Р Е Ш Е Н И Е № 275
град Шумен, 19.12.2018
г.
Шуменски окръжен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември, две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1.Йордан Димов
2.Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от мл. съдия
Цветанкова в. гр. д. №441 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.317 във
връзка с чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 960/02.11.2018 г.
постановено по гр. д. 2303/2018 г. по описа на РС Шумен е отхвърлен предявеният
от Х.С.К., ЕГН **********, с адрес *** против С.К.С. ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл.144 от СК, с който се иска осъждане ответника да
заплаща на пълнолетното си, учащо дете- Х.С.К. месечна издръжка в размер на 250
лева, считано от 01.06.2018г. до изменение на обстоятелствата, при които е
присъдена, ведно със законната лихва върху тази сума за всяка просрочена
вноска. На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът, сега въззивник е осъден да
заплати на С.К.С., сумата от 1062,43 лева разноски в производството.
Срещу така постановеното решение, в
срока по чл. 259 ГПК, е предявена въззивна жалба от ищеца- въззивник Х.С.К.. В
жалбата се излага становище, че постановеното решение е неправилно,
необсновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не
споделя извода на районния съд, че материалното състояние на ответника
възпрепятства възможността да заплаща изобщо издръжка на пълнолетното си дете.
Излага съображения, поради които счита, че са доказани всички предпоставки,
обуславящи уважаване на претенцията по чл.144 от СК, поради което районният съд
неправилно е отхвърлил иска. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено
и да се постанови друго, с което претенцията му да бъде уважена.
В съдебно заседание въззивната страна не
се явява, за нея се явява процесуален представител- адв. Т.. Поддържа
изложените аргументи във въззивната жалба като сочи, че основният въпрос по
делото е размерът на издръжката, която ответникът има възможност да заплаща.
Моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Няма нови доказателствени
искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемата страна- ответник по първоинстанционното
производство С.К.С. чрез адв. А.Д.. Счита първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Акцентира върху
обстоятелството, че плащането на издръжка на пълнолетно дете няма безусловен
характер и тъй като в случая ответникът няма възможност да отделя средства над
необходимите за собствената си издръжка, заплащането й ще е свързано с особено
затруднение. Претендират се разноски.
В съдебното заседание за въззиваемата
страна се явява процесуалният й представител- адв. А.Д., който по същество моли
обжалваното решение като законосъобразно и правилно да бъде потвърдено. Прави
искане за представяне на нови писмени доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд Ш. е бил сезиран с иск с
правно основание чл.144 СК и чл.149 от СК.
За да постанови решението си, районният
съд е приел, че в процеса на доказване ищецът, е доказал правнорелевантните
обстоятелства, че ответникът е баща на навършилия на 24.11.2017 г. пълнолетие
ищец; пълнолетният син на ответника продължава да учи редовно във висше училище
и не е навършил 25- годишна възраст, както и че е доказана нуждата от издръжка.
По отношение наличието на другата предпоставка за основателност на претенцията
е приел, че за ответника би представлявало особено затруднение плащането на
издръжка на пълнолетния му син.
Ищецът, обосновавайки предявения иск е
навел в исковата молба твърдения, че ответникът е негов баща и с него не живеят
заедно. Твърди, че живее с майка си, а бащата не му предоставя каквито и да
било средства да задоволяване на неговите потребности, които с времето
постоянно се увеличават. Излага доводи, че за учебната 2018/2019 г. е записан
като студент, първи курс в редовна форма на обучение в Шуменски университет
„Епископ Константин Преславски“, както и че не притежава никакви доходи и
имущество, от които да се издържа. Твърди, че ответникът работи в чужбина,
където реализира добри доходи и няма задължения към други лица, поради което
може да му плаща издръжка в размер на 250 лева месечно, считано от 01.06.2018
г.
В отговора на исковата молба
ответната страна, сега въззиваема, оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Излага становище, че ищецът не доказва нуждата си от издръжка. По
отношение материалното си състояние, сочи, че той реализира доход в размер на
800 евро месечно, наемът на жилището, което обитава е 500 евро, от които
половината се заплащат от него. Твърди, че страда от заболяване, което налага
често престой в болнично заведение и ежемесечни разходи за лекарства в размер
около 127 евро. Сочи, че притежава недвижим имот в гр. В. П., който е придобил
по договор срещу задължение за гледане и издръжка към родителите си. Поради
това всеки месец им изпраща парични суми в размер на 200- 300 лева.
Обстоятелството, че ответникът има
задължение по договор за издръжка и гледане към своите родители, не се оспорва
от ищцовата страна.
Безспорно от удостоверение за
раждане серия VC-0 № 324860 от 25.11.1999 г. се установява, че
родители на ищеца са Г.Х.Ц.-С. и ответникът С.К.С..
От приетата като писмено
доказателство уверение № СК-07-11138/17.07.2018 г. се установява, че
въззивникът е студент в първи курс, редовна форма на обучение в Шуменски
университет „Епископ Константин Преславски“, специалност „Системи за
сигурност“.
От удостоверение от 30.07.2018 г. се
установява, че в периода от месец февруари 2018 г. до месец юли 2018 г. майката
е получила доход в размер на общо 8279, 92 лева или нетен доход от общо 7523,
91 лева.
Представена от ищеца и приета като
доказателство е декларация за липса на недвижими имоти, моторни превозни
средства и друго имущество, от което да се издържа.
Видно от приетите по делото трудов
договор от 01.11.2013 г. и изменение на трудов договор от 14.07.2017 г.,
ответникът работи на длъжност „разпространител на рекламни материали“ в
„Мостодент“ ООД, И., М., М., ул.“…“ като получава нетна годишна заплата в размер
на 9600 евро, разпределена в дванадесет плащания или 800 евро месечно.
Представени са фишове за получената от ответника заплата, от които се
установява, че същата е в размер на 800 евро месечно.
От удостоверение за регистрация на
гражданин на ЕС се установява, че ответникът е регистриран в Централния
регистър за чужденците като пребиваващ в Испания от 03.10.2007 г., с личен
номер на чужденец Х-6352448-D, местоживеене ***,
М..
Представени са медицински документи
/медицински доклад, епикризи/, от които се установява, че ответникът страда от
хронично заболяване, което изисква периодични профилактични прегледи и прием на
определени предписани медикаменти. В тази връзка са представени два броя
фактури за закупени лекарства- с номер D- 043140 от
27.08.2018 г. за сумата от 46,71 евро и с номер D- 042172 от
20.08.2018 г. за сумата от 123,90 евро, от които се констатират цените на част
от предписаните лекарства- 46,66 евро, 102,33 евро, 9,02 евро, 12,55 евро.
Приет като доказателство по делото е
документ, от който се установява, че на 30.08.2018 г. ответникът е подал
заявление за регистрация на адрес ул.“…“ № … партер, ап…, както и квитанция за
наем, видно от която за месец август на посочения адрес е платена наемна цена
за сумата от 500 евро от друго лице.
Ответникът е ангажирал доказателства
и за пътни разходи в размер на 72 евро месечно, както и за заплащани от него
застраховки.
Пред въззивният съд са представени и
приети писмени доказателства за направени от страна на ответника разходи за
лекарства, касаещи периода след приключване на съдебнто дирене пред първа
инстанция.
Обстоятелството, че пребиваването на
ответника в чужбина е свързано с разходи за наем и транспорт в твърдения от
него размер, не се оспорва от ищцовата страна. Не се оспорват и
обстоятелствата, че здравословно му състояние е влошено и заболяването му
налага редовен прием на медикаменти.
Като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и като съобрази
становищата на страните, съдът приема за установено следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, които учат редовно в средно и висше учебно заведение, за срока на обучението, до навършване на
25-годишна възраст, като въведеното в закона изискване е учащите да не могат да
се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите да
могат да дават издръжка без особени затруднения. Пълна безусловност на
задължението не е налице - следва да се установи, че детето продължава да учи
редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката
не трябва да създава особени затруднения за родителя. Последното предполага
родителят да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които
да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си учащо дете. Преценката за това следва да е конкретна и зависи
от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. По силата на
чл. 154, ал. 1 ГПК за ищеца принадлежи правното задължение да установи,
наличието на посочените предпоставки като това доказване следва да бъде пълно и
главно. Ответникът следва да докаже, че ищецът реализира доход, от който да се издържа и че
даването на издръжка би съставлявало особено затруднение за него.
По делото не се спори и от представените
доказателства се установи, че ответникът е баща на ищеца, който е роден на ***г.
