Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………….. …………..
2019 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, второ отделение, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 29.05.2019 г.при секретар Мая Вълева изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 2288/2018
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на 156 от ДОПК, във връзка с
приложението на ЗДДС.
Инициирано е по жалба от „Балкан Метал 2000“ООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Варна,
представлявано от управителя В.В.Т., действащ чрез адв. Д.И.-***, против Решение №37 от 09.07.2018 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП в частта, с която потвърден РА № Р-03000317003728-091-001 от
17.01.2018г. относно определено задължение по ЗДДС за данъчен период м. април 2017г.в размер
на 120 000лв. главница и 8001.30лв
лихви.
В жалбата
са изложени обширни доводи за
незаконосъборазност на оспорения РА в частта на установените задължения по
ЗДДС. Твърди се неправилно приложение на материалния закон относно възприетия
от ревизиращия орган извод за характера на вещите, предмети на процесната доставка по фактура №100 от
24.04.2017г.
Изложени са
обстойни разсъждения по отношение на третирането на предмета на доставката по
тази фактура, съобразно дадените в §1
от ЗУО легални дефиниции. Въз основа на
същите жалбоподателят изтъква, че в настоящия случай липсва основание да се
приеме, че стоката е бракувана, тъй като не са съставени документи,
установяващи бракуването. Заключението
му е, че не е налице основание да се счете, че процесната стока е трябвало да
бъде бракувана. Позовава се на
международните стандарти за оценяване.
Твърди се, че волята на страните по цитирания в жалбата договор за доставка е била за продажба не на какви да е
вещи, представляващи промишлен отпадък или производствен такъв, а на такива, които отговарят и могат да бъдат
използвани съобразно предназначението им. Възразява срещу изложения от органа
по приходите довод, че дружеството е имало намерение машините да бъдат
предадени за скрап. Твърди се основно и
че в хода на ревизионното производство, приключило с оспорения ревизионен акт е
нарушен принципът за данъчен неутралитет. Цитира се практика на Съда на ЕС. Формирано е искане за
отмяна на ревизионния акт в частта, потвърдена с Решение № 37/09.07.2017г.,
относно определените данъчни задължfjl;ejения
за процесния период и в посочения размер.
Ответникът чрез процесуални си
представител спорва жалбата. Счита, че в ревизионният акт, както
и в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна е посочено, че процесните стоки,
както са вписани в спорната фактура не са бракувани, но представляват отпадък за черни и цветни метали. Обосновава се на
изготвена в ревизионното производство съдебно-техническа експертиза, експертът
по която посочил, че тези машини и съоръжения
са негодни и не могат да бъдат реконструирани така, че да послужат за
по-нататъшно използване. Дирекция „ОДОП“ приема това заключение и счита, че
това оборудване представлява отпадъци за черни и цветни метали, като не навежда
твърдение, че същите са бракувани от
предприятието, а че е следвало да бъдат. Мъз основа на изложеното моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна.
Съдът като съобрази доводите и възраженията
на страните с данните и доказателствата по делото и с относимата за случая
правна уредба прие следното:
Жалбата е депозирана от активно
легитимирана страна в рамките на законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая
са следните:
Производството е образувано въз основа на заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000317003728-020-001/15.06.2017 г. /л.16/, изменена
със заповеди № Р- 03000317003728-020-002/23.06.2017 г./л.20/, №
Р-03000317003728-020-003/21.08.2017 г. /л.24/ и №
Р-030003170037284320-004/19.09.2017 г. /л.28/, издадени от компетентен' орган и
връчени по електронен път на ревизираното лице. Възложено е установяване на
задължения на „Балкан Метал 2000“ ООД за данък върху добавената стойност по
ЗДДС за данъчни периоди от 01.04.2017 г. до 31.05.2017 г.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен
доклад /РД/ № Р- 03000317003728-092-001/01.12.2017 г. /л.725/, връчен
електронно на 06.12.2017г. /л.693- 725/.
Срещу РД не е подадено възражение по чл. 117, ал.5 от ДОПК и няма представени допълнителни писмени доказателства. PA №
Р-03000317003728-091- 001/17.01.2018 г. е издаден от органите по чл. 119, ал. 2
от ДОПК, връчен електронно на ревизираното лице на 22.01.2018 г. /стр.730-743/.
В хода на ревизионното производство са извършени
процесуални действия, подробно описани в раздел II на РД №
Р-ОЗОООЗ17003728-092-001/01.12.2017 г. /л.2-4 отРД/.
При ревизията е установено, че „Балкан Метал 2000“ ООД
извършва дейност като търговец и брокер на отпадъци - скрап от черни метали,
като действа от свое име и за своя сметка при закупуване и последваща продажба
на отпадъците - на местен пазар или износ, включително и без физически да
притежава отпадъците /търговия на . едро с.отпадъци и скрап от черни и цветни
метали, НКИД - 4677/. Дружеството е “ . вписано в публичния Регистър на
търговците и брокери на отпадъци, на основание §1, т.5 и 45 от ДР на Закон за
управление на отпадъците (ЗУО), при ИАОС на МОСВ, под № 259 /л.201/.
През 2016 г. между „Балкан Метал 2000“ ООД и „Лира
Инвестмънтс“ СА - клон България са сключени договори за закупуване на
използвано оборудване - компресори. Във връзка с договора са издадени фактури №
12/21.11.2016г. с данъчна основа 300 000,00 лв. и ДДС 60 000,00 лв., №
13/12.12.2016г. с данъчна основа 30 000,00 лв. и ДДС 6 000,00 лв. и №
14/21.12.2016г. с данъчна основа 270 000,00 лв. и ДДС 54 000,00 лв., по които
дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредитпрез д.п. м.11 и
м.12/2017г.
През м.04.2017г. на ..Лира Инвестмънтс“ СА - клон
България е връчено и прието уведомление за прекратяване на договорните
отношения, отправено от „Балкан Метал 2000“ ООД /л.266-264/, поради което са
издадени кредитни известия и за „Балкан метал 2000" ООД възниква вземане
във връзка с платените аванси, в размер на 720 000.00 лв.
Впоследствие на
18.04.2017 г. „Балкан метал 200“ ООД сключва договор с
„Фертекс България „ООД за покупка
на 8 броя компресори на обща цена от
722400 лв. с включен ДДС. Договорено е авансово плащане по план, съгласно който
първото авансово плащане е в размер на 720000 лв., до 24.04.2017 г., второто – в размер на 2400 лв. – до
30.06.2017 г.
На 24.04.2017 г. е под писан договор за цесия между
„Балкан Метал 2000“ ООД - Цедент и „Фертекс България“ ООД - Цесионер, съгласно
който Цедентът прехвърля на Цесионера своето вземане от „Лира Инвестмънтс“ С.А.
- клон България в размер на 720 000,00 лв., цената на прехвърленото вземане е
719 000,00 лв.
От Фертекс
България“ ООД е издадена е фактура №
100/24.04.2017 г., в която като вид на стоката е посочено :“аванс по договор за
доставка на компресори“ – сумата като
единична цена е 600000 лв., отделно е начислен ДДС в размер от 120000 лв.
Плащането по фактура № 100/24.04.2017 г. е извършено
чрез протокол от 24.04.2017г. /л.263/ за взаимно прихващане на вземанията и
задълженията между „Балкан Метал 2000“ ООД и „Фертекс България“ ООД. Разликата
от 1 000,00 лв. е платена по банка на 25.04.2017 г. На 31.08.2017 г. е
заплатена сума в размер на 2 400.00 лв.. за което е издадена фактура №
126/13.09.2017 г.
В представените писмени обяснения от „Балкан Метал
2000" ООД /л.222-219/ е посочено, че компресорите - предмет на доставка по
фактурите, издадени от „Лира Инвестмънтс СА“, „Фертекс България“ ООД й
„Българска инженерингова компания“ ООД, са част от остаряло оборудване, което
не е използвано от 2002 г. и се намира на територията на бившия завод Химко
Враца /л.222/. Компресорите са големи съоръжения, трайно прикрепени към земята,
разположени са във височина на 2 /два/ етажа и тежат приблизително около 200
+/- 10% тона единия, ведно с прилежащите им резервни части и оборудване.
Посочено е, че част от компресорите подлежат на възстановяване и пускане в
експлоатация, а другите са непоправимо повредени. За извършване на демонтаж на
компресорите, които са негодни за възстановяване, е сключен договор с „Фертекс
България“ ООД за демонтаж, нарязване и натоварване.
В хода на ревизията е прието писмено заключение на
вещото лице Николай Симеонов Николов, вписан в утвърдения от изп. директор на
НАП списък под номер № 175, по Акт за
възлагане на експертиза № Р-03000317003728-01-001/01.11.2017г. със задача: Да
се установи годни ли са за употреба или са промишлен отпадък, съгласно
Приложение № 2 към чл.1бЗа от ЗДДС
въздушни и газови компресори - 8 броя, производство на фирма „Нуово Пиньоне“,
година на производство 1968 г., намиращи се в цех „Амонячно производство“ на
„Химко“ АД.. При изготвяне на експертизата да се установи по категоричен начин
дали посочените съоръжения подлежат на ремонт и биха ли могли да бъдат въведени
в експлоатация.
В представената експертиза, след извършено според
вещото лице изследване, същото
достигнало до заключение, че към датата
на огледа 06.11.2017 г. „на основание
данни по оценката на техницеското и общо
състояние на 8 бр. компресори с
прилежащи съоръжения, са негодни за употреба, без перспектива за
продажба освен на части за вторични суровини. Аргументи за това заключение
са: настъпили корозионни процеси, уморни процеси в метала, както и
непредставена съпътстваща документация.
Обосновавайки се със заключението на експерта по отношение на 8-те компресора, предмет на ф-р № 100/24.04.2017 г. РО приел, че предвид годината на произвеждането им - 1968 г., извеждането от експлоатация през 2002 г. и липсата на данни за извършени текущи и основни ремонти или данни за тяхното консервиране, същите са морално и материално остарели, напълно изхабени и е невъзможно тяхното рециклиране като действащи. Въз основа на този си извод РО приел, че предмет на доставката по същата фактура е авансово плащане за придобиване на стоки, посочени в т.5 на Приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от ЗДДС, т.е. отпадъци от черни и цветни . метали по смисъла на § 1, т.77 от ДР на ЗДДС - независимо от липсата на протоколи за проведена процедура по бракуване.
Съгласно
§ 1, т.77 от ДР на ЗДДС „отпадъци от черни и цветни метали“ са технологични
отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка1 на
цветни и черни метали и сплавите им, бракувани машини, съоръжения, детайли и
конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на
опасните отпадъци.
Въз основа на приетото от фактическа страна в
обжалвания РА е прието, че следва да се приложи
специалният ред на облагане, предвиден в чл.163а-163г от ЗДДС, вр. чл.
82, ал. 5 и чл. 117, ал. 2 от ЗДДС - лице платец на данъка към дата на
възникване на данъчното събитие по чл.25, ал.6 и ал.7 от ЗДДС, по процесиите
облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната е
получателят „Балкан Метал 2000“ ООД. Прието
е и че съгласно чл.12, ал.2 от ЗДДС доставката, по която получателят е платец
на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика - „Фертекс България“ ООД.
По проведената
и приета по делото ССЕ вещото лице изследва счетоводствата на двете дружества
по доставката, обективирана във фактура № 100/24.04.2017 г. и даде заключение,
че процесната фактура е отразена от
оспорващия в дневника за покупките за м. април 2017 г.; дружеството доставчик я
е декларирало в СД по ЗДДС за м. април 2017
г., включена е в дневника
му за продажби; Изследваните във връзка с тази сделка документи в счетоводствата на двете дружества, в т.ч. аналитичен регистър мотивират вещото
лице да даде заключение, че плащането по процесната фактура от страна на
жалбоподателя е извършено в пълен размер, отразено е в счетоводството като
намаление на задълженията. По изследваните от вещото лице документи в двете
дружества същото дава несъмнено
заключение относно предмета на сделката, съобразно анализирания договор
– продажба на употребявано оборудване – 21 бр. въздушни и газови компресори, компресори
СО2 и инертни газове.
Съдът кредитира изцяло
това заключение.
По
правото:
Спорът е концентриран върху отговор на основният
въпрос: следва ли доставката на описаната в процесната
фактура № 100/24.04.2017 г. стока –
компресори, представляващи дълготраен материален актив, определени като остаряло оборудване, да се третира като доставка на „отпадъци от
черни и цветни метали“, без извършено от собственика бракуване, което
предполага специалния ред за начисляване на ДДС т.н. "обратно
начисляване ", или за тези доставки следва да бъде приложен
общия ред, регламентиран в закона.
Разпоредбите,
уреждащи облагането на доставките на битови, строителни и опасни отпадъци се
съдържат в гл .ХІХ а, чл. 163а-163в от ЗДДД-
Доставка на стоки и услуги по Приложение № 2 с място на изпълнение територията
на страната, по които данъкът е изискуем от получателя". За прецизиране на
съдържанието на изброените в Приложение № 2 и използваните в ЗДДС понятия
законодателят препраща към Закона за управление на отпадъците ЗУО/.
Съгласно
§1, т.19 от ДР на ЗУО, "отпадъци от черни и цветни метали" са
технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната
обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от
производствен, строителен или битов характер с изключение на опасните отпадъци.
Съгласно §1, т.20 от ДР на ЗУО, "отпадъци от
черни и цветни метали с битов характер" са отпадъци от черни и цветни
метали (ОЧЦМ), получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в
административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и
отпадъците от черни и цветни метали, получени от търговски обекти, занаятчийски
дейности, обекти за отдих и забавления.
Начинът, по който е индивидуализиран предметът на доставките
в процесната фактура, не позволява квалифицирането им според никоя от
посочените дефиниции.
Не може да се сподели трактовката на
РО на дадената от ЗОУ дефиниция за
„отпадъци от черни и цветни метали“ - интерпретирането е недопустимо разширено,
като се въвежда несъществуващо законово задължение , а именно, че тъй като
процесните компресори представлявали остаряло оборудване, без перспектива за
възстановяване и продажба, то собственикът
им „ е длъжен да се освободи от
тях като отпадък“. Законодателят не е предвидил точно такова задължение –
още повече, че смисълът вложен от него в §1, т.19 от ДР на ЗУТ в относимата за
случая част е пределно ясен, за което говори и
употребената граматическа форма – бракуваните
машини. Има се предвид вече бракувани такива, а не предназначените за бракуване. Тази
яснота прозира и от ползваната членувана форма на словосъчетанието.
За установяване
наличието на предпоставката „бракуваните машини“ следва да е наличен документ,
доказващ проведена процедура за бракуване.
Документът, удостоверяващ брака на стоково-материални запаси,
следва да съдържа необходимите реквизити, като може да съдържа и всяка
допълнителна информация, потвърждаваща основанието за брак. Пример за такъв
документ е протоколът за брак. Протоколът за брак следва да бъде съпътстван с
документи, удостоверяващи допустимите норми на брак, определени с
технологичната документация за съответното производство или дейност и/или с
всеки друг документ, удостоверяващ основанието за брак.`
Такъв документ
относно предмета на
доставката по процесната Фактура №
100/24.04.2017 г. липсва и това е безспорно прието между страните. Нещо
повече - РО не го счита за необходим и
релевантен при направената от него преценка,
игнорира въобще процедурата по бракуване.
Изложеното
повдига съществения въпрос кое и кой определя режима на данъчно
третиране при извършване на една доставка - по общия ред или съобразно т.н.
" обратно начисляване " и кое е определящо, за да бъде квалифицирана
една стока като отпадък.
Съдът в настоящия си
състав приема, че спорните доставки, по
които получател е "Балкан метал 2000” ООД попадат под режима на общата
система на ДДС, въведен с Директива 2006/112/ЕО/ и с разпоредбите на
националната уредба - ЗДДС.
Спорът изисква тълкуването на
нормите на Директивата и на националния закон, при съобразяване на принципите
на равно третиране и на оправдани правни очаквания т. е спорът е за това кой е
истинският платец на ДДС в процесния случай. Съгласно общият принцип на
Директивата, установяващ данъчнозадълженото лице/лицето, платец на данъка
съгласно легалното определение/ ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице,
извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго
лице в случаите, посочени в чл. 194-199 и чл. 202, по аргумент от разпоредбата
на чл. 193 от Директивата в приложимата и към случая редакция.
Тъй като тази норма предвижда
в хипотезата си изключения от принципно положение, последните следва да се
тълкуват стриктно, ограничително и доколкото е възможно в светлината на целите,
които тези изключения си поставят. Съгласно разпоредбата на чл. 199, §1,
б."г" от Директивата държавите членки могат да предвидят, че
лицето-платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от
следните доставки: доставката на използван материал; използван материал, който
не може да се използва повторно в същото състояние, скрап, промишлени и
непромишлени отпадъци, рециклируеми отпадъци, отчасти обработени отпадъци и
някои стоки и услуги, изброени в приложение VI.
От друга страна, според разпоредбата на чл.
199, § 2 от Директивата при прилагането на възможността за избор, предвидена в
параграф 1, държавите-членки могат да конкретизират обхванатите доставки на
стоки и услуги, и категориите доставчици или получатели, за които се прилагат
тези мерки. На държавите членки е предоставена възможност да определят различен
от доставчика платец на данъка ,но тази възможност е изключение от общото, принципно
положение, поради което следва да се тълкува стриктно и стеснително. В рамките
на така предоставена възможност за отклонение от общия принцип относно
задълженото лице по данъка държавите-членки в рамките на предоставена им
свобода да конкретизират обхванатите от изключението доставки на стоки и
услуги, трябва да бъдат особено стриктни,като ясно и разбираемо определят
различните категории доставчици и получатели,за които се прилагат специалните
правила. При определяне на стоките и услугите, както и на доставчиците и
получатели на доставки по отношение, на които се прилагат специалните правила
държавите- членки следва да упражняват правомощието си за конкретизацията им
съблюдавайки стриктно определените от Директивата обективни и субективни
предели. Обективните предели, в рамките на които съответната държава-членка може да упражни
предоставеното й правомощие,
следва да са съобразени с изчерпателната по съдържанието си норма на чл. 199,
§1, от Директивата. Чрез тази
конкретизация не следва смисълът на специалното правило да се изменя или самото
то да се допълва или разширява.
В този контекст целта на общностния акт - опростяване на правилата за администриране и
събиране на данъка и борбата със злоупотреби (съображение № 42 от Директивата)
няма изискване за субективна преценка от доставчика или получателя на характера
на престацията, по повод на която съответната държава-членка има правомощието
да посочи различен от доставчика платец на данъка, а както се отбеляза
двукратно, нормата не може да се тълкува разширително.
Съгласно разпоредбата на чл.
163а, ал.1 от ЗДДС, която представлява упражняването на описаните по-горе
правомощия на всяка държава - членка за регламентиране на изключенията от
общите правила за данъчно облагане с ДДС, данъчното събитие на доставките на
стоки и услуги, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила по
този закон. Съгласно ал.2 на същата норма данъкът за доставките по ал. 1 е
изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали
доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Тази разпоредба не противоречи,
според съда, на даденото с Директивата правомощие да се определи различен от
доставчика платец на данъка с оглед субективните предели на вече коментираното
по-горе изключение.
Относно обективните
предпоставки, вътрешното законодателство
(чл. 163а, ал.1 от ЗДДС) препраща към
приложение № 2, в което са изчерпателно
са посочени престациите, за които въз основа на делегацията на Директивата като
задължен за данъка субект е посочен получателят им. Съгласно
това приложение, в релевантната му редакция, данъкът е дължим от получателя,
когато доставките имат за предмет отпадъци по смисъла на ЗУО.
В конкретния случай, е налице предмет на доставката, ясно описан във Ф-ра № 100/24.04.2017 г. , който според общата воля на
страните по договора – както на доставчика, така и на получателя /ревизираното
лице/ не е предназначен за „освобождаване“
(изхвърляне) като негоден поради брак. Предвид
казаното по-горе за липсата на проведена
процедура по бракуване на дълготрайни активи, която е изцяло в правомощието на
техния собственик, липсата и на законово
изрично вменено задължение за него, в
смисъла, вложен от приходната администрация – длъжен да се освободи, т.е.
длъжен да бракува .. И още – независимо,
че процедура не е проведена, документи, доказващи бракуването на процесните 8
компресора липсват, те са приети и третирани от РО като отпадък от цветни и
черни метали за целите на данъчното облагане.
Обективната
аргументация на РО почива единствено на заключението на назначеното в хода на
ревизията вещо лице. Съдът ще се
задоволи единствено да отбележи, че направените изводи от същото в голяма част
представляват общи формулировки на общи понятия и дефиниции от областта на
инженерната наука и металознанието, както и общи житейски заключения, не
почиват на констатации и технически
заключения от необходимото в случая обективно
високотехнологично изследване на
състоянието на машините, на металите, от които са изработени, степента на
евентуална корозия, обратимостта на процесите, ако такива са установени.
Доколко това
(ремонтирането и повторното им въвеждане в експлоатация) е или не е изгодно за
търговското дружество – собственик, - отговорът на този въпрос, първо не е от експертната компетентност на
това конкретно вещо лице и второ –
ирелевантно е при преценката дали предметът на сделката по процесната
фактура е отпадък от черни и цветни
метали, тъй като се отклонява съществено от дадената легална дефиниция,
коментирана от съда по-горе.
Изтъкнатото от в.л.
обстоятелство, че след като съоръженията
не са били в работен режим повече от 15 г., то
неминуемо и безспорно за брак и
представляват отпадък категорично не се споделя.
Като противоречащи
на изводите на вещото лице съдът са и
дадените в открито съдебно заседание обяснения на разпитания по делото свидетел, които съдът приема като изявления въз основа лични
експертни впечатления.
Предвид направения коментар се налага извод, че съгласно
действащите към процесния период редакции на процесната разпоредба на чл. 163а,
ал. 1 от ЗДДС и Част първа от Приложение № 2 към нея - стоките, предмет на
процесните доставки, според характера си и предназначението, което им се
придава от лицата, които ги използват, не са отпадъци, поради което доставките
с тях следва да се третират като облагаеми по общия ред. Данъчно задължено лице в разглеждания случай
се явява доставчикът – „Фертекс България“ ООД.
Като не е съобразен начинът
на отчитане на доставките при доставчика и получателя, както и самото третиране
на стоките от страните по доставката, с РА неправилно е прието от фактическа и
правна страна основание за приложение на механизма за начисляване на данъка по
чл. 163а и сл. от ЗДДС, което би довело до двойно начисляване на данъка за една
и съща доставка.
Относно възражението за неправилно формираното с РА задължение за лихви в размер
от 8001.30 лв. аргументирано с твърдението, че лихвите касаят неправомерно ползван ДК по фактури, издадени от „Лира Инвестмънт СА клон
България, по които има издадени кредитни
известия, но те са извън превизирания период – м. април 2017 г. Съдът намира
същото за основателно, но на различно от посоченото от оспорващото дружество
основание. Лихвата от 8001.30 лв, се отнася за процесната фактура №
100/24.04.2017 г. и представляваща сумарния размер на двете изчислени лихви –
7363.16 лв. за сумата от 207308.77 лв. за период 16.05.2017 г – 17.01.2018 г. и
638.14 лв. за сумата от 12.692.23 лв. и за периода 21.07.2017 г. - 17.01.2018 г. С отмяната на главното
задължение по ЗДДС отпада и акцесорното
такова за начислените лихви.
Горното обосновава извод за материална
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и налага неговата отмяна.
Предвид
приетия по спора краен правен резултат и своевременно направеното от
процесуалния представител на оспорващото дружество искане за присъждане на разноски по делото
съдът го намира за основателно и следва да го уважи.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160,
ал.1 от ДОПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РА № Р-03000317003728-091-001 от 17.01.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП
Варна, изменен с Решение №37/09.07.2018 г. на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на
НАП Варна, в обжалваната част, с която
на „Балкан метал 2000“ ООД, ЕИК ********* , по реда на чл. 163а от ЗДДС е
определено задължение по ЗДДС за данъчен
период м. април 2017г.в размер на
120 000лв. главница и 8001.30лв. лихви.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП Варна да заплати на Балкан
метал 2000“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Велико Великов Д. и В.В.Т. –
заедно и поотделно, сумата от 4930
(четири хиляди деветстотин и тридесет) лв. представляваща общия размер на
сторените от дружеството разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:……………….
Г.Стоянова