№ 619
гр. Бургас, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20222120200953 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от М. В. Л.. ЕГН ********** против наказателно
постановление № 21-0769-000218/16.03.2021 г. на Началник Група към ОДМВР Бургас,
сектор "Пътна полиция", с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че са допуснати процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Оспорва да е осъществил състава на
адм.нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява с адв. С. от БАК, който поддържа
жалбата. Намира, че жалбоподателя не е осъществил състава на нарушението. Претендира
разноски.
За наказващия орган, редовно призован, се явява юк.Ж., която моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите
по делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По фактите съдът намира, че на 04.01.2021 г. свидетелите по акта Т. и К. спрели за
проверка жалбоподателя, който се движел с л.а. *** в гр.Бургас, кв.Сарафово в посока от
изхода на кръговото кръстовище. Те решили да извикат служител на сектор Пътна полиция,
който да тества Л. за употреба на алкохол и наркотици. На място пристигнал св.Х.К..
1
Жалбоподателя направил тест за употреба на алкохол, който бил отрицателен. След като бил
поканен да направи и тест за наркотици той се поколебал, като заявил на актосъставителя,
че трябва да се консултира с адвоката си. След като Л. се обадил на адвоката си, св.К.
започнал да му пише акт за отказ, с придружаващите документи. След като приключил
разговора, Л. заявил, че е съгласен да направи теста, но св.К. му заявил, че вече е изготвил
акт за отказ и не може да го анулира. Свидетели на тези факти станали двамата полицейски
служители – Т. и К., които разпитани в с.з. заявиха, че са имали противоречие с
актосъставителя. След като бил съставен АУАН за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП,
актосъставителя иззел СУМПС на жалбоподателя и му смъкнал табелите от автомобила.
Св.К. заявил на жалбоподателя, че ще го ескортира до дома му и му разпоредил да кара
автомобила след него на аварийни светлини. Навлизайки в кв.Сарафово К. забелязал
патрулния автомобил на св.Т. и К., направил обратен завой и тръгнал в посока гр.Бургас.
Жалбоподателя бил спрян отново за проверка, като св.Т. и К. констатирали, че управлява
автомобил без СУМПС и без контролни табели, които по-рано били свалени при първата
проверка. В последствие дошъл и св.А., който само съставил АУАН и не е станал очевидец
на проверката.
АНО е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел, че
жалбоподателят управлява автомобила без СУМПС и без табели, и на осн. чл.177 ал.1 т.2
ЗДвП наложил наказание глоба в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че следва
да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели Т. и К., тъй като
показанията им кореспондират помежду си, взаимно се допълват и са логични, липсват
такива доказателства, които да поставят под съмнение тяхната истинност.
НП е издадено от компетентен орган. Съдът намира, че при издаването на АУАН
не е спазена разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН като не са посочени ясно нарушението и
обстоятелствата при които то е извършено, което възпрепятства правото на защита на
жалбоподателя и изясняване на обективната истина. Налице е нарушение и на чл. 42, т. 5
ЗАНН.
Следва да се отчете обстоятелството, че е налице разминаване между това, което се
твърди като нарушение и това, за което е санкциониран жалбоподателя – сочи се, че е
управлявал без контролни табели и без СУМПС. В същото време е наказан за едно
нарушение, въпреки че в обстоятелствената част са описани две нарушения. Налице е
нарушение на чл.18 ЗАНН.
Като е възприел фактическите констатации без да извърши проверка на
обстоятелствата АНО също е извършил нарушение на чл.57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Касае за
противоречия в обвинението, които не могат да се преодолее в съдебната фаза на процеса.
АУАН е издаден за това, че Л. управлявал МПС без да притежава СУМПС и без табели,
които са две самостоятелни нарушения. Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
2
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да
не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено.Посочените нарушения, съдът намира, че са съществени и че не могат да се
отстранят в съдебната фаза на процеса и на това процесуално основание НП следва да се
отмени.
Дори и да нямаше процесуално нарушение, настоящият състав счита, че деянието е
несъставомерно от субективна страна. Това е така, тъй като след извършване на
първоначалната проверка от служителя на сектор ПП Хубен К., той е разпоредил на
жалбоподателя да се движи след него на аварийни светлини, като го „ескортира“ до тях.
Това на практика представлява изпълнение на полицейско разпореждане и няма как да се
вмени във вина на жалбоподателя нарушение на чл.150а ЗДвП. И по тези съображения по
същество НП също подлежи на отмяна.
Жалбоподателя претендира за разноски, но по делото няма данни за сторени
такива.
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0769-000218/16.03.2021 г. на
Началник Група към ОДМВР Бургас, сектор "Пътна полиция", с което на М. В. Л.. ЕГН
********** за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3