и е навършил пълнолетие на 24.11.2017 г., както и че към момента на предявяване
на исковата молба ищецът е записан като
студент в първи курс, в редовна форма на обучение във висше училище като не е
навършил 25 годишна възраст. По делото не се събраха доказателства относно това
ищецът да реализира собствени доходи от трудова или друг вид дейност или да има
собствено имущество, от което да се издържа като тези обстоятелства са
декларирани от ищеца. В случай, че въззвиаемият ги оспорва, то той е следвало
да докаже оспорването си. Въззиваемият не е ангажирал доказателства за
обратното и поради това не следва да се приеме, че не е налице тази
предпоставка на чл. 144 СК и не е доказано от ищеца липсата на имущество, от
което да се издържа.
В хода на делото се установи, че
ответникът живее и работи в И., както и че получава месечно възнаграждение в
размер на 800 евро. По отношение извършваните от негова страна разходи за
жилище, транспорт, здравни осигуровки в Испания са ангажирани доказателства.
Обстоятелството, че при месечен наем от 500 евро ответникът плаща половината от
тази сума на месец също не се оспорва.
Видно от представените в хода на производството писмени доказателства,
здравословното състояние на ответника е влошено като поставената му диагноза
налага периодични профилактични прегледи, изследвания и прием на медикаменти,
за набавянето на които ответникът следва да отделя част от месечния си доход.
Неоспорен от ищеца е фактът, че ответникът е обвързан по договор за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане, в изпълнение на който е
задължен да изпраща на своите родители парични средства.
С оглед на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция
намира, че пълнолетният ищец- студент има
нужда от определена издръжка. Задължението на родителите да издържат децата си е
морално задължение, но докато задължението за издръжка по чл. 143 СК-
при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на
детето, то при издръжката на пълнолетен учащ, пълна безусловност на
задължението не е налице. За да прецени дали претендираната от пълнолетното
дете издръжка няма да създаде особени затруднения на бащата, съдът следва да
установи какво е материалното му положение към настоящия момент, има ли други
приоритетни задължения, както и наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират
върху тези материални възможности. В
настоящия случай съдът приема, че пълнолетният не може да се издържа от
имуществото си, но даването на издръжка в претендирания размер сериозно ще
затрудни ответника. Няма спор, че за поддържане на пълнолетен учащ са
необходими средства за обучение,
учебни пособия, храна, облекло
и други ежедневни разходи. В случая, доколкото ищецът към настоящия момент е записан в учебно заведение в гр. Шумен, не се установи да са му
необходими средства за жилище, общежитие, респ. допълнителни пътни разходи.
Установената нужда от средства за издръжка на пълнолетния учащ не означава, че
тя следва да се осигурява от родителя, от когото се търси, защото пълнолетните
деца по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. В този смисъла е
съдържанието на нормата на чл. 144 от СК,
която предвижда заплащане на издръжка от родителя, но само след като той е
покрил своите собствени нужди и има възможност без особени затруднения да поеме
тази издръжка като особеното затруднение се изразява в ограничаване на
възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия
родител.
Предвид последователните възражения на ответника- въззиваем в тази насока и ангажираните доказателства в тяхна подкрепа,
въззивният съд намира, че
последната предпоставка- възможността на родителя, от когото се иска
издръжката, да може да я дава без особено затруднение, според съда е налице, но
само за част от исканата издръжка, а именно издръжка в размер на 100 лв.
месечно. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че
ответникът не може да отделя за издръжка на своето вече навършило пълнолетие
дете никакви средства без особено затруднение. За тази преценка съдът взе
предвид размера на получаваното от ответника възнаграждение от 800 евро,
здравословното състояние на ответника, за лечението на което има редовни
разходи, обстоятелството, че той обитава жилище под наем. В конкретния случай
ответникът няма задължения за издръжка на малолетни деца, но предвид
обстоятелството, че живее в Испания, при стандарт на живот, който изисква
реализиране на доходи в по- висок размер за осигуряване собствената му издръжка
и след съвкупната преценка на събраните доказателства, въззивният съд счита, че така определеният размер от 100 лв. е възможният, който би могъл да се присъди. Уважаване на
претенцията над тази сума би
представлявала особено затруднение и би изложила на опасност нормалното
съществуване на ответника, като би го поставила в невъзможност да посрещне
нормално екзистенциалните си потребности. Следва да се има предвид, че въпреки
навършеното от ищеца пълнолетие, след като ответникът не е ангажиран пряко с
необходимите грижите по детето, което продължава образованието си, то същият
следва да изпълни моралния си дълг като участва финансово в издръжката му.
Съдът намира, че пълнолетното дете има нужда от издръжка като студент, но
възможностите на родителя да заплаща издръжка на детето си, без това да създаде
особено затруднение за него е именно визираната по-горе сума.
Следва да се отбележи, че изцяло в
тежест на ищеца бе да докаже, че ответникът може да му плаща искания размер на
издръжка без това да представлява за него особено затруднение. Работоспособността на родителя и хипотетичната
възможност,
че ответникът би могъл да реализира
допълнителен доход
в чужбина или приходи от притежавания от него недвижим имот, не са достатъчни, за да се приеме, че ответникът може да дава издръжка на пълнолетното дете в претендирания
размер без особено затруднение.
По отношение претенцията за плащане на
издръжка за минало време на основание чл.149 от СК, считано от 01.06.2018
година, настоящият състав намира следното. Искането за плащане на издръжка за
минал период се основава на същите факти, имащи правно значение по иска с
правно основание чл. 144 от СК. В настоящия случай, доколкото не са въведени
отделни твърдения за периода, за който се отнася и не са ангажирани други
доказателства за наличието на предпоставките по чл.144 от СК за претендирания
изминал период, с изключение на уверението от висшето учебно заведение, искът с
правно основание чл. 149 от СК за присъждане на издръжка за минало време се
явява основателен за периода от 17.07.2018 г. до предявяване на исковата молба.
Решението на първоинстанционния съд, с
което претенцията е отхвърлена за времето от 01.06.2018 г. до 17.07.2018 г.
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Като е отхвърлил изцяло исковата
претенция, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,
което следва да се отмени, в частта до размера от 100 лв. месечно и вместо него
да се постанови ново, с което на ищеца в първоинстанционното производство се
присъди месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 17.07.2018 г. до
настъпване на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Решението на РС Шумен в частта, с която
е отхвърлена претенцията за размера от 100 лв. до пълния предявен размер от 250
лв. и за времето от 01.06.2018 г. до 17.07.2018 г., е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Претенции за разноски е направена от
ответната страна като с оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК
на ответника в първоинстанционното производство се дължат разноски, съразмерно
с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 637,46 лева. Като е
присъдил разноски в размер на 1062, 43 лв., районният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение в тази му част, което следва да се
отмени над размера от 637, 46 лв. до присъдения такъв от 1062, 43 лв.
Разноски за въззивното производство се
претендират само от въззиваемата страна. Съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК и доказателства за направени разноски, на въззиваемия следва да се
присъдят по съразмерност разноски за въззивната инстанция в размер на 319, 80
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.
1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът С.К.С.
следва да заплати държавна такса в размер на 144 лв. за първоинстанционното
производство и 72 лв. за въззивното производство.
Водим от горното, Шуменски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 960/02.11.2018 г. по
гр. д. 2303/2018 г. по описа на РС Шумен в
частта, с която е отхвърлен искът, предявен от пълнолетния Х.С.К., ЕГН **********,
с адрес *** против С.К.С. ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на
ежемесечна издръжка до размера от 100 /сто/ лева, считано от 17.07.2018 г. до
настъпване на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска и в частта, с която Х.С.К. е осъден да заплати на С.К.С. разноски
по делото в размера над сумата от 637,46 /шестстотин тридесет и седем лева и
четиридесет и шест стотинки/ лева, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА С.К.С. да заплаща на пълнолетното
си дете Х.С.К. месечна издръжка в размер на 100 /сто/ лева, считано от
17.07.2018 г. до настъпване на други причини за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №
960/02.11.2018 г. по гр. д. 2303/2018 г. по описа на РС Ш. в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Х.С.К. да заплати на С.К.С.
сумата от 319,80 /триста и деветнадесет лева и осемдесет стотинки/ лева,
представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция
разноски.
ОСЪЖДА С.К.С. да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на Районен съд Ш. държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 144 /сточетиридесет и четири лева
и четиридесет и четири стотинки/ лева и по сметка на Окръжен съд Ш. държавна
такса за въззивното производство в размер на 72 /седемдесет и два/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.