Р Е Ш Е Н И Е №61
гр.Силистра, 01.11.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена
Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на Заместник
прокурор при ОП гр.Силистра И.Ч.,като разгледа докладваното от съдия Славова КАНД №65 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение №98/28.05.2021г.,постановено по АНД
№869/2020г.,Силистренският районен съд е отменил Наказателно постановление №33/09.11.20г.
на Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) гр.Силистра, с което на Р.К.Д.
***, на основание чл.209а от Закона за здравето (ЗЗ), е било наложено административно наказание
по вид „глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.63 ал.4 ЗЗ и т.12
от Заповед №РД-01-271/19.05.20г на министъра на здравеопазването,във връзка с
т.I.2 б.“а“ от Заповед №РД-01-314/04.06.2020г. на МЗ.
Производството
е образувано по касационна жалба на Регионална здравна инспекция гр.Силистра,представлявана
от директора д-р Т.Н., с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС и,след
разглеждане на делото по същество от настоящата инстанция,потвърдено първоначално
оспореното наказателно постановление, като издадено в съответствие с фактите и
закона.В съдебното производство участва чрез представител по пълномощие
юрисконсулт М. Н.,която поддържа аргументите от жалбата. Изложените оплаквания
сочат на доводи, развити в две направления - от една страна се твърди неправилно
приложение на материалния закон, а от друга, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.Счита се за неверен изводът,който е обосновал крайния решаващ резултат
на въззивния съд,че е налице противоречие между фактическото административно обвинение
и неговата правна квалификация. Основната част от оплакванията са свързани с доводи
за неправилно приложение на материалния закон,вкл.и за това, че районният съд е
отнесъл разпоредбата на чл.3 ал.2 ЗАНН, към административни правила,а не към
законови разпоредби, което било недопустимо.Отделно от това се поддържа, че фактическите
изводи на съда били формирани при непълнота на доказателствата, което е
по-скоро довод за необоснованост,която няма как да бъде касационно основание,
но така или иначе в основата си този аргумент е свързан с твърдение за неизпълнение
на процесуалните задължения на съда да провери доказателствените източници.С
оглед на тези оплаквания се моли за отмяна на решението и за потвърждаване на
оспореното пред СРС наказателно постановление.
Ответникът
по касация Р.К.Д. ***,чрез
упълномощен представител адв.П.Н. ***,изразява становище за неоснователност на
жалбата.Поддържа депозирания в писмен вид отговор на касационното
оспорване,като излага съображения в подкрепа на изводите на СРС. Настоява за оставяне
в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на съдебни разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита,
че решението на Силистренския РС е законосъобразно, а касационната жалба - неоснователна.
Дава заключение за оставянето му в сила.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр. с чл.63
ал.1 ЗАНН. Силистренският
административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните,прие следното:Касационните
основания, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция, са за неправилно приложение на материалния закон и
за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила /чл.63 ал.1 ЗАНН,вр.с
чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК/.Според касатора, съдът неправилно
бил приел,че препращането към т.I.2 б.“а“ от
Заповед №РД-01-314/ 04.06.20г. на МЗ било релевантно за правната квалификация
на фактите, твърдейки, че същото имало пояснителен характер.Възразява срещу
приложимостта на чл.3 ал.2 ЗАНН в конкретния административнонаказателен
казус, защото в условията на обявена епидемиологична обстановка,
обстоятелствата се променят ежедневно, което налага динамика в упражнявания
здравен контрол.Освен това регламентираната хипотеза за приложението на
по-благоприятния закон за санкционираното лице,е свързана единствено и само с
последвали законови промени, а не административни. Приложеният общ
административен акт, действал към момента на извършване на нарушението, бил съответен
на фактическото административно обвинение - нарушаване на забраната за напускане
на адреса, посочен като място за изпълнение на наложена от РЗИ Видин изолация
(карантина).С оглед на така възведените оплаквания,касационният контрол следва
да бъде извършен на техния терен и в пределите на служебната проверка по чл.218
ал.2 АПК.
Спор по правнозначимите
факти пред районния съд практически е отсъствал, като несъгласията на страните
са били съсредоточени за приложението на правото. Ирелевантна
е доказаността или не на твърдението на жалбоподателя
пред СРС, че бил уведомен от служител на РЗИ-Видин (разпоредил карантината),че на
09.06.20г. щял да бъде посетен от служител на РЗИ-Силистра,който да му
съдейства за закупуване на животоподдържащите
лекарства.Фактическите установявания на въззивната инстанция са верни, защото е
безспорно,че към момента на проверката,извършена от полицейски служители на
10.06.2020г. около 10:30 часа, ответникът по касация не е бил намерен на адреса
на изпълнение на карантината, който е и постоянният му такъв. Пристигнал в
страната от Република Ирландия на 08.06.2020г.,когато му било връчено
Предписание за поставяне под карантина №200608/415345,издадено от инспектор при
РЗИ-Видин, в изпълнение на Заповед №РД-01-271/19.05.2020г. на МЗ (л.19;л.95-л.99
АНД/СРС),с посочено място за изпълнение-адресът му в гр.Силистра и срок от 14
дни,считано от 08.06.20г. На 10.06.2020г. Д. имал нужда от медикаменти, които приемал
по лекарско предписание ежедневно заради установено през 2004г. тежко
сърдечно-съдово заболяване и проведена оперативна интервенция на аортна клапа с пластика и съдова протеза на дясна артерия, както
и съпътстващи други органични усложнения (Вж.ЕР №563/04.02.20г. на ТЕЛК при
„МБАЛ-Силистра“АД-л.73 и Епикризи от
МБАЛ“Св.Марина“ЕАД Варна и болница в гр.Лондон-л.74-л.79). Потърсил св.И.,
която му е съседка и му помагала, защото живее сам в къщата и като не я
открил,около 10:25 часа се качил на автомобила си и отишъл до аптеката в магазин
„Кауфланд“.Влязъл с маска и закупил нужните му лекарства
от св.М., който го познавал отдавна,както и заболяването му.Последният е
свидетелствал пред СРС (съд.зас. на 20.04.21г.-л.175),че
на релевираната дата Д. е действал бързо, без излишни разговори и веднага след
като заплатил лекарствата, напуснал аптеката.При връщането му в 10:45 часа,пред
дома му го чака ли полицейски служители, които проверявали за спазване на
карантината.Образуваното срещу него наказателно производство за престъпление по
чл.355 ал.2,вр. с ал.1 от НК, било прекратено с прокурорско
Постановление от 25.09.2020г. по ДП №1886 ЗМ-316/20г. на РУ-Силистра, пр.пр.№2017/20г. на Районна прокуратура гр.Силистра, поради
това,че процесното деяние не осъществява състав на престъпление (л.8-л.10).Същото
е изпратено на РЗИ-Силистра и получено на 29.10.2020г. (л.7) При условията на
чл.36 ал.2 ЗАНН е било издадено процесното пред районния съд НП №33/09.11.2020г.
с правилно описано фактическо обвинение:“С действията си Р.К.Д. е изпълнил
състава на нарушението[…],като е напуснал
адреса,посочен като място на карантината,изложил е на риск от заразяване
граждани и е създал предпоставка за разпространението на COVID 19“.
Административнонаказващият орган е квалифицирал деянието
като нарушение на чл.63 ал.4 ЗЗ, несъдържащ правило за поведение,което би могло
да бъде нарушено,а представляващ законова делегация на министъра на
здравеопазването да въвежда със заповед (общ административен акт,съгласно чл.63
ал.11 ЗЗ) временни противоепидемични мерки.Последното е наложило да бъде направена
привръзка с действащ акт на здравните власти към
момента на осъществяване на нарушението,каквато е била Заповед
№РД-01-271/19.05.20г. на МЗ, т.12, както и с т.I.2 б.“а“ от Заповед № РД-01-314/04.06.20г. на същия
централен административен орган.Съдът е установил и, че наложената карантина на
ответника по касация на 08.06.2020г.,е била отменена със Заповед
№РД-01-321/15.06.20г. на директора на РЗИ-Видин (л.98), която отмяна е била базирана
на т.12 от Заповед №РД-01-338/13.06.2020г. на Министъра на здравеопазването.Намерил
е за приложим чл.3 ал.2 ЗАНН,тъй като към датата на постановяване на процесното
пред него НП, вече е била издадена отменяща карантината на Д. заповед на
директора на РЗИ-Видин.
Горното становище не може да бъде
споделено.Според чл.3 ал.2 ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя.Правилото е в чл.3 ал.1 ЗАНН - че за всяко административно нарушение
се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.Няма
колебания,че към 10.06.2020г текстът на чл.209а ал.1 ЗЗ (посл.изм.ДВ,бр.44/20г.-в
сила от 14.05.20г.) е бил част от действащото право и, че същият съдържа както
диспозиция,т.е. правилото за поведение:“Който
на-руши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 […]“, така и санкцията за неговото неизпълнение.Към
релевираната дата (10.06.2020г.) такива противоепидемични мерки са въведени със
Заповед №РД-01-271/19.05.2020г. на МЗ, чиято т.12 изрично разпорежда, че под
карантина за срок от 14 дни се поставят и лицата, които са влезли на
територията на страната от други държави, посочени в заповед на МЗ по чл.61
ал.2 и чл.63 ал.4 ЗЗ. Действително последваща Заповед
№РД-0 1-338/13.06.2020г. на МЗ, изрично в т.12, разпорежда на директорите на
РЗИ да от-менят издадените от тях предписания за поставяне под карантина на
лица, пристигнали на територията на страната от Република Ирландия […] в периода от
02.06.20г. до 14.06.2020г., в която хипотеза изцяло попада ответникът по
касация. На тази административна разпоредба не е придадено обратно действие, а
изрично е посочено, че заповедта (в цялост) влиза в сила от 15.06.2020г.Последното
не би имало значение при настоящото обсъждане ако беше отменена/изменена
законова разпоредба третираща по-благоприятно процесното нарушение и неговото
санкциониране. Случаят обаче не е такъв.
Разпоредбата на чл.209а ал.1 ЗЗ
продължава да предвижда същото наказание за същото нарушение и към настоящия
момент.Различни са само противоепидемичните мерки и техният субективен и
обективен обхват, но не и съставът,респ. наказуемостта, на нарушението.Не е
променена и разпоредбата на чл.63 ал.4 ЗЗ, предвиждаща правомощия на министъра
на здравеопазването да въвежда временни противоепидемични мерки при обявена
извънредна епидемична обстановка,каквато е ситуацията в страната след 13.05.20г.
Ето защо отмяната на предходна заповед на министъра на здравеопазването, нормативно
натоварен да определя и контролира здравните мерки в страната при епидемиологични
ситуации, не може да бъде преценявана като промяна на нормативните разпоредби
по смисъла на ЗАНН. Заповедите на МЗ, които са многобройни за периода от 15.03.2020г.
до настоящия момент, са плод на динамично развиващата се обстановка със
заразяването, боледуването и съответно с мутирането на вируса, предизвикала
извънредното положение в страната от 13.03. 2020г. (обявено с Решение на 44-то Народно
събрание),продължено с Решение на НС от 03.04.2020г. до
13.05.2020г.,впоследствие отменено по същия ред,но заменено с извънредна
епидемична обстановка,съгласно последвали Решения на Министерския съвет.
Настоящият състав намира за основателно възражението на касатора
в горния смисъл,което обаче не е в състояние да промени изхода на процеса, доколкото
и въззивният съд не е отменил процесното пред него НП
главно на коментираното по-горе основание - чл.3 ал.2 ЗАНН.
Обжалваният съдебен акт е правилен по
своя резултат, включително по изложените съществени, основни мотиви от съда,за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила съгласно чл.348 ал.3
т.1 НПК.В този контекст, основателно е било възражението на настоящия ответник,
за несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна
квалификация, което винаги е преценявано от съдилищата като съществено
нарушение на административнонаказателните
производствени правила,както правилно е приел и районният съд.По-горе беше
обсъдено, че посочената в НП законова норма (чл.63 ал.4 ЗЗ) е делегираща,
поради което АНО е посочил едновременно с нея за нарушена и т.12 от Заповед
№РД-01-271/ 19.05.20г. на МЗ (също коментирана).Последната е бланкетна, препращайки в частта относно- от кои държави са влезли лицата на
територията на България за да подлежат на задължителна 14-дневна
карантина,към заповед на министъра на здравеопазването по чл.63 ал.4 ЗЗ.Това
именно е налагало задължително посочване на разпоредба от акта, относима към
случая на ответника по касация,което е направено неправилно.Трудно
квалифициращият се състав, с оглед и на особената, нетипична обстановка,
свързана с разпространението на вируса и неговия контрол, е налагало посочване
на конкретно нарушеното правило, което касаторът е направил с привръзка с т.I.2 б.“а“
от Заповед №РД-01-314/04.06.2020г. на МЗ.Същата гласи, че временната забрана за
влизане в България не се отнася за гражданите от Северна Ирландия и други
изчерпателно изброени държави,което не се намира в правно-логическа връзка с
установените факти - напускане на мястото за изпълнение на наложена карантина. В
интерес на истината е да бъде отбелязано, че т.I.5 от същата Заповед, съдържа релевантното за случая
предписание:„5.Всички лица, които влизат
на територията на Република България от […]Северна Ирландия […]се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома […],с
предписание […]“, но не то
е приложено/посочено. Предписанието е реализирано и впоследствие нарушено (наложената
карантина) от ответника по касация, но субсумирането
на фактите под неприложими разпоредби, винаги е водело до неяснота в
административното обвинение като цяло, както пра-вилно е приел и районният съд.
Установеното несъответствие между факти и право обуславя отмяна на юрисдикционния акт.
За
изчерпателност следва да бъде отбелязано, че с чл.2 ал.1 ЗАНН е прогласен
принципът за законоустановеност на административното
нарушение,а дефинитивна-та норма на чл.6 ЗАНН го определя,като „…деяние(действие
или бездействие),което нарушава установения ред на държавното управление,извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,налагано по
административен ред”. Следователно,колкото и да са укорими
констатираните факти,ако не са подведени под норма от действащото
право,обявяваща ги за нарушение,за което е предвидено административно
наказание,те не могат да изпълнят обвинителната функция на акта респ.
санкциониращата на НП, защото няма да е налице административно нарушение, като
единство от съставомерни факти и правна квалификация.Като
не е установил неразрешимото противоречие между фактическото обвинение от НП „е напуснал адреса, посочен като място за
изпълнение на карантината”, санкционирано затова, че временната забрана за влизане в България,считано от 04.06.20г. не се
отнася за българските граждани идващи от Северна Ирландия,АНО е допуснал съществено
нарушение на закона, вярно установено от СРС, поради което и крайният му акт
подлежи на потвърждаване. Последното следва и от задължителната сила (чл. 130
ал.2 ЗСВ) на Тълкувателно решение №8/16.09.21г. на ОСС от I и II колегии на
ВАС по т.д.№1/2020г.,съгласно което настоящата инстанция няма правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от АНО факти под друга нарушена разпоредба.
В този контекст преценено,основателно
е искането на ответника по касация за съдебни разноски,каквито съгласно
правилото от чл.63 ал.3 ЗАНН,в действащата редакция към ДВ,бр.94/2019г.,се
присъждат по реда на АПК, което в ракурса на чл.143 ал.1 АПК означава,че същите
следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на органа,който е способен да се
разпорежда и да отговаря по имуществени претенции, т.е. разпоредител с бюджет и
в чиято структура е АНО, издал процесния пред СРС акт.Съгласно чл.3 ал.1 от
Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции (Обн.ДВ,бр.6/11г.,посл.изм.ДВ,бр.69/21г.), РЗИ гр.Силистра е юридическо лице
на бюджетна издръжка и, следователно може да отговаря самостоятелно по
имуществени претенции.Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,същите се определят по правилата от чл.7
ал.2, когато е наложена глоба, какъвто именно е настоящият случай.Видно от чл.7
ал.2 т.1 Наредба №1/04г.,минималното възнаграждение при санкция до 1000 лева е
300 лева, колкото са удостоверени за производството пред АС-Силистра
(л.15).Освен това, съгласно чл.18 ал.4 с.н.,минималното възнаграждение за
процесуално представителство (вкл.при липса на материален интерес) е също 300
лв.Следователно,направените разноски от ответника са в минималния размер, предвиден
в Наредбата, поради което подлежат на пълно възстановяване от касатора.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че
обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо.Същото е постановено в
съответствие с установените факти по делото и със закона.Ето защо, следва да
бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка
с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№98/28.05.2021г., постановено по АНД №869 по описа
за 2020 година на Районен съд
гр.Силистра.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр.Силистра, с
административен адрес: гр.Силистра, ул.“Петър Мутафчиев“ №82, да заплати на Р.К.Д., с ЕГН:********** ***,
сумата от 300.00 (Триста) лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.