РЕШЕНИЕ
№
260290
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VII състав, в закрито заседание на първи
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова в. гр. д. № 187 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 251 ГПК.
Образувано
е по молба с вх. № 268560/29.09.2022 г. от Б.К.В., ЕГН: **********, за
тълкуване на постановеното по делото Решение
№ 260657 от 17.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 187 по описа на ОС –
Пловдив за 2021 г. С молбата се иска тълкуване на използвания в решението израз
„всяка първа и трета седмица от месеца“, както и на израза „платения годишен
отпуск на майката“ и може ли той да бъде раздробен на няколко периода през
лятото.
В
срока по чл. 251, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от С.Б.П., ЕГН: **********, подаден чрез пълномощника адв. А., в който се взема
становище за неоснователност на молбата за тълкуване и се настоява за
оставянето ѝ без уважение.
В
отговора е обективирана „насрещна молба за тълкуване“ на решението в частта
относно платения годишен отпуск на майката и
по-конкретно следва ли в периода, в който майката ползва платения си
годишен отпуск, бащата да упражнява режима на виждане с децата през първа и трета
седмица от месеца.
В
срока по чл. 251, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от Б.К.В. на молбата за тълкуване на
насрещната страна, в който се взема становище за нейната неоснователност.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и взе предвид
данните по делото, намира следното:
Подадените
молби за тълкуване са подадени от процесуално легитимирани страни, поради което
са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Б.К.В. против Решение
№ 261556 от 04.12.2020 г., постановено по гр. д. № 15668 по описа на РС –
Пловдив за 2019 г., с което е отхвърлен
искът на жалбоподателя за изменение на
постановения с определение от 22.01.2019 г. по гр. д. № 9254 по описа на
Районен съд – Пловдив за 2018 г. режим на лични отношения между него и децата Г.
Б.В. и В. Б. В.. С постановеното по делото
решение първоинстанционното решение е отменено, като вместо него е постановено
друго, с което е изменен определеният със съдебна спогодба, одобрена с
определение от 22.01.2019 г., постановено по гр. д. № 9254 по описа на РС –
Пловдив за 2018 г., режим на лични отношения между бащата Б.К.В. и малолетните
деца Г. Б.В. и В. Б. В. и е определен следния режим на лични отношения между
тях: „Бащата да взима децата всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в
събота до 18 ч. в неделя с преспиване, петнадесет последователни дни през
лятната ваканция на децата по време, което не съвпада с платения годишен отпуск
на майката, като последната се задължава до 31 май на съответната година да
уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, на рождения ден на бащата (29
декември) от 10 ч. до 18 ч., ако е неучебен ден, а ако е учебен ден – за 3 часа
в извънучебното време, както и на рождените дни на децата (2 януари и 3
септември) – от 16 до 19 часа в неучебен и от 17 до 20 часа в учебен ден. През
четните години бащата да взима децата по време на следните празници: Деня на
освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май),
Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници – от 10 ч. на 24
декември до 18 ч. на 26 декември с преспиване. През нечетните години бащата да
взима децата по време на следните празници: Великденските – от 10 ч. на Велики
петък до 18 ч. в понеделник, които в съответната година са определени за
празнуване, с преспиване, Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22
септември) и Новогодишните празници – от 10 ч. на 31 декември до 18 ч. на 1
януари с преспиване. За осъществяването на личните контакти бащата да взима
децата от дома, в който те живеят с майката, съответно – да ги връща в този дом“.
На
тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила
решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в
постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да
бъдат само пороци от посочения по-горе вид, съдържащи се в диспозитива на
тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност от прилагане на правните
последици на акта. В процесния случай подобна неяснота липсва. Волята на съда,
обективирана в диспозитива на решението, чието тълкуване се иска, е ясно
изразена и обусловена от приетото в мотивната част на съдебния акт.
Смисълът
на използвания израз „първа и трета седмица“ отдавна е изяснен в съдебната
практика. С Решение № 188 от 20.06.2013 г. по гр. д. № 25/2013 г., III г. о.,
ГК, ВКС се е произнесъл по въпроса досежно начина, по който следва да се броят
началото и края на първата и третата седмица от месеца, като е прието, че при
определен режим всяка първа и трета седмица от месеца - първата (съответно
третата седмица) се броят от първия (съответно третия) понеделник на месеца и
изтичат в първата (съответно третата) неделя на месеца. Няма основание да се
смята, че в решението, чието тълкуване се иска, съдът е вложил в израза смисъл,
различен от посочения.
Не
е налице неяснота и по въпроса следва ли в периода, в който майката ползва
платения си годишен отпуск, бащата да упражнява режима на виждане с децата през
първа и трета седмица от месеца. Видно е, че подобно ограничение в режима на
лични отношения между бащата и децата липсва в решението, като то не може да
бъде въведено по пътя на тълкуването. В тази връзка следва да се има предвид,
че е недопустимо чрез тълкуване да се променя ясно обективираната воля в
съдебния акт.
Що
се отнася до искането за тълкуване на израза „платения годишен отпуск на
майката“ и в частност въпроса може ли той да бъде раздробен на няколко периода
през лятото: Съгласно чл. 155, ал. 1 КТ всеки работник или служител има право
на платен годишен отпуск. Начинът и редът за ползване на този отпуск са
регламентирани в чл. 172 и следващите КТ, а според посочената разпоредба
платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или
на части. Съдът не може чрез тълкуване на решението си да определи начина, по
който страната ще упражнява това свое право, и да даде предписание как (наведнъж
или на части) да ползва този отпуск.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не може по пътя на
тълкуването да изчерпи всички евентуални житейски обстоятелства, които биха
възникнали и биха създали трудности или неудобства при изпълнение на съдебното
решение. В интерес на децата е родителите да бъдат диалогични и склонни към
взаимни компромиси. Личните контакти на
децата и с родителите им е тяхно основно право и естествена потребност, поради
което е важно те да се осъществяват спокойно и редовно със съдействието на
родители и близки, без да стават повод за спорове и конфликти.
По
изложените съображения настоящият състав на съда намира подадените по реда на
чл. 251 ГПК молби за неоснователни, поради което същите следва да бъдат
оставени без уважение.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 268560/29.09.2022 г. от Б.К.В., ЕГН: **********, и насрещна молба с вх. №
269341/03.11.2022 г. от С.Б.П., ЕГН: **********, за тълкуване на Решение
№ 260657 от 17.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 187 по описа на ОС –
Пловдив за 2021 г.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: