Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ........

 

гр.Плевен, 06,12,2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

  ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

  при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №5354 по описа на съда за 2018 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред ПлРС е постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, чрез адв.В.Д. от ПАК, против С.Т.Ц., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че ответникът работел в ищцовото дружество по силата на ТД от 10,04,2018 г., като на 27,04,2018 г. ТПО било прекратено по искане на работника на основание чл.326, ал.1 от КТ. Сочи се, че работника не отработил уговореното предизвестие, което е 3 брутни работни заплати по трудов договор. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 1530,00 лева, ведно със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното й изплащане. Претендират се сторените разноски. В с.з. процесуалният предсатвител на ищеца – адв.В.Д. от ПАК, моли съда да уважи петенцията като основателна и доказана от събраните по делото доказателства. 

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира „жалба“ – неотносима към предмета на делото, и „молба-възражение“ – с характера на писмен отговор по чл.131 от ГПК, в която моли съда да отхвърли иска. В с.з. ответницата се представлява от адв.***от ПАК, която сочи, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като трудовия договор, по който се претендира обезщетението, е недействителен – сключен преди да е прекратен предходен трудово договор между същите страни.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и е видно от представените ТД №234/10,04,2018 г. и Заповед №135/27,04,2018 г., че за посочения период страните са се намирали в трудово правоотношение. От заповедта за прекратяване на ТПО е видно, че на основание чл.220, ал.1 от КТ работникът е задължен да плати на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие по ТД. Заповедта е връчена на работника на 27,04,2018 г.

От представения препис на трудов договор №234/10,04,2018 г. се установява, че отв.С.Ц. е заемала длъжността „продавач, изпълнение поръчки по телефона“ при ищцовото дружество. По силата на уговореното и обективирано в т.2 от договора, същия е бил сключен за неопределено време със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. Размерът на трудовото възнаграждение е бил уговорен на 510,00 лева месечно, според обективираното в т.4, платимо до 31-во число на месеца, следващ месеца на отработване. Страните са постигнали съгласие също така, според т.7 от договора, че при прекратяването му, срокът на предизвестие е тримесечен за всяка от тях.

         Видно е от представеното копие на молба от 27,04,2018 г., изходяща от С.Т.Ц., че работника е заявил искане пред работодателя да бъде освободен от заеманата длъжност по лични причини, без да отработва уговореното предизвестие.

От заключението на ВЛ по приетата съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като вярно, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че обезщетението за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ от С.Ц. за периода 28,04,2018 г. – 28,07,2018 г. е в размер на 1530,00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Претенцията на работодателя, с която е сезиран съда, е за заплащане от страна на работника на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Със сочената разпоредба е предвидена възможност страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието. В този случай обаче, тя дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестие. Съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, като е предвидена възможност страните да уговорят и по-дълъг срок, но не повече от три месеца.

           Съдът счита, че трудовия договор между страните е бил прекратен едностранно от работника без предизвестие. Изводите за това произтичат от съдържанието на представената молба, изходяща от работника, с която ясно е заявил волята си за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. В нея не се съдържа предложение за прекратяването му по взаимно съгласие и съответно не е прието като такова от работодателя, който в издадената от него Заповед №135/27,04,2018 г. е посочил разпоредбата на чл.326, ал.1 от КТ като основание за прекратяване на трудовия договор. Следва да се отбележи, че преценката за законосъобразност на тази заповед, в това число на посоченото в нея правно основание за прекратяване на правоотношението, не може да бъде извършена в настоящото производство, развиващо се по предявен иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, а само при атакуването й по исков ред от страна на работника с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Макар и моментът на прекратяване на трудовия договор между страните да е настъпил с получаване от работодателя на писменото изявление на работника, издадената заповед обективира констатацията на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и основанието за това, поради което работникът е следвало да я атакува по исков ред, ако я счита за незаконосъобразна.

След като е прекратил едностранно трудовото правоотношение без предизвестие, в тежест на работника е възникнало задължението да заплати обезщетение за неспазения срок на предизвестие, който в случая е тримесечен. Сключеният между страните трудов договор е бил безсрочен, каквато е изрично изразената им воля в т.2 от същия и съдържа в т.7 нарочна уговорка за тримесечен срок на предизвестие.

С оглед горното, съдът намира за основателна претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение от работника за неспазения уговорен в трудовия договор тримесечен срок на предизвестие. Тя е и доказана по размер, тъй като се установи от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните, че размерът на обезщетението за неспазения от работника тримесечен срок на предизвестие се изчислява на 1 530,00 лева.

Предвид изложеното, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1 530,00 лева, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

           С оглед изхода на спора, ответницата дължи на ищеца ***направените деловодни разноски, които са в размер на 61,20 лева за държавна такса, 338,00 лева за адвокатско възнаграждение и 100,00 лева депозит за ВЛ.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.1 от КТ С.Т.Ц., ЕГН **********,***№5 ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, сумата от 1 530,00 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 18,07,2018 г. до окончателното изплащане.  

           Осъжда на основание чл.78 ал.1 от ГПК С.Т.Ц., ЕГН **********,***№5 ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, сторените деловодни разноски, както следва - 61,20 лева за държавна такса, 338,00 лева за адвокатско възнаграждение и 100,00 лева депозит за ВЛ.

възнаграждение.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :