Протокол по дело №2437/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 292
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20213100502437
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 292
гр. Варна, 18.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20213100502437 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:33 часа се явиха:
Въззивникът Д. Д. Л., редовно уведомен, се явява лично и с Д. Л., баща.
Въззиваемата страна АНТ. С. Н., редовно уведомена, се явява лично и с адв. А.Б.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ ВАРНА ,
редовно уведомени, не изпращат представител.
Д. Л.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА

в доклада си към Определение № 4059/16.11.2021г., с което е извършен доклад на
подадените въззивни жалби и на депозираните срещу тях писмени отговори.
Д. Л.: Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по
доклада. Поддържам въззивната ни жалба, с изключение на същата, касаеща 2021г., тъй като
решението по настоящото дело има действие занапред, а времето, за което сме искали да се
произнесете за 2021г., отмина. Така че в тази част не поддържаме жалбата. В останалата част
я поддържаме. Поддържам отговора, който сме депозирали на въззивната жалба на
въззиваемата страна. Оспорваме тяхната жалба и техния отговор.
1
АДВ. Б.: Запозната съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам
по доклада. Оспорваме жалбата, поддържам въззивната жалба и отговора съответно към
въззивната жалба на насрещната страна.
Д. Л.: Поддържам искането за допускане до разпит на един свидетел, същият ще
свидетелства за факти относно това, знае ли дали въззиваемата А.Н. е отказвала на Д.Л.
срещи с детето извън режима, определен по привременните мерки и да му го даде Д. да бъде
сам с детето, а не тримата заедно. На второ място, знае ли когато Д. е връщал детето на
майката, то да е било разстроено, натоварено, намръщено, тъй като се твърди в цялото
първоинстанционно производство, а и отговора на нашата въззивна жалба, че детето се
чувства некомфортно при бащата и е разстроено когато бащата го връща при майката.
Третият факт, свидетелят ще свидетелства за това, знае ли как Д. се грижи за детето, когато е
при него по привременните мерки, които се изпълняват и до настоящия момент. Последният
факт, който ще установява свидетелят ни е дали знае когато Д. взема детето, дали всеки път
родителите на Д. присъстват на тези срещи в събота и неделя в този период, от
постановяване на привременните мерки до настоящия момент. Тези факти искаме да бъдат
установени, с оглед твърдението на въззиваемата страна, че Д. неглижира детето и всяка
събота и неделя, когато той взима детето, неговите родители гледат детето, а той се
занимава с нещо друго. Всички тези факти рефлектират върху режима на лични отношения
и неговите параметри, които вие следва да прецените доколко са правилни така, както са
постановени от районния съд или да ги измените така, както сме поискали във въззивната
жалба. Свидетелят ни се казва С. Д. Л..
Поддържаме и особеното искане, което сме поискали с отговора на въззивната жалба,
а именно: да се произнесете по привременните мерки и тяхната промяна, тъй като
първоинстанционният съд с определението си от 08.12.2020г. постанови привременни мерки
за 2020г. За 2021г. не са определени такива. Оттегляме искането си за 2021г. Поддържаме
искането си такива мерки да бъдат постановени за 2022г. така, както сме ги поискали за
2021г., а именно- летните месеци, както сме ги описали, Коледни и Новогодишни празници,
като допълваме това искане за произнасяне за Великденските празници тази година и
пролетната ваканция.
АДВ Б.: Поддържам искането си допускане до разпит на един свидетел, чрез
показанията на който ще установим, че детето прекарва време с бащата извън постановените
привременни мерки и извън режима, определен с решението на ВРС и не е отказано на
бащата или на родителите на бащата детето да бъде вземано от тях в дните, в които са се
разбирали с майката. Водим нашият свидетел, казва се Св. Н..
Д. Л.: С оглед твърденията на въззиваемата страна, че не е налице отказ на А.Н. да
дава детето на родителите на Д., моля да бъде допуснат въпрос към свидетеля и от наша
страна.
АДВ. Б.: Нямам възражения да се разпита свидетел на насрещната страна за сочените
от него обстоятелства.
2
СЪДЪТ намира, че следва да бъде допуснат и един свидетел на въззивника, за
установяване на сочените обстоятелства, а именно: как се осъществява режима на лични
отношения между бащата и детето, лично ли е полагал грижи бащата за детето;
осъществяват ли се виждания между бащата и детето и извън режима на лични отношения;
как се чувства детето след срещите си с бащата и по време на тези срещи.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание един свидетел на въззивника за
установяване на сочените факти.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че свидетелят С. Д. Л. присъстваше в залата до настоящия
момент, от започване на производството.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля С. Д. Л. и сне самоличността му: род.
на 18.04.1987г., български гражданин, неосъждан, брат на въззивника, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 НК.

СВИДЕТЕЛЯТ С. Д. Л.:

Брат съм на въззивника. Желая да свидетелствам.
Обещавам да говоря истината.
Много пъти съм чувал от брат ми, че А. отказва да даде детето само на бащата Д.,
́
когато е извън режима на бащата, който е събота и неделя. Извън режима се виждат, но само
когато са и тримата, т.е. когато и майката присъства. Това го зная от брат ми, който ми го е
казвал. Чел съм и кореспонденция между тях. Дава го извън режима само ако са тримата.
Не зная детето да се е връщало намръщено при майката след среща с бащата, по –
скоро детето се мръщи, че трябва да тръгва, защото като му кажем да се облича, започва да
плаче, не иска да тръгва.
Не винаги присъствам на срещите, само понякога. Понеже ми е по- удобно да отида в
събота или в неделя след четири, след като Димо вече се е наспал, отивам някъде между
четири и шест, докато трябва да тръгва Димо, затова това време прекарвам с него.
През повечето време, когато брат ми вземе детето през режима, са само двамата.
Играят си или ако е хубаво времето излизат навън. Праща ми снимки от време на време,
клипове, обажда ми се да ми го покаже какво правят, как е. Между дванадесет и тринадесет
са се прибрали, защото детето се храни и има 30-40 минути игра, след това ляга да спи.
Понякога майка ми и баща ми са при него, но това не е нещо, което да е непрекъснато.
Общо взето брат ми си му приготвя яденето и си го храни.
Когато са в дома на бащата брат ми се старае да го учи на цветове, различни играчки,
колички, кое как се казва. Разхожда го из стаите, като му казва да донесе нещо и върви след
3
него да види как ще се справи. Детето познава дома на баща си.
Детето знае някаква нова дума за вода, то може да сигнализира, ако е гладно, жадно
или има някакви други нужди. Даже се научи от време на време да казва „баба“, „дядо“.
Още чичо не се е научил, но ще стигнем и до там, предполагам. Баща му също го учи на
тези неща. Зная, че не всеки път родителите ни присъстват на срещите на бащата с детето,
нито пък за целия уикенд. Това е по същата причина, поради което и аз не стоя по цял ден
там- това си е времето на брат ми с детето.
Детето не може да състави изречение. Говори си на бебешки език, изключая на
думите, които по- горе казах. Детето не може да обясни защо е разстроено когато тръгва,
например.
Не съм присъствал на личните разговори между брат ми и А.. Чувал съм брат ми да
разговаря с нея по телефона. Гледам да се отдръпна настрани, защото не е моя работа много-
много. Не искам да им слушам разправиите. Но съм виждал това, което са си писали, че
извън режима, когато брат ми я е питал може ли да вземе Димо, тя му пише „недей ми
задавай въпроси, имаш си режим, не ме притеснявай“. Не зная за споразумение между тях,
когато взима детето извън режима, да са тримата. Само веднъж съм ходил да взимаме Димо
от дома на майката, беше миналата година. Влязох във входа, не съм влизал вътре.
Казах, че детето познава дома на бащата, защото след като му кажеш „отиди в
кухнята да видиш баба какво прави“, то си тръгва за кухнята или отива в спалнята, защото
баща му е отишъл да се преоблича. Детето си отива в стаята, където са го пратили.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Св. Д. Н. и сне самоличността : род.
на 29.05.1950г., български гражданин, неосъждана, майка на въззиваемата страна,
предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Св. Д. Н.:
Майка съм на А.. Желая да свидетелствам.
Обещавам да говоря истината.
Мога да кажа, че режимът, който е определен, се изпълнява съвсем надлежно, както е
определен в решението. Д. взима детето от нас и го връща на адреса, на който живеем. Ние
живеем с дъщеря ми и детето заедно.
Извън режима, определен от съда, Д. се обажда, когато пожелае. А. обикновено се
съгласява и излизат тримата. Много рядко се е случвало тя да откаже, трябва да има някаква
съществена причина. Само тримата излизат извън режима. Когато е в режим детето е само с
баща си.
Когато детето беше по- малко, беше по- чувствително, затъжаваше се за майка си,
това се чувстваше, но сега е различно, по- добре е, по- нормално. Детето се държи по-
спокойно. Освен това тези излизания тримата, които са за по 2-3 часа, зачестиха и смятам,
че това спомага детето да е по- спокойно. Тоест, мога да кажа, че се връща спокойно от дома
4
на бащата. Мога да кажа и че когато е в режим само с баща си детето също се връща
спокойно от дома на баща си.
Присъствам на предаването на детето от майката на бащата, не винаги. Бащата идва
да вземе детето. Понякога съм виждала да идва и неговия дядо. Идва до вратата.
Не си спомням дали Д. е искал да излиза извън режима, само двамата с детето и
майката да е отказала.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
Д. Л.: Доверителят ми желае да връчи пред вас на А.Н. нотариално заверена
декларация, с която декларира, че е съгласен два пъти в годината да не се изпълнява
постановения от районния съд режим- втора и четвърта седмица от месеца, вторник и
четвъртък следобедите от 17:00 до 19:00 часа, да има режим на личен контакт. Връчваме на
въззиваемата страна тази декларация в уверение на твърдението, че ние не искаме
отношенията между тях да се обтягат, защото е налице твърдение, че така постановения от
районния съд режим- втора и четвърта седмица, всеки вторник и четвъртък от тези седмици,
следобедите бащата да прекарва по три часа с детето и това щяло да доведе до ущърб на
майката тя да не може да си организира пет дни повече време, за да излезе от града на
почивка или на разходка с детето. Връчвам същата на въззиваемата страна.
АДВ. Б.: Представям доказателство, от което е видно, че детето посещава детска
ясла.
Д. Л.: Не оспорваме обстоятелството, че детето посещава детска ясла.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приета като доказателство по делото Служебна
бележка изх.№ 77/23.09.2021г. от Детска ясла № 14 „Звънче“, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представената днес от
въззиваемата страна Служебна бележка изх.№ 77/23.09.2021г. от Детска ясла № 14
„Звънче“.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на двамата родители, на основание чл.176
ГПК:
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА А.Н. : Моля тези дни- вторник и четвъртък да отпаднат
от режима, понеже бащата на Д. /Д. Л./ ми каза, че също ще заведе дело за режим на лични
отношения между детето и баба си и дядо си. Така ще се получи втори режим и се тревожа,
че по този начин ще бъда разделена твърде дълго време с детето ми и ще ми е мъчно за него.
Аз искам режима, който е, да остане. Да е в събота и неделя, от петък в 18:00 часа до неделя
до 18:00 часа.
Моля и за пролетната ваканция, тъй като в яслата няма пролетна ваканция, трябва да
започнат да го взимат, когато тръгне на училище и се притеснявам, че ако се заведе това
дело за режим между детето и бабата и дядото, лятото също те ще желаят да го взимат и аз
няма да мога да виждам детето през лятото за по- дълго време.
5
Притеснявам се, че детето ми не може да говори и няма как да ми каже как се чувства
при баща си. Детето е малко и е привързано към мен, ние спим заедно, мисля че това може
да е стрес за него и по- трудно е то да започне да говори, ако започне да спи при баща си.
Когато се започна делото аз се надявах, че детето до тригодишна възраст ще започне
да говори, но нещата при него се случват по- бавно и в момента то още не говори. То ще
стане на три години на 15.03. не мога да кажа дали то ще проговори. Опитваме се да му
помагаме да проговори, но е по- трудно при него, може би е стресирано заради самите ни
отношения. Притесненията ми, че детето не може да ми разкаже как се чувства при баща си
идват от това, че то разпознава дома си при мен. Аз няма как да обясня на детето, че то ще
остане само за две нощувки при баща си, понеже то не говори. Детето не може да определи
времето като часове, дни, понеже е много малко. Не мога да му кажа, че ще отиде за 8 часа
или за 48 часа.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Д. Д. Л.: Желая вторник и четвъртък, два пъти в годината или
повече, ако се разберем, да не реализирам предоставения ми контакт, за да може тя да си
организира почивка през годината с детето за по- дълъг период. Според мен детето се
чувства добре, защото то си знае къде да спи, когато е при мен. То не спи в моето легло, то
си има свое легло и си спи там. Няма проблем със заспиването, спи си с играчка, заспива и
сам, без играчка. С майка му сме разговаряли и съм казвал, че то си заспива само и с
́
играчка. Когато тя примерно ми казва да не приспивам с играчка, аз се съгласявам с нея, за
да не му развалям някакъв режим, ако има то. Не мисля, че е нормално дете на 3 години вече
да спи с майка си, при положение че има легло, на което може да спи само.
́
Не е вярно твърдението, че баба му и дядо му не са искали да се срещат с него.
Напротив, искали са да се срещат с него в моя дом, защото те не живеят във Варна, но е
имало причини от страна на А. /дали са били верни или не, това не мога да го твърдя, може
и да са били истина/ е отказвано с претекст, че примерно тя има други планове или нещо
друго. Искам да си вземам детето и да прекарвам повече време с него. Детето се чувства
изключително добре при мен, познава дома ми, както предполагам, че познава и другия си
дом. Взимам го от петък до неделя, като искам да го взимам и по- често и през седмицата
след градина или ясла, работата ми го позволява. През това време аз ще полагам грижи за
него, след което към седем- осем часа да го върна в дома на майката.
Д. Л.: Не претендирам разноски.
АДВ. Б.: Не претендирам разноски.
Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счита делото за изяснено от
фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Д. Л.: Поддържам въззивната жалба, както и отговора. Както заявих в началото, не
6
поддържаме жалбата в частта, с която сме искали изменение на първоинстанционното
решение по режима на лични отношения, определен за 2021г., тъй като е безсмислено
вашето произнасяне, с оглед обстоятелството, че решенията по този вид дела действат
занапред.
От събраните по делото доказателства се установи, че детето се чувства вече много
по- добре при баща си, бащата създава режим, създават се и съответните навици на детето-
хигиенни и такива за хранене. Считам, че е в интерес на детето бащата да продължи да
осъществява поискания от нас по- разширен режим. Не приемаме доводите, че въззиваемата
страна е отказвала срещи на детето с бащата извън режима и тези срещи да се осъществят
само между тях двамата. Да, безспорно е, не отричаме факта, че извън режима двамата
родители излизат заедно с детето, но нашето искане във въззивната жалба, е да бъде
допуснат такъв режим извън събота и неделя бащата да взема детето и да прекарва времето
само с него, без присъствието на майката. Твърдим, че това обстоятелство не би попречило
и на други срещи между тримата- майка, баща и дете.
Оспорваме твърденията, че детето при връщането му на майката след престой при
бащата, е натоварено, намръщено. Свидетелят, когото водихме и разпитахте днес, даде
сведения за това, каква е причината детето да е намръщено и разстроено при връщането му
при майка му. Не считам, че при един по-разширен режим така, както сме го поискали във
въззивната жалба, не би бил в интерес на детето. В крайна сметка и двамата родители са
длъжни да полагат грижи за възпитанието на детето, а за да е възможно това, е необходимо
и родителят, при когото детето не живее постоянно, да има съответните контакти в по-
разширен режим.
Поддържаме и искането за привременните мерки, тъй като и през 2021г.
въззиваемата отказа да се съобрази с така постановените привременни мерки, тъй като
доводът беше, че те са за 2020г. Затова сме поискали постановяване на привременни
мерки.Събраха се доказателства, че е налице изменение на обстоятелствата след
първоначалното постановяване на привременни мерки. Ще посоча и още – обстоятелството,
че детето се чувства все по- добре при бащата, познава неговия дом, т.е. не е в ущърб на
детето престоя му при неговия баща.
Посочвам и още едно обстоятелство- ако е налице касационно обжалване, а по този
род дела е налице съдебна практика, при която се допуска и касационно обжалване, на
всички юристи тук в залата е известно от въззивната инстанция до приключване на
касационното решение какъв период от време минава. В повечето случаи е повече от шест
месеца. В този период, тази година пак Д. няма да има право да вижда детето, освен първа и
трета събота и неделя в тези части на решението на първоинстанционния съд, които не са
обжалвани нито от насрещната страна, нито от нас. Ето защо моля да се произнесете и по
привременните мерки
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.
АДВ. Б.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба на въззивника във вида, в
7
който е предявена.
Съображенията ми няма да се различават от това, което ще кажа. Първо, фрапиращо
е, не зная дали е въпрос на объркване или тълкуване, че всъщност на нечетна година бащата
желае и на Коледа, и на Нова година детето да бъде с него. Това са едни от най- светлите
празници през годината. Разбираемо е да се разменят подаръци с детето, но мисля че
варианта, който ние предложихме- да се редуват, е малко по- удачен.
По отношение на рождения ден, доверителката ми продължава да твърди, че поне
докато детето не навърши някаква възраст, в която да започне да опознава ситуацията, в
която се намира, е по- удачно да прекарва рождения си ден и с двамата си родители. В
крайна сметка това е рожден ден и то е на този свят благодарение и на двамата си родители
и тя счита, че е по- редно да са двамата, а не да си го поделят по часове.
По отношение на ваканциите, докато детето не започне училищна възраст, не е
налице регламентирана ваканция, пролетна конкретно, не е редно цялата първа половина на
април месец, първите 14 дни то да прекарва с бащата, това не и в негов интерес, поне в
момента, в който отстоява елементарни познания и като учебен материал и в игрово
отношение, за развиване на фина моторика и т.н., по- добре е детето да не отсъства в голям
период от време.
По отношение на претенциите на бащата да взема детето всяка седмица два пъти в
седмицата, било то и за два часа, доверителката ми не е съгласна, като тя лично изложи
мотивите си, че на този етап детето е малко и не трябва да се прекъсва връзката с бащата, но
един прекалено разширен режим, поне докато не навърши 5 години, е по- скоро в негов
ущърб, защото му се нарушават навиците, които трябва да изгражда. След това, след 6-
годишна възраст би могло да се говори за повече време с бащата.
По отношение на привременните мерки, които те желаят да бъдат продължени, не
считам че трябва да бъдат разширени привременните мерки, постановени от
първоинстанционния съд. Мисля, че трябва да се налага някаква причина за тяхното
преразглеждане на този етап. Да, съгласна съм, че независимо от изхода на делото вероятно
ще е налице касация, но доверителката ми твърди, че никога не е отказвала да дава детето на
бащата. Да, имали са си някакво устно споразумение, когато е извън режима, да прекарват
времето тримата, като семейство. Тя го е предложила и той се е съгласил, с оглед защита
психиката на детето като някакъв механизъм то по- лесно да преодолее стреса, да не ги
възприема като разделени мама и тате, а да ги вижда по- често заедно.
С оглед изложеното, моля да бъдат отхвърлени исканията, предявени с въззивната
жалба на въззивника.
Във връзка с нашата въззивна жалба, моля да уважите искането ни да се отмени
решението, което е в частта – вторник и четвъртък от 16-19 часа бащата да прекарва времето
с детето.
Моля да се произнесете по искането ни, направено пред първоинстанционния съд, но
не е обсъждано по никакъв начин и няма решение, че до навършване на 5- годишна възраст
8
на детето, когато то е болно, говоря за тежко болно- лежащо болно или с висока
температура, състояние, което не позволява детето да бъде разхождано напред- назад,
майката да има право да откаже да даде детето на бащата, но съответно да компенсира
бащата.
С оглед равнопоставеност на страните в процеса, моля и на мен да ми бъде дадена
възможност да представя писмени бележки.
Д. Л.: Процесуалният представител на въззиваемата страна си противоречи сама, като
току- що пред вас заяви, че оспорват нашето искане за пролетна ваканция. Видно от
насрещен иск, депозиран от тях във ВРС, същите са посочили режим: ваканции, считано от
2022г. детето ще прекарва пролетната ваканция с бащата в четна година. Днес твърди, че не
е в интерес на детето, тъй като е много малко, то да прекарва пролетната ваканция в четни
години с бащата.
АДВ. Б.: Ставаше въпрос за училищната възраст.
Д. Л.: Второ, твърди се пред вас от повереника, че има постигнато съглашение между
А.Н. и Д. срещите, извън режима на бащата с детето, да бъдат в присъствието на майката.
До настоящия момент няма събрани свидетелски показания, които да твърдят за наличието
на такъв режим. Налице е само едно твърдение от страна на майката А..
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да депозират писмени бележки както
следва: 3- дневен срок от изготвяне на протокола за въззивника и 5- дневен срок от
изготвяне на протокола за въззиваемата страна.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:23 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9