№ 60
гр. гр. Добрич, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500665 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
въззивна жалба вх.№260369/08.04.2022г. на З. Н. И. с ЕГН ********** с. К.,
община Б., ул.Б. № 7, чрез упълномощения адвокат Ю.О.-ДАК, срещу
решение №260004/28.02.2022г. по гр.д.№624/2019г.на РС-Б., с което се
ОТХВЪРЛЯТ исковете от З. Н. И. срещу С. М. К. с ЕГН **********,
гражданин на Р.Ф. от гр. В.П., ул. **** №13 за прогласяване за нищожен
Договор за покупко - продажба на недвижими имот, обективиран в
нотариален акт №29, том II, регистър 1232, дело №155 от 30.04.2015 г. на
Нотариус С.И. с рег.№314 на НК София и с район на действие - Pайонен съд –
Б., поради противоречие с добрите нрави; и срещу А. С. К. с ЕГН **********
от гр. В.П., ул. **** №13, действащ чрез неговия баща и законен
представител С. М. К. за прогласяване за нищожен Договор за покупко –
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 28, том II,
регистър 1231, дело №154 от 30.04.2015 г. на Нотариус С.И. с рег.№314 на НК
София и с район на действие - Pайонен съд – Б., поради противоречие с
добрите нрави.
Решението намира за неправилно, незаконосъобразно, в противоречие и
1
при необсъждане на доказателствата по делото, при допуснати съществени
процесуални нарушения, при непълнота на доказателствата, в нарушение на
материалния закон. За да отхвърли иска съдът се задоволил със съпоставката
на пазарната стойност на имота към 2015г.- земя и сграда, и пазарната
стойност на правото на ползване на същия. Не изложил никакви критериите
при преценката за нееквивалентност на престациите. Аргументира се и с
твърдения относно целта на разпореждането, която се отклонявала от общо
приетите морални норми - уговорката била да се прехвърли имота - къщата на
С. К., който бил осиновен от съпругата му, дворното място - на сина му, като
след придобИ.е на българско гражданство от С. К., имотът да бъде върнат
обратно. Нееквивалетността била твърде голяма, преценена съобразно
данните от заключението на в.л.П.М.. Сградата била построена от него, имал
син Н. З.ев, С. К. бил осиновен само от съпругата му. Сделките били
извършени под въздействие на съпругата му, при грубо нарушение на морала.
Налице било отсъствие на добросъвестност поради факта, че съпругата му
наложила волята си и той бил принуден да подпише при липсата на
осъзнатост за смисъла на извършеното. Иска отмяна на решението и
постановяване на ново за уважаване на исковете с присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 29.03.2022г.,
когато на обжалващия е връчен препис от решението от активно
легитимирано лице, страна-ищец в първоинстанционното производство, с
правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на
изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна, която я счита за неоснователна. Позовава се
на съдебна практика на ВКС, която счита за приложима .Счита пазарната
стойност на имотите след приспадане цената на правото на ползване да не
разкрива основание за нищожност поради нарушаване на добрите нрави.
Твърденията на въззивника в жалбата, че съпругата му наложила волята си и
го принудила да подпише били нови по смисъла на чл.266, ал.1 от ГПК и не
следвало да се обсъждат от съда. Били и неверни и недоказани. Вярно и
доказано било въздействието на трети лица И. Н. И., брат на въззивника и Н.
З.ев И., за водене на процеса с цел връщане на имотите в патримониума на
ищеца и съпругата му и последващо придобИ.е от тях. Причините за
продажба се коренели в близките отношения между страните и приноса на С.
2
К. в строежа на къщата с труд и средства, грижите които полагал за
осиновителката и нейния съпруг. Невярно и недоказано било твърдението, че
С. К. е искал да кандидатства за българско гражданство и, че наличието на
собственост би улеснило процедурата. Искат потвърждаване на решението с
присъждане на разноски.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание, валидно е, но е
недопустимо. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без
да е заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде констатиран
служебно от въззивния съд, какъвто е настоящия случай:
Гр.д.№624/2019г.на РС-Б. е образувано по искова молба ВХ.
№3105/02.08.2019г., уточнена с молба вх.№3489/29.08.2019г., с която З. Н.
И. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Б., ул.Б. №7, е предявил срещу С. М. К.,
гражданин на Р.Ф., с адрес гр.В.П., ул.“****“ №13 и А. С. К. с адрес гр.В.П.,
ул.“****“ №13, чрез неговия баща и законен представител С. М. К.,
обективно кумулативно съединени искове по чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на сключени на 30.04.2015г. два договора за
покупко-продажба на два недвижими имота: договор, сключен с нот.акт
№29,т.ІІ,рег.1232,д.№155/2015 г. на нотариуса С.И. с район на действие БРС,
между ищеца З. Н. И. и съпругата му Н.А.Д. като продавачи и ответника С. М.
К. като купувач, за продажбата на жилищна сграда с идентификатор
№39459.502.294.1, изградена в дворно място с идентификатор
№39459.502.294 по КККР на с.К., общ.Б., и договор, сключен с нот. акт
№28,т.ІІ,рег.1231,д.№154/2015 г. на нотариуса С.И. с район на действие БРС,
между ищеца З. Н. И. и съпругата му Н.А.Д. като продавачи и ответника А. С.
К., чрез неговия баща и законен представител С. М. К. като купувач, за
продажбата на дворното място с идентификатор №39459.502.294 по КККР на
3
с.К. , общ.Б., поради противоречие на добрите нрави с оглед
нееквивалентност на престациите по двете разпоредителни сделки.
Касае се до обективно кумулативно съединени искове за установяване
нищожност на два договора за продажба на недвижими имоти/земя и сграда/,
който е решен без участието на необходим задължителен другар-
продавачката Н.А.Д..
Страни –продавачи и по двата договора са ищеца З. Н. И. и съпругата
му Н.А.Д.. Страна-купувач по единия е ответника С. М. К., по другия –
ответникът А. С. К., действащ чрез неговия баща и законен представител С.
М. К.. Исковете не са предявени от или срещу продавачката Н.А.Д.. С
протоколно определение от 18.02.2020г. същата е конституирана като трето
лице-помагач на страната на ответиците и в качеството си на подпомагаща ги
страна е изразила становище за валидност на разпоредителните сделките,
предмет на предявените от съпруга и искове. С последващо протоколно
определение от 28.06.2021г. районния съд е отменил определението си от
18.02.2020г. Определението от 28.06.2021г. за отмяна на определението от
18.02.2020г. е обжалвано от ответниците и третото лице и с определение
№487/08..10.2021г. по в.ч.гр.д.№573/2021г. на ДОС същото е потвъдено.
Прието е, че с оглед участието на Н.А.Д. като страна-подавач по сделките и
изразената от нея позиция за валидността им , единствено възможното и
наложително процесуално качество, в което може да участва в процеса е като
главна страна-ответник, респ.не е налице правен интерес от конституирането
и като трето лице-помагач на ответиците.
Надлежни страни по исковете по чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на сключени на 30.04.2015 г. два договора са
страните по тях. Същите се явяват необходими задължителни другари и
участието им като главни страни в процеса е задължително, т.е.
разрешаването със сила на присъдено нещо на спора относно
недействителността на прехвърлителните сделки следва да се случи с
участието им като главни страни по делото. Материалноправната основа на
другарството в случая е в идентичността на основанието, от които
произтичат права и задължения за всяка една от страните - предмет е
валидността на един и същ договор и няма как за различните другари да има
различно произнасяне. Произнасянето на съда трябва да е еднакво за всеки от
4
другарите, защото недействителността на сделката ще засегне правата на
всеки от тях. Затова е необходимо те да имат качеството страни в процеса.
Всеки трябва да бъде конституиран да участва - от една страна, за да бъде
обхванат от силата на пресъдено нещо на решението по спора, от друга – за
да може да защити материалното си право. Предявяването на иска от или
срещу всички другари, чието участие в производството е задължително,
представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която
съдът е задължен да следи служебно /така определение №632/20.12.2013 г. по
ч.гр.д.№5812/2013 г. на І г.о.,ГК на ВКС;решение №273/25.08.2014 г. по гр.д.
№506/20212г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/, без наличието на която исковото
производство е недопустимо. В правомощията на съда е да прецени, с оглед
вида и интереса от търсената защита, дали всички надлежни в
материалноправен аспект страни са участници в процеса и ако не са,
задължен е да упражни правомощията си по чл. 129, ал.2 от ГПК –да даде
задължителни указания на ищеца, като остави исковата молба без движение.
В случая исковете на З. Н. И. не са предявени срещу всички страни в
материалните правоотношения по двата договора, тъй като не са насочени и
срещу продавачката Н.А.Д., негова съпруга. Касае се до спор с облигационен
характер, а не вещен спор за права върху имот, съпружеска имуществена
общност, с приложимост на разрешенията на ТР 3/29.06.2017 год. ВКС,
ОСГК. Релевираната от ищеца недействителност засяга правата и на
съпругата му като страна-продавач по договора. Налице е нередовност на
исковата молба, която следва да бъде отстранена по реда на чл.129 ал.2 от
ГПК от първоинстанционния съд с даване на указания на ищеца З. Н. И. да
насочи исковете си и срещу продавачката по договорите Н.А.Д., която да се
конституира като ответник по тях. Неизпълнението на горното задължение от
ищеца в указания срок по чл.129 ал.2 от ГПК ще обуслови недопустимост на
производството по исковете, респ. връщане на исковата молба и прекратяване
на производството по делото. Изявленията на ищеца в съдебно заседание от
07.02.2022г., че няма да предявява иск срещу съпругата си не санират
неизпълненото от съда задължение по чл.129, ал.2 ГПК –да остави исковата
молба без движение, да даде на ищеца възможност в едноседмичен срок да
отстрани нередовността, с изясняване на неблагоприятните правни последици
от неотстраняването - връщане на исковата молба, съответно прекратяване на
съдебното производство. Необходимо е и указанията на съда за оставяне на
5
исковата молба без движение да са конкретни, точни и ясни, да насочват
страната какви точно действия по обездвижената молба следва да извърши.
Само тогава неизпълнението ще даде основание за връщане на исковата
молба и прекратяване на производството по делото.
Съобразно т. 6 от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 год. на ВКС
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ако в първата инстанция не е бил
конституиран необходим другар, чието участие в производството е
задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо
първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд
за ново разглеждане с участие на необходимия другар, т.е. порокът на
съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното
производство.
По тези съображения обжалваното решение като недопустимо следва да
се обезсили, делото да се върне на първоинстанциония съд , който следва да
проведе процедурата по чл.129, ал.2 от ГПК като укаже на ищеца З. Н. И. да
насочи исковете си и срещу продавачката по договорите Н.А.Д., и съобразно
изпълнението/неизпълнението на точно и ясно указаните действия, да
разгледа по същество предявените искове с участието на Н.А.Д. като
ответник/при изпълнение на указанията/ или да прекрати производството по
тях/при неизпълнение на указанията/.
Тъй като въззивният съд не се произнася по същество на спора,
отговорност за разноски във въззивната инстанция следва да бъде
разпределена при новото разглеждане на делото от районният съд съобразно
изхода от спора.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260004/28.02.2022г. по гр.д.№624/2019г.на
Районен съд Б. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280
от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7