№ 4579
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110133249 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца Е. М. М. срещу ответника /фирма/ иск с правно
основание чл. 124 ГПК за установяване недължимост на сумата от 3000 лв.,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от
17.08.2006 г., сумата от 747,35 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 17.12.2006 г. до 26.07.2007 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 27.07.2007 г., и сумата от 227,37 лв., представляваща разноски
по гр.д. № *****/2007 г. по описа на СРС, 39-и състав по изпълнителен лист
от 21.09.2007 г., издаден по гр.д. № *****/2007 г. по описа на СРС, I ГК, II
отделение, 39-и състав.
Ищецът Е. М. М. излага твърдения, че на 26.03.2008 г. било
образувано от /фирма/ изп. д. № ************ по описа на ЧСИ Н. М., рег. №
***, срещу нея въз основа на Изпълнителен лист от 21.09.2007 г., издаден по
гр.д. № *****/2007 г. по описа на СРС, I ГК, II отделение, 39-и състав.
Твърди, че на мястото на първоначалния взискател - /фирма/, е конституиран
като такъв - /фирма/. Поддържа недължимост на процесните суми по
издадения изпълнителен лист поради изтекла погасителна давност. Твърди, че
последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е
извършеното плащане от работодателя на длъжника от 10.11.2015 г., като
петгодишната погасителна давност е изтекла на 17.01.2021 г. при отчитане на
1
спирането за период от два месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. Излага, че въз основа на договор за продажба на вземания от
19.03.2020 г., сключен с /фирма/, ответното дружество /фирма/ е придобило
вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист. С оглез
изложеното ищецът обосновава правен интерес за завеждане на настоящото
дело. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК и писмено становище от 19.02.2024 г.
ответникът /фирма/ депозира отговор на исковата молба, чрез адв. А. К., с
който прави признание на иска. Не оспорва, че към датата на подаване на
исковата молба в съда е погасено правото на принудително събиране на
процесното вземане по изпълнителния лист. Оспорва да е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не е предприел действия по събиране на
вземането. Моли разноските да останат в тежест на ищеца. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В съдебно заседание от 20.02.2024 г. ищецът е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 за
постановяване на решение при признание на иска, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата начл. 237, ал. 1 ГПК , когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, в мотивите на което е
достатъчно да се укаже, че същото се основава на признанието на иска.
Ето защо предвид направеното признание на иска от страна на
ответника, като същевременно не се налице отрицателните процесуални
предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, предявените искове следва да бъдат
уважени изцяло, като по арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага
допълнителни мотиви.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението
2
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора,
ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск
за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В
разглеждания случай, по делото не се установява ответникът да е
предприемал действия по принудително изпълнение за процесните вземания
след погасяването по давност на процесните вземания. Видно от
изпълнителното дело № ***/2008 г. по описа на ЧСИ Н. М., молбата от
/фирма/ с искане да бъде конституиран като взискател по делото и да бъде
извършен опис на движими вещи е подадена на 25.08.2020 г., преди вземането
да е било погасено по давност и преди подаване на молбата от Е. М. от
06.07.2022 г. Обстоятелството, че ЧСИ е постановил разпореждане за
извършване на опис на движимите вещи почти две години по-късно след
подаване на молбата от взискателя, не води до различен извод. Своевременно
в срока за отговор на исковата молба, ответникът е поискал постановяване на
решение при признание на иска по чл. 237 ГПК и е направил искане за
приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което са налични кумулативните
предпоставки на фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ето защо,
разноските следва да бъдат възложени на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. М. М., ЕГН
********** срещу ответника /фирма/, ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 124 ГПК , че Е. М. М., ЕГН ********** не дължи на /фирма/, ЕИК
********* сумата от 3 000 лева (три хиляди лева), представляваща главница
по договор за кредит за текущо потребление от 17.08.2006 г., сумата от 747,35
лв. (седемстотин четиридесет и седем лева и 35 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 17.12.2006 г. до 26.07.2007 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 27.07.2007 г., и сумата от 227,37 лв.
(двеста двадесет и седем лева и 37 стотинки), представляваща разноски по
гр.д. № *****/2007 г. по описа на СРС, 39-и състав по изпълнителен лист от
21.09.2007 г., издаден по гр.д. № *****/2007 г. по описа на СРС, I ГК, 39-и
състав поради погасяването им по давност.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4