№ 593
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000502780 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 263039 от 13.05.2021 год., постановено по гр.д.№ 3554/2020 год. по описа на
СГС, I-10 състав са отхвърлени предявени от Й. С. Т. против Прокуратурата на Република
България обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и
поддържане на обвинение по ДП №250/2000 на 04-РПУ-СДВР, пр.пр. №2258/2000 г. на
СРП, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК, производството по което е прекратено и за
сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и
поддържане на обвинение по сл.д. № XII-10/2003 г. на СВОП за престъпление по чл.195,
ал.2 НК, производството по което е прекратено.
Решението е обжалвано от ищеца Й. С. Т. с доводи за неправилност. Твърди, че погасителна
давност не трябва да има за да осъществи правото си на иск. Поддържа доводи, че никой не
го е уведомил за правата му, като гражданин на Република България. Моли за отмяна на
решението и уважаване на исковите му претенции.
Въззиваемият Прокуратура на Република България оспорва наведините по жалбата доводи
като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи приложимостта на института на погасителната
давност.
Не е спорно по делото, че ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК по ДП №250/2000 на 04-РПУ-СДВР, пр.пр. №2258/2000
г. на СРП, като производство по това дело е прекратено с постановление от 14.11.2003 г. на
СРП поради това, че деянието не е доказано. Не е спорно също така, че с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 08.05.2006 г. на СВОП, срещу ищеца и
други четири лица е образувано и водено предварително производство за престъпления по
чл.195, ал.2 НК, което поради невъзможност да бъдат доказани по безспорен, категоричен и
несъмнен начин повдигнатите обвинения е прекратено на 08.05.2006 г. Въз основа на
изложеното съдът приема, че са налице предпоставките, визирани в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
поради което следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатите срещу
ищецът обвинения и последващото прекратяване на производствата, поради недоказаност.
Релевираното от ответната страна с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на исковите претенции е основателно. За давността
съдът не следи служебно, а следва да бъде направено възражение от ответната страна, което
в случая е налице. Погасителната давност е юридически факт, който поражда за
задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Упражняването на това потестативно право, чрез възражение пред съда, лишава носителя на
субективното право от защита, защото то е загубило годността си да бъде защитавано и
принудително осъществявано. Давността започва да тече от момента в който вземането
стане изискуемо. Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно т.4 от ТР №3/2005 г.
на ОСГК на ВКС погасителната давност за реализиране отговорността на държавата започва
да тече от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство.
В настоящият случай ищецът не оспорва, а напротив – изрично признава в открито съдебно
заседание, че уведомление за прекратяването на двете наказателни преписки са му връчени
през 2005 или 2006 г. При това положение срокът за обжалване на постановлението за
прекратяване, който е 7-дневен, е изтекъл в момент най-късно на 07.01.2007 г., като от този
момент спрямо ищеца прокурорският акт се е стабилизирал и е започнала да тече давността
за ангажиране на отговорността на държавата за причинените вреди. Исковете за
обезщетение са предявени на 15.04.2020 г., т.е. след изтичане на 5-годишната давност.
Изложеното мотивира съда да приеме неоснователност на предявените искове, поради
погасяването им по давност. Ирелевантни са доводите на жалбоподателя, че никой не го е
уведомил за гражданските му права, т.е. за възможността да предяви искове за обезщетение.
Това му субективно право е изрично разписано в правна норма по специалния ЗОДОВ, а
незнанието на закона не оправдава никого.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
2
съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263039 от 13.05.2021 год., постановено по гр.д.№ 3554/2020
год. по описа на СГС, I-10 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3