Р Е Ш Е Н И
Е
№ 20.07.2020
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на
16.06.2020 година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
133/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ
България"ЕООД, ЕИК *********, чрез юриск.Р.И., се обжалва решение
№ 890/06.12.2019г. на ЯРС по гр.д.№ 1325/2018 г. по описа на
ЯРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД
осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД против М.И.М. за договорно възнаграждение
в размер на 118.53лв.. Въззивникът смята решението неправилно в обжалваната
част и излага подробни съображения. Смята за неправилен изводът на ЯРС, че
длъжникът по процесния договор за потребителски кредит не дължи договорно
възнаграждение от 118.53лв., тъй като то не отговаря на разпоредбите на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, противоречи на добрите нрави и се явява неравноправна
клауза. Счита, че в процесния договор е посочена методиката на формиране на
годишния процент на разходите, че е уговорен глобален фиксиран размер на ГЛП
41.17% и приетото, че противоречи на добрите нрави, е неоснователно. По
изложените във възивната жалба съображения моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови друго, с което да
приеме за установено, че ответникът дължи уговореното договорно възнаграждение
по процесния договор в размер 118.53лв..
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил
такъв от адв.Ж.А. - особен представител на ответника М.М., с който се оспорва
въззивната жалба и се излага, че първоинстанционното решение е правилно. Моли
ЯОС да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното
решение.
В с.з. въззивникът не изпраща представител, с писмена
молба изразява становище за отмяна на решението в обжалваната част и представя
списък на разноските, които претендира. Въззиваемият се представлява от
назначения му особен представител адв.А. ***, която моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на
първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за потребителски кредит профи кредит
стандарт №**********, същият е сключен с
ответника-въззиваем М.И.М. на 22.10.2015г. за сумата от 800 лв., за срок от 18
месеца, размер на вноска по кредита от 60.31 лв., ГПР 47.85, годишен лихвен
процент -41.17 %, дължима сума по кредита 1077.34 лв. Към него е приложено
споразумение от същия ден за предоставяне пакет от допълнителни услуги с
посочено общо възнаграждение от 1863.93 лв. и общият размер на вноска - 104.75
лв. Видно от пакета допълнителни услуги съдържа услуги, изразяващи се в:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за
отлагане на определен брой вноски; възможност за намаляване на определен брой
вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Приложени са общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД към договор за потребителски кредит, както и погасителен план,
искане подадено от М.М. за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт.
Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Видно от преводно нареждане за кредитен превод за
сумата от 800лв. на кредитополучателя е преведена сумата 800лв.
В извлечение по сметката към договора за потребителски
кредит на ответника е записано, че общата сума на получените от него плащания
по договора е в размер на 775.37лв., а остатъчното задължение към 30.03.2018г.
е в размер на 1122.18лв.. Видно от извлечението, въззивникът-ищец не е направил
разпределение на пълните суми по вноските, а е разпределил само част от сумите,
които е отнесъл за погасяване на главницата и договорни лихви. Признати са от
ищеца за платени договорни лихви в размер 167.05лв.
Представено е уведомително писмо от 13.04.2016г. до
кредитополучателя за едностранно прекратяване на договора, поради обявена
предсрочна изискеумост. Няма данни за получаването му от кредитополучателя.
От ч.гр.д. № 4859/2017г. на ЯРС е видно, че въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3129/28.12.2017г.
издадена по ч.гр.д. № 4859 по описа на ЯРС за 2017г. на М.И.М. е разпоредено да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД сумата 1 378.78 лв., от които
1 122.18 лв. и неустойка в размер на 256.60 лв., по договор за потребителски кредит №
********** до 12.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 28.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски в размер на 27.58 лв. -
платена ДТ и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с
разпореждане № 732/20.02.2018г. на заявителя е указано да предяви
установителния си иск в едномесечен срок. За това разпореждане заявителят е бил
уведомен на 02.03.2018г.. На 03.04.2018г. заявителят е депозирал иска си в съда
в срок. Пред ЯРС заявителят е предявил частичен установителен иск по чл.422 от ГПК за сумата 544.78 лв. – част от главницата от 1122.18 лв. по издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и обективно съединени осъдителни искове по
чл.79, ал.1 от ЗЗД за договорно възнаграждение в размер на 118.53лв. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 458.77 лв.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.
Преценена по същество, жалбата е основателна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС
намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Предявени са установителен иск по чл.422 от ГПК за
сумата 544.78 лв. – част от главницата от 1122.18 лв. по издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и обективно съединени осъдителни искове по чл.79,
ал.1 от ЗЗД за договорно възнаграждение в размер на 118.53лв. и възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 458.77 лв..
Предмет на въззивната жалба е решението на ЯРС само в
частта, с която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД
осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД против М.И.М. за договорно възнаграждение
в размер на 118.53лв..
Установено е по делото, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Договорът е сключен в писмена форма.
Молителят е поискал заем 800лв. със срок на изплащане от 18 месеца и размер на
месечната вноска 104.75лв. Предоставен му е стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, в който е посочена
дължимата обща сума по кредита - 1077.34лв. и фиксиран лихвен процент на
кредита - 41.17%. Кредитополучателят се е запознал с тази информация от
представения му европейски формуляр и е подписал договора при тези условия. Изрично
е уговорен годишен лихвен процент 41,17 %, в погасителния план са посочени
броя, размера и падежа на погасителната вноска по кредита като е посочен
размера на главницата и лихвата, която включва.
По отношение възражението на въззивника,
че неправилно първоинстанционния съд е приел, че договорната лихва противоречи
на добрите нрави, ЯОС приема следното: Трайната съдебна практика приема, че при
обезпечени кредити може с цел печалба да се
уговаря възнаградителна лихва в двукратния размер на законната лихва,
а при необезпечени кредити, какъвто е и настоящият, до трикратния размер на
законната лихва. Лихви, уговорени над този размер, накърняват добрите нрави. В
този случай се дължи само размерът на законната лихва. /в този смисъл
Определение № 901/10.07.2015г. по д. № 6295/2014г. на ВКС,
ГК, IV г.о./. В случая размерът на годишната лихва е 41.17 %, което
надхвърля трикратния размер от 30.00 % при размер на законната лихва от 10.00
% за периода. Или, клаузата, с която е
договорен ГЛП от 41.17%, е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави. Въззивният съд изчисли с калулатор.бг дължимата лихва в размер на
законната - 115.16лв.. Като взе предвид признатия от ищеца размер на платената
договорна лихва 167.05 лв., ЯОС намира, че претенцията за договорна лихва е
неоснователна.
Въззивният съд приема, че процесният
договор за потребителски кредит не отговаря на изисквания на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, тъй като в него само е посочен ГПР, но не е ясно какво включва, нито
как е формиран. В този смисъл е неоснователно възражението на въззивника. Възнаграждението за допълнителни услуги,
което е почти колкото размера на заетата сума, следва да се включи в ГПР, а не
е сторено и това представлява също и заобикаляне на императивната норма на
чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите
на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет. ЯОС намира, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, тъй като не е спазено и изискването на
чл.10, ал.1 от ЗПК всички елементи на договора да се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт. Видно от договора за кредит, в него има елементи с
по-малък шрифт на всяка страница. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,
т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ето защо, претенцията на ищеца за 118.53 лв.
договорна лихва е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението на ЯРС е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на въззивника не следва да
се присъждат разноски.
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение
№ 890/06.12.2019г., постановено от ЯРС по гр.д.№ 1325/2018 г. по
описа на ЯРС, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД против М.И.М. за
договорно възнаграждение в размер на 118.53лв..
В останалата част решението е влязло в
сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.