Решение по дело №1911/2017 на Районен съд - Дупница

Мотиви към Решение № 9/10.01.2019 г. по НАХД №1911/2017 г. по описа на Районен съд гр. Дупница

 

Производството е образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна прокуратура - Дупница за престъпление по чл. 182, ал. 2 (пр. 1), във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, с предложение за налагане на административно наказание по чл. 78“а“ от НК, срещу М.Н.Л. с ЕГН **********, за това, че:

На 02.09.2017 г. и на 16.09.2017 г., при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като родител – майка на малолетния Г.  В., роден на *** г., не е изпълнила съдебно Решение № 484 от 03.09.2014 г., по гр. д. № 567/2014 г., по описа на Районен съд, гр. Дупница, влязло в законна сила на 30.09.2014 г., относно лични контакти на бащата Г.П.В.,*** с детето  Г.  В. – престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 1-во, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението повдигнато срещу обвиняемата Миродопа Л., като счита, че престъплението е осъществено от обективна и субективна страна, като анализира установената фактическа обстановка, която счита, че не е изменена от установената такава на ДП. Счита, че деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като обвиняемата е предвиждала настъпването на общественоопасните последици и въпреки това ги е  искала, като изрично посочва, че аргументът, че не може да отглежда детето си в България, не е  основателен да предприеме действие, които не са ѝ разрешени от закона и са ограничени във времето от съда. Представителят на държавното обвинение сочи, че обвиняемата следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да ѝ бъде наложено административно наказание „Глоба“ в предвидения от закона размер.

Обвиняемата М.Л. е представлявана в процеса от упълномощен от нея защитник -адв. В.Т.П. , който счита, че обвинението не е доказано по категоричен начин доколкото в диспозитива на решението, в което е определен режим на лични контакти не е упоменато мястото, на което следва да бъде предадено детето и доколкото в закона липсва забрана родителят който упражнява родителските права да променя местоживеенето си, то би следвало родителят който има режим на лични контакти да осъществява контакти с него по обичайното му местопребиваване, което в настоящия случай е в Кралство Испания. Защитникът твърди, че неговата доверителка е направила уведомяване по „Вайбър“ до бащата на детето, относно променения му адрес, като счита, че отдалечеността на мястото не би затруднило бащата на детето да осъществява режим на лични контакти, тъй като същият е бил преди това в същия град в продължение на осем месеца. Изтъкват се доводи, че именно бащата на детето е отказал да осъществи режим на лични контакти с детето в  Испания, като се сочат и обстоятелства, че последния не е изплащал издръжка на детето продължително време, което е провокирало поради влошената икономическа обстановка да остане да работи в Испания, обстоятелство което я провокирало да вземе детето със себе си.   В тази посока изтъква доводи, че не следва да се вменява във вина на обвиняемата М.Л., желанието ѝ да се грижи за израстването на детето си. Дори изтъква аргумент за правилността на поведението ѝ от мотивите на решението на Кюстендилски окръжен съд досежно обстоятелството, в което е обсъдена  претенцията ѝ за промяна на местоживеенето на детето, че е преждевременно предявена, доколкото същата е посочила, че има намерение да живее в Испания, което според решаващия съд е било бъдещо несигурно събитие. Сочейки обаче, че вече събитието е настъпило – същата има адресна регистрация, регистрирала е детето на същия адрес, има работа и е записало детето на лекар и детска градина, ѝ дава основание, че е осъществила намерението си за живеене в Испания и бъдещето събитие е станало сигурно. Ето защо пледира неговата подзащитна да бъде оправдана, тъй като счита, че извършеното от нея не е престъпление.

    Съдът, като взе предвид становищата на страните, на основата на доказателствата, събрани по реда на проведеното от него съдебно следствие, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 14.08.2010 г. обв. М.Л. и св. Г.В. са сключили граждански брак, от който на 19.11.2013 г. им се родило дете – Г.  В.. С решение от 08.09.2014 г. по гр. д. № 567 от 2014 г. на Районен съд гр. Дупница бракът между двамата съпрузи е прекратен с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина и на двамата съпрузи. Родителските права, по отношение на роденото от брака дете Г.  В., са били предоставени на майката М. .

В съдебното решение съдът е определил местоживеенето на детето от брака Г.В. на адреса на майка му М. *** и е определил режим за лични отношения на бащата Г.П.В. с детето Г.В. както следва: „ Бащата има право да вижда и взема детето при себе си до навършване на двугодишна възраст всяка първа и трета събота и неделя от месеца считано от 09.00 ч. до 18.30 ч. без преспиване, петнадесет дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и за Коледните и Новогодишните празници през всяка четна година и за великденските празници през всяка нечетна година. След навършване на двугодишна възраст бащата ще има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 09.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя с преспиване, тридесет дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и за Коледните и Новогодишните празници през всяка четна година и за великденските празници през всяка нечетна година.“

През 2014 г. обв. М.Л. е предявила иск срещу Г.В. за постановяване на съдебно решение, по силата на което да бъде заместено съгласието му за издаване на международен паспорт на малолетния им син и задгранично пътуване до Кралство Испания. С решение от 11.06.2014 г. по гр. д. № 621/2014 г. ДнРС е постановил решение, с което е разпоредил да бъде заместено съгласието на св. Г.В. за издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на малолетното му дете. В това решение съдът е оставил без уважение искането на обв. М.Л. за пътуване на малолетния й син до Кралство Испания до навършване на пълнолетие. Това решение на ДнРС е обжалвано пред КнОС, който с решение по гр. д. № 585/2014 г. отменил решението на ДнРС и вместо него разрешил детето Г.В. да пътува до Кралство Испания за периода от 01.07 до 31.08, за срок от три години. Въз основа на влязлото в сила на 09.07.2015 г. съдебно решение по гр. д. № 585/2014 г. на КнОС обв. М.Л. е заминала със синът си Г.В. на 02.07.2017 г. за Кралство Испания.

На 02.09.2017 г. св. Г.В. е отишъл да вземе детето си от с. ***, тъй като това е била първата седмица от месеца и съгласно съдебното решение за лични контакти с детето, то е трябвало да бъде при бащата. Свирнал с клаксона на колата си пред къщата, както правил обикновено, защото нямало звънец на вратата. Св. Г.В. изчакал известно време, но никой не излезнал от къщата. След това слязъл и потропал на вратата, но отново никой не отворил. След което, св. Г.В. звъннал по мобилния телефон на обвиняемата, но тя не му отгово, което породило силно притеснение у него, затова той се обадил в РУ . След около двадесет минути на място били изпратени полицаи от РУ ***и с тяхна помощ след неколкократно подаване на сигнал със сирената на полицейския автомобил от къщата излязла майката на обв. М.Л. – св. Ю.Л., която им казала, че не знае къде са дъщеря й и внукът й.

На 16.09.2017 г. св. Г.В. отново отишъл в с. *** на ул. „***“ № 36, защото това било третата седмица от месеца и съгласно съдебното решение детето Г.  В. е следвало да бъде при бащата. За неговото отиване той предварително уведомил РУ ***и когато пристигнал заедно с полицейските служители на адреса, майката на обвиняемата св. Ю.  Л. била на улицата и казала, че дъщеря й и внукът й ги няма в къщата. Това е видно от приложената по делото преписка, по повод депозирана от св. Ю.Л. жалба от 20.09.2017 г. да РУ гр. , в която твърди, че нейната дъщеря отишла с детето да живее в Испания, за което св. В. е бил увведомен, като по този начин счита, че дъщеря ѝ не е извършила нищо незаконно.

Междувременно св. Г.В. разбрал от негови приятели, че обв. М.Л. и синът му Г.  В. са в Кралство Испания и нямало да се връща. От приложените справки за пътуване на лице с българско гражданство и приложената докладна записка на РУ ***се установява, че обвиняемата заедно с малолетния й син са напуснали държавата на 02.07.2017 г. през ГКПП-Аерогара София и няма данни за влизане в страната.

В хода на разследването по досъдебното производство обв. М.Л. е упълномощила адв. Т., чрез който е депозирала молба до Районна прокуратура гр. Дупница, в която сочи че е настъпило изменение на обстоятелствата и е променено обичайното местопребиваване на майката и детето, за което бащата бил уведомен по „Viber“ и с писмени куриерски пратки изпратени му на адрес в гр. , въпреки, че той отказал да ги получи. В молбата е посочен адрес на обв. М.Л. в Кралство Испания, на който същата не е намерена в досъдебното и съдебното производство.

Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни доказателства. Тя се извлича от дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Г.В., Ю.Л., В.Н. и И.С.. Така събраните гласни доказателства изясняват по един безспорен начин фактическата обстановка. В този смисъл тя се установява и от събраните и приобщени писмени доказателства по делото – Решение № 484/11.09.2014 г. на ДнРС по гр. д. № 567/2014 г., Докладна записка № 4376/07.09.2017 г., Докладна записка № 4599/18.09.2017 г., обяснение на бащата Г.П.В., обяснение от св. Ю.Л.Л., Решение № 301/15.06.2016 г. по гр. д. № 160/2016 г. на ДнРС, Решение на КОС от 16.03.2017 г. по гр. д. № 455/2017 г., Изпълнителен лист по Решение № 484/11.09.2014 г. на ДнРС по гр. д. № 567/2014 г. Решение № 376/23.06.2014 г. по гр. д. № 621/2014 г. на ДнРС, Решение на КнОС от 13.01.2015 г. по гр. д. № 585/2014 г., Определение № 888/09.07.2015 г., Справки за пътуване на лица – български граждани, Справка за съдимост на обв. М.Н.Л., Протокол за разпит на обвиняем, Протоколи за разпити на свидетели, удостоверения за постоянен и настоящ адрес на Г.  В., Социален доклад на Агенция социално подпомагане, Справка № 332р-5589/14.11.2017 г., Постановление № 332р-5639/15.11.2017 г. за обявяване на отсъстващо лице за местно и общодържавно издирване, Постановление № 332р-5638/15.11.2017 г. за принудително довеждане на обвиняем, Пълномощно за оказване на правна помощ, заверен препис от изп. дело № 2117/2017 г. по описа на ДСИ при РС гр. Дупница, Пълномощно за оказване на правна защита и съдействие в съдебното прозиводство, Удостоверение за адресна регистрация на испански и заверен превод на български, разписки от „DHL“, мерки за нареждане в Сисур Майор на испански и заверен превод от нея, документ за извършени правни действия с отрицателен резултат на испански и заверен превод на български, призовка от Първоинстанционен съд № 3 в Памплона/Ируния на испански със заверен превод на български, Присъда № 000361/2018 от 07.06.2018 г. на испански придружена със заверен превод на български, Социален доклад изготвен от Социалната служба на Хуарт-Естерибар на испански със заверен превод на български.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Г.В., св. В.Н. и св. И.С. като последователни, логични и кореспондиращи си по между си и с останалите събрани писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира отчасти и показанията на св. Ю.Л., като не кредитира показанията ѝ в частта, в която твърди, че св. Г.В. е бил уведомен за настоящия адрес на обв. М.Л. в Кралство Испания.

Между наличните по делото доказателства няма съществени противоречия свързани с авторството на деянието, механизма на престъпното деяние, характера и размера на причинените вреди, както и всички други обстоятелства, свързани с личността и отговорността на подсъдимата. По безспорен начин са изяснени основните факти, свързани с предмета на доказване и съобразени с изискванията на чл.102 от НПК.

При тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема изложената по-горе фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:

 

От обективна страна:

 

По отношение на нея съдебният състав счита, че са налице безспорни доказателства за извършено от нея престъпление по чл. 182, ал.2, пр. 1-во, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. За да е съставомерно престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК е необходимо извършителят да е родител или друг сродник на детето и да не изпълнява или по какъвто и да е начин да осуетява изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с детето. Изпълнителното деяние на извършеното от обвиняемата Л. престъпление се изразява в бездействие – неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, по силата на което е следвало да предостави възможност на св. В. да осъществява контакти със сина си - Г..

Съдът счита, че в конкретния случай признаците на пр. 1-во от чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК са налице. С доказателствата по делото се установява, че обв. М.Л. на 02.09.2017 г. и на 16.09.2017 г. при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината е осуетила изпълнението на Решение № 484/03.09.2014 г. по гр. д. № 567/2014 г. от ДнРС. Неизпълнението на съдебното решение става чрез извеждане на детето извън границите на държавата, въз основа на решение от КОС от 13.01.2015 г. по гр. д. № 585/2014 г., и невръщането му на посочената дата в това решение, което води до осуетяване осъществяването на личен контакт на бащата Г.П.В. със сина му Г.  В..

Престъплението по чл.182, ал.2 от НК засяга обществените отношения свързани с нормалното осъществяване на родителските права и задължения в интерес на детето, както и правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да му осигури нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, правото му на лични отношения с родителите си. Престъплението е формално или на просто извършване, понеже законодателят не е предвидил настъпването на конкретен противоправен резултат. Довършено е без реално да са настъпили някакви отрицателни изменения в обективната действителност като има две форми на изпълнителното деяние - неизпълнение на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, или осуетяване изпълнението на такова съдебно решение.

Деянията са осъществени при условията на продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Продължаваното престъпление е извършено с две отделни деяния, всяко от които осъществява състава на престъплението по чл.182, ал.2 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Деянията са извършени при една и съща форма на вината – пряк умисъл. Обективните и субективните белези при последващите престъпни прояви се явяват продължение на предходните престъпни деяния и са в причинна връзка помежду си с оглед на вътрешната им определеност и насоченост. Именно обективната и субективната връзка характеризира отделните престъпни деяния като едно продължавано престъпление и същите се преценяват в съвкупност с оглед причинения общ престъпен резултат.

Предвид укриването и местенето си в други населени места,  в чужда държава, продължително отсъствие извън страната, обвиняемата Л. е създала обективни пречки за осъществяване на личните контакти на св. В. с детето Г.. Същата съзнателно не осигурявала присъствието и предаване на детето за осъществяване на личен контакт с бащата на посочените  в съдебното решение място, време и датата и с това си бездействие осъществила формата на изпълнителното деяние по чл. 182, ал.2 от НК. С деянията си обвиняемата лишила двукратно свид. В. да подържа лични контакти с детето си.

 

От субективна страна:

 

Обвиняемата М.Л. към момента на деянието е била пълнолетна и в състояние на вменяемост, разбирала е свойството и значението на извършеното от нея и е могла да ръководи постъпките си. Престъплението е извършено виновно, при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Обвиняемата е искала постигането на престъпния резултат и е направила всичко, за да довърши замисъла си.

 

По вида и размера при определяне на наказанието:

 

След като настоящият състав стигна до извода, че извършеното от обвиняемата деяние правилно е квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.182, ал.2 от НК, поради което са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаването й от наказателна отговорност и налагането на административно наказание. Налице са всички условия визирани в чл.78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно: за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до шест месеца или „Глоба“ до три хиляди лева; обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на този раздел и от престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и ограниченията на чл.78а, ал.7 от НК, именно поради обстоятелството, че деянието е едно извършено под формата на продължавано престъпление.

При определяне размера на административното наказание, което следва да наложи на обвиняемата, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието. В случая законът предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде взето предвид, че с упоритото си поведение обвиняемата за дълъг период от време би осъществила  престъпният състав, макар че в случая е повдигнато и доказано обвинение, поради бързата реакция на бащата на детето, да реализира правата си по съдебен ред,  а именно на 02.09.2017 г. и  на 16.09.2017 г. На следващо място трябва да се отчете, че изпълнителното деяние включено в престъплението засягат режима на лични отношения с бащата с невръстно дете, като този продължителен период от време, през който е осъществяван престъпният състав, би могъл да доведе до сериозни общественоопасни последици, а именно родителско отчуждение от страна на детето към бащата. Детето е малолетно, в момента интензивно се развива физически, психически и емоционално, като именно в този период връзката с другия родител е много важно да не бъде прекъсвана. Психиката им в тази възраст е изключително податлива на външно влияние, поради което поведение от страна на обвиняемата ограничаващо контактите с баща му би могло да бъде пагубно за бъдещите отношения между детето и родителя, с когото не живее.

За смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде взето предвид чистото съдебно минало на обвиняемата.  Същата обаче, се грижи сама за детето си в чужбина, като това е и бил мотивът ѝ да му осигури по-добър живот, предвид ниското трудово възнаграждение, които е получавала в България, а  и трудността да намери работа в родината си.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно минималния размер. Ето защо съдът освободи от наказателна отговорност обвиняемата и ѝ наложи административно наказание глоба в размер на 1  000 лева. Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и дееца, и чрез него ще се постигнат посочените в закона цели.

 

По разноските:

 

Съдът осъди обв. М.Л. да заплати направените по делото разноски в размер на 19,18 лв. (деветнадесет лева и осемнадесет стотинки) по сметката на Районен съд гр. Дупница.

 

По тези съображения съдът постанови решението  си.

 

 

                                                

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: