните мотиви съдът призна подсъдимите Й. и С. за
виновни в извършено престъпление против личността на св. К., като ги оправда
само относно квалифициращия елемент по чл.116 ал.1 т.10 НК.
По отношение престъплението по чл.339, ал.1, алт.2,
пр.2 и пр.6 НК, вменено на подс. М. А.:
Касателно авторството на инкриминираното деяние – между
процесните страни не се спори по отношение на този факт, а и с оглед събраните
доказателства съдът приема, че същото е извършено от подс. М. А.. Съгл. разп. на
чл.339, ал.1 НК субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, държащо
без разрешение оръжие и боеприпаси.
От обективна страна: съставомерното изпълнително деяние
на престъплението по чл.339, ал.1 НК се изразява в извършване на действие по
държане на оръжие и боеприпаси. В конкретния случай подс. М. А. е осъществил горното
деяние – видно от неговите лични обяснения, дадени в процесуалното му качество
на подсъдимо лице, той лично взема инкриминираните движими вещи от лице,
представило му с иМ. Б.Б., занася ги в жилището си и ги поставя под шкаф,
находящ се в кухненското помещение. Дори по делото са налични доказателства
касателно точния времеви момент на горните действия, а именно „две седмици
преди 06.11., преди задържането ми“ по думите на самия подсъдим, потвърдени и
от св. С. Н.. Осъществявайки фактическата власт по държане на процесните вещи,
подсъдимият владее същите през целия горепосочен времеви период, респ. от
момента на вземането им от Б. М. през м.10.13г. до 9.50 ч. на 06.11.13г. В
конкретния случай този период се отбелязва само и единствено с цел
фактологическа яснота, тъй като инкриминираната дата е конкретизирана от
държавното обвинение и същата касае само и единствено датата 06.11.13г., до
9.50ч., времеви момент на приключване на извършеното ПСД по претъсване и
изземване, отразено в нарочен протокол от същата дата. Както се отбеляза
по-горе, този протокол представлява годно писмено доказателствено средство,
ползващо се с доказателствена сила досежно вписаните в него фактически
обстоятелства, а именно дата и време, месторазположение на вещите и
характеристики, свързани с тяхното съхранение. В същия е конкретизиран адреса
на обитавания от подсъдимия имот – гр.С. ж.к. О. бл.* вх.* ет.* ап. № *, който
напълно съвпада с инкриминираното място.
От друга страна с оглед събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, съдът приема за безспорно доказани и останалите
обективни елементи от състава на чл.339, ал.1 НК. Същите касаят белезите и характеристичните
особености на инкриминираните движими вещи, квалифициращи същите като
огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие. В тази насока следва да
се отбележи и заключението на в. л. по балистичната експертиза - конкретизирано е, че оръжието представлява 1
брой пистолет „*“ mod. 88 cal.9 мм с фабр. № *,
преработен в боен пистолет посредством подмяна на цевта му с бойна (нарезна)
цев, кал.5,6мм. Конкретизирано е, че намереното 1 бр. метално тяло представлява
саморъчно изработен шумозаглушител, който е възможно да бъде монтиран на
горепосочения пистолет и е уточнено, че 35 бр. патрони са малокалибрени такива
с периферно възпламеняване кал. 5,6 мм, предназначени за стрелба с различни
оръжия, включая и с горепосочения пистолет. Експертизата съдържа и други данни,
съотносими в процесния спор – отразено е изрично, че инкриминираният пистолет е
технически неизправен, но въпреки това е годен да произведе изстрели и
представлява огнестрелно оръжие по см. на чл.4 ЗОБВВПИ, а процесните 35 бр.
патрони са годни за употреба по предназначение и представляват боеприпаси за
огнестрелни оръжия съгл.чл.7 ал.1 ЗОБВВПИ.
На последно място е налице и предвидения последен елемент
от фактическия състав на престъплението, а именно липса на надлежно издадено
разрешение на подсъдимия за притежание на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Това
обстоятелство също не се оспорва от процесните страни, видно от изразеното
становище в хода на съдебните прения. Същото се явява и един отрицателен факт,
по отношение на който доказателствената тежест преминава върху самото лице. По
делото обаче са приложени писмени доказателства, удостоверяващи факта на
получено от подс. М. А. в един минал момент, а именно 20.08.03г. разрешение за
придобИ.е на оръжие чрез закупуване и пренасяне до мястото му на съхранение, но
в последствие през 2012г. му е отказано от съответните компетентни органи
подновяване на срока на разрешението. Императивното изискване за наличие на
изрично разрешение за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси и реда за
неговото издаване са нормативно регламентирани в разп. на чл.50, ал.2 и ал.3 и
чл.56, ал.2 ЗОБВВПИ.
От субективна страна подсъдимият е действал с изискващият
се за съставомерност на деянието пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществената
му опасност, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял и желал настъпването на същите, а
именно да държи огнестрелно оръжие и боеприпаси без надлежно разрешение. Същият
притежава знание досежно всеки един от обективните елементи на престъпния
състав – притежава знание, че оръжието е огнестрелно такова и е годно да
произведе изстрел, притежава знание за броя и характеристиките на процесните
боеприпаси, притежава също така и знание, че не разполага с разрешение от
надлежен орган за притежанието и използването на това оръжие и въпреки това го
е занесъл в дома си и го е държал за определен период от време, включая и на
инкриминираната дата. Горните изводи намират обективна подкрепа в конкретно
доказаната деятелност на подс. М. А. касателно процесните вещи. В тази вр. се
подчертава доказания факт на лично визуално възпиремане на външните белези на
предадените му от лицето Б. М. вещи. Подсъдимият твърди, че само ги е
„погледнал, но не съм ги разглеждал детайлно ... завих отново пистолета в плика
и го пъхнах под шкафа, за да не го оставям на видно място ... съгласих се да
държа пистолета ... защото ми казаха, че е газово оръжие“, като пояснява и
начина му на опаковане „когато ми дадоха пистолета, той беше в два плика,
найлонови, тъмни, синички, непрозрачни … Аз съм бъркал в плика, за да видя
пистолета и отново го завих, но не съм го вадил, за да го разглеждам. Не съм
сменял пликовете. Както си ми ги дали, така са си“. Тези обяснения се оценяват
за признание от страна на дееца за частично визуално възприемане на
характеристиките на вещите. Съдът обаче приема, че подсъдимият успява да
разгледа в детайли същите и в тази вр. от значение се явяват техните опаковки
към момента на намирането и изземването им, различаващи се от тези при
предаване на вещите. Опаковките на вещите са подробно описани в протокол от
06.11.13г., а именно „полиетиленов плик на червени и бели ивици с поставени в
него увити в бели салфетки 1 бр. пистолет … до плика, описан по-горе, под
кухненския шкаф се намери една кутия с 31 бр. патрони … кутията е увита в бяла
салфетка“. При това съдържание на протокола се установява разминаване между
направеното от разследващия орган описание и горецитираното обяснение досежно
цветовата окраска на полиетиленовия плик. Установява се също така и наличието
на още опаковъчни материали – в случая бели салфетки, за каквито подсъдимият
въобще не говори. Отчитайки всички събрани касателно това престъпление
доказателства, съдът заключава, че подс. М. А. получава от лицето Б. М.
процесните вещи (обясненията на подсъдимия и показанията на св. С. Н. са
единствените доказателства в тази насока), но след като се съгласява и приема
вещите, деецът ги разглежда в детайли и дори полага специални грижи за
съхранението им – поставя ги в плик, различен от този, в който първоначално са
се намирали вещите към момента на предаването им, и ги овива по отделно в бели
салфетки.
Тук, разбира се, е от значение самата личност на
подсъдимия, който и преди е притежавал законно огнестрелно оръжие и боеприпаси,
респ. притежава знание за изискуемата процедура, свързана с предварително
необходимото разрешение от съответните компетентни органи. Той притежава и
знание относно външните визуални белези на огнестрелното оръжие, а процесният
пистолет по външни белези се различава от газово-сигнален пистолет (има външна
нарязана цев с цел монтиране на шумозаглушител). Друг обективен признак за
наличието на умисъл в поведението на дееца е факта на притежание от страна на
неговата съпруга на газов пистолет, който също е приобщен към доказателствената
съвкупност посредством изземването му с протокол от 06.11.13г., като се
констатира и точното местоположение на този пистолет – в горното чекмедже на
скрин, находящ се в коридора в близост до входната врата на жилището и за този
газов пистолет подсъдимият притежава знание, видно от неговите обяснения. Т.е.
този газов пистолет се съхранява по различен начин в сравнение с процесния
такъв – не са положени определени грижи за опаковането му и за поставяне на
място, трудно достъпно от малолетното дете на подсъдимия, което се подчертава
отново в контекстта на дадените обяснения „детето не може да вдигне шкафа, а и
под шкафа няма какво да търси.То си търси сладкиши в шкафовете“. При всички
гореизложени фактически обстоятелства, съдът възприема извода за наличие на
умисъл при извършване на процесното престъпление по държане на огнестрелно
оръжие и боеприпаси, без надлежно разрешение.
По отношение престъплението по чл.348 б. „а“, пр.2 НК,
вменено на подс. И. С..
Материалната норма определя субекта на престъплението,
като всяко едно наказателно-отговорно лице, реализирало изпълнителното деяние.
В тази насока съдът приема за достатъчни събраните в хода на съдебното
следствие доказателства – процесното устройство се намира в дома на подс. С. на
инкриминираната дата и се държи от него.
От обективна страна: за изпълнително деяние е въздигнато
действието по държане на инкриминираната вещ. Държането се преценява в
контекстта на осъществявана реална фактическа власт от дееца по отношение на вещта.
Последната е поставена в кухненски шкаф, респ. на лесно достъпно място и
ползвано често в обикновеното ежедневие. Доказан е и факта на обитаване на този
имот от страна на подс. И. С., което е обективен показател не само за
осъществявана фактическа власт върху вещите, находящи се в същия, но и за
възможността за ползване и разпореждане със същите. Тук е мястото да се
подчертае наведения от защитата довод за липса на доказаност на процесното
престъпление, тъй като инкриминираното устройство не е ползвано. Този довод е
неоснователен, тъй като е неотносим в процесния спор фактът на ползване на
устройството, доколкото е инкриминирана деятелността по държане, а не по
използване на вещта.
Процесното устройство носи характеристиките на заглушител
на сигналите на GSM операторите, работещи на територията на РБ. То е визуализирано като
такова, представляващо метална кутия, черна на цвят с 3 бр. антени и зарядно
устройство и според СТЕ, представлява фабрично произведен заглушител за мобилни
телефони, който посредством излъчените от него сигнали нарушава изправната
работа на телефоните за всички разрешени честотни поддиапазони на GSM
операторите, работещи на територията на РБ в три конкретни диапазона, един от
които касае мобилната мрежа за телефонна комуникация. Съдът приема за доказан
факта на налична практическа възможност за нарушаването на GSM
комуникацията в Р.ус от няколко метра в зависимост от отдалечеността на
заглушителя до най-близката базова станция. От зтначение е също така, че инкриминираният
заглушител е работоспособен и представлява Р.осредство по смисъла на закона,
като съгл. Приложение към т.1 от Списъка на Р.осъоръженията, за които са
въведени ограничения за пускането им в действие
по чл.209, ал.2 ЗД, същото не може да се пуска в действие.
От субективна страна: законът изисква наличие на умисъл,
който се извежда от характеристиките на конкретната вещ. Последната е
изключително специфична и е значително затрудена възможността за нейното
снабдяване, тъй като не се разпространява нито в магазинната мрежа, нито онлайн.
Съдът приема, че подсъдимият притежава знание касателно белезите на вещта и
касателно параметрите за нейното използване, като съзнава и липсата на
притежавано от него писмено разрешение за държането на това устройство.
При горните доводи съдът приема за доказано извършването
от страна на подс. С. на престъплението по чл.348 б. „а“ пр.2 НК.
На последно място и касателно изложените от процесните
страни доводи в хода на съдебните прения: голяма част от съображенията на
страните в подкрепа на защитаваната от тях теза са обсъдени по-горе в
настоящите мотиви, съобразно анализа на съответния доказателствен източник. Тук
обаче следва да се подчертае и още едно възражение на защитата, а именно липса
на годно фактическо обвинение в обстоятелствената част на процесния ОА досежно
престъплението по чл.321, ал.3 НК. В тази вр. адв. В., подкрепен и от
останалите защитници, навежда подробни съображения относно липсата на конкретни
факти за време, място и обективирана деятелност от подсъдимите в рамките на
общата такава за престъпната група. Той се позовава на пороци в направеното
описание, твърдейки, че факта на дадено съгласие от страна на подсъдимите С., С.,
А. и Й. за участие в престъпна група не се приравнява на действително участие в
същата, респ. обикновеното съгласие не е достатъчно, а е необходимо да е последвано от конкретна престъпна деятелност.
Съдът не споделя изцяло релевираните от защитата доводи и частични съображения
се изложиха по-горе. Подчертава се също така, че едва в хода на съдебните
прения, респ. при приключило съдебно следствие се отправи възражението за липса
на годно фактическо обвинение. Това възражение не е законово обвързано от точно
определен момент. Правомощията обаче на съда са строго регламентирани, като
процесуалният закон задължава направата на проверка за допуснати съществени
процесуални нарушения в един много по-ранен етап от развитие на съдебното
производство, а именно съгл. чл.249 НПК съдията-докладчик разполага с
компетентността да прекрати съдебното производство и върне делото на СП при
наличие на предпоставките по чл.249 ал.2 т.3 НПК. Съществени процесуални
нарушения, допуснати от държавното обвинение, в това число и липса на
фактическо обвинение, не са установени нито от съдия-докладчик, нито в
последствие от целия съдебен състав. Действително даденото в обстоятелствената
част на ОА описание на инкриминираната деятелност по чл.321, ал.3 НК е
изключително лаконично и пестеливо, но се приема за достатъчно в контекстта на
процесното престъпление – описано е дадено от членовете на групата съгласие за
осъществяване на съвместна престъпна деятелност и е описано тяхното последващо
поведение със съответното разпределение на задачите. Съдът приема за налична
фактическата мотивировка на всеки един съставомерен елемент. В отговор на
направеното от адв. В. възражение се подчертава, че вписаният в ОА факт на
даване на съгласие от подсъдимите за участие в ОПГ е обективен признак за
формирането на общ умисъл за бъдещо извършване на други целени престъпления,
като престъплението по чл.321 НК представлява предварителна престъпна дейност.
Т.е. описаният факт на даване на съгласие в горния смисъл представлява по
своята същност изразена готовност за предприемане на конкретни действия във вр.
с конкретни престъпления, а кога ще бъдат осъществени последните, къде и срещу
кое лице не е от значение по настоящото дело. Действително, най-яркият
обективен белег на съществуването на ОПГ е извършването на вторични
престъпления и при тази хипотеза и процеса на доказване протича много по-лесно.
Липсата на обвинение за конкретно вторично престъпление не се приравнява на
липса на престъпление по чл.321 НК. Неповдигането на обвинение за такова
вторично престъпление може да се дължи на различни обстоятелства – както на
липса на реално извършени такива престъпления , така и на възприет подход от
страна на държавното обвинение за образуване и водене на отделно наказателно
производство, което е напълно в правомощията на СП съгл. разп. на чл.46 ал1 НПК. Т.е. неповдигането на други обвинения за престъпления, изключая чл.321 НК,
може да се дължи на различни причини и фактори, като всички те са извън
предмета на доказване. В тази насока не може да се извежда от поведението на СП
по неповдигане на обвинение за други престъпления (извън процесните)
заключението за липса на доказателства за такива и то само и единствено от
съдържанието на процесиня ОА. При тези съображения съдебният състав намира, че
ОА носи изискуемото по чл.246 ал.2 НПК съдържание, респ. налице е годно
фактическо обвинение, по което се дължи произнасяне по същество.
По наказанията
:
Наказанието е средство
за постигане целите по чл. 36 НК. За да реши какъв обем наказателна принуда да
бъде упражнен по отношение на подсъдимите, съдът следва да прецени по какъв
начин тези цели биха се постигнали най-пълно. При тази преценка следва да бъде
отчетена относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне
размерите на наказанията, каквито са степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
При решаване на
въпроса за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимите Й. и С. за
извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6 и т.9, вр.чл.115, вр.чл.18 НК и във
вр.чл.20, ал.4 НК за първия от тях и във вр.чл.20, ал.2 НК за втория съдебният
състав определи размера на наказанието съобразно разп. на чл.54 НК.
Материалната норма на чл.116, ал.1 НК предвижда наказание
ЛСВ за срок от 15 години до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна.
В конкретния случай на първо място се съобрази високата
степен на обществена опасност на самото престъпление, но тъй като това обстоятелство
е отчетено и от самия законодател при определяне на границите на предвиденото
наказание, то горното се взе предвид само в насока вложените усилия, с оглед
конкретиката на случая, по извършване на престъпната дейност – касае се за
престъпление, реализирано при наличието на два квалифициращи елемента, като при
осъществяване на самото изпълнително деяние са вложени специални умения и
усилия от страна на подсъдимите, респ. подс. Й. успява да управлява мотор при
една сравнително екстремна обстановка на преследване на пострадалия, а подс. С.
успява да произведе в същата тази обстановка повече от един изстрела. Отчетоха
се и подбудите на подсъдимите – намерение за получаване на обещаната имотна
облага, което е признак и за тяхното отношение към човешкия живот, като основна
законно защитима ценност.
Съдебният състав съобрази и обремененото съдебно минало
на подсъдимите Й. и С. – видно от изисканото актуално свидетелство за съдимост,
подс. Й. е осъждан нееднократно за различни престъпления, като последната
постановената осъдителна присъда е тази по НОХД № 3971/05г. на СРС с наложено
наказание ЛСВ за срок от 1 година, изпълнението на което наказание е отложено
за срок от 3 години, а подс.С. също е осъждан многократно с последна постановена
осъдителна присъда по НОХД № 10144/01г. на СРС, в сила от 01.11.05г. с наложено
ефективно наказание ЛСВ за срок от 1 година и 6 месеца.
Разбира се, съдът следва да вземе предвид и конкретните
данни за всеки един от двамата подсъдими. Касателно подс. Й. се съобрази и неговото обективираното
лошо процесуално поведение – след узнаване на факта на отпочнато наказателно
производство срещу него, подсъдимият
успява да се укрие от органите на наказателно преследване и то в
продължение на цялото наказателно производство до настоящия момент, т.е. за
един продължителен времеви период. Решаващият съдебен състав също така отчете и
то като отегчаващо вината обстоятелство факта на реализирана от дееца
помагаческа дейност, извън тази, визирана от държавното обвинение и включена в
процесното престъпление – има се предвид доказания факт на предприети лично от
подс. Й. действия по разузнаване маршрута на движение на св. К. и неговите
навици, като дори е отправено и предложение за парично възнаграждение за тази
информация. Т.е. независимо, че в случая подс. Й. осъществява престъплението в
хипотезата на чл.20, ал.4 НК, то с оглед цялостното му обективирано поведение
във връзка с това престъпление е в много шиР. граници, което обуславя
налагането на еднакво по размер наказание ЛСВ и на двамата подсъдими. Касателно
подс. С. съдът взема предвид неговата конкретна функция в престъпното
посегателство, а именно извършване на изпълнителното деяние.
Едниственото смекчаващо обстоятелство, относимо и към
двамата подсъдими, е изминалия значителен времеви период от инкриминираната
дата до настоящия момент, който период е в разрез със законноустановения в
чл.22 НПК принцип за приключване на наказателното производство в разумен срок.
Въпреки че е единственото смекчаващо вината обстоятелство, то същото се оценява
за значимо такова. Съотношението престъпление-наказание не е свързано и
предопределено само и единствено от обекта на престъпно посегателство и
обществената опасност на престъпното деяние, а и от момента на ангажиране на
наказателната отговорност, чиято отдалеченост рефлектира на ефикасното и пълно
постигане на целите на наказанието. При всички гореизложени доводи съдът
определи конкретно наложеното на двамата подсъдими наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Отчитайки конкретната престъпна деятелност и в аспект на
индивидуалната и генерална превенция, съдът наложи на подс. Й. и на подс. С. наказание
ЛСВ за срок от 17 години при първоначален строг на изтърпяване в затвор съгл.
разпоредбата на чл.61, т.2 ЗИНЗС,.
На осн.чл.59, ал.1,
т.1, и т.2 НК е приспаднато вреМ., през което подсъдимите са търпяли МНО „Задържане под стража” по
настоящото дело, съответно за вреМ. от 11.02.14г. до 21.02.14г. за подс. Й. и
от 06.11.13г. до 01.08.14г. – за подс.С..
Подсъдимият И. С. бе признат за
виновен и в извършено престъпление по чл.348 б. „а” НК, като и това наказание
се определи съобразно критериите по чл.54 НК – отчете се законово предвиденото
наказание по вид и параметри, конкретното добро процесуално поведение на лицето
в хода на наказателното производство и неговите личностнови характеристики,
посочени по-горе, включая и обремененото му съдебно минало. В тази връзка се
подчертава кратката времева продължителност на извършване на престъплението,
което се оцени за водещото обстоятелство. При това положение съдът определи наказание
при баланс между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и му наложи
наказание ЛСВ за срок от 8 месеца и глоба в размер на 300 лв.
По отношение подс. С.
е налице хипотезата на чл.23 ал.1 НК, очертаваща законовите изисквания за
определяне изтърпяването на едно общо наказание. В случая подсъдимият е
извършил двете процесни престъпления – това по чл.116, ал.1, т.6 и т.9,
вр.чл.115, вр.чл.18, вр.чл.20, ал.2 НК и по чл.348 б. „а” НК в условията на
реална съвкупност, поР. което и на осн.чл.23 ал.1 НК съдът определи за
изтърпяване едно общо наказание в размер на най-тежкото такова измежду двете
отделни наказание за горните две престъпления, а именно на подс. С. се определи
за изтърпяване наказание ЛСВ за срок от 17 години, като на осн.чл.23, ал.3 НК
се присъедини изцяло и наказанието глоба в размер на 300лв..
При определяне вида
и размера на наказанието, наложено на подс. М. А. за извършено престъпление по
чл.339, ал.1 НК и съгл.чл.54 НК съдът взе предвид от една страна отегчаващите
вината обстоятелства – степентта и обществената опасност на извършеното
престъпление и конкретната деятелност на дееца, а от друга страна - кратката продължителност
на извършване на престъплението (само в рамките на един ден и то непълен),
доброто процесуално поведение на лицето и чистото му съдебно минало, поР. което
наказанието се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства на ЛСВ
за срок от 2 години. Както вече се посочи подсъдимият е неосъждан и в
контекстта на престъплението по чл.339, ал.1 НК и определеното наказание по вид
и размер, решаващият съдебен състав приема, че целите на наказанието биха се
постигнали при отложено по реда на чл.66 ал.1 НК изпълнение на наложеното
наказание. Съгласно дадените указания в ТР №
37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане изпълнението на наложеното
наказание по реда на чл. 66 НК, съдът трябва да има предвид не само личните
качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението
и дали с отлагането на наказанието биха се постигнали целите на чл. 36 НК“. В
настоящия случай съдът прие, че по отношение на подсъдимия М. А. са налице материалноправните предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл.66 ал.1 НК. Съвкупната преценка на степента на
обществена опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга
страна, обуславят извода, че условното осъждане би осъществило установените в
разп. на чл.36 НК цели на наказанието. Самият факт на обвинението и
наказателния процес, на осъждането и налагането на определено наказание е от
естеството да окаже върху подсъдимия М. А. и върху останалите граждани достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие. При това
условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че
запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, ако подсъдимият
в изпитателния срок извърши друго престъпление – обстоятелство, което безспорно
оказва върху него положително мотивационно въздействие.
При определяне на размера на изпитателния срок съдът взе
предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на условното
осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на подсъдимия. Съдът
отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От
първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание
на подсъдимия, формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го
възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. ПоР. това, като взе
предвид личностните особености на подс. М. А., съдът прие, че така определеното
наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира високата степен на
обществена опасност на извършеното от него престъпление срещу реда и
общественото спокойствие. Това е така, защото генералната превенция не може и
не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително
въздействие върху обществото се постига само когато наказанието е съответно на
конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на
конкретното деяние. В случая съдът отчете многобройността на инкриминираните
вещи, като обстоятелство, обуславящо завишаване на долната граница на
изпитателния срок. По тези съображения съдът наложи на подс. М. А. наказание
ЛСВ за срок от 2 години, чието изпълнение на осн.чл.66, ал.1 НК отложи за срок
от 4 години.
Съдът при определяне на наказанията на подсъдимите не
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като прецени, че не е налице
нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за приложението му,
а именно: по отношение на подсъдимите не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така определеното
наказание не се явява несъразмерно
тежко.
По веществените доказателства и
разноските:
Съдът прие налични условията на чл.53, ал.2, б. „а“ НК
касателно част от приобщените ВД, а именно тези, свързани с вменените на подс. М.А.
и на подс. С. престъпления съответно по чл.339, ал.1 НК и по чл.348 б. „а“ НК.
ПоР. това и на осн.чл.53 ал.2 б.“а“ НК се отнеха в полза на държавата следните
вещи, явяващи се предмет на престъпленията по чл.339 ал.1 и чл.348 б.“а“ пр.2 НК, притежанието на които вещи е забранено от закона, а именно: 1 брой пистолет „Ecol Major“ модел 88, калибър 9мм,с фабричен № *,
преработен в боен пистолет чрез подмяна на цевта с бойна (нарезна) цев, кал. 5,6мм,
ведно с един брой шумозаглушител, 35 броя малокалибрени
патрони с периферно
възпламеняване, кал.5.6 мм; 1 брой фабрично произведен
заглушител на сигналите на GSM операторите и 31 бр. патрони, запечатени в плик
с.А № *
Съдът прие, че една голяма част от приобщените ВД са
вещи, неползвани от подсъдимите при извършената от тях престъпна деятелност, за
която са признати за виновни. Прие, че се касае за лични вещи, поР. което постанови
тяхното връщане както следва:
ВРЪЩА на подс.М.А. следните вещи: 1 бр. черно пластмасово изделие с 4 метални
детайла и надпис „*“; 1 бр. бронежилетка в камофлажен цвят; салфетки и
полиетиленов плик – ВД с.А № *; 1 бр.
бинокъл в зелен цвят – ВД с.А № *; 1 бр.
преносим компютър „Jar computers“- ВД с.А №*; 5 бр. пластики – ВД с.А № *; 1
бр. антена за мобилен интернет – ВД с.А № *;
1 бр. преносим компютър марка „*“ – ВД с.А № * и 58 бр. мобилни телефона
– ВД с.А № *
Съдът ВРЪЩА на лицето Ю.И.Я. с ЕГН: *********** един брой
газов пистолет с надпис „*“ с № *, ведно с 6 бр.боеприпаси – ВД с.А №.
Съдът ВРЪЩА на подс.В.К.С. следните вещи, иззети на
06.11.13г. от с.Д. ул.„*“ : държачи за СИМ карти – ВД с.А № *; 1 бр. мобилен телефон марка Самсунг, модел
SGH-F-400 със СИМ карта – ВД с.А № *, 3 бр. мобилни телефони със СИМ карти и
батерия – ВД с.А № *; 4 бр.мобилни
телефони и 1 бр. СИМ карта на * – ВД с.А № *;
1 бр. флаш памет с черно-бял корпус и надпис „*“ – ВД с.А № * и 1 бр.
картодържач без СИМ карта в него – ВД с.А № *
Съдът
също така постанови връщане на лицето С.Д.С.
с ЕГН: ********** на вещи, иззети на 06.11.13г. от гр.К. *, а именно : 3 бр. мобилни телефони и СИМ карти – ВД с.А №
*; 1 бр. преносим компютър марка „*“ със
зарядно устройство, 1 бр.флаш памет и DVR тройство с надпис „* и зарядно към
него“ – ВД с.А № *; 7 бр. мобилни
телефони – ВД с.А № *; 1 бр. компютърна
конфигурация сер.№ * и 1 бр. компютърна конфигурация в черно-сива кутия с
надпис„Jar computers“ (двете компютърни конфигурации са условно обозначени в
Протокол за изземване обекти с №№ * и *);
1 бр. преносим компютър марка „*“, модел * с батерия и зарядно
устройство – ВД с.А № *; 1 бр. флаш
памет с надпис „*“- ВД с.А № * и 1 бр.въздушна пушка със сгъваем приклад от
метал и кафява пластмаса – ВД с.А № *
Съдът върна на подс. А.Б.Й. вещи, иззети на 06.11.13г. от
дома в с. Д. ул.„* - 1 бр. телескопична палка – ВД с.А №*; 1 бр.СИМ карта – ВД
с.А № *; 7 бр. мобилни телефона и 1
бр.фотоапарат * – ВД с.А № *; 1 бр.
лаптоп „*“ – ВД с.А № *, 1 бр. мобилен телефон * с батерия – ВД с.А № *
Съдът
върна на подс. И.Й.С. следните вещи, иззети на 06.11.13г. от гр.К. ул.*, а
именно: 7 бр.мобилни телефона и СИМ карти – ВД с.А № *; 1 мобилен телефон Нокиа
* и СИМ карта Прима в него, 2 бр.картодържатели и 1 СИМ карта Прима – ВД с.А №
219829.
Съдът ВРЪЩА и на лицето Драга П.Т. с ЕГН: ********** 1 брой DVR с фабр. № *, ведно със захранващо
устройство.
ПоР. ниска стойност на редица от вещите, иззети по
настоящото дело, съдът прие, че същите подлежат на унищожаване - 2 бр. бели
памучни парчета текстил и уведомително писмо от 05.09.13г. с подател „К.“
ЕООД; 2 бр. хартиени чували, запечатени
съответно с картон с.А * и с. А *.
Да се предадат на МВР следните вещи: 2 бр. деформирани
куршуми и 1 бр.куршум без надпис – ВД с.А № *; 1 бр. парче метал в неправилна
форма – ВД с.А № *; 31 бр. метални гилзи
– ВД с.А № *; 4 бр.метални гилзи – ВД
с.А № *.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди признатите за
виновни подсъдими да заплатят и съответните направени деловодни разноски, а
именно подс. Й.И.Й. да заплати сумата
от 416,64лв., подс.М. А. – сумата от 2 624,50 лв. и подс. С. – сумата от 525,74
лв. Останалите направени деловодни разноски съгл.чл.190 ал.1 НПК остават за
сметка на Държавата.
При тези мотиви съдът постанови
своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН -
СЪДИЯ :