Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 712
гр. Перник, 17.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска
колегия, в
открито заседание на 26.05.2016 г., ІІІ-ти състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Зорница Кръстева-Дойчинова
при секретаря Капка Станчева като
разгледа гр.дело № 8722 по описа
за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба от И.А.А., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. З.
срещу С.Д.А. ***, с ЕГН **********, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК с
искане за прекратяване на брака му с ответницата, сключен на 13.05.2000 г., поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по причини, изложени в исковата
молба и по изключителната вина на съпругата.
С
молбата за развод ищецът моли да бъде допуснат развод между двамата,
родителските права по отношение на непълнолетното дете, родено от брака, Алекс
Ивайлов А., с ЕГН ********** да бъдат присъдени на ищеца като негов баща, да
определи режим на лични отношения между детето и майка му – всяка първа и трета
седмица от месеца от 10,00 ч. в събота до 20,00 ч. в неделя, с преспиване в
дома на майката, ползването на семейното жилище да бъде предоставено на бащата,
където ще живее и детето, както и да осъди ответницата да заплаща издръжка на
детето в размер на 200 лв. месечно, платима чрез неговия баща, считано от
влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката. По отношение на фамилното име, моли ответницата след развода да
носи предбрачното си фамилно име С.
В
исковата молба е отразено, че от края на 2014 г. и началото на 2015 г.
отношенията между двамата съпрузи се променили, като ответницата се отчуждила
от ищеца. На 08.01.2015 г. ответницата напуснала семейното жилище, като
оставила детето им при ищеца, след което не се е връщала. Дори, при напускането
на семейното жилище, ищецът подал сигнал до МВР за изчезване на съпругата, но
впоследствие се установило, че тя се била установила при неин познат от
социалните мрежи. След раздялата двамата не са поддържали никакви отношения, не
се интересуват от живота на другия, нито са правили опити за заздравяване на
брака им. посочва, че ответницата не се интересува от детето, като през
времето, от както са разделени не се обажда по телефона, а дори и детето не
иска да я вижда. Бракът им съществува формално, лишен е от съдържание и е налице
е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и не е налице възможност за
неговото заздравяване.
Ответницата,
в рамките на указания едномесечен срок, чрез процесуалния си представител адв. И.,
е подала писмен отговор, с който заявява, че не оспорва обстоятелството, че е
налице фактическа раздяла между нея и ищеца, както и че е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, поради което желае да прекрати брака си с
ищеца. Оспорва обстоятелството, че не се интересува от детето и не е търсила контакт
с него. Заявява, че е търсила среща с него, но на срещите се явява само бащата.
Твърди, че не е лоша майка и може да се грижи за детето. Твърди, че бащата
настройва детето, което не е в интерес на детето.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема следното:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
От
фактическа страна се установява:
Видно
от удостоверение за сключен граждански брак, за което е съставен акт № 0123/13.05.2000
г., страните по делото са сключили граждански брак на 13.05.2000 г.
От
брака си страните имат родено едно непълнолетно дете, А. И. А., с ЕГН **********,
роден на *** г.
Към
момента на подаване на исковата молба, страните са във фактическа раздяла от м.
януари 2015 г., когато съпругата е напуснала семейното жилище, а непълнолетното
дете е останало да живее при бащата, който се грижи за него.
Видно
от удостоверение № 358/18.11.2015 г., детето А. И. А. е ученик в ІХ кл., дневна
форма на обучение за учебната 2015/2016 г. в ПГЕМП “Хр. Ботев”, гр. Перник.
Видно
от издадена служебна бележка, непълнолетното дете е картотекиран и се състезава
в отбора на юноши младша възраст на ФК Миньор /Перник/, за сезон 2015/2016 г.
С
представена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
бащата декларира, че получава 900,00 лв. обезщетение за безработица.
Към
настоящия момент, по данни на майката на съпругата, С.А. работи в Германия.
По
делото е изготвен социален доклад от Д “Социално подпомагане”, отдел “Закрила
на детето”, гр. Перник. В доклада, социалните работници са дали заключение, че детето
има изградена емоционална връзка с родителите и проявява привързаност и към
двама. На детето е осигурена сигурна и спокойна семейна среда. Тъй като детето
е ставало свидетел на разногласия между родителите си, което му е причинявало
емоционален дискомфорт, то трудно говори за чувствата към майка си. След
раздялата на родителите, детето е отглеждано от бащата, подпомаган от бабата по
бащина линия. Жилището, в което живеят бащата и детето е семейна собственост. В
жилището има добри битови и хигиенни условия, както и за детето са осигурени
необходимите съобразно възрастта му условия за отглеждане. Бащата полага
адекватни и добри грижи за отглеждането на детето, детето се чувства сигурен и
спокоен в присъствието на баща си.
По
делото са събрани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Елена А.
Теофилова /сестра на ищеца/ и Гергана Теофилова Павлова /майка на ответницата/.
От
показанията на свидетелката Теофилова се установява, че страните по делото са
разделени от м. януари 2015 г., когато ответницата е напуснала семейното
жилище. След раздялата, свидетелката посочва, че ответницата я посетила един
път, когато й казала, че в момента живее с друг мъж. Свидетелката я посъветвала
да разговаря с ищеца, но това така и не се случило. Свидетелката посочва, че не
знае причините, поради които ответницата е напуснала ищеца. Знае за един път, в
който ответницата е изпращала пари за детето, но не знае по какъв начин ги е
изпратила и в какъв размер.
Свидетелката
Павлова свидетелства за това, че дъщеря й и ищецът се разделили, тъй като
ищецът осъществявал по отношение на ответницата психически тормоз. Тормозът, за
който разказва свидетелката се изразява в това, че след като ищецът отиде на
работа през деня, започвал да й се обажда и да я занимава с неговите проблеми.
В резултат на това получила страхова невроза и я водила на лекар. Гледала в
една точка, за лечението на което заболяване й били предписани лекарства. Към
момента ответницата е в Германия. Първоначално свидетелката посочва, че не знае
къде е отишла дъщеря й след като е напуснала семейното жилище, а в последствие
заявява, че е отишла в гр. Велико Търново. Не знае дали ответницата и живяла
сама в този град. Посочва, че между нея и детето имало силна връзка, но като
напуснала съпруга си, не взела детето с нея, тъй като детето не желаело.
Правила е опити да се свърже с детето, но бащата не разрешавал, на телефона
отговарял ищеца, а на уговорените срещи бащата не позволявал на детето да
отиде.
По
делото бе изслушан и непълнолетния А. И. А.. Детето посочва, че живее при баща
си, от както родителите му са разделени. За последен път разговарял с майка си
на нейния рожден ден – 18.06.2015 г. За този разговор посочва, че, когато той й
се обадил, на телефона отговорил някакъв мъж, който не му дал да говори с нея.
Тя му се обаждала от германски номера. Детето заявява, че не е търсило майка
си, тъй като няма желание. След това, майката търсила детето за неговия рожден
ден, когато отговорил бащата. Детето посочва, че майка му ме у изпратила 60
евро, които донесла баба му по майчина линия, но детето и баща му не ги взели.
Бащата се грижи добре за детето, има достатъчно доходи, не го лишава от нищо.
Въз основа на така установените
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
По
иска по чл. 49, ал. 1 СК:
С оглед събраните по делото доказателства
– писмени и гласни, съдът приема за
доказано, че от м.
януари 2015 г. страните се
намират в състояние на фактическа раздяла, при което двамата съпрузи нямат
контакт по между си. При тези отношения между съпрузите съдът намира, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, като това нейно обективно
състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване на нормалните брачни
отношения, поради което брачната връзка следва да бъде прекратена. Израз на
това състояние на брака е и трайната раздяла между съпрузите
- от началото
на 2015 г. Самата
фактическа раздяла не е абсолютно основание за
прекратяване на брака (ППВС № 10/1971 г., т.3), както и не всяка фактическа
раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но
в настоящия случай раздялата продължава повече от 1 година, през които бракът съществува само формално, поради
което наред с останалите обстоятелства тя също обуславя извода за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Още повече, че от раздялата между съпрузите, двамата не са поддържали
никакви отношения по между си, които обстоятелства препятстват възможността за съвместно живеене, а оттук и за липса на общо домакинство и общ семеен бюджет.
По вината за разстройство на брака:
Искане по чл. 49, ал. 3 СК е направено от ищеца по
делото, като той твърди, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има съпругата, която напуснала семейното жилище, за да живее с друг мъж. В
отговора на исковата молба, а и в съдебно заседание, ответницата не излага
никакви аргументи относно опровергаване на твърденията на ищеца за брачни
провинения, а и не посочва никакви аргументи относно наличие на вина за
разпадането на брака у ищеца. Единственото, което беше изложеното за наличие на
вина, бе от страна на свидетелката Павлова – майка на ответницата, която
посочва, че ищеца осъществявал върху ответницата психически тормоз, изразяващ
се в това, че ищецът постоянно занимавал ответницата с неговите проблеми. От
това съпругата получила страхова невроза, която лекувала. Съдът приема, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има съпругата. Понятието
“вина за разстройство на брака” е съвкупност от субективното отношение на двамата съпрузи
към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които
са грижата и отношението на съпрузите един към друг, към издръжката на
семейството, тяхното съвместно живеене и др. От
доказателствата по делото се установи, че причина за разделното живеене на съпрузите е това, че
ответницата е напуснала семейното жилище и е започнала връзка с друг мъж. Това
обстоятелство само по себе си представлява брачно провинение. По делото
останаха неизяснени причините за решението на ответницата да напусне съпруга си
и детето. Съдът не може да кредитира показанията на майката на ответницата за
наличие на психически тормоз от страна на ищеца, тъй като тези свидетелски
показания не бяха подкрепени с никакви доказателства, а дори и в отговора на
исковата молба не се съдържат такива твърдения. Показанията на свидетелката
Павлова бяха объркани, непоследователни, дори и противоречиви, тъй като един
път свидетелката заяви, че не знае къде е отишла дъщеря й след напускане на
семейното жилище, а в след това заяви, че била отишла в гр. Велико Търново.
Доколкото в отговора на исковата молба не се изнасят никакви твърдения за
наличие на психически тормоз, а и не се представят никакви доказателства в този
смисъл, не би могло съдът да приеме, че ответницата е напуснала семейното
жилище, тъй като била психически тормозена от ищеца, единствено поради
свидетелските показания на свидетелката. Освен това, несериозно би било да се
приеме наличие на психически тормоз единствено поради това, че ищецът споделял
с ответницата проблемите си. Смисълът на брачната връзка е такъв, че съпрузите
споделят освен общо домакинство и проблемите, които имат. В крайна сметка,
фактическата раздяла, продиктувана от поведението на съпругата, е довело до липсва
на дължимото между съпрузите взаимно уважение и разбирателство. Съпрузите са
престанали да имат нормален диалог и са стигнали до състояние на влошена
семейна атмосфера. Не се установява между тях да има каквито и да е било общи
интереси и цели, които да се стремят да осъществят занапред в брачния си живот.
Всеки от брачните партньори се е дезинтересирал от другия. Ответницата, чрез
поведението си, напускайки семейното жилище и оставяйки детето си, е съзнавала,
че руши брачната връзка, поради което вината за настъпилото разстройство следва
да се вмени на съпругата. Предвид изложеното, съдът приема, че вина за
разстройство на брака има ответницата, като не се доказа виновно поведение от
страна на ищеца.
По иска
за предоставяне на семейното жилище по чл. 56 СК
Съдът
намира, че следва да предостави на ищеца ползването на семейното жилище,
представляващо апартамент, находящ се *****. ответницата е напуснала семейното
жилище и не е направила искане за предоставяне ползването на същото, а освен
това, това е и жилището в което детето живее към настоящия момент. Предвид
това, бащата, заедно с детето следва да продължи да го ползва.
Относно фамилното име след развода.
Съпругът е
заявил желание, след прекратяването на брака, съпругата да носи предбрачнто си
фамилно име С.. Съобразно разпоредбата на чл. 53 СК, след развода съпругът може
да възстанови фамилното си име преди този брак. Доколкото ответницата не е
взела становище по този въпрос, то съдът намира, че същата не се противопоставя
на това и е съгласна да възстанови предбрачното си фамилно име. Поради това, с
решението по делото, на основание посочената законова разпоредба, предбрачното
фамилно име на съпругата – С. следва да й бъде възстановено.
Ищецът
няма претенции за издръжка от съпругата си.
По иска по чл. 127, ал.2 СК за родителските права:
Спор за
присъждане на родителските права върху непълнолетното дете – А. И. А. няма, тъй
като майката не претендира да упражнява родителските права. Към настоящия момент, след раздялата на родителите, детето е останало
да живее при баща си, където се чувства добре, желае да живее при него. Бащата
е с добър родителски капацитет, осигурил е на детето сигурна и спокойна семейна
среда, желае и има възможност да се грижи и отглежда непълнолетното дете. От
раздялата на родителите си, детето не е контактувало с майката, а при опитите
са разговаря с нея, в разговора се намесва друг мъж, който не позволява да бъде
проведен разговор. Поради това, съдът намира, че в интерес на детето е
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния А. И. А. да
бъдат предоставени на неговия баща И.А.А..
Предвид липсата на спор в тази насока, а и с оглед анализа на
събраните по делото доказателства, упражняването
на родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на
бащата И.А.А..
Местоживеенето на
детето следва да бъде определено по местоживеенето на бащата.
По отношение на личните отношения:
С исковата молба,
бащата е заявил, че желае режима на лични отношения на детето с майката да бъде
всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 ч. в събота до 20,00 ч. в
неделя, с преспиване в дома на майката. Майката не е оспорила този режим,
поради това съдът приема, че не е налице спор между страните по делото в тази
насока. С оглед запазване на връзката между майката и детето, съдът счита, че
следва да се определи режим на лични отношения между същите, който да са в
интерес на детето. От събраните по делото доказателства се
установява, че майката има желание да подържа лични контакти със сина си, да
подпомага неговото физически и психическо израстване, както и желае да бъде
част от живота му. С оглед на това, съдът счита, че следва да уважи искът на
бащата относно режима, като определи режим както следва: първа и трета събота и неделя от
месеца от 10,00 ч. в събота до 20,00 ч. в неделя, с преспиване в дома на
майката.
По иска по чл. 143 СК за издръжка на
детето.
Безспорно
е, че всеки родител е задължен да издържа своите деца съобразно своите възможности
и материално състояние. В случая безспорно е, че детето е непълнолетно и
родителя, при който не живее следва да им заплаща издръжка в определен размер
съобразно възможностите си. По отношение размер на издръжка, която следва да се
заплаща на децата, съдът следва да съобрази следното. Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на децата и възможностите на родителите, които я дължат -
чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на децата
да получат издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството “ненавършило пълнолетие дете”. Съдът следва да определи издръжка,
която е в интерес на децата и съответства на доходите на родителя, като вземе
предвид представените по делото доказателства.
При
изследване на въпроса за доходите на родителите става ясно, че майката работи в
Германия, но не се събраха никакви доказателства относно доходите й. Не се
събраха и доказателства, от които да е видно, че ответницата има други лица,
които е задължена да издържа, както и че има задължения към кредитни
институции. Не се събраха доказателства за влошено здравословно състояние,
което да й пречи да работи. Ответницата е здрава и в трудоспособна възраст. По
отношение доходите на бащата се установи, че към момента същия не работи, а
получава обезщетение за безработица в размер на 900,00 лв. месечно. Не са
налице данни за заболявания, пречещи му да упражнява трудова дейност, както и
не са налице данни за задължения за бащата да издържа други лица или пък
задължения към кредитни институции.
По
отношение нуждите на детето се събраха
доказателства, от които е видно, че детето е на навършени 15 години, в ІХ-ти
клас, дневна
форма на обучение за учебната 2015/2016 г. в ПГЕМП “Хр. Ботев”, гр. Перник,
както и че детето е картотекиран и се състезава в отбора на юноши младша
възраст на ФК Миньор /Перник, за сезон 2015/2016 г. Не се установи да има
специфични нужди.
За
да определи необходимия размер на издръжката за детето, съдът анализира
изложеното относно доходите на родителите и възможността им да дават издръжка,
липсата на данни за трайно заболяване на майката, възпрепятстващо
осъществяването на трудова функция, липсата на задължение за даване на издръжка
на друго лице, възрастта и нуждите на детето, както и социално - икономическите
условия в страната.
По
отношение на детето А. И. А., което е на 16 години, съдът счита, че са
необходими 260 лева на месец, отчитайки физическото и психическото му развитие,
образователните му потребности, в това число закупуването на ученически пособия
и материали, като съобрази и предписаното в чл. 49, ал.2 и чл. 50, ал.2 ППЗЗДет., съобразно който законов
критерий, необходимите средства за издръжка на дете над 14 години е до
4-кратния размер на гарантирания минимален доход (чл. 49, ал.2 ППЗЗДет.), който доход е 65,00
лв., определен с член единствен, ал.1 на ПМС № 6/2009 г. Следователно съобразно
посочения критерий минимално необходимите средства за издръжка на детето (при
недоказани особени нужди) са 260 лв. месечно, от които майката, следва да поеме
120 лева, а бащата, който полага ежедневни грижи за детето да поеме останалите 140
лева.
При
определяне размера на дължимата издръжка съдът счита, че изплащането й не би
затруднявало ответника, с оглед данните за това, че работи на територията на
Германия, където е известно, че стандарта на живот е по-висок и се получават
по-високи трудови възнаграждения в сравнение с тези, получавани в страната.
Ответницата е в трудоспособна възраст и няма данни за заболявания, които да й
пречат да упражнява трудова дейност. Родителят на малолетни и непълнолетни
лица, приоритетно има моралното и законното задължение да осигурява минимума за
съществуване на собственото си дете. Още повече, че по данни на Националния
статистически институт за последното тримесечие на 2015 г., средната заплата за
гр. Перник възлиза на около 688 лв., като всеки трудоспособен родител може и
следва да си осигури такъв доход. Децата не бива да бъдат лишени от правото да
получават издръжка или пък да бъдат оставени единствено на грижите на другия
родител. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК издръжка се дължи независимо дали
родителите са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Определяйки по-висок размер на издръжката, дължимата от бащата, при когото
детето живее, съдът съобразява факта, че независимо, че има данни, че майката
работи в Германия, няма данни какво работи и съответно какви доходи получава.
Съдът
намира, че издръжката, която присъди следва да е съобразно петитума на исковата
молба, тъй като не е направено изменение на исковата претенция по предвидените
в закона начини. Предвид това, следва да уважи исковата претенция, така както е
отразено в петитума на исковата молба.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира,
че майката следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечната издръжка за детето си
в размер 120,00 лв. месечно, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решение /така, както е поискано с исковата молба/ до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж последно число на месеца, за
който се дължи издръжката. С исковата молба, ищецът е поискал издръжката да
бъде присъдена считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, а в
устните състезания по делото, е посочил, че претендира издръжката да се дължи,
считано от 01.01.2016 г. До пълния предявен размер на издръжката от 200,00 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На
осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
По разноските
С
оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК и с оглед направените от съда изводи
за виновност на ответницата за прекратяването на брака, направените по делото
разноски от ищеца, следва да бъдат възложени на нея. Т.е., ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 630,00 лв.
Съдът
определя окончателна ДТ за развода в размер на 50.00 лв. Тъй като с исковата
молба са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на
25,00 лв. от страна на ищеца, то ответницата следва да бъде осъдена да доплати
държавната такса в размер на още 25,00 лв.
На
основание чл. 78, ал.6 ГПК, следва дължимата държавна такса за иска по издръжката да бъде
възложена на ответницата, като същата бъде осъдена да заплати държавна такса в
размер на 172,80 лв., представляваща 4% върху присъдения размер на издръжката
за три години.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения между И.А.А., с ЕГН ********** и С.Д.А., с ЕГН ********** на 13.05.2000 г. граждански
брак, за което е съставен акт за граждански брак № 0123/13.05.2000 г. на Община
Перник, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство
на
брака ПО ВИНА на съпругата С.Д.А..
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяването на С.Д.А. да носи предбрачното фамилно име – Седевчева.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху непълнолетното дете А. И. А., с ЕГН ********** на неговия баща И.А.А., с ЕГН **********,***/27/Б.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето с
неговата майка С.Д.А. в следния
смисъл – майката има право да взима детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10,00 ч. в събота до 20,00 ч. в неделя, с преспиване в дома на
майката.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо
се в ***** на бащата И.А.А., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на непълнолетното
дете Алекс Ивайлов А., с ЕГН **********
на адреса на неговия баща и законен представител И.А.А., с ЕГН ********** ***/27/Б.
ОСЪЖДА С.Д.А., с ЕГН ********** *** да
заплаща на непълнолетното си дете Алекс Ивайлов А., с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 120,00 лева,
считано от датата на влизане в сила на настоящето решение до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения до пълния претендиран размер на издръжка от 200,00 лв. като
неоснователен е недоказан.
Съпрузите, при прекратяване на брака си, не
си дължат издръжка.
ОСЪЖДА
С.Д.А.,
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА И.А.А., с ЕГН ********** ***/27/Б сумата от
630,00 лв. направени разноски по делото, съобразно представения списък.
ОСЪЖДА С.Д.А., с ЕГН **********,*** да
заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 25 лв. /двадесет и пет лв.
и 00 лв./ - допълнителна държавна такса за развода.
ОСЪЖДА С.Д.А., с ЕГН **********,*** да
заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 172,80 лв. държавна такса
по иска за издръжка.
ДОПУСКА, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Дата на обявяване на Решението:17.06.2016г.
Съдебен деловодител: