НАХД № 630/2011 год.
МОТИВИ:
Обвинението
против обвиняемите Я.В.С., П.Д.М. и Г.К.Д.,***, обл. Пазарджишка
е за
престъпление по чл.131 ал.1, т.1 и т.12
във вр. с чл.130 ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК, а за Д. и във вр. с чл.63 ал.1,т.4
от НК за това,
че на 22.06.2009 г. в гр.Пазарджик, в съучастие като съизвършители са причинили на Г.Д.П. ***, в качеството
му на длъжностно лице – крупие, при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК, като Д., макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
В съдебно
заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за
осъдителен съдебен акт с освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК.
Обвиняемите М. и Д. се явяват
лично в съдебно заседание и се признават за виновни по обвинението като дават
подробни обяснения. Производството
против обв.С. е проведено в негово отсъствие.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие
за установено от фактическа страна следното :
Пострадалият свидетел Г.П. ***, към инкриминираната
дата работил по трудов договор в „Уди Груп” ЕООД-гр.Пловдив,
стопанисващ търговски обект – игрална зала,
в гр.Пазарджик на ул.”Васил Левски” №*.
Съобразно длъжностната му характеристика
неговите основни задължения били
свързани с осъществяване на дейността по приемането и изплащането на парични
залози, начисляването на залози в игралните автомати и опазване на
оборудването. С оглед на това св.П. е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, б. ”б” от НК, т.к. е извършвал работа свързана с пазене и управление
на чуждо имущество в ЮЛ, каквото несъмнено е гореспоменатото дружество.
На
21.06.2009.г. обв.Я.С., Г.Д. и
П.М. заедно с А М. – брат на П.,
били в заведение, където пили ракия и разговаряли. Решили да
отидат до денонощния магазин в близост до адвокатските кантори в гр.Пазарджик, за да си купят алкохолни напитки. Било вече късно през нощта, след полунощ. Минали
по ул. „Васил Левски” и решили да влязат в игралната
зала, находяща се там. Обв. Я.С.
влязъл първоначално сам в залата, а останалите
били отвън. В този момент св.Г.П. бил на
работа в игралната зала и изпълнявал
служебните си задължения като крупие. Обв.С. имал стара дразга с П., с давност от около две години. В този ден той
решил още преди влизането в залата да отмъсти на пострадалия, което споделили и
с чакащите го отвън. С. седнал на
игралната машина в близост до вратата и извикал П., като му поръчал да пусне
игра за сумата от един лев. Послединят му обяснил, че минималната сума за тази игра е в
размер на пет лева. В този момент по сигнал на С., в залата влезли
Г.Д., П.М. и А М.. Без каквато и да било
причина провокирана от страна на П. тримата обвиняеми го
хванали с ръце и започнвали да му нанасят удари с юмруци и ритници по
тялото. Пострадалият паднал на земята, а
побойниците напуснали залата.
За инцидента св.П. сигнализирал
органите на полицията и било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно
от заключението на СМЕ в резултата на нанесения побой на
пострадалия била причинена лека
телесна повреда, изразяващи се в контузия на главата със
сътресение на мозъка – лека степен, разкъсно-контузна рана на
лявата скула, контузия на гръдния кош
със счупване на VІІ-мо дясно ребро и множество охлузвания по кожата на лакета и
двете подбедрици. Счупването на реброто и контузията на главата с мозъчно сътресение са
преценени като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите увреждания като болка и страдание.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанията
на обв.Д. и обв.М. и показанията на свидетелите П. – дадени в съдебната фаза на
процеса, Б П и А М. – преценени по реда на чл.378 ал.2 от НПК, заключението на
СМЕ и писмените доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните гласни и писмени доказателства,
т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират помежду си, като
абсолютно достоверно очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че с поведението си обвиняемите С., Д.
и М. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението
по чл.131 ал.1, т.1
и т.12 във вр. с чл.130 ал.1, във вр. с
чл.20 ал.2 от Нк, а за Д. и във вр. с чл.63 ал.1, т.4 от НК, като на 22.06.2009
г.в гр.Пазарджик, в съучастие като
съизвършители са причинили на Г.Д.П. ***, в качеството му на длъжностно лице –
крупие, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда по хулигански
подбуди, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл.129 от НК, като Д., макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Обвиняемите са имали представи за всички обективни елементи на осъществения от тях престъпен състав, включително и квалифициращите, т.к. са съзнавали, че пострадалият
има качеството на длъжностно лице и именно в това си качество, при изпълнение на
службата си, е изпълнявал трудовите си функции като крупие в процесната игрална
зала, когато му е нанесено телесното увреждане. Деянието е извършено по
хулигански подбуди от обвиняемите, т.к. техният мотив да наранят пострадалият
не бил личен, а се е изразил в стремежа им да проявят своето явно и грубо
неуважение към обществото, като публично, на обществено място - в заведение за
електронни хазартни игри, в областен град, са проявили незачитане на личността
на пострадалия, посредством накърняване на телесния му интегритет чрез употреба
на груба сила по начин, че да покажат и изразят себе си
и да унижат
П..
Обвиняемите са предвиждали
конкретно и са искали настъпването на общественоопасните последици на деянието си – действали са с пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика по чл.11
ал.2 от НК.
Деянието е
извършено от тях в съучастие като съизвършители, т.к. и тримата са взели
участие при осъществяването на изпълнителното деяние – нанасяли са удари, при
общност на умисъла, доколкото всеки е съзнавал своето участие в общата
престъпна дейност и приноса на останалите в нея.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
Обществената опасност на конкретното деяние е висока с оглед причинените конкретни увреждания на
пострадалия, както и с оглед времето, мястото, начинът и мотивът за извършване
на деянието. Обществената опасност на деянието се завишава и от това, че то
осъществява не един, а два квалифициращи признака – именно по т.1 и по т.12 на
чл.131 от НК. Обвиняемите са личности с невисока степен на обществена опасност, т.к. не са осъждани, не са криминално проявени и
настоящото деяние е инцидентно в техния живот. С изключение на непълнолетния Д.
са положително охарактеризирани по местоживеене.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание на извършителите и недостатъчната им способност за
психофизически самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, признанието на вината от Д. и М. и изразеното
разкаяние за стореното, младежката възраст
и добрите характеристични данни за М. и С., а като отегчаващи
негативните характеристични данни за личността на Д. и вида и естеството на
множеството леки телесни повреди, причинени на пострадалия.
Съдът отчита фактите, че за умишленото престъпление по чл.131 ал.1,т.1 и т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години, както и обстоятелствата, че обв.С. и обв.М. са пълнолетни, а обв.Д. е непълнолетен, както и
че не са осъждани, не са освобождавани от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на
НК и от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това, съдът приема, че са налице
условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78А ал.1 от НК за С. и М. и в чл.78А ал.6 във
вр. с ал.1 от НК за Д., а именно за
освобождаване на обвиняемите
от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание – глоба за пълнолетните обвиняеми и обществено порицание
или възпитателна мярка по ЗБППМН на непълнолетния. Нормата на чл.78А ал.6 от НК
е приложима за обв.Д. по силата на чл.2 ал.2 от НК, т.к. в тази си редакция тя
е в сила от 09.04.2010 год., т.е около
година след дзеянието, но този последващ закон се явява по-благоприятен за
дееца, т.к. с него се създава възможност за приложението на института на
освобождаване от наказателна отговорност и за деяния, извършени от непълнолетни
лица.
Предвид това и като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, собразно относителната им тежест и на основание чл.78А ал.1 и ал.6 от НК съдът
счете, че след като
освободи от наказателна отговорност всеки от тримата обвиняеми, на обв.С. и обв.М. следва да
бъде
наложено
административно наказание – глоба в размер на минимума от 1000 лева, с което ще се постигнат целите на наказанието.
За да определи такъв размер на
глобата и за двамата
обвиняеми, съдът съобрази и семейното, материално положение и имотно им състояние, като изходи и от степента на вината им.
Съдът намери, че по
отношение на непълнолетния към момента на извършване на деянието Д., след
освобождаването му от наказателна отговорност следва да се наложи
административно наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез
разлепване на решението на видно място в
сградата на Гимназия „Иван Сергеевич Аксаков”, където същият е ученик,
за срок от един месец. Именно посредством това възможно най-тежко наказание в
конкретния случай ще се постигне генералната и специална превенция. Съдът
намери, че по отношение на Д. не следва да се налага възпитателна мярка по
ЗБППМН, т.к. към момента на постановяване на решението той вече е навършил
пълнолетие.
Предвид осъдителното решение и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на обвиняемите С., М. и Д. бяха
присъдени по 17 лева – разноски по
делото за експертиза, които горните да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД
на МВР - Пазарджик.
По изложените съображения Пазарджишкият Районен съд постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :