Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262
гр.Пловдив, 11.05.2017г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение ХХс, в открито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Б.К. и в присъствието на прокурора
.................... .............................., разгледа докладваното от
съдията т.д. № 250 по описа за 2016г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид
следното:
Иск на основание чл. 422 от ГПК.
Предявен от „БАНКА ДСК” ЕАД – гр.София, ЕИК *********
против Г.А.Т., ЕГН **********
***. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено между страните, че ответникът му дължи следните
суми: 33600,79евро, ведно със
законната лихва, начиная от 16.09.2015г до окончателното й
изплащане, представляваща дължима главница по Договор за ипотечен кредит от 11.07.2008г; 10407,85евро – представляваща
договорна лихва за периода 19.12.2012г – 15.09.2015г и 1153,445евро – представляваща санкционираща лихва за периода 25.06.2015г – 15.09.2015г; 345,97евро – заемни такси, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 11572/2015г по
описа на РС-Пловдив. Претендира разноски по списък.
Ответникът оспорва
иска и моли съда
да го отхвърли. Претендира разноски по списък.
Пловдивският окръжен съд като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Настоящото производство е образувано по иск на „БАНКА ДСК” ЕАД – гр.София, ЕИК ********* да бъде признато за установено по
отношение на ответника Г.А.Т., ЕГН **********, че дължи следните суми: 33600,79евро, ведно със
законната лихва, начиная от 16.09.2015г до окончателното й изплащане,
представляваща дължима
главница по Договор за ипотечен кредит от 11.07.2008г; 10407,85евро – представляваща
договорна лихва за периода 19.12.2012г – 15.09.2015г и 1153,445евро – представляваща санкционираща лихва за периода 25.06.2015г – 15.09.2015г; 345,97евро – заемни такси, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 11572/2015г по
описа на РС-Пловдив. Претендира извършените в настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че с ответника е
сключил процесния Договор за ипотечен кредит, по който ответникът не е заплащал
дължимите погасителни вноски, като е изпаднал в просрочие. Поради това ищецът е
приел, че договорът е предсрочно изискуем и е уведомил за това ответника. От
последния не е извършено погасяване на която и да е от дължимите суми, поради
което ищецът е инициирал образуването на заповедно производство, по което се е
снабдил със заповед за изпълнение, издадена от РС-Пловдив. Против нея от страна
на ответника в заповедното производство е депозирано възражение в преклузивния
за това срок. Това определя интересът на ищеца от предявяване на настоящия иск,
който е предявен в определения от заповедния съд едномесечен срок. Поради това
с изготвения по делото проект за доклад съдът е приел иска за допустим и
редовен и следва да го разгледа по същество.
Както в подаденото пред ПРС
възражение, така и в настоящото производство ответникът оспорва претенцията на
ищеца като счита, че няма изискуеми задължения към него. Заявява, че не оспорва
фактът на сключване на процесния ипотечен договор, но оспорва наличието на
изискуеми задължения по него и уведомяването за настъпилата предсрочна
изискуемост. Според него страните са се съгласили, че отношенията им са изцяло
уредени с извършване на продажба на недвижимия имот, предоставен от ответника
като обезпечение по кредита и постъпване на цената по сметка на ищеца. С
извършване на продажбата, за която е съдействал и ищеца, и получаване от него
на продажната цена, макар същата да не е покривала изцяло дължимата главница по
кредита, ищецът се бил съгласил, че отношения по процесния кредит са уредени,
като ответникът няма повече задължения по него. Поради това ответникът счита
иска за неоснователен, тъй като той няма изискуеми задължения по Договора.
Така заявеното становище се
оспрова ищцяло от ищеца в допълнителната
искова молба, като той сочи, че отношенията между страните не са уредени, тъй
като е извършено частично погасяване на задълженията по кредита от ответника с
получената продажна цена на недвижимия имот, но разликата продължава да е
дължима. Не оспорва, че условията по кредита не са били предоговаряни след извършване на продажбата на
имота, служещ като обезпечение по кредита, но това е по вина на ответника, от
когото не е налице съдействие за това.
За доказване на твръдението си за
налични задължение на ответника по процесния Договор от ищеца беше ангажирано
извършването на счетоводна експертиза,
изводите на която съдът възприема, като отчита фактът, че установеното от вещото
лице е на основание счетоводните записвания от страна на ищеца, които като
такива не се оспорват от ответника, а той оспорва изначално основанието подобни
осчетоводявания на негови задължения да се извършват от ищеца. За установяване
на неговите твръдения по делото е изслушан свидетелят Н.П., който е присъствал
на договореностите между страните по повод предстоящата продажба на
апартамента, даден от ответника като обезпечение по процесния Договор. От
показанията му се установява, че представителят на ищеца еднозначно и ясно е
заявил воля, че ще даде съгласието си за заличаване на учредената върху
апартамента ипотека, тъй като той ще бъде закупен от лице, на което ищецът ще
предостави кредит за закупуване на имота и с получаване от ответника на продажната
цена и предаването ѝ на ищеца отношенията между тях ще се считат за
окончателно уредени по отношение на предоставения кредит. В същия смисъл е и
представената по делото от ответника молба-съгласие, подписана от представител
на ищеца и депозирана в Службата по вписвания – София за заличаване на
договорна ипотека върху дадения като обезпечение на кредита имот, в която молба
– съгласие изрично е записано, че „предоставеният на ответинка кредит от
80000евро е изплатен заедно със съответната лихва и длъжникът Г.А.Т. е погасил
задълженията си към банката изцяло“. Тези уговорки са мотивирали ответника да
продаде своя апартамент през м.декември 2012г, пак по показанията на свидетеля,
като тези показания съответстват на датата на депозираното от ищеца съгласие за
заличаване на ипотека, което е с дата 08.02.2013г, както и на заключението на
вещото лице, установило погасяване на главница по кредита в размер на продажната
цена.
След извършване на продажбата по
делото няма данни от страна на ищеца да са предприемани каквито и да било
действия по събиране назадълженията спрямо ответника за целия период януари
2013 – 25.06.2015г, с които действия ищецът да е заяви воля за дължими към него
суми по кредита. За същия този период от негова страна не е начислявана
санкционна лихва, макар да са налице повече от 30 дължими и неплатени вноски,
съобразно представеното извлечение от счетоводните му книги. За първи път ищецът
е начислил санкционна лихва на 26.06.2015г, съгласно заключението на приетата
счетоводна експертиза и от този момент такава са претендира с подаване на
заявлението пред ПРС за снабдяване със заповед за изпълнение.
От всички тези обстоятелства
съдът намира за доказани твърденията на ответника, че още в края на 2012
страните окончателно са уредили отношенията си по повод взаимните задължения по
сключения между тях Договор за кредит. Изводът на съда не се променя от
представеното от ищеца извлечение от Протокол № 141/14.11.2012г на
Централизираната комисия по проблемни кредити на „Банка ДСК“ЕАД, в който е
взето решение за даване на разрешение на ответника за продажба на ипотекирания
апартамент, не и за приключване на договорните отношения, тъй като по
показанията на свидетеля вземането на подобно решение е било много трудно и
поради това представителят на ищеца е разполагал и представил на ответника
въпросната молба-съгласие с вписания в нея изричен текст, че ответникът е
погасил задълженията си към банката. От страна на ищеца не се твърди и не се
представят доказателства за наличие на пороци в изразената от него воля по
молбата-съгласие за заличаване на договорната ипотека или извършени от него
действия, скоито да се е противопоставил на заявеното в молбата.
Ето защо съдът намира претенцията
на ищеца за недоказана по основание – облигационната връзка между страните е
прекратена по взаимно съгласие в края на 2012г, поради което от нея за страните
права и задължения не произтичат, т.е. липсва правното основание, от което
ищецът извлича правото си на защита и правото да търси принудително изпълнение
против ответника. Това прави претенциите му неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
има право на извършените в настоящото
производство разноски съобразно представения списък в общ размер от 3400лв, дължими от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК” ЕАД – гр.София, ЕИК ********* иск да бъде признато за установено между
нея и Г.А.Т., ЕГН ********** ***,
че Г.А.Т. ѝ дължи
следните суми: 33600,79евро, ведно със
законната лихва, начиная от 16.09.2015г до окончателното й
изплащане, представляваща дължима главница по Договор за ипотечен кредит от 11.07.2008г; 10407,85евро – представляваща
договорна лихва за периода 19.12.2012г – 15.09.2015г и 1153,445евро – представляваща санкционираща лихва за периода 25.06.2015г – 15.09.2015г; 345,97евро – заемни такси, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 11572/2015г по
описа на РС-Пловдив,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД – гр.София, ЕИК ********* да заплати
на Г.А.Т., ЕГН **********
*** сумата от 3400лв за
извършени съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: