РЕШЕНИЕ
№ 794
гр. Бургас, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20222100100324 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Л. С. Ж. с ЕГН
********** от ***, действащ чрез пълномощниците си адвокат Радостин
Пенев и адвокат Бойко Даков със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Васил Левски”
№ 38, против П. Т. Г. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Георги Кирков“ № 21, ет.1 – адвокат Теодора Кабакчиева – Пеева.
Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение в размер на 60 000
лв. за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – болки и
страдания от нанесена на 04.12.2018г. тежка телесна повреда, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното
й изплащане.
Обстоятелства, на които се основава предявеният иск :
Ищецът твърди, че с присъда по н.о.х.д. № 1079/ 2021 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас ответникът бил признат за виновен в това, че на
04.12.2018 г. му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в
осакатяване на лявата му ръка – ответникът нанесъл с нож посечна рана в
областта на лява китка и длан, от която били прерязани повърхностни и
дълбоки флексорни мускули и сухожилия, счупени пета метакарпална кост,
двете кости на дланта /ос пизиформе и хаматум/, травма на нервус медианус и
на лакетния нерв на ниво китка и длан и липса на активна флексия, екстензия,
без функция на същите, довели до увреждане на нерви, сухожилия и мускули
водещи до загуба на функцията на ръката.
1
Ищецът бил откаран в болница в гр. Бургас, където му била извършена
спешна операция, но спасяването на ръката се оказало невъзможно. След
операцията ищецът трябвало повече от месец да посещава болница
„Бургасмед“ за извършване на манипулации по заздравяване на раната и за
облекчаване на силните болки и страдания, които изпитвал. От тази тежка
телесна повреда ищецът до месец декември 2019г. не бил в състояние да
работи изобщо, а понастоящем напълно е изгубил хватателната функция на
лявата си ръка, което го лишава от възможността да работи по професията си
/поставяне на фаянс, теракота и бояджийски услуги/.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, изтекъл на 29.04.2022г.,
ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Оспорва
верността на изложените от ищеца факти и и размера на иска.
С определение от 29.04.2022г. производството по делото е спряно на
основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК – до приключването с влязъл в сила
съдебен акт на наказателното производството. Възобновено е с определение
от 20.09.2022г. след влизане в сила на присъдата на наказателния съд. На
основание чл.8, ал.3 от ГПК на страните е предоставен допълнителен срок за
становище по приключилото наказателно производство, служебно установено
от съда.
Ищецът се позовава на задължителната сила на присъдата съобразно
чл.300 от ГПК.
Ответникът обосновава възраженията си по иска. Оспорва твърдението
на ищеца, че не е в състояние да упражнява професията, с която издържа себе
си и семейството си, като твърди, че от дълги години ищецът не работи по
трудов или граждански договор, а извършва дейности в сивия сектор,
различни от посочените в исковата молба. Сочи, че не е трудоустроен. Счита,
че претендираният размер на обезщетението е прекомерен и би представлявал
източник на неоснователно обогатяване в полза на ищеца, както и че не е
съобразен с икономическата обстановка в страната. Твърди, че увреждането е
причинило краткотраен период на физическо неудобство и само обичайни по
интензитет болки и страдания. Така изложените твърдения в допълнителното
становище на ответника по същество представляват обосноваване на
оспорването му на иска, направено с писмения отговор, поради което на
основание чл.143, ал.3 от ГПК съдът ги приема за надлежно въведени в
производството.
С допълнителното си становище ответникът прави и възражение за
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, на две основания
: инцидентът на 04.12.2018г. е провокиран от поведението на ищеца, който за
пореден път нанесъл вреди на имущество на ответника; ищецът не е положил
дължимата грижа за здравето си след операцията на ръката му, което е
влошило състоянието на ръката му. В съдебно заседание чрез процесуалния
си представител твърди, че фактите по възражението за съпричиняване са му
станали известни след изтичането на срока по чл.131, ал.1 от ГПК - едва след
2
влизане в сила на присъдата по наказателното дело.
Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на
становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото
съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд
намира за установено следното:
Искът е с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В хода на производството по настоящото дело с влязла в сила присъда
на наказателния съд ответникът П. Т. Г. е признат за виновен в това, че на
04.12.2018г. около 07,20 часа в гр. Китен, област Бургас, нанесъл с нож с
дължина на острието 45 см посечна рана в областта на лява китка и длан на
ищеца Л. Ж., изразяваща се в прерязване на повърхностни и дълбоки
флексорни мускули и сухожилия, счупване на пета метакарпална кост,
счупване на двете кости на дланта /ос пизиформе и хаматум/, травма на
нервус медианус и на лакетния нерв на ниво китка и длан и липса на активна
флексия, екстензия, без функция на същите, довели до увреждане на нерви,
сухожилия и мускули, водещи до загуба на функцията на ръката, в резултат
на което причинил на ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в
осакатяване на лявата му ръка - – престъпление по чл.128, ал.2 от НК.
Присъдата е постановена по н.о.х.д. № 423/ 2020г. по описа на Районен съд –
Царево /в.н.о.х.д. № 1079/ 2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас, н.д. №
262/ 2022г. по описа на ВКС, I н.о./, влязла в сила на 06.07.2022г.
На основание чл.300 от ГПК гражданският съд е обвързан от така
постановената присъда относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на ответника. Поради това настоящият съд
приема за установено виновното извършване от страна на ответника на
процесния деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД – причинена по посочения в
присъдата начин тежка телесна повреда на ищеца, изразяваща се в увреждане
на нерви, сухожилия и мускули на лявата китка и длан, водещи до загуба на
функцията на ръката. Тъй като вредоносният резултат „осакатяване на ръка“ е
елемент на престъпното деяние по чл.128, ал.2, предл.8 от НК, в
извършването на което ответникът е признат за виновен, недопустимо е в
настоящото производство да се пререшава въпроса за неговото обективно
осъществяване. Задължителната сила на присъдата налага да се приеме за
установено, че вследствие на процесния деликт лявата ръка на ищеца е
осакатена по посочения в присъдата начин – поради увреждане на нерви,
сухожилия и мускули трайно, като това е причинило трайна загуба на
основната функция на ръката - хватателната.
Въз основа на приетото и неоспорено от страните заключение на
вещото лице д-р Хрисантов, което съдът кредитира като пълно, обосновано и
компетентно, се установяват следните обстоятелства : След нанасянето на
3
посечната рана на ищеца на 04.12.2018г. е извършена оперативна интервенция
– тендорафия /шев на сухожилия/, неврорафия /шев на нерви/ и фиксация на
5-а метакарпална кост с киршнерови игли. Болничното лечение на ищеца е
проведено в периода 04-07.12.2018г. Лявата му ръка е обездвижена чрез
гипсова имобилизация за период от около 25 дни. Следва домашно
амбулаторно лечение до общо 3-5 месеца. Поради имобилизацията за период
от около два месеца ищецът не е бил в състояние да се самообслужва и е имал
нужда от чужда помощ. След операцията са възникнали усложнения –
инфекция с гнойни фистули в основата на 3-и и 4-пръсти, лекувана с
антибиотици. Ищецът не се е подложил на повторна операция за ревизия на
нерви и сухожилия, каквато според вещото лице обичайно се извършва на 3-
5-и месец от първата операция - при липса на пълно възстановяване с цел да
се освободят евентуални получени сраствания. Съгласно обясненията на
вещото лице, дадени в съдебно заседание, посочената повторна операция не
води до пълно възстановяване на крайника, нито гарантира подобряване на
функцията на ръката, като е възможно предприемането й да влоши
състоянието на увредения крайник. Към момента няма подобрение в
състоянието на ръката на ищеца, като функционалните й възможности са
силно ограничени. Според вещото лице с лявата си недоминантна ръка
ищецът може да подпира предмети, но трудно би могъл да извършва
дейности по поставяне на фаянс, боядисване и др.
Ангажираната от ответната страна свидетелка М. Г. сочи, че в
началото на 2021г. ищецът Л. Ж. е извършил ремонтни дейности в нейна
къща в село Синеморец, работел сам, без помощник, използвал и двете си
ръце, като без затруднения извършвал дейности шпакловане, боядисване,
поставяне на плочки, поставяне на шпакловъчна мрежа на стените, носел
едновременно с двете ръце кофи с боя и чували със строителни материали от
по 25 кг. За целта сам се качвал на висока стълба в стълбищното помещение,
за да шпаклова и боядисва. Свидетелката установява, че ответникът П. Г. се
свързал с нея през месец декември 2022г., след като той узнал от свой познат
за отношенията й с Л. Ж.. Свидетелката заявява пред съда, че има спор с
ищеца, подала е в МВР жалба срещу него за „парична измама“. Същото се
установява и от представеното от ответната страна писмо от Районна
прокуратура – Бургас от 17.11.2022г., от което е видно че по жалба на
свидетелката М. Г. /тогава с фамилно име М./ срещу ищеца Л. Ж. е
образувано и висящо досъдебно наказателно производство по чл.209, ал.1 от
НК. /В останалата част цитираното писмо не установява релевантни за спора
факти, тъй като видно от него останалите жалби срещу ищеца за извършени
престъпления са последвани от откази да се образува наказателно
производство, постановления и споразумение за прекратяване на наказателно
производство/. Поради това съдът цени показанията на тази свидетелка
съобразно чл.172 от ГПК и приема, че е възможна необективност и
заинтересованост на свидетелката във вреда на ищца. Ето защо съдът не
кредитира тези показания, тъй като същите остават изолирани, неподкрепени
4
от други събрани по делото доказателства. Напротив показанията са в
противоречие с тези на свидетеля П. Б., който установява пред съда, че той е
извършвал строителните дейности, а ищецът му е помагал. При липса на
данни за заинтересованост на свидетеля Б. в полза или вреда на някоя от
страните, показанията му следва да се кредитират. Представеният договор
между свидетелката и ищеца от 04.02.2022г. също не подкрепя показанията
на свидетелката Г., тъй като документът установява само възникването на
облигационното правоотношение между тях по извършване на строителни
дейности в имота на свидетелката, но не и релевантни за настоящия спор
факти относно физическа възможност на ищеца да извършва сам посочените
строителни дейности. Показанията на разпитания свидетел на ответната
страна С. Л. също не подкрепят показанията на свидетелката Г. и не доказват
защитното възражение на ответника. От тези показания се установява само,
че ищецът няма определена професия и не упражнява постоянна трудова
дейност, от която да издържа себе си и семейството си. Свидетелят сочи, че
ищецът може да се облича сам и да кара автомобил, като за останалите
описани дейности – косене, ремонтиране на автомобила и вдигане на саксии
ползва помощта на сина си. Представеният в последното съдебно заседание
документ – изходящо от ищеца писмено „сведение“ от 23.05.2022г.,
предоставено пред органите на МВР – РУ – Царево, е въведен в
производството след прекузивните срокове за събиране на доказателства.
Освен това, разгледан по същество, документът няма и материална
доказателствена сила, тъй като е изходящ от страната частен свидетелстващ
документ, несъдържащ признания на неизгодни за страната факти.
Следва да се отбележи също, че показанията на двамата свидетели на
ответната страна са насочени към недопустимо в гражданския процес
опровергаване на задължителната сила на присъдата на наказателния съд
относно извършеното от ответника деяние, във фактическия състав на което
се включва и резултатът от увреждането, а именно осакатяване на ръката на
ищеца. Поради това на основание чл.300 от ГПК настоящият съд е обвързан
да приеме за установен факт трайната загуба на основната функция на лявата
ръка на ищеца /хватателната/, която съставлява настъпилото осакатяване.
Недопустимо е опровергаването на този факт чрез събиране на доказателства
за способност на ищеца в пълнота да си служи с наранената ръка.
В първото по делото заседание на 19.01.2023г. ответникът чрез своя
процесуален представител адвокат Кабакчива - Пеева заяви, че фактите, на
които са основани възраженията му, въведени с депозираното след
преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК становище, са му станали известни
едва след влизането в сила на присъдата на наказателния съд /на 06.07.2022г./.
При некредитирането на показанията на свидетелката Г. се налага изводът, че
ответникът не проведе пълно доказване на твърдението, на което е основано
късното въвеждане в процеса на възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Поради това съдът приема,
че към момента на предявяването му то е било преклудирано на основание
5
чл.133 от ГПК и не може да бъде включено в предмета на делото.
За установяване на понесените от ищеца болки и страдания по делото
са разпитани сина на ищеца – М. Ж. и съпругата на ищеца Т. Ж.. От
показанията им се установява, че след изписването от болницата ищецът е
продължил да приема болкоуспокояващи лекарства и антибиотици, страдал
от безсъние, сънувал е кошмари във връзка с инцидента, станал е по-нервен,
не може да се облича сам и да си връзва обувките. И двамата свидетели
твърдят, че преди инцидента ищецът е извършвал строителни дейности –
шпакловки, бояджийство, поставян на плочки, гипс картон, но към момента
не е в състояние да извършва сам тези дейности, поради липсата на
хватателна функция на лявата ръка, с която не може да вдига тежко и за
държи предмети. Въпреки близката родствена връзка на свидетелите с ищеца
и възможната им заинтересованост в негова полза от изхода на спора,
преценени съобразно чл.172 от ГПК, съдът кредитира показанията им, тъй
като същите са основани на непосредствени впечатления, безпротиворечиви
са, кореспондират както помежду си, така и на заключението на вещото лице
по съдебната медицинска експертиза и не са опровергани от други събрани по
делото доказателства. Макар и по делото да не се установи ищецът да е
работил трайно по трудово правоотношение или по граждански договор, въз
основа на тези показания съдът приема за установено, че описаните от
свидетелите строителни дейности са били обичайни за ищеца преди
нараняването, независимо дали са били насочени към реализиране на доходи
или не. Показанията на свидетеля М. Ж. са в противоречие със заключението
на вещото лице само по отношение на продължителността на болничния
престой на ищеца, поради което в тази част свидетелските показания не се
кредитират от съда.
При така събраните по делото доказателства и установените въз основа
на тях факти съдът прави следните изводи :
На основание чл.300 от ГПК безспорно се установи по делото, че
ответникът виновно е причинил на ищеца процесното непозволено увреждане
– осакатяване на лявата ръка, довело до липса на хватателна функция. На
основание чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причини другиму. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. За такива вреди съдът приема преживяната от ищеца уплаха от
самото нараняване чрез нанасяне на дълбока порезна рана; търпените
физически болки и страдания от нараняването, от извършената операция и в
хода на оздравителния процес; присъщия на болничния престой дискомфорт;
неудобството от невъзможността ищецът да се обслужва сам /обличане,
обуване, други битови дейности/ и да извършва обичайните си трудови
дейности. Съдът приема за ирелевантни възраженията на ответника, че през
последните години ищецът се издържал от дейности в сивия сектор, тъй като
предмет на настоящото производство не са търпени от ищеца имуществени
вреди, състоящи се в невъзможност да реализира доходи от труд, а само
6
неимуществените вреди от невъзможността ищецът пълноценно да извършва
обичайните за него трудови дейности.
На основание чл.52 от ЗЗД за определяне на справедливия размер на
обезщетението за установените претърпени неимуществени вреди съдът
съобразява възрастта на пострадалия ищец към момента на деликта – 48 г.;
преживените обичайни страхови чувства при нанасянето на описаната
посечна рана; полученото телесно увреждане, което се квалифицира като
тежка телесна повреда /чл.128, ал.2 от НК/ – осакатяване на лявата му ръка;
извършената оперативна интервенция; болничния престой;
продължителността на възстановителния период /3-5 месеца/; вида и
интензитета на търпените болки и неудобства и периода от време, през които
са търпени и ще се търпят за в бъдеще; невъзможността за пълно
възстановяване на функцията на ръката. Следва да се отчете и социално-
икономическата обстановка в страната към момента на деликта, за която
индиция е размерът на средната работна заплата, който по данни на НСИ за
последното тримесечие на 2018г. е 1171 лв.
По тези съображения съдът приема за справедлив размер на
обезщетението сумата от 40 000 лв. до която предявеният иск е основателен.
За разликата над тази сума до предявения размер от 60 000 лв. претенцията е
прекомерна, поради което предявеният иск е неоснователен и ще бъде
отхвърлен в тази част.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
която съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД следва да се присъди, начиная от деня на
деликта – 04.12.2018г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и
направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения списък по чл.80
от ГПК разноските на ищеца са в размер на 4730 лв., включващи 2400 лв. –
заплатена държавна таса и 2330 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
За тези разноски, съразмерно с уважения иск, ответникът му дължи сумата от
3153,33 лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
така заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в
минималния размер, установен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията към сключването на договора за правна защита и съдействие на
04.03.2022г. – ДВ, бр. 68/ 2020г./.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
направените по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърления иск.
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК разноските на ответника са в
размер на общо 5900 лв., включващи 400 лв. – заплатено възнаграждение на
вещо лице и 5500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е и
7
ищцовото възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение.
Договорът за правна и защита и съдействие на ответника е сключен на
11.11.2022г. - при действието на актуалната редакция на нормата на чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1/ 2004г. /ДВ, бр. 88/ 2022г./, съгласно която при тази цена
на иска минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 5450
лв. Поради това не може да се приеме, че заплатеното адвокатско
възнаграждение от 5500 лв. е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото /чл.78, ал.5 ГПК/. За тези разноски, съразмерно с
отхвърления иск, ищецът дължи на ответника сумата от 1966,67 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Т. Г. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Георги Кирков“ № 21, ет.1 – адвокат Теодора Кабакчиева, да
заплати на Л. С. Ж. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул. „Васил Левски” № 38 - адвокат Радостин Пенев и адвокат Бойко Даков,
сумата от 40 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нанесена на 04.12.2018г. тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване
на лявата му ръка, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането - 04.12.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
3153,33 лева - за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за непозволеното
увреждане за разликата над уважения размер от 40 000 лв. до предявения
размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА Л. С. Ж. с ЕГН ********** от ***0, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул. „Васил Левски” № 38 - адвокат Радостин Пенев и адвокат Бойко
Даков, да заплати на П. Т. Г. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Георги Кирков“ № 21, ет.1 – адвокат Теодора Кабакчиева –
Пеева, сумата 1966,67 лева за направените по делото съдебни разноски,
съразмерно с отхвърления иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8