Определение по дело №110/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 149
Дата: 24 февруари 2023 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20233001000110
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 149
гр. Варна, 24.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000110 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба, предявена от името на М. Н.
И. срещу решение №66/23.11.2022г. по т.д. №110/2023 г. по описа на ОС
Търговище (електронно дело 20210900102), в частта, с която е бил отхвърлен
предявен от нея на осн.чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗД“Бул Инс“АД-гр.София
иск за определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени
вреди, причинени на пострадал пешеходец от застрахован по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист за горница над 15 000лв.
до размер от 24 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като са
определени и разноски в тежест на ищеца.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалването, и е процесуално допустима. Въззивницата е била
освободена от внасяне на такси по реда на чл. 83 ал.2 ГПК. Жалбата отговаря
на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е надлежно
администрирана. Пълномощниците на насрещните страни са овластени с
права за всички инстанции. Въззивното производство е допустимо.
Въззивницата, чрез адвокат Х., излага оплаквания по неправилно
оценен принос на установеното безспорно поведение на пешеходец, без да се
отчете значително по-високия принос на застрахования. Счита, че
определянето на съпричиняване в равна степен противоречи на материалния
закон, който възлага на автомобилиста повишените изисквания за опазване на
уязвими участници и повишено внимание при управление в жилищния район
в близост до парк, съобразно повишената опасност в такава пътната
обстановка. С доводи, че не погрешната преценка на пресичащата пешеходка
за движението на автомобила, а само нарушенията на правилата за движение
1
по пътищата от водача са обусловили непредотвратимостта на удара, нанесен
на ищцата при движение на автомобила назад, обосновава неоснователност
на възражението за съпричиняване, евентуално отчитане на принос не повече
от 20 %, с които са се намали иначе правилно определено от първата
инстанция обезщетение от 30 000лв, като справедлив еквивалент на понесени
неимуществени вреди.
Въззиваемият застраховател ЗД“Лев Инс“АД, чрез пълномощника
адв. Г. оспорва оплакванията по уваженото възражение за съпричиняване,
като се позовава на обоснован извод за значително по-голяма възможност на
пешеходката да наблюдава маневрата и да съобрази поведението си с
опасността. Отделно въззиваемият излага свои самостоятелни оплаквания по
определянето на справедливия еквивалент на обезщетението за
неимуществените вреди, като сочи, че размерът е неправилно завишен в
сравнение с възприети в практиката обезщетения за сходни по вид и степен
увреждания и без да са отчетени икономическите критерии (социално-
икономическа обстановка, динамика на средна и минимална работна заплата).
В тази връзка излага евентуално доводи за възприемане на неоспорения
размер от 15 000лв като достатъчна компенсация за вредите на ищцата, дори
и възражението за съпричиняване да се окаже неоснователно.
Насрещните страни не са направили искания за събиране на нови
доказателства във въззивното производство.
Въззивният съд ще следва да изложи своята преценка по същество въз
основа на събраните доказателства, доколкото не констатира пропуск в
квалификацията на претендираните права и възраженията срещу тях в
обжалваните части, налагащи допълнителни указания по прилагане на закона.
За изслушване на становищата на страните по съществото на делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн.
чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба срещу решение
№66/23.11.2022г. по т.д. №110/2023 г. по описа на ОС Търговище (електронно
дело 20210900102), в частта, с която е бил отхвърлен предявен на осн.чл.432,
ал.1 от КЗ, иск на М. Н. И. нея срещу ЗД“Бул Инс“АД-гр.София за
определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди,
причинени на пострадал пешеходец от застрахован по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист за горница над 15 000лв.
до размер от 24 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като са
разпределени и разноските по делото.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 19.04.2023г. от 13.30 часа. Да се
призоват страните, на адреси на пълномощници адв.Х. и адв. Г..
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция
следва да подадат нови заявления по образец
2
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules)
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представят справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3