Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 18.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№572 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че на 21.05.2017г. ищецът М.М. бил нападнат от ответника А.Б., който
го ударил няколко пъти с дясната си ръка, свита в юмрук, в областта на долната
челюст, вследствие на което му причинил счупване на долната челюст двустранно,
което довело до трайно затруднение в дъвченето и говора, със срок на
възстановяване около 50 дни. Сочи се, че по образуваното НОХД №2249/2018г. по
описа на ВТРС е постигнато споразумение, с което ответникът се е признал за
виновен по повдигнатото обвинение за причиняване на средна телесна повреда на
ищеца, изразяваща се в счупване на долна челюст, двустранно- престъпление по
чл.129 ал.2 пр.3 от НК, за което му било наложено наказание. Ищецът заявява, че
в резултат от извършеното от ответника престъпление, на ищеца са му причинени
болки и страдания, физически неудобства при хранене, дъвчене и говорене, които
не са възстановени. Ищецът заявява, че първите седмици не можел да се храни,
отслабнал физически, нарушил се съня му. Сочи се, че възстановяването на
причиненото счупване се извършило след тежка операция на челюстта, съпроводена
с изваждане на зъби, като в този период ищецът се хранел чрез системи и с
течности. По време на лечението се наложило ищецът да бъде подпомаган с грижи
от страна на дъщеря си, както и била наета жена, която да се грижи за него.
Ищецът заявява, че освен болки и страдания, била накърнена честта и достойнството му. Твърди, че въпреки
положените усилия, не се е възстановил напълно, като има прекъснати и невъзстановени нервни окончания. Ищецът
отправя искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 18 500
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат от извършеното престъпление от 21.05.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането-21.05.2017г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по
чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата
претенция по основание и размер, по съображения изложени в отговора на исковата
молба, като твърди,
че няма убедителни доказателства ответникът да е причинил физическо насилие на
ищеца. Твърди се, че ищецът имал предходна травма на същото място. Ответникът
оспорва наведените с исковата молба твърдения и сочи, че не е съгласен да
заплаща обезщетение за предишна вина за счупване на долна челюст през 1995г.,
за която вече е санкциониран. Ответникът оспорва, че счупването на челюстта е
довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето с оздравителен процес от 50
дни.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със споразумение по НОХД
№2249/2018г. по описа на ВТРС, ответникът А.Х.Б. е признат за виновен в това,
че на 21.05.2017г. в гр.К, причинил средна телесна повреда на М.С.М.,
изразяваща се в счупване на долна челюст, двустранно, довело до трайно
затруднение в дъвченето и говора, със срока на лечение и възстановяване около
50 дни при правилен оздравителен процес-престъпление по чл.129 ал.2 пр.3 алт.1
вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца и на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на
наложеното наказание за срок от три години.
По делото е представена епикриза,
видно от която ищецът М.С.М. е постъпил на лечение в Университетска Многопрофилна
Болница за активно лечение «****, на 29.05.2017г, като му е поставена диагноза «фрактура
комплета аперта корпорис мандибуле синистре ет ангули мандибуле десктре».
От приложеното по делото съдебно-
медицинско заключение от 21.06.2017г./приложено
по ДП ЗМ ***.
по описа на РУ ***/,
се установява, че на ищеца М. е било причинено телесно увреждане-счупване на
челюст/двустранно/, довело до трайно затруднение в дъвченето и говора, със срок на възстановяване около 50
дни при нормален оздравителен процес.
В настоящото производство е допусната съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че на ищеца е причинено открито счупване
на долната челюст в областта на десния ъгъл на долната челюст. Вещото лице е
заключило, че описаните травматични увреждания са в резултат от удар с твърд
тъп предмет, какъвто е и човешкия юмрук и е възможно да бъдат получени по начин
описан в делото. Вещото лице е посочило, че счупването на долната челюст-
двустранно е довело до трайно затруднение в дъвченето и говора, със срок на
лечение и възстановяване около 50 дни при нормален възстановителен процес.
Вещото лице е отразило в заключението, че на ищеца е била извършена
операция-хирургична интервенция, изразяваща се в триточкова телена остеосинтеза
на долната челюст, която е била абсолютно наложителна с цел по-бързото
възстановяване на пострадалия. Вещото лице е посочило, че след този тип оперативна
намеса при нормален оздравителен процес срока на възстановяване е около 40-50
дни, а счупването на долната челюст- двустранно изисква задължително лечение и
срок на възстановяване около 50 дни, при нормален оздравителен процес. Вещото
лице заяви, че при ищеца костната структура на долната челюст е възстановена.
При извършения преглед, пред вещото лице ищецът е съобщил за нарушена сетивност
/изтръпване, нечувствителност/ в областта на дясната половина на долната устна,
което според вещото лице се дължи на вероятно травматично увреждане на десния
мандибуларен нерв, в резултат на фрактурата на десния ъгъл на челюстта. В
съдебно заседнание вещото лице поясни, че двустранната фрактура на долната
челюст е в ляво, в областта на четвърти-пети зъби, а в дясно-в ъгъла на долната
челюст, като механизмът на получаване на такава травма е удар в областта на
долната челюст с твърд тъп премет. Според вещото лице описаното счупване не е
от предишна травма, получена назад във времето, тъй като възстановяването на
цялостта на долната челюст е за период-около година, през която костната
струтура се възстановява напълно.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Н Х М, Х М М., Б И Ц и Н М Х.
Свидетелката М, съпруга на ищеца, разпитана каза, че вечерта, когато станал
инцидента през 2017г., й се обадили по телефона, че мъжът й е ударен, бит.
Видяла го целия окървавен. Извикала Спешна помощ и отишли в болницата във ***. Лекарите им казали, че
е счупена челюстта на мъжа й и трябва да отидат на лечение в П.
Зъболекар-хирург прегледал ищеца и
казал, че трябва да се извадят два зъба във връзка с лечението на счупването на
челюстта. Свидетелката заяви, че мъжът и имал силни болки, не можел да се
храни, да спи, давали му болкоуспокоителни. Два-три дни по-късно заминали за П,
за да му направят операция на челюстта. Една седмица останали в болницата на
лечение. Извадили два предни зъба на ищеца, като другите му зъби липсвали от
преди. След като извадили тези два зъба, на челюстите му не останали зъби. След
операцията много трудно се хранел, със сок, супи, с помощта на сламка. Пет-шест
месеца след операцията започнал да се храни сам. Станал много нервен, уплашен,
стресиран, не можел да спи, стряскал се в съня си. След инцидента се появило
схващане в челюстта, губел чувствителност. Свидетелят М., син на ищеца,
разпитан каза, че през 2017г. му съобщили по телефона, че баща му е пребит. В началото
на месец юни се върнал в Б от А, където работел, като при връщането си баща му
бил вкъщи, не можел да яде и говори, защото го боляла челюстта. Ищецът имал
постоянно болки, приемал болкоуспокоителни. Станал много изнервен, избухлив,
която промяна в поведението му настъпила след инцидента. Месец и половина след
случилото се имало малко подобрение в състоянието на ищеца. След инцидента не
работел, изпитвал страх, уморявал се лесно. Около пет-шест месеца се оплаквал
от болки в челюстта, като понастоящем болките били отшумели. Свидетелят Ц,
разпитан каза, че преди около две години научил, че ответника А. набил ищеца М..
Ходил до дома на ищеца и го видял обезобразен в лицето- надут, счупени зъби, не
може да говори, стресиран. Жена му го хранела с помощта на сламка. Ищецът се
оплаквал от болки в главата. Свидетелят Х заяви, че е бил на мястото на
случилото се през 2017г. вечерта, когато ищецът и ответника се скарали. Ищецът
хвърлил телефона на ответника, който от своя страна го бутнал с ръка и М. паднал на земята. Свидетелят каза, че не
видял удари. Дошла Полиция и разпитали пострадалия и жена му. Свидетелят каза, че
ищецът и ответникът са имали проблеми от много години, сериозни разправии,
счупване на зъби. Свидетелят каза, че е срещал ищецът след инцидента, но не
забелязал как изглежда.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е процесуално
допустим, а разгледан по същество е частично основателен по следните
съображения:
За да се уважи иск по чл.45 ал.1
от ЗЗД съдът следва да установи кумулативна наличност на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, чието даказване е в тежест на
ищеца, а именно: от обективна страна, че е налице противоправно деяние, в
причинна връзка, с което са настъпили вреди, негова пряка и непосредствена
последица, а от субективна страна да е налице вина, която по силата на оборима
презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗ се предполага до доказване на противното.
В настоящото производство се установи, че с влязло
в сила споразумение по НОХД 2249/2018г. по описа на ВТРС обвиняемият А.Х.Б. /ответник
в настоящото производство/ е признат за виновен, за това, че на 21.05.2017г. в гр.К,
причинил средна телесна повреда на М.С.М., изразяваща се в счупване на долна
челюст, двустранно, довело до трайно затруднение в дъвченето и говора, със
срока на лечение и възстановяване около 50 дни при правилен оздравителен
процес- престъпление по чл.129 ал.2 пр.3 алт.1 вр. ал.1 от НК. Съгласно чл. 300 от ГПК ползващото
се според чл. 383, ал. 1 от НПК с
последиците на влязла в сила присъда Споразумение за решаване на
делото, одобрено с протоколно Определение от 04.01.2019г., е задължително
за съда, разглеждащ гражданските последици от
инкриминирания акт, относно факта на осъществяването на
деянието, неговата противоправност и вината на дееца (в
този смисъл Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Решение № 14/04.05.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1493/2009 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 47/23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т.
о., ТК и др.)., поради
което съдът в
настоящия граждански процес е обвързан да приеме, че на 21.05.2017г. ответникът
А.Б. виновно и противоправно е причинил на
ищеца двустранно счупване на долната челюст, представляващо средна телесна
повреда. Направените в отговора възражения досежно оспорване на обстоятелствата
по извършване на престъплението и вината на ответника не могат да бъдат
преразглеждани от гражданския съд, тъй като тези въпроси са установени с влязъл
в сила съдебен акт и не подлежат на пререшаване. Ирелевантни в настоящото
производство са и мотивите, поради които ответникът се е съгласил на
приключване на наказателното производство със споразумение.
Задължителната сила на решението на наказателния съд не се разпростира
обаче върху проявилите се в причинна връзка с престъпното деяние неблагоприятни
промени в неимуществената сфера на пострадалия, които подлежат на доказване в
производството по предявения иск за вреди от непозволено увреждане.
Съдът
намира, че от събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза
безспорно се установи, че ищецът като пострадал от извършеното престъпление е
претърпял вреди, изразяващи се в болки и страдания, като тези вреди са
непосредствена последица от извършеното от ответника деяние.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата,
като без наличието й, не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата не
е нормативно определена, но се изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се
схваща като промяна, смущение, накърняване и унищожение на благата на човека.
Вредата засяга имуществото на увредения, неговата телесна цялост, здраве,
душевно и психическо състояние. Неимуществените вреди засягат личността и
достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва
емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания,
предизвикани от противоправните действия на други лица.
По делото се установи, че в резултат на престъплението извършено от ответника на 21.05.2017г. на
ищеца е причинено счупване на долната челюст/двустранно/, което е наложило и
оперативна интервенция с цел по-бързо възстановяване. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установи, че оздравителния период е
продължил около два месеца, през който период ищецът е бил
физически травмиран, като е изпитвал силни болки от нараняването, ограничаващи
храненето и говоренето и накърняващи нормалния му начин на живот и поведение.
Ищецът безспорно е преживял тежко извършеното спрямо него престъпление. Тези
изживявания са лични, т. е. всеки индивид по различен начин изживява противоправните
посегателства против личността му. Освен болката, следва да се има предвид, че
вида на травмата – счупване на челюст по необходимост води до затруднения, свързани както с дъвченето, така и с говора, което се установява, както от
свидетелските показания, така и от експертното заключение. Ищецът е преживял негативни психо-физически
преживявания в резултат и на свързаните с лечението медицински прегледи,
хоспитализация, оперативна интервенция, при която се наложило отстраняване на
единствените два зъба, останали на челюстите на ищеца. Наложило се в
продължение на няколко месеца спазване на специфичен хранителен режим-прием на
течна храна, с помощна на сламка, като за осъществяване процеса на хранене
ищецът се е нуждаел от помощта на съпругата си, което обстоятелство се
установява от свидетелските показания. В резултата на нанесената травма, в
продължение на месеци ищецът изпитвал болки, които в началото били силни и се
налагало прием на болкоуспокояващи медикаменти. При разпита свидетелите М., М и
Ц непротиворечива заявиха, че ищецът се оплаквал от силни болки, затруднен бил
говора му и храненето, станал изнервен. Установи се от гласните доказателства, че
е настъпило смущение в нормалната физическа и социална активност на ищеца, в
неговия жизнен ритъм, липса на желание за работа, изпадане в емоционален стрес
и душевни терзания от преживяното. Съдът при съобразяване разпоредбата на
чл.172 от ГПК прецени показанията на свидетелите М/съпруга и син на пострадалия/ относно търпяните от ищеца
болки и страдания след инцидента, като ги кредитира, доколкото същите са
непротиворечиви, съответстват на другите събрани по делото доказателства и не
са в противоречие с показанията на свидетеля Ц. Освен това показанията на тези
свидетели отразяват преки техни впечатления, доколкото същите са били в близост
до ищеца през периода на лечение и възстановяване след инцидента и наблюденията
им са непосредствени. Показанията на водения от ответната страна свидетел Х не
опровергават показанията на останалите свидетели, доколкото този свидетел
заяви, че няма впечатления относно травмите на ищеца след инцидента.
На следващо място, за да е
налице фактическия състав на непозволеното увреждане, следва да се установи и
причинна връзка между настъпилите вреди и противоправното деяние. Тя не се предполага, а следва да се
докаже от увредения. Вредите подлежат на възстановяване, само ако са в причинна връзка с противоправното и
виновно деяние на дееца, като отговорност за
вреди възниква само при предпоставката, че вредата е следствие от
обстоятелството, за което виновният
отговаря.
От доказателствата по делото – приложеното наказателно дело,
съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания се установява, че счупването на челюстта и
последващите го негативни
преживявания на ищеца са именно вследствие на извършеното спрямо него
престъпление през
2017г. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че вредите при ищеца са в резултат от стара травма-счупване на
челюстта, настъпило при инцидент между същите страни, но през 1994г., за което
ответникът е бил осъден с влязла в сила
присъда по НОХД ***/1994г по
описа на ВТРС. Действително, по делото бяха ангажирани от ответната страна
доказателства за извършено от ответника спрямо ищеца престъпление и през
1994г., при което на ищеца било причинено счупване на челюстта, но видно от
заявеното от вещото лице, причиненото на ищеца счупване на долната челюст, за
лечението на което му е направена оперативна интервенция през месец май 2017г.
е ново увреждане, а не е стара травма, причинена преди години. Вещото лице
категорично заяви, че в рамките на около година настъпва пълно зарастване на
челюстта и за този период костната
структура се възстановява напълно.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо него от ответника през месец май 2017г. престъпление, за което последният е признат за виновен с влязло в сила споразумение, с което е приключило воденото пред наказателния съд производство.
След като иска за неимуществени вреди е доказан по основание, съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД). Приема се, че съдът следва да определи размера на неимуществените вреди по своя преценка, като съобрази всички обстоятелства, детерминирали непрекъснато личността на ищеца, които са негови лични изживявания, мотивирани от извършеното спрямо него престъпление. Определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно чл.52 от ЗЗД следва да отговаря на критерия за справедливост, като е съобразен както с тежестта на уврежданията, така и с техните последици, изрязяващи се в претърпените болки и страдания от настъпилите увреждания и с дискомфорта от ограничената функционалност на челюстта на ищеца. При определяне на размера на обезщетението следва да бъдат съобразени критериите- характер и тежест на увреждането, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания и затрудненията, до които те са довели, нарушавайки нормалния начин на живот на ищеца за период от около два месеца, през които е търпял силни болки, продължителност и вид на проведеното лечение, което видно от заключението на вещото лице е било абсолютно наложително и при което се наложило да бъдат извадени и последните два зъба на ищеца. Освен това, от заключението се установи, че макар и да е възстановена цялостта на костната структура на челюстта на ищеца, то при него и понастоящем са останали сетивни усещания, като изтръпване нечувствителност, които му създават дискомфорт и е препоръчана консултация с невролог. Съдът намира, че следва с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за така претърпяните от ищеца неимуществени вреди, причинени от двустранно счупване на долната челюст, настъпило в резултат на извършеното от ответника спрямо ищеца престъпление, да се определи обезщетение в размер на 10 000 лева, до който размер иска за неимуществени вреди е основателен и доказан, а за разликата над 10 000лв. до пълния претендиран размер от 18 500лв. иска за неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази част.
С оглед основателност на исковата претенция, следва върху главницата да
бъде присъдена и законната лихва, която съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото
лихвата е компенсаторна, а не мораторна, се дължи от датата на увреждането-21.05.2017г.
до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78
ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдена сумата 594,59лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата
претенция.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски и с
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва в негова полза
на бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 252,70лв., съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС държавна такса върху присъденото
обезщетение/определена по реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК/, която
възлиза в размер на 400 лв., както и
5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС направените разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 81,08лв., изчислени съразмерно на
уважената част от исковата претенция, както и 5лв. за държавна такса, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.Х.Б. с ЕГН **********,***»»
№24А ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М. с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 10 000 лв. /десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки
и страдания в резултат на причинена на ищеца средна телесна повреда, изразяваща
се в двустранно счупване на долната челюст, вследствие на извършено от
ответника престъпление, за което е бил признат за виновен с влязло в сила
споразумение от 04.01.2019г., постановено по НОХД №****/2018г. по
описа на ВТРС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането /21.05.2017г./ до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над
10000лв. до пълния претендиран размер от 18 500лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН в тази част.
ОСЪЖДА А.Х.Б. с ЕГН **********,***»***» №*** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата
от 594,59 лв. /петстотин
деветдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
на исковата претенция.
ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.Б. с ЕГН **********,***»****» №*** сумата от 252,70 лв. /двеста петдесет и два лева и
седемдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част на исковата претенция.
ОСЪЖДА А.Х.Б. с ЕГН **********,***»****» №*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС, държавна такса в размер на 400лв. /четиристотин лева/,
както и 5 лв./пет лева/ за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.Х.Б. с ЕГН **********,***»****» №*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС, разноски за
възнаграждение за вещо лице в размер на 81,08лв./осемдесет и един лева и осем стотинки/, изчислени
съразмерно на уважената част от исковата претенция, както и 5
лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: