№ 112
гр. ЛЕВСКИ, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Д.
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20224410200276 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по е постъпила жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Т.В.В., чрез адв.
В. Д. от АК – Варна,
срещу наказателно постановление №15-2200129/01.06.2022г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Плевен.
Твърди се в жалбата, че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение
на чл. 42, т.3 и т.4 от ЗАНН, доколкото актосъставителят следва да отрази в
съставения АУАН датата и мястото на извършване на нарушението и
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Жалбоподателят счита, че липсват отразени обстоятелствата и фактите,
явяващи се съставомерни по смисъла на цитирания подзаконов нормативен
акт и че доколкото всички посочени пороци при съставяне на АУАН са
възприети изцяло от АНО при съставяне на обжалваното НП, същото се явява
незаконосъобразно поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Посочено е, че НП е издадено в нарушение на материалния закон.
Счита, че липсва яснота по отношение на това къде е престиран трудът на
работника, съответно къде е следвало да бъде осъществено дължимото
плащане на заплатата. Твърди се в жалбата, че в процесното наказателно
постановление липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението, не са
посочени всички съставомерни признаци, което представлявало съществено
процесуално нарушение, тъй като се ограничава правото на защита на
1
жалбоподателя, и съдът бил лишен от възможността да извърши последващ
контрол.
Счита, че в обстоятелствената част на НП АНО не е посочил в какъв
размер е неизплатеното възнаграждение, поради което следвало в НП за се
съдържа точният размер на възнаграждението, което следвало да бъде
платено. Посочва, че Протоколът за извършената проверка бил съставен на
19.05.2022г., а в т.2 от него било посочено нарушението със срок на
отстраняване 10.06.2022г., въпреки това АУАН бил съставен в деня на
съставяне на Протокола от проверката и преди да е изтекъл срокът за
отстраняване на нарушението.
Посочва се, че в НП липсвали факти, които да се приемат като
утежняващи вината обстоятелства. Не се сочели и факти за настъпили вредни
последици, нито техния размер, нито работодателят да е извършил същото
нарушение и да е бил наказван за това. Нарушението било отстранено веднага
след установяването без вредни последици за работниците.
Моли съда да отмени процесното наказателно постановление като
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила.
В с.з. административнонаказващият орган е редовно призован и се
явява директорът на дирекция „Инспекция на труда. Изразява становище, че
безспорно е доказано констатираното от контролните органи нарушения.
Издадените АУАН и НП са правилни и законосъобразни, поради което следва
да бъдат потвърдени. Претендира юрисконсултско възнаграждение, тъй като
е директор на ДИТ Плевен с юридическо образование и има пълномощно от
Главна инспекция по труда. Изразява становище, че претендираните разноски
от жалбоподателя са прекомерни и не следва да бъдат уважавани в
предявения размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Административнонаказателното производство е започнало със съставен
на 19.05.2022 г. АУАН против жалбоподателя затова, че при извършена
проверка на място на 04.05.2022г. на „***” ЕООД в обект за охрана: завод гр.
Левски и при проверка на документите в периода от 12.05.2022г. до
19.05.2022г. в ДИТ – Плевен е констатирано нарушаване на разпоредбите на
трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения:
в качеството си на работодател не е изплатил в установения с ТД
№44/11.06.2021г. срок до 30.04.2022г. уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа от Пламен Тодоров Чорбаджиев с ЕГН**********
през месец март 2022г.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ.
Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващият
2
орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание
чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ е наложил административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено
нарушение на чл. 128, т.2 от КТ.
Приложен е трудовият договор.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят и свидетелят по
установяване на нарушението. Служителите в ДИТ – Плевен посочват, че са
извършили проверка на място в обекта на 04.05.2022г., а документална – в
периода 12.05.2022г. – 19.05.2022г., при която са установили, че не е
изплатено трудовото възнаграждение на работника за м. март с установения
трудов договор срок. При извършената проверка не били представени
документи, удостоверяващи изплащането на трудовото възнаграждение.
Съдът споделя становището на процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснато нарушение на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал., т.5 от ЗАНН, наказателното
постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на
нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.
В НП в действителност не се сочи датата на извършване на
нарушението, а дати на извършена проверка – 04.05.2022г. и 12.05.2022г. –
19.05.2022г.
От така описаното в АУАН и НП нарушение не става ясно на коя дата
според АНО и актосъставителя е извършено нарушението. Волята на
актосъставителя и наказващия орган, изложени в АУАН и НП следва да бъде
ясна, а не да се предполага, още по – малко е допустимо тя да се извлича по
тълкувателен път от материалите по преписката, тъй като по този начин се
нарушава правото на защита на жалбоподателя.
Датата на извършване на нарушението следва да бъде посочена изрично
както в АУАН, така и в НП с оглед гарантиране правото на защита на
наказаното лице.
Както в АУАН, така и в НП липсва посочване на мястото на
извършване на нарушението.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които същото е извършено и основно дата и място на извършване на
нарушението, освен че са задължителни реквизити в АУАН и НП, същите
индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по
ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита
на нарушителя.
Освен че ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на какво точно нарушение е обвинен, посочените процесуални
нарушения лишават съда от възможността да прецени има ли извършено
нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена
санкционната норма, како и да прецени спазени ли са давностните срокове, а
3
непосочването на мястото на извършване на нарушението ограничава и
възможността съдът да прецени дали същият е издаден от компетентен орган.
Горното съставлява съществено процесуално нарушение, нарушаващо
правото на защита на обвиненото лице.
По отношение на съдържащите се в жалбата аргументи, че в протокола
за извършена проверка, съставен на 19.05.2022г. и в посоченото в т.2 от него е
даден срок за отстраняване 10.06.2022г, но въпреки това АУАН е съставен в
деня на съставяне на протокола от проверката, преди да е изтекъл посоченият
срок за отстраняване, не следва да бъде обсъждан, тъй като въпросният
протокол не е приложен към преписката.
Съставът на административното нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ,
възприет от наказващия орган визира нарушаването на разпоредбите на
правната уредба на трудовите правоотношения извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда. Това са всички
останали разпоредби на трудовото законодателство: относно писмената
форма на трудовия договор, работното време, извънредния труд, почивките,
отпуските, професионалната квалификация, социално – битовото обслужване,
специалната закрила на някои категории работници.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Особеност на административното нарушение е неговата насоченост против
реда, установен в държавното управление и се изразява във виновно
неизпълнение на едно задължение.
Трудовият договор е двустранен – за всяка от страните възникват права
и задължения. В разпоредбата на чл. 124 от КТ са очертани взаимните
задължения на страните по трудовото правоотношение. Срещу престацията на
работната сила на работника работодателят му дължи трудово
възнаграждение, уговорено между тях по размер, което работодателят му
начислява и изплаща в определени срокове и периодичност.
В разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ е предвидено гарантирано
изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното
трудово възнаграждение, но не по - малко от минималната работна заплата за
страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на
работника или служителя. От предназначението на трудовото възнаграждение
да осигури приходи за издръжка на работника или служителя и членовете на
неговото семейство следва неговата задължителна периодичност. Законът
обаче държи сметка и за хипотези, при които работодателят не е в състояние
да изплаща пълния размер, поради което установява задължение за
изплащане поне на един минимален размер. Именно това задължение е от
публичен ред и установява чрез императивна правна норма държавната
намеса в регулиране на трудовите правоотношения. В този смисъл е
съдебната практика. Поради тази специфика на характера му само това
4
задължение представлява обект на административно нарушение по чл.414,
ал.1 от КТ по смисъла на легалната дефиниция, а не и визираните в чл.128 от
КТ. Последните не касаят конкретно правило от реда, установен в
държавното управление за осъществяване на обществените функции по
правното регулиране на трудовите правоотношения, което правило може да
бъде нарушено с определено действие или бездействие, като те
регламентират общи и основни задължения на работодателя.
С оглед на изложеното съдът приема, че ангажирането на отговорността
на дружеството – жалбоподател за извършено от него нарушение по чл. 128,
т.2 от КТ в качеството му на работодател е незаконосъобразно.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да заплати
на жалбоподателя направените деловодни разноски, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. заплатеното
адвокатско възнаграждение е в минималния, предвиден в наредбата размер,
поради което възражението от страна на ответника за прекомерност е
неоснователно.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №15-2200129/01.06.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Плевен, с което на
„***” ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Т.В.В., на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.1 от
КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на хиляда и петстотин лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА дирекция „Инспекция по труда – Плевен да заплати на
„***” ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Т.В.В. направените деловодни разноски в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5