Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…………..………31.10.2019 година…………..…..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…...….Седми граждански състав
На………четвърти
октомври…..…..…....…….…………...……..Година 2019
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар……Ралица
Димитрова………………………………………………
Прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от…………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 6449…по описа за………….….………2018 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр.чл.415 ГПК.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу
Мирослав Станков Колев и било образувано ч.гр.дело № 4167/2018 г., по описа на
Старозагорски районен съд, като против ответницата Т.П.П. била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение в размер на 245,61 лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги. Поради връчване на заповедта за изпълнение на парично
задължение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е бил предявен
установителен иск за сумата 85,81 лева, представляваща цена на потребени и
незаплатени услуги и сумата 159,80 лева, представляваща дължими лизингови
вноски.
Ищецът сочи, че между него и ответницата бил сключен
договор за мобилни услуги от дата 28.09.2016 г., като ответницата била абонат
на дружеството с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен
номер 0897/746267 с избрана абонаментна програма Нон Стоп 24.99 лв., с уговорен
срок на действие до 28.09.2018 г., като при възползване от преференциални
условия на Оператора абонатът е взел мобилно устройство „HUAWEI”, модел „Y 3 II
Black” на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 14,69
лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, т.е. бил
налице и лизингов договор. Въз основа на посочения договор ответницата ползвала
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № *********. Съгласно чл. 26 от
Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми“. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.10.2016 г. до
14.02.2017 г. ищецът издал следните фактури: 1/ фактура №**********/15.11.2016
г. за отчетения период на потребление 15/10/2016-14/11/2016 г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 54,17 /с ДДС/, от
които: за месечен абонамент Нонстоп 29,99 лв. – 13.32 лева, лизингова вноска –
7,99 лв., временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., Плати с Теленор
от Google Play Store – 8.07 лева, Други услуги – 8,37 лева, Други услуги с
добавена стойност – 5,00 лева, Кратки текстови съобщения /sms/ 3,04 лева,
Разговори към „Грижа за клиента”: 0,04 лева, като дължимата сума била платима в
срок 30.11.2016 г. и към фактурата било приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер; 2/ фактура №**********/15.12.2016 г. за отчетения
период на потребление 15/11/2016 г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 29,33 /с ДДС/, от които: за месечен абонамент
Нонстоп 29,99 лв. – 13.32 лева, лизингова вноска – 7,99 лв., Други услуги –
3,78 лева, Кратки текстови съобщения /sms/ 0,32 лева, Услуги с добавена
стойност 0,36 лева, като дължимата сума била платима в срок 30.12.2016 г. и към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер. Неизпълнението на ответницата да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от
процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл. 196, в/ от ОУ
на мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер № ********* на
дата 15.02.2017 г. крайна фактура № **********, с начислена обща сума за
плащане в размер на 684,21 лв.
Моли съда да признае за установено по отношение на
ответницата, че съществува вземане в полза на ищеца в общ размер на 245,61 лв.,
от които 85,81 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №
********* за периода от 05.02.2016 г. до 04.07.2016 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 ГПК до окончателното плащане на сумата и за сума в размер на 159,80 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
24.02.2016г. за мобилен номер 0897/746267 за периода след м.02/2017 г. до
м.08/2018 г.с абонатен номер № *********.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала
отговор на исковата молба.
С молба докладвана в проведеното на 01.10.2019 г. открито съдебно заседание
по делото, ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Ответницата, редовно призована /л.44 от делото/, не
изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от
пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на нейн
представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
против ответницата. От нея не е депозиран писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, нейн представител не се е явил в първото заседание по
делото, респ. нейн упълномощен процесуален представител, не е направено искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане да
бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал.
1, т. 1 ГПК - на ответницата са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 20 декември
2018 г., връчено лично на ответницата /л. 36 от делото/, са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Освен
това съдът намира че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства, че ответницата не е заплатила дължимите суми по крайна фактура №
********** от 15.02.2017 г., както и с оглед на представените с исковата молба
доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявения от„Теленор
България“ ЕАД, против Т.П.П., установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 във вр.чл.415 ГПК да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца направените разноски за исковото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лв., както и тези, направени в заповедното
производство – 25,00 лв. за държавна такса и 180,00 лв. за адвокатско
възнаграждение /така т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК/ или общо сумата от 385,00 лв. разноски за двете
производства. За исковото производство ответницата следва да заплати в полза на
съда сумата от 25,00 лв. ДТ.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи
на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №
2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №
1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239
ГПК, Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение/, по отношение на Т.П.П. с ЕГН: ********** и адрес: ***,
съществуването на вземането на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к.Младост 4 за сумата от 245,61 /двеста четиридесет и пет лева и
шестдесет и една стотинки/, по крайна фактура № **********/ 15.02.2017 г. /неплатени вноски по договори за мобилни услуги – 85,81
лв. и неплатени лизингови вноски по договори за лизинг от – 159,80 лв./, ведно
с законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 09.08.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2327/15.08.2018 г. по ч.гр.д. № 4167/2018 г. по
описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 ГПК Т.П.П. с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град София, ж.к.“Младост 4“ сумата в размер на 180,00 лв. /стои осемдесет лева/
разноски за исковото производство както и сума в размер на 205,00 лв. /двеста
и пет лева/, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4167/2018 г. по
описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА Т.П.П. с ЕГН: **********
и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Старозагорски районен съд сумата от 25,00 /двадесет и пет лева/ държавна такса
за исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