РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.07.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 6729/2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „Ю.Б.“ АД срещу П.Я.А. и Н.Г.А.
за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на банката непогасени
задължения по договор за потребителски кредит HL11638/11.07.2006 г. и
допълнителни споразумения към него, както следва:
- 21 031,09 швейцарски франка, заявени
като частичен иск от 36 884,29 швейцарски франка, представляващи
непогасена главница за периода от 10.06.2014 г. до 12.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 22.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане;
- 24,03 швейцарски франка, заявени като
частичен иск от 9559,17 швейцарски франка, представляващи договорна възнаградителна
лихва за редовен кредит, дължима за периода от 10.06.2016 г. до 12.05.2019 г.;
- 21 778,95 швейцарски франка, заявени
като частичен иск от 34 476,08 швейцарски франка, представляващи договорна
лихва за просрочен кредит за периода от 10.06.2016 г. до 12.05.2019 г.;
- 19,41 швейцарски франка, заявени като
частичен иск от 206,49 швейцарски франка, представляващи такси по кредита за
периода от 26.10.2016 г. до 12.05.2019 г.;
- 119,68 швейцарски франка, заявени като
частичен иск от 332,86 швейцарски франка, представляващи такси за имуществени застраховки
за периода от 19.08.2016 г. до 12.05.2019 г.;
- 598,70
лв., представляваща заплатени
от ищеца нотариални такси във връзка с обявяване договора за кредит за
предсрочно изискуем и за уведомяване на ответниците за извършените цесии по
силата на договори за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
16.10.2008 г. и от 25.03.2014 г., сключени между „Ю.България И Еф Джи“ АД и „Б.Р.С.“
АД.
Съобразно изложените твърдения в исковата
молба и уточнителни молби с вх. №78243/13.06.2019 г., вх. №357524/21.10.2021
г., вх. №363692/18.11.2021 г. и вх. №367752/06.12.2021 г., ответниците са
сключили с „Българска пощенска банка“ АД Договор за потребителски кредит
HL11638 от 11.07.2006 г., по силата на който им бил отпуснат банков кредит в
размер на 50 000 лв., както следва: в размер на 17 226 лв. за погасяване на
дълг към „Банка ДСК“ ЕАД по силата на договор за банков кредит; в размер на 18
939 лв. за погасяване на дълг към „Прокредит Банк“ АД по силата на договор за банков
кредит; сума в размер на 2401 лв. за погасяване на дълг към „Обединена
български банка“ АД по силата на договор за банков кредит; 11434 лв. – за
текущи нужди. Крайният срок за погасяване на кредита е 120 месеца с краен падеж
20.07.2016 г. За обезпечение на отпуснатия кредит била сключена договорна
ипотека в полза на „Българска пощенска банка“ АД с н. а. № 95 том II peг. №
5276, дело № 222/2006г. на нотариус П.Т.с peг. № 056
на НК, върху следния недвижим имот - апартамент № 62, находящ се в гр. София,
ж. к. „******заедно с избено помещение №21, заедно с идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж. Страните са се съгласили банката да
разполага с възможност да прехвърли вземането си, което направила в сключен на
16.10.2008 г. между правоприемника на „Българска пощенска банка“ АД - „Ю.и Е.Д.Б.“
АД и „Б.Р.С.“ АД договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит.
Банката е уведомила кредитополучателите за извършеното прехвърляне при
сключване на Допълнително споразумение от 26.06.2009 г. и с покани от
14.03.2018 г., адресирани до ответниците. Към първоначалния договор за
потребителски кредит са сключени съответно Допълнително споразумение от
17.06.2008 г.; Допълнително споразумение от 26.06.2009 г.; Допълнително
споразумение от 30.06.2010 г.; Допълнително споразумение от 07.02.2011 г.;
Допълнително споразумение от 01.11.2011 г.; Допълнително споразумение от
28.02.2011 г.
Съгласно първото допълнително споразумение от
17.06.2008 г. остатъчният дълг по кредита се превалутира от лева в швейцарски
франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към лев на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в
деня на превалутиране на кредита. Ответникът П.Я.А. е усвоил превалутираната сума по сметка в швейцарски франкове.
Съгласно споразумението кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД за жилищни кредити
в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
плюс договорна надбавка от 3 пункта. Към момента на сключване на споразумението
базовият лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е
бил в размер на 4,50%. Страните са се договорили погасяването на кредита да
става на равни месечни вноски, като при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за
съответния период на издължаване на кредита плюс наказателна надбавка от 10
пункта.
Според т. 4 от споразумението,
кредитополучателят погасява кредита на равни месечни погасителни вноски,
включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен
план.
Съгласно т. IV от Допълнително споразумение от
26.06.2009 г., чл. З от Допълнително споразумение от 30.06.2010 г., чл. 4 от
Допълнително споразумение от 07.02.2011 г., чл. 4 от Допълнително споразумение
от 01.11.2011 г. и чл. 4 от Допълнително споразумение от 28.02.2011 г.,
подписани от страните, съществуващите и непогасени просрочия и начислени за
периодите на облекчение договорни лихви са били реструктурирани към размера на
редовната и непогасена главница. Вследствие на така извършените капитализации
размерът на задължението е в размер на 41 327,23 швейцарски франка за
периода от 19.08.2016 г. до 12.05.2019 г. и нотариални такси в размер на 327,12
лв.
На 11.01.2013 г в Търговски регистър е вписана
промяна в наименованието на дружеството от „Ю.и Е.Д.Б.” АД на „Ю.Б.” АД.
С Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 25.03.2014 г., „Б.Р.С.“ е прехвърлило на ищеца всички
свои вземания към П.Я.А. и Н.Г.А., произтичащи от договор за потребителски
кредит HL11638 от 11.07.2006 г. и допълнителните споразумения, които са
неразделна част от банковата сделка, заедно с всички обезпечения и други
принадлежности, за която цесия длъжниците са уведомени на 14.03.2018 г.
Кредитополучателят е поел задължение да
заплаща на банката такса за управление на кредита в размер на 1,50 % върху
размера на разрешения кредит платима еднократно при усвояване на кредита.
Задължил се е също така да отговаря за разноските, свързани с оценка,
предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и
разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното
обезпечение.
При тези съображения ищецът иска ответниците
да бъдат осъдени да му заплатят посочените в исковата молба суми. С молба от
18.11.2021 г. ищецът е уточнил, че не се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, а на изцяло падежирало вземане с оглед настъпилата
преди датата на подаване на исковата молба крайна дата на издължаване на
кредита – 20.07.2016 г. В молбата си от 06.12.2021 г. е уточнен и размерът на
дължимите от ответниците суми, както и че размерът на общото дълг по всяка от
претенциите (главница, лихви, такси) е еднакъв към дата 12.05.2019 г. и към
датата на депозиране на исковата молба – 22.05.2019 г.
По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК
ответникът П.Я.А., чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен
отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявените претенции
с възражението, че кредитополучателите не са били надлежно уведомени за
извършените цесии, поради което същите не са произвели действие по отношение на
тях. Едва с нотариална покана от 14.03.2018 г., която не била връчена надлежно
на длъжника, ищецът уведомил ответника, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. През периода, надвишаващ 6 години, ищецът се е дезинтересирал от
вземането си и не предприел никакви действия за неговото събиране, поради което
вземането, станало изискуемо на 10.12.2011 г., било погасено по давност.
След депозиране на отговора от особения представител
ответникът П.Я.А. е взел лично участие по делото, като в молба, депозирана в
съдебно заседание от 15.02.2021 г., наименувана писмени бележки (л. 290-291),
се е позовал на неравноправност на клаузите, предвиждащи превалутиране на
кредита от валута лева във валута швейцарски франкове. Поддържа, че като
потребител и икономически по-слабата страна не му е била предоставена
информация от страна на банката относно валутния риск от промяна на валутния
курс, който е бил възложен в негова тежест.
Ответницата Н.Г.А. не е депозирала писмен
отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, че са страните
са сключили договор за потребителски кредит HL11638/ 11.07.2006 г., по силата на
който „Българска пощенска банка“ АД е предоставила на кредитополучателите и
солидарни длъжници П.Я.А. и Н.Г.А. банков кредит в
размер на 50 000 лв. Крайната дата за погасяването на кредита е 120 месеца
от датата на откриване на заемната сметка по кредита, по която следва да бъде
усвоен (чл. 5, ал. 1 от договора). Видно от банковото извлечение на л. 79 от
делото, началният момент на усвояване на кредита е дата 20.07.2006 г., поради
което крайният срок за погасяването му съобразно уговореното по-горе е
20.07.2016 г.
С допълнително споразумение от 17.06.2008 г. и
приложение №1 към него (л. 13-16) остатъчният дълг по кредита се превалутира от
лева в швейцарски франкове и се равнява на 36 763,12 швейцарски франка по
курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в деня на
превалутиране на кредита (чл. 1).
Според чл. 2 от споразумението превалутираният
дълг по кредита се усвоява в швейцарски франкове по блокирана сметка във валута
швейцарски франкове, според чл. 2, ал. 1
от споразумението усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира
служебно от банката в лева по търговския курс „купува“ за швейцарския франк към
лева в деня на усвояването, като се превежда по открита банкова сметка ***. За
усвоената част от кредита се начислява възнаградителна лихва в размер на сбора
от базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период на изчисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от три пункта, като към момента на сключване на споразумението БЛП на
банката е в размер на 4,50 %, т.е. общият размер на лихвения процент е 7,50 %
(чл. 3, ал. 1). При просрочие на дължимите погасителни вноски и при предсрочна
изискуемост се дължи лихва за забава, равняваща се на сбора от лихвата за
редовна главница плюс десет базисни пункта (чл. 3, ал. 3).
Според чл. 4, ал. 2 от споразумението
погасяването на кредита се извършва във валута швейцарски франкове, като в
случай че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2, но има средства в лева/евро по свои сметки в банката,
погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от
банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за
швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят с подписването на
договора е дал своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.
Курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния
курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалния курс
„купува“ на швейцарския франк към лева на банката (чл. 4, ал. 4).
С договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 16.10.2008 г. „Ю.България И Еф Джи“ АД (л. 53-58) е
прехвърлило вземането си по кредита на „Б.Р.С.“ АД, като последното е
прехвърлило същото вземане обратно на ищец чрез договор за цесия от 25.03.2014
г. (л. 59 - 66).
Освен горепосоченото споразумение, към договора
за кредит в периода, в който вземането е било прехвърлено на „Б.Р.С.“ АД, последното
е сключило с ответниците към договора за кредит Допълнително споразумение от
26.06.2009 г., Допълнително споразумение от 30.06.2010 г., Допълнително
споразумение от 07.02.2011 г., Допълнително споразумение от 01.11.2011 г. и
Допълнително споразумение от 28.02.2011 г., в които са уговаряни периоди на
облекчени условия на погасяване, като е постигнато съгласие дългът по
просрочените главница и лихви да бъде преоформен чрез натрупване към редовната
главница, формирайки се един общ дълг. Доколкото кредитополучателите са
подписали гореизброените споразумения именно с „Б.Р.С.“ АД съдът намира, че те
са били уведомени за извършената първоначална цесия. Последващата, т. нар.
обратна цесия, също е достигнала до знанието на Н.А. чрез връчената ѝ
лично покана от 29.07.2018 г. (л. 48-49), както и връчената по реда на чл. 47,
ал. 1 ГПК покана на П.А. (л. 42-43), като на гърба на поканата е удостоверено,
че по сведения на съпругата на ответника, П.А. към момента на посещението на
адреса живее в провинцията и тя няма връзка с него, т.е. същият е напуснал
адреса, посочен за кореспонденция, и в този смисъл липсата на лично връчване е
в резултат от неговото поведение. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме
за нередовно уведомяването на П.А. за извършената цесия посредством отправената
до него покана, той е узнал за нея в хода на настоящия процес чрез връчването
на отговора на исковата молба, към която са приложени договора за цесия,
поканата и пълномощно на представителите на цедента и цесионера, поради което
доводите в първоначално подадения от назначения особен представител отговор на
исковата молба за нередовност на уведомяването не рефлектират върху активната
материална легитимация на „Ю.Б.“ АД.
В чл. 3, ал. 1 от договора за кредит е предвидено,
че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в
размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка
от 1,9 пункта. Към момента на сключване на договора базовият лихвен процент на
банката за жилищни кредити в лева е бил в размер на 7,00%, т.е. в общ размер на
8,90 %.
В чл. 3, ал. 1 от допълнително споразумение от
17.06.2008 г., с което дългът по кредита е превалутиран във валута швейцарски
франкове, е уговорено, че се дължи по-ниска по размер възнаградителна лихва
спрямо тази в лева, представляваща сбора от базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б.“
АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 3 пункта. Към момента на
сключване на споразумението базовият лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове е бил в размер на 4,50%., т.е. общият размер на
лихвата се равнява на 7,50 %.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от споразумението от
17.06.2008 г. действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните.
Според чл. 5, ал. 1 от допълнително
споразумение от 17.06.2008 г., банката си запазва правото по време на действие
на настоящото споразумение да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионите, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по
настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуално превалутиране,
като измененията влизат в сила от деня на приемането им от компетентните органи
и са задължителни за страните по настоящото споразумение.
Съгласно чл. 6, ал. 4 от споразумението кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от банката курс „купува“ и/или „продава“ на швейцарския франк към българския
лев/евро, както и превалутирането по чл. 6, ал. 1, може да има за последица,
включително в случаите на чл. 4, ал. 2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. С ал. 5 на същия член, кредитополучателят е декларирал, че е изцяло
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 1-6 от договора, както и че е съгласен с настъпването
им.
Между страните не е съществувало противоречие,
че предоставеният на ответниците потребителски кредит не е предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което
кредитополучателите имат качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, а ответната банка се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР
на ЗЗП.
В задължителната практика на СЕС, постановена
по транспонирани в ЗЗП разпоредби на Общностното право (Директива № 93/13/ЕИО)
и постановките на т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, според които първоинстанционният (както и
въззивният) съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
Възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не
се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК
(в този смисъл Решение №60272/15.12.2021 по гр. д. №874/2021 г., IV ГО на ВКС).
Нормативен израз на гореизложеното е и нормата
на чл. 7, ал. 3 ГПК, която вменява задължение на съда служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като
осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Предвид
това със свое определение от 25.11.2021 г. настоящият състав е уведомил
страните, че ще извърши служебна проверка относно неравноправност на клаузите в
договора за кредит и допълнителните споразумения към него относно уговорката,
че действащия БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, както и по отношение на клаузата в допълнителните
споразумения, с която е уговорена капитализация на лихвите и главницата, и клаузата
за валутния риск – чл. 6, ал. 4 от допълнителното споразумение.
На първо място е необходимо да се отчете
спецификата на настоящото дело, при което фактите сочат, че сключеният между
страните договор за потребителски кредит HL11638/ 11.07.2006 г. е бил с предмет
предоставянето на заемната сума във валута „лева“, като не се спори, че тя е
усвоена от ответниците съобразно клаузите на договора през 2006 г., за което
свидетелстват и приложените на л. 67 - 68 от делото банкови бордера. С първото
подписано между страните допълнително споразумение от 17.06.2008 г. е
постигнато съгласие остатъчният дълг по кредита да бъде превалутиран от лева в
швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към лев на „Ю.И Е.Д.Б.“
АД в деня на превалутиране на кредита.
В практиката на ВКС, обективирана в решение
№136 от 20.01.2021 г., по т. д. №1467/2019 г., II ТО и решение № 168 от
29.01.2021 г. по т. д. №2184/2019 г., II ТО, се приема, че в хипотеза на банков
кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на
кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната
валута (швейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, кредитът е
остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в
договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в
резервната валута на страната (евро) и връщането на кредита се дължи в
чуждестранната валута (швейцарски франкове).
Настоящият състав счита, че това принципно разрешение
следва да намери приложение и към процесния договор за кредит и сключеното към
него споразумение, с което задължението е преоформено от лева в швейцарски
франкове. Налице е сходство с разглежданата от касационната инстанция хипотеза
на отпускане и погасяване на кредита във валута с плаващ курс /швейцарски
франкове/, но фактически цялата сума е предоставена на разположение на
кредитополучателя в резервната за страна валута евро, която по икономически
последици от гледна точка на потребителя, подобно на кредита в национална
валута – български лев, елиминира валутния риск, тъй като еврото е с фиксиран
курс към лева при условията на действащия в Република България Валутен борд.
Уговорената в швейцарски франкове парична единица на разплащателната сметка на
ответниците и в двата случая се използва виртуално само за изчисление на дълга,
но в действителност потребителите не получават заемната сума в уговорената за
погасяване чуждестранна валута, като в този случай валутният риск неоправдано е
прехвърлен в тежест на последните. Необходимо е обаче да се отбележи и отликата
в двете хипотези - фактът, че на настоящите ответници сумата по кредита е
изначално уговорена и предоставена във валута лева, а превалутирането е
последваща операция в значително по-късен момент от усвояването. Въпреки
посоченото в чл. 2, ал. 1 от допълнителното споразумение от 17.05.2008 г., че
превалутираният дълг по кредита се усвоява по блокирана сметка в швейцарски
франкове и се ползва от кредитополучателя при условията на ал. 1 и ал. 2, в
действителност не е било възможно нито сумата да се блокира, нито да се
използва от кредитополучателите, тъй като тя вече е била усвоена във валута
лева и именно непогасеният остатък от нея се трансформира във франкове, т.е. за
разлика от хипотезата, при която изначално с договора се уговаря счетоводното
усвояване на кредита във валута швейцарски франкове, но реално сумата се
предоставя на клиента и фактически се усвоява във валута лева/евро, в процесния
случай вече формираният дълг в лева, резултат от усвояването на кредита в тази
договорена валута, се трансформира в дълг в швейцарски франкове. Очевидно
некореспондираща с действителната воля на страните, изразена в чл. 1 от
споразумението, да превалутират остатъчния дълг по кредита от лева във
швейцарски франкове е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от това споразумение, според
която усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно в лева. Аналогично
на възприетото в посочената съдебна практика, постигната с допълнително
споразумение от 17.06.2008 г. уговорка за превалутирането на процесния кредит
от лева в швейцарски франкове е действителна, доколкото е ясно изразена и е
резултат от свободата на договаряне между частноправни субекти, а последващата
промяна на валутния курс на франка към лева в негативен за потребителя аспект
чрез драстичното му поскъпване има отношение единствено към преценката за
възложения от банката и понесен от потребителя валутен риск, но не и към
уговорката в каква валута ще се погасява кредита.
За да се приеме за неравноправна договорна
клауза, съдържаща се в договор, сключен с потребител, е необходимо да са налице
следните кумулативни предпоставки, изведени от общите критерии, предвидени в
чл. 143 ЗЗП и по аргумент за противното от чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а именно: 1/
клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във
вреда на потребителя.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено, че процесните клаузи от договора за кредит не са
индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от банката и не се
установява ответниците да са имали възможност да влияят върху тяхното
съдържание. Презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена, а твърденията на
ищеца, че кредитополучателите са имали възможност да изразят становище по
съдържанието на договора и допълнителните споразумения и да повлияе върху тях,
е само хипотетично и остава недоказано.
По отношение съдържанието на горепосочената
клауза на чл. 6, ал. 4 от споразумението от 17.06.2008 г., в която
кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че промяна в
курса на швейцарския франк може да има за последица повишаване размера на
погасителните вноски, е формирана константна и безпротиворечива съдебна
практика, обективирана в решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015
г., II ТО на ВКС, решение №384/29.03.2019 по дело №2520/2016 г., II ТО на ВКС,
решение №155/24.01.2020 по дело №2561/2018 г., II ТО, на ВКС, според която така
формулираната клауза е неравноправна, респ. нищожна. Касационната инстанция е
приела, че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор
в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал.
3 ЗЗП.
Настоящият състав счита, че добросъвестността
на банката е изисквала дори и търговецът да не може да представи конкретна
информация, поне да осведоми и разясни детайлно на кредитополучателя за
възможните промени (включително рязко повишаване) в обменните курсове и
рисковете, свързани с трансформирането на кредит в чуждестранна валута, особено
в случай като настоящия, при който потребителят не получава доходите си в тази
валута, а целта на кредита по никакъв начин не изисква за нуждите му да ползва
именно швейцарски франкове. Ноторно известно е и, че ищецът в периода на извършеното
превалутиране е предлагал кредити в швейцарски франкове именно поради
по-ниската лихва в сравнение с тези, отпускани в лева/евро, каквато ответниците
са получили непосредствено след превалутирането на кредита. В тази насока
банката е следвало да разясни подробно валутния риск, поеман от
кредитополучателя, което не може да се приеме за извършено единствено чрез
формално и бланкетно направеното в тази връзка изявление на ответниците в чл. 6,
ал. 4 от допълнителното споразумение. Не са ангажирани доказателства, че
банката е представила на кредитополучателите подобна информация и че му е
разяснила реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита
в швейцарски франкове. За тях е липсвала ясна и конкретна информация, от която
да могат да изведат, респективно да съпоставят, позитивите и рисковете от
сключената сделка, в сравнение с тези от продължаване погасяването на кредита в
национална валута. Липсвала е яснота за потребителя до каква стойност
потенциалното повишаване на франка би могло да заличи позитивите от по-ниската
лихва, в сравнение с първоначалните условия на договора за кредит, а оттук са
били лишени и от възможността да направят разумен избор между по-ниската лихва
при поет валутен риск и по-високата такава, но при отсъствието на валутен риск.
Действително, според смисловото и граматическо съдържание на клаузите от
договора в интелектуалните възможности на всеки от кредитополучател е да
установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в
която кредитът е бил договорен (и което следва от самото естество на
престацията), но предвид липсата му на експертни финансови познания, подобно
предвиждане е силно абстрактно и не може обосновано да се очаква от него да
прецени „потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения“ по смисъла на горепосоченото решение на СЕС. Обратен
извод не може да бъде обоснован от изтъкнатия в молба от 06.12.2021 г. от ищеца
факт, че към 2008 г. П.А. е упражнявал собствен бизнес чрез фирмата си „А.М“ ЕООД,
тъй като нито се установява кредитът да е използван за търговската дейност на
фирмата, нито този ответник е притежавал експертни познания в областта на
валутния пазар и движението му, за да се приеме, че е потребител с икономическа
грамотност над средната, в какъвто смисъл са доводите на банката. Ето защо и
следва да се приеме, че е налице значителна неравнопоставеност в ущърб на
потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, тъй като ако
банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло
да се очаква, че относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител би се
съгласил с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна
валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне.
Аналогични са и съображенията, въз основа на
които неравноправна се явява и клаузата на чл. 4, ал. 2 от допълнително
споразумение от 17.06.2008 г. в частта, предоставяща възможност на банката при липса
на осигурени средства в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на
съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата и наличие
на средства на кредитополучателя в лева/евро по сметките му в банката,
погасяването на кредита да се извърши от банката освен във валутата на кредита,
и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски
франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към евро. Клаузата е
проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 6, ал. 4 от
договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които
могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева/евро, и по изложените по-горе съображения се явява
неравноправна.
Установяването на неравноправния характер на
клаузите относно курса, по който ще се превалутират платените в лева или евро
суми в швейцарски франкове и поемането на целия валутен риск от промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лев/евро
само от кредитополучателите – потребители позволява да се възстанови правното и
фактическото положение на последните каквото би било без наличието на тези
неравноправни клаузи, тъй като договорът за кредит, респективно допълнителното
споразумение от 17.06.2008 г. може да се прилага и да се изпълнява и без
визираните две клаузи (така и решение №60108/28.01.2022 г., по т. д. №1159/2020
г., II ТО на ВКС).
Съдът намира, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от
допълнителното споразумение то 17.06.2008 г. сама по себе си е ясна и не води
до значително неравновесие в правата на страните и до вреда за потребителя, тъй
като съдържа цифровото изражение и на двата компонента, формиращи годишния
лихвен процент, представляващ сбора от базовия лихвен процент от 4,50 % и
договорна надбавка от 3 пункта. Следователно, чрез елементарно сборуване за
кредитополучателя е бил изначално известен размерът на ГЛП при превалутиране на
кредита, равняващ се на 7,50 %, (в този смисъл решение №87/06.11.2019 г., по
т.д. №848/2017 г, І т. о. на ВКС и решение № 9 от 27.02.2020 г. по т. д. №
62/2019 г., І т. о., на ВКС).
Клаузата на чл. 3, ал. 5 от допълнително
споразумение от 17.06.2008 г. съдът намира за неравноправна. Съдържането на
визираната разпоредба осъществява фактическия състав на чл. 143 ЗЗП, тъй като
промяната на стойността на банковия лихвен процент е предоставена изцяло в
дискрецията на банката. Липсва каквато и да било яснота относно методика за
изменението на лихвата, обосноваваща наличието на „основателна причина“ по
смисъла на чл.144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или даваща възможност за преценка за
приложението на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Отсъствието на посочени в споразумението
обективни фактори, водещи до изменението на лихвения процент, при запазена за
ответника суверенната преценка за това, създава значително неравновесие между
правата и задълженията на страните и противоречи на изискването за
добросъвестност. Аналогични са съображенията и за неравноправност на клаузата
на чл. 5, ал. 1 от допълнителното споразумение, тъй като тази уговорка също
предоставя на банката право едностранно да променя приложимите към договора
лихви, такси и комисиони, без яснота в начина (методологията) на определянето
им и техния размер.
Предвид неравноправният характер на визираните
две клаузи, същите се явяват нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП.
Видно от първата таблица на стр. 9 от
допълнителното заключение от 09.05.2022 г., изготвено от вещото лице Л. (л.
429), след превалутирането на дълга по кредита, ищецът е изменил едностранно
лихвения процент по кредита, като в периода 25.07.2008 г. – 09.10.2008 г. е
прилагал лихвен процент от 8,00 %, а от този момент до сключване на
последващото допълнително споразумение от 26.06.2009 г., е прилагал лихвен
процент от 10,20 %. Тези лихвени нива, съпоставени с уговорения в
допълнителното споразумение от 17.06.2008 г. лихвен процент от общо 7,50 %
сочи, че банката едностранно го е повишила, въз основа на вече коментираните
нищожни клаузи.
В решение №146/01.11.2017г. по т.д.
№2615/2016г. на ВКС, I т.о. и решение №30 от 20.05.2020 г., по т.д. №739/2019
г. на ВКС, I т.о., е прието, че когато отделна клауза от договор, сключен с
потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП,
спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл. 366 от ЗЗД.
Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане
на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при
която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга,
би представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 от ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.
В горепосоченото решение №30 от 20.05.2020 г.
също така е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ. Преструктурирането
по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
/отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Олихвяването на просрочено задължение за
такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се
начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10,
ал. 3 от ЗЗД.
С оглед посочената съдебна практика, която се
споделя и от настоящия състав, следва да се приемат за нищожни последващо
сключените допълнителни споразумения, след това от 17.06.2008 г., с които
лихвеният процент се променя, и то чрез неговото увеличаване (видно и от
изложеното от банката в уточнителна молба с вх. № 363692 от 18.11.2021 г. и от
приета допълнителна ССЕ от 09.05.2022 г.), като със същите споразумения се
капитализират и изтекли лихви върху остатъка от главницата. Това е така, тъй
като нищожни са именно клаузите за определяне размера на главницата, както и на
тези клаузи от допълнителните споразумения, които са обусловени от тях –
приетите с допълнителните споразумения погасителни планове и клаузите за
увеличаване на размера на възнаградителната лихва (в този смисъл и решение №30
от 20.05.2020 г., по т.д. №739/2019 г. на ВКС, I т.о).
При това положение дългът по кредита следва да
бъде изчислен според първоначално подписаното допълнително споразумение от
17.06.2022 г., с което остатъкът от дълга в лева е превалутиран в швейцарски
франкове, и при посочения в него лихвен процент от 7,50 %, който е конкретно определен
в цифрово изражение и създава яснота за потребителя относно паричните му
задълженията по.
Съдът не кредитира приетите по делото
съдебно-счетоводна експертиза от 20.07.2020 г. и допълнение от 08.12.2020 г.,
както и допълнително заключение от 30.03.2021 г., изготвени от вещото лице А.А., тъй като тя не е изчислила дълга без капитализираните
лихви и същевременно е отчетена стойността на увеличавания с допълнителните
споразумения лихвен процент.
С оглед необходимостта от прилагане на императивни
правни норми, касаещи потребителската защита, съдът е допуснал на основание чл.
195, ал. 1 ГПК служебно задачи към ССчЕ, изготвена от вещото лице Л.Б. и приета
без възражения от страните в о.с.з. от 07.06.2022 г.. По вече изложените съображения,
релевантен към определяне действителния размер на дълга се явява отговорът на
задача №2.3 от допълнителното заключение от 09.05.2022 г. (стр. 14 от ССЕ), при
първоначално приложимия лихвен процент по кредита от 8,90 % до датата на
превалутирането му швейцарски франкове, а след това при лихва от 7,50 % за
целия останал период съобразно посоченото в чл. 3, ал. 1 от допълнително
споразумение от 17.06.2008 г. и при неотчитане на капитализираните с
последващите допълнителни споразумения лихви.
Според ССчЕ непогасеният остатък от кредита е
в размер, както следва: 17 438,38 шв. франка –
главница, дължима за периода от 10.06.2014 г. до 12.05.2019 г.; 1509,52 шв.
франка - договорната лихва за редовен кредит, дължима за периода от 10.06.2016
г. до 20.07.2016 г.; 9805,50 шв. франка - лихва за забава
върху непогасената главница за периода от 10.06.2016 г. до 12.05.2019 г.,
представляваща сбора от посочените в експертизата 366,21 шв. франка - лихва за
просрочен кредит, дължима за периода от 10.06.2016 г. до 20.07.2016 г. и сумата
от 9439,29 шв. франка – лихва за забава върху непогасената главница за периода
от 20.07.2016 г. до 12.05.2019 г.; 25,89 шв. франка - дължими такси за периода
от 26.10.2016 г. до 12.05.2019 г.; 119,68 шв. франка - дължими такси за
застраховки за периода от 09.08.2016 г. до 12.05.2019 г.; нотариални такси –
598,70 лв.;
С оглед направеното в хода на делото изрично
уточнение от ищеца с молба от 18.11.2021 г., че не се позовава на обявена
предсрочна изискуемост на кредита, а на обстоятелството, че е настъпил крайният
падеж за връщането му – 20.07.2016 г., искът за главницата следва да се уважи
за установената от вещото лице непогасена сума от 17 438,38 шв.
франка, дължима за периода от 10.06.2014 г. до 20.07.2016 г., като се отхвърли
за разликата над този размер до претендираните 21 031,09 шв. франка,
частично заявени от 36 884,29 шв. франка, дължими за
периода от 10.06.2014 г. до 12.05.2019 г. За пълнота на изложението е
необходимо да се отбележи, че за заявения от ищеца период 21.07.2016 г. до 12.05.2019
г. вземане за главница обективно не може да съществува, тъй като на 20.07.2016
г. е падежирала последната вноска по кредита. Въпреки че кредитираното от съда
заключение е посочило, че дължима за периода от 10.06.2014 г. до 12.05.2019 г.
главница е 17 438,38 шв. франка, видно е от стр. 4 от приложение №3 (л. 444 от
делото) към задача 2.3 от ССчЕ (л. 432), че вещото лице е изчислило дълга,
приемайки, че последната 96-та вноска е с падеж 20.07.2016 г., поради което
следва да се приеме, че натрупаната главница от 17 438,38 шв. франка е за
периода 10.06.2014 г. до 20.07.2016 г., а не с крайна дата 12.05.2019 г., към
която единствено може да се приеме, че сумата все още не е погасена.
Относно вземането за договорна
(възнаградителна) лихва за редовен кредит, то следва да се присъди само за част
от претендирания период със заявена начална дата 10.06.2016 г. и крайна дата
20.07.2016 г., когато е падежирала последната вноска по кредита, в размера
предявен с исковата молба - 24,03 швейцарски франка, представляваща част от
непогасена договорна лихва за периода от 10.06.2016 г. до 12.05.2019 г. в общ
размер на 9559,17 швейцарски франка. За периода 21.07.2016 г. – 12.05.2019 г. договорна
(възнаградителна) лихва не се дължи предвид липсата на неизискуем дълг, поради
което искът следва да бъде отхвърлен в тази част.
Искът за лихва за просрочие по кредита,
дължими за периода от 10.06.2016 г. до 12.05.2019 г., следва да се уважи до
размера на 9805,50 шв. франка и да се отхвърли за разликата над този размер до
претендираните 21 778,95 шв. франка, за периода от 10.06.2016 г. до
12.05.2019 г., представляваща част от общо дължимата договорна лихва в размер
на 34 476,08 швейцарски франка.
Искът за начислени и незаплатени такси по
кредита за периода от 26.10.2016 г. до 12.05.2019 г. в размер на 19,41
швейцарски франка, представляващи част от дължимите такси по договора,
възлизащи в размер на 206,49 швейцарски франка, следва да бъде изцяло
отхвърлен, тъй като съобразно изложеното в исковата молба и приложеното към нея
извлечение по партида за такси и застраховки (л. 108-109), се установява, че се
претендират месечни такси за администриране на просрочен кредит и годишни такси
управление. Събирането на последните е забранено чрез въвеждането на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК (ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014
г.), на която е придадено обратно действие с разпоредбата на § 13 от ПЗР към
ЗИД на ЗПК (ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), според която
разпоредбите на този закон се прилагат спрямо сключените преди влизането му в
сила договори за кредит по отношение на такси, обезщетения или неустойки, т.е.
забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК за заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, следва да се приложи и към
процесния договор. Ето защо и таксата по чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, с
която е договорена такса за управление върху непогасения остатък от кредита, е
нищожна като противоречаща на закона. По отношение на сочената в исковата молба
уговорка в чл. 13 от допълнителното споразумение от 28.02.2011 г., с което
кредитополучателите са поели задължение за заплащане на месечна такса за
администриране на просрочен кредит, дължима за забава в плащането на една или
повече месечни вноски, както вече бе изложено, споразумението е нищожно, тъй
като е подписано в резултат на преструктуриране на дълг, в който са включени
капитализирани лихви и тази уговорка не поражда действие. Отделно от това,
клаузата влиза и в противоречие с изискването за добросъвестност, установено
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като за банката възниква, наред с правото да получи
лихва за забава върху просроченото вземане, която поначало покрива вредите от
забавеното плащане, отделна такса и за администрирането на кредита, когато е
допусната забава, т.е. за един и същ вид неизпълнение на потребителя се възлага
в тежест плащането на обезщетения, което води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Изцяло следва да бъде уважен искът за такса
застраховка в размер на 119,68 швейцарски франка за периода от 19.08.2016 г. до
12.05.2019 г., заявен като частичен от общо 332,86 швейцарски франка, тъй като
тези такси се дължат на основание чл. 10, ал. 3 и чл. 14, ал. 1 от договора за
кредит и предвид факта че кредитът е обезпечен с недвижим имот.
По отношение претенцията за нотариални такси в
размер на 598,70 лв., която е посочено в исковата молба, че е разход, сторен във
връзка с обявяване предсрочната изискуемост на кредита и за изпращане на
уведомления по чл. 99 ЗЗД до ответниците, следва да бъде изцяло отхвърлена.
Както бе изложено, ищецът претендира вземанията си въз основа на изтичане
крайния падеж за връщане на кредита, поради което действия във връзка с
предсрочното обявяване на кредита за предсрочно изискуем не са били наложителни
и кредитополучателите не следва да понасят тежестта на тези разходи. Изцяло извън
волята и поведението на ответниците са и действията на банката по цедирането на
вземането на „Б.Р.С.“ АД и повторното му придобиване, поради което сторените
разходи във връзка с уведомяването на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД също следва да остане за сметка на кредитора.
Релевираното от
ответника П.А. възражение за настъпила погасителна давност е неоснователно,
предвид че вземанията за главница и такси за застраховка се погасяват с
петгодишна давност, а тези за лихви с тригодишна давност. Изискуемостта
настъпва от момента на падежа на всяка вноска (в този смисъл решение
№45/17.06.2020 по т. д. №237/2019 г., II ТО на ВКС).
Исковата молба е предявена на 22.05.2019 г., поради което петгодишната
погасителна давност е настъпила за вземания за главница и такси, възникнали
преди 22.05.2014 г., а тригодишната давност за вземания за лихви – преди
22.05.2016 г. Видно, претенциите на ищеца обхващат период с начална дата
10.06.2014 г. за главницата, 10.06.2016 г. за лихвите и 19.08.2016 г. за
таксите за застраховка, поради което не са погасени по давност.
Като последица от възприетата за частично
основателна претенция главница, следва да се присъди и заявената от ищеца законна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 22.05.2019 г.
С оглед приетото по-горе относно
неравноправния характер на клаузата, предвиждаща прехвърляне на валутния риск
върху потребителя (чл. 6, ал. 4 от допълнителното споразумение) и на чл. 4, ал.
2 от допълнителното споразумение от 17.06.2008 г. (в частта, с която е прието
превалутирането да се извършва по курса „продава” на банката за швейцарския
франк към евро), приетите за дължими суми следва да се присъдят освен във
валутата, в която е уговорено превалутирането на кредита с допълнително
споразумение от 17.06.2008 г. – швейцарски франкове, така също и в
равностойността им във валута лева, но съобразно курс „купува“ за швейцарския
франк към датата на превалутиране – 25.07.2008 г., който според отговора на
задача №2.2 от допълнително заключение по ССчЕ от 09.05.2022 г. (л. 431) е
1,1804 за 1 швейцарски франк. Този подход
е наложителен поради обстоятелството, че присъждането на сумите само във валута
швейцарски франкове ще доведе до необходимост към датата на погасяване на дълга
(доброволно или принудително) длъжниците да закупуват чуждестранната валута, с
което не би им се предоставила ефективна защита от констатираното от съда
прекомерно възлагане в тяхна тежест на валутния риск, какъвто те като
потребители не следва да носят предвид неизпълнение задължението на кредитора
да им предостави детайлна информация за възможните неблагоприятни последици от
превалутирането на дълга във валута с плаващ курс. Друг аргумент за присъждане
на сумата и във валута лева, от която дългът е превалутиран във франкове, е
фактът, че съгласно изричните уговорки на страните в чл. 4, ал. 2 от
допълнителното споразумение от 17.06.2008 г., дължимите суми могат да бъдат
заплатени, както във валута швейцарски франкове, така и в равностойността ѝ
в лева, но според курс „купува“ за швейцарския франк към датата на
превалутиране на кредита (в случая 25.07.2008 г.). Предоставянето на възможност
на потребителя да плати дълга във всяка една от двете валути отчита и вече
формирания по-горе извод на съда, че уговорката за превалутирането на кредита и
погасяването му в швейцарски франкове не остава съмнение за волята на
ответниците дългът да се изплаща именно в тази валута, поради което не може да
бъде изобщо отречено това им право чрез постановяване на диспозитив, според
който да бъдат осъдени да погасят вземанията към банката единствено във валута
лева. Подобно разрешение е възприето и мотивите на решение №60108/28.01.2022
г., по т. д. №1159/2020 г., II ТО на ВКС, с които са били дадени задължителни
указания до въззивния съд, на който въззивното дело е било върнато за ново
разглеждане, и които мотиви настоящият председател на състава намира за приложими
към настоящия казус.
Предвид гореизложеното и доколкото специални
знания в случая не са необходими, съдът изчисли служебно, като умножава всяка
от приетите за дължими суми в швейцарски франкове по размера на курс „купува“
за швейцарския франк към датата на превалутиране (25.07.2008 г.) - 1,1804 лева за
1 швейцарски франк, че дължимите суми в швейцарски франкове са с равностойност
във валута лева, както следва: 20 584,26 лв. –
главница; 28,37 лв. – договорна лихва; 11 574,41 лв. –
лихва за просрочен кредит; 141,27 лв. – такси за застраховки.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от исковете и заявените
за присъждане суми в списъка по чл. 80 ГПК (л. 445), ответниците следва да
заплатят съдебни разноски на ищеца в общ размер на 4707,45 лв., от които:
727,09 лв. – депозити за ССчЕ; 1883,29 лв. – държавна такса; и 2097,07 лв. – за
адвокатско възнаграждение. Последното е претендирано в размер на 3316,84 лв.,
при минимално дължими 2788,85 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника А. възражение за прекомерност,
тъй като делото се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност,
проведени са общо 15 съдебни заседания, като са приети общо три съдебни
експертизи и допълнения към тях.
На
ответника П.А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
направените разноски за заплатен депозит за съдебно счетоводна експертиза
съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 36,77 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
П.Я.А. с ЕГН ********** и Н.Г.А. с ЕГН **********,***, ж. к. *******, да
заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *******, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.И., на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, непогасени задължения по договор за потребителски кредит
HL11638/ 11.07.2006 г. и допълнителните споразумения към него, като посочените задължения могат да бъдат заплатени от
ответниците във валута „швейцарски франк“, а така също и в тяхната
равностойност във валута „български лев“,
която равностойност е изчислена по курс „купува“ за швейцарския франк от 1,1804
лева за 1 швейцарски франк, определен към датата на превалутиране – 25.07.2008
г., съобразно сключеното между страните допълнително споразумение от 17.06.2008
г., и които задължения представляват следните суми:
- 17 438,38 швейцарски франка или
тяхната равностойност от 20 584,26 лв., представляваща дължима главница за
периода от 10.06.2014 г. до 20.07.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 22.05.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над този размер до претендираните 21
031,09 шв. франка, заявени като частичен иск от общо 36 884,29 швейцарски
франка, дължими за периода от 10.06.2014 г. до 12.05.2019 г.;
- 24,03 швейцарски франка или
тяхната равностойност от 28,37 лв., представляващи договорна възнаградителна лихва
за периода 10.06.2016 г. - 20.07.2016 г., заявени като частичен иск от общо 9559,17
швейцарски франка, като ОТХВЪРЛЯ
иска за периода 21.07.2016 г. – 12.05.2019 г.;
- 9805,50 швейцарски франка или
тяхната равностойност от 11 574,41 лв., представляващи лихва за просрочие по
кредита, дължими за периода от 10.06.2016 г. до 12.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над този размер до претендираните 21
778,95 швейцарски франка, заявени като частичен иск от общо 34 476,08
швейцарски франка за периода от 10.06.2016 г. до 12.05.2019 г.;
- 119,68 швейцарски франка или
тяхната равностойност от 141,27 лв., представляващи такси за имуществена
застраховка, заявени като частичен иск от общо 332,86 швейцарски франка, дължими
за периода от 19.08.2016 г. до 12.05.2019 г.;
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ю.Б.“ АД с ЕИК *******, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.И. срещу П.Я.А. с ЕГН ********** и Н.Г.А. с ЕГН **********,***,
ж. к. *******, искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ,
за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на банката сума в размер на
19,41 швейцарски франка, претендирани като частичен иск от 206,49 швейцарски
франка и представляващи дължими такси по договор
за потребителски кредит HL11638/ 11.07.2006 г. и допълнителни споразумения към
него за периода от 26.10.2016 г. до 12.05.2019 г., както и ОТХВЪРЛЯ
претенцията за сумата от 598,70 лв., представляваща заплатени от ищеца
нотариални такси във връзка с обявяване договора за кредит за предсрочно
изискуем и за уведомяване на ответниците за извършените цесии по силата на договори
за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 16.10.2008 г. и от 25.03.2014
г., сключени между „Ю.България И Еф Джи“ АД и „Б.Р.С.“ АД.
ОСЪЖДА
П.Я.А. с ЕГН ********** и Н.Г.А. с ЕГН **********,***, ж. к. *******, солидарно
да заплатят на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *******, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторените в
настоящото съдебно производство разноски в общ размер на 4707,45 лв.
ОСЪЖДА Ю.Б.“ АД с ЕИК *******, със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.И., да заплати на П.Я.А. с ЕГН ********** с адрес ***,
ж. к. *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 36,77 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: