Решение по дело №672/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2732
Дата: 30 април 2020 г. (в сила от 30 април 2020 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20201100500672
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 30.04.2020  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в,  в закрито заседание на 29.04.2020 г. в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

          мл.с. ИВА НЕШЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Александрова ч.гр.д.№ 672 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.

            Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД-длъжник по изп.д.№ 20198380406962по описа на ЧСИ М.Б.срещу постановлението, с което съдебният изпълнител е отказал да намали след направено възражение претендираното адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателите от 230,00 лв. на 200,00 лв.Жалбоподателят твърди, че след получена покана за доброволно изпълнение е подал възражение, с което е поискал да бъде намален размера на адвокатския хонорар до посочения в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което ЧСИ не е уважил.Излага доводи, че приетият хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200,00 лв. и включва и сума за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквито в случая не са извършвани, тъй като длъжникът е платил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.Изразява становище, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.Твърди, че едноличен собственик на дружеството е Столична община, а общините са „сигурни платци“.Моли съда да отмени обжалваното постановление, с което ЧСИ М.Б.е отказал да намали адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в чл.10, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Претендира разноски.

            Ответникът по частната жалба- И.Г.П.оспорва същата.Твърди, че жалбата е недопустима, тъй като не е внесена дължимата държавна такса.Излагат доводи, че договореният и платен адвокатски хонорар от 230,00 лв. е в съответствие с материалния закон.Твърди, че размерът и обемът на адвокатското представителство в рамките на изпълнителния процес зависи изцяло от процесуалното поведение на страните и най-вече на длъжника, и че при образуването на изпълнителното дело не е възможно да се извърши преценка за фактическата и правна сложност на делото и реално осъществения обем на процесуално представителство.Излага доводи, че дългът не е погасен и ще се наложи извършването на процесуално представителство в рамките на изпълнителното производство за извършване на действия с цел удовлетворяване на незаплатените вземания.Моли съда да остави частната жалба без уважение.Претендира разноски.

            ЧСИ М.Б.излага мотиви за неоснователност на частната жалба, тъй като определеният размер от 230,00 лв. съвпада с минималния такъв съгласно чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело № 220198380406962 по описа на ЧСИ М.Б.е образувано по молба на И.Г.П.чрез пълномощника му-адв.К.С.срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2019 г. по гр.д.№ 32786/19 г. на СРС, I ГО, 174 с-в за заплащане на сумата от 400 лв. разноски по делото.В молбата пълномощникът на взискателите не е посочил изпълнителен способ.Към молбата е представен договор за правни услуги за образуване на изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД с договорено и платено възнаграждение в размер на 230 лв.Представен е и изпълнителен лист от 15.11.2019 г. на СРС, 174 с-в по гр.д.№ 32786/19 г. на СРС за осъждане на „Т.С.“ ЕАД за заплащане на сумата от 350 лв.-разноски в хода на производството.

С постановление от 11.12.2019 г. ЧСИ е приел разноски по изпълнителното дело в общ размер на 278,00 лв., от които 230,00 лв.-за адвокатско възнаграждение.

            На 13.12.2019 г. ЧСИ е връчил на длъжника покана за доброволно изпълнение с посочен размер на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 230 лв.

            Длъжникът е направил възражение за прекомерност на посочения в поканата за доброволно изпълнение адвокатски хонорар /заведено с вх.№ 17831/17.12.2019 г./ като надвишаващ предвидения размер в чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            На 20.12.2019 г. длъжникът е получил съобщение, че ЧСИ М.Б.е отказал да намали претендирания адвокатски хонорар и размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Частната жалба е изпратена по куриер с дата на 27.12.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Възражението за недопустимост на частната жалба поради неплащане на държавна такса е неоснователно.С молба вх.№ 83/06.01.2020 г. жалбоподателят е представил доказателства за заплатена държавна такса по сметка на СГС в размер на 25 лв. по частната жалба.Следва да се посочи, че невнасянето на държавната такса е въпрос, който касае редовността, а не допустимостта на частната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното възнаграждение, посочени в чл.7, ал.2, т.1.

Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателите по чл.10, ал.1, т.2 от цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, в която дори не е посочен изпълнителния способ съгласно изискването на чл.426, ал.2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни действия.

 Поради изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се измени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите да се намали до размера на 200 лв. с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и & 2 от ДР на Наредба № 1/04 г.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ разпореждането за разноски от 20.12.2019 г. по изп.д.№ 20198380406962 по описа на ЧСИ М.Б.в частта, с която е определен размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя И.Г.П.-адв.И.П.за сумата над 200,00 лв. до 230,00 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

            НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя И.Г.П.-адв.И.П.за сумата над 200,00 лв. до 230,00 лв.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.