Протокол по дело №39757/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8350
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20211110139757
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 8350
гр. София, 07.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГК
при участието на секретаря СР
Сложи за разглеждане докладваното от ГК Гражданско дело №
20211110139757 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „фирма“ ООД – редовно призован, се представлява от адв. А.,
с пълномощно по делото, както и днес представено такова.
ОТВЕТНИКЪТ „фирма“ ООД – редовно призован, не изпраща законен,
нито процесуален представител.
Адв. А. - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид, че страните са редовно призовани за днешното
съдебно заседание, намира, че не съществува процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва се делото съгласно определението на съда от 07.04.2022 г.
Предявени са искове с правно основание чл.403 ГПК, като ищецът
претендира осъждане на ответника да му заплати обезщетение, както следва:
в размер на 6118,52 лв. пропуснати ползи и 5056,27 лв. претърпени загуби,
ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателно
изплащане на вземането, като се твърди, че по искане на ответника е
1
допуснато обезпечение на бъдещ иск, по който ответник е ищецът по
настоящото дело, като е наложен запор върху банкови сметки на ищеца за
парична сума в размер на 62 241,91 лв. Твърди се, че исковата претенция
първоначално е била отхвърлена с решение на СГС, а впоследствие с решение
на САС искът е уважен за сума в размер на 45416,08 лв. и е отхвърлен за сума
в размер на 15296,29 лв., което решение е влязло в сила, като недопуснато до
касационно обжалване.
Ищецът поддържа, че запорът върху банковите сметки не е бил вдигат,
при което бил лишен от възможността да ползва запорираните парични
средства, а ответникът следва да отговоря пред ищеца за вреди, като се
претендират такива в размера на законната лихва от датата на налагане на
запора до 16.06.2021 г. в размер на 5056,27 лв., както и за пропуснати ползи
от невъзможността да използва паричните средства в търговската си дейност,
като се сочи, че ищецът би реализирал от около 10% печалба.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани, като се
твърди, че липсва причинна връзка между вредите на ищеца и поведението на
ответника. Твърди, се че вредите представляващи пропусната полза са
хипотетични и недоказани и не е налице претърпяна загуба, тъй като по
отношение на запорираната парична сума е имало наложени и други запори.
Твърди се, че ищецът е имал възможност да поиска вдигане на запора към
15.04.2021 г. Твърди се, че обезпечителният запор е трансформиран в
изпълнителен запор.
СЪДЪТ счита, че представените от страните писмени доказателства
спомагат за изясняване на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА същите.
СЪДЪТ указва, на основание чл. 154 ГПК на ищеца, че следва да докаже,
че е наложено обезпечение по искане на ответника; да установи, че искът, по
който е допуснато обезпечение, е отхвърлен или производството е
приключило с прекратяване; да установи, че са възникнали вреди, които са
пряка и непосредствена последица от наложената обезпечителна мярка и да
докаже вредите по размер.
2

Адв. А. – Поддържам иска. Имам доказателствено искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза по два въпроса. Първият въпрос е, след като
вещото лице се запознае с материалите по делото и извърши проверка по
банковата смета на дружеството „фирма“, да отговори на въпроса: към датата
на налагане на запора от съдебния изпълнител СЯ дружеството разполагало
ли е с паричната наличност в банковата сметка и тази парична наличност
дали е била изцяло блокирана, за да бъде изпълнен изцяло запорът на
съдебния изпълнител. Вещото лице да изчисли законната лихва за периода от
налагане на запора до неговото вдигане. Вещото лице като вземе предвид
основния предмет на дейност на дружеството, която е строителство и
продажба на строителни продукти, така както е заявена в ТР, да даде отговор
на въпроса: каква е годишната норма на печалба на дружество с такава
дейност и предвид стандартите и статистиката на Националния
статистическия институт. И последна задача: вещото лице като извърши
проверка по банковата сметка на дружеството да отговори на въпроса: след
налагане на запора от съдебен изпълнител Я през м. 02.2018 г. до м. 04.2019
г. - приемането на акт 15, дружеството изпитвало ли е недостиг на парични
средства и има ли неразплатени задължения към строители и доставчици на
суровини и материали. За целта вещото лице да извърши проверка и в
счетоводните документи и записвания, първичните счетоводни документи и
счетоводни записвания, в счетоводството на ищцовото дружество.

СЪДЪТ намира, че така поставените задачи не биха допринесли за
изясняване на делото от фактическа страна и искането за допускане на
експертиза, следва да бъде оставено без уважение, тъй като относно въпроса
каква е наличността на паричната сума по конкретна банкова сметка към
конкретна дата, от една страна не се изискват специални знания, от друга
страна, съдът счита, че следва да бъде отчетено, че въпросът за наличностите
по банковите сметки на лицата попадат в кръга на фактите и обстоятелствата
считани за банкова тайна, и на трето място, въпросът каква е била
наличността по банкова сметка към датата на налагане на запора, е неотносим
към предмета на доказване по настоящото производство.
СЪДЪТ счита, че не се налага допускане и изслушване на експертиза
3
относно изчисляване на законна лихва, доколкото изчисляването на такава е
възможно да бъде реализирано чрез лихвен калкулатор. Съдът приема, че по
начина, по който е формулирана задача за даване на заключение за
статистическата печалба на дружество с предмет на дейност, каквато е
предметът на дейност на ищеца, не би допринесло за изясняване
подлежащите на доказване факти по конкретното дело, а въпросът дали
ищецът е извършвал коректно разплащания към своите съконтрагенти, също
се явява неотносим, доколкото съдът е сезиран с конкретен правен спор
между две конкретни дружества и изслушването на експертно заключение,
касателно отношенията на ищеца с трети неучастващи по делото лица, е
неотносимо към правния спор, поради което
СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно
икономическа експертиза с поставените от процесуалния представител на
ищеца задачи.
СЪДЪТ като взе предвид, че не се правят доказателствени искания

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв. А. – Моля да уважите така предявените от нас искове. В подкрепа
на предявените искове сме представили заверени от мен, в качеството ми на
адвокат, преписи на съдебно решение по т.д. № 584/2018 г. на VІ – 16 състав
на СГС, с което искът на ответника е бил изцяло отхвърлен. Представили сме
в заверен препис и решение на САС постановено по дело № 17/2019 г., с
което частично е уважен предявеният иск, но той е останал неуважен за
размера на 15269,29 лв. Самият ответник по делото е представил съобщение
на „фирма“ до съдебния изпълнител СЯ, в което съобщение е отбелязано, че
запорът на паричните средства, наложен от съдебния изпълнител, е изцяло
4
изпълнен, признат от банката и е изпълнен. Представили сме също така
молба за обезпечение на бъдещ иск, определение за допускане на
обезпечение, обезпечителна заповед, всичките от ч.гр. дело № 3053/2018 г. на
СГС, ІІ - А състав. Относно размера на твърдяната лихва сме представили
извлечение от лихвен калкулатор. Считам, че доказателственото искане,
което направих за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, е допустимо
с оглед размера на вредите, а невъзможността дружеството да прави
разплащания, поради запор на средствата по банкова сметка, е именно такава
вреда. Моля съдът да ми присъдите разноските по делото, изразяващи се в
размера на платената по делото държавна такса и адвокатски хонорар, за
заплащането на който, моля да ми дадете срок да представя доказателства,
които се намират в счетоводството на адвокатското дружество.

СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ ДЕЛОТО Е ИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА И ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ, като при
съобразяване тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по въпроса за
разноските, намира за неоснователно искането за предоставяне на
допълнителен срок за представяне на доказателства за разноските, поради
което
ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ това искане.

ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в с.з., което приключи в 11,21 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5