О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………./……………2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Писарова
в.т.д.№84/2020г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.259 ГПК.
Производството е образувано по ВЖ вх.№92899/12.12.2019г. на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД срещу
решение №5137/22.11.2019г. по гр.дело №15697/2018г. на ВРС, 35 състав, с което
съдът е отхвърлил предявения от „ОТП факторинг България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, бул. „Княз Дондуков“ № 19, ет. 2, срещу Н.Н.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева – главница по Договор за
банков кредит, сключен на 14.07.2005 год. между „Банка ДСК”
ЕАД и ответника, ведно със
законната лихва върху сумата от
предявяване на иска – 18.10.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
В жалбата
се излага, че постановеното решение е неправилно. Съдът неправилно бил стигнал до
заключение за основателност на възражението за погасяване по давност
на вземането. За да стигне
до тази преценка
съдът неправилно е приел за краен
срок на договора
14.07.2010г., а не сочената
от ищеца/въззивник/ дата 14.07.2015г. Това според въззивника
е бил и основният правен спор пред
първата инстанция. В жалбата се твърди,
че считано от сключване на
договора през 2005г. същият е изтекъл с 60те месеца или на
14.07.2010г., но при платени определен брой погасителни вноски, липса на
изрично изявление за прекратяване на договора и на
основание чл.12 от договора и чл.25, ал.5 от ОУ към него, договорът
за кредит е бил автоматично продължен за още
60 месеца или с крайна падежна дата на 14.07.2015г. Именно това въззивникът
поддържа, че е настъпила и изискуемостта на вземанията по
договора. Съдът неправилно е приел, че цитираната по-горе
клауза за продължаване срока на договора от
ОУ е нищожна поради противоречие със закона. Твърди се, че към
датата на подписване на ОУ същите не са
подписани от кредополучателя, но не е съществувало такова изискване. Според въззивника по делото не
е спорно, че тези ОУ са били
действащи между страните. Приемайки ги кредитополучателят се е съгласил и с клаузата за автоматично
продължаване действието на договора. Според
въззивника, по делото е доказано, че условията по
чл.25, ал.5 ОУ са били налице към датата
14.07.2010г., поради което
и договорът е продължил действието си. При тази установеност,
договорът е падежирал на дата 14.07.2015г., а не възприетата от съда. Съдът
не се е съобразил
и с индивидуално договорената
клауза на чл.12 от договора за
кредит относно подновяване действието на банковата карта.
Претендира се поради изложеното отмяна на решението
на ВРС изцяло и вместо това уважаване
на иска ведно
с присъждане на ю.к.възнаграждение в размер на 300 лева.
В срока
за отговор е постъпило становище на насрещната страна
Н.Н.Р. чрез адв.Р И, упълномощена от назначения от съда
особен представител адв.Захарина Зашева. В отговора се оспорват
изложените в жалбата доводи като неправилни.
Въззиваемата страна излага, че правилно
съдът е приел клаузата на чл.12 от договора за
кредит за нищожна като неравноправна.
Нито една от клаузите на
договора не са индивидуално договорени тъй като самият договор
представлява бланка, в която отнапред са посочени условията
по същия. Правилно съдът приел, че Общите
условия нямат сила спрямо потребителя
тъй като същия не ги
е подписал, а и не са ангажирани доказателства,
че това са
именно ОУ действали към момента на
сключване на договора. Но дори
и да се приеме,
че ОУ са били действащите и противопоставими на ответника по иска,
то се поддържа,
че не е налице
продължаване действието на договора по
други причини. Поддържа се крайна
падежна дата по договора 14.07.2010г. Към тази дата
според заключението и устните обяснения на вещото лице
са били дължими
и други такси и лихви по договора,
поради което не е било налице
едно от условията
по чл.12 за продължаване автоматично действието на договора.
Не отговаря на истината твърдението
в жалбата, че към тази дата
длъжникът е бил погасил таксите и лихвите по договора.
Поради тази причина, считано от този момент
вземането на банката се е погасило
и към момента не съществува. Претендира се определяне
от съда на
адв.възнаграждение за особен представител съгласно чл.25 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, което въззивникът
да заплати.
При преценка редовността на жалбата съдът
констатира, че същата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт,
в преклузивния срок и от надлежна страна,
чрез надлежно упълномощен проц.представител. Редовен съдът намира
и постъпилия срещу жалбата отговор. Действително, пред първата инстанция съдът е назначил особен представител на ответника адв.Зашева,
която е упълномощила друг адвокат –адв.Р.И.
Именно последната е депозирала отговор за ответника.
Съдът констатира в тази връзка, че съобщенията
за постановеното от ВРС решение и за постъпилата въззивна жалба са връчени надлежно
на особения представител. Не е налице нередовност в представителството на ответника –въззиваем за въззивното производство
доколкото особения представител се назначава за всички
инстанции /чл.26, ал.2 от закона/ с акт на
съда в хипотезата на чл.21, т.3 от ЗПрП и такъв акт
на ВРС е налице, а от друга страна
в правомощията на особения представител съгласно чл.26, ал.3 от ЗПрП е и упълномощаването на адвокат.
Поради участието на особен
представител на страната на ответника,
ищецът следва да бъде задължен
да заплати депозит за възнаграждението
на представителя съгласно чл.47, ал.6 ГПК и чл.25 от
ЗПрП. Съгласно чл.25 от Наредбата на
заплащане на правната помощ, за представителство
по граждански и административни дела от особен представител,
назначен по реда на Закона
за правната помощ в хипотезата на чл. 47, ал.
6, чл. 48, ал. 2 и чл. 430 от Гражданския
процесуален кодекс, съдът по реда
на Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 64 от 2004г.) съдът определя за всяка
съдебна инстанция възнаграждение на адвоката, което не се заплаща
от бюджета на Националното бюро за правна
помощ. Съдът намира, че за
въззивно производство възнаграждението следва да бъде определено
на 200 лева.
Страните не правят доказателствени
искания и не се твърдят процесуални
нарушения на първ.съд.
С оглед
на горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
ВЖ вх.№92899/12.12.2019г. на
ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД срещу решение №5137/22.11.2019г. по гр.дело
№15697/2018г. на ВРС, 35 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от „ОТП ФАКТОРИНГ
България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“,
бул. „Княз Дондуков“ № 19, ет. 2, срещу
Н.Н.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева – главница по Договор за
банков кредит, сключен на 14.07.2005 год. между „Банка ДСК”
ЕАД и ответника, ведно със
законната лихва върху сумата от
предявяване на иска – 18.10.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител
по в.т.дело №84/2020г. в размер на 200 лева
като ЗАДЪЛЖАВА „ОТП факторинг
България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище“, бул. „Княз Дондуков“ № 19, ет. 2, в 1 седмичен срок от уведомяването
с препис от настоящото определение да заплати по
сметка на ВОС, авансово депозита от 200 лева за
изплащане възнаграждение на особения представител
на ответника Н Н.Р..
УКАЗВА на въззивника,
че при неизпълнение
съдът ще постанови определение за принудително събиране на сумата
по чл.77 ГПК.
НАСРОЧВА производството
по делото в открито заседание на 11.03.2020г. от 14.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ с преписи
от протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: