МОТИВИ: В Габровски окръжен съд е внесен обвинителен акт
срещу Т.И.Т. *** с който му е повдигнато
обвинение за това ,че на 09.09.2018г., около 9.30 часа на път II-44, километър
19+800 в землището на с.Враниловци, общ.Габрово, пътен участък между
с.Новаковци, общ.Габрово - с.Враниловци, общ.Габрово, при отбивката към язовир
„Лопушница”, след частен недвижим имот с адрес „Язовира”**, при управление на
МПС- лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С220D” с ДК ***, нарушил правилата
за движение на пътищата- чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно, че при избиране
скоростта на движение на водача на ППС, категория „В” е забранено да превишава
скоростта от 90 км/ч извън населено място, като се движил със скорост от 123,5 км/ч.
и при извършване на маневра „Изпреварване” на л.а. марка „Рено”, модел „Меган”
с ДК№ ***, управляван от св.Х.М.М. ***, последвал удар в предно странична част на завиващия лек
автомобил, управляван от М., вследствие на което, л.а.”Мерцедес” продължил
движението си извън платното за движение в процес на пространствена ротация и
водача по непредпазливост причинил смъртта на Г.К.Т.от гр.Севлиево с ЕГН **********,
която изпаднала от неговия автомобил в
който пътувала на предната дясна седалка
без поставен предпазен колан,
престъпление по чл.343 ал.1, б”в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Като
частни обвинители в наказателния процес са конституирани К.А.А. лично и като
баща и законен представител на малолетната С.П., С.А.З., Б.К.А., Т.Б. И.и Г.Б.Р..За
частните обвинители се явява упълномощения от тях повереник адв.И. С. от ГАК.
Подсъдимият
Т.Т. се явява лично и с упълномощения от него защитник адв.Б. от ГАК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение на подсъдимия Т.Т., като не се спира на фактите по делото, тъй като
същите били подробно изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
потвърждават от събраните на досъдебното производство и в съдебна фаза
доказателства. Прокурорът приема, че подсъдимия при изпреварване е нарушил
правилата за движение по пътищата и е ударил стоящият пред него автомобил
„Рено“ в резултата на което неговия автомобил напуснал платното и от купето му изпаднала пострадалата Т.,
която получила множество травми и починала на място. Държавният обвинител
приема, че извършеното престъпление е със средна степен на обществена опасност,
а подсъдимия е с ниска степен на обществена опасност поради това, че не е
осъждан и няма данни за други противообществени прояви.Прави се искане на
подсъдимия да му се наложи наказание в размер малко над минималния предвиден в
закона за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.1б.“в“ във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, като същото на осн-. чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
максимален изпитателен срок.Прокурорът претендира Т. да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок съответен на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Повереникът
на частните обвинители адв.С. счита, че
обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. В пледоарията си адв.С.
прави собствен и подробен анализ на събраните доказателства и достига до извода, че е налице пряка
причинна връзка между поведението на подсъдимия като водач на МПС и настъпилия
съставомерен резултат- смъртта на пострадалата Т.. Повереникът счита, че по
делото безспорно се установява ,че е налице съвина от страна на св.Х.М. като
водач на лекия автомобил марка „Рено“. Прави се искане на подсъдимия да бъде
наложено справедливо наказание и да се присъди на адв.С. адвокатско
възнаграждение на осн. чл.32, ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с
Наредба 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Адв.Б. в качеството и на защитник
на подсъдимия Т.Т. счита ,че от
доказателствата по делото се установява безспорно, че нейния подзащитен е
извършил престъплението за което е предаден на съд. Защитникът излага установената по делото фактическа обстановка.
Спира се подробно и на поведението на св.М., като водач на МПС. Счита, че
същият е имал видимост и е можел своевременно да прекрати маневрата завиване на
ляво и да избегне съприкосновение с
автомобила на подсъдимия. Адв.Б. счита, че св.М. е съпричастен към настъпилото
пътно транспортно произшествие и е
налице съвина от негова страна за настъпване на смъртта на Г. Т.. Защитникът
моли при определяне на наказанието съдът да съобрази, че подсъдимия е млад
човек, работещ и със семейство, който има незначителни нарушение на ЗДвП.
Подсъдимият поддържа казаното от своя защитник
и изразява категоричното си убеждение, че вината за настъпилото произшествие не
е само негова. Моли съдът да прояви милост и да не го наказва.
Въз основа на обясненията на
подсъдимия Т. и показанията на
разпитаните свидетели дадени пред настоящия състав на съда и тези от
досъдебното производство приобщени чрез прочитане на Н.Д., Т.Т., Х.М. и С.Я., преценени в
съвкупност с протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от
09.09.2018г. и фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени
доказателства / лек автомобил марка „Мерцедес“ Ц220Д с рег.*** от 11.09.2018г. и албум към него, протокол за
оглед на веществено доказателство / лек автомобил марка „Рено Меган“ с ДК№ **
също от 11.09.2018г. и албум към него, както и преценени в съвкупност със заключенията на автотехническите
експертизи изготвени от вещото лице Б.И.,
медицинска експертиза изготвена
от вещото лице доктор Я.К., заключението на назначената от съда комплексна
автотехническа и електрическа експертиза, повторния оглед на автомобила на св.М.
и със събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
На 09.09.2018г. около 9.30 часа
сутринта подсъдимият Т.Т. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ , модел
„С220 D“ с ДК№ **, като се движел от гр.Севлиево към гр.Габрово. С него на
предната дясна седалка пътувала пострадалата Г.К.Т., която била пълна жена и поради това не си била поставила
предпазен колан. В този момент св.Х.М. се намирал на язовир“Лопушница“, разположен
в близост до частен имот с адрес „Язовира „**, намиращ се между разклона за с.Враниловци, Общ.Габрово и
с.Новаковци, общ.Габрово в дясно от пътното платно в посока Габрово-Севлиево.
Св.Х.М. управлявал лек автомобил с отличителни белези на такси, марка „Рено
Меган“ с ДК№ **. Свидетелят предприел
маневра пресичане на пътното платно и ляв завой, за да обърне посоката на
движение към гр.Габрово. След подаден ляв мигач, водачът извършил горната
маневра, ситуирал се в пътното платно в посока гр.Габрово и с бавен ход
продължил в същата посока, като имал намерение да предприеме отново маневра
завиване на ляво, да пресече пътното платно и да влезе отново в зоната на
язовира. За тази цел М. се изнесъл в дясно на пътното платно, почти на банкета
и предприел пресичане на пътното платно. Пътният участък бил с добра видимост в
двете посоки, с двупосочна организация на движението с по една лента във всяка
посока. По пътя не била нанесена надлъжна маркировка, времето било слънчево, а
пътната настилка суха. В този момент по правия пътен участък, зад него се
движел подсъдимия Т.. Той възприел автомобила на св.М. и забелязал, че същия на
бавен ход заема дясната част на пътното платно, като помислил, че смята да
спре. Подсъдимият се разположил в лявата част на платното в което се движил,
като предприел маневра изпреварване със скорост от 123,5 км/ч. Последвал удар с
автомобила на св.М. в момент в който предприел маневра завиване на лява и
пресичане на пътното платно, а
автомобила му бил разположен косо на пътното платно, пресичайки
мислената разделителна линия между двете пътни платна.Към момента на удара св.М.
бил подал ляв мигач. Последвала ротация на автомобила на Х.М.. След удара
подсъдимия продължил движението си в посока гр.Габрово, като се отклонил на
ляво, излязъл на трошенокаменната настилка в ляво от пътното платно. При
ротацията се ударил в предната дясна врата
в стълбовете на две отрязани дървета, като при удара се отворила вратата
и от нея в крайпътна канавка изпаднала пострадалата Т.. Автомобилът на
подсъдимия минал върху нея, продължил
движението си, ударил се в ствола на дърво и след ротация спрял. След удара
подсъдимият излязъл от автомобила си, бил без обувки и силно изплашен.От
автомобила си излязъл и св.М.. Подсъдмият съобщил, че с него е пътувала жена и
започнал да я търси. На мястото пристигнал намиращия се в близост свидетел Н.Д.,
който чул тътена от удара на автомобилите. Видял, че подсъдимия бил объркан и
си търсел обувките.Св.Д. се обадил да съобщи за случилото се на тел.112 и
напуснал мястото.Тогава на мястото спрял св.Т.Т.. Чул ,че водача на лекия
автомобил „Рено“ отправя упрек към подсъдимия за това как е шофирал.Видял, че
подсъдимия е объркан и търси помощ разбрал, че имало още един човек в колата.
Двамата започнали да го търсят. Открили пострадалата в канавката и свидетелят
си тръгнал. На мястото пристигнал полицейски екип в който участвал св.С.Я.-
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Габрово и екип на
Спешна помощ.Водачите на двата автомобила се карали пред полицейския
служител.Подсъдимият упреквал св.М., че не е подал мигач, като му сякъл пътя.От
своя страна Х.М. упреквал Т., че карал със 150 км/ч.Двамата водачи били
тествани с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, инв.№ 0025 и с „Дръгтест
5000“ и се установило, че не са употребили алкохол или наркотични вещества.
На местопроизшествието бил извършен
оглед от разследващ полицай за което
съставил протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него/
стр.18-36 от ДП/.При огледа са иззети два броя светлинни блокове представляващи
фарове от двата автомобила участвали в произшествието.
На 11.09.2018г. бил извършен
оглед на горните два автомобила за което били съставени съответните протоколи
за извършените процесуално-следствени действия, както и фотоалбуми към тях.
На досъдебното производство е
изготвена съдебномедицинска експертиза на труп № 36/2018г. от вещото лице д-р Я.К.
-началник отделение по Съдебна медицина при МБАЛ-Габрово. Вещото лице е дало
заключение, че Г.К.Т.е починала от тежка съчетана механична травма с разкъсване
на сърцето и остра кръвозагуба, която била несъвместима с живота, като смъртта
е настъпила много бързо след удара.Уврежданията са причинени при силен удар и
притискане на части от автомобила към терена след изпадане на жената от купето.
На досъдебното производство е
изготвена автотехническа експертиза от
вещото лице Б.И.. От заключението на експертизата / стр.71-112 от ДП/ се
установява, че лекия автомобил марка „Мерцедес“ към момента на удара с
автомобил „Рено“ се движил със 123,5 км/ч., като няма данни преди удара водача
на автомобила да е задействал спирачката. Към момента на извършване на
маневрата „Завой на ляво“, водачът на лекия автомобил марка „Рено“ според
експерта е можел да се движи с максимална скорост 24,7-26,6 км/ч. Към момента
на започване на отклонение на автомобил „Рено“ на ляво, лекият автомобил
управляван от подсъдимия се намирал на 40,8 метра от удара, като започнал
маневрата за изпреварване на разстояние не по-малко от 88,2 метра от удара.
Подсъдимият е изминал това разстояние за 2,57 секунди, а св.Х.М. от започване
на отклоняването на автомобила на ляво до удара за 1,19 секунди. На база на
извършените изчисления вещото лице е достигнало до извода, че водачът на лекия
автомобил марка „Мерцедес“ при движение със 123 км/ч е предприел маневра за
отклоняване на ляво и престрояване в лява пътна лента значително по-рано от началото на започване
на отклоняване на автомобил „Рено“ наляво.Към момента на осъществяване на
маневрата завиване на ляво от лек автомобил „Рено“, лекия автомобил „Мерцедес“
се движил в мислената лява пътна лента, където се е осъществил удара между леките
автомобили./ стр.106 от ДП/.Ударът се е осъществил в мислената лента за
гр.Севлиево.Вещото лице е установило, че зоната на видимост и за двамата водачи
на автомобилите участвали в произшествието била неограничена. Експертът дава
заключение, че при установената скорост на автомобила на подсъдимия със 123,5
км/ч същият не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара, а ако подсъдимият се е движил с разрешената за
този участък скорост за движение от 90 км/ч същият е щял да достигне мястото на
удара след като водачът на Реното е извършил предприетата от него маневра.
Вещото лице сочи, че ако св.М. е задействал ляв пътепоказател преди да достигне
зоната за отклоняване на ляво и към момента на започване на маневрата за
изпреварване от подсъдимия, водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ е имал
техническа възможност да възприеме този сигнал и при движение със скорост не
по-висока от разрешената за пътния
участък да реагира със спиране при което
е можел да спре до мястото на удара или да пропусне завиващия автомобил. Вещото
лице И. счита ,че произшествието е можело да бъде предотвратено ако св.М.,
разполагайки с техническа възможност да възприеме автомобила на подсъдимия е
изчакал преминаването му преди да предприеме маневра за завиване на ляво.
Същото е можело да бъде предотвратено и ако водача на лекия автомобил „Рено“ е
подал ляв пътепоказател преди достигане на зоната за започване на завиването на ляво и подсъдимият, които е
имал възможност да възприеме този сигнал и при движение от негова страна с
разрешената скорост е можел да спре
преди мястото на удара или да намали скоростта и да пропусне завиващия водач.
В съдебно заседание вещото лице Б.И.
поддържа изготвеното заключение по назначената автотехническа експертиза и
допълва заключението си отговаряйки на въпросите на страните. Експертът
пояснява, че видимостта и за двамата водачи преди удара е била и при подаден
ляв пътепоказателв всеки от тях е можел да го види еменно. Счита, че не е
възможно да се установи обаче, кой е подал ляв пътепоказател и към кой момент.
Заключенията на автотехническата
и медицинска експертиза не са оспорени от страните и съдът ги цени като правилни,
обосновани и законосъобразни.
За изясняване на обстоятелството
дали към момента на удара между двата автомобила лекия автомобил марка „Рено“ е
бил с включен ляв пътепоказател бе допуснат повторен оглед на този
автомобил.При огледа по технически причини не бе иззет задния светлинен блок на
автомобила.
По делото бе допусната и
изготвена комплексна автотехническа и електрическа експертиза.От заключението
на изготвилите я вещи лица – Б.И. и Н.Н. се установи ,че същите са изследвали
задния светлинен блок на автомобила на св.М. / свален в негово присъствие и
приобщен като веществено доказателство по делото/ и са установили, че към
момента на произшествието същия е бил включен.Вещите лица немогат да установят
към кой момент е подаден ляв мигач от М..
След изслушване на заключението
на комплексната автотехническа и електрическа експертиза бе допуснат преразпит
на вещото лице Б.И. по изготвената от него автотехническа експертиза.Вещото
лице потвърди изводите си касаещи възможността пътнотранспортното произшествие
да бъде предотвратено.
В обясненията си пред съда
подсъдимия Т.Т. не оспорва така установената фактическа обстановка. Твърди, че
към момента в който предприел маневра по изпреварване на лекия автомобил марка
„ Рено“ св.М. бил разположил автомобила в дясно на пътното платно, не видял
таксиметровия автомобил да е подавал ляв мигач и поради това не очаквал, че ще
предприеме маневра по завиване на ляво. Подсъдимият не отрича, че към момента в
който решил да изпреварва ускорил скоростта на управлявания от него автомобил
над 90 км/ч. до 120 км/ч и когато разбрал ,че другия водач завива на ляво вече
нямал възможност да спре.Завил леко на ляво, но неуспял да избегне удара и
загубил контрол над автомобила си. Когато слязъл от автомобила и започнал да
търси спътничката си чул ,че св.М. го попитал за къде се е
разбързал.Подсъдимият не отрича, че пострадалата Т. е пътувала без поставен
предпазен колан, но обяснява това с факта ,че жената била пълна и оперирана.
Обясненията на
подсъдимия не е се опровергава от събраните по делото доказателства.
Същият твърди ,че не е видял св.М. да подава ляв мигач преди да предприеме
завиване на ляво.В показанията си св.Х.М.
твърди, че преди да подаде ляв мигач и да предприеме завиване на ляво се
убедил, че по пътя зад него няма никой и след 2-3 секунди предприел завиване.
Твърди ,че на местопроизшествието подсъдимият му казал, че видял мигача много
късно. За изясняване на това
обстоятелство бе допусната и прита комплексна автотехническа и електрическа
експертиза. От заключението на същата безспорно се установи, че към момента на
удара св.М. е бил с включен ляв пътепоказател. Вещите лица са категорични ,че
не е възможно да се установи към кой момент е включен този пътепоказател.
Поради липса на свидетели очевидци не е възможно да се установи това
обстоятелство с гласни доказателства. Изправени сме пред две противоположни
тези изразени от всеки от участниците в произшествието. По тези съображение
съдът приемайки заключението на автотехническата експертиза за обосновано и мотивирано и преценявайки го в
съвкупност с останалите доказателства по делото намира за безспорно установено,
че с оглед пълната видимост между водачите на двата автомобила, подсъдимият
движейки се със 123,5 км/ч след като е
предприел маневра по изпреварване на автомобила на св.М. е възприел, че същият
от своя страна навлиза в неговото мислено платно на движение, завивайки на лява
и към този момент със скоростта с която се е движил не е можел да предотврати
удара. Не е спорно ,че разрешената скорост за движение в пътния участък на
произшествието е била 90 км/ч. Предприемайки маневра „Изпреварване“ подсъдимият нарушил чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като управлявал със 123,5 км/ч
и така предизвикал ПТП с лек автомобил марка „Рено“ управляван от св.М.
в следствие на което загинала неговата спътничка Г. Т..
Извършеното от подсъдимия
нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилата пътнотранспортна злополука, в резултат на която е настъпила
смъртта на Г. Т.. Т.Т. не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици, резултат от поведението му като
водач при управлението на лекия
автомобил, но като правоспособен водач е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, същият е действал при
условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл. 11,
ал.3 от НК.
Причинявайки по непредпазливост
смъртта на Г. Т. от гр.Севлиево, подсъдимият осъществил състава на
престъплението по чл.343 ал.1, б”в” във вр. с
чл.342 ал.1 от НК.
Вина за настъпилото ПТП безспорно
има и св.Х.М., като водач на
таксиметровия автомобил , марка „Рено“. Безспорно се установи, че същият е имал
отлична видимост в посоката от която идвал подсъдимия, могъл е да възприеме
предприетата от него маневра по изпреварване и е бил длъжен да го пропусне
преди да завие на ляво съгласно чл.25 от ЗДвП. Навлизайки в лентата на движение
на подсъдимия, на около 40,8 метра преди удара, Т.Т. не е имал възможност да
спре или да избегне удара, като пропусне М.. Наличието на пряка причинна връзка
между нарушението на ЗДвП от страна на подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат не изключват наказателната му отговорност, поради налично виновно
поведение и от страна на други лица / св.М./, което може да е основание и тези
лица да носят наказателна отговорност.
По изложените съображения съдът
прие, че както от обективна така и от субективна страна подсъдимият Т. е
осъществил престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК,
като на 09.09.2018г., около 9.30 часа на път II-44, километър 19+800 в
землището на с.Враниловци, общ.Габрово, пътен участък между с.Новаковци,
общ.Габрово - с.Враниловци, общ.Габрово, при отбивката към язовир „Лопушница”,
след частен недвижим имот с адрес „Язовира”**, при управление на МПС- лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „С220D” с ДК ***, нарушил правилата за
движение на пътищата- чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно, че при избиране скоростта
на движение на водача на ППС, категория „В” е забранено да превишава скоростта
от 90 км/ч извън населено място, като се движил със скорост от 123,5 км/ч. и
при извършване на маневра „Изпреварване” на л.а. марка „Рено”, модел „Меган” с
ДК№ ***, управляван от св.Х.М.М. ***, последвал удар в предно странична част на завиващия лек
автомобил, управляван от М., вследствие на което, л.а.”Мерцедес” продължил
движението си извън платното за движение в процес на пространствена ротация и
водача по непредпазливост причинил смъртта на Г.К.Т.от гр.Севлиево с ЕГН **********,
която изпаднала от неговия автомобил в
който пътувала на предната дясна седалка
без поставен предпазен колан и го призна за виновен в това престъпление.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание на подсъдимия Т. от една година лишаване от свобода, съдът
намери, че е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство при което и
най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко за
извършеното престъпление и наложи наказание под предвидения в закона минимум за
това престъпление. Като изключително смекчаващо вината обстоятелство съдът
отчете виновното поведение за възникване на процесното ПТП на св.Х.М.. Съдът
прие ,че същият с нарушение на чл25 от ЗДвП, като е предприел маневра без да се
убеди, че няма да застраши останалите участници в движението е допринесъл за
настъпилото произшествие и за причиняване на смъртта на К.Т.. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимия, чистото му
съдебно минало, това ,че същият работи и се грижи за семейството и двете си
деца, както и факта ,че Т. до момента на произшествието има незначителни
нарушения на ЗДвП за които е санкциониран по административен ред. Всичко това
го определя като деец с ниска степен на обществена опасност. Като отегчаващо
вината обстоятелство съдът отчете високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние при което е отнет един човешки живот.
Съдът преценявайки личността на
подсъдимия и младата му възраст, както и възможността на се поправи и
превъзпита прие, че за поправянето на същия не е необходимо да бъде изолиран от
обществото поради което отложи изпълнението на наложеното наказание от една
година лишаване от свобода на Т.Т. , като му определи изпитателен срок от три
години , считано от влизане на присъдата в сила.
Преценявайки описаните по-горе
смекчаващи вината обстоятелства, на основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1,
т.7 от НК съдът лиши подсъдимия Т. от право да управлява МПС за срок от една
година.
На подсъдимия бяха възложени направените по
делото разноски и същият бе осъден да заплати
по сметка на ОС-Габрово сумата от
1168.20 лева ; по сметка на ОД на
МВР - Габрово сумата от 970.83 лева и
5.00 лева по сметка на ГОС при служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
На подсъдимия бяха възложени и
направените от частните обвинители разноски за ангажирането на повереник по
делото. След направено от искане, съдът
съобрази разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК във вр. с чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за
адвокатурата и чл.13, ал.1, т.3 от Наредба **/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и осъди Т.Т. да заплати на адв.И.И.И. от
ГАК в качеството и на повереник на
частните обвинители К.А.А. / действащ лично и като законен представител на
децата си Б.К. А. и С.П./, С.А.З., Т.Б.М. и Г.Б.Р. възнаграждение за
процесуално представителство в размер на
1000.00лева за всеки от тях или общо сумата от 4000.00 лева / четири хиляди
лева/.
Съдът постанови вещественото
доказателство: лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С220D” с ДК *** / на
съхранение в КАТ-Габрово/ и 2 броя светлинни блока / на съхранение в
ОС-Габрово/, след влизане в сила на присъдата да се върнат на собственика им Т.И.Т.,
а вещественото доказателство лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с ДК№ ***/
на съхранение в КАТ-Габрово/ и 2 броя светлинни блока / на съхранение в
ОС-Габрово/, след влизане в сила на присъдата да се върнат на собственика им Х.М.М..
В този смисъл е и произнесената
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: