РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Пловдив, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20255300500360 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от С. Д. С. с ЕГН-**********, чрез
особения и представител адв.И. В. против Решение №4753 от 29.11.2024г. постановено по
гр.д.№2159/2023г. по описа на ПРС, единадесети гр.с, в частта с която се признава са
установено, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № * г., издадена по ч. гр. дело №
* г. на ПРС, XIV гр. с-в, С. Д. С., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, следните суми: главница в размер на 1 898, 45 лева
(хиляда осемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се
в град ***, както и обезщетение за забава в размер на 86 лева (осемдесет и шест лева), и
двете за периода 14.09.2019 г.- 14.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.09.2022 г.- датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането. С
постановения съдебен акт в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, са присъдени направени пред първата инстанция разноски в размер на 865, 59
лева, изчислени по съразмерност, както и разноските по заповедното производство в размер
на 302, 83 лева, изчислени по съразмерност. Решението в посочената част, се обжалва като
неправилно, необосновано, постановено при неправилно тълкуване на събраните
доказателства и в нарушение на материалния закон. Моли се настоящата инстанция да
1
отмени първоинстанционният акт, в обжалваната част като вместо това постанови друг,
с който да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, чрез
процесуалния и представител юрисконсулт Х. Х. оспорва жалбата като неоснователна по
съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния
акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен. Претендира разноски -
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 422, във
връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
********* е предявил против С. Д. С., ЕГН: **********, иск за признаване на установено, че
ответникът му дължи присъдените по ч. гр. дело № * г. на ПРС, XIV гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № * г., суми,: главница в размер на 2
215, 50 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода 24.11.2017 г.- 26.08.2022 г. за обект, находящ се в гр. ***,
обезщетение за забава в размер на 160, 02 лева за периода 31.01.2018 г.- 31.07.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2022 г.- датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че за периода
24.11.2017 г.- 26.08.2022 г. ответникът имал задължения към ищеца в размер на 2 215, 50
лева- за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него
обект, находящ се в град ***, както и начислени лихви за периода 24.11.2017 г.- 26.08.2022 г.
в размер 160, 02 лева. За потребените количества вода били издадени фактури. Ответникът
фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, като собственик на
посочения имот, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от
публично известни общи условия. Тъй като сумите не били заплатени, срещу ответника
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми по
частно гр. дело № * г. на ПРС, XIV гр. с-в, по което длъжникът подал възражение в срок.
Ответникът оспорва иска, оспорва да е потребител на ищцовото дружество,
включително оспорва да е възникнало валидно облигационно правоотношение между
страните. Възразява срещу начина на формиране на задължението и цената, на която са
начислени процесните количества вода, оспорва да са налице карнети, ако такива има се
оспорва те за отговарят на нормативните изисквания. Прави възражение за погасяване по
давност на задълженията, възникнали за период, по-дълъг от три години преди датата на
подаване на заявлението, в частност за периода 31.01.2018 г.- 14.09.2019 г., както и
съответстващите им вземания за лихва, като счита същите за периодични и поради това
2
погасени с кратката тригодишна давност.
Първоинстанционният съд е приел, че между страните е доказано облигационното
правоотношение. Ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги за
претендирания период по отношение на сочения обект, а давностния срок е изтекъл по
отношение на част от претендираните вземания, а именно за сумата за консумирана
питейна и отведена канална вода за главница над сумата от 1 898, 45 лева до 2 215,
50 лева и за периода 24.11.2017 г.- 14.09.2019 г., сумата за мораторна лихва над 86 лева до
160, 02 лева и за периода 31.01.2018 г.- 14.09.2019 г., поради което е уважил иска за
останалия претендиран период, ведно с обезщетение за забава.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и
допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната
жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът
постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция. След
преценката им, настоящият съдебен състав изцяло споделя направените от
първоинстанционният съд правни изводи, поради което на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
За пълнота с оглед наведените в жалбата оплаквания, следва да бъде отбелязано
следното:
Спорът се свежда до това, дали ответницата има качеството на потребител и
съответно като такава дължи ли претендираните суми за периода от 14.09.2019г. до
14.09.2022г. за обект, находящ се в гр. ***,., ведно със обезщетение за забава върху
главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, ВиК услугите се предоставят при общи условия, одобрени от
ДКЕВР, които се публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. По делото е безспорно,, че ищцовото дружество е В
и К оператор за територията на област Пловдив, както и че дейността на същото се
осъществява въз основа на Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение от 11.08.2014 г.,
които са в сила за всички потребители от областта.
Според § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги. В настоящия случай от събраните по делото писмени
доказателства, се установява, че ответницата е една от наследниците придобили имота по
3
силата на наследство от майка и. Обстоятелството, че ответницата живее в процесния
апартамент със семейството си и ползва ВиК услугите, предоставяни от ищеца, записана е
като титуляр на партидата и в карнетите, обосновават извода, че ответницата се явява
ползвател на имота през процесния период и като такава, същата е носител на
задължението за заплащане на доставена на питейна вода и отвеждане на канални води в
обект, находящ се в град ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., ВиК услугите
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора. По смисъла на ал.4 от същата разпоредба, отчетните данни по ал.2 и 3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и
на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. Според чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните от отчета. Видно от
данните по делото, на името на ответницата е открита партида, а отчетът в процесния
имот е извършван по показанията на монтираното в имота измервателно устройство,
фигуриращо в картотеката на дружеството под № ***, като в карнетите е отбелязана дата,
но не и подпис. Доколкото се установява по безспорен начин от събраните доказателства, че
ответницата се е криела, дължала се е грубо със служителката на ищцовото дружество и е
отказвала да подпише, същата следва да понесе негативните последици от това си
поведение. Отчетените количества вода са фактурирани по описаните по делото фактури.
Съвкупната преценка на събраните доказателства, включително заключението на
вещото лице по допуснатата ССЕ, обосновава извода, че ищцовото дружество е доставило,
а ответницата е ползвала В и К услуги в отразените в фактурите обеми, поради което
исковата претенция за периода 14.09.2019г до 14.09.2022г се явява основателна и като
такава следва да бъде уважена. Основателна е и акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплатят дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране, а
съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при неспазване на сроковете за
плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се
заплаща законна лихва съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Установено е, че размерът на
дължимото обезщетение за забава плащането на главницата е 86.00лв, за периода 14.09.2019
г.- 14.09.2022, поради което претенцията като основателна следва да бъде уважена в
посочения размер.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи,
поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, до размера
посочен от въззиваемото дружество съгласно представения списък, а именно сумата от
200лв, представляващи юрисконсулско възнаграждение.
4
Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4753 от 29.11.2024г. постановено по гр.д.№2159/2023г.
по описа на ПРС, единадесети гр.с , в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя
А. Г. , сумата в размер на 200.00лв / двеста лева/, направени пред въззивната инстанция
разноски.
В необжалваната част, Решение №4753 от 29.11.2024г. постановено по гр.д.№*г. по
описа на ПРС, единадесети гр.с , е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5