Р Е Ш Е Н И Е
№ 260056
гр.Варна, 01.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, Първи състав на Наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА КОСТОВА
СВЕТОСЛАВА К.А
при секретар Геновева
НЕ.а
и в присъствието на
прокурор Станислав Андонов
изслуша докладваното
от съдия Янков внохд №213/2020г. на Варненски
апелативен съд и за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №7/13.05.2020г. по нохд №266/2019г. на Силистренски окръжен съд, с която подсъдимият
С.С.К. е бил признат за виновен в това, че:
1. На 05.07.2019
г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, от лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с per. № СС 2598 РВ, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот отнел от владението на П.И.Й. *** движими вещи и
пари на обща стойност 58,00 лева, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3,
във връзка с чл.194, ал.1 НК и чл.54 от НК
му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година.
2. На 05.07.2019 г. в гр. Тутракан, при условията на продължавано
престъпление, като е използвал платежни инстР.ти -
банкови карта №516849хххххх6505 и № 447483хххххх3714, издадени от Банка „ДСК“
ЕАД, без съгласието на титуляря П.И.Й. *** е изтеглил чрез четири отделни
транзакции сумата от общо 1 700 лева, поради което и на основание чл. 249,
ал.1от НК във връзка с чл. 26 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване
от свобода за срок от две години и глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът наложил най-тежкото от така определените
наказания, а именно лишаване от свобода
за срок от две години и глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от три години.
С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на С.С.К. като е осъден
да заплати на П.И.Й., ЕГН ********** сумата от 1740 лева, представляваща обезщетение
за причинените му имуществени вреди.
В тежест на подсъдимия са
възложени и сторените по делото разноски, както и държавната такса върху
уважения граждански иск.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.И.Р. в качеството й на защитник на подс.С.К..
В нея се правят възражения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния
акт, за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за явна
несправедливост на наложеното наказание. Отправя се искане за постановяване на
нова, оправдателна присъда.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло както от защитника на
подсъдимия, така и от самия него. Иска се постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.
Представителят на Апелативна
прокуратура изразява становище за неоснователност
на жалбата, поради което и моли присъдата като правилна и законосъобразна да
бъде потвърдена.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбата, както
и становищата на страните, а също и събраните пред първата и въззивната
инстанция доказателства, констатира:
Жалбата на адв.И.Р.,
подадена в качеството й на защитник на подс.С.К., е
неоснователна.
Установява се от фактическа страна по делото следното:
Пострадалият П.И.Й. притежава лек автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо“, с рег.№ СС 2598 РВ, който обикновено паркирал пред жилищния блок, в
който живее в гр.Тутракан, ул.“Н.Й.Вапцаров“ №7. На 05.07.2019г. около 18.00ч. св.Й. отново паркирал автомобила си в този район, но не на
обичайното му място, а до близък трафопост, където било и по-затъмнено. Й. заключил
автомобила, след което отишъл в градинката близо до блока му, където обичайно
се срещал с негови познати. В градинката имало и магазин, от който компанията
си купувала различни напитки. Посочената компания се събирала на едно и също
място и включвала обикновено едни и същи хора, а именно: свидетелите Й., И., Т.,
К., К., Г.К., А.К., Е. и А.. На инкриминираната дата компанията също се
събрала, с изключение на свидетелите А. и А.К.. Никой от тях няма категоричен
спомен, кой кога е пристигнал и кога си е тръгнал. Най-напред обаче в
неустановена последователност са си тръгнали свидетелите Т., Й. и Е.. Св.Й. при прибирането си /според него около 21:00 часа/ отново проверил дали колата
му е била заключена, и след като установил това се прибрал. Й. твърди, че в
този момент предното дясно стъкло не е било счупено, като се позовава на това,
че ако е било счупено е щял да забележи стъклата. Подчертава същевременно, че
мястото на което е паркирал колата нея вечер е било доста тъмно, и той се е
приближил единствено до вратата откъм страната на шофьора. На следващата сутрин
св.Й. станал около 04:30ч. тъй като имал уговорка със
св.А.К. да ходят за риба - препитавали се и с риболов по р.Дунав. Когато
се приближил към колата забелязал, че лампичката на
алармата не свети, а след това установил, че колата е отключена. Когато отворил
предната лява врата видял, че предното дясно странично стъкло е счупено.
Установил също така, че му липсва чантичката, която държал в кората на лявата
предна врата, и в която се намирали личните му документи, портфейла с парите,
дебитните му карти и листче с ПИН-кодовете на картите. Той веднага сигнализирал
на тел. 112, вследствие на което на място пристигнали служители на полицията.
Същият ден подал и писмен сигнал в ПУ-Тутракан. Сутринта дъщеря му се обадила в
банките да блокират картите и още тогава се установило, че от тях са теглени
пари - от двете карти издадени от Банка ДСК е изтеглена общо сумата от 1700
лева, като от едната карта са изтеглени сумите от 400 и 500 лева, а от другата
две суми от по 400 лева.
Същият ден в следобедните часове св.Й. в
присъствието на лицата от обичайната компания споделил за случилото се, като
заявил, че ще прости за парите но поне да му върнат документите, за да не се
разкарва по институциите за ваденето на нови. На 08.07.2019г. рано сутринта,
когато отишъл до колата си установил, че през найлона поставен на мястото на
счупеното стъкло на предната дясна седалка е оставена чантичката му, в която
/след пристигане на служители на полицията/ установил, че се намират
документите му но без парите /сумата от 40 лева/ и двете дебитни карти.
В първия работен ден св.Й. посетил Банка „ДСК“ и
там му изготвили писмена справка за изтеглените пари от картите му. Установило
се, че от картите на 05.07.2019г. са изтеглени в 22:03ч 400 лева, а в 22:07ч.
още 400 лева. Сумите били изтеглени от банкомат на ЦКБ в гр.Тутракан, намиращ
се до „Битовия комбинат“. Впоследствие със същите карти в 22:50ч. са изтеглени
400 лева, и в 22:55ч. са изтеглени още 500 лева. Сумите са изтеглени от
банкомат на Банка ДСК, намиращ се на ул.“Росица“ в гр.Тутракан. След известно
време св.Й. бил повикан в полицията, където му
показали снимки направени от камерата на банкомата на Банка „ДСК“, и го
попитали дали познава някое от лицата. Тогава той на едната снимка разпознал подс.С.К., като заявил, че го познава по лицето и дрехата,
с която е облечен. Въпреки, че бил предупреден да не споменава за снимката, при
една среща с подсъдимия св.Й. се ядосал и му казал,
че го е разпознал на снимката от банкомата. Тогава между тях възникнал скандал
и те влошили взаимоотношенията си.
Справка от Банка „ДСК“ потвърждава за издадените на св.Й.
валидни дебитни карти и теглените на инкриминираните дата и часове суми.
С писмо с рег.№362000-2738/18.07.2019г. били изискани записите от
охранителните камери на „ЦКБ“ АД, но в отговор банката посочила, че този
банкомат не разполага с камера.
Банка „ДСК“ отговорила, че използваният техен банкомат разполага с камера,
като бил предоставен и диск със съответните записи за периода от 22:30ч. до
23:10ч на 05.07.2019г. Били назначени в рамките на досъдебното производство и
две експертизи. Първата – видеотехническа,
установила, че върху предоставения от банка ДСК диск със записи се съдържат 27
снимкови файла /посочен е и техният формат/, както и че три от файловете
съдържат снимки на лица, означени условно с цифрите 1, 2 и 3. В интервала от
22.49 до 23.00 часа се наблюдава лице, условно означено като №2. Вещото лице е
заключило, че въпросните три файла са негодни за лицево-идентификационно
изследване, но може да бъдат използвани за разпознаване от други лица-свидетели
или очевидци. Втората експертиза е лицевоидентификационна
и вещото лице е дало заключение, че на снимката на лицето, описано в
предходната експертиза като лице №2 , и актуална снимка на лицето С.С.К.
заснето в сградата на ОД-МВР-Силистра, вероятно е заснето едно и също лице.
Това са фактите,
които първостепенният съд е приел за установени, и който фактически извод
настоящата инстанция не намира логични съображения да не сподели. Налице са
наистина противоречия в доказателствените средства, но пък те в съответствие с
изискванията на чл.305 ал.3 изр. 2 НПК са били внимателно обсъдени от съда,
който в крайна сметка е изложил съображенията си защо не дава В. на част от
свидетелските показания. Доколкото такива възражения се правят и пред
настоящата инстанция, то тя намира за необходимо отново да стори това.
Както вече се спомена във въззивната
жалба се твърдят неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен
акт. Наведените по съществото си доводи /вкл. и тези при пренията пред
въззивния съд/ са такива за необоснованост – тъй като се твърди, че приетата от
съда фактология не се подкрепя от доказателствата по делото. Този извод не
намира обаче опора в доказателствения материал – според настоящия съдебен
състав. По делото са разпитани общо осем лица в качеството на свидетели : И. И.,
М. Т., Р. К., В. К., Г. К., А.Х., А. Е., А. К., и разбира се пострадалият-П.Й..
Показанията на св.И. И. са без всякакво значение за
предмета на доказване-първо, и второ-същият е алкохолно зависим, поради което и
в недобро психично здраве /сам той е заявил това/. Св.А.Х.
по време на извършване на престъплението се е намирал в Германия, поради което
също показанията му не са от значение за делото/всъщност този свидетел е
разпитван по искане на защитата и основно за това как изглеждал св.А. Е., който според защитата е вероятно да е извършил
деянието/. Св.А. К. е братовчед на подс.С.К., един от споменатата по-напред компания. Вечерта
на 05.07.2019г. не е присъствал, на следващия ден рано сутринта ходил за риба с
П.Й., видял и счупения прозорец на колата му, с която пътували. След известно
време Й. му споделил, че на показаната му снимка от полицията разпознал С.К..
На 05.07.2019г. вечерта във въпросната градинка между блоковете в Тутракан
посочената по-напред компания се състояла от П.Й., М. Т., Р. К., съпругата му В.
К., Г. К., А. Е. и С.К.. Свидетелите П.Й., М. Т. и А. Е. си тръгнали до и около
21.30 часа /показанията на последните двама не съдържат факти от интерес за
делото/. Т.е. на мястото останали подсъдимият С.К. и свидетелите Г. К., Р. К. и
В. К.. Св.Г. К. е чичо на С.К., твърди, че си
тръгнали заедно с него, Р. К. и В. К. около 22.30 часа. Показанията му са
изключително колебливи, всяка втора негова дума е или „не си спомням“, или
„забравил съм“. Тази колебливост и роднинската му връзка с подсъдимия съвсем
логично са дали основание на първостепенния съд да не даде В. на показанията на
този свидетел. Свидетелите Р. К. и В. К. са съпрузи. Св.К.
твърди, че се разделили с подсъдимия около 22-22.30 часа, но за часа и той
/както и други свидетели/ се ориентира по факта на затваряне на магазина, който
обикновено затварял в 22.00 часа. Св.Е. обаче
заявява, че понякога този магазин затваря и по-рано. От друга страна св.К. не си спомня датата, на която си тръгнали четиримата
заедно да се прибират. Посочва, че датата 05.07. му била казана от подс.К.. Като се вземе предвид обстоятелството, че
въпросната компания се събирала на това място и в този състав абсолютно всеки
ден, че К. не си спомня точната дата /била му посочена от подсъдимия/, то не би
могло посочените от К. събития да бъдат категорично отнесени към датата на извършване
на деянието. Както и окръжният съд е посочил, най-ясни спомени /даже прекалено/
от въпросната вечер демонстрира св.В. К.. Тя пък
твърди, че около 22-22.30 часа са си били вече у дома/което би означавало да са
тръгнали от градинката 21.30-22.00 часа. Настоящият съд е на мнение, че от
показанията на тази свидетелка прозира
желанието й да помогне на подсъдимия. Няма обяснения друго за нелогичните й
твърдения, че докато разглеждала телефона на К. видяла вътре негова снимка от
дата 05.07.2019г., на която той бил с къса коса!? Нещо, което се опровергава
напълно от изследвания от експертите видеозапис. Но така или иначе очевидно е
от изложеното, че са налице противоречия между показанията на свидетелите по
отношение времето на тръгване на подсъдимия /а и на всички тях/, поради което и
поради липса да други доказателства същото не може да бъде фиксирано във
времето. Свидетелските показания възпроизвеждат субективни въззприятия,
поради което и в много случаи са неточни по отношение време, място и т.н./дори
и да се изключи злоумисъл/. Настоящият случай не
прави изключение. Така например всички свидетели заявяват, че от мястото,
където се събирали - пазар „Чатала“, до банкоматите на ул.“Родина“10 и
ул.“Росица“2 разстоянието е 2-3 км, и се изминава пеш за не по-малко от половин
час. Кратка справка до общодостъпна информация /напр.google maps/ показва, че от
пазар „Чатала“ до ул.“Родина“2 /където се намира банкоматът на ЦКБ, от който са
извършени първите две транзакции/ разстоянието е 1,1км и се изминава пешком за
18 мин. С велосипед /с какъвто е бил подсъдимият/ – за значително по-кратко
време. От казаното до момента става ясно /поне за настоящия съдебен състав/, че
подсъдимият е имал достатъчно време след като е тръгнал от градинката до пазара
в неустановено време, да извърши кражбата от автомобила на пострадалия/който
живее в близост/, след което да изтегли на два пъти сумите от по 400лв. от
банкомата на ул.“Родина“2 в 22.00 и в 22.07 часа. Повече от достатъчно време
пък е имал да се придвижи и до другия банкомат, до който разстоянието било
около 150м.
Видно е, че от гласните
доказателствени средства не се установява авторството на деянието. Установява
се от тях обаче, че извършителят на деянията е човек от компанията на
пострадалия – измежду посочените по-напред лица. Това е така тъй като на
следващия ден след престъплението пострадалият пред същата компания заявил, че
ще прежали парите, но поне да му върнат документите. След което на 08.07.2019г.
си намерил чантата с документите на седалката на автомобила, която била
оставена там през поставения на мястото на стъклото найлон.
Отговор обаче на въпроса за
авторството на деянието дават веществените доказателствени средства. Това е
дискът с видеозапис, направен от камерата на АТМ-устройството на ДСК, намиращо
се на ул.“Росица“2. Както бе споменато по напред в рамките на досъдебното
производство са назначени две съдебнотехнически
експертизи. От първата се установява, че върху предоставения от банка ДСК диск
със записи се съдържат 27 снимкови файла /посочен е и техният формат/, както и
че три от файловете съдържат снимки на лица, които вещото лице е означило
условно с цифрите 1, 2 и 3. В интервала от 22.49 до 23.00 часа се наблюдава
лице, означено като №2. Вещото лице е заключило, че въпросните три файла са негодни
за лицево-идентификационно изследване, но може да бъдат използвани за
разпознаване от други лица-свидетели или очевидци. Втората експертиза е лицевоидентификационна и вещото лице е дало заключение, че
на снимката на лицето, описано в предходната експертиза като лице №2 , и
актуална снимка на лицето С.С.К. заснето в сградата на ОД-МВР-Силистра,
вероятно е заснето едно и също лице. Разпитан в съдебно заседание експертът е
заявил, че степените/възможните отговори/ при идентифициране на едно лице са
три – невъзможно, вероятно и категорично.
На база констатирани от него признаци той е заключил, че в случая лицето вероятно е едно и също. Доколкото
експертът по предходната експертиза е приел, че видеофайловете са негодни за
лицева идентификация, а при втората такава е извършена, то за отстраняване на
това противоречие въззивният съд назначи тройна лицевоидентификационна
експертиза със задачи : Възможна ли е идентификация на лицето, заснето от
камерата на АТМ на ДСК на 05.07.2019г. , и описано в първата експертиза като
лице №2; При положителен отговор на този въпрос да се отговори и на въпроса
лицето, описано като №2 във видеотехническата
експертиза, С.С.К. ли е? На така
поставените въпроси вещите лица дават отговори както следва : Възможна е
идентификация на лицето, заснето на камерата
на АТМ на банка ДСК на 05.07.2019г. , и описано в първата експертиза като лице
№2. Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на
посочените фотокопия е заснето едно и също лице, посочено като С.С.К., лицето е
описано и като лице №2 в протокол №62/19.09.2019 от извършената видеотехническа експертиза на НТЛ при ОД на МВР
гр.Силистра. В съдебно заседание експертите уточняват, че посочените по-горе
степени или възможни отговори при извършване на лицева идентификация са не три,
а пет : не е лицето, изключва
възможността да е лицето, вероятно е то, най-вероятно е то, категорично е то.
При тези пет степени експертите убедено заявяват, че в случая са категорични, че това е лицето. До
този извод са стигнали, тъй като са изследвали комплекс от признаци – чело,
нос, вежди, очи, уста, назолабиални бръчки, глабеларни линии, коса и прическа. Затова и без значение са
евентуална промяна на прическата или шестмесечната давност /шест месеца след
деянието/ на снимките, изготвени при вземането на сравнителни образци. Няма
основание да не се даде В. на заключението на вещите лица – то е изготвено след
обстоен сравнителен анализ при използване на съвременни технически средства и
методи, от лица, специалисти в своята област. Следва да се отчете и фактът, че
това е втора поред експертиза, която идентифицира лицето от банкомата на банка
ДСК като С.С.К..
Изложеното до момента не оставя
никакво съмнение у настоящия съдебен състав, че именно подсъдимият С.С.К. е
лицето, което на 05.07.2019г. в 22.50 и 22.55 часа е извършило две транзакции
на АТМ на банка ДСК, намиращ се на ул.“Росица“2 в гр.Тутракан. Същевременно този факт е косвено доказателство за това, че
същото лице е извършило и двете транзакции в 22.03 и 22.07 часа на АТМ
устройство на ЦКБ, намиращо се на ул.“Родина“10 в гр.Тутракан, както и за това,
че преди това пък е взломило и автомобила на П.Й.. По
простата, но логически издържана причина, че във въпросния автомобил се е
намирала чантата на Й., в която пък са се намирали сред другите вещи и
дебитните му карти, издадени от банка ДСК, с които са осъществени сочените
транзакции. Факт, с който подсъдимият е бил добре запознат, тъй като преди това
веднъж върнал същата чантичка на пострадалия /който я бил забравил/. При
връщането Й. констатирал, че вещите вътре в чантичката са разместени и са
всички в едно отделение, което е и сигурно доказателство, че подсъдимият
разгледал обстойно съдържанието й – видял е както дебитните карти, така и
листчето с техните ПИН-ове.
Затова и като е стигнал до същите фактически изводи, окръжният съд не само
не е постановил една необоснована присъда, а напротив – фактическите му изводи
като напълно подкрепящи се от доказателствата по делото се явяват обосновани и
правилни. Поради което пък и не е проявил пристрастност или необективност –
каквито упреци се отправят в жалбата.
Ответни на фактите и материалното право са и направените правни изводи. Без
съмнение с действията си от обективна и субективна страна подсъдимият е
осъществил съставите на вменените му във вина престъпления – по чл.195 ал.1 т.3 НК, и по чл.249 ал.1 НК вр. чл.26 НК, за чиято
обективна и субективна съставомерност окръжният съд е
изложил съображения, които тук няма да бъдат повтаряни.
Желанието на защитата да отклони
разследването в посока на лицето А. Е. – твърдейки че е вероятен извършител,
няма как да бъде преценено иначе освен като елемент от защитната позиция на
подсъдимия. Това твърдение обаче, освен че е некоректно, е и напълно
неоснователно, тъй като не намира никаква опора в доказателствения по делото
материал. Подобни твърдения /освен във въззивната жалба/ са правени и пред
първостепенния съд, който на фона на събраните в тази насока доказателства /от
които става ясно откъде са средствата на Е./ с основание ги е приел като
несъстоятелни.
Не
са явно несправедливи и наложените на К. наказания. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът е приел чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на
други противообществени прояви, добрите характеристични данни. Отчетена е и
невисоката степен на обществена опасност на дееца. Като отегчаващо е посочено
невъзстановяването на щетите. Последното според въззивният съд не следва да се
отчита като такова, но този извод не би рефлектирал върху размера на
наказанията, тъй като и двете са определени на законовия минимум. За
престъплението по чл.195 ал.1 т.3 НК наложеното наказание е една година
лишаване от свобода – при предвиден размер от една до десет години. За
престъплението по чл.249 ал.1 НК при предвидени наказания от две до осем години
лишаване от свобода и глоба до двойния размер на получената сума, на подс.К. са определени две години лишаване от свобода и
глоба в размер на 2000лв. Естествено на основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия е
определено за изтърпяване по-тежкото от тези наказания. Настоящият съдебен
състав е на мнение, че така индивидуализирани наказанията са напълно ответни на
степента на обществена опасност на дееца и деянията, поради което и са в
състояние да изпълнят целите на закона – както тези на генералната, така и тези
на личната превенция, и превъзпитание. Очевидно е, че не се налага и ефективно
изтърпяване на определеното по реда на чл.23 НК наказание лишаване от свобода –
налице са материалноправните предпоставки за това, а
и правилно по съществото си е решението на съда да даде възможност на К. в един
период от три години да преосмисли поведението си и да даде доказателства за
това, че наказанието е постигнало целения от закона ефект.
Законосъобразна
се явява присъдата и в нейната гражданска част – очевидно от престъпните
действия на подсъдимия пострадалият П.Й. е претърпял имуществени вреди в размер
на 1740лв. /1700лв. от извършени транзакции и 40лв. сума пари в чантичката/, за
които логично е бил възмезден от съда.
При
извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения,
поради което и не бяха разгледани други извън твърдяните
от защитата.
Съобразно
разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК сторените пред настоящата инстанция разноски
следва да бъдат възложени в тежест на подс.С.К.. Това
е сумата от 495,61лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и шестдесет и една
стотинки/, представляващи възнаграждения на вещите лица по назначената в рамките
на въззивното производство експертиза.
Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваната присъда, на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №7/13.05.2020г. по нохд №266/2019г. на
Силистренски окръжен съд.
ОСЪЖДА подс. С.С.К. да заплати сумата от 495,61лв. по сметка на държавния
бюджет, представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от
уведомлението на страните.
Председател : Членове
: