Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в закрито заседание на 29.04.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИВА НЕШЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Александрова ч.гр.д.№ 672 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД-длъжник по изп.д.№ 20198380406962по
описа на ЧСИ М.Б.срещу постановлението, с което съдебният изпълнител е отказал
да намали след направено възражение претендираното адвокатско възнаграждение за
пълномощника на взискателите от 230,00 лв. на 200,00 лв.Жалбоподателят твърди,
че след получена покана за доброволно изпълнение е подал възражение, с което е
поискал да бъде намален размера на адвокатския хонорар до посочения в чл.10,
т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което ЧСИ не е уважил.Излага доводи, че приетият хонорар е
незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200,00 лв. и включва и
сума за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, каквито в случая не са извършвани, тъй
като длъжникът е платил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.Изразява
становище, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като делото не
се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.Твърди, че едноличен
собственик на дружеството е Столична община, а общините са „сигурни платци“.Моли
съда да отмени обжалваното постановление, с което ЧСИ М.Б.е отказал да намали
адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в чл.10, т.1 от Наредба №
1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Претендира
разноски.
Ответникът
по частната жалба- И.Г.П.оспорва същата.Твърди, че жалбата е недопустима, тъй
като не е внесена дължимата държавна такса.Излагат доводи,
че договореният и платен адвокатски хонорар от 230,00 лв. е в съответствие с
материалния закон.Твърди, че размерът и обемът на адвокатското представителство
в рамките на изпълнителния процес зависи изцяло от процесуалното поведение на
страните и най-вече на длъжника, и че при образуването на изпълнителното дело
не е възможно да се извърши преценка за фактическата и правна сложност на
делото и реално осъществения обем на процесуално представителство.Излага доводи,
че дългът не е погасен и ще се наложи извършването на процесуално
представителство в рамките на изпълнителното производство за извършване на
действия с цел удовлетворяване на незаплатените вземания.Моли съда да остави
частната жалба без уважение.Претендира разноски.
ЧСИ
М.Б.излага мотиви за неоснователност на частната жалба, тъй като определеният
размер от 230,00 лв. съвпада с минималния такъв съгласно чл.10, т.1 и т.2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по
изпълнително дело № 220198380406962 по описа на ЧСИ М.Б.е образувано по молба
на И.Г.П.чрез пълномощника му-адв.К.С.срещу „Т.С.“ ЕАД
въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2019 г. по гр.д.№ 32786/19 г. на СРС, I ГО, 174 с-в за
заплащане на сумата от 400 лв. разноски по делото.В молбата пълномощникът на взискателите
не е посочил изпълнителен способ.Към молбата е представен договор за правни услуги
за образуване на изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД с договорено и платено
възнаграждение в размер на 230 лв.Представен е и изпълнителен лист от 15.11.2019
г. на СРС, 174 с-в по гр.д.№ 32786/19 г. на СРС за осъждане на „Т.С.“ ЕАД за
заплащане на сумата от 350 лв.-разноски в хода на производството.
С постановление от
11.12.2019 г. ЧСИ е приел разноски по изпълнителното дело в общ размер на
278,00 лв., от които 230,00 лв.-за адвокатско възнаграждение.
На
13.12.2019 г. ЧСИ е връчил на длъжника покана за доброволно изпълнение с
посочен размер на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело
в размер на 230 лв.
Длъжникът
е направил възражение за прекомерност на посочения в поканата за доброволно
изпълнение адвокатски хонорар /заведено с вх.№ 17831/17.12.2019 г./ като
надвишаващ предвидения размер в чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
20.12.2019 г. длъжникът е получил съобщение, че ЧСИ М.Б.е отказал да намали претендирания
адвокатски хонорар и размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Частната жалба е изпратена
по куриер с дата на 27.12.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е
подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Възражението за недопустимост на частната жалба поради
неплащане на държавна такса е неоснователно.С молба вх.№ 83/06.01.2020 г.
жалбоподателят е представил доказателства за заплатена държавна такса по сметка
на СГС в размер на 25 лв. по частната жалба.Следва да се посочи, че невнасянето
на държавната такса е въпрос, който касае редовността, а не допустимостта на
частната жалба.
Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело
е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното
възнаграждение, посочени в чл.7, ал.2, т.1.
Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателите по чл.10, ал.1, т.2
от цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, в която дори не е посочен изпълнителния способ съгласно
изискването на чл.426, ал.2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни
действия.
Поради изложените съображения обжалваното
разпореждане следва да се измени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника
на взискателите да се намали до размера на 200 лв. с оглед разпоредбата на чл.10,
ал.1, т.1 и & 2 от ДР на Наредба № 1/04 г.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
разпореждането за разноски от 20.12.2019 г. по изп.д.№ 20198380406962
по описа на ЧСИ М.Б.в частта, с която е определен размер на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя И.Г.П.-адв.И.П.за сумата над 200,00 лв. до 230,00 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя И.Г.П.-адв.И.П.за сумата над 200,00 лв. до 230,00 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.