МОТИВИ от
30.01.2018 г. по НАХД № 1/2018 г. на РС-А.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е
образувано по повод постановление на прокурор при
АРП, с което е направено предложение обвиняемият Ш.С.Ш. с ЕГН: ********** ***, да бъде освободен от наказателна отговорност за
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал.1 от НК, като му бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура-А.
прокурорът поддържа обвинението, като пледира за наказание в размер на
минималния.
Обвиняемият, редовно уведомен, се явява
лично, като признава фактическите констатации, изложени в постановлението, като
желае налагане на минимално наказание.
От събраните в хода на наказателното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Ш.С.Ш. с ЕГН: ********** ***, е българин, български гражданин, женен,
неосъждан. Същият притежава свидетелство за управление на МПС № ***, валидно до
24.03.2018 г.
На 29.11.2017 г., около 10.00 ч.
полицейски служители при Районно управление А. Д. Т. и С. А. установяват, че в с.
К., общ. А., на изхода за с. Т., с посока на движение към гр. А., обвиняемият Ш.С.Ш.
управлява МПС – лек автомобил „Опел”, модел „***” с номер на рама с рама
№ ***, без наличие на необходимите по закон
регистрационни табели. Моторното превозно средство е установено по време на движeние в с. К., общ. А., на изхода за с. Т., с посока на
движение към гр. А. гр. А., обл. Б., където е спряно за проверка от
полицейските служители след подаден сигнал. При проверката се установява, че лекият
автомобил не е регистриран по надлежния ред. Установена е също така
самоличността на водача Ш.С.Ш., който заявил пред
служителите на РУ-А., че няма документи за регистрацията му. По делото са
представени документи, вкл. чрез справка от Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество”, удостоверяващи, че лекият автомобил е бил регистриран в
Холандия, където регистрацията е прекратена на 21.06.2017 г. във връзка с
неговия експорт. За констатираното деяние е съставен акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) сер Г, бланков № 516359/29.11.2017 г.
Описаната
фактическа обстановка, съдът намира, че безспорно се установява от
събраните в хода на наказателното производство доказателства - от показанията на свидетелите – полицейски
служители, АУАН, справки от компетентните органи в Република България относно вида
на МПС и липсата на регистрацията на МПС, справка за съдимост и справка за
нарушител, протокол за оглед и фотоалбум към него.
Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал.1 от НК – „Който си служи с табела с
регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, или с
табела, неиздадена от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до
една година или с глоба от петстотин до хиляда лева” и ал. 2 - „Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред”. Задълженията на водача МПС да се управлява след надлежнато му регистрация
се следват от чл.140, ал.1 и 2 от ЗДвП и по аргумент на противното от чл.1,
ал.4 от Наредба № I -45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
звижение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на на данни за регистрираните пътни превозни средства.
С оглед така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението срещу Ш.С.Ш. за престъпление по
чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се явява доказано по безспорен начин от
обективна и от субективна страна, а именно за това, че на 29.11.2017 г.,
около 10.00 ч., в с. К., общ. А., на изхода за с. Т., с посока на движение към
гр. А., управлявал МПС – лек автомобил „Опел”, модел „***” с номер на рама № ***,
което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
От субективна страна деянието е извършено
от обвиняемия при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Въпреки
че е съзнавал, че МПС не е надлежно регистрирано, обвиняемият се е качил на
него и го е управлявал на посочените в постановлението място и време, с което е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото деяние, покриващо състава
на чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Съдът не може да сподели изложените от обвиняемия
съображения, които могат да се квалифицират в насока искане за приложение на
чл.9, ал.2 от НК. Изложените от него обстоятелства - че му е за първи път и че
е съдействал на органите на МВР, съставляват смекчаващи вината такива, което не
е равнозначно на малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Безспорно е, че се касае до сравнително нов състав на престъпление, но това
също не е довод за оправдаване по повдигнатото обвинение, тъй като незнанието
на закона не оправдава никого. Нещо повече, самите изявления на обвиняемия в
съдебно заседание сочат, че е съзнавал, че лекият автомобил следва да се
регистрира, но въпреки това се е качил на него и го е управлявал на посочените
в постановлението място и време, с което е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото деяние, покриващо състава на чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Мястото, където е установен да се движи водача от органите на МВР, е в рамките
на населено място, което само по себе си се характеризира със значително по-интензивно
движение, което обосновава извод за по-висока степен на обществена опасност на
деянието, поради което чл.9, ал.2 от НК се явява неприложим.
За извършеното от обвиняемия
деяние по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или с глоба от петстотин до хиляда лева. Същевременно обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,
раздел ІV НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди. Ето защо
съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
на основание чл.78а, ал.1 от НК, предвиждаща административно наказание „Глоба”
в размер от 1 000 до 5 000 лв. При определяне конкретния размер на
наказанието по чл.78а, ал.1 от НК съдът съобрази възрастта на обвиняемия, обстоятелството,
че към настоящия момент няма постоянни доходи от редовна трудова дейност, а
същевременно има семейство, за което полага грижи, както и че обвиняемият изцяло е съдействал
за разкриване на обективната истина по делото, същият признава вината си и изразява
съжаление за стореното, поради което и с оглед множеството смекчаващи
обстоятелства санкцията следва да бъде глоба в минимален размер от 1 000 лева. Съдът намира, че така определеното наказание по вид
и размер се явяват адекватно
на степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на
обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по вид и размер да съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенция, залегнали в чл.36 от НК.
С оглед крайния резултат в тежест на
обвиняемия следва да се възложат и разноските, сторени по ДП.
Мотивиран от горното, съдът постанови
решението си.
Районен
съдия................................