Р Е Ш Е Н И Е №1271
07.08.2020 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети
юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 8191/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.С.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-0329-001368/09.12.2019 г., издадено от С.Ю.Х. – в *** в частта, с която на основание чл. 175,
ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
са наложени административно наказание „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В останалата си част, с която на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137е от ЗДвП, наказателното постановление не се обжалва и на основание чл. 64, б.
„б“ от ЗАНН е влязло в сила.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят не оспорва да е
извършил вменените му във вина деяния, но твърди, че за нарушението по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП е следвало да му бъде наложено единствено административно
наказание глоба, но не е лишаване от право да управлява моторно превозно средство
(МПС). Сочи, че лишаването му от право да упражнява тази дейност ще го постави
в невъзможност да работи, а оттам и да осигурява необходимите средства за
издръжка за семейството си. Поддържа, че мотопедът, който е управлявал при
извършване на деянието, е бил изправен и с поведението си не е застрашил
другите участници в движението, както и че му се е наложило спешно да излезе в
момент, когато не е разполагал с друго превозно средство. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебното заседание, в което е даден ход на
съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна със съпроводителното писмо с вх. №
85054 от 31.12.2019 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, взема
становище производството по издаване на наказателното постановление да е
законосъобразно проведено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от И.С.С., спрямо когото са
наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 11.12.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
17.12.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в
обжалваната си част по т. 1 по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 27.10.2019 г. в 10:42 часа в село Белозем, на ул.
„Франц Коков“/Стара планина жалбоподателят И.С.С. управлявал мотопед с марка
Симсом, син на цвят и с номер на рама ***, като по време на движение не
използвал защитна каска. Мотопедът, управляван от жалбоподателя С., не бил
регистриран.
По същото време и на посочения пътен участък се
намирал и в.п.д. началник на РУ Раковски С.Ю.Х., който забелязал движението на С.
без защитна каска и го спрял за проверка. След това Х. повикал свидетелите К.С.Т.
и П.Й.Т. – *** в ***, и останал на място до тяхното пристигане. Съгласно
утвърдения график двамата свидетели били включени съвместно в наряд за времето
от 07:00 ч. до 19:00 ч. на 27.10.2019 г.
След пристигането си свид. Т. – *** при ***, извършил
проверка, на която присъствал началникът на районното управление С.Ю.Х., след
което съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. №
141411 от 27.10.2019 г. против жалбоподателя С.. АУАН бил съставен в
присъствието на свид. Т., който бил посочен като свидетел по акта, и на в *** С.Ю.Х.,
чието присъствие обаче не било вписано в акта. На жалбоподателя бил връчен
препис от АУАН срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К.С.Т. и
П.Й.Т.. Двамата поддържат констатациите по съставения АУАН. При съвместния
анализ на свидетелските показания и обясненията на жалбоподателя С. съдът
приема за доказан по делото факт и че длъжностното лице, издало НП - *** С.Ю.Х.,
е присъствало лично по време на проверката, като дори последният я е инициирал,
подавайки сигнал за спиране на жалбоподателя по време на движение и след това е
повикал свидетелите Т. и Т.. Това твърдение на жалбоподателя не само не е
оборено от свидетелските показания, но дори намира подкрепа в тях. И двамата
свидетели са категорични, че към датата на деянието длъжността началник на
районното управление Раковски е изпълнявал именно подписалият НП С.Ю.Х., както
и че е имало случаи, в които последният сам да установи дадено нарушение на
правилата за движение, след което да ги повика за съставянето на АУАН.
Свидетелят Т. изяснява още, че в тези случаи въпреки присъствието на началника
на РУ по време на проверката, практиката е била той да не бъде посочван в
съставения АУАН, а като свидетел бил вписван полицейският служител, с когото
актосъставителят бил назначен в наряд. След предявяването на обяснението на
лист 6 от приобщената по делото прокурорска преписка № 9313/2019 г. по описа на
РП – Пловдив свид. Т. изяснява, че той лично е снел обяснението от
жалбоподателя и още в него нарушителят е посочил, че е бил спрян именно от началника
на районното управление. В тази връзка свидетелят обяснява, че ако това не е
отговаряло на истината, твърдението на жалбоподателя е щяло да бъде изследвано
и проверено, но доколкото в случая такава проверка не била правена, то
твърдението трябва да отговаря на обективно случилото се. Тези показания се
ползват с доверие от настоящия състав, поради което и съдът приема от
фактическа страна за доказано, че длъжностното лице, издало обжалваното НП, е
присъствало непосредствено при извършването на проверката.
От писмо с вх. № 2713/14.01.2020 г. (лист 7 от делото)
се установява, че мотопед с номер на рама *** не е бил регистриран към дата
27.10.2019 г.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП.
Съдът намира, че от събраните и проверени по делото
доказателствени материали се установява, че на посочените в НП време и място –
на 27.10.2019 г. в 10:42 часа в село Белозем, на ул. „Франц Коков“/Стара
планина, жалбоподателят С. е управлявал мотопед с марка Симсон, с номер на рама
***, който не е регистриран. Фактът, че превозното средство не е било
регистрирано към датата на извършване на деянието, е доказан по делото от
постъпилата справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, приложена на
лист 7 от делото, която е изготвена след проверка в системата
АИС-КАТ-Регистрация. От показанията на свидетелите Т. и Т., както и от
писмените доказателства се установяват още датата, мястото на извършване на
деянието и неговото авторство от страна на жалбоподателя С.. Последният в
обясненията си не оспорва тези обстоятелства.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че при
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени и
неотстраними процесуални нарушения, които влекат неговата незаконосъобразност и
обуславят отмяната му в обжалваната част. На първо място наказанията по т. 1 от
НП са наложени при неправилно приложена санкционна норма. Жалбоподателят е
наказан за това, че от фактическа страна е управлявал моторно превозно
средство, което не е регистрирано. Тези факти правилно са подведени под състава
на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Следователно регламентират се
две отделни изисквания към моторните превозни средства и ремаркетата, за да
бъдат допускани до пътищата отворени за обществено ползване – първото е да
бъдат регистрирани, а второто е да са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Неизпълнението на всяко от тези
изисквания съставлява самостоятелно административно нарушение, което се
осъществява при настъпването на различни факти в обективната действителност. В
тази връзка с § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства е дадена легална дефиниция на
понятието „регистрация“ и то представлява административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Едновременното извършване на двете разгледани
нарушения обаче е невъзможно, тъй като за да бъде осъществено деянието по
предл. 1-во, е необходимо да се управлява МПС преди да е завършила регистрацията му, докато за деянието по предл.
2-ро трябва регистрацията на превозното средство вече да е завършила и то да
има издадени табели с регистрационен номер. В процесния случай съгласно
описаните факти в обстоятелствената част на НП жалбоподателят С. е наказан за
управление на мотопед, който не е бил регистриран, т.е. управлявал го е преди
да има издадено необходимото административно разрешение за участие на мотопеда в пътното движение, както и преди да са му били издадени табели с регистрационен номер.
Приложимата санкционна разпоредба към това административно нарушение е чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП. С последната са предвидените административните наказания за
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер
/следователно относимо е първото предложение/. Наказанията на жалбоподателя по
т. 1 от НП обаче са наложени на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба с предвидените наказания се наказва водач,
който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния
номер не са поставени на определените за това места. Като се съобрази, че с
разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП се санкционират случаите, при
които се управлява МПС с вече издадени регистрационни табели, но без те да са
поставени, а с приложената в случая разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1, предл.
1 от ЗДвП са предвидени значително по-ниски по размер наказания за управление
на МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места, то се прави извод, че в хипотезата на приложената
санкционна разпоредба попадат само случаите, когато управляваното МПС е вече
регистрирано, има издадени табели с регистрационен номер и при това тези табели
са налични по време на движението му, но без да са поставени на определените за
това места.
По гореизложените съображения съдът приема, че е
налице непреодолимо противоречие между установените факти и приложената
санкционна разпоредба, което внася неяснота във волята на
административнонаказващия орган и съществено ограничава правото на защита на
наказания. В случая както в АУАН, така и в НП е описан един вид административно
нарушение – управление на МПС, което не е регистрирано и следователно въобще
няма издадени табели с регистрационен номер, но по т. 1 от НП са наложени
наказания за напълно различен вид административно нарушение, което е
несъвместимо с приетата от АНО фактическа обстановка, а именно приложена е
санкционна разпоредба за деяние, при което се управлява едно вече регистрирано
МПС, с издадени табели с регистрационен номер, които са налични по време на
движението му, но не са поставени на определените за това места (така Решение № 1030/03.08.2020 г. по к.а.н.д. №
1083/2020 г. на Административен съд – Бургас).
Неправилно приложената санкционна разпоредба е
съществен процесуален порок, влече незаконосъобразност на НП в съответната част
и съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Съдът не разполага с
правомощие за пръв път с въззивното решение да измени основанието, на което са
наложени наказанията – произнасянето му е по законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление така, както то е издадено.
На следващо място съдът намира, че е допуснато и друго
съществено процесуално нарушение, което на самостоятелно основание обуславя
отмяна на обжалваното НП. Последното е издадено в нарушение на разпоредбата на
чл. 51, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН. Това е така, защото по делото категорично се доказа,
че проверката на жалбоподателя е извършена от длъжностното лице, което
впоследствие е издало НП, а именно в.п.д. началника на РУ Раковски при
ОДМВР-Пловдив. Същият, след като лично е възприел фактите, включени в предмета
на доказване, е приел те да осъществяват съответните административни нарушения
и след това е сигнализирал на автопатрул в състав свидетелите Т. и Т., които са
съставили АУАН. По този начин длъжностното лице, издало наказателното
постановление, предварително е изразило становище по вмененото на жалбоподателя
деяние, с което е нарушил принципа за безпристрастност на наказващия орган. В
този смисъл е и залегналото становище в Препоръка R(80)2 на Комитета на
министрите към СЕ относно упражняването на дискреционни правомощия на
административните власти. Преценката на наказващия орган има ли извършено
нарушение, извършено ли е виновно и кой е авторът му като първа контролна
инстанция в административнонаказателното производство следва да бъде направена
за първи път в процедурата по раздел IV от ЗАНН – производство по налагане
на административните наказания. Недопустимо е тази преценка да предхожда
производството по налагане на наказанието. В настоящия случай е било налице
основанието по чл. 51, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, което съгласно правилото по чл. 51, ал. 2 от ЗАНН е
задължавало наказващия орган да се отведе. Като не е сторил това, той е
допуснал съществено процесуално нарушение, което на самостоятелно основание обуславя
отмяна на наказателното постановление (така Решение
№ 103 от 26.03.2020 г. по к.а.н.д. № 105/2020 г. на Административен съд –
Добрич). Разпоредбите на чл. 51, ал.1 и ал.2 от ЗАНН са императивни и
осигуряват законосъобразното и безпристрастно развитие и приключване на
административнонаказателното производство. В случая преценката на АНО се гради
не на събраните доказателства, както изисква правилото по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, а на личните впечатления, които длъжностното лице е формирало още по
време на проверката и преди съставянето на АУАН. По този начин е издадено едно
незаконосъобразно наказателно постановление, което трябва да бъде отменено в
обжалваната си част.
Страните не са поискали присъждането на разноски в
процеса.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0329-001368/09.12.2019
г., издадено от С.Ю.Х. – *** – Пловдив В
ЧАСТТА, с която на И.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата са наложени
административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала
ХБ