Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска
в.гр.дело № 10249 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 131748 от 04.06.2019 г., постановено по
гр.д. № 17927/2018 г. по описа на СРС, 128 състав, е уважен предявеният
от Р.Н.Т. срещу „ОЗК – З.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
сумата 7000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 13.08.2017 г. между лек автомобил
"Мерцедес Ц 320 ЦДИ" с рег. № ******, лек автомобил "Фолксваген
Голф" с рег. ******и лек автомобил "Фолксваген Поло“ с рег. ******,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.08.2017 г., като е
отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 20 000,00 лв. С
решението си СРС е отхвърлил иска на ищеца срещу ответника за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 17,40лв. в резултат от същото
събитие. Съобразно изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът
разпределил отговорността за разноски по делото, като осъдил ответника да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 31
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния
представител на ищеца сумата от 680 лв., представляваща възнаграждение за
осъществено процесуално представителство и защита. В тежест на ищеца СРС
възложил сумата от 403,19 лв., представляваща направени от ответното дружество
разноски по делото съобразно изхода му.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство
в частта, с която исковете с правно основание чл. 432 ГПК са отхвърлени за
сумата от 17,40 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и за
разликата над уважения размер от 7000 лв. до пълния предявен размер от 20 000
лв., както и в частта за разноските. Жалбоподателят акцентира, че СРС не е
интерпретирал правилно събраните по делото доказателства и в резултат от това
неправилно определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа,
че мозъчната травма е със загуба на съзнание, като не е отчетено значението и на
другите допълнителни травми. Акцентира, че периодът за възстановяване от всички
увреждания е отнел около 3 месеца. От свидетелските показания по делото било
установено, че ищецът продължавал да има оплаквания от травмата в областта на
рамото, което налагало провеждането на рехабилитация. Недооценени от първия съд
останали психологическите последици от преживяното ПТП, като СРС не взел
предвид конкретиката по настъпване на произшествието. По иска за обезщетение за
имуществени вреди твърди, че по делото е приобщена издадена от лечебното
заведение фактура, като неиздаването на касов бон не било по вина на ищеца. Искането
до въззивния съд е да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и
да уважи предявените искове в пълен размер.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от ответника в проиводството „ОЗК – З.“ АД, с
който жалбата се оспорва. Излагат се съображения за правилност и
законосъобразност на решението, като при постановяването му СРС взел предвид всички
релевантни обстоятелства и правилно преценил същите. Присъждането на по-висок
размер на обезщетение за неимуществени вреди би довело до неоснователно
обогатяване на ищеца. Въззиваемият обръща внимание, че се касае за повърхностни
увреждания, от които ищецът се е възстановил напълно. Заявява искане за
потвърждаване на обжалваното решение в посочената от ищеца част и за присъждане
на разноски за въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното
от
фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението
в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, като необжалвано, е влязло в
сила.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната от ищеца част. Във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в
сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:
Основателността
на исковете се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти:
ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното
и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с
което ищецът е претърпял имуществени вреди /извършил е разходи, свързани с
болнично лечение/, както и болки и страдания, причинени от настъпилите от
събитието телесни увреждания.
С
доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и водача на лек автомобил „Мерцедес Ц
320 ЦДИ“.
В
хода на първоинстанционното производство СРС е приел за установено по делото,
че в срока на застрахователно покритие по договора за засраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по вина на застрахования водач е настъпило
процесното ПТП, установен е механизмът на произшествието, както и че ищецът е
участвал в същото като водач на лекия автомобил „Фолксваген Поло“. От писмените
доказателства по делото, както и от заключението на комплексната
съдебноавтотехническа и медицинска експертиза е установено, че по време на
инцидента ищецът, като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“, е бил с
поставен обезопасителен колан и наведеното с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
правилно е преценено като неоснователно от първия съд. В тази част въззивният
съд препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение на основание
чл. 272 ГПК с оглед липсата на доводи за така установените факти във въззивната
жалба и в отговора, депозиран от страна на застрахователя.
Предвид
изложеното, правният спор между страните по делото, пренесен за разрешаване
пред въззивната инстанция, се концентрира върху въпроса претърпял ли е ищецът имуществени
реди, които да подлежат на обезвреда от страна на ответника, както и какъв е
справедливият размер на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания, намиращи се в причинна връзка с противоправното
деяние на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника
водач на МПС.
Като
писмено доказателство по делото е приобщена медицинска документация, издадена
във връзка със здравословния статус на ищеца Р.Н.Т., 48-годишен към датата на
процесния инцидент. Представена е епикриза, издадена от МБАЛ „Проф. д-р
Параскев С.“ АД гр. Ловеч, Неврологично отделение, от съдържанието на която се
установява, че ищецът е приет за болнично лечение на 13.08.2017 г. и е изписан
на 16.08.2017 г. с диагноза: мозъчно сътресение, травма на главата, травма в
лумбалната област на гръбначния стълб. В епикризата е вписано, че са
констатирани изразено охлузване в областта на корема, порезна рана в лява челна
област, изразена рана в лява фронтална област, слабост в десни крайници. На
хоспитализирания при изписването е предписано домашно лечение.
От
представените по делото болнични листове се установява, че ищецът е бил
временно неработоспособен за периода от 13.08.2017 г. до 10.10.2017 г.
По
делото е представена фактура № **********/16.08.2017 г.,
издадена от болничното заведение, където ищецът е приет за лечение, на
стойност 17,40 лв., представляваща стойност на потребителски такси, а като
начин на заплащане на сумата е посочено плащане в брой.
В
хода на първоинстанционното производство пред СРС е прието заключението на
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която настоящият
състав на въззивния съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от
лица, притежаващи необходимите специални знания в тези области на науката и
техниката. При анализа на приобщената по делото медицинска документация вещото
лице съдебен лекар е установило, че в резултат от процесното ПТП ищецът е
получил мозъчно сътресение, травма на главата, рана на
главата, травма в лумбалния /поясния/ отдел на гръбначния стълб, контузия на
корема, рана на левия крак, контузия на двете колена. Проведено е болнично и
домашно лечение с вливане на малитол и болкоуспокояващи. Вещото лице е
посочило, че обичайното време за възстановяване от тези травми е около 30 дни,
като причина за по-продължителния период на неработоспособност е мозъчното
сътресение. По-нататък в заключението си експертът сочи, че за възстановяване
от мозъчното сътресение е необходим период от около 3 месеца, а останалите
травми отзвучават за около 15 дни. Становището на съдебния лекар, съдържащо се
в заключението е, че към момента на изготвяне на същото ищецът следва да се е
възстановил напълно от получените в резултат от ПТП травматични увреждания.
При
излагане на депозираното заключение в съдебно заседание по реда на чл. 200, ал.
2 ГПК, вещото лице доц. д-р Грозева е пояснила, че не са налице сигурни данни
дали ищецът е изпаднал в безсъзнание, като ако това е така, е било за много
кратък интервал от време /няколко минути/. Издаваните болнични листове са били
именно във връзка със сътресението, като според лекаря са основателно
продължавани с оглед оплакванията на пострадалия, отразени в медицинските
документи.
Част
от доказателствената съвкупност по делото са и гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпит на свидетелите Б.В.и С.Б./водач на лекия
автомобил „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“, причинил процесния инцидент/.
От
показанията на св. В., дъщеря на пътничка в лекия автомобил, управляван от
ищеца при процесното ПТП, се установява, че непосредствено след инцидента Р. се
оплаквал от болки в главата, рамото и краката. След изписването му от болница
се оплаквал от продължаващи болки в рамото. Ходел на нагревки, раздвижвания, но
продължавало да го боли. Болките в областта на главата продължили около 3-4
месеца. След изписването му от лечебното заведение ищецът посещавал дома на
свидетелката В., за да се интересува от здравословното състояние на майката на
свидетелката, която била пътник в автомобила, управляван от Т. в деня на
инцидента.
Съгласно
показанията на св. Бонев непосредствено след инцидента Т. се оплаквал от силни
болки в областта на гръдния кош.
Съдът
приема за достоверни показанията на свидетелите, като при преценката на същите
по реда на чл. 172 ГПК, намира, че са правдиви, последователни и логични,
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелските
показания пресъздават лични, непосредствени впечатления от времето на инцидента
и след това, с оглед което въззивният съд дава вяра на същите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва
да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът, който по това
време е бил на 48 години, е претърпял болки и страдания, като в началния момент
от настъпване на травмите в продължение на 10-15 дни е изпитвал интензивни
болки, а периодът на пълното възстановяване е продължил около 3 месеца.
Настоящият
съдебен състав не намира за установено по делото при условията на пълно и
главно доказване, че мозъчното сътресение, получено от ищеца в резултат на
процесното ПТП, е било със загуба на съзнание. В тази връзка съдът кредитира
заключението на вещото лице, което е пояснило, че са налице само анамнестични
данни за загуба на съзнание, т.е. че пострадалият е съобщил за това при
приемането му в лечебното заведение след катастрофата. Ето защо съдът приема,
че в хода на съдебното дирене този факт не е установен.
По
доводите на въззивника за установено от свидетелските показания и неотчетено от
първия съд обстоятелство за продължаващи оплаквания от болки в областта на
рамото, въззивният състав на съда намира за необходимо да посочи, че не се
установява наличието на пряка причинно-следствена връзка на същите с процесното
ПТП, доколкото нито в медицинската документация, приета по делото, нито в
заключението на съдебната експертиза в медицинската й част, се описват
увреждания, причинени в тази област на тялото на ищеца. Същевременно
разпитаната св. В. е заявила, че Т. е ползвал отпуск по болест, заради травмата
в областта на рамото, а от представените по делото болнични листове и от
заключението на медицинската част от комплексната експертиза е установено, че
причина за по-продължителната временна неработоспособност на ищеца е мозъчното
сътресение. Също така свидетелката В. не е сигурна дали преди катастрофата Т.
се е оплаквал от болки в рамото.
Основателни
обаче са доводите на ищеца, съдържащите се във въззивната жалба, че при
определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на
извършването на противоправното деяние, интензивният страх и шокът, който
ищецът е преживял при удар с автомобил. Съдът отчита още и обстоятелството, че
в автомобила, управляван от него, по това време са се возили още две лица, едно
от което е претърпяло значителни травматични увреждания при произшествието
/видно от съдържанието на констативния протокол за ПТП/. В тази връзка съдът
приема, че тези фактори са повишили интензитета на негативните преживявания у
ищеца във връзка с процесния инцидент и следва да бъдат отчетени при определяне
на обезщетението. Въззивният съд съобразява също така и конкретните
социално-икономически условия към датата на процесния инцидент /13.08.2017 г./,
чийто ориентир се явявят нормативно определените лимити на отговорността на
застрахователя на риск "Гражданска отговорност на автомобилистите"
като критерий наред със всички останали за определяне размера на обезщетението
по чл. 52 ЗЗД /решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г., ІІ Т. О.
ВКС/.
Съдът
отчита наред с горното вида и броя увреждания, които несъмнено са установени в
хода на съдебното дирене – мозъчно сътресение, травма на главата, рана на
главата, травма в лумбалния /поясния/ отдел на гръбначния стълб, контузия на
корема, рана на левия крак, контузия на двете колена, като приема, че справедливият
размер на заместващото обезщетение за причинените на ищеца от противоправното
поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми
в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания на
пострадал в зряла възраст, но при възстановяване от получените травматични увреди, е в размер на сумата от 10
000 лв.
Обезщетение
в по-висок размер би довело до нарушаване на критериите на чл. 52 ЗЗД за
справедливо възмездяване на вредите, с оглед техния вид, характер и интензитет
и неоснователно разместване на блага.
Следователно,
решението трябва да се отмени в частта, в която искът с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над присъденото обезщетение в размер от 7000
лв. до сумата от 10 000 лв., като искът бъде уважен допълнително за сумата от още
3000 лв. В останалата част по иска за неимуществени вреди /за разликата до
пълния предявен размер от 20 000 лв./ решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
При
липсата на доводи относно началния момент, от който се дължи законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди и доколкото решението в тази част не
е недопустимо, съдът намира, че съдебният акт и в тази част следва да бъде
потвърден.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 ГПК за
обезщетение за имуществени вреди за извършени от ищеца разходи в размер на
17,40 лв. – потребителски такси съгласно представената по делото фактура №
**********/16.08.2017 г.:
Във
връзка с доводите във въззивната жалба, че не по вина на ищеца не му бил
издаден касов бон и изводите на СРС, че по делото не се доказва извършването на
претендирани от ищеца разходи за лечението му, въззивният състав на съда намира
за установено по делото, че в периода 13.08.2017 г. – 16.08.2017 г. ищецът се е
намирал на болнично лечение в МБАЛ „Проф. Д-р Параскев С.“ АД, гр. Ловеч.
Консултиран е със специалисти невролог, хирург и ортопед, което обстоятелство
се установява от писмените доказателства по делото и от заключението на СМЕ. Представена
е процесната фактура, издадена от лечебното заведение на 16.08.2017 г. /в деня
на изписване на пациента/, като начислената сума в размер на 17,40 лв. е сбор от
3 броя потребителски такси на единична стойност 5,80 лв. Получател на фактурата
е ищецът.
Макар
фактурата да не е придружена от касов бон, установяващ заплащането на сумата от
ищеца, от съвкупния анализ на приетите като писмени доказателства документи,
както и от заключението на вещото лице по СМЕ, съдът намира за установено по
делото, че във връзка с причинените му при процесния инцидент травматични
увреждания и хоспитализирането на ищеца в посоченото лечебно заведение в
патримониума на последния е възникнало задължение за заплащане на 3 бр. потребителски
такси в общ размер на 17,40 лв. Това задължение по вид и време на възникването
му напълно съответства на процесното събитие, с оглед което същото съставлява
за ищеца имуществена вреда под формата на задължение, обременило правната му
сфера. Ето защо и доколкото се установява причинна връзка на последното с
процесното произшествие, следва да се понесе от ответника застраховател на гражданската
отговорност на виновния водач. Предвид изводите за основателност на този иск,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази част, а претенцията на
ищеца – уважена в пълния размер за сумата от 17,40 лв.
По
искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди от датата на увреждането до окончателното плащане:
За
разлика от КЗ (отм.); новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / в чл. 429, ал. 3,
изр. 2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат
от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на
осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. По отношение на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се
изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по
чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е.
не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване
на застрахователя.
Разликата
в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за
забава от делинквента на осн. чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя
по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл.
429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска застраховка“ на
автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на
писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
/в този смисъл Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I
т. о., ТК/.
В конкретния случай застрахователят
е уведомен за претенцията на увреденото лице на 02.11.2017 г., видно от
приложеното към исковата молба известие за доставяне. Следователно
застрахователят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 17,40 лв. от датата, на която е предявена извънсъдебно претенцията на
ищеца пред застрахователя – 02.11.2017 г., за който период това искане следва
да бъде уважено.
По разноските:
Като взе предвид изхода от спора, настоящият състав
на съда намира, че решението на СРС следва да бъде ревизирано и в частта за
разноските. Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в
производството с определение на СРС от 27.12.2018 г. В резултат на извършените
преизчисления се установи, че разноските, присъдени в полза на процесуалния
представител на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, са правилно
изчислени. Следващите се на ответника разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
за производството пред СРС възлизат на 310 лв., с оглед което решението следва
да бъде отменено за разликата над посочения размер до присъдената сума в размер
на 403,19 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
общо 600 лв., представляваща сбор от дължимата държавна такса за производството
според уважената част от исковете /450 лв./ и възнаграждения за вещите лица по
КСМАТЕ експертиза, заплатени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част
от исковете /150 лв./.
Доколкото въззивната жалба е частично основателна,
то право на разноски за настоящото производство имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния
представител на въззивника следва да бъде присъдена сумата от 213,30 лв.,
изчислена според частта, от исковете, приети за основателни с въззивното
решение /сумата от още 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат от процесното събитие и сумата от 17,40 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди/. На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт, представлявал въззиваемото
дружетсво в производството пред въззивния съд, в размер на 100 лв., като
съразмерно на частта от иска, намерен за неоснователен от двете съдебни
инстанции, на страната се следват разноски, възлизащи на сумата от 76,80 лв. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК е тежест на ответното дружество следва да се
възложи и сумата от 85 лв. – дължимата за въззивното производство държавна
такса, изчислена съобразно уважената от настоящата инстанция част от исковете.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 131748 от 04.06.2019 г., постановено по гр.д. № 17927/2018 г. по
описа на СРС, 128 състав, в частта, с която са отхвърлени искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от Р.Н.Т., ЕГН **********,
срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, както следва:
-
за сумата над присъдения с решението размер от 7000 лв. до сумата от
10 000 лв. /за разликата от 3000 лв./, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП на 13.08.2017 г. между лек
автомобил "Мерцедес Ц 320 ЦДИ"
с рег. № ******, лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. ******и лек
автомобил "Фолксваген Поло“ с рег. ******;
-
за сумата от 17,40 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в резултат от ПТП на 13.08.2017 г. между лек автомобил "Мерцедес Ц 320 ЦДИ" с рег. № ******,
лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. ******и лек автомобил
"Фолксваген Поло“ с рег. ******,
както
и в частта за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.Н.Т. е
осъден да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД сумата над 310 лв. до присъдения с
решението размер от 403,19 лв., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Р.Н.Т.,
ЕГН **********, сумата над присъдения с първоинстанционното решение размер от
7000 лв. до сумата от 10 000 лв. / сумата от още 3000 лв./, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП на 13.08.2017 г. между лек
автомобил "Мерцедес Ц 320 ЦДИ"
с рег. № ******, лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. ******и лек
автомобил "Фолксваген Поло“ с рег. ******, ведно със законната лихва от
13.08.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Р.Н.Т.,
ЕГН **********, сумата от 17,40 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат от ПТП на 13.08.2017 г. между лек автомобил "Мерцедес Ц 320 ЦДИ" с рег. № ******,
лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. ******и лек автомобил
"Фолксваген Поло“ с рег. ******, ведно със законната лихва от 02.11.2017
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ЗАД „ОЗК – З.“ АД да
заплати на адвокат Р.С.Р., ЕГН **********, Адвокатска колегия – Велико Търново,
сумата от 213,30 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК Р.Н.Т., ЕГН **********, да заплати на
ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, сумата от 76,80
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „ОЗК
– З.“ АД, ЕИК *******, да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 600 лв., представляваща сбор от
дължимата държавна такса и разноски, заплатени от бюджета на съда, съразмерно
на уважената част от исковете, а в полза на Софийски градски съд – сумата от 85 лв., представляваща дължимата за
производството държавна такса, съразмерно на частта от исковете, приети за
основателни с въззивното решение.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 131748 от 04.06.2019 г., постановено по гр.д. № 17927/2018 г. по описа на
СРС, 128 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от Р.Н.Т., ЕГН **********, срещу
ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, за сумата над 10 000 лв. до пълния предявен
размер от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП на 13.08.2017 г., както и в
частта за разноските, с която ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, е
осъдено да заплати на адвокат Р.С.Р., ЕГН **********, Адвокатска колегия –
Велико Търново, сумата от 680 лв. за осъществено процесуално представителство в
производството пред СРС, а Р.Н.Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на ЗАД
„ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, сумата до 310 лв., представляваща разноски за
производството пред СРС.
Решението
в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, е влязло в сила поради
необжалването му.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.