Мотиви към Присъда № 4/07.02.2017
г. по нохд № 296/2016 г. по описа на Военен съд – Пловдив
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното:
Подсъдимият *** Д.И.П. служил във
военно формирование *** - *** завършил средно образование. В края на 2000 год. постъпил на военна служба в
Българската армия. Във военно формирование *** - *** заемал длъжността „***“
във 2 механизирано отделение на 1 механизиран взвод в 1 механизирана рота.
Проявил се като примерен и дисциплиниран военнослужещ. Участвал в 5 задгранични
мисии. За постигнати добри резултати многократно бил поощряван. За допуснати
нарушения бил наказван. Със Заповед № ЗЛС - 2 от 09.02.2016
г. на командира на военно формирование *** - *** договора му за военна служба бил
прекратен по взаимно съгласие, бил освободен от длъжност и от военна служба, и зачислен
в запаса.
С Решение № 106 от 26.06.1997 г.
по нахд № 67/1997 г. на Районен съд П., влязло в законна сила на 26.06.1997
г., на основание чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност и му
било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. С протоколно
определение от 19.12.2003 г. въз основа на споразумение по нохд № 249/2003 г. на Районен съд П., влязло в
законна сила на 19.12.2003 г. бил признат за виновен по чл. 197, ал. 1, т. 2,
вр.чл.194, ал. 3, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и осъден на глоба в размер на 3
стари лева. Реабилитиран по чл. 86, ал.1, т. 3 от НК.
По време на службата си извършил
следното:
На 28.01.2016 г. около 20.00 ч. подсъдимият
*** Д.П. управлявал, в началото на *** р., *** п., *** п. собствения си товарен
автомобил – джип ***, в посока запад – изток,
по направлението *** к. - *** к.. По същото време, свидетелите *** М.П.Х., *** С.А.К.,
*** Д.С.Д. и *** Г.Н.Г., четиримата от РУ на МВР – К., се намирали в началото
на *** Р, западна страна на селото, в страни на пътя посока *** к. - *** к.. Четиримата
били със служебен лек автомобил *** „***“. Автомобилът бил с обозначителни
знаци на МВР и полицейска сигнална лампа. Полицейските служители били на това
място в изпълнение на възложена им задача – да спрат за проверка посочения
по-горе джип. Преди това в РУ на МВР – К. – ПУ Сопот постъпила информация от
свидетелите А.С. С., тогава главен инженер на Териториално поделение ДГС Клисура
и З.Х.К., тогава директор на ТП на ДГС Клисура, че водачът на джипа и трима
негови спътника, участвали в бракониерски лов и вероятно превозвали незаконно
убит дивеч. Когато видял, че джип ***
приближава поста, свидетелят мл. полицейски инспектор при РУ на МВР – К. при ОД
на МВР – П. Д.Д., подал сигнал със стоп палка, за спиране на приближаващия се
автомобил. *** Д. бил с полицейска униформа и светлоотразителна жилетка. В
съответствие с чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР така подаденият сигнал имал
значение за участника в пътното движение, на полицейско разпореждане за спиране.
Фаровете на джипа осветили светлоотразителната жилетка и полицейската палка,
както и действията на *** Д.. Това било възприето от водача на автомобила. Вместо
да изпълни полицейското разпореждане и да спре, след първоначално намаляване на
скоростта, *** Д.П. форсирал двигателя и продължил с по-висока скорост
движението си. По този начин попречил на органа на властта, какъвто се явявал
полицейският служител Д.Д., да изпълни служебните си задължения. След горното полицейските
служители веднага потеглили след джипа и започнали преследване. След излизане
от *** Р., непосредствено преди местност наречена „турските гробища“, подсъдимият
поел по „черен кърски“ път в посока изток. Предвид състоянието на пътя, факта,
че бил трудно проходим, а и от топящия се сняг имало кални участъци,
полицейския автомобил не могъл да продължи и преустановил преследването на
значително по-проходимия автомобил управляван от *** П..
Горното, извършено
от подсъдимия съставлява престъпление по чл. 270, ал.1, предл. 1 от НК, тъй като
на 28.01.2016 г. около 20.00 часа в ***
р., *** п., *** п., като водач на товарен автомобил ***, *** П. противозаконно
пречил на орган на властта – *** Д.С.Д. ***
при ОД на МВР – П., да изпълни
задълженията си – да извърши проверка на водача и на автомобила и това
се установява от показанията на свидетелите *** С.А.К., *** Д.С.Д., *** Г.Н.Г.,
*** М.П.Х., З.Х.К., А.С. С., Д.В.Р., И.П.Ц. и от останалите доказателства по
делото, с изключение на показанията на свидетеля С.И.Л..
ПРИЧИНИ: недостатъчно високо
правно съзнание, незачитане на установения правов ред във връзка със спазване
на правилата за движение на МПС.
МОТИВИ: да избегне полицейска
проверка на себе си като водач на МПС и на управлявания от него автомобил.
Подсъдимият не се признава за
виновен. След разпита на свидетелите по делото и след като бе поканен, *** П. изяви
желание да даде обяснения. В обяснението си заяви, че когато е управлявал автомобила си не
е бил спиран от катаджии или полицаи. След горното изявление отказа да дава
обяснения по фактите и обстоятелствата отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Защитата на подсъдимия акцентира,
че съдът преди всичко следва да обсъди извършено ли е деянието и извършено ли е
от подзащитния му. Възразява, че няма доказателства подсъдимият да е извършил
процесното деяние. Съгласява се с прокурора, че по делото са разпитани осем
свидетели, но оспорва тези показания да установяват авторството на подзащитния
му. Позовава се на показанията на свидетеля Д.В.Р., който познавал подсъдимия, в
онази част от показанията му, където този свидетел заявява, че е видял *** П. да
слиза от джипа, но не е видял кой го кара. Стъпва на показанията на свидетеля С.И.Л.,
който е получил оперативна информация, че джипът бил управляван от лицето Р. Д.
Обосновава се с това, че този свидетел, като Началник Сектор „КП“ при РУ на МВР
К. е добре информиран и знае много повече от казаното от него. Защитата на
подсъдимия пледира, че предвид гореизложеното обвинението срещу подзащитния му
не е доказано по несъмнен начин. Възразява, че има съмнение в това, кой е
управлявал джипа в инкриминирания период. Според защитата, изключително много
били съмненията в авторството на деянието. Оспорва показанията на свидетеля С.А.К..
Заявява, че същият по едни и същи обстоятелства давал различни показания по
различните дела, по които бил разпитван, като свидетел. Позовава се на съдебна
практика и че в настоящия процес е била налице обективна невъзможност за
разкриване на обективната истина към момента на постановяване на съдебния акт.
Съдът не кредитира даденото
обяснение от подсъдимия. Намира същото за негова защитна позиция, опитвайки се
да се защити и оневини. Даденото от *** П. обяснение не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Съдът не приема възраженията на защитата на подсъдимия. Намира същите,
че са в противоречие със събраните по делото доказателства. Защитата на
подсъдимия вади избирателно фрази от показанията на свидетеля Д.Р. и от тях
прави необосновани изводи за съмнения в авторството на деянието.
По делото не се спори, че *** Д.С.Д.
в това си качество и в качеството си на младши полицейски инспектор при РУ на
МВР – К. е „Орган на власт“ по смисъла на чл. 93, т. 2 от НПК. По делото не се
спори, че при подаване на сигнала със стоп палка за спиране на приближаващия се
автомобил, *** Д. е изпълнявал задълженията си на орган на власт по смисъла на чл. 270, ал. 1 НК.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите *** М.П.Х., *** С.А.К., *** Д.С.Д., *** Г.Н.Г., З.Х.К.,
А.С. С., Д.В.Р. и И.П.Ц.. Същите са последователни, логични и непротиворечиви.
От показанията на горепосочените
свидетели и от писмените
доказателства по делото, по категоричен начин се установи, че товарен автомобил – джип *** е собственост на подсъдимия и по
отношение на този автомобил, *** Д.С.Д. е подал на 28.01.2016 г. около 20.00 ч. сигнал със стоп
палка за спиране на автомобила в началото на *** Р. От показанията на
горепосочените свидетели по категоричен начин се установи, че вместо да изпълни
полицейското разпореждане и да спре, водачът на джипа форсирал двигателя и
продължил с по-висока скорост движението си. По този начин попречил на органа
на властта, какъвто се явявал полицейският служител Д.Д., да изпълни служебните
си задължения. От горното по категоричен начин се установи, че има извършено
деяние. По делото защитата на подсъдимия оспорва авторството на това деяние. От доказателствата по делото по категоричен
начин се установи, че извършител на това деяние е подсъдимия *** П.. Видно от
показанията на свидетеля *** С.А.К., които съдът изцяло кредитира, преди джипа
да подмине полицейските служители, К. със силен фенер осветил предното стъкло
на автомобила. Видял, че водачът е мъж. Физиономията на този мъж се запечатала
в съзнанието му. На другия ден в РУ на МВР – К. видял господина с тази
физиономия да чака там. В съдебно заседание свидетелят К. категорично заяви, че
е разпознал в господина с тази физиономия подсъдимия по делото – *** П.. Наред
с това, видно от показанията на свидетеля Д.В.Р., които съдът изцяло кредитира,
след проведеното преследване на джипа, този свидетел около 21.00 часа провел телефонен разговор с *** П..
На поканата да спре, за да не стане някоя беля, подсъдимият отговорил, че те са
луди, няма да спре и да се предаде, и че бил вече в С.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля С.И.Л., макар същите да са подробни и последователни. Този свидетел
пресъздава „оперативна информация“ получена от трета ръка. Тези показания дори
не са косвени, а са „производни“ и съгласно постоянната практика на ВКС не
могат да се противопоставят на доказателствата събрани в открит съдебен процес
при спазване на принципите на устност и непосредственост.
От изнесеното до тук, съдът направи
категоричния извод, че процесното деяние е извършено от подсъдимия *** П. и
съставлява престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК.
Престъплението е извършено при
пряк умисъл. При
подаването на стоп палката, фаровете на джипа осветили светлоотразителната
жилетка, полицейската палка и действията на *** Д.. Това било възприето от
водача на автомобила. Вместо да изпълни полицейското разпореждане и да спре, след
първоначалното намаляване на скоростта *** Д.П. форсирал двигателя и продължил
с по-висока скорост движението си. При
това подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на
тези последици.
За престъплението по чл. 270, ал.
1 от НК, което е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или глоба от петстотин до две хиляди лева. Подсъдимият е бил
осъждан за престъпление от общ характер, но е реабилитиран по чл. 86, ал. 1, т.
3 от НК. *** П. е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
ІV на глава VІІІ от НК с Решение № 106 от 26.06.1997 г. по нахд № 67/1997 г. на
Районен съд П., с което е била наложена глоба в размер на 1000 лв. Съгласно
писмо изх. № 411 от 27.12.2016 г. на Районен съд П., нах делото е било унищожено
и не разполагали с информация, касаеща доброволно изплащане на глобата или
образуване на изпълнително дело. Съдът обаче съобрази, че съгласно чл. 171, ал.
2 от ДОПК с изтичането на 10 годишен давностен срок се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Вземането
по глобата е възникнало на 26.06.1997 г. и погасителната давност е изтекла през
2007 година. Съгласно чл. 173, ал. 1 и 2 от ДОПК вземането се отписва служебно
с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. От престъплението няма
причинени имуществени вреди. Престъплението не е извършено в пияно състояние,
не е при условията на множество престъпления и от него не са причинени тежки
телесни повреди или смърт. Съдът намира, че настоящото престъпление не е
извършено „спрямо“ орган на власт, при или по повод изпълнение на службата му
по смисъла на чл. 78а, ал. 7 НК. В процесния случай е налице неизпълнение на полицейско
разпореждане за спиране. Деянието на подсъдимия не е „спрямо“ органа на
властта, каквито деяния са убийството, телесната повреда, обидата и клеветата
на „орган на власт“, респективно на длъжностно лице при или по повод изпълнение
на службата или функцията му, както и други такива. Деянието на подсъдимия е
насочено „спрямо разпореждането“ на орган на властта, изразяващо се в процесния
случай в неизпълнение на полицейско разпореждане за спиране.
Съдът
намира, че в процесния случай са налице предвидените в чл.78а от НК условия и подсъдимият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание глоба.
При определяне размера на
наказанието по чл. 78а от НК, съдът взе предвид смекчаващите обстоятелства:
чистото му съдебно минало, семейното му положение – във фактическо съжителство
с дете, добрите му характеристични данни и съобразявайки се с имотното
състояние, доходите и семейното му
положение, съдът намира, че на *** П. следва да се определи наказание при
превес на смекчаващите обстоятелства – ГЛОБА В РАЗМЕР НА ХИЛЯДА И ДЕВЕТСТОТИН ЛЕВА.
Предвид гореизложеното съдът
постанови присъдата.
09.02.2017 г. ВОЕНЕН
СЪДИЯ: