Р Е
Ш Е Н И Е
№
260039
гр.
Севлиево, 11.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на петнадесети
октомври
през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря
Силвия Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 237 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Жалбоподателят И.М.А. *** е обжалвал наказателно
постановление / НП / № 07-010 от 30.04.2020 година на Началника на Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ със седалище в гр.
Бургас, с което за извършено нарушение по чл. 32, ал. 1 от Закона за
рибарството и аквакултурите /ЗРА/ във връзка с т. 5, б. „б“ и т. 18, б. „г“ от
Приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 от ЗРА и на основание чл. 70, ал.1 от ЗРА му е
наложена глоба в размер на 3000,00 лева; на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА за
извършено нарушение по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА му е наложена глоба в размер на
2000,00 лева и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети един брой гумена
лодка, зелена, марка „Колибри“, два броя гребла – алуминиеви с черни дръжки и
лопати, шест броя хрилни мрежи с приблизителна дължина около 40 м. всяка – общо
240 метра, оставени на съхранение в РУ на МВР – Севлиево, за които е записано,
че са отнети с НП № 07-009 от 27.04.2020 година.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното
постановление като незаконосъобразно и
необосновано по развити съображения в тази насока.
За ответника по жалбата се явява представител, който направи
искане жалбата да
се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен
на жалбоподателя на 11.06.2020 година. Жалбата е постъпила в канцеларията на
ИАРА на 18.06.2020 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от
съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 04.05.2019 година през вечерта свидетелите Г.П.В. и И.Л.Л.
– служители на РК – ЦД – Русе ТЗ – Габрово, заедно с доброволния сътрудник К.К.,
влезли на рутинна проверка с лодка в язовир „Александър Стамболийски“. Около
01:20 часа през нощта, в местността около „Любчов паметник“ свидетелите И.Л. и
доброволният сътрудник К.К. открили три броя мрежи, поставени във водата в
работно положение, две от които извадили. При опита си да извадят третата мрежа
двамата свидетели срещнали трудност, тъй като от другата страна на мрежата,
някой също дърпал същата. При срещането на двете лодки, двете лица, намиращи се
в другата лодка – жалбоподателят А. и свид. И., казали на служителите на ИАРА:
„…оставете ни мрежите, това са нашите мрежи, това е наша територия, нямате
място тук, махайте се, това не е ваша работа…“. Тогава свидетелят Л. се
легитимирал и двете лодки излезли на брега, където бил свид. В., който
наблюдавал ситуацията с уред за нощно виждане. При излизането на брега проверяващите
констатирали, че в лодката на жалбоподателя и свид. И. имало още три броя мрежи
с уловена риба в тях от вида шаран, каракуда и сом. На място били извикани
полицейски служители. Рибата, намираща се в шестте броя мрежи, била извадена от
тях и претеглена със служебна везна. След това нарушителите заедно с
проверяващите отишли в РУ на МВР – Севлиево, където бил съставен Констативен
протокол № 000778 от 04.05.2019 година, в който били описани горепосочените
фактически обстоятелства, иззетите гумена лодка с гребла и лопати, шестте броя
хрилни мрежи по около 40м. и Ф на окото 80мм. с обща дължина 240 м., както и
извадената и претеглена със служебната везна риба в следните количества и
видове:, 1бр. сом – 3,100кг.; 7 броя
шарани с общо тегло 19,100 кг.; 11 броя каракуда с общо тегло 12,500 кг или
общо количество 34,700 кг. Констативният протокол бил предявен за подпис на
жалбоподателя, който отказал да го подпише. Въз основа на този констативен
протокол в 06:00 часа, свидетелят И.Л.Л., в присъствието на свид. Г.В.,
съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
№ В 0016156 за това, че на 04.05.2019 година около 01:20 часа на язовир
„Александър Стамболийски“, местност „Любчов паметник“ и „Скъсания мост“ /община
Севлиево/ жалбоподателят А. извършвал риболов по смисъла на параграф 1, т. 28
от ДРЗРА, като с лодка във водата борави с хрилни мрежи, поставени в работно
положение, и под негов контрол ги изважда от водата, с което си деяние нарушава
чл. 39а, ал. 1 от ЗРА. В акта е записано, че количеството риба е иззето с КП №
778 от 04.05.2019 година и че със същия КП са иззети риболовните уреди,
средства и приспособления, с които е извършено нарушението и предадени на
съхранение в РУ на МВР – Севлиево. След съставянето на АУАН, същият бил
предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му. Видно от
приложения по делото акт жалбоподателят е отказал да подпише акта, като отказът
му бил удостоверен с подписа на свид. В.. Препис от акта не бил връчен на
жалбоподателя и същият не депозирал писмени възражения срещу него в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт и влязлото в сила на 05.03.2020
година Постановление на РП – Севлиево за прекратяване на наказателно
производство и изпращане на делото по компетентност на административно –
наказващия орган /АНО/, както и въз основа на и материалите по ДП № 182/2019 година по описа
на РУ на МВР – Севлиево, било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Същото е съставено за това, че при рутинна проверка от служители на ИАРА и
доброволен сътрудник, на 04.05.2019 година около 01:20 часа през нощта, на
язовир „Александър Стамболийски“ между местностите „Любчов паметник“ и
„Скъсания мост“ – община Севлиево, е установено, че И.М.А., заедно с Х. М. И.,
извършва риболов по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА, като от гумена лодка
във водата борави с хрилни мрежи с обща дължина около 240 метра и улов на
пролетно – лятно размножаващи се риби с общо тегло 34,700 кг., измерена със
служебна везна, от вида: 1 бр. сом –
3,100кг.; 7 броя шарани с общо тегло 19,100 кг.; 11 броя сребриста каракуда с
общо тегло 12,500 кг., дарена на Зоопарк – Габрово. В наказателното
постановление е записано, че риболовът се извършва по време на забрана за
всякакъв вид риболов на пролетно – лятно размножаващи се риби, каквито са
уловените сом, шаран и сребриста каракуда, във воден обект по чл. 3, ал. 1, т.
2 от ЗРА с надморска височина до 500 метра, както и това, че на място е
съставен КП № 778 от 04.05.2019 година и уведомено РУ на МВР – Севлиево.
Въз основа на
описаните фактически обстоятелства наказващият орган е квалифицирал извършените
от А. деяния като нарушения на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА и на чл. 32, ал. 1 от ЗРА,
за което и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА му е наложил глоба в размер на
2000,00 лева и на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА глоба в размер на 3000,00
лева.
В наказателното постановление е посочено, че се отнемат един
брой гумена лодка, зелена, марка „Колибри“, два броя гребла – алуминиеви с
черни дръжки и лопати, шест броя хрилни мрежи с приблизителна дължина около 40
м. всяка – общо 240 метра, които са оставени на съхранение в РУ на МВР –
Севлиево и са отнети с НП № 07-009/27.04.2020 година.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
установена от показанията на разпитаните свидетели – Г.В., И.Л., К.К. и Х. И., както и писмените доказателства – АУАН; НП; КП от 04.05.2019 година; Заповед № РД 09-25 от 21.01.2014 година на Министъра на
МЗХ; Заповед № ЧР 214/19.05.2015 година; Заповед № РД-09-347 от 11.04.2018
година на Министъра на земеделието, храните и горите; Заповед № РД 09-376 от
12.04.2019 годна; материалите по ДП № 182/2019 година по описа на РУ на МВР –
Севлиево и 2 броя наказателни постановления
срещу жалбоподателя А., описани в обжалваното наказателно постановление.
По делото бяха разпитани в качеството на свидетели двамата служители на
ИАРА, които са извършили проверката и констатирали твърдяното административно
нарушение. В показанията си пред съда те потвърдиха описаната по – горе
фактическа обстановка, като разказаха подробно как е протекла същата. От
показанията им, както и от показанията на доброволния сътрудник – свид. К.К.,
се установи, че свидетелите Л. и К. са извадили първо намерените във водата две
мрежи, поставени в работно положение, след което, при тегленето на третата
такава, са стигнали до лодката на жалбоподателя и свид. И., които са теглили
същата мрежа от другата страна и които са заявили, че мрежата е тяхна и са
поискали тя да не бъде пипана от проверяващите. От показанията на разпитаните
свидетели, както и от съставените по време на проверката писмени доказателства,
се установява, че в лодката на жалбоподателя и свид. И. имало още три мрежи, в
които имало уловена риба, която в последствие била претеглена и дарена на
зоопарка в гр. Габрово.
Жалбоподателят не се яви в провелото се по делото съдебно заседание. За
оборване на обвинителната теза същият ангажира показанията на свид. И., който обясни
пред съда, че на инкриминираната дата отишъл заедно със жалбоподателя на язовир Александър
Стамболийски и че на отсрещната страна, на която били застанали, дошъл джип, от
който слезли няколко човека, надули лодка и с нея влезли в язовира и започнали
да поставят рибарски мрежи във водата. Когато отишли до тях жалбоподателят и
свид. И. им казали, че те се били установили да риболовстват на това място,
поради което да отидат по - надолу, но хората им казали, че „са за бързо, за
час – два“ и заминали по – надолу с лодката. Около 24:00 часа свид. И.
предложил на жалбоподателя да влязат във водата с тяхната лодка и да махнат
мрежите, за да могат да ловят риба. А. се съгласил и двамата отишли с лодката
на другия бряг, където намерили три – четири чувала. Джипът го нямало. Тогава
двамата се разбрали да извадят мрежите и да ги оставят на техния бряг, след
което да решат какво ще правят. Така те извадили две мрежи, при което видели,
че отсреща срещу тях идва друга лодка, от която им светели. Хората от тази
лодка попитали жалбоподателя и свид. И. какво правят там, а И. им казал: „…Нали
ви казахме да не ни правите беля и да хвърляте тук пред нас…“. След като
повторил тази реплика няколко пъти, двете лодки се ударили и в този момент единият
от хората в насрещната лодка извадил спрей и напръскал в очите свидетеля След
това всички излезли на брега, където проверяващите се легитимирали, че са от
ИАРА. Според И. в лодката им имало две – три мрежи, а в лодката на
проверяващите още няколко такива мрежи. Свидетелят заяви, че знаел, че в този
период на годината е забранен улова на риба.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
НП
е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № РД 09-25 от 21.01.2014 год. на Министъра на МЗХ. АУАН
е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 91, ал.1 от ЗРА и посочената
по-горе Заповед.
Съдът намира, че в хода на
производството административно наказващият орган е допуснал процесуални
нарушения при установяване на административното нарушение и по-конкретно при
предявяване и връчване на препис от акта за нарушение, които опорочават
издаденото, въз основа на този акт, наказателно постановление. Допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила – чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
Според посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се
запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия
орган, когато промени адреса си, както и при подписване на акта на нарушителя
се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на
неговото подписване. Целта на връчването на препис от акта е да запознае лицето
с образуваното спрямо него административно наказателно производство, с
нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи
своите писмени и гласни възражения и доказателства. Установяването на тези
обстоятелства, както и че актът е бил предявен на нарушителя и му е дадена
възможност да се запознае със съдържанието му, подлежи на доказване с всички
доказателствени средства. В конкретният случай се установи, че на нарушителя не
е бил връчен екземпляр от АУАН. Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН предвижда
след подписването на акта препис да се връчи на нарушителя срещу разписка.
Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си санкция за него
да не получи един екземпляр от акта, тъй като той има право да направи
възражения в тридневен срок. Дори при наличие на отказ от жалбоподателят
да подпише АУАН /какъвто е настоящия
случай/, не се изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис,
тъй като това са две последователни и самостоятелни действия. След като
приключи процедурата по съставяне на акта, актосъставителят следва да връчи
препис на нарушителя, като ако същия откаже да го получи това следва да се
отбележи в разписката. Неслучайно законодателят изисква към АУАН да е
предвидена самостоятелно наличие на разписка, касаеща връчването на препис от
него, която следва да се оформи независимо и без значение дали по-горе в акта е
положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на
свидетел. Ето защо съдът приема, че съществено е опорочена процедурата по
връчване на акта за установяване на административно нарушение. Отказът да се
подпише акта от нарушителя не освобождава
органа от задължението екземпляр от акта да му бъде връчен. Съществено е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, който не е могъл в установения в
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок да се възползва от правото си да даде писмени
възражения. Нарушението на това правило е самостоятелно основание за отмяна на
процесното наказателно постановление. В случая допуснатото нарушение е от категорията на абсолютните, водещи до
незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с
издаването на НП по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО е следвало да констатира
допуснатото процесуално нарушение и да
го отстрани, като връчи АУАН на нарушителя. Като последица от изложеното
наказателното постановление, следва да бъде отменено само на това основание.
Тук следва да се посочи критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. В
настоящия случай горното нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй
като е във връзка с правото на защита на жалбоподателя. След като има
неизпълнение на задължението на актосъставителя да предяви АУАН на нарушителя,
то жалбоподателят А. е бил лишен от възможността на разбере за
какво точно свое виновно поведение се обвинява с акта, какви нарушения се
твърди, че е извършил. Същият е бил
лишен и от възможността да организира адекватно и в пълен обем защитата си,
като направи необходимите за това коректни възражения, които да се вземат в
предвид както от актосъставителя, така и от наказващия орган. Нещо повече
нарушението по чл.43, ал.1 ЗАНН се е
отразило върху цялото производство, като се има предвид, че съгласно чл.36,
ал.1 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със съставяне
на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Всички
гореизброени разпоредби на ЗАНН са все процесуални гаранции за осъществяване
правото на защита на наказаното лице и затова нарушаването им винаги се
преценява като съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Съдът счита за необходимо да отбележи и друго съществено
процесуално нарушение, което е допуснато при съставянето на НП, което също води
до неговата отмяна, а именно на разпоредбата на
чл.43, ал.2 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо
да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели,
присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и
непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или
личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат
за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответния
контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за
неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за
това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.
Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица
както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели
нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било
установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.
Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това
са лица, чието участие се налага само в случай, че лицето, посочено като
нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното,
тези четири категории свидетели удостоверяват различни факти и обстоятелства.
Ето защо според съда,
за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на
актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част
от акта, свидетелят по чл.43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
До този извод съдът достигна и анализирайки разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3,
чл.42, т.7 от ЗАНН и чл.43, ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл.42, т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва
да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта.
Съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един
свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от
последното, и след като съгласно чл.42, т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит
се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване
или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при
отказа следва да е лице, различно от другите по-горе посочени свидетели, но в
конкретния казус се установи, че посочения в акта свидетел на отказа да се
подпише акта и получи препис от него е също така служител на ИАРА, който заедно
с актосъставителят е лицето, което е присъствало при констатиране на
нарушенията, т.е. техен очевидец и свидетел по акта Г.В.. Това се потвърждава
категорично и от самия оригинал на АУАН, приложен по делото. Нарушението на това правило представлява още
едно процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на
процесното наказателно постановление, без да се разглежда спора от съда по същество.
Съобразявайки изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатски
хонорар в размер на сумата от 300,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление 07-010 от 30.04.2020
година на Началника на Отдел „Рибарство
и контрол – Централен Дунав” към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ със седалище в гр. Бургас, с което на И.М.А., за извършено
нарушение по чл. 32, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ във
връзка с т. 5, б. „б“ и т. 18, б. „г“ от Приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 от
ЗРА и на основание чл. 70, ал.1 от ЗРА му е наложена глоба в размер на 3000,00лв.
/три хиляди/ лева; на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА за извършено нарушение по
чл. 39а, ал. 1 от ЗРА му е наложена глоба в размер на 2000,00лв. /две хиляди/
лева и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети един брой гумена лодка,
зелена, марка „Колибри“, два броя гребла – алуминиеви с черни дръжки и лопати,
шест броя хрилни мрежи с приблизителна дължина около 40 м. всяка – общо 240
метра, които са отнети с НП № 07-009 от 27.04.2020 година и оставени на
съхранение в РУ на МВР – Севлиево, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ да
заплати на И.М.А., направените от него разноски по делото за адвокатски хонорар
в размер на сумата от 300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: