Р Е Ш
Е Н И Е
С., 22.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на двадесети и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 13777/2011 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.227 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ЗК Л.И.“ АД твърди, че
на 19.08.2007 г., около 05:35 часа в гр.С., по бул.“Цариградско шосе“ на около
300 м след надлеза на бул.“Алея Яворов“, водачът Р. С., при управление на л.а.
марка „Фиат“, модел „Регата“ с рег.№ *******, с концентрация на етилов алхокол
в кръвта от 2,80 промила, установено по надлежден ред, виновно е причинил
настъпване на пътнотранспортно произшествие.
На посочената дата Р. е
управлявал собствения си автомобил със скорост от около 100 км/ч, като на около
300 м след надлеза на бул.“Алея Яворов“ реализира ПТП със спрелия в най-лявата
пътна лента и светлинно обозначен товарен автомобил „Шкода Мадара“ с рег.№ *******,
участващ в ремонтни дейности. При удара лекия автомобил навлязъл под долната
част на товарния, завъртял се в хоризонтална плоскост, като по платното за
движение не са констатирани спирачни следи. В л.а. на предна дясна седалка
пътувал С.Р.. В резултат на виновното поведение на водача на автомобила на
пътника е причинено телесно увреждане – открита черепно-мозъчна травма,
несъвместима с живота, вследствие на което същият е починал. Настъпил е летален
изход и за водача Р. С..
Към момента на настъпване на
ПТП-то за лекия автомобил е налице валидно сключен договор за застраховка
гражданска отговорност с ищцовото дружество.
Според ищеца вината на водача
за осъществяване на процесния индицент е беспорно установена, но тъй като
същият е починал в резултат на ПТП-то, образуваното срещу него досъдебно производство
е прекратено с Постановление от 29.04.2008 г.
Ответниците са наследници при
условията на универсално правоприемство на Р. С.. Във връзка с пътния инцидент
и поради настъпилия противоправен резулта, пред ищцовото дружество е била предявена
претнция по реда на чл.105 от КЗ за изплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от наследниците на починалия С.Р. – Р.Р. и Д.Е., баща и
майка. Изплатеното им застрахователно обезщетение е в размер от 40 000 лв.
Съобразно разпоредбата на
чл.274,ал.1, т.1 от КЗ вр.с чл.45 от ЗЗД застрахователят има право да получи от
застрахования, респ. от лица, които отговарят за неговите задължения, платеното
обезщетение, когато застрахованият, при настъпване на ПТП е управлявал
автомобила след употреба на алкохол с концентрация над допустимата по закон
норма.
В тази връзка ищецът моли
съда да осъди ответниците да му заплатят сумата от 40 000 лв. ведно със
законна лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите. Претендира разноски в производството. Прилага
доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответницата С.С. оспорва
предявените искове по основание и по размер.
Твърди, че образуваното
досъдебно производство по повод настъпилото ПТП е приключило с Постановление за
прекратяване на НП от 24.04.2008 г. на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Това
постановление няма последица на влязла в сила присъда по смисъла на чл.300 от ГПК, поради което и не решава по задължителен за съда начин въпросите за
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. С оглед
това ответницата, майка на починалия водач, оспорва изцяло наличието на вина на
синът си Р.. Счита, че единственото виновно поведение е на работниците на фирма
„П.и с.“ ЕАД, което поведение е в значителна причинно-следствена връзка с
произшествието.
Прави възражение за
съпричиняване в значителна степен от страна на починалия С.Р., който е пътувал
без обезопасителен колан и се е качил в автомобил, за който знае, че се
управлява от шофьор, употребил алкохол.
Прави възражение за
прекомерно завишено обезщетение с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Предявява обратен иск с
правно основание чл. 49 вр.с чл.45 от ЗЗД срещу „П.и с.“ ЕАД, .
Пред вид изложеното моли съда
да отхвърли така предявените искове. При условията на евентуалност, ако
исковете бъдат уважени, моли съда да осъди „П.и с.“ ЕАД да й заплати сумата,
която бъде осъдена да заплати на ищеца в производството. Претендира разноски.
Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът С.С. оспорва
предявения иск по основание и по размер.
Оспорва наличието на вина на
водача на автомобила, като твърди вина на работниците на фирма „П.и с.“ ЕАД. Прави
възражение за съпричиняване в значителна степен от страна на починалия С.Р.,
който е пътувал без обезопасителен колан и се е качил в автомобил, за който
знае, че се управлява от шофьор, употребил алкохол.
Пред вид изложеното моли съда
да отхвърли така предявените искове.
По делото е конституирано
трето лице – помагач на ответницата С.С. „П.и с.“ ЕАД, ***, В качеството си на
ответник по евентуално предявения обратен иск това дружество го оспорва изцяло
по основание и по размер.
Твърди, че т.а. е бил добре
осветен и сигнализирин, забелязвал се е от далечно разстояние. Твърди изцяло
вина на водача на лекия автомобила, който е управлявал МПС-то след употреба на
алкохол, доказана по надлежден ред. Освен това е установено, че скоростта на
автомобила към момента на удара е била около 100 км/ч.
Предвид изложеното моли
предявеният срещу него обратен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните
доказателства се установява по несъмнен начин, че на 19.08.2007 г., около 05:35 часа в гр.С., по бул.“Цариградско шосе“ на
около 300 м след надлеза на бул.“Алея Яворов“, водачът Р. С., при управление на
л.а. марка „Фиат“, модел „Регата“ с рег.№ *******, с концентрация на етилов
алхокол в кръвта от 2,80 промила, установено по надлежден ред, виновно е
причинил настъпване на пътнотранспортно произшествие, като при този пътен
инцидент са починали водачът на автомобила и возещият се на предна дясна
седалка пътник С.Р..
Не се спори и относно факта,
че по отношение на лекия автомобил към момента на настъпване на ПТП-то, е било
налице валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
За станалото пътно -
транспортно произшествие е образувано досъдебно производство, което е
прекратено с постановление за прекратяване на от 24.04.2008 г., на основание
чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.4 вр.с чл.199 от НПК поради смърт
на дееца.
От ангажираните по делто
писмени доказателства се установи, че ищцовото дружество е заплатило на
наследниците на починалия при инцидента С.Р. обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер от общо 40 000 лв.
По делото е изслушано
заключението на назначената СМЕ, която съдът кредитира като безспристрастна и
кореспондираща с останалия доказателствен материал. Съгласно същата починалият
при ПТП-то С.Р. е получил увреждания, несъвместими с живота, които са в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента – открита черепно-мозъчна травма,
закрита гръдно-коремна, охлузвания по горните крайници, счупване на раменната
кост. Констатирана е липса на спирачен път, като в този случай и при скорост от
100 км/ч е без значение дали починалият е бил с поставен обезопасителен колан.
От изслушаното заключение на
вещото лице по назначената САТЕ се установява, че съгласно Наредба № 01/16 от
2001 г. на МРРБ към момента на настъпване на ПТП-то от техническа и
професионална гледна точка са спазени изискванията за временно сигнализиране на
участък от пътя, по който се извършват ремонтни дейности. Крайна лява лента на
бул.“Цариградско шосе“ е била затворена в района на инцидента, отделена е с
ограничителни табели с поставен пътен знак върху тях – „преминаване отдясно на
знака“.
По искане страните по делото
са разпитани свидетелите П.Д., Н.Й., М.И., М.М. и Б.В.. П.Д. заявява в разпита
си, че е била в злополучната вечер с двамата мъже и още една приятелка в
заведение, пили са алкохол, не е забелязала кой колко и какво е пил, а и не си
спомня с точност, поради изминалият дълъг период от време. Рано сутринта са
тръгнали да закусват, качили се в колата, Р. е шофирал. По пътя не е имало
движение, говорили са нещо за ремонт на бул.“Цариградско шосе“, автомобила се е
движел бързо.
В разпита си свидетелят Й.
заявява, че помни процесното ПТП. По същото време е работил като пътен работник
в „П.и с.“ ЕАД, събирали са пътните знаци на булеварда. Твърди, че бързата
лента е била затоворена, пътят е бил в ремонт, поставени са ограничителни
табели, мигащи светлини за нощно виждане, през 100 м е имало знаци. Върху
камионите е имало жълти буркани, които са светели. В разпита си свидетелят
Идаклиев заявява, че към момента на настъпване на ПТП-то е карал камионът, в
който се е ударил лекия автомобил. Булевардът е бил затворен, те са събирали
табелите, бързата лента е била затоворена, пътят е бил в ремонт, поставени са
ограничителни табели, мигащи светлини за нощно виждане, камионът е бил
светлинно обозначен.
В разпита си свидетелката М.
твърди, че към момента на настъпване на инцидента е пътувала в такси с
приятели. Процесният автомобил ги изпреварил и катострофирал малко след това.
Времето е било сухо, рано сутрин. Не е видяла обозначителни лампи върху
камионите, само работници. В показанията си свидетелят В. заявява, че се е
возил в таксито също към онзи момент и потвърждава казаното от свидетелката М..
По делото е изслушано
заключение на допълнителна САТЕ, от което се установява, че не са констатирани
следи от спирачен път, като причата за възникване на ПТП-то е късното
възприемане на опасността от страна на водача на лекия автомобил. Товарният
автомобил е разстояние над 150 м, дори при пълна тъмнина. От заключението на
изслушаната тройна САТЕ се установява, че опасната зона за спиране при
установената скорост от 100 кн/ч е 101 м, а видимостта на товарния автомобил е
в порядъка от 250 – 300 м. Употребеният от водача алхокол влияе негативно върху
времето за реакция. Ако същият не е употребил алкохол, би имал възможност да
предотврати инцидента.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от КЗ, освен в случаите по
чл. 227 от КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност", заплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице,
има право на регресен иск срещу застрахования, в случай че е последният е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, или под въздействието на
наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи или виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
Съгласно същата разпоредба, за да възникне регресното право на застрахователя
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: да е
бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на
моторни превозни средства, по силата на който застрахователят да е изплатил на
увреденото трето лице застрахователното обезщетение за вреди, в резултат на
осъществен деликт от застрахованото лице, при управление на моторното превозно
средство при настъпване на пътно-транспортното произшествие в хипотезите на
т.1, предл.1 или предл.2.
В настоящето производство несъмнено се установи
наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца ЗК "Лев Инс"
АД и починалия водач. Установи се и, че по време на действието на този договор
е настъпило предвидено в него застрахователно събитие - процесното ПТП, по
повод на което застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди на наследниците на починалия пътник. Съдът намира за
установено и наличието на всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.
45, ал. 1 от ЗЗД - извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от
което да са настъпили в причинно-следствена връзка вреди за пострадалия.
На следващо място се установи и че Р. С. е
управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол
в кръвта 2,80 промила. По делото е доказано несъмнено и наличието на плащане на
на застрахователно обезщетение от страна на ищеца на наследниците на починалия
пътник. С оглед изложеното, съдът приема, че е възникнало регресно право в
полза на застрахователя, тъй като са налице всички елементи от правопораждащия
го фактически състав, което обуславя извод за доказаност на иска по основание и
размер, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
По предявения от ответника срещу третото
лице-помагач обратен иск с правно основание чл.219, ал.3 от ГПК настоящият състав
на съда счита, че същият е недоказан и неоснователен. В хода на делото по
безспорен начин се установи, че третото лице-помагач е изпълнило всички
законови изисквания по обезсопасяване и сигнализиране на шосето и на товарните
автомобили. Свителските показания и дадените от вещите лица заключения потвърждават
фактите, че товарните автомобили са били обузначени и сигнализирани, при ясното
и осветено време са се виждали от далчено разстояние. Причината за настъпване
на пътния инцидент и леталния изход както за шофьора С., така и за пътника
Райков, е единствено и само неправомерното управляване на автомобила от страна
на водача след употреба на значително количество алкохол. Предвид изложеното
предявеният обратен иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да се бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното искане на
страната, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, следва ответниците да бъде осъдени да заплатят на ищеца и
направените по делото разноски съглсано представен спъсик в размер от
2 275 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 1 730 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Ш.С., ЕГН **********,*** и С.Й.С.,
ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТЯТ на ЗК
Л.И.“ АД, ЕИК ********, С., бул. Ч. В.** сумата от 40 000 лв., съставляваща платено
застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" за причинени неимуществени вреди, в резултат на пътно
транспортно произшествие, настъпило на 19.08.2007 г., на основание чл. 227 КЗ
/отм./, ведно със законна лихва върху сумата момента на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 4 005 лв.,
представляваща разноски в производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
С.Ш.С. против „П.И С.“*** евентуално предявен обратен иск за сумата 40 000
лв., съставляваща платено застрахователно обезщетение по застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" за причинени
неимуществени вреди, в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на
19.08.2007 г., ведно със законна лихва върху сумата момента на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 219 ГПК,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице –
помагач на ответника „П.И С.“***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: