МОТИВИ
към присъда, постановена по
НОХД N: 1218/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Окръжна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимата Д.Д.К. с ЕГН ********** за това,
че на **** г.,
около *** ч., на ул.“Г." в гр.П., при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка "Нисан Кашкай" с peг. № **** , е нарушила правилата за движение:
-
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ - като водач на пътно
превозно средство /Г1ПС/ с поведението си е създала опасности и пречки за
движението и е поставила в опасност живота и здравето на С. Т. С., ЕГН
**********;
-
чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство /Ш1С/ не е била
внимателна и предпазлива към уязвимия участник в движението - пешеходката С.Т.
С., ЕГН **********;
-
чл.20, ал.1 от ЗДвП - като водач не е контролирала непрекъснато пътното
превозно средство, което е управлявала;
-
чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водач на лекия автомобил марка "Нисан Кашкай" с per. № *** не е намалила и в случай на необходимост не е
спряла, когато е възникнала опасност за движението -пресичащата платното за
движение пешеходка С.Т.С., ЕГН **********;
-
чл.116 от ЗдвП - като водач на пътно превозно
средство не е била внимателна и предпазлива към пешеходката С.Т. С., ЕГН
********** и по непредпазливост
е причинила смъртта на С.Т. С., ЕГН ********** от гр.П. - престъпление по
чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК.
Производството
по делото бе проведено по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 от НПК – направено от подсъдимата К. признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изрично изразено съгласие да не се събират доказателства за същите.
Представителят на Окръжна Прокуратура гр. Пловдив поддържа
изцяло повдигнатото обвинение от фактическа и правна страна така, както е
изложено в обвинителния акт. Счита, че обвинението е доказано както от
обективна, така и от субективна страна от събраните в хода на наказателното
производство доказателства.
Изразява становище, че направеното от
подсъдимата самопризнание се подкрепят напълно от събраните по делото
доказателства, които дават възможност да се направи категоричен и несъмнен
извод, че е извършила вмененото и във вина престъпление. Поради това моли съда
да признае подс.К. за виновна по повдигнатото
обвинение.
По отношение на наказанието, което следва да се наложи,
прокурорът изразява становище, че предвид ниската степен на обществена
опасност на подсъдимата, самата специфика на деянието, извършено от
подсъдимата, действията на пострадалата, следва да се наложи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА при условията на чл.58а от НК при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а след това да се редуцира с
една трета. Счита, че са налице всички визирани в разпоредбата на чл.
66, ал.1 от НК предпоставки и предлага така определеното наказание да бъде
отложено с подходящ определен от съда изпитателен срок. На основание чл.373г
във връзка с чл.37, т.7 от НК предлага също така подсъдимата К. да бъде лишена
от право да управлява моторно превозно средство за срок определен от съда. По отношение на разноските по делото, моли да
се възложат на подсъдимия.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв.
В. М. заявява, че макар подсъдимата да е признала фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт ,като цяло няма безспорни
доказателства, които по категоричен начин да установяват, че тя е виновна в
извършване на престъплението, защото обвинението по чл.343 от НК, ако не е
подкрепено от нарушение на правила за движение по пътищата, означава да не се
осъди дадено лице. Счита, че делото е изяснено, но при тези доказателства съдът
може да оправдаете подсъдимата, тъй като няма нарушение на правилата за
движение по пътищата. Моли съда да приложи разпоредбата на чл.15 от НК, защото
е налице случайно събитие, тъй като основната причина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие е неправилното пресичане на пешеходката.
Алтернативно предлага, ако
съдът не приемете неговото становище и реши, че тя е виновна по чл.343 от НК,
то тогава да вземе предвид освен описаните от прокурора в обвинителния акт
смекчаващи вината обстоятелства, а именно – чисто съдебно минало, както и
особеното физическо състояние, в което се намирала, а именно в последните
седмици на бременност, трудовата й ангажираност в обществото, както и нейната
семейна ангажираност, да се наложи наказание при наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства при условията на чл.55 от НК с налагане на
наказание „ПРОБАЦИЯ“. Моли да се вземе предвид обстоятелството, че подсъдимата
веднага се е обадила за помощ на тел.112, поради което да се оправдае по чл.
343 вр.чл. 342 от НК и да се осъди за престъпление по
чл.343а вр.чл. 343 НК, защото подсъдимата е направила
всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата. Относно лишаването от
права, счита, че, ако подзащитната му бъде призната
за виновна, лишаване от правоуправление за срок от ЕДНА ГОДИНА би повлияло
адекватно и би оправдало целите по чл. 36 от НК.
Подс.К.
заявява, че съжалява за така стеклите се обстоятелства и не е искала това да се
случва. Когато слязла от колата се разпищяла, за да може някой да чуе и да и
помогне, а след това се обадила на тел.112 два пъти. Друго нямало какво да
направи, защото тогава е била бременна. Иска от съда справедливост.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното:
Подсъдимата Д.Д.К.
е родена на *** ***. Тя българка, българска гражданка, с висше
образование, работеща /в момента ползва отпуск по майчинство за раждане и
отглеждане на дете/, омъжена и неосъждана с ЕГН **********.
Д.К. е правоспособен
водач на моторно превозно средство и притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство №***, издадено
през 1998 г. с придобити категории В, AM и B1. Като водач на МПС през
2013 г. била наказана с фиш за нарушение по Закона за движение по пътищата
/л.76 от д. пр./. К. ползвала лек автомобил марка „Нисан
Кашкай“, с peг. № ***, регистриран на дружество „Ф.***“
ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител бил нейният баща Д.
А.К. /л.142 – 143 от д. пр./.
На**** г., около
10.00 ч., подс.К., като правоспособен водач на МПС,
управлявала посочения автомобил марка „Нисан Кашкай“, с peг. № **** по улиците на гр.П.. В
автомобила пътувала сама. Пътят й минавал през ул.„З.С.“ в града. Около 10.20
ч., пътувайки по ул.„З. С.“ в посока от северозапад на югоизток, стигнала до
кръстовището на ул.„З. С.“ и ул.„Г.“. Била решила да продължи движението си в
посока североизток по ул.„Г.“. Същия ден пострадалата С.Т.С. се намирала в
гр.П.. Сутринта имала лична работа в града. Около 10.20ч. се намирала на
югоизточния /десния/ тротоар на ул.„Г.“ в непосредствена близост до
кръстовището на ул.„З. С.“ и ул.„Г.“. В
този момент тя решила да пресече ул.„Г.“ в посока от югоизток на северозапад,
за да премине на намиращия се на кръстовището на двете улици пешеходен „остров“
с находящата се на него автобусна спирка. Около 10.20
ч. пострадалата С. Т. С. в изпълнение на намерението си предприела неправомерно
пресичане на ул.„Г.“ на място и в момент, когато това не е било безопасно, а
именно в посока от югоизток на северозапад, от дясно на ляво пред движещия се
л.а. „Н. К.“. В момента, когато пострадалата С.Т.С. стъпила на платното за
движение, подс.Д.К. с управлявания от нея л.а. „Нисан Кашкай“ се намирала на
около 21 - 22 м. от нея. Пътната настилка била суха, асфалтова, времето било
слънчево. В същия момент подс.К. предприела с
управлявания от нея л.а. „Нисан Кашкай“
завой наляво към ул.„.Г в посока североизток, движейки се със скорост около 27
км/ч., като не обърнала внимание, че пострадалата пешеходка С. Т.С.е предприела
пресичане на пътното платно. По тази причина продължила движението с автомобила
със същата скорост, а именно около 27 км/ч., като не реагирала своевременно и
не задействала спирачната система с максимална интензивност. Едва когато
пострадалата пешеходка С.Т. С. била на около 1 м. в платното за движение на
ул.„Г.“, а л.а. „Нисан Кашкай“
на около 13-14 м. разстояние от нея, подс.К. я
забелязала и реагирала, като екстрено задействала спирачната система на
автомобила, но въпреки това след около 2 секунди /около 10.20 ч./ настъпил
удар, който вече е бил неизбежен. Скоростта на управлявания от К. лек автомобил
„Нисан Кашкай“ към момента
на последвалия удар след задействане на спирачната система, била около 11 км/ч.
Ударът настъпил в предната част на л.а. „Нисан Кашкай“ и в лявата страна на пешеходката С.Т.С. която при
свличането си на земята оставила следи от тялото и ръката си по предния капак
на автомобила, който в момента на произшествието бил доста прашен.
След удара
управляваният от обв. К. автомобил „Нисан Кашкай“ се установил на
мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а пешеходката С. Т. С. е паднала на платното за движение в
дясно пред автомобила. След удара подс.К. слязла от
автомобила, отишла до пострадалата С. Т.С.и се опитала да осъществи словесен
контакт с нея, но пострадалата С. не отговорила. След това се обадила два пъти
на тел. 112 и съобщила за настъпилото ПТП.
Междувременно
св.Й. М. Т., която работела като продавач - консултант в магазин за офис —
материали, находящ се на ул. „Г.“ в близост до
местопроизшествието и същия ден се намирала в търговския обект, чувайки
изсвирване на спирачки в резултат от задействане на спирачната система от подс.Д.К. при управлението на л.а. „Нисан
Кашкай“, станала от бюрото си, отишла до входната
врата на обекта и видяла спрелия автомобил „Нисан Кашкай“, както и падналата на пътното платно С.Т.С.. В този
момент св.Т. също се обадила на тел. 112 и съобщила за настъпилото
произшествие.
На мястото на
произшествието пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, който откарал
пострадалата С.Т. С. в УМБАЛ „Св. Георги“ за диагностика и лечение.
На мястото на
произшествието пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив
в състав св.А. С. С.- младши автоконтрольор и св.Т.Д.Д. - младши автоконтрольор.
Полицейските служетели тествали подс.К.
за алкохол с техническо средство, което отчело отрицателен резултат.
Местопроизшествието било запазено от двамата полицейски служители до пристигане
на разследващ полицай за извършване на оглед. Проведен бил оглед на
местопроизшествието, за което били съставени протокол и фотоалбум към него.
На **** г.
пострадалата С. Т. С. починала.
Описаната
фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт,
се установява по несъмнен и категоричен начин от направеното от подсъдимата
Д.К. признание по реда на чл.371, т.2 от НПК на изложените в обвинителния акт
факти, което самопризнание, според съда, се подкрепя от всички събрани в
досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, събрани по реда и начина, предвиден в НПК, а именно - от приложените
в досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на
местопроизшествие /л.7 - 9 от д. пр./, фото албум за посетено местопроизшествие
/л.12 - 22 от д. пр./, амбулаторен лист и направление за хоспитализация /л.28 -
30 от д. пр./, констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план схема /л.74
- 75 от д. пр./, справка от КАТ за правонарушител /л.96 от д. пр./, протокол за
оглед на веществени доказателства с приложения /л.80 – 84 и л.87 от д. пр./,
протокол за доброволно предаване на оптичен
носител /л.85 - 86 от
д. пр./, схема с налична вертикална
сигнализация и хоризонтална маркировка автомобил /л.91 - 92 от д. пр./, скица
на уличната и дворищна регулация за райна на
местопроизшествието /л.94 от д. пр./, удостоверения за наследници, препис –
извлечение от акт за смърт и справки за лице /л.98 - 108 от д. пр./, справка
съдимост /л.140, л.150 от д. пр./, характеристична справка /л.141 от д. пр./,
справка от КАТ за автомобил /л.142 от д. пр./, справка от търговски регистър
/л.143 - 144 от д. пр./, както и от събраните гласни доказателства - показанията
на свидетелите Й.М.Т., А. С. С.,
Т.Д.Д., А.К.С., В.К.М., К.П.М., Т.П.М.,
разпитани в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното следствие по
настоящото дело са разпитани свидетели В.С. С. и Й.
В. А. във връзка със събиране на доказателства за характеристични данни за
подсъдимия.
В показанията на разпитаните
по делото свидетели не се констатират съществени противоречия по отношение на
включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат
задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305,
ал.3 от НПК. По правилото на чл.373, ал.3 НПК съдът би следвало да
се позове само на доказателствата подкрепящи самопризнанието, но следва да се
посочи, че в настоящия казус липсват такива не само противоречащи на горното
фактическо положение, но дори всяващи съмнение в него. Поради това съдът възприема и
кредитира при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите относно
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда
на чл.371, т.2 от НПК като обективно, логично и последователно пресъздаващи
обстоятелства от значение за предмета на доказване, кореспондиращи както
помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени
доказателства и заключения на изготвените експертизи.
От заключението на
назначената по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на трупа
на С.Т. С. /л. 45- 50 от д. пр./ се
установява, че е налице множествена травма, изразяваща се в: контузия на
мозъка; кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка; кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; оток на
мозъка; размекчаване и разрушаване на мозъчното
вещество на главния мозък и мозъчния ствол /енцефаломалация/;
счупване на кости на черепа; счупване на лявата ябълчна
кост; счупване на телата на 1-ви и 2-ри поясни прешлени; счупване на лявата
срамна и седалищна кости на таза; кръвонасядане и
кръвопреливане на тъканите на таза; кръвонасядане на
капсулата на левия бъбрек; кръвонасядане на меките
черепни покривки; кръвонасядане на подкожните тъкани
на гърба вляво и на левия долен крайник в областта на бедрото; кръвонасядания и охлузване по трупа; хипертрофия на
сърцето; коронаросклероза; атеросклероза.
Установената причината за смъртта на С. Т. С.е тежката черепно- мозъчна травма,
довела до притискане и разрушаване на жизненоважни центрове в мозъка, с
разрушаване и размекчаване на мозъчното вещество.
Описаните травматични увреждания са бил причинени по най-общия механизъм на
удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или от неговото тангенциално
действие. Същите добре отговарят по начин и време да са получени така, както се
съобщавало в предварителните сведения на експертизата, а именно при станало ПТП
на **** г., в което пострадалата е участвала като пешеходец, ударен от моторно
превозно средство - лек автомобил. Според заключението вещото лице е налице
причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания по трупа
/тежката черепно-мозъчна травма/ и настъпилата смърт, както и между причинените
травматични увреждания и претърпяното пътнотранспортно произшествие.
В заключението на извършената в хода
на досъдебното производство автотехническа експертиза
/л.54 - 70/, експерта след запознаване с доказателствата по делото е приел, че
ударът е настъпил върху платното за движение на ул. „Г.“ в конфликтна точка на
първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на около 3,0 -
3,5 м. североизточно от ориентира, приет в протокола за оглед, а по ширина
около 7,2 - 7,7 м. югоизточно от ориентира. Скоростта
на движение на л.а. „Нисан Кашкай“
при преминаването през завоя и непосредствено преди произшествието е била около
27 км/ч. В анализираната пътна ситуация, от момента, в който пешеходката С. Т.
С. е навлязла на платното за движение, водача на л.а. „Нисан
Кашкай“ при своевременна реакция и задействане на
спирачната система с максимална интензивност, е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото
на удара е било извън опасната зона на автомобила. Водачът на л.а. „Нисан Кашкай“ е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране със скоростта, с която се е
движел, при своевременна реакция и задействане на спирачната система в момента,
в който пешеходката С.
Т. С. е навлязла на платното за движение.
Като най-вероятен от техническа гледна точка механизъм на анализираното
пътнотранспортно произшествие, вещото лице е приел, че водачът Д.Д.К. е управлявала л.а. „Писан Кашкай“
по платното за движение на ул. „З.С.“ в гр. П.в посока от северозапад на
югоизток. През това време пешеходката С.Т. С. е била на югоизточния /десния/
тротоар на ул. „Г.“ Когато л.а. „Нисан Кашкай“ е бил на около 21-22
м., пешеходката С. Т. С. е предприела пресичане на платното за движение на ул.
„Г.“ в посока от югоизток на северозапад, от дясно на ляво пред автомобила.
Междувременно водачът на л.а. „Нисан Кашкай“ е предприел завой наляво към ул. „Г.“ в посока на
североизток. Когато пешеходката С. Т.С. е била на около 1 м. в платното на ул.
„Г.“, а л.а. „Нисан Кашкай“
на около 13 - 14 м., водачът на автомобила е реагирал, като екстрено е
задействал спирачната система, но въпреки това след около 2 секунди е настъпил
удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Нисан Кашкай“ и в лявата страна
на пешеходката С. Т. С.. След удара автомобилът се е установил на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а пешеходката С. Т.С.е паднала на платното за движение в
дясно пред автомобила. Като основни причини за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка вещото лице е посочило това, че пешеходката С. Т. С. е
предприела пресичане на платното за движение на ул. „Г.“ на място и в момент,
когато това не е било безопасно от една страна и от друга, че водачът на л.а. „Нисан Кашкай“ - Д.Д.К. не е реагирала своевременно на опасността от удар с
пешеходката С.Т. С., която е пресичала платното за движение пред автомобила.
В хода на разследването по досъдебното
производство е била назначена и извършена и допълнителна автотехническа
експертиза / л. 155 – 169 от д. пр./, според заключението на която следата от гума, описана в протокола
за оглед, е оставена от предна лява гума на л.а. „Нисан
Кашкай“. Поради наличието на ABS - антиблокираща система, е възможно
в началото на спирането да не остане добре видима следа и затова в протокола за
оглед да е описана следа с дължина 0,39 м.
Скоростта на
движение на л.а. „Нисан Кашкай“
при преминаването през завоя и непосредствено преди произшествието е била около
27 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Нисан Кашкай“ в момента на удара е била около 11 км/ч. В
анализирана пътна ситуация от момента, в който пешеходката С. Т.С. е навлязла
на платното за движение от дясно на ляво пред автомобила, водачът на л.а. „Нисан Кашкай“ при своевременна
реакция и задействане на спирачната система с максимална интензивност, е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този
начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в
този момент мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила. Според
заключението на вещото лице най-вероятен от техническа гледна точка е следният
механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: Водачът Д.Д.К. е управлявала л.а. „Нисан Кашкай“ по платното за движение на ул.„З С“ в гр. П в
посока от северозапад на югоизток. През това време пешеходката С Т С е била на
югоизточния /десния/ тротоар на ул. „Г“. Когато л.а. „Нисан
Кашкай“ е бил на около 21-22 м., пешеходката С Т С е предприела
пресичане на платното за движение на ул. „Г“ в посока от югоизток на
северозапад, от дясно на ляво пред автомобила. Междувременно водачът на л.а. „Нисан Кашкай“ е предприел завой
на ляво към ул. „Г“ в посока на североизток. Когато пешеходката С.Т. С. е била
на около 1 м. в платното за движение на ул. „Г.“, а л.а. „Нисан
Кашкай“ на около 13-14 м., водачът на автомобила е
реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след
около 2 секунди е настъпил удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил
в предната част на л.а. „Нисан Кашкай“
и в лявата страна на пешеходката С. Т. С.
След удара автомобилът се е установил на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходката
С. Т. С.е паднала на платното за движение в дясно пред автомобила. Като основни
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка вещото лице
отново е приело, че пешеходката С.Т. С. е предприела пресичане на платното за
движение на ул. „Г.“ на място и в момент, когато това не е било безопасно, а
водачът на л.а. „Нисан Кашкай“
- Д.Д.К. не е реагирала своевременно на опасността от
удар с пешеходката С. Т. С., която е пресичала платото за движение пред
автомобила.
Съдът
възприема и кредитира при постановяване на присъдата си депозираните заключения
на назначените в хода на досъдебното производство експертизи, като изготвени
обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област,
неоспорени от страните и
съответстващи на приложените по делото писмени и събрани гласни доказателства.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че подсъдимата Д.Д.К.
е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343а,
ал.1, б.“б“ във вр.
с чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК - за
това, че на *** г.
около *** ч. на ул. „Г.", в гр. П., при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил, марка "Нисан Кашкай", с peг. № *** , е нарушила правилата за движение:
-
чл. 20 ал. 2 от ЗДвП - като водач на лекия автомобил марка "Нисан Кашкай", с peг. № ***, не е намалила и в случай на необходимост не е
спряла, когато е възникнала опасност за движението -пресичащата платното за
движение пешеходка С.Т. С., ЕГН **********;
-
чл. 116 от ЗдвП - като водач на пътно превозно
средство не е била внимателна и предпазлива към пешеходката С. Т.С., ЕГН
**********
и по непредпазливост
е причинила смъртта на С. Т.С., ЕГН **********, от гр. П., като подсъдимата, след
деянието, е направила всичко, зависещо от нея за оказване на помощ на
пострадалата,
поради което бе призната за ВИНОВНА в извършването му с постановената присъда.
Съдът прие, че в конкретния случай
са налице основания деянието извършено от подс.К. да
се квалифицира по привилегирования състав на престъплението, доколкото по делото
са налице доказателства, че е оказала помощ на пострадалата - обадила се е незабавно след произшествието на
тел.112, поради което и призна подс.К. за виновна в
това, че е осъществила състава на престъплението по чл.343А, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“ във вр.
с чл.342, ал.1 от НК. В конкретния случай със своевременното обаждането на
тел.112 приживе на пострадалата С., предвид обстоятелството, че последната е
била в изключително тежко състояние и всяка непрофесионална помощ би могла да
има отрицателен ефект, подс.К. е направила всичко
зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата. Според преобладаващата
съдебна практика по приложението на привилегированата норма, същата е
предвидена с цел да се осигури бързото придвижване на пострадалите до
компетентна помощ, за да се използва всякаква възможност за своевременно
лекуване или за спасяване на живота им. Въпросът дали деецът след деянието е
направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, се
преценява конкретно с оглед на обстановката, характера на действията, които е
извършил сам или чрез другиго, конкретните възможности на виновния и
състоянието на пострадалия. Действието по повикване на лекар е едно от примерно
изброените действия в ППВС № 6/07.10.1969 г., обуславящи приложението на
привилегированата норма. На следващо място, действията на виновния трябва
обективно да са насочени към спасяване живота на пострадалия и субективно
същият да съзнава, че оказва такава помощ. Видно от събраните по делото гласни
доказателства, подс.К. се е обадила два пъти на
тел.112, вследствие на което е пристигнал екип на бърза помощ. Следва да се
добави, че в конкретния случай помощта е била и необходима и навременна, тъй
като е била дадена на пострадалата приживе. С. е починала няколко дни след
оказване на помощта. Щом към момента на оказването на помощ пострадалата е била
жива, приложението на привилегирования състав на чл.343а от НК не може да се
откаже, въпреки че смъртта и е настъпила скоро след деянието и е била неизбежна
с оглед характера и тежестта на причинените травми. В тази насока е основателно
и искането на защитата.
От
обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи
безопасността на движението по пътищата.
За
да се ангажира наказателната отговорност на подс.Д.К.
по повдигнатото и с внесения обвинителен акт обвинение следва да е установено
по безспорен и категоричен начин, че същата е нарушила виновно правилата за движение по
пътищата, че е настъпил съставомерния резултат –
смърт, че между поведението и и резултата е налице причинно - следствена връзка.
Въз основа на направеното от подсъдимата
К. признание по реда на чл.371, т.2 от НПК и събрания в хода на разследването
безспорен доказателствен
материал по категоричен и несъмнен начин е доказано, че е налице виновно, противоправно поведение на подсъдимата. Въз основа на тях съдът приема, че, подс.К. е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и
чл.116 от ЗДвП,
които нарушения са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. По делото се установява по безспорен
начин, че от автомобила на подсъдимата към мястото където е пресичала
пострадалата С. е имало пряка видимост. Това се установява на първо място от автотехническата експертиза и допълнителната такава и
приложения по делото фотоалбум. В заключението си, вещото лице е посочило, че
когато пострадалата е предприела пресичане на пътното платно на движение на
ул.“Г., л.а. „Нисан Кашкай“
е бил на около 21-22 м. от нея. Видно от приложените по автотехническата експертиза и допълнителната такава скици
на л.68 и 167 от д. пр., л.а. „Нисан Кашкай“ в този момент се е намирал по средата на
разделителния остров, който е трябвало да заобиколи,
т. е.
на около 21-22 м. от мястото на пресичане. От
снимка №2 и №5 от приложения по делото фото албум се установява, че подсъдимата
е имала пряка видимост и не е имало препятствия, който да са ограничавали
видимостта към мястото където е пресичала пострадалата от преди началото на
разделителния остров, който е трябвало да се заобиколи,
което разстояние е поне два пъти по-голямо от посочените 21-22
м. В показанията си свидетелката Й.
М. Т.е заявила, че докато е работела чула изсвирване на спирачки, след което е излезнала от магазина, в който е работела и е видяла спряла
кола и една жена, която лежи неподвижно на платното. Същевременно от
заключението на допълнителната автотехническа
експертиза се установява, че следата от гума, описана в протокола за
оглед, е оставена от предна лява гума на л.а. „Нисан Кашкай“, като поради наличието на ABS - антиблокираща система, е възможно в началото на спирането
да не остане добре видима следа и затова в протокола за оглед да е описана
следа с дължина 0,39 м. От изложеното следва извода, че преди настъпването на
удара между автомобила и пострадалата, подсъдимата е възприела пресичащата
платното С. и е задействала спирачната система на автомобила. Все в тази насока
в показанията си свидетелите А. С.С.и Т.Д.Д. заявяват, че
подсъдимата непосредствено след ПТП-то им е съобщила, че е видяла пред
автомобила си на плътно възрастна жена да пресича. От изложеното до тук следва
извода, че от момента, в който пострадалата е обективирала
намерението си да пресече пътното платно тя е била видима за подсъдимата и е
представлявала предвидима опасност, поради което К. е следвало да намали скоростта или да спре. Изречение 2 от чл.20, ал.2 от ЗДвП вменява задължение на водачите на МПС за
намаляване на скоростта или за спиране на пътното превозно средство в случаите,
когато възникне опасност за движението. Намаляването на скоростта е в зависимост
от характера и степента на опасността. Колкото опасността за движението е
по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, за да може тя да бъде
преодоляна. Спирането на пътното превозно средство се налага при пътни условия
и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за
настъпване на транспортно произшествие. От заключението на автотехническата експертиза и допълнителната такава се
установява, че водачът на л.а. „Нисан Кашкай“ – подс.К., при
своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална
интензивност, е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната зона на
автомобила.
Така въз основа на доказателствата по делото безспорно е
установено, че подс.К. е нарушила разпоредбата на
чл.116 от ЗДвП, което нарушение е в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилия съставомерен резултат. В тази норма се
вменява задължение на водача на пътно превозно средство да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към хората с трайни увреждания
и към престарелите хора.
По делото се установи безспорно, че пострадалата С.
Т.С. към момента на ПТП-то е била на 80 години и попада в категорията
престарели хора. На тази възраст външните физическите изменения в тялото на
човека са ясно видими и от разстояние и възможността да бъде възприета
пострадалата от подсъдимата непосредствено преди ПТП-то е била реална, както се
посочи по-горе. Това, че С. е предприела пресичане на платното за
движение на ул.„Г.“ на място и в момент, когато това не е било безопасно за
нея, безспорно води до съпричиняване на крайния
вредоносен резултат, но не освобождава подсъдимата К. от отговорност. В тази
насока възражението на защитата, че няма нарушение на правилата за движение по
пътищата и това е случайно събитие, тъй като основната причина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие е неправилното пресичане на пешеходката се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение.
От изготвената
съдебно-медицинска експертиза на труп е безспорно установено, че е налице
причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания по трупа
на пострадалата С. Т. С.
и настъпилата смърт, както и между причинените травматични увреждания и
претърпяното пътнотранспортно произшествие. В резултат на удара са настъпили
констатираните по трупа, несъвместими с живота травматични увреждания, в
следствие на които С.е починала. Няма спор и по отношение на основната причина
за настъпилата смърт на пострадалата, която се установява по несъмнен начин от
изготвената в хода на разследването съдебно – медицинска експертизи на труп. Причина за смъртта, според
заключението на вещото лице е тежката черепно - мозъчна травма, довела
до притискане и разрушаване на жизненоважни центрове в мозъка, с разрушаване и размекчаване на мозъчното вещество, причинени в следствие
на пътнотранспортното произшествие .
От субективна
страна деянието е извършено виновно при форма на вината несъзнавана
непредпазливост /небрежност / по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК.
Подсъдимата не е предвиждала настъпването на обществено - опасните последици и
не е искала тяхното настъпване, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
От друга страна
според съда подсъдимата К. не е нарушила нормата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, тъй
като тя не съдържа конкретно правило за поведение. Нормата на чл.342 НК е бланкетна такава и следва да насочва към нарушено конкретно
правило, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Посочената по-горе
норма не съдържа такова и по тази причина следва подс.К.
да бъде призната за невинна и оправдана на основание чл.304 НПК по повдигнатото
и обвинение в този смисъл.
На следващо място
разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците. Същевременно съдът
прие, че подс.К. е нарушила разпоредбата на чл. 116 от ЗдвП,
която предвижда, че водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Тази разпоредба
се явява специална спрямо общата такава по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, поради
което подсъдимата следва да бъде призната за невинна и оправдана на основание
чл.304 НПК по повдигнатото и в този смисъл обвинение.
Съдът намира, че подс.К.
следва бъде призната за невинна и оправдана и за това да е нарушила
разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. По делото липсват доказателства сочещи подсъдимата да не е контролирала
управляваното от нея МПС. Напротив, това тя е сторила, но поради това, че не е
възприела и реагирала своевременно на опасността от удар с пешеходката не е
могла да избегне ПТП-то.
За престъплението по чл.343а, ал.1, б.“б“ във вр. с
чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, се предвижда наказание до 4 години лишаване от свобода.
Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние, личността
на подс.К. и най-вече за постигане целите на
наказанието по чл. 36 от НК, съдът е на становище, че на същата следва да бъде
определено наказание при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността и обстоятелства. Като такива се отчетоха чистото съдебно минало, изразено съжаление, полагане на грижи
за малко новородено дете. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчете също и високата степен на съпричиняване на
резултата от страна на пострадалата, която е извършила нарушение на правилата
за движение, стоящо в ясно изразена причинна връзка със собствената и смърт,
пресичайки пътното платно на място непредвидено за това.
В противовес на
посочените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете
като отегчаващи такива, предишно нарушение на правилата за движение по пътищата
– наказвана е по административен ред за извършено нарушение на ЗДвП. В тази
връзка искането на защитата за определяне на наказание при условията на чл.55
от НК или определяне на наказание ориентирано към минимално предвиденото такова
в закона при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
следва да се остави без уважение.
Предвид на изложеното съдът намери, че наказание
в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода съответства напълно
на обществената опасност на деянието и на личността на дееца,
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността и обстоятелства и в достатъчна
степен ще допринесе за реализиране целите на наказанието по чл.36 от НК.
В съответствие с императивната разпоредба на
чл.371, т.2 от НПК и проведеното съкратеното съдебно следствие, така
определеното наказание бе редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК, с една
трета до размер от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Налице са предпоставките
визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и според съдебния състав
изтърпяването на така наложеното на подс.Д.К.
наказание от една година „лишаване от свобода”, следва да бъде отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е
на мнение, че с отлагане изпълнение на
наказанието по реда на чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна степен
поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимата, както и спрямо останалите
граждани и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието. При определяне
начина на изтърпяване на наложеното наказание следва да се отчете във всеки
конкретен случай поведението на виновния, в случая подс.К.
и данните за личността й. Съдът намира, че в конкретния казус не са налице
обстоятелства, които да говорят за по-висока степен на обществена опасност на
самия деец. Напротив, не е осъждана. След ПТП се е обадила два пъти на тел.112,
а същевременно полага грижи за новороденото си дете. Ето защо, съдът е на
становище, че наложеното след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наказание от
една година лишаване от свобода спрямо подс.К.,
отложено за изпълнение с подходящия изпитателен срок от три години, в пълна
степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по смисъла на
чл.36 от НК.
При определяне размера
на кумулативно предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление –
лишаване от правоуправление на основание чл.343г вр.
с чл.343а, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“ във вр.
с чл.342, ал.1 вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК,
съдът
отчете обсъдените по-горе обстоятелства във връзка с допуснатите нарушения по ЗДвП
и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които е
безпредметно да се преповтарят и намери, че
справедливо и съответно на тежестта на извършеното деяние и на данните
за личността на подсъдимата като водач на МПС е да й се наложи наказание
лишаване от правоуправление за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от фактическото
отнемане на свидетелството и за управление на МПС. Този срок ще даде възможност
на подсъдимата да осъзнае последиците от неглижиране
на установените правила за движение по пътищата и ще я лиши от възможността да
упражнява тази дейност за определеното време, което пък ще и въздейства
предупредително и възпиращо.
Веществените доказателства по делото–
диск с надпис „747/17 DVD“ и диск с надпис „ЗМ № 474/2017, приложени по досъдебното
производство, след влизане на присъдата в сила да се съхранява по делото до изтичане на срока за архивиране на
делото.
Причината за извършване на престъплението е в
неспазването от подсъдимата Д.К., като водач на МПС, на установените правила за
движение от ЗДвП.
На последно място, предвид постановената
осъдителна присъда, съдът осъди подсъдимата Д.Д.К. на
основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати по сметка на ОД на МВР -
Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на от 787.12 /седемстотин осемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/
лева.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: