Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………..
гр.Варна 30.11.2011г
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр.Варна, І отделение,XXVІІ състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври , през две хиляди и единадесета година в състав:
Административен съдия: Евгения Иванова
при секретаря Т.Ч. , като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 665 по описа за 2011 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 156 от ДОПК
Подадена е жалба от “„///”ООД ,ЕИК ********* представлявано от Е.А.С.
,със седалище и адрес на управление гр.Варна ул.” „№ със съдебен адрес :
гр.Варна бул.”Съборни”№22 ет.2 чрез адв.В.К. против РА № 1003764/23.11.2010г
,изд. От гл.инспектор по приходите при ТД.на НАП Варна ИРМ Разград потвърден с
Решение № 1039/31.01.2011г в частта, в която за данъчен период м.04.200 г. е
отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 36839,95 лв., в
резултат на което е установено задължение за ДДС за внасяне в размер на
26965.25лв. с лихви за закъснение в размер на 1471.25 лв., на основание чл. 70,
ал. 5 от ЗДДС, по фактура №**********/23.04.2010 г. в размер на 27596,71лв.,
№**********/23.04.2010г. в размер на 6446,20 лв. и №*********/23.04.2010г. в
размер на 2797,04 лв., издадени от ////" ООД сЕИК *********. Посочва се
,че за да корегират дан.основа респ. да не признаят право на пълен дан.кердит
ревизиращите са предприели действия , които да установят пазарната цена на
извършената услуга ,тъй като ревизираното лице и доставчика били свъзани лица
по смисъла на §1 т.3 от ДР на ДОПК ,като са изискали от писмни обяснения от
Института по лозарство и винарство в гр.Плевен , с което бил нарушен материалния
закон , тъй като пазарната стойност на услугата засаждане на лозов масив не
била определена по Наредба Н-9/14.08.2006г Твърди се че след възражение от
тяхна страна по ревизионния доклад ,ревизиращите изоставили тази теза и приели
неправилно , без да изложат мотиви за това , че услугата по засаждане на лозов
масив не е извършена от „///”ООД .Счита ,че с приемане на новия ЗДДС /
01.01.2007/ е отпаднало изискването за счетоводно отразяване на доставката и
начисляването на данъка от доставчика като положителна предпоставка за
упражняване на правото на данъчен кредит,а след проверка на място от страна на
ревизиращите било установено ,че лозовия масив е действително засадент.е
безспорно установено че услугата е извършена,поради което неоснователно без фактическо
основание ,позовавайки се само на счетоводното отразяване на услугата от
доставчика с РА е прието противното.Счита за неоснователни мотивите на органа
по приходите досежно трудовата заетост на работниците и управителя на „///” ООД
,предвид липсата на изрична законова забрана да се работи на две места със
съгласието на работодателя по основното трудово правоотношение. Моли да се
отмени обжалвания РА като незаконосъобразени и се присъдят направените по
делото разноски.
В съд.заседание жалбоподателя се
представлява от адв.К. ,която поддържа жалбата с и излага подробни съображения
за нейната основателност.
Ответника по жалбата се представлява от
юриск.В , която моли да се отхвърли жалбата , като посочна аргументи за
законосъобразност на РА
От представените по делото писмени
доказателства , заключенията на вещите лица по назначените по делото ССЕ И СТЕ
,становищата на страните преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност,съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Ревизията е възложена със ЗВР
№1002204/28.05.2010г., издадена от редовно оправомощен орган по приходите и
връчена на управителя на дружеството на 03.06.2010г. Първоначалната заповед е
изменена със ЗВР №№ 1003236/30.07.2010 г. и 1003764/30.08.2010г., редовно
връчени на дружеството. За констатациите от ревизията е съставен ревизионен
доклад № 1003764 от 18.10.2010г., въз основа на който е издаден обжалвания
ревизионен акт.В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е подадено възражение от „„///”ООД
против ревизионния доклад ,с което се оспорва начина на определяне на пазарната
цена на извършената от доставчика „///” ООД услуга. Това възражение е съобразено от органа по
приходите , определен по ЗОКО № К 1003764/20.10.2010г , който орган е издал и
обжалвания РА.
За да откаже правото на приспадане на
данъчен кредит органа по приходите е установил следното:
Жалбоподателят и неговия доставчик „///
„ООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК.
С оглед установяване спазването на ЗДДС,
на основание чл. 37 ал.5 и чл. 57 от ДОПК, са изискани документи и писмени
обяснения на доставчика ////" ООД във връзка с изпълнени доставки към
жалбоподателя , който е представил заверени копия на договори, фактури,
приемо-предавателни протоколи, справки, извлечения от счетоводни регистри и др.
Установено е, че дружеството през д.п.м.04.2010 г. е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит по фактури както следва:
1.
№**********/23.04.2010г.
на стойност 137983,56 лв. и ДДС 27596,71 лв. с предмет на доставката: извозване
на посадъчен материал на лозов масив с площ 13,5278 ха, находящ се землището на
гр.Суворово за стойността от 2705,56 лв.;
мероприятия по засаждане на лозов масив в същото землище на стойност
135278,00лв.
2.
№**********/23.04.201
Ог. на стойност 32331,00 лв. и ДДС 6446,20 лв. с предмет на доставката:
извозване на посадъчен материал на лозов с сплощ 3,3400 ха, находящ се
землището на гр.Суворово за стойността от 501,00 лв.; мероприятия по засаждане на лозов масив в
същото землище на стойност 31730,00лв.
3. №**********/23.04.201 Ог. на стойност
13985,22 лв. и ДДС 2797,04 лв. с предмет на доставката: извозване на посадъчен
материал на лозов масив с сплощ 1,3711 ха, находящ се землището на гр.Суворово
за стойността от 274,22 лв.; мероприятия по засаждане на лозов масив в същото
землище на стойност 13711,00лв.
След анализ на събраните доказателства от
ревизираното лице и предходния доставчик ////" ЕООД, органът по приходите
е достигнал до извода, че не е доказана доставка по процесиите фактури, поради
което е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70,
ал. 5 от ЗДДС.
Видно е ,че издадените от ////" ООД
три броя фактури са документират два вида услуги: извозване на посадъчен
материал до землището на грС и мероприятия по засаждане на лозов масив на обща
площ по трите фактури от 18,2378 ха. Към всяка от издадените фактури са
представени договори и приемо-предавателни протоколи. Предмет на договорните
отношения между страните е засаждане на масиви в землището на грС с лозов
посадъчен материал. В имоти с номера 170001 и 170002 е предвидено засаждане с
материал сорт „шардоне", а в имоти с номера 170003, 170004 и 170006 - със
сорт „совиньон блан". Във всеки от договорите е определена цена за всяка
от включените в предмета операции - извозване на необходимия посадъчен материал
и мероприятия по засаждане, вкл. притъпкване и загрибване.
Представени са 21 бр. пътни листи за
товарен автомобил „Пежо Боксер" рег.№ В 5344 KB, договор за наем
на автомобила с „Белла" ООД и отчети за разходвани гориво-смазозни
материали. В пътните листи като водач на автомобила за периода
03.04.2010г.-22.04.2010 г. е посочен Пламен Павлов - управител на дружеството,
съгласно представен договор за управление и контрол. Установено е от органа по
пирходите след справка в информационната система на НАП , че за същия период
м.04.2010г. лицето е осигурявано по трудов договор от „Икономически
универститет" гр. Варна . В подадената информация с декларация обр.1 за
лицето от този Булстат се установява, че Пламен Павлов е отработил в
универститета 20 работни дни при 8 часов работен ден и същевременно от пътните
листи за маршрута, изминат от автомобила е видно ,че същият е управлявал
автомобила в часовете между 9,00 и 18,30 ч., т.е., това са същите тези часове,
в които лицето е упражнявало труд по основен трудов договор в „Икономически
университет" Варна.Следователно нямало как лицето физически да е на работа
на двете места. Съдът счита ,че не следва да се абсолютизира приложението на
хипотезата за работа на две места , тъй като това реално е възможно ,стига да е
налице съгласие на работодателя по трудовия договор на лицето .
Административния орган не е проявил нужната процесуална активност да установи
налице ли е такова съгласие ,поради което съдът счита ,че този извод за
обктивна невъзможност да се извърши превоза от Пламен Павлов е неправилен. Не
това обаче е основния довод на органа по приходите за да приеме ,че услугата не
е реално 4извършена. Действително пътните листи не доказват изпълнение на
услугата извозване на посадъчен материал за лозов масив. Липсват доказателства
за установяващи начална и крайна точка на извозване на посадъчния материал, от
кого физически е приет и на кого е предаден както и доказателства за собствеността, съхраняването и предаването на
посадъчния лозов материал предмет на засаждане съгласно представените договори
.
От
представените договори от 02.04.2010г / стр.350 и 354 от преписката/ , не може
да се установи по категоричен начин, чия е собствеността на вложения посадъчен
материал, колко е той и от къде ще се извозва. Действително страните по тези
договори имат свободата да договарят, съгл.чл.20 а от ЗЗД и не може да им се
вменява в задължение сключените от тях договори да отразяват чия е собствеността
на вложения посадъчен материал, колко е той и от къде ще се извозва. Доколкото
с оглед доказване на тези факти и обстоятелства обаче ,жалбоподателя не сочи
доказателства, то е не е имало пречка същите да са намерили отражение и в
договорите за изпълнение.
Не може да се приеме ,както неправилно е
сторил това органа по приходите ,че видно от справката за извършени преки
разходи от ////" ООД /стр.340/ посадъчния материал е собственост на
възложителя „///" ООД. Цитираната справка е частен документ без достоверна
дата и посочването в заглавната й част ,че това е : „ Справка за разходите
направени по засяване на лозов масивв земл. На грС собственост на „/// „ООД „
не доказва собственост на посадъчния материал. Представения договор № 200903/28/05/2009г
между жалбоподателя и ДФ”Земеделие” – Разплащателна агенция / стр.-44 и сл о т
делото / също не установява собствеността на посадъчния материал . Факта ,чия
собственост е посадъчния материал има значение доколкото се твърди ,че същият е
извозен от доставчика „///”ООД . Ако е извество кой е собственика и къде той е
съхранявал посадъчния материал ще се установи дали действително се е наложило
извозването на този материал от една точка до друга точка от маршрута посочен в
процесните пътни листи.
Освен това посочените в договорите
дейности не са посочени мероприятията които са договорени със същите във връзка
със засаждането на лозичките.
От получените писмени обяснения от
Института по лозарство и винарство се установява , че дейностите по създаване на лозов масив са :
приготвяне на дупките ,поставяне на лозичките в тях,притъпкване на лозичките
,поставяне на маркирни колчета, загрибване на лозичките разнасяне на вода по
терена и т.н . Тези технологични мероприятия
няма как да бъдат осъществени от единадесет човека ,участващи в засаждането на
лозичките / видно от сключените пет трудови и шест граждански договора/ , тъй
като трудовата норма за 8 часов работен ден е 5200 лози т.е 5.2 дка / 8 часа .
В настощият казус видно от представените от доставчика отчети за извършената
дейност е видно ,че засаждането на една лозичка при десет часов работен ден е
ставало за по-малко от една минута , което противоречи на утвърдените трудови
норми и фактически е невъзможно едно лице да засади за 10 часа над 700 лозови
корена.
След анализа на всички доказателства
правилно органа по приходите е приел , че не е налице доставка на услуга ,
фактурирана с №**********/23.04.2010г. ; №**********/23.04.2010г и
№**********/23.04.2010г
Неоснователни са оплакванията на лицето
по отношение на установените различия между ревизионен доклад и ревизионен акт.
С първия се предлага на компетентния орган определяне на задължения, а с
ревизионният акт същите се определят мотивирано. На обжалване подлежи именно РА
, тъй като той установява данъчните задължения , а не РД. В случая част от
възраженията по РД са възприети от органа издал РА ,като последния на база
събраните от ревизиращия екип доказателства е стигнал до извод за нереалност на
доставките,което не може да се приеме като „подмяна на фактите” ,както
жалбоподателя твърди.Относно кадровата обезпеченост на доставчика ////"
ООД ,съдът споделя доводите на органа по
приходите ,че такава не е установена ,тъй като Гражданските договори не са декларирани с декларация обр.1
за м.04.2010 г., каквито задължения са възникнали за ////" ООД по силата
на чл. 3 ал.1 т.З от Наредба Н-8 /29.12.2005 г. Отново от данните при НАП за
осигуряване по ЕГН,е установено , че лицето Д Д с ЕГН ********** ***.2010 г. е
отработило 13 дни като морско лице в „Параходство морски флот" гр. Варна.
В същото време, според протокол за засадени лозички, лицето е засаждало по 740
бр. лозов посадъчен материал дневно. За останалите лица, посочени в
гражданските договори, на които според представените документи са изплатени
възнаграждения, няма подавана информация за осигуряването им през този период и
до момента.
Нито в административния , нито в настоящия процес са събрани доказателства от жалбоподателя, удостоверяващи реално получена услуга, поради което фактурите, по които се претендира данъчен кредит не отразяват реално извършени доставки между посочените в нея лица. От легалната дефиниция на понятието данъчен кредит, дадена в чл. 68 от ЗДДС следва, че реалното извършване на доставките, предмет на фактурите, е издигнато от закона като задължителна предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит за получателя по нея. Видно от изложеното гю-горе, процесиите фактури не отразяват реално извършени доставки, поради което за жалбоподателя не е налице право на данъчен кредит. Не се спори от страните, а и съдът приема за безпорно установено ,че в имоти с номера 170001 ; 170002 170003, 170004 и 170006 – са реално засадени ,но положителния факт ,който следваше жалбоподателя да установи с цел позуване на правото на данъчен кредит е че лозовите насаждения са засадени именно от „///”ООД ,който е издал процесните фактури. Именно това обстоятелство не беше установено в настоящият процес . Единствено осчетоводяването на фактурите от „///”ООД ,каквато е констатацията на вещото лице по назначената по делото съдебно счетоводна експертиза не достатъчно условие за да се приеме ,че данъчното събитие е налице. Наличието на доставка /данъчно събитие/ е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит , а това е свързано с извода ,че правото на данъчен кредит не е обвързано с начисляването на данъка от доставчика. В заключение следва да се посочи ,че за признаване на посоченото право трябва по несъмнен и категоричен начин да се установи, че процесните доставки на стоки са осъществени в обективната действителност от посочените във фактурите доставчици. Тежестта на доказаване на този факт е на жалбоподателя в настоящият процес. След като не се събраха доказателства ,че доставчика „///”ООД е извършил услугите по извозване на посадъчен материал и засаждане на същия,фактурирани във фактури № №**********/23.04.2010г. ; №**********/23.04.2010г и №**********/23.04.2010г ,то следва че обжалвания ревизионен акт е правилен и законосъобразен и следва дасе потвърди.
При този изход от процеса жалбоподателя ще следва да бъде осъден да заплати на отвеника юристконсултско възнаграждение в размер на 1216.24 лв , на основание Чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “„///”ООД ,ЕИК ********* представлявано от Е.А.С.
,със седалище и адрес на управление гр.Варна ул.” „№ със съдебен адрес :
гр.Варна бул.”Съборни”№22 ет.2 чрез адв.В.К. против РА № 1003764/23.11.2010г
,изд. От гл.инспектор по приходите при ТД.на НАП Варна ИРМ Разград потвърден с
Решение № 1039/31.01.2011г в частта, в която за данъчен период м.04.200 г. е
отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 36839,95 лв., в
резултат на което е установено задължение за ДДС за внасяне в размер на
26965.25лв. с лихви за закъснение в размер на 1471.25 лв., на основание чл. 70,
ал. 5 от ЗДДС, по фактура №**********/23.04.2010 г. в размер на 27596,71лв.,
№**********/23.04.2010г. в размер на 6446,20 лв. и №*********/23.04.2010г. в
размер на 2797,04 лв., издадени от ////" ООД сЕИК *********
ОСЪЖДА на
“„///”ООД ,ЕИК ********* представлявано от Е.А.С. ,със седалище и адрес
на управление гр.Варна ул.” „№ със съдебен адрес : гр.Варна бул.”Съборни”№22
ет.2 чрез адв.В.К. ДА ЗАПЛАТИ на Директор Дирекция „ОУИ” Варна при ЦУ на НАП
сумата 1216.24 лв / хиляда двеста и шестнадесет лева и 0.24 / представляваща
юрисконсултско възнаграждение на основание Чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: