Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 17091 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е.П.“ АД твърди, че М.А.М. е негов клиент с
клиентски № **********, по договор за продажба на електрическа енергия за обект
на потребление с абонатен № **********, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „М.В.“
№ 17А. Посочва, че отношенията на страните са регламентирани в публично
известни общи условия, съгласно които потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. Поради това потребителят изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура. Посочва, че съгласно чл. 38 от общите условия за
незаплатените в срок суми потребителят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
В исковата молба се твърди, че „Е.П.“ АД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.А.М., въз
основа на което е образувано ч.г.д. № 14092 по описа за 2018 г. на ВРС. Към
момента на подаване на заявлението ответникът имал незаплатени задължения за
подробно описания по-горе обект на потребление, както следва: за сумата от
1056.06 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия и такса
възстановяване по фактури, издадени в периода от 13.02.2018 г. до 13.06.2018
г.; както и за сумата от 37.43 лв. – мораторна лихва върху главницата,
начислена за периода от 01.03.2018 г. до 24.08.2018 г. За тези суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С молба от 29.11.2016 г. ищецът е заявил, че
претендираната сума от 1056.06 лв. включва, наред със задълженията за
консумирана ел. енергия и такса възстановяване, и лихва за просрочие в размер
на 0.27 лв. по фактура № ЛП3222710531/06.03.2018 г. С последваща молба от
11.12.2018 г. е уточнил, че вземането по посочената фактура представлява лихва
за забавено плащане на задължение по фактура № **********/15.01.2018 г. на
стойност 107.90 лева. След така извършеното уточнение, с Определение №
2798/27.02.2019 г., производството е прекратено в частта по предявения иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД само за сумата от 0.27 лева, представляваща
лихва за забавено плащане на задължение по фактура № **********/15.01.2018 г.
Ищецът отправя искане до съда за приемане за
установено, че М.А.М. дължи на „Е.П.“ АД следните суми:
1)
сумата от 1036.79 лева,
представляваща незаплатена цена за консумирана ел.енергия по партида с клиенски № ********** и абонатен № **********, за обект
находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „М.В.“ № 17А, за което са издадени фактури
№ ФП0262764372/13.02.2018 г.; № ФП0263939683/13.03.2018 г.; №
ФП0265088519/13.04.2018 г.; № ФП0266243715/14.05.2018 г.; № ФП
**********/13.06.2018 г., за периода от 13.02.2018 г. до 13.06.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 19.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2)
сумата от 19.00 лева,
представляваща такса възстановяване по партида с клиенски
№ ********** и абонатен № **********, за обект, находящ се на адрес: гр. Варна,
ул. „М.В.“ № 17А, за която е издадена фактура № ТП **********/21.05.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 19.09.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението;
3)
сумата от 37.43 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 1036.79 лева за периода от 01.03.2018
г. до 24.08.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14092/2018 г. по описа на ВРС. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди, че начислените му
суми не отговарят на реално консумираното количество ел. енергия в обекта и
електромерът му не е отчитал правилно. Посочва, че отправил молба към ищцовото
дружество да бъде извършена проверка на електромера му, тъй като същият не бил
подменян повече от 10 години. Заявява, че СТИ било подменено без да бъде
уведомен и без да му бъде предоставен протокол с отразени показания на статия и
новия електромер. Излага, че се е съгласил да заплаща разсрочено задълженията
си – по 100 лева на месец, като извършил плащания съобразно постигнатото с
ищеца споразумение.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 14092 по описа за 2018
г. на ВРС, 20 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство. В срока по чл. 414 ГПК срещу нея е постъпило възражение, като в
срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ответникът е
потребител на ел.енергия за обект на потребление с абонатен № **********,
находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „М.В.“ № 17А.
От представените с исковата молба писмени
доказателства /л. 6-17/ се установява, че за процесния обект на потребление са издадени
следните фактури:
-
фактура № ФП0262764372/13.02.2018
г., с падеж 01.03.2018 г. – за електрическа енергия, потребена в периода от
24.12.2017 г. до 23.01.2018 г., на стойност 342.68 лева;
-
фактура № ФП0263939683/13.03.2018
г., с падеж 02.04.2018 г. – за електрическа енергия, потребена в периода от
24.01.2018 г. до 23.02.2018 г., на стойност 264.77 лева;
-
фактура № ФП0265088519/13.04.2018
г., с падеж 02.05.2018 г. – за електрическа енергия, потребена в периода от
24.02.2018 г. до 23.03.2018 г., на стойност 140.83 лева;
-
фактура № ФП0266243715/14.05.2018
г., с падеж 01.06.2018 г. – за електрическа енергия, потребена в периода от
24.03.2018 г. до 23.04.2018 г., на стойност 158.20 лева;
-
фактура № ФП
**********/13.06.2018 г., с падеж 02.07.2018 г. – за електрическа енергия,
потребена в периода от 24.04.2018 г. до 23.05.2018 г., на стойност 130.31 лева;
-
фактура № ТП
**********/21.05.2018 г. за сумата от 19.00 лева – такса за възстановяване на
захранването.
Към писмените доказателства по делото са приобщени
и общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
дружество /л. 18-25/, като съгласно чл. 38 потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към „Е.П.“ АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В чл.
26, ал. 6 изрично е предвидено, че неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок.
С отговора на исковата молба ответникът е представил
доказателства – фискални бонове за извършени плащания, с които са погасени част
от претендираните вземания. От същите се установява, че М.М.
е платил следните суми:
-
по фактура №
ФП0262764372/13.02.2018 г. – 80.73 лева на 10.09.2018 г. /с която сума е
погасена начислена мораторна лихва в размер на 18.37 и главница в размер на 62.36
лева/; 100.00 лева на 08.10.2018 г. /с която сума е погасена начислена
мораторна лихва в размер на 2.18 и главница в размер на 97.82 лева/; 84.93 лева
на 10.12.2018 г. /с която сума е погасена начислена мораторна лихва в размер на
0.66 и главница в размер на 84.27 лева/; 100.00 лева на 12.11.2018 г. /с която
сума е погасена начислена мораторна лихва в размер на 1.77 и главница в размер
на 98.23 лева/;
-
по фактура № ФП0263939683/13.03.2018
г. – 18.54 лева на 10.12.2018 г. /с която сума е погасена начислена мораторна
лихва/; 100.00 лева на 08.01.2019 г. /с която сума е погасена начислена
мораторна лихва в размер на 2.13 и главница в размер на 97.87 лева/; 100.00
лева на 08.02.2019 г. /с която сума е погасена начислена мораторна лихва в
размер на 1.44 и главница в размер на 98.56 лева/;
-
по фактура № ТП
**********/21.05.2018 г. – 19.00 лева на 10.09.2018 г., с което е погасено
цялото задължение.
От представените по делото констативни протоколи се
установява, че в процесния период /от 13.02.2018 г. до 13.06.2018 г./ в обекта
на потребление на ответника електрическата енергия е измервана от електромер с
фабричен номер 1125011000917992. Видно от констативен протокол № 11141511 от
11.04.2016 г. /л. 110-111/, при извършена проверка от служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД /понастоящем „Електроразпределение Север“ АД/ е вписано именно това
средство за търговско измерване. Към 13.04.2018 г. отново е извършвана проверка
в дома на ответника, при която в констативния протокол /приложен на л. 105/
отново е отразен същият номер на СТИ. Съгласно констативен протокол № 11249766
от 22.06.2018 г. на същата дата електромерът е демонтиран и заменен с нов.
По делото са ангажирани специални знания чрез
назначената съдебно-електротехническа експертиза, заключението по която съдът
кредитира в пълнота като компетентно изготвено и обосновано. Съгласно него
процесното количество енергия е значително, но е възможно да бъде потребено,
доколкото се касае за зимния период. Вещото лице е посочило, че гореизброените
фактури са издадени на база месечни отчети а СТИ при съобразяване на
действащите към момента цени на електроенергията, утвърдени от КЕВР. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че метрологичната годност на електромера е шест
години, като на базата на представените по делото констативни протоколи
посочва, че същият е минал метрологична проверка през 2010 г., като през
процесния период е бил извън метрологична годност. Във връзка с изложеното е
назначена допълнителна експертиза за изясняване на въпроса дали след изтичане
на метрологичната му годност електромерът е продължил да мери в класа си на
точност. На база на протокол от извършена проверка в БИМ вещото лице достига до
извода, че електромерът е в клас на точност, т.е. напълно технически годен за
отчитане на електроенергия. Изрично в заключението по допълнителната експертиза
е отбелязано, че показанията на двете тарифи на СТИ точно съответстват на
последно засечените преди демонтирането му на 22.06.2018 г., поради което и
вещото лице приема, че същото не е използвано след демонтажа и не е
манипулирано.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
настоящото производство, срещу която длъжникът е възразил в срок. В изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
установителен иск за вземането. Поради изложеното съдът намира, че се породил
правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъде уважен предявеният иск за главница за потребена ел. енергия,
следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1)
наличието на валидно облигационно отношение между страните, по силата на която
ответникът се явява потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление;
2) че ищцовото дружество е доставило на ответника начисленото с процесните
фактури количество ел.енергия, отчетена по предвидените в Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.п.” АД ред.
Наличието на първата от посочените материалноправни предпоставки е
безспорно между страните, като спорът е съсредоточен относно обстоятелството
дали фактурираното количество ел. енергия съответства на реално доставеното,
респ. потребеното от ответника.
От заключенията на първоначалната и допълнителната
съдебно-електротехническа експертиза по категоричен начин се установява, че
претендираното от ищцовото дружество количество ел. енергия действително е
преминало през електромера, монтиран в имота на ответника. Макар по делото да
липсват доказателства същият да е преминал проверка за метрологична годност
след 2010 г., от заключението на допълнителната експертиза става ясно, че
същият е бил технически изправен през процесния период и правилно е измервал
потреблението в обекта на ответника. Вещото лице категорично отрича
възможността СТИ да е манипулирано след демонтажа му на 22.06.2018 г. поради
съвпадението между показанията му, отразени при извършената експертиза в БИМ и
тези, записани при демонтажа. Минималната разлика между тях обяснява с извършено
изпитване в БИМ, при което е следвало определено количество ел. енергия да
премине през електромера. Следователно е налице и втората посочена
материалноправна предпоставка за ангажиране договорната отговорност на
ответника.
Предвид изложеното и доколкото вещото
лице посочва, че претендираните суми са начислени в съответствие с утвърдените
от КЕВР цени, ответникът дължи тяхното заплащане. Доколкото предвид цитираните
по-горе клаузи от общите условия на ответното дружество, изискуемостта на
вземанията за потребена ел. енергия настъпва от датата на падежа на съответната
фактура, след този момент ответникът дължи обезщетение за забавено плащане.
Съдът, като съобрази определения с
ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че
дължимата лихва за забава по всяка от процесните фактури е, както следва:
-
по фактура № ФП0262764372/13.02.2018
г. – 16.76 лева, начислена за периода от 02.03.2018 г. до 24.08.2018 г.;
-
по фактура №
ФП0263939683/13.03.2018 г. – 10.60 лева, начислена за периода от 03.04.2018 г. до
24.08.2018 г.;
-
по фактура №
ФП0265088519/13.04.2018 г. – 4.46 лева, начислена за периода от 03.05.2018 г.
до 24.08.2018 г.;
-
по фактура № ФП0266243715/14.05.2018
г. – 3.69 лева, начислена за периода от 02.06.2018 г. до 24.08.2018 г.;
-
по фактура № ФП **********/13.06.2018 г. – 1.92
лева, начислена за периода от 03.07.2018 г. до 24.08.2018 г.
Следва обаче да бъдат отчетени представените по
делото доказателства за частично погасяване на вземанията по процесните фактури
в течение на процеса, съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. От тях се установява, че
изцяло са погасени задълженията по фактура № ФП0262764372/13.02.2018 г. /в т.
ч. и начисленото обезщетение за забава/, както и по фактура № ТП
**********/21.05.2018 г. Плащания са извършени и по фактура № ФП0263939683/13.03.2018
г., като с тях изцяло в погасена начислената за исковия период мораторна лихва,
както и част от дължимата главница в размер на 196.43 лева. Така, непогасеният
остатък по посочената фактура възлиза на 68.34 лева.
При съобразяване на така извършените частични
погасявания незаплатеният остатък по процесните фактури за начислена ел.
енергия възлиза на 497.68 лева, като до този размер предявеният иск следва да
бъде уважен, а за разликата над посочената сума до предявения с исковата молба
размер от 1036.79 лева искът за главница следва да бъде отхвърлен.
Искът за сумата от 19.00 лева, представляваща такса
възстановяване, начислена с фактура № ТП **********/21.05.2018 г., следва да
бъде отхвърлен изцяло поради пълното погасяване на посочената сума.
Що се отнася до искът с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД същият се явява основателен до сумата от 10.07 лева, съставляваща
сборът от обезщетенията за забавено плащане на вземанията по фактури №
ФП0265088519/13.04.2018 г., № ФП0266243715/14.05.2018 г. и № ФП
**********/13.06.2018 г., като за разликата над тази сума до предявения размер
от 37.43 лева, както и за периода от 01.03.2018 г. до 02.05.2018 г. искът
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна
на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 34.83 лева.
В исковото производство ищецът е извършил разноски
за заплатена държавна такса в размер на 75.00 лева и депозит за съдебно-техническа
експертиза в размер на 250 лева. На същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде
определено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. При съобразяване
на размера на реално извършените разноски на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за исковото производство съразмерно на уважената част от исковете в
общ размер от 197.34 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът М.А.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
ищеца „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Т., СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата от 497.68 лева /четиристотин деветдесет и седем лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща незаплатена цена за консумирана ел.енергия по
партида с клиенски № ********** и абонатен №
**********, за обект находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „М.В.“ № 17А, за което
са издадени фактури № ФП0263939683/13.03.2018 г.; № ФП0265088519/13.04.2018 г.;
№ ФП0266243715/14.05.2018 г.; № ФП **********/13.06.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
19.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 10.07 лева /десет лева и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва
върху главницата, начислена за периода от 03.05.2018 г. до 24.08.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 14092/2018 г. по описа на ВРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът за главница – за разликата
над сумата от 497.68 лева /четиристотин деветдесет и седем лева и шестдесет и
осем стотинки/ до пълния претендиран размер от 1036.79 лева
/хиляда тридесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/; искът за мораторна лихва – за разликата над сумата от 10.07
лева /десет лева и седем стотинки/ до пълния претендиран размер от 37.43 лева /тридесет и седем лева и
четиридесет и три стотинки/, както и за периода от
01.03.2018 г. до 02.05.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Е.П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Т., срещу М.А.М., ЕГН **********,***,
иск за приемане на установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 19.00 лева /деветнадесет лева/,
представляваща такса възстановяване по партида с клиенски
№ ********** и абонатен № **********, за обект, находящ се на адрес: гр. Варна,
ул. „М.В.“ № 17А, за която е издадена фактура № ТП **********/21.05.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 19.09.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14092/2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** Т., СУМАТА ОТ 34.83 лева /тридесет и четири
лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща сторени в
заповедното производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** Т., СУМАТА ОТ 197.34 лева /сто деветдесет и
седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: