№ 20526
гр. София, 06.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
като разгледа докладваното от Б.Р. Частно гражданско дело №
20231110169870 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Със Заявление, вх. № 365732/19.12.2023г. на СРС, заявителят „************“ АД е
поискал издаване на заповед за изпълнение срещу Д. К. И. за суми, дължими във връзка с
Договор за паричен заем Стандарт 14 № 5784343-09.02.2022г., сключен с „**********“
ООД, вземанията за които са цедирани на заявителя.
С разпореждане № 5909/12.01.2024г. съдът е дал указания за представяне на
доказателства по чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР за дадено от потребителя съгласие за сключване
на договора. Разпореждането е връчено на заявителя на 17.01.2024г. С вх. №
31508/31.01.2024г. на СРС, заявителят чрез юрк. Е. И. е подал Молба, в която заявява, че
договорът е сключен по реда на ЗПФУР и при използването на средства за комуникация от
разстояние. Договорът за кредит се предоставял на заемателя на страницата на заемодателя
в интернет, като той изразявал съгласие с него чрез натискането на бутон „Подпиши“.
Договорът не бил подписан с квалифициран електронен подпис, поради което нямало как да
се предоставят исканите от съда доказателства, поради което разпореждането на съда
следвало да се отмени и да се издаде заповед за изпълнение.
По аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на сключен с потребител договор, въз основа на който се претендират сумите по
заповедното производство, тъй като, за да се прецени наличието на неравноправни клаузи,
то следва преди това да е установено сключването на съдържащия ги договор. Щом съдът
може служебно да следи за действителността на отделни клаузи в договор, то на същото
основание няма пречка да се преценява наличието и действителността на целия договор. В
противен случай биха се обезмислили правилата за засилване на служебното начало в
заповедното производство с оглед защитата на потребителите.
По делото са предоставени неподписани от потребителя екземпляри от договори.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът, в това число и неговият правоприемник по
договор за цесия или на друго основание, е този, който трябва да докаже, че е получено
съгласието на потребителя за сключване на договора. Доказателства, че длъжникът по е дал
съгласието си за сключване на договора, т.е. че въобще има договор, не са ангажирани.
Твърденията на заявителя в тази насока остават само твърдения на страна в производството
в нейна полза, поради което нямат доказателствена стойност. Договорът не е подписан с
електронен подпис, като липсват каквито и да било доказателства, установяващи дадено по
някакъв начин съгласие от страна на длъжника с него. В подкрепа на изложеното е
практиката на Софийския градски съд – Определение № 264457/17.11.2020г. по ч.гр.д. №
1
11102/2020г. на СГС, ГК, Определение № 266301/06.04.2021г. по ч.гр.д.839/2021г. на СГС, І
ГО, Определение № 271897/16.07.2021г. по ч.гр.д. № 12552/2020г. на СГС, ГО, Определение
№ 271718/07.07.2021г. по ч.гр.д.1987/2021г. на СГС-ІV, Определение № 3338/14.10.2021г.
по ч.гр.д. № 11621/2021г. на СГС, ЧЖ-І-Г, Определение № 9595/03.10.2022г. по ч.гр.д. №
6876/2022г. на СГС, ЧЖ-І-Ч, и др.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване
на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 365732/19.12.2023г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2