Присъда по дело №495/2021 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

Тъжителят В.А. К. е депозирал тъжба до СлРС, с която е предявил
обвинение срещу подсъдимата М. Г. С. за извършено от нея престъпление по
чл.182, ал.2 от НК.
В с.з. тъжителят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа тъжбата. В с.з. при приключване на съдебното
следствие, тъжителят не се явява, представлява се от процесуалния си
представител, който моли съда да признае подсъдимата за виновна и да й
наложи съответното наказание. Претендира и за присъждане на направените
разноски.
Подсъдимата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен
защитник. В с.з. при приключване на съдебното следствие, не се явява,
представлява се от упълномощения си защитник. Не се признава за виновна
по предявеното й обвинение, като дава подробни по случая, с които твърди,
че на посочената дата действително не е предала децата на тъжителя, тъй като
са били на рожден ден и тя го е информирала за това, като му е казала от къде
да ги вземе. Упълномощеният от нея защитник също пледира за
постановяване на оправдателна присъда, като счита, че подсъдимата не е
изпълнила решението, тъй като е завела децата на рожден ден и е уведомила
бащата за това.
От събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
Подс. С. е бълг. гражданин, със средно образование, разведена, работи,
неосъждана.
Тъжителят и подсъдимата били съпрузи, като от брака си имали родени
две деца – близнаци Д.К. и А.К.. С решение № 1159 от 08.12.2016 г. по гр.д. №
2134/2016 г. на РС-С.З. бракът между тях бил прекратен, като упражняването
на родителските права спрямо децата Д. и А. било предоставено на майката –
подс. С.. С това решение бил определен и режим на лични контакти на бащата
с децата, а именно – всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17,00 часа в
петък до 17,00 часа в неделя, с преспиване при бащата, като същият е
следвало да вземе децата от жилището на майката – гр. Ш., ул. ....... и ги
връща отново там. Определен е и режим относно Коледните и Великденските
празници и летния отпуск на бащата.
Съгласно това решение на 22.06.2018 г., като четвърти петък от месеца,
тъжителят следвало да вземе децата от дома на подсъдимата. Последният
отишъл пред дома й около 17,00 часа и тъй като никой не отворил, потърсил
съдействие от полицията, като на място пристигнал полицейски екип със
служител С.С.. При пристигането си свид. С. констатирал, че вратата е
заключена, извикал няколко пъти, но никой не отворил, нито излязъл от
1

къщата. Тъжителят си тръгнал без да види и вземе децата си.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели С.,
Ш. и Г., тъй като те са очевидци на Д.ието, в което е обвинена подсъдимата.
От показанията та свидетелите С. и Ш. безспорно се установява, че на
инкриминираната дата подсъдимата не е предала децата на тъжителя, като
изобщо никой не е отворил вратата за да предаде децата. Всъщност тези
обстоятелства не се оспорват и от подсъдимата, като същата заявява, че
децата са били на рожден ден и тъжителят е бил запознат с това
обстоятелство и е трябвало да ги вземе по-късно, за което го е предупредила.
От показанията на свид. Г. се установява, че веднъж е бил свидетел на
това, че тъжителят не може да вземе децата си, тъй като подсъдимата и майка
й са отказали да му ги дадат. Това е било на рождения им ден. Установява се
и че много често тъжителят не успява да вземе децата си, тъй като не ги
пускат. Това се потвърждава и от показанията на свид. С., който заявява, че
многократно е работил по преписки свързани със сигнали на тъжителя, че не
може да вземе децата си. За това обстоятелство пък по ДП, което
първоначално е било образувано са приложени и докладни записки. В този
смисъл показанията на свид. Г. не съдържат конкретни данни за
инкриминираната дата, но доколкото се намират в отношение на допълване и
припокриване с останалите гласни доказателства, ги при за достоверни и ги
кредитира.
Съдът не кредитира показанията на свид. Г. – майка на подсъдимата. На
първо място същата не си спомня конкретната дата 22.06.2018 г. Дава общи
показания, че по принцип дават децата на бащата, но те не искат да отидат
при него. Свидетелства за един случай при който децата са били на рожден
ден и тя е съобщила това на тъжителя, но въпреки това той е повикал
полиция. При идването на полицейския служител тя му е съобщила къде са
децата и двамата с тъжителя са тръгнали натам. Ако това е случаят именно на
инкриминираната дата, тъй като по делото не се споменава за друг случай,
при който децата да са били на рожден ден, то нейните показания
противоречат на показанията на свид.С., който заявява, че никой не е отворил
вратата, т.е. няма как свид. Г. да му е съобщила къде са децата, след като не е
отворила и на обясненията на самата подсъдима, която пък твърди, че лично
тя е съобщила на тъжителя, че децата ще са на рожден ден.
Съдът подложи на много внимателен анализ показанията на двете деца
Д. и А.. Същите бяха призовани с оглед твърденията на подсъдимата, че
тъжителят е ходил в гр. Ш. и е минавал по центъра, те са го виждали, но той
не им се е обаждал. Детето А. категорично отрече да е имало такова нещо, а
детето Д. споменава, че веднъж е идвал в Ш., но не ги е взел. Само че при
този случай не знае дали изобщо баща й ги е видял. В този смисъл съдът
2

