Р
Е Ш Е Н И Е
№
1845
гр. Пловдив, 24.10.2022
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Х състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
при секретаря
ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и прокурор СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от съдия
АНГЕЛОВ административно дело № 182 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и следв. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорност
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.284, ал.1 и следв. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Делото
е образувано по предявен иск от И.З.Ш.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.С., против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ (ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 100
000 лв., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата, за понесени от ищеца неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация, за периоди, в които
ищецът твърди, че е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, както следва: в
Затвора гр.Бобов дол от 01.03.2012г. до 01.03.2015г. и в Затвора гр.Пловдив от
01.03.2015г. до 10.12.2021г.
В
исковата молба е посочено, че през пребиваването си в горепосочените пенитенциарни
заведения ищецът е бил настанен в пренаселени килии, чиято нетна жилищна площ не
надвишавала 3 кв.м., при лоша хигиена – дървеници, хлебарки и гризачи и не е
имало течаща топла вода. Ищецът твърди също, че в Затвора в гр.Пловдив работил
на две места по десет и повече часа – като бръснар и като заварчик и не е имал
каре, имал заболяване на сърцето и астма, но не са го лекували като няколко
пъти припадал и са викани линейки. От горното се сочи да са му причинени
значителни неимуществени вреди: обида, стрес, притеснения, психологичен
дискомфорт и т.н.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска и
моли същият да бъде уважен както и съда да съобрази актуалната съдебна практика
на ЕСПЧ. Претендира присъждане на направените в производството разноски в
размер на 10 (десет) лева.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., в съдебно заседание и в писмен отговор оспорва
предявените искови претенции по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Прави възражение за изтекла
петгодишна погасителна давност за правото на обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор
от ОП - Пловдив изразява становище за неоснователност на исковата претенция и
счита, че същата не следва да се уважава.
Пловдивският
административен съд - X състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира искът
за допустим, като предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят
обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан във всяко от
посочените места за лишаване от свобода. Искът е предявен срещу надлежен
ответник доколкото съгласно
чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според
правилото на чл.205 АПК, искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а именно
юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както
процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е само частично
основателна.
От събраните по делото доказателства се установява от
фактическа страна следното:
По
делото е представена справка от Затвора гр.Бобов дол, изх. № СА
488/01.04.2022г. /л.47/, в която е посочено, че за пребиваването на л.св. Ш. на
територията на пенитенциарното заведение са налице следните обстоятелства: Ш. е
постъпил в Затвор Бобов дол на 27.07.2012г. с мярка за неотклонение „задържане
под стража“ като е настанен в 6-та група. На 17.02.2014г, е настанен във 2-ра
група, където пребивава до 07.04.2014г., когато е преведен в Затвор Пловдив.
Съгласно
Становище от ст. инсп. М.П. /л.48/, спалните помещения в затвора са съобразени
и отговарят напълно на минималните стандарти
на КПИ за лична жилищна площ. В същите са осигурени пряк достъп до дневна
и изкуствена светлина (за тъмната част от денонощието) и вентилация. За периода
2012-2014г. не се наблюдава пренаселеност на помещенията. Не може да се даде
конкретна информация за спалното помещение, в което е пребивавал ищеца за този
период, но във всяко помещение броя на настанените е съобразен с площта му и
изискванията за минимална полагаема жилищна площ от 4 кв.м. на всеки лишен от
свобода. Затвор Бобов дол е свързан с водопроводната мрежа на населеното място.
Във всички спални помещения има осигурен постоянен достъп до вода за пиене в самите спални
помещения и за санитарни нужди в обособените към всяко помещение санитарни
възли оборудвани с мивки. Къпането на затворниците става по утвърден график. В
сградата „Битов корпус“, където е бил настанен л.св. Ш. баните са обособени в
общи помещения в края на всеки коридор. Поради липсата на свързване към ТЕЦ, за
да има постоянно течаща вода, осигуряването й става, чрез предварително загряти
водосъдържатели на вода, която се подава в определени часове спрямо графика.
При невъзможности от техническо естество (аварии, недостатъчно нал ягане на постъпващата вода, спиране на
водоподаването от градската водопроводна мрежа и др.) къпането се осъществява
на следващия ден като в рамките на седмицата се търси начин да са осъществени
две къпания. Лишените от свободна получават постелъчен инвентар, който се изпира
по утвърден график ежеседмично. Леглата в спалните помещения са стандартни –
тип нарове, изработени са в работилница към затовора и са напълно годни за
безопасно ползване. Всеки л.св. разполага с железен шкаф. В спалното помещение
са налични още дървени маси и столове, според броя на настанените в него.
Текущи и аварийни ремонти се извършват непрекъснато. Не се води дневник за
същите и за периода 2012г. - 2014г. не
може да се даде точна информация за такива ремонти. Основен ремонт на сградите
в затвора за посочения период не е правен. Ежегодно ГДИН сключва договори за
извършване на услуги по дезинсекция и дератизация на сградите в затвора.
Протоколи за извършването на тези дейности за периода 2012г. - 2014г. не се
съхранват.
Към справката, предоставена
от Затвора Бобов дол са приложени график на разпределение на времето на лишените
от свобода /л.50/; график за баня на лишените от свобода /л.51/.
От Затвор Пловдив по делото
са представени: становище от П. У., инспектор СДВР /л.55/, становище от Е.К.
/л.64/, график за ДДД обработка /л.65/ и справка за изтърпяване на наказанието
на л.св. Ш. /л.66/. Съгласно посоченото в последната: В Затвор Пловдив на
17.02.2012г. е постъпило лицето И.З. Ш.. Същият е осъден с присъда № 237/2012г.
по НОХД 363/2012г. на ОС Благоевград за деяние на 06.03.2012г. в условията на
опасен рецидив и на основание чл. 199 НК му е определено и наложено наказание
от 15г. „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим. Началото на изтърпяване
на наказанието му е на 09.03.2012г. като Ш. е освободен на 10.12.2021г.
Видно
от становището на л.55 се установяват следните факти за пребиваването на ищеца
в Затвор Пловдив: данни (в табличен вид) за броя на лишените от свобода,
настанени в помещенията, в които е бил настанен Ш., обзавеждане на помещенията
– стандартно легло и дюшеци, ведно с осигурени спално бельо и завивки, шкаф за
всеки от настанените л.св., неограничен достъп до течаща вода, санитарен възел
във всяко помещение, отопление с централно парно, осветяемост на помещенията,
отваряеми прозорци за естествена вентилация. Посочено е, че прането на спалното
бельо се осъществява по график като на лишените от свобода е разрешено да
получават бельо и одеяла от своите близки. Съгласно посочените от
затворническата администрация данни, ищецът е назначаван на работа на
20.10.2016г. като бръснар за срок от 2 седмици; на 27.10.2016г. като бръснар до
07.06.2018г.; на 07.06.2018г. в „Механичен цех“ до 26.07.2018г.; на
26.07.2018г. и на 26.05.2020г. като бръснар като последното му назначаване на
работа е продължило до 02.12.2021г.
Предвид
становище на л.64, през периода на изтърпяване на накзанието си Ш. от 01.03.2015г.
до 10.12.2021г. е настаняван в три стаи (74, 72 и 82 на 2-ри пост), на двете от
които е извършван цялостен основен ремонт, както следва – стая 72 – през 2019г.
и стая 82 – през 2021г. През 2017г. е извършвано боядисване на общите
помещения, дограмата е подеменена с нова /ПВЦ/, поставен е гранитогрес в общите
умивални. Ш. като работещ е имал
осигурена възможност да използва баня ежедневно след приключване на работния
ден. В посочения период на всеки л.св. е осигурявано спално бельо с възможност
за ротация с получавано от близките. Прането се е извършвало по усмотрение на
самия л.св. в пералнята на затвора или чрез изнасяне от близките. Във всяко
спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л.св. имат неограничен
достъп до тях. Дезинфекция и дератизация се извършва на всички помещения в
затвора, съгласно сключен от ГДИН договор и по утвърден график /л.65/.
От
страна на ответника по делото e представенa медицинска документация - фишове за спешна
медицинска помощ, медицински направления, амбулаторни листове, епикризи и
назначени изследвания и отпускане на лекарства на л.св. Ш. /л.77-181/. Видно от
същите при престоя си в Затвор Пловдив, ищецът е имал здравословни проблеми от
различно естество, за които е получвал лечение от медицински лица и в болнични
заведения – МБАЛ „Св.Пантелеймон – Пловдив“ ЕООД, ЦСМП – Пловдив, УМБАЛ „Св.Георги“
ЕАД, МБАЛ „Мед лайн Клиник“ АД, „Медицински център 77 Пловдив“ ЕООД, ДКЦ „Пълмед“
ООД – Пловдив, „ДКЦ 7 Пловдив“ ЕООД, МДЦ „Каспела“.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
На
първо място, ищецът сочи, че е претърпял неимуществени вреди от бездействията
на затворническата администрация, за периоди: от 01.03.2012г. до 01.03.2015г. и
от 01.03.2015г. до 10.12.2021г. (датата на освобождаването му), в които периоди
се твърди, че е пребивавал последователно в Затвор Бобов дол и в Затвор Пловдив.
От
представената по делото и неоспорена справка от Затвор Бобов дол се установява,
че ищецът е постъпил в пенитециарното заведение на 27.07.2012г. и е пребивавал
там до 07.04.2014г., когато е преведен в Затвор Пловдив. Видно от справка за правното
положение на л.св. Ш., същият изтърпява наказание „лишаване от свобода" за
срок от петнадесет години. Същото е изтърпявал до 10.12.2021г., когато е
освободен. При това положение съдът намира, че исковата претенция за периода от
01.03.2012г. до 27.07.2012г. вкл., когато се твърди, че лишеният от свобода е
пребивавал в Затвора Бобов дол е неоснователна и следва да се отхвърли, тъй
като през посочения период няма доказателства същия да е бил в Затвора Бобов
дол. Същото се отнася и за периода от 07.04.2014г. до 01.03.2015г, за който
ищеца твърди да е пребивавал в Затвора Бобов дол, а от страна на ответника са
представени доказателства, че л.св. Ш. в този период не е пребивавал в
посоченото пенитенциарно заведение (на 07.04.2014г. е преведен в Затвор
Пловдив).
За
останалата част от 27.07.2012г. до 07.04.2014г. от исковия период, през който
ищецът твърди, че е пребивавал в Затвора Бобов дол, по делото са налични
доказателства за това и претенцията му ще следва да бъде разгледана. Същото се
отнася и за периода от 01.03.2015г. до 10.12.2021г., когато Ш. реално е
пребивавал в Затвор Пловдив и за който период същият е навел оплаквания за
различни нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
Преди
да пристъпи към изследване наличието на елементите от фактическия състав на
цитираната правна норма, съдът намира за необходимо да обсъди възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за правото на иск за посочените
периоди, предвид стореното възражение за изтекла погасителна давност от страна
на ответника.
Погасителната
давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща
изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на
правото (вземането) бездейства и не го упражнява. С изтичането на давността и
при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява,
респективно предявеният иск следва да се отхвърли.
Нормата
на чл.203 ал.2 от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани да се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. ЗИНЗС обаче не съдържа разпоредби касаещи
погасителната давност и, в частност, началния момент, от който същата започва
да тече, както и давностният срок за погасяване на правото да се търси
обезщетение от държавата за причинени вреди от имуществен или неимуществен
характер. В ЗОДОВ също липсва уредба по тези въпроси, но съгласно § 1 от ЗР на
същия закон, за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудови закони, поради което следва да се приложат разпоредбите
на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащ института на
погасителната давност. Така, съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилага
служебно, но в случая, от страна на процесуалния представител на ответника, в
производството е направено възражение за изтекла петгодишна погасителна давност
за правото на иск, с оглед на което, настоящият състав дължи произнасяне.
Съгласно
чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни
фактически действия или бездействия на администрацията вземането за обезщетение
за вреди става изискуемо от момента на тяхното преустановяване. Така от този
момент започва да тече погасителната давност за тези вземания. При незаконни действия
или бездействия на административните органи, началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е моментът на тяхното преустановяване. В настоящия случай
лс.в. Ш., видно от данните по делото е постъпил в Затвор Бобов Дол на
27.07.2012г. и на 07.04.2014г. е преведен в Затвор Пловдив, където пребивава до 10.12.2021г.,
когато е освободен предсрочно, т.е. не
е налице прекъсване на незаконосъобразните действия и бездействия на
служителите на ГДИН и не е изтекла погасителната давност.
Относно оплакванията на ищеца за липса на достатъчно жилищна
площ, въпреки дадените от съда указания, ответникът не е представил
доказателства за помещенията (квадратура и населеност), в подкрепа на
твърденията си, че не е имало пренаселеност за времето от 27.07.2012г. до 07.04.2014г.,
когато Ш. е пребивавал в Затвор Бобов дол, поради което, с оглед разпоредбата
на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът приема, че за този период от общо 620 дни
исковата претенция е доказана.
Съдът намира за основателни и оплакванията на ищеца за
наличието на дървеници, хлебарки и гризачи през същия период на пребиваване в
посоченото пенитенциарно заведение, отново с оглед липсата на доказателства (протоколи
за ДДД обработка на помещенията и/или др.) в подкрепа на твърденията на
ответника. Същият изрично сочи, че такива не се съхраняват за периода
2012-2014г. В тази връзка исковата претенция също е основателна.
По отношение на останалите оплаквания, касаещи нанесени на
ищеца вреди от затворническата администрация при пребиваването му в Затвора
Бобов дол, съдът намира, че с оглед представените по делото данни от страна на
ответника, не са налице основания за уважаване на исковата претенция. Посочено
е в становището на л.48, че на лишените от свобода е осигурявана постоянно
течаща топла вода и е представен график за ползване на банята в затвора /л.51/.
По
отношение твърденията за липса на достатъчно жилищна площ в Затвор Пловдив,
въпреки дадените от съда указания, ответникът не е представил доказателства за
помещенията (квадратура и населеност), в които е пребивавал ищецът за времето
от 01.03.2015г. до 03.12.2018г. поради което, с оглед разпоредбата на чл.284,
ал.3 от ЗИНЗС, съдът приема, че за този период от общо 1374 дни исковата
претенция е доказана.
За периода 03.12.2018г. до 10.12.2021г. от данните, посочени
в становище на л. 55 се установява, че ищецът е пребивавал в помещения (стаи №
72 – 25.73 кв.м. и № 82 – 56,09 кв.м.) в посоченото пенитенциарно заведение с
повече от допустимия брой лица за общо 686 дни, през които не е било спазено законоустановеното
изискване за минимална жилищна площ от 4 кв.м. на човек и в този смисъл исковата
претенция се явява основателна.
Твърденията
на ищеца за лоша хигиена, поради наличието на дървеници, хлебарки и гризачи са
оборени от представените от страна на ответника график за извършване на
дезинсекция и дератизация, протоколи и фактури за извършена ДДД обработка на
помещенията в Затвора Пловдив, т.е. не се доказа бездействие на ответника в
този смисъл.
Неоснователни
и недоказани са и оплакванията за липса на течаща вода топла вода в килиите
които обитавал Ш.. Видно от становище на л.64
във всяко спално помещение има течаща вода, а отделно на всички работещи
л.св. (какъвто е бил Ш.) е осигурена възможност всеки ден да използват баня
след приключване на работния ден, каквато възможност очевидно е осигурявана на
ищеца.
Съдът
приема за неоснователно и изложеното обстоятелство, че на ищеца не е осигуряван
престой на открито за времето, през което той е работел по 10 и повече часа.
Установява се от представените от ответника данни (л.62), че полаганият от Ш.
труд в различните периоди, в които го е осъществявал е бил доброволен труд с
цел обучение както и платен такъв, но във всички случаи е полаган при най-голяма
продължителност - шестдневна работна седмица и 8-часов работен ден, което не е
в противоречие с изискването за престой на открито и служи за облекчаване на
престоя му в местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода. От така
посочените по делото данни се оборва и твърдението на ищеца за полгане от
негова страна на труд с продължителност над 10 часа при престоя му в Затвора
Пловдив и причинени му
вреди, в тази връзка, от страна на ответника.
Що се касае до оплакването на ищеца, че има заболяване на сърцето и
астма и не е бил лекуван, съдът намира следното:
От приложената по делото медицинска документация е
видно, че през периода на пребиваване на Ш. в Затвор Пловдив при констатирани
оплаквания относно здравословното му състояние, л.св. е получавал съответната
медицинска помощ. Посещавал е редица медицински заведения, многократно са му
назначавани изследвания и е хоспитализиран в няколко болнични заяведения. В медицинската
документация е отбелязвано назначаване на изследвания и предоставяне на
медикаменти на лицето. В тази връзка, съдът намира, че ищецът е получавал
адекватни и достатъчни по обем и продължителност медицински грижи по време на
пребиваването си в Затвор Пловдив. Непосочването на конкретни оплаквания за
нанесените му вреди по отношение на здравословното състояние на ищеца, въпреки
дадените в тази връзка указания от съда, води до неяснота и необоснованост на исковата
претенцията в тази ѝ част. По делото не са представени доказателства, от
които да се установява наличие на виновно поведение от страна затворническата
администрация по отношение на влошеното здравословното състояние на ищеца, от
което следва че и в тази част исковата претенция се явява недоказана.
С оглед изложеното по-горе по отношение на всяко едно
от оплакванията на ищеца, то съдът счита, че отговорността на ответника следва
да бъде ангажирана само по отношение на установените незаконосъобразни
бездействия на затоврническата администрация през общо 2680 дни за периодите:
от 27.07.2012г. до 07.04.2014г., когато ищецът е пребивавал в помещения за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвор Бобов дол, които не са
отговаряли на въведените стандарти относно разполагаема площ на един лишен от
свобода и при наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; от 01.03.2015г. до 10.12.2021г.,
в който ищецът е пребивавал в помещения за изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти
относно разполагаема площ на един лишен от свобода. По останалите оплаквания,
съдът счита за неоснователна и недоказана исковата претенция.
При
определяне размера на обезщетението, което се дължи на ищеца по отношение на
приетите за доказани вреди, които му нанесени от страна на ответника при
пребиваването му в Затвора Пловдив, съдът при съблюдаване практиката на ЕСПЧ по
сходни дела, следва да съобрази
приложението на нормата на чл.3 от КПЧОС,
според която никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на тази разпоредба,
относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице разрешение,
дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото А. срещу България, както и Н.
и др. срещу България, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в
България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна
площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три
квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за
толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до
нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се
утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и
пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си
нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на
тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на
задържане – като например липса на уединение при използване на
тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж
въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води
до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело
Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при
оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на
липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори:
(а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко
задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в)
размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат
свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си
поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на
този член.
С оглед така изложеното, справедливият
размер на обезщетението, според настоящия съдебен състав, възлиза на сумата от 11340
лв. за периодите: от 27.07.2012г. до
07.04.2014г., когато ищецът е пребивавал в помещения за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в Затвор Бобов дол, които не са отговаряли на
въведените стандарти относно разполагаема площ на един лишен от свобода и при
наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; от 01.03.2015г. до 10.12.2021г., в
който ищецът е пребивавал в помещения за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти
относно разполагаема площ на един лишен от свобода.
С оглед направеното от ищеца искане към тази сума ще
следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора, и с оглед
заявената претенция за присъждане на сторените разноски за ДТ, на основание
чл. 286, ал. 3, изр. 1 от ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна
такса в размер на 10 лв.
По
отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10,
ал.4 от ЗОДОВ и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК.
Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично
отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Или, искането
на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, ул. „Н. Столетов“ № 21, да заплати на И.З.Ш., ЕГН ********** с адрес: *** обезщетение в размер на 11340
(единадесет хиляди триста и четиридесет) лв. за периода от 01.03.2015г. до
10.12.2021г., в който спрямо него е извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2022г.
до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до пълния му предявен
размер от 100000 лв., както и за останалите периоди в обхвата на претендирания
от 01.03.2012г. до 01.03.2015г. когато се
твърди, че е пребивавал в Затвор гр.Бобов дол.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати
на И.З.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 10 лева, представляваща
сторените по делото разноски за държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ направеното
искане за присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщението пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: