№ 3307
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110131263 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. СТ. СТ. срещу ЕЛ. М. М..
Ищецът твърди, че на 19.04.2013г. сключил с Д.В.Ш. договор за прехвърляне на
право на собственост върху имот и идеална част от УПИ срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № *********, по силата на който Д.Ш.
прехвърлила на ищеца апартамент, находящ се в /адрес/ с площ от 55 кв. м., заедно с
двете югоизточни мазета и 1/5 идеална част от общите части на сградата и от
поземления имот, в който е построена същата. Срещу това задължение, ищцата се
задължила да гледа и издържа прехвърлителя, като му заплаща месечна издръжка от
100лв. С решение № 9262/20.12.2016г., постановено по гр. д. № 2428/2015г. по описа
на СГС, влязло в сила на 21.01.2020г., договорът между страните бил развален на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. На 08.12.2017г. Д.Ш. починала, като в хода на
производството като ищец била конституирана ЕЛ. М. М. в качеството на наследник
по завещание. В изпълнение на задълженията си по договора, ищецът плащал
ежемесечно по 100лв. издръжка в полза на Д.Ш., като общият размер на платените
суми за периода м. май 2013г.-м.10.2017г. възлизал на 5650лв. В изпълнение на
договора, ищецът пазарувал на Д.Ш. поръчани от нея хранителни продукти и
лекарства, които покупки били извършени след подаване на иска за разваляне на
договора и до края на 2016г. и възлизали на обща стойност от 601,09лв. За периода м.
януари – м. април 2014г. ищецът осигурил на прехвърлителя грижа в пълен обем от
специализирано трето лице посредством сключване на договор от 23.01.2014г. с
/фирма/, за което заплатила сума в общ размер на 459лв.
Ищецът посочва, че след влизане в сила на съдебното решение за разваляне на
договора предал владението на имота на ответника Е.М.. На 21.04.2021г. ищецът
изпратил покана до ответника, връчена на 29.04.2021г., за доброволно връщане на
всички платени в изпълнение на договора суми, тъй като с оглед развалянето му
същите били дадени на отпаднало основание. Такова обаче не последвало.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати платените суми по разваления договор за гледане и
1
издръжка, от които: 5650лв. платена месечна издръжка за периода м. май 2013г.-м.
октомври 2017г., 601,09лв. – разходи за лекарства и хранителни продукти през 2016г.,
и 459лв. – възнаграждения за специализираната фирма за оказване на грижи за периода
м. януари – м. април 2014г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че на 19.04.2013г. е сключен договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка между Д.Ш. и ищеца, по силата на който Ш. е
прехвърлила на ищеца процесния имот срещу задължение да я гледа и издържа, като
заплаща месечна издръжка в размер на 100лв. Признава също, че с влязло в сила на
20.01.2020г. съдебно решение договорът е развален, както и че на 08.12.2017г. /по
време на висящност на процеса/ Д.Ш. е починала, като на нейно място е конституирана
Е.М. в качеството на наследник по завещание. Оспорва обаче да дължи връщане на
претендираните от ищеца суми. Посочва, че сборът от сумите за периода м.05.2013г.-
м.10.2017г. възлиза на 5400лв., а не на 5650лв. Също така твърди, че на 10.03.2016г.
ищецът е изтеглил от банковата сметка на Д.Ш. сумата от 1012лв., която следвало да
бъде приспадната от претендираната. Посочва, че от банковата сметка на Ш. чрез
дебитна карта от банкомат са изтеглени суми в общ размер на 1090лв., които не са
получени от нея, а от друго лице, поради което тези суми също не следва да бъдат
дължими от ответника. Твърди, че на 15.04.2015г. и 07.05.2015г. лицето Д.К. изтеглило
суми от банковата сметка на Д.Ш. в общ размер на 800лв., които също не следвало да
бъдат възстановявани от ответника, доколкото не били получени от наследодателя й.
Изтъква, че банковата сметка на Д.Ш., по която към настоящия момент имало
2109,19лв., била запорирана, което също водило до неоснователност на претенцията на
ищеца. Оспорва ищецът да е изразходвал средства за храна и лекарства в изпълнение
на договора за гледане и издръжка, а при условията на евентуалност твърди, че тези
средства са били заплатени от Ш. приживе при доставката на продуктите. Оспорва и
иска за сумата от 459лв., като твърди, че дори тези разходи да са сторени, то е
направено по собствена воля на ищеца, без да е имал такова задължение по договора.
Ответникът счита, че не дължи връщане на сумите и поради обстоятелството, че не е
бил страна по договора и по никакъв начин не се е обогатил.
Съобразно изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
вр. чл. 88 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 19.04.2013г. между ищеца и Д.В. Ш. е сключен договор, обективиран в нот. акт №
*********, дело № 28/19.04.2013г., по силата на който Д.Ш. е прехвърлила правото на
собственост на апартамент, находящ се в /адрес/, на партерния етаж в двуетажна
жилищна сграда, с площ от 55 кв. м., заедно с 1/5 идеална част от общите части на
сградата и от поземления имот, в който е построена, срещу задължението на ищеца да
гледа и издържа прехвърлителя докато е жива, като й осигури живот, съобразен с
нейното влошено здравословно състояние. Приобретателят се е задължил да заплаща
на прехвърлителя месечна издръжка в размер на 100лв., които „изчерпват цялата
материална издръжка за месец“. Предвидено е, че при влошаване здравословното
състояние на прехвърлителя до такава степен, която изисква постоянна грижа,
приобретателят е длъжник да осигури подходящо лице – професионалист, с което да
сключи договор, по който да заплаща предоставената услуга и което да обслужва
лично прехвърлителя, да обръща внимание на здравословното му състояние, да
2
пазарува всичко необходимо и да почиства.
По делото е отделено за безспорно, че с влязло в сила на 21.01.2020г. съдебно
решение договорът между ищеца и Д.Ш. е развален; че по време на висящност на
процеса – на 08.12.2017г., Д.Ш. е починала; че ответникът Е.М. е неин наследник по
завещание. Тези обстоятелства се установяват и от ангажираните писмени
доказателства, които не са оспорени – съдебни решения, препис – извлечение от акт за
смърт, саморъчно завещание и протокол за обявяването му.
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка
представлява ненаименован, двустранен, алеаторен договор. В съдебната практика -
Тълкувателно решение № 122/ 01.12.1986 г. на ОСГК, Решение № 239/03.07.2014г. по
гр.д.№ 1019/2014 г., IV ГО на ВКС, Решение № 101/27.04.2011г. по гр. д. №
1255/2010г., II ГО на ВКС, Решение № 507/22.06.2010г. по гр. д. № 944/2009г., I ГО на
ВКС и други, безпротиврочиво се приема, че договорът за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане не е за продължително или периодично изпълнение
и затова при неговото разваляне има основание за реституция. Развалянето на договор
за издръжка и гледане има обратно действие, защото при развалянето настъпва ново
правно положение, което задължава страните да върнат това, което са си разменили. По
силата на обратното действие за прехвърлителя на недвижимия имот съществува
възможност да получи (върне) прехвърления имот. Изключването на принципа за
разваляне на договора с обратна сила по чл. 88 ал. 1 изр. 1 ЗЗД има своето основание в
това, че разменените в миналото престации и на двете страни са за периодично или
продължително изпълнение и поради еквивалентността им не е необходимо да се
преуреждат отношенията между страните след прекратяването на облигационната
връзка. Такава еквивалентност при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане няма, защото само престацията на приобретателя
е за продължително изпълнение, а тази на прехвърлителя е с еднократен
характер. При такъв договор развалянето е винаги с обратно действие и поражда
задължение за реституция на даденото по него, като страната със задължение за
продължително изпълнение има вземане за изравняване на неоснователното
обогатяване, възникнало от невъзможността престираното от нея да й бъде върнато.
С влизане в сила на конститутивното решение за разваляне на договора за
прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка облигационната връзка
между страните по договора отпада с обратна сила. Поради това, всяка страна има
право да получи от насрещната страна или нейните правоприемници това, което е дала
на отпаднало основание – чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
От представените по делото платежни нареждания /л. 53-80/ се установява, че
ежемесечно от 13.05.2013г. до 11.10.2017г. ищецът е превеждал по банкова сметка в
полза на Д.В. Ш. суми от по 100лв. с основание „вноска по договор“. Налице е и едно
плащане от 22.10.2015г. /л. 68/ в размер на 250лв., при което като основание отново е
посочено „вноска по договор“. Тези плащания и получаването им от прехвърлителя се
установяват и от представеното от ответника извлечение от банковата сметка на Д.Ш. –
л. 141-162. Ответникът не оспорва, че сумата от 5400лв., представляваща всички
месечни плащания за периода м.май 2013г. – м. октомври 2017г., равняващи се на по
100лв. месечно, е платена именно в изпълнение на договора за издръжка и гледане.
Съдът намира, че и платената сума в размер на 250лв. на 22.10.2015г. също е в
изпълнение на този договор, тъй като е посочено същото основание като при другите
плащания „вноска по договор“, а по делото няма ангажирани доказателства за наличие
на друго правоотношение между страните, по което ищецът да дължи плащания в
полза на Д. Ш.. Макар задължението за издръжка по договора да е фиксирано в размер
на 100лв. месечно, това не означава, че не може да бъде извършено и допълнително
3
плащане, обусловено от необходимост на допълнителни средства точно в този месец.
С оглед на това, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че тази
сума не следва да бъде включена в извършените от ищеца парични престации в
изпълнение на договорните му задължения за издръжка на прехвърлителя.
Неоснователно е и възражението на ответника, че от общия размер на платените
в изпълнение на договора суми - 5650лв., следва да бъдат приспаднати изтеглени от
банковата сметка на Д. Ш. суми. Приобретателят по договора има задължение да
превежда ежемесечно парична издръжка в полза на прехвърлителя по негова банкова
сметка, което, както се посочи, е изпълнявано в периода м.май 2013г.-м.октомври
2017г. Точното и пълно изпълнение на това задължение се изчерпва със заверяване на
банковата сметка на получателя с наредената сума – чл. 75, ал. 3 ЗЗД. Както се посочи,
ответникът не оспорва, а и се установява от представеното банково извлечение, че с
наредените от ищеца суми е заверена банковата сметка на прехвърлителя, поради
което същият е изпълнил задължението си за плащане по договора. От момента на
заверяване на банковата сметка на Д. Ш. сумите вече са на нейно разположение и
разпореждане. С оглед на това, какви са последващите разпореждания с тези суми и от
кого са извършени са ирелевантни за настоящото производство, тъй като биха били
предмет на друго правоотношение. Освен това, правото на възстановяване на
приобретателя на платените от него суми в изпълнение на договора възниква от
момента на разваляне на договора. Развалянето на договори с предмет вещни права
върху имоти става само по съдебен ред /87, ал. 3 ЗЗД/, поради което и поражда
конститутивното си действие едва с влизане в сила на съдебното решение. В
настоящия случай, решението е влязло в сила на 21.01.2020г., а тегленията от
банковата сметка на Д. Ш., на които се позовава ответникът (за част от които въобще
не е ясно от кого са извършени или това лице каква връзка има с ищцата – напр. Д.Б.К.,
за да се направи извод, че е извършено в нейна полза) касаят период значително
предхождащ датата на развалянето.
Неоснователно е и възражението, че от тази сума следва да бъде приспадната
сума от 2109,19лв., намираща се по банкова сметка на Д. Ш. в /фирма/, която била
запорирана към настоящия момент по изп. дело № 20218510401729 по описа на ЧСИ
М. П. и съответно сумата не е и не можело да бъде получена от ответницата.
Налагането на запор върху вземане по банкова сметка представлява обезпечителна
мярка, която има за цел именно да възпрепятства възможността за разпореждане. Най-
вероятно този запор е резултат от допуснатото по настоящото дело обезпечение на
предявените искове /л.127/, като задачата му е именно запазването на парични
средства, от които да се удовлетвори ищецът при евентуално положително съдебно
решение за него. Тези средства продължават да са притежание на титуляра, като само е
ограничена възможността за разпореждане с тях. С оглед на това, подобно възражение
се явява крайно несъстоятелно.
Не може да обоснове извод за пълна или частична недължимост на платените от
ищцата в изпълнение на договора суми и съдържащите се изявления в представения по
делото препис от саморъчно изписана от Д. Ш. тетрадка, чието авторство не е
оспорено. На първо място, това са изявления на самия прехвърлител по разваления
договор, които го ползват, тоест обективират изгодни за него факти, поради което
нямат доказателствено значение. На следващо място, въобще липсват изявления в
записките в открадната чанта да се е съдържала дебитната карта на прехвърлителя, за
да се приеме, че ищцата е придобила фактическата власт върху нея и е могла да тегли
пари от банковата сметка на Д. Ш. чрез нея. И на последно място, по делото няма
никакви доказателства за образувано и водено производство за кражба, в което да е
установено отнемането на движими вещи и парични суми от владението на Д. Ш. от
4
страна на ищцата. С оглед на това, тези изявления се явяват едни твърдения на
прехвърлителя, които по никакъв начин не са доказани в настоящото производство.
Още повече, че дори да са напълно достоверни, същите отново биха били основание за
възникване на други правоотношения между страните, но не и за невъзстановяване на
доказано платени суми в изпълнение на разваления договор.
Ответникът, като универсален правоприемник /наследник по завещание/ на
прехвърлителя Д. Ш., носи задължението за връщане на платените от ищцата по
договора суми. Предвид това и по изложените по-горе съображения искът за
заплащане на сумата от 5650лв. се явява изцяло основателен.
Ищецът претендира и възстановяване на сумата от 459лв., представляваща
направени разходи по сключен на 23.01.2014г. договор с /фирма/ за осигуряване на
грижи на Д. Ш.. По делото е представен договор за услуга от 23.01.2014г., сключен
между ищцата, в качеството на възложител, и /фирма/, в качеството на изпълнител,
съгласно който изпълнителят се е съгласил да поеме почасовото подпомагане на
възрастен човек два пъти в седмицата (вторник и петък) на 2-часов работен ден от 15ч.
до 17ч. чрез подходящо за това лице. Срещу това задължение, възложителят се е
задължил да заплаща възнаграждение в размер на 10,00лв. без ДДС на час.
Представено е удостоверение, съгласно което в периода 27.01.2014г.-11.04.2014г.
дружеството е изпълнило задълженията си по договора, като е полагало необходимите
грижи за Д.В. Ш. в дома й, а именно чистене, пазаруване, поддръжка на градина,
разходки, срещу уговореното възнаграждение. От представените платежни нареждания
/л. 93-96/ се установява, че ищцата е заплатила в полза на дружеството за периода
04.02.2014г.-14.04.2014г. сума в общ размер на 459лв. с посочено основание на всяко
плащане „вноска по договор“.
Съдът намира, че при съвкупната преценка на горните доказателства може да се
направи обоснован извод, че ищцата е извършила разходи за грижи за прехвърлителя
по разваления договор, възлизащи на 459лв. Приобретателят по договора е имал
задължение освен за издръжка, и за полагане на грижи, като в договора изрично е
записано, че приобретателят следва да осигури подходящо лице – професионалист, с
което да сключи договор и да заплаща предоставената услуга. Именно това е сторила
ищцата, сключвайки договора за възлагане и заплащайки извършените услуги по него.
Същата е наела трето лице, което да осъществява тези дейности срещу
възнаграждение, платимо от нея. При разваляне на договора за прехвърляне на имота
срещу издръжка и гледане, тези разходи също подлежат на възстановяване на
приобретателя, тъй като са извършени в изпълнение на един развален с обратна сила
договор и прехвърлителят дължи връщане на тези суми, с които се е обогатил чрез
спестяване на този разход.
По изложените съображения, искът за сумата от 459лв. също се явява изцяло
основателен.