намери обясненията на подсъдимата в тази им част за недостоверни и не ги
кредитира. Показанията на децата няма пречка да бъдат кредитирани, тъй
като съдържат данни за това къде живеят, кой се грижи за тях, за случай при
който са били при бащата и при отиването на мака им да ги вземе, спрямо нея
е било упражнено насилие, което се установява и от показанията на баба им и
от обясненията на майка им. На съда направи впечатление обаче едно нещо –
детето Д. при даването на показания, след като заяви „Като дойде ние не
искаме да отидем с него“ и без никой да й зададе въпрос /както при разпита
на А., където изрично беше попитан дали някой му забранява да ходи при
баща му/, допълни, но те ни пускат. Това според съда е плод на
предварително уговаряне на детето какво следва да каже в с.з. и той най-вече
именно по отношение на това защо не ходят при баща си.
Съдът не прие за достоверни обясненията на подсъдимата, в частта в
която заявява, че тъжителят е ходил в гр. Ш. и е минавал по центъра, те са го
виждали, но той не им се е обаждал, тъй като това противоречи на
показанията на самите деца. В останалата им част – относно това че на
инкриминираната дата е била в страната, че е имало случай на домашно
насилие и т.н. съдът ги кредитира. Няма пречка да се кредитира и онази част,
в която описва, че децата а били на рожден ден и тя е съобщила това на
тъжителя, но това е правно ирелевантно и съдът при правните си изводи ще
се мотивира защо.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
С Д.ието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 182, ал.2, тъй като на 22.06.2018 г. в гр.
Ш. като майка на малолетните Д.К. и А.К. не изпълнила съдебно решение №
1159 от 08.12.2016 г. по гр.д. № 2134/2016 г. на РС-С.З. в частта му относно
определения режим на лични контакти с децата.
Основният факт по делото е дали подсъдимата е изпълнила съдебното
решение № 1159 от 08.12.2016 г. по гр.д. № 2134/2016 г. на РС-С.З., с което
решение бил определен и режим на лични контакти на бащата с децата. Това
решение не е било изпълнено, доколкото на посочената дата подсъдимата не е
предала децата на бащата, а това се е явявало четвъртият петък от месеца. Не
са били налице и обективни причини за това, тъй като не се събраха
безспорни и категорични доказателства първо, че децата са били на рожден
ден. Въпреки дадената възможност от съда да бъде предоставен акт за
раждане на детето, на което се твърди, че са били на рожден ден, такъв не
беше представен. На второ място дори това да е било така, то не освобождава
подсъдимата от задължението да изпълни решението и да предаде децата на
тъжителя. При положение, че тъжителят е бил пред дома й, явно не е получил
съобщението й /ако приемем, че такова е имало/ и най-малкото е можело или
тя или майка й да отвори врата и да му обясни къде са децата, за да може той
да ги вземе макар и по-късно след часа, посочен в съдебното решение.
3

Същата обаче не е сторила и това. Правно ирелевантно е и дали децата желаят
или не да отидат с баща си. Следвало е подсъдимата да изпълни задължението
си, да отвори и да ги предаде, а ако не искат да тръгнат, да се приберат след
това. Ето защо съдът прие за безспорно установено и доказано, че на
посочената в тъжбата дата подс. С. е извършила Д.ието, за което е обвинена,
тъй като не е изпълнила съдебно решение № 1159 от 08.12.2016 г. по гр.д. №
2134/2016 г. на РС-С.З., в частта му относно режима на лични контакти на
бащата с децата А. и Д..
Д.ието по чл.182, ал.2 от НК подсъдимата е извършила с пряк умисъл.
Същата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е
искала настъпването на общественоопасните последици.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото
съдебно минало на подсъдимата.
За извършеното от подсъдимия Д.ие по чл. 182 ал.2 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба до 2 000
лева. От Д.ието не са причинени имуществени вреди, които да са предмет на
настоящото наказателно производство. От свидетелството за съдимост на
подс. С. е видно, че същата не е осъждана и до настоящия момент не е била
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава 8 от
НК. Не се касае и за множество престъпления. Налице са и всички
предпоставки на чл. 78 А от НК, поради което съдът след като призна
подсъдимата Д. за виновна, я освободи от наказателна отговорност, като й
наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
Съдът намира наложеното наказание за справедливо и отговарящо на
обществената опасност на Д.ието и дееца.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимата да заплати на
тъжителя сумата от 12,00 лева ДТ за образуване на НЧХД и 1000 лева
заплатено адв. възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

4

Номер на акта:	136
Дата:	28 октомври 2022 г.
Съдия:	Анна Костадинова Димитрова

Дело:	20212230200495
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	26 април 2021 г.

Присъда по дело №495/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите