Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
07.09.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и пети май през две хиляди
двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №4712 по описа на СГС за 2020г., за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на А.К.К. ЕГН ********** с адрес ***, чрез
адв.В.А. съдебен адрес *** срещу К.И.Л.
ЕГН ********** и Г.И.Л. ЕГН **********
*** за разваляне поради неизпълнение от страна на ответниците на Договор
по НА №133 том ІІ, рег.№5422, дело №306 от 2015г. на нотариус В.В.с район на
действие РС гр.София, с който Г.Е.А., наследодател на ищеца А.К., е прехвърлил
на ответниците собствените си 2/3ид.ч. от недвижим имот – апартамент №19,
находящ се в гр.София, Столична община, район Красно село, в жилищна сграда на
ул.“*****, разположен на пети етаж на кота +14.96м., със застроена площ от
72,83кв.м., състоящ се от кухня, дневна, спалня, сервизно помещение, баня с
тоалетна, входно антре, складово помещение и тераса, при съседи: стълбищна
площадка, апартамент №18, ул.“Хризантема“ и апартамент №20, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с 2.085% идеални
части от 478,60/1297,30ид.ч. от правото на собственост върху имота, в който е
построена сградата, съставляващ съгласно актуална скица УПИ – І – 712, 713,
714, 715, 716, 717 от кв32 по плана на гр.София, местността „Лагера“ с площ по
графични от 1297.30кв.м. при съседи: улица, улица „Съвет на Европа“, улица УПИ
– ІІІ – 718, 719 и УПИ - VІІІ – 711 срещу задължението К.И.Л. и Г.И.Л.
да поемат гледането и издръжката на прехвърлителя Г.Е.А. лично или чрез трето
лице като му осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега и
докато е жив. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е единствен наследник на Г.Е.А.,
починал на 23.08.2019г. С НА №133 том ІІ, рег.№5422, дело №306
от 2015г. на нотариус В.В.с район на действие РС гр.София, наследодателят му е
прехвърлил на двамата ответници собствените си 2/3ид.ч. от описания недвижим
имот срещу задължението на ответниците да поемат издръжката и гледането на А..
Твърди, че ответниците не са изпълнили изобщо поетото задължение и не са
осигурили никакви грижи или издръжка на покойния Г.А.. Последният е страдал от
множество заболявания и бил в изключително тежко здравословно състояние, налагащо
продължителни периоди на болнично лечение от 2017г. до смъртта му. Ищецът
твърди, че ответниците нито веднъж не посетили А. в болницата, нито се
интересували за здравословното му състояние. Всички грижи били полагани от
ищеца, който заплащал и всички необходими разноски по лечението. Твърди се, че
вследствие на неизпълнение на задълженията от страна на ответниците Г.А.
предприел действия по разваляне на договора и единствено влошаване на
здравословното му състояние осуетило този акт. С това ищецът обосновава правния
си интерес от предявяване на иска.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответниците.
В законоустановения едномесечен срок ответниците
са упражнили правото си на писмен отговор чрез адв.И.М. от САК. Оспорват изцяло
като неоснователен предявения иск и искат неговото отхвърляне. Твърдят, че Г.А.
бил приятел приживе на техния баща и бил като член на тяхното семейство. Преди
сключване на процесния договор той не разполагал
с никакви доходи и средства и спокойния му и нормален живот бил осигуряван от
тях. По тази причина той предложил да сключат процесния договор. След сключване
на последния никаква промяна не настъпила. А. продължил да живее в жилището си,
включително дал подслон на братовчед си А.К. – ищеца по делото, който нямал
средства да си осигури жилище в София, като по този начин приели в дома си и А..
Оспорват твърденията на последния, че той единствено е полагал грижи и е поел
всички разноски за осигуряване на нормален живот на Г.. До влошаване на
здравословното му състояние през 2018г. той работел като охранител, получавал
трудово възнаграждение и бил социално и здравно осигурен. Той сам избирал
режима си на живот. Но всекидневно бил в ответниците, имал ключ, прибирал се от
работа, гледал телевизия, хранел се и се чувствал равностоен член на
семейството. Когато се прибирал в Красно село, го изпращали с кутии и пликове с
храна, както за него, така и за братовчед му А., за който твърдял, че не
работел, а по цели нощи стоял на компютъра, за да играе. Споделял, че А. е
тежък характер, често устройвал скандали, като понякога Г. идвал със синини, за
които казвал, че са от А.. Но отказвал да се намесят ответниците и да го изгонят,
защото нямало къде да отиде. Твърдят, че те са заплащали ток, вода, отопление
заедно с техните сметки и му давали бележките за съхранение. Давали му и джобни
пари, като сумите не били по-малко от 250лв. на месец. Твърдят, че Г. пушел и
пиел, случвало се да го прибират на ръце от улицата. През 2018г. здравето му се
влошило и се наложило да постъпи в болница. Посещавали го, разговаряли с
медицинския персонал, плащали за обслужването, но не ги приемали като близки,
поради липса на родствена връзка. Твърдят, че грижата им към него не е
прекъсвана. Отричат да са получавали нотариална покана за прекратяване на
договора и твърдят, че ако такава има, то тя е направена под натиск.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
клаузите в процесния договор, обективиран в НА №133 том ІІ,
рег.№5422, дело №306 от 2015г. на нотариус В.В.с район на действие РС гр.София,
страните по него са се споразумели
приобретателите да престират лично или чрез трети лица грижа, гледане и
издръжка на прехвърлителя, като му осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водил до
момента на сделката.
От
представеното Удостоверение за наследници изх.№8716 от 29.08.2019г., се
установява, че ищецът е наследник – племенник на Г.Е.А., починал на
23.08.2019г.
От представените медицински документи –
епикризи, издадени от ВМА, УМБАЛ „Света Екатерина“, Клиника по кардиология при
МУ – МВР, се установява, че Г.А. от началото на 2018г. е имал влошаване на
здравословното му състояние, което е било свързано с неколкократен болничен
престой.
Представени са като доказателства – касови
бележки за закупени лекарства и хранителни продукти, заплатени битови и
комунални услуги, разписки за плащане по изи пей, фактури с касов бон към тях
медицински услуги.
Представена е нотариална покана от Г.А. до
ответниците от 14.05.2019г. за разваляне
на договора поради неизпълнение, която е оформена като връчена чрез залепване
на уведомление на 18.06.2019г. на входната врата на адреса на ответниците.
За изясняване на делото от фактическа страна
съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели на
страните.
От показанията на св.Б.К.се установява, че тя
е работила като портиер на входа на блока, където се намира процесния
апартамент на ул.“*****гр.София от 2014г. Два последователни дни работела от
07.00ч. до 19.00ч., след което два дни почивала. Твърди, че познавала Г. и
ищеца А.К. и знаела, че са братовчеди и че живеят заедно. Не била виждала друг
да ходи при Г.. Според свидетелката А. водел Г. навсякъде като бил болен. Ходел
да му купува лекарства. Когато влизал в болница, А. го посещавал там. Таксите
за апартамента си плащал Г., но след като се разболял се понатрупали и А. ги
изплатил на етапи. Твърди, че не познава ответниците и не ги е виждала. Не
живеела в процесния блок, само работела там.
От показанията на св.А.Х.се установява, че
познавал Г.А., както и ищеца А.К.. Имали чести контакти, ходел им на гости.
Разбрал за процесни договор пред пролетта-лятото на 2018г. при едно от
гостуването му в Г.. Тогава възникнал скандал между А. и Г. за това, че той е
прехвърлил собствените си ид.части от апартамента на ответниците срещу издръжка
и гледане. Свидетелят твърди, че Г. му казвал, че съжалявал за този договор и
предприел действия за развалянето му като отправил нотариална покана до тях.
Твърди, че не е бил свидетел на натиск спрямо Г. от страна на А. във връзка с
нотариалната покана. Никой не му носел храна, дрехи, пари, цигари, алкохол или
каквото и да било друго. По време на престоя му в лечебни заведения само А. се
грижел за него и той е поемал всички разноски. Свидетелят твърди, че през
2018г. ищецът А. разбрал за договора за прехвърляне на собственост и останал
много възмутен как е могъл да се разпореди така с имуществото си. Сочи, че е
имало препирня, но не и физическо насилие. След тази караница Г. се чувствал
виновен. А. отишъл да живее при него през 2012г., преди това живеел под наем.
От показанията на св.Ж.Н.се установява, че
той е бил адвокат на Г., познавал го от 2011-2012г. Засичали се често в едно
кафе, в което ходели и двамата. През 2015г. Г. отишъл в офиса му и му споделил,
че имал имот, който е съсобствен и искал да го прехвърли на децата на негов
близък приятел. Първоначално коментирали вариант за покупко-продажба, но
впоследствие се спрели на варианта прехвърляне на имот срещу издръжка и
гледане. По това време Г. работел като охранител в училище. Твърди, че след
изповядване на сделката К.заминала за САЩ, тъй като имала там ангажименти, а Г.
бил търговец. Той му дал 3000лв., за да дава на Г. по 250-300лв. на месец и ако
се налагало и повече. В случай на нужда да му се обажда. Свидетелят давала на Г.
пари срещу разписка. През 2016г. К.се завърнала то САЩ и си поели грижата
нататък. Г. споделил на свидетеля, че нямал толкова нужда от грижи, колкото, че
нямал наследници и търсел някаква защита. При него живеел негов племенник, но
имал притеснения и при евентуален лош развой на нещата защото нямало да се
справи сам. Свидетелят твърди, че Г. не му е споделял да е недоволен от
договора. Бил доволен, че К.му донесла от САЩ подаръци – дрехи, обувки и др.
Знаел, че е влизал в болница и там му носели храна. В края на м.май 2019г. му
се обадил, че трябвало да се видят по спешност, защото бил направил беля.
Срещнали се и му споделил, че бил принуден под натиск да подпише покана, че К.и
Г. не се грижат за него. Свидетеля твърди, че имал спешни служебни ангажименти
и трябвало да пътува, но когато се върнал през септември месец 2019г. разбрал,
че Г. е починал. Твърди, че К.и Г. не са имали ключ от неговия апартамент,
напротив те му дали ключ от техните и той е ходил да ги наглежда.
От показанията на св.М.М.– вуйчо на
ответниците, се установява, че се познава с Г.А. от 1963г. били съученици от
първи клас и много добри приятели. Твърди, че ответниците К. и Г. израснали
около него, той бил много близък с баща им, баба им и дядо им. Г. споделил със
свидетеля, че е прехвърлил своите части от апартамента на ответниците, защото
искал да има семейство, да бъде част от тях. Свое собствено семейство не успял
да създаде. Непрекъснато, за всеки празник той бил в дома на свидетеля, имал ключ от
апартаментите на М.и ответниците, на които обаче той не бил предал ключ на К.и Г.
от жилището, което им прехвърлил. Г. приел да живее при него братовчед му А.,
който нямал къде да живее, но с течение на времето се разочаровал от него.
Често пъти като ходел в дома на св.М.бил с белези по лицето и споделял, че А.
го е бил. След сключване на процесната сделка Г. попитал какво ще стане с А.,
но ответниците нямали нищо против той да продължи да си живее в апартамента. Те
заминали за САЩ, като оставили пари на св.Желев, който регулярно да му дава.
След завръщането им през 2016г. отношенията им продължили като семейство. Г.
изкарал тежка бронхопневмония, имал е и сърдечен проблем, но се оправил и
отново започнал работа. Свидетелят му съдействал с лекари, посещавал го в
болницата. Ответникът Г. също го посещавал и му дал пари за болницата. Плащал
му сметки, дал му пари за неплатено парно, за неплатен членски внос за
кооперацията. Свидетелят твърди, че не е чул ищецът А. да е полагал грижи за Г..
Напротив последният му се е оплаквал, че той полага грижи за А., защото му е
осигурил подслон, а и доходи.
За да се произнесе,
съдът съобрази следното.
Предявен е конститутивен
иск по чл.87 ал.3 вр. с ал.1 от ЗЗД за
разваляне на договор за издръжка и гледане поради неизпълнение.
С оглед характера на договора –двустранен,
възмезден и алеаторен, и доколкото същият е сключен по време на
брака между приобритателите, то задължението да се предоставят грижи
следва да се изпълнява солидарно от двамата ответници. Съгласно съдържанието на договора, право
да получава издръжка и гледане е уговорено в полза на прехвърлителя.
При
така предявеният иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието
на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а в
тежест на ответниците е да докажат пълното и точно изпълнение на поетите с
договора задължения, т.е. да докажат, че са
престирали непрекъснато и ежедневно грижи и гледане на прехвърлителя по
сделката до неговата смърт.
Съдържанието
на насрещните престации по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане се определя от конкретното постигнато съгласие между
страните по договора. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима
издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се
живее в общо домакинство, не може да се предполага, но е възможно да бъде
изведено от обстоятелствата, при които е сключен той. Ако в договора
задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката
включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на
прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и
доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.
Специфичната крайна
социална цел при алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-добър
начин на живот, изразяващ се в ежедневно, редовно и в пълен обем покриване на
потребностите му, докогато е необходимо.
Безспорно е, че за да бъде уважен иск по
чл.87, ал.3 ЗЗД и развален договор за прехвърляне право на собственост срещу
бъдещи грижи и издръжка, е без значение дали неизпълнението на поетото
задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно,
тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и
гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение. Но е безспорно, че не
може само на общото твърдение за неизпълнение, без да се посочат кои нужди на кредитора
от грижи и какъв размер на нужната издръжка, не е престиран от приобретателя -
длъжник, да обуслови развалянето на договора.
Не се твърди в исковата молба, а и не се събраха доказателства, приживе,
наследодателят на ищеца да е изразявал
недоволство от полаганите за него грижи от страна на ответниците. Напротив в
показанията си св.М.и св.Н.твърдят, че Г. бил доволен как се грижат за него К.
и Г.. Установено бе от гласните доказателства по делото, че прехвърлителят и
приобретателите не са живели в общо домакинство, но последните са се грижили лично и чрез трети лица за Г., като той
е приемал полаганите грижи в обема и по начина по който те са му били
предоставяни от приобретателите. Те са го считали за близък роднина, като са му
предоставили правото на избор да се разпорежда с жилището си, както намери за
добре, като не са се противопоставили на това, че той е позволил на братовчед
си А.К. да живее с него, независимо, че това съжителство не е било лесно, като е
бил неведнъж обект и на физическо посегателство.
Беше установено от показанията на св.Н., че
изпращането на нотариалната покана за разваляне на договора е било в резултат
на упражнен натиск от страна на братовчеда на Г. ищеца А.К.. А. е бил много
притеснен от този факт, определяйки го като сторена „беля“, защото е знаел, че
отразеното в поканата не съответства на действително полаганите грижи от страна
на ответниците. В действителност той не е желаел разваляне на договора за гледане
и издръжка, защото е бил доволен от грижите на К. и Г..
От представените с исковата молба писмени
доказателства за заплащани услуги и закупувани хранителни стоки, не се
установява, заплащането да е било извършвано от ищеца А.К.. Напротив
свидетелските показания установиха, че Г. е получавал пари на ръка от
ответниците, за да си плаща сметките, както и лечението в болница „Света
Екатерина“.
Предвид
горното, настоящият съд намира, че не са налице основания за разваляне на
договора, тъй като ответниците са престирали на прехвърлителя дължимите грижи до настъпване на неговата смърт.
При този изход от спора в тежест на ищеца следва
да се възложат направените от ответниците разноски по делото в размер на 1000лева
за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.К.К.
ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.В.А. съдебен адрес *** срещу К.И.Л. ЕГН ********** и Г.И.Л. ЕГН ********** *** иск за
разваляне поради неизпълнение от страна на ответниците на Договор по НА
№133 том ІІ, рег.№5422, дело №306 от 2015г. на нотариус В.В.с район на действие
РС гр.София, с който Г.Е.А., наследодател на ищеца А.К., е прехвърлил на
ответниците собствените си 2/3ид.ч. от недвижим имот – апартамент №19, находящ
се в гр.София, Столична община, район Красно село, в жилищна сграда на ул.“*****,
разположен на пети етаж на кота +14.96м., със застроена площ от 72,83кв.м.,
състоящ се от кухня, дневна, спалня, сервизно помещение, баня с тоалетна,
входно антре, складово помещение и тераса, при съседи: стълбищна площадка,
апартамент №18, ул.“Хризантема“ и апартамент №20, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и заедно с 2.085% идеални части от
478,60/1297,30ид.ч. от правото на собственост върху имота, в който е построена
сградата, съставляващ съгласно актуална скица УПИ – І – 712, 713, 714, 715,
716, 717 от кв32 по плана на гр.София, местността „Лагера“ с площ по графични
от 1297.30кв.м. при съседи: улица, улица „Съвет на Европа“, улица УПИ – ІІІ –
718, 719 и УПИ - VІІІ – 711 срещу задължението К.И.Л. и Г.И.Л.
да поемат гледането и издръжката на прехвърлителя Г.Е.А. лично или чрез трето
лице като му осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега и
докато е жив.
ОСЪЖДА
А.К.К. ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на К.И.Л. ЕГН ********** и Г.И.Л. ЕГН ********** *** разноски по
делото в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: