РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. А.. Д
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. А. Д. Административно наказателно дело
№ 20211110213227 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЦВ. В. М. срещу електронен фиш (ЕФ), серия
К № 4656944, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева на основание 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП.
С жалбата се моли електронния фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото,
жалбоподателят се представлява от адв. Иванов, който заявява, че поддържа
жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, воден при Български институт по метрология, под № 4835 била
вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение по пътищата TRF1-М със срок на валидност до 24.02.2020 г. Към
28.03.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TRF1-М, с номер в регистъра
1
на одобрените за използване 4835 и фабричен номер 619/13 била преминала
последваща периодична проверка за техническа изправност на 08.07.2020 г.,
за което бил съставен и протокол от проверка № 2-39-20.
На 28.03.2021 г. в 10:40 часа в гр. София, по бул. „А. М.“, с посока на
движение от околовръстен път към ул. „Д-р А. М.“, се движело моторно
превозно средство – лек автомобил с , собственост на жалбоподателя ЦВ. В.
М.. До бл. 491 горепосочената мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение по пътищата заснела цитираното
моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а
именно 84 км/ч., при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за
населено място. За използването на системата за видеоконтрол бил съставен
протокол рег. № 4332р-17000.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик -
жалбоподателя ЦВ. В. М..
Бил издаден процесният електронен фиш серия К № 4656944, от СДВР, с
който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева на основание 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че
разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на
автомобила - 84 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената
скорост с 34 км/ч.
Жалбоподателят не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не
посочил друго лице, което да е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, в това число: справка за промяна на регистрацията на
МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, заповед за
одобряване образец на електронен фиш, протокол за инсталиране на АССИ,
ежедневна форма на отчет, както и вещественените доказателственени
средства – фотоматериали от паметта на техническото средство и от
местоположението на системата.
Приложените по делото доказателствени материали са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за проверка на средството за измерване се установи, че
процесната стационарна система представлява одобрен тип средство за
2
измерване, същата е технически изправна, преминала е последваща проверка,
като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/-
3 км./час при измерена скорост до 100 км./час. Вещественото доказателство
по делото - фотоматериал, приложен по делото установява, че на процесната
дата и място лекият автомобил с ДК СВ 6990 АН се е движил в заснетия
участък със скорост над максимално допустимата, както и конкретно
измерените стойности. Мястото, на което е била монтирана системата за
видеоконтрол се установява от представения по делото протокол и
фотоматериалите. Видно от приетата справка за собственост към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
нарушение е бил собственост на жалбоподателя. Въз основа на установените
фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в
който смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна по следните съображения:
Електронният фиш следва да бъде отменен поради допуснати
процесуални нарушения при описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и неговата правна квалификация.
На първо място, налице е липса на пълно описание на релевантните
правни норми, на база на които е ангажирана отговорността на нарушителя. В
електронния фиш е посочено, че глобата се налага на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП предвижда глоба в двоен размер на
нарушители, които превишават допустимата скорост на движение и
нарушението е извършено повторно. Повторността, обаче, в случая касае
нарушенията по чл. 182, ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и, ал. 3, т. 1-5. Когато нарушението
по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер.
Никъде в електронният фиш, обаче, не е направена връзка на чл. 182, ал.
4 с разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ЗДвП, като не е посочено кой от основните
състави на нарушение по чл. 182, ал. 1, ал. 2 или, ал. 3 ЗДвП е извършено
повторно, така, щото да е ясно за какво точно нарушение е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Действително, в обстоятелствената част на електронният фиш е посочена
допустимата скорост на движение и измерената такава, както и стойността на
превишението - 34 км./ч., което води до извод, че се касае за нарушение по
основния състав на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Описанието на релевантните правни норми в електронния фиш е от
3
съществено значение, доколкото това е един от задължителните негови
реквизити по чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Това е от значение за осъществяване
правото на защита на санкционираното лице както срещу фактите, така и
срещу правото.
Нещо повече, в случаите, в които се касае за повторно нарушение,
санкционирано в чл. 182, ал. 4 ЗДвП, това обстоятелство следва да се съдържа
като част от описаните обстоятелства, при които е извършено нарушението в
електронния фиш. Видно от него, никъде не се споменава, че става въпрос за
повторност на нарушението. Не е посочено и на база на кои предходно
издадени електронни фишове или НП е ангажирана отговорност за повторно
нарушение, което също рефлектира върху правото на защита на
санкционираното лице.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че електронният фиш се явява
издаден в противоречие с процесуалния закон, като допуснатите процесуални
нарушения са съществени, тъй като възпрепятстват надлежното упражняване
правото на защита на санкционираното лице.
С оглед на изложеното съдът счита, че незаконосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП и обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото съдът СДВР да заплати на ЦВ. В. М. да заплати
на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатска защита в
размер на 300 лева, за извършването на които са представени доказателства –
договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че са платени в
брой и размерът на които съответства на тежестта на делото и процесуалната
ангажираност на адвоката и не е прекомерен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш (ЕФ), серия К № 4656944, издаден от СДВР,
с който на ЦВ. В. М. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
800,00 лева на основание 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на ЦВ. В. М., ЕГН ********** разноски за
адвокат в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
4
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5