По отношение на претендираната сума от 601,09лв., представляваща извършени
разходи от ищцата в изпълнение на договора за закупуване на храна и лекарства, съдът
намира, че тази претенция е недоказана. По делото са представени /л. 81-88/ фискални
бонове и саморъчно написани бележки за поръчки. Ответникът обаче изрично оспорва
с отговора на исковата молба тези поръчки да са правени от прехвърлителя Д. Ш. и да
се намират във връзка с процесния договор. В тежест на ищеца е да докаже, че
закупуването на посочените храни и лекарства е по възлагане на прехвърлителя /както
твърди/, както и че същите са му предадени, като нито един от двата факта не е
доказан. Мотивите на съдебните решения в производството по разваляне на договора
не се ползват със сила на пресъдено нещо. С оглед на това, нямат обвързващо значение
за настоящото дело съображенията на съдебните състави, свързани с коментираната в
5
тях съдебно-графологична експертиза, установяваща авторството на тези ръкописни
изявления. Предвид липсата на проведено пълно и главно доказване на посочените по-
горе релевантни факти, които биха довели до възникване на вземане в полза на ищцата
за направените разходи, съдът е длъжен да приеме тези факти за ненастъпили. Това от
своя страна обуславя неоснователност на тази претенция.
Предвид изложеното, искът за сумата от 601,09лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира разноски в размер на 960лв. за платено адв. възнаграждение,
268,40лв. за платена държавна такса, 40лв. за държавна такса за допускане на
обезпечение и 60лв. такса за ЧСИ за образуване на изп. дело по обезпечителната
заповед. Разноските в обезпечителното производство се присъждат в исковото, но само
ако такива са сторени и доказани. Ищецът е поискал обезпечение на предявените
искове, а не на бъдещи такива, поради което нито е дължал, нито е доказал да е платил
такса от 40лв. Представената фактура /л. 219/ пък е негодна да установи направата на
разноски в размер на 60лв. – такса за образуване на изп. дело при ЧСИ по
обезпечителната заповед, тъй като фактурата не доказва плащане (а разноски се
присъждат само при реалната им направа), както и поради обстоятелството, че в нея е
посочено, че се издава за „допълнително възнаграждение на ЧСИ на осн. чл. 78, ал. 3
ЗЧСИ“, тоест въобще не се отнася до такса за образуване. От нея не става ясно и дали
въобще е свързана с налагане на запор по издадената обезпечителна заповед по
настоящото дело, тъй като няма посочване на страните по изп. дело и други
индивидуализиращи признаци. С оглед на това, тези разноски от 100лв. не следва да
бъдат присъждани.
Разноските за платени държавна такса от 268,40лв. и адв. възнаграждение от
960лв. с ДДС са доказани. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност
на адв. хонорар, което съдът намира за основателно. С оглед обстоятелството, че
делото не се отличава с правна и фактическа сложност и предвид материалния интерес,
обема и характера на събраните доказателства, провеждането само на едно открито
съдебно заседание, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до
700лв. без ДДС или до 840лв. с ДДС.
От общия размер на разноските – 1108,40лв., съразмерно на уважената част
следва да му се присъди сумата от 1009,10лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 500лв., което не се явява прекомерно,
предвид че е под минималния размер по Наредба № 1/2004г. Съразмерно на
отхвърлената част, следва да му се присъди сумата от 44,79лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕЛ. М. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да заплати на Г. СТ.
СТ., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 88
ЗЗД сумата от 5650лв., представляваща платена издръжка за периода м. май 2013г.-м.
октомври 2017г. в полза на праводателя на ответника Д.В.Ш. по развален договор за
прехвърляне на право на собственост върху имот и идеална част от УПИ срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № *********, дело №
28/19.04.2013г., издаден от нотариус Б.Н., и сумата от 459лв., представляваща
6
направени от ищцата разходи в изпълнение на разваления договор за осигуряване
грижи на прехвърлителя Д.Ш. чрез сключване на договор за услуги от 23.01.2014г. с
/фирма/ за периода януари-април 2014г., ведно със законната лихва върху сумите от
подаване на исковата молба – 02.06.2021г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 601,09лв., представляваща извършени
разходи от ищцата в изпълнение на разваления договор за закупуване на храна и
лекарства на прехвърлителя през 2016г.
ОСЪЖДА ЕЛ. М. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да заплати на Г. СТ.
СТ., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1009,10лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. СТ. СТ., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да заплати на ЕЛ. М.
М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
44,79лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7