Р
Е Ш Е
Н И Е № 260462
гр. Пловдив, 02.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Мандалиева гр.д.№1184 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№16954/24.06.2020г. депозирана от Г. А.А., ЕГН ********** , чрез особения
и представител адв. Е., против Решение №1150 от 09.04.2020г. постановено по
гр.д.№17868/2018г. по описа на ПРС, шести гр.с, с
което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. А.А., ЕГН ********** *** дължи на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 553 лв. главница – стойност на ел.енергия, доставена за
периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017г.,
за обект на потребление с ИТН *** в гр. П., ул. ***, сумата от 74.72 лв. обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 11.02.2017г. до 28.06.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
– 29.06.2018г. до окончателното погасяване на главницата, за които суми е
издадена заповед № 6073 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
02.07.2018г. по ч.гр.дело № 10765 по описа на ПРС за 2018г. С постановеният
съдебен акт е осъдена Г. А.А., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37 сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски
за производството по частно гр. дело № 10765 от 2018г. и
735 лв. /седемстотин тридесет и пет лева/ разноски по настоящото дело. Решението се
обжалва като неправилно, необосновано, постановено при неправилно тълкуване на събраните доказателства, в нарушение на
материалния закон. Моли се
настоящата инстанция да отмени първоинстанционният
акт, като вместо това постанови
друг, с който
да отхвърли предявения иск като основателен.
Въззиваемата страна „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред настоящата инстанция: 100лв възнаграждение за юрисконсулт и 300лв внесен депозит за особен представител.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата са подадена
в законния срок,
от страна имаща правен интерес да
обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава
следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове
с правно основание чл.422 ГПК, вр. с
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД предявени от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД против Г. А.А., ЕГН ********** с
искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 сумата от 553 лв. главница – стойност на ел.енергия, доставена за
периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017г.,
за обект на потребление с ИТН *** в гр.
П., ул. ***, сумата от 74.72 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 11.02.2017г. до 28.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.06.2018г. до
окончателното погасяване на главницата, за които суми е издадена заповед № 6073
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.07.2018г. по ч.гр.дело
№ 10765 по описа на ПРС за 2018г.
Ищецът твърди, че
има качеството на краен снабдител, който продава елeктрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи
условия, съгласно чл.98а ЗЕ, а ответникът
от своя страна е потребител на услугите, предоставяни от ищеца, доколкото е
ползвател на електроснабден имот находящ
се в гр. П., ул. *** и на чието име е открит
клиенски номер ***. Поради неизпълнение на задължението си в срок,
ответницата дължи търсената главница,
както и обезщетение за забава в размер
на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на
ответника, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по по
чл.410 ГПК от 02.07.2018г. по ч.гр.дело
№ 10765 по описа на ПРС за 2018г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което е налице правен
интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящите искове.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. У.
оспорва предявените искове. Навежда твърдения, че по делото не се установява, ответницата да е
живяла на посочения адрес през претендирания период. Не става ясно от събраните
по делото доказателства, как е открита
партида на нейно име, не са
представени нотариални актове, нито
договори за наем, от които да се направи категоричен извод, че ответницата е живяла в обекта и съответно е била потребител
на електрическа енергия, предвид на което последната не дължи плащане на сумите за електрическа енергия.
Първоинстанционният съд е направил извод, че от данните по делото и по точно от представена
молба за разсрочване на задължения от Г.
А.А. от дата 10.10.2014г. за обект на
потребление с ИТН: ***, с адрес на обекта: гр. П., ул. ***, чиято автентичност
не е оспорена, ответницата има качеството на потребител на ел.енергия, поради
което е уважил предявените искове.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК, съдът
намира,
че същото е
валидно и допустимо.
Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението единствено по
изложените във възззивната
жалба доводи.
Пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт
си на базата на събраните такива пред първата инстанция. След преценката им,
настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
Безспорно е по делото, че ЕВН „България Електроснабдяване” ЕАД е търговско дружество,
което притежава лиценз за обществено
снабдяване с електрическа енергия и лиценз за търговия с електрическа енергия по Закона за енергетиката, и като краен снабдител
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Няма спор, а и
това обстоятелство се установява от изготвените и приети пред първата инстанция
ССЕ и СТЕ, чиито заключения съдът кредитира като обективни и незаинтересовани,
че ищцовото дружество е предоставило електрическа енергия в периода от 23.12.2016г.
до 22.03.2017г., за обект на потребление с ИТН *** в гр. П., ул. ***,,
чиято стойност на потребеното количество
електроенергия е безспорно установена.
Спорът се свежда до това, дали ответницата има качеството
на потребител и съответно като такава дължи ли претендираните искови суми, представляваща
стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от
периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017г.,
за обект на потребление с ИТН *** в гр. П., ул. ***,
Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, съгласно Глава първа „Общи положения“,
т. I, т. 4 от Общите условия на ищцовото дружество, одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ-013 от 10.05.2008г. клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице -собственик или ползвател на имот, носител на вещно
право на ползване, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД. В чл.6,
ал.2 от Общите условия е предвидено, че потребител може да бъде и трето лице, в
случай, че собственика и титулярът на вещното право на ползване на имота, е
заявил с изрично писмено съгласие пред ЕВН или пред нотариус с нотариална заверка на подписа,
това лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за
определен срок .В този случай собственика и титулярът на вещното право на
ползване, е солидарно отговорен за задълженията на клиента към ЕВН, заедно с
лицето за което е дал съгласие да бъде потребител на електрическа енергия в
неговия имот.
В конкретният случай, няма никакви доказателства ответницата да е собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху обекта. От представените по делото три броя фактури /л.6, л.7 и л.8 от
делото на ПРС/, в които е
отбелязано, че обозначението на обекта е
общинско жилище, са индиция за
съществуването на наемни отношения между евентуалния собственик на обекта и
ответницата, но договор за наем по делото не е представен. В тази
последна хипотеза, както бе
отбелязано по горе, следва собственикът на обекта да представи писмена декларация, с
която да даде съгласието си пред ЕВН
или пред нотариус с нотариална заверка
на подписа, това трето лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия
имот за определен срок, каквито доказателства по делото липсват.
Що се касае до
наличието на данни, че е открита партида на името на Г. А.
А., в съдебно заседание проведено на
24.02.2020г., вещото лице Й. П.е заявила, че не може да даде отговор на
въпроса - на какво основание е открита партида на името
на Г. А.А..
По отношение на представената по делото молба за
разсрочване на задължения от Г. А.А. от дата 10.10.2014г. за обект на
потребление с ИТН: ***, с адрес на обекта: гр. П., ул. ***/ л.53 от делото на
ПРС/, следва да бъде отбелязано, че
молбата е от 2014г. т.е. период който е предходен за настоящия с близо две
години и от друга страна, същата не съдържа каквито и да е било данни относно
основанието, на което на името на ответницата е открита партида към 2014г.
Съвкупната преценка на събраните доказателства
обосновава извода, че ищцовото дружество не установи при условията
на пълно и главно доказване, че ответницата има качеството на потребител на електрическа енергия
за периода от периода от 23.12.2016г. до
22.03.2017г., за обект на потребление с ИТН *** в гр. П., ул. ***,, поради
което не е налице и основание за търсене на процесните суми от последната.
Неоснователността на главния иск обуславя
неоснователността и на акцесорния иск за обезщетение
за забава за сумата от сумата от 74.72 лв. обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 11.02.2017г. до 28.06.2018г., както и законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.06.2018г.
до окончателното погасяване на главницата, за които суми е издадена заповед №
6073 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.07.2018г. по
ч.гр.дело № 10765 по описа на ПРС за 2018г.
Първоинстанционният съд е достигнал до различни от
горните правни изводи, поради което решението следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно, а вместо това исковете отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора, разноски на въззиваемата страна
не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1150 от
09.04.2020г. постановено по гр.д.№17868/2018г. по описа на ПРС, шести гр.с, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“
№ 37 против Г. А.А., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено, че Г. А.А.
дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 553.00лв. / петстотин,
петдесет и три лева/ главница – стойност на електрическа енергия, доставена за
периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017г.,
за обект на потребление с ИТН *** в гр. П., ул. ***, сумата от 74.72лв. / седемдесет и
четири лева, и седемдесет и две стотинки/ обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 11.02.2017г. до
28.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 29.06.2018г. до окончателното погасяване на
главницата, за които суми е издадена заповед № 6073 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 02.07.2018г. по ч.гр.дело № 10765 по описа на ПРС
за 2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